| Ред 13: | Ред 13: | ||
На едно място в Евангелието Христос казва: "Жетвата е голяма, работници - малко. Молете се на господаря на жетвата да изпрати повече работници!" Ще ви направя няколко пояснения върху дълбокия вътрешен смисъл на нещата в живота. Нещата стават разбираеми или понятни, само когато се изяснят разумно. | На едно място в Евангелието Христос казва: "Жетвата е голяма, работници - малко. Молете се на господаря на жетвата да изпрати повече работници!" Ще ви направя няколко пояснения върху дълбокия вътрешен смисъл на нещата в живота. Нещата стават разбираеми или понятни, само когато се изяснят разумно. | ||
| − | + | Днес ще говоря за вътрешни и външни връзки с живота, и за вътрешни и външни връзки с Бога. Какво наричаме връзка? Без връзка животът съществува, но не може да се прояви. Без връзка знанието съществува, но не може да се прояви. Без връзка Истината съществува, но не може да се прояви. Има неща проявени, има неща и непроявени. Проявено и непроявено, това са две различни понятия. | |
Сега ще поясня думата "проявление". Какво нещо е проявлението? За да си обясните това, ще започна от онзи неща, които са съществени. Вземете житното зърно, което е въ хамбаря. То сж¬ществува, но не е проявено. Вземете ябълчната сЬмка, която седи въ нЬкоя кутия въчкжщи непосадена. Тази сЪмка може да седи съ хиляди години въ това състояние, като запазва формата си, но остава непроявена. НепроявенитЬ нЬща не измЬнятъ своята форма, тЬ оста- ватъ винаги въ едно и сжщо състояние. Обаче, въ момента, въ който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна сЬмка въ съприкос¬новение съ почвата или срЪдата, благоприятна за тЬхното развитие, т. е. съ битието или реалностьта, съ общия великъ, безграниченъ животъ, или съ други думи казано, съ Божествения животъ, тази сЬмка или това житно зърно измЬня своята форма и влиза въ нова фаза - фазата на проявяване. Туй е започване на живота. Щомъ имъ създа- демъ условия, растенето, развитието започва. Сжщото е и съ човешката душа. Човешката душа съ хиляди години седи непроявена. Въ сегашното състояние, въ което се намирате, често вие усЬщате едно безразличие - искате да се проявите, но не можете. До кога е това? - Докато нЬкой дойде да ви помогне. Ако нЬкой не ви извади отъ вашето заспало състояние въ хамбаря или отъ кутията, вие не може да се проявите. ТрЬбва да дойде нЬкой да ви извади. По отноше¬ние на реалния животъ, човЬкъ е такава сЬмка, очаква да му се помогне. Значи, връзката съ живота седи въ това, сЬмето да се посади въ поч¬вата. Тогава, при това посаждане има два процеса. Единиятъ процесъ седи въ това, че корените на тази семка се стремятъ къмъ центъра на земята, а при другия процесъ клонищата се стремятъ нагоре къмъ слънцето - къмъ Бога. Богъ е и горе, и долу. Подъ думата "надолу", всЬкога подразбираме по-гжста материя, по-нисше състояние на битието или на Божествената съкровищница, а подъ думата "нагоре", разбираме онази по-ефирна, по-рЬдка материя, онези по-възвишени сили, които работятъ въ по-широкъ, въ по-обемистъ свЪтъ. | Сега ще поясня думата "проявление". Какво нещо е проявлението? За да си обясните това, ще започна от онзи неща, които са съществени. Вземете житното зърно, което е въ хамбаря. То сж¬ществува, но не е проявено. Вземете ябълчната сЬмка, която седи въ нЬкоя кутия въчкжщи непосадена. Тази сЪмка може да седи съ хиляди години въ това състояние, като запазва формата си, но остава непроявена. НепроявенитЬ нЬща не измЬнятъ своята форма, тЬ оста- ватъ винаги въ едно и сжщо състояние. Обаче, въ момента, въ който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна сЬмка въ съприкос¬новение съ почвата или срЪдата, благоприятна за тЬхното развитие, т. е. съ битието или реалностьта, съ общия великъ, безграниченъ животъ, или съ други думи казано, съ Божествения животъ, тази сЬмка или това житно зърно измЬня своята форма и влиза въ нова фаза - фазата на проявяване. Туй е започване на живота. Щомъ имъ създа- демъ условия, растенето, развитието започва. Сжщото е и съ човешката душа. Човешката душа съ хиляди години седи непроявена. Въ сегашното състояние, въ което се намирате, често вие усЬщате едно безразличие - искате да се проявите, но не можете. До кога е това? - Докато нЬкой дойде да ви помогне. Ако нЬкой не ви извади отъ вашето заспало състояние въ хамбаря или отъ кутията, вие не може да се проявите. ТрЬбва да дойде нЬкой да ви извади. По отноше¬ние на реалния животъ, човЬкъ е такава сЬмка, очаква да му се помогне. Значи, връзката съ живота седи въ това, сЬмето да се посади въ поч¬вата. Тогава, при това посаждане има два процеса. Единиятъ процесъ седи въ това, че корените на тази семка се стремятъ къмъ центъра на земята, а при другия процесъ клонищата се стремятъ нагоре къмъ слънцето - къмъ Бога. Богъ е и горе, и долу. Подъ думата "надолу", всЬкога подразбираме по-гжста материя, по-нисше състояние на битието или на Божествената съкровищница, а подъ думата "нагоре", разбираме онази по-ефирна, по-рЬдка материя, онези по-възвишени сили, които работятъ въ по-широкъ, въ по-обемистъ свЪтъ. | ||
И тъй, тази семка требва да расте, за да се развива. Туй разви-тие съотвЬтствува на вжтрЬшното съзнание, защото растене има само у Бога. Външните процеси пъкъ, които виждаме въ природата, като цъвтене на цветята, разрушение на скалите, течение на водите, изгрЬване на слънцето, появяване на планетите и на звездите, ражда-нето на хората - всичко това въ духовния свЪтъ представлява прояв-ление на Божествения Духъ. Отвънъ имате едно проявление, а отвжт- рЬ - друго проявление. Некой пжть казваме, че плодовете се раждатъ горЬ по дърветата. Така е, но има случаи, когато некои плодове се развиватъ по клонищата на дърветата, а некои плодове се намиратъ въ корените на растенията. Отъ туй становище, когато некой пжть въ човека се зародятъ големи страдания, това показва, че неговите плодове зреятъ въ корените. Затова, когато плодовете зреятъ въ корените, хората ще иматъ страдания. Щомъ страдашъ, ти си картофъ, чукундуръ, гулия и т. н. Значи, щомъ хората страдатъ, плодо¬вете имъ зреятъ въ корените долу, въ гжстата материя, поради което требва да имъ се пращатъ сокове отгоре. При радостьта е обратното, плодътъ е въ цвета, въ клонищата. Следователно, при страданията имаме единъ видъ плодове, а при радостите - другъ видъ плодове. | И тъй, тази семка требва да расте, за да се развива. Туй разви-тие съотвЬтствува на вжтрЬшното съзнание, защото растене има само у Бога. Външните процеси пъкъ, които виждаме въ природата, като цъвтене на цветята, разрушение на скалите, течение на водите, изгрЬване на слънцето, появяване на планетите и на звездите, ражда-нето на хората - всичко това въ духовния свЪтъ представлява прояв-ление на Божествения Духъ. Отвънъ имате едно проявление, а отвжт- рЬ - друго проявление. Некой пжть казваме, че плодовете се раждатъ горЬ по дърветата. Така е, но има случаи, когато некои плодове се развиватъ по клонищата на дърветата, а некои плодове се намиратъ въ корените на растенията. Отъ туй становище, когато некой пжть въ човека се зародятъ големи страдания, това показва, че неговите плодове зреятъ въ корените. Затова, когато плодовете зреятъ въ корените, хората ще иматъ страдания. Щомъ страдашъ, ти си картофъ, чукундуръ, гулия и т. н. Значи, щомъ хората страдатъ, плодо¬вете имъ зреятъ въ корените долу, въ гжстата материя, поради което требва да имъ се пращатъ сокове отгоре. При радостьта е обратното, плодътъ е въ цвета, въ клонищата. Следователно, при страданията имаме единъ видъ плодове, а при радостите - другъ видъ плодове. | ||
Версия от 15:10, 20 април 2011
Вътрешни и външни връзки
Сряда 7 Юли, 5 ч.с.
Размишление.
На едно място в Евангелието Христос казва: "Жетвата е голяма, работници - малко. Молете се на господаря на жетвата да изпрати повече работници!" Ще ви направя няколко пояснения върху дълбокия вътрешен смисъл на нещата в живота. Нещата стават разбираеми или понятни, само когато се изяснят разумно.
Днес ще говоря за вътрешни и външни връзки с живота, и за вътрешни и външни връзки с Бога. Какво наричаме връзка? Без връзка животът съществува, но не може да се прояви. Без връзка знанието съществува, но не може да се прояви. Без връзка Истината съществува, но не може да се прояви. Има неща проявени, има неща и непроявени. Проявено и непроявено, това са две различни понятия. Сега ще поясня думата "проявление". Какво нещо е проявлението? За да си обясните това, ще започна от онзи неща, които са съществени. Вземете житното зърно, което е въ хамбаря. То сж¬ществува, но не е проявено. Вземете ябълчната сЬмка, която седи въ нЬкоя кутия въчкжщи непосадена. Тази сЪмка може да седи съ хиляди години въ това състояние, като запазва формата си, но остава непроявена. НепроявенитЬ нЬща не измЬнятъ своята форма, тЬ оста- ватъ винаги въ едно и сжщо състояние. Обаче, въ момента, въ който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна сЬмка въ съприкос¬новение съ почвата или срЪдата, благоприятна за тЬхното развитие, т. е. съ битието или реалностьта, съ общия великъ, безграниченъ животъ, или съ други думи казано, съ Божествения животъ, тази сЬмка или това житно зърно измЬня своята форма и влиза въ нова фаза - фазата на проявяване. Туй е започване на живота. Щомъ имъ създа- демъ условия, растенето, развитието започва. Сжщото е и съ човешката душа. Човешката душа съ хиляди години седи непроявена. Въ сегашното състояние, въ което се намирате, често вие усЬщате едно безразличие - искате да се проявите, но не можете. До кога е това? - Докато нЬкой дойде да ви помогне. Ако нЬкой не ви извади отъ вашето заспало състояние въ хамбаря или отъ кутията, вие не може да се проявите. ТрЬбва да дойде нЬкой да ви извади. По отноше¬ние на реалния животъ, човЬкъ е такава сЬмка, очаква да му се помогне. Значи, връзката съ живота седи въ това, сЬмето да се посади въ поч¬вата. Тогава, при това посаждане има два процеса. Единиятъ процесъ седи въ това, че корените на тази семка се стремятъ къмъ центъра на земята, а при другия процесъ клонищата се стремятъ нагоре къмъ слънцето - къмъ Бога. Богъ е и горе, и долу. Подъ думата "надолу", всЬкога подразбираме по-гжста материя, по-нисше състояние на битието или на Божествената съкровищница, а подъ думата "нагоре", разбираме онази по-ефирна, по-рЬдка материя, онези по-възвишени сили, които работятъ въ по-широкъ, въ по-обемистъ свЪтъ. И тъй, тази семка требва да расте, за да се развива. Туй разви-тие съотвЬтствува на вжтрЬшното съзнание, защото растене има само у Бога. Външните процеси пъкъ, които виждаме въ природата, като цъвтене на цветята, разрушение на скалите, течение на водите, изгрЬване на слънцето, появяване на планетите и на звездите, ражда-нето на хората - всичко това въ духовния свЪтъ представлява прояв-ление на Божествения Духъ. Отвънъ имате едно проявление, а отвжт- рЬ - друго проявление. Некой пжть казваме, че плодовете се раждатъ горЬ по дърветата. Така е, но има случаи, когато некои плодове се развиватъ по клонищата на дърветата, а некои плодове се намиратъ въ корените на растенията. Отъ туй становище, когато некой пжть въ човека се зародятъ големи страдания, това показва, че неговите плодове зреятъ въ корените. Затова, когато плодовете зреятъ въ корените, хората ще иматъ страдания. Щомъ страдашъ, ти си картофъ, чукундуръ, гулия и т. н. Значи, щомъ хората страдатъ, плодо¬вете имъ зреятъ въ корените долу, въ гжстата материя, поради което требва да имъ се пращатъ сокове отгоре. При радостьта е обратното, плодътъ е въ цвета, въ клонищата. Следователно, при страданията имаме единъ видъ плодове, а при радостите - другъ видъ плодове. Сега, нема да ви обяснявамъ, защо едните плодове сж въ коре-ните, а другите въ клонищата. Некои казватъ: "Корените на знанието сж горчиви, а плодовете - сладки". Азъ не зная, какъ е възможно, отъ горчиви корени да излезатъ сладки плодове! Азъ не разбирамъ, каква мждрость е искалъ да вложи въ поговорката този, който я създалъ. Споредъ тази поговорка, "корените на знанието сж горчиви, а плодове¬те сладки", требва да подразбираме, че майката може да бжде мечка, бащата - вълкъ, а детето - ангелъ. Това сж несъвместими неща. Спо¬редъ мене, този мждрецъ е искалъ да каже, че корените на знанието сж пълни съ страдания, а плодовете на знанието сж пълни съ радости. Тази поговорка изразява две състояния. При големите страдания чо- векъ прави големи усилия, за да вземе надмощие надъ гжстата мате¬рия, да излЬзе на повърхностьша. При изучаване законитЬ на тази гжста материя, ние влизаме въ страданията, т. е. слизаме долу. Стра¬данието всЬкога показва слизане. Ще ви прЬдставя една картина за това слизане. ЧовЬкъ слиза отъ нЬкой високъ планински върхъ нЬколко километра дълбоко въ земята, но трЬбва отнова да се качи на този планински върхъ, високъ нЬколко километра. Слизането е лесно, но като започне отново да се качва, знаете ли колко е мудно? Знаете ли колко пжти ще се изпоти, докато се качи? Ще си каже: що ми трвбваше да слизамъ? Защо ми трЬбва да живЬя? ПрЬдставете си, че този върхъ, на който трЬбва да се качите, е високъ колкото върхътъ Евересъ на ХималаитЬ, какво ще правите? - У васъ ще се роди идеята: трЬбва да имаме крилЬ! КрилЬтЬ прЬдставляватъ човЬижия умъ. Ако имате умъ, вие можете да се качите и на ХималаитЬ, и на небето, но ако нЬмате умъ, т. е. ако нЬмате крилЬ, трЬбва да се качите пЬшъ, по крака, а качването по крака подразбира, че ще имате мжчнотии въ живота. Христосъ казва: "Жетвата е много, а работници малко". Какви работници? - Разумни работници нЬма. СвЬтътъ е пъленъ съ работници. Въ България има съ хиляди работници, а другадЬ има съ милиони работници. Ако разгледаме положението на тЬзи работници, ще имаме сжщата поговорка: "КоренитЬ на знанието сж горчиви, а плодоветЬ - сладки". Но подъ думата "работници" Христосъ въ дадения случай разбира онЬзи разумни работници, които съ вЬкове сж учили онова истинско знание, какъ трЬва да се работи за Бога. Да бжде човЬкъ работникъ въ Царството Божие, това е най- голЬмата привилегия, която той може да има. Въ всЬко сжществувание да бждешъ работникъ на дЬлото Божие, по-велико нЬщо отъ това нЬма. СлЬдоВателно, всички трЬбва да се стремите да разбирате живота. До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можете да разберете дълбокия смисълъ на живота. Защо всЬки избЬгва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радоститЬ? Ами че прЬдставете си, по-голЬмата часть отъ съврЬменното богатство не се ли дължи на кожитЬ на животнитЬ? Има търговци, които продаватъ само лисичи кожи; има търговци, които продаватъ само овчи кожи, волски кожи, свински кожи и т. н. Питамъ: туй богатство, придобито отъ кожата на всЬко животно, не прЬдставлява ли неговото страдание? Ами колко врЬме е работило това животно за тази кожа? Вие одерете тази кожа, погледнете я доволно и казвате на обущаря: я ми скрой едни обуща! Мислили ли сте, колко страдания сж причинени, докато вие се обуете съ тия обу¬ща? При това, като носите тия обуща, и вие сте недоволни. Защо? Защото и самото животно е било недоволно. Вие носите извЬстна дреха, направена отъ памукъ или отъ ленъ. Този памукъ или този ленъ е умрЪлъ, т. е. вие сте отнели живота му по сжидия начинъ, както и на животното, затова и той е недоволенъ. Казвате: така трЪбва да бжде, тъй е наредилъ Господь. Не, не е наредено така отъ Бога. Има другъ начинъ, по който вие може да се ползувате отъ тия нЬща. Вие питали ли сте лена, памука и вълната, дали сж готови да се пожертву- ватъ за васъ? - Не сте ги питали, затова и тЬ сж недоволни. Като облЬчете дрехи отъ тия материи, вие сте недоволни, и тЪ сж недо¬волни и тогава казвате: "КоренитЬ на знанието сж горчиви, а плодо- ветЬ - сладки". Щомъ вашитЬ дрехи сж недоволни, вие можете ли да бждете доволни? Вашиятъ животъ, или животътъ на когото и да е, не може да бжде хармониченъ, докато нЬма връзка съ Бога. Всички, които страдатъ, нЬматъ връзка съ Бога. Всички страдания показватъ, че ние сме вършили работи, безъ да сме питали Господа. Ние сме пра¬вили връзки, безъ да ни е позволено да ги направимъ. Следователно, казва Христосъ: "ВсЬко дърво, което не е наса- дилъ Отецъ ми, ще се изкорени." И ако ние не разбираме законитЪ, туй дърво ще се изхаби. Ако започнешъ една работа не на опрЬдЬле- ното за нея врЬме, споредъ законитЪ на Бога, тази работа ще пропадне. Ако ти родишъ синъ или дъщеря, или свършишъ училището не на врЬме, ти ще пропаднешъ, нищо нЬма да свършишъ. Сега не е работа само да се родимъ, не е работа само да се посЬемъ, не е въпро- сътъ само да започнемъ едно дЬло, но ние трЪбва да знаемъ, какъ да свършимъ това дЬло и на врЬме да го свършимъ. ТрЬбва да имаме връзка! Коя е първата връзка? - Това е Любовьта. Коя е първата проява на Любовьта? - Животътъ. Коя е първата проява на живота? - Движението, разширението на съзнанието. Животъ, въ който има разширение на съзнанието, се познава по това, че ти схващашъ, че живЬешъ, че имашъ отношения къмъ нЬкого. Животътъ подразбира връзка къмъ нЬкого. ДЬтето съзнава, че има отношение къмъ май¬ката; майката съзнава, че има отношение къмъ всички живи сжщест- ва. Ученикътъ съзнава, че има отношение къмъ Учителя си. Въ туй положение, въ което се намираме, ние се изпраВяме прЬдъ една научна идея, научна въ този смисълъ, че тя ни опрЪдЬля, какво трЬбва да имаме връзка съ Бога. Щомъ се свържешъ съ Бога, въ тебе ще се прояви новъ животъ, ти ще почувствувашъ разширение и свобода въ съзнани¬ето. ГТослЬ, въ твоя животъ ще се прояви свЬтлина. СлЪдъ светлината въ тебе ще се прояви знание, импулсъ да учишъ - да изучавашъ Исти- наша. Онзи човЬкъ, който се е съединилъ съ Бога, е въ сила да извърши всичко започнато, прЬпятствия за него нЬма. Вие искате да извършите нЬщо въ България. Какво можете вие да извършите въ България? Ако имате пари, какво можете да направите съ паритЬ? Ако имате сила, какво можете да направите съ силата? Силата, това е човЬшкиятъ умъ. Безъ умъ сила въ свЬта не може да има, не може да се прояви. НЬкои отъ васъ искате да бждете богати. Но богатъ трЬбва да бжде само разумниятъ, само силниятъ човЬкъ. Какво ще се ползува малкото дЬте, ако вземе въ ржката си единъ чукъ, който тежи 10 килограма? Ако вие вземете единъ чукъ, веднага ще започнете работа съ него. Или пъкъ, ако нЬкое дЬте вземе Крали-Марковата сабя, прЬпаше я прЬзъ пояса си и поиска да стане воинъ, какво ще го ползува това? Чукътъ въ ржката на малкото дЬте е нещастие. Сабята въ ржката на малкото дЬте е нещастие, смърть носи за него. СлЬдователно, за глупавитЬ, за слабитЬ хора паритЬ сж опасни. Заради тЬхъ ще ги убиятъ, ще ги удушатъ, ще станатъ нещастни. ПрЬди да поиска човЬкъ отъ Бога богатство, сила, той трЬбва да поиска мждрость, трЬбва да поиска любовь. У човЬка първо трЬбва да дойде Аюбовьта - това е силата за него. Това е запазване на онова велико съзнание, положително да знаемъ, защо идемъ въ свЬта и какво искаме. ВсЬки единъ отъ васъ трЬбва да знае„защо иде на свЬта. Азъ не говоря за външния свЬтъ или за онзи свЬтъ, който седи още въ хамбаря - има хора, които още дълги години ще седятъ въ хамбаря. Азъ виждамъ нЬкои отъ васъ сте турени вече въ чувалъ, носятъ ви на нивата да ви посЬятъ; нЬкои отъ васъ виждамъ, че сж хвърлени вече на нивата, заровени сте; нЬкои пъкъ едва сте покълнали; други сте поизраснали; нЬкои сте завързали, но плодътъ още не е узрЬлъ. Има дълго врЬме да чакате, докато дойде плодътъ. Ще кажете: ние се обърнахме къмъ Бога. Обръщането къмъ Бога е още само процесъ на растене. Има доста врЬме още да чакате, докато дойде плодътъ на съзнанието. Защото, само плодътъ е, който привлича Божественото. Писанието казва: "Плодътъ на Духа е Аюбовьта". Въ този случай, подъ думата Духъ, се разбира разумното, а плодътъ на разумното, това е Аюбовьта. ВсЬкога разумниятъ животъ има за плодъ Аюбовьта. ДЬто има разумность, Мждрость, Истина, тамъ Аюбовьта ще се прояви като разумна проява, а не както вие разбирате сега Аюбовьта. Сега трЬбва да направите външни и вжтрЬшни връзки съ Бога. Вие за Бога трЬбва да имате опрЬдЬлена прЬдстава. Първата връзка, това е съ вЬрата, отъ тамъ ще започнете. Не можете да имате връзка съ Бога, докато нЬмате вЬра. Съ обикновената вЬра ставатъ обикновени връзки. Не, абсолютна вЬра трЬбВа да имате! НЬма да питате дЬ е Господь. Питашъ ли дЬ е Господь, никога нЬма да Го намеришъ. Никога не питай, дЬ е Господь! Не Го търси нито въ небето, нито въ себе си, въ ума или въ сърдцето си, нито между ангелитЬ. Търсишъ ли Бога нЬкждЬ, никога не може да Го намЬришъ. Писанието казва: "Въ Бога живЬемъ, сжществуваме и се движимъ". НакждЬ ще търси рибата водата? НакждЬ ще търсятъ очитЬ светли¬ната? СвЬтлината е наВсЬкждЬ. Сега ще седне нЬкой да ми обяснява, какво нЬщо е сВЬтлината. Казватъ, че свЬтлината била вибрации. Азъ правя такива вибрации, движа се отъ едно мЬсто на друго, мърдамъ се. Но туй, което се мърда, което се движи, азъ ли съмъ? СвЬтлината като се търкаля съ своята колесница, хората я опрЬдЬлятъ като едно сжщество и каз¬ватъ: свЬтлината е движение. СвЬтлината се движи, но не е движение. Тя свЬти, но не е свЬтлина. Когато показвамъ нЬкому пжтя, азъ въ този пжть ли съмъ? Това сж отношения, азъ не съмъ въ този пжть. Значи, въ съзнанието има връзка. Подъ думата "свЬтлина", ние разби¬раме вжтрЬиша връзка. Щомъ между двама души се образува правилна, Божествена връзка, явява се свЬтлина. Това показва, че ти си подписалъ договоръ. Щомъ се яви свЬтлина въ съзнанието ти, туй е признакъ, че онова, което си написалъ, е вЬрно; щомъ не е вЬрно, явява се тъмнина. Тъмнината показва, че нЬщата, които си направилъ, не сж прави. Сжщиятъ законъ е и при говоренето. Кажешъ ли нЬщо нЬкому и почувствувашъ радость и въ ума, и въ сърдцето си, това, което си казалъ, е вЬрно. Почувствувашъ ли скърбь, това, което си казалъ, не е вЬрно. Има нЬща вЬрни и невЬрни. Ако нЬидо е вЬрно въ ума, а невЬрно въ сърдцето, ти нЬма да почувствувашъ пълна радость. Защо? - На това, което си казалъ, му липсва нЬщо. НЬкой пжть пъкъ въ ума ти е тжжно, а въ сърдцето - радостно. На туй, което си казалъ, и въ този случай, липсва нЬщо. Щомъ онова, което си казалъ е пълна Истина, Божествена Истина, ти ще почувствувашъ радость и въ ума, и въ сърдцето. СлЬдователно, който нЬма радость и въ ума, и въ сърдцето, той нЬма пълна връзка съ Бога. Подъ връзка съ Бога подразбирамъ, че връзката трЬбва да се прави постоянно, всЬки день, всЬка минута, всЬки часъ, извънъ врЬмето и пространството. ЦЬлиятъ ни животъ трЬбва да бжде едно постоянно усилие да правимь връзка съ Бога, да бждемъ въ постоянно съприкосновение съ Божествената Любовь, съ Божествената Мждрость, съ Божествената Истина, съ Божест- Вения Духъ, съ Божественото съзнание. ТоВа сж жиВи сили. Въ това съприкосновение ще почуВстВуВаме оноВа блаженство, щастие, сила, подмладяване, което искаме. Та въ този смисълъ, всички, които искате да работите въ сегашнитЬ врЬмена на живота, този е пжтьтъ. Връзка трЬбва да имате - и външна, и ВжтрЬшна. Не подразбирамъ да праВите Връзки единъ съ другъ. Не, Вие ще праВите Връзки съ Бога, а Богъ ще праВи Връзки между Васъ. Когато Богъ свърже дВама отъ Васъ, тогаВа само ще имате Връзка; не Ви ли свърже Богъ, нищо не става отъ васъ. Ние имаме толкова много примЬри за това! ОнЬзи англичани, които ходятъ по АлпитЬ, често се заВързВатъ по 20 души заедно съ вжже, за да не паднатъ въ нЬкоя пропасть, но случва се, че като потегли първиятъ, вързани и невързани, отиВатъ Въ пропастъта заедно съ Водача си. Единственото правило за всички Ви е слЬдната велика Исти¬на: да направите външна и вжтрЬшна връзка съ Бога. Направите ли тази връзка, тогава ще очаквате Богъ да направи връзка съ другитЬ. Защо? Защото като направимъ връзка съ Бога, само тогава можемъ да очакваме Богъ да се прояви. Богъ като се прояви, ще направи истински връзки и ще измЬни окржжающата срЬда. Нужно е ние да посЬемъ сЬмето въ земята, да направимъ една връзка и тогава да чакаме Богъ да направи друга връзка. Каква? - Ще изпрати слънцето отгорЬ и ще му каже: "Изпрати на това зърно свЬтлина, въздухъ!" И слънцето ще изпрати своята свЬтлина. СлЬдъ това ще каже на дъжда: "Ще изпратишъ на това зърно малко влага!" И най-послЬ ще каже на човЬка: "Ще идешъ да усилишъ връзката, която азъ направихъ." Какъ? - Ще отидешъ да разкопаешъ почвата около това сЬменце, за да може да расте. Нашиятъ неуспехъ на земята се заключава именно въ това, че ние сами правимъ всички връзки. Казвате: да се съединимъ, да направимъ връзка, да станемъ силни! Колко силни сме станали досега? ЗапримЬръ, какъ правятъ връзка мжжътъ и жената? ТЬ се вЬнчеятъ, сами си правятъ връзка. Жената казва: обичамъ този човЬкъ, готова съмъ да умра за него! Колко отъ васъ сте направили такава връзка, че да не се развали? Дойде смъртьта, вземе мжжа ти. Каква връзка е тази, при която може да се взима мжжътъ или жената? Казвате: такава била волята Божия! Това е забавление, това е лъжа въ свЬта! Азъ спечеля пари, дойде нЬкой, задигне ги. Казвамъ: спечелихъ пари. Какви пари съмъ спечелилъ? Каква връзка съмъ образувалъ? Значи, всичкитЬ връзки, които ние сме направили, въ края на краищата, ще се унищожатъ. И тогава, споредъ езика на Писанието, въ насъ ще остане само онова, което Богъ е насадилъ. Ако разбираме живота по този начинъ, между насъ нЬма да има никакъвъ споръ. Може да спорите нЬкой пжть, кой е правъ, и кой кривъ. Правъ е този човЬкъ, който има външна и вжтрЬшна връзка съ Бога. Правъ човЬкъ азъ наричамъ човЬкътъ, който обича всички хора, безъ да очаква нЬщо отъ тЬхъ. Само човЬкътъ, който дава е правъ. Казватъ за нЬкого: любовьта на този човЬкъ е користолюбива. Питамъ: може ли да се размжти, може ли да се опетни единъ изворъ, който постоянно извира и праща своята вода навънъ? Кое се опетнява? - Опетнява се щернята, опетнява се кладенеца, въ който влиза вода, а не извира отвжтрЬ. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. СлЬдователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетните. Всички трЬбва да замяза-те на извори, отъ които Божественото да извира отвжтрЬ. И тъй, Божествена връзка е когато човЬкъ има тази широка любовъ именно, та като обича, да не очаква да му дадатъ нЬщо въ замЬна. Щомъ очаква, той не е никакъвъ изворъ, той е щерня. Отъ такъвъ човЬкъ, като извадишъ единъ котелъ вода, той очаква да му турятъ другъ котелъ вода. ЧовЬкъ трЬбва да има знание и мждрость. Какво знание? Азъ не разбирамъ такова знание, което си придобилъ само отъ четене на тази или онази книга, но знание, което излиза отвжтрЬ. НЬкой прочете една книга и казва: дойде знанието у мене. Не, не е дошло още знанието у тебе. Сега нЬма да се спирамъ да обяснявамъ тия нЬща подробно, но казвамъ: има една вжтрЬшна връз¬ка, има единъ вжтрЬшенъ процесъ, има едно вжтрЬшно знание у човЬка и то се дава само на разумнитЬ, само на онЬзи високо-подигнати души. Азъ наблюдавамъ, колкото съмъ говорилъ до сега, отъ никого нищо ново не съмъ чулъ. Постоянно слушамъ да се прЬповтаря това, което съмъ говорилъ. НЬма по-голЬмо нещастие отъ това, човЬкъ да слуша своитЬ думи. Азъ говоря или пЬя и моята рЬчь или пЬсенъ се отпечатва като на фонографъ. ИзпЬлъ съмъ значи, една пЬсень, като нЬкой великъ пЬвецъ. Отида слЬдъ това при нЬкой приятель, и той ми казва: имамъ една нова пЬсень. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувамъ, моята пЬсень се пЬе. Отида на друго мЬсто, казватъ ми: чакай да ти изсви- римъ една нова пЬсень! - Пакъ моята пЬсень. Отида на трето мЬсто - все моята пЬсень ми пЬятъ. Казвамъ: каква нова пЬсень? Доста тЬзи фонографи! Най-скучното нЬщо е човЬкъ да слуша себе си, да го прЬпов- тарятъ и да бжде едно ехо. Онова, което е излЬзло отъ насъ, да върви въ вЬчностьта, а ние да чуваме само Божественото. За насъ има смисълъ да възприемаме, когато Богъ ни говори, да чуваме Неговиятъ гласъ и да не бждемъ ехо. Когато азъ говоря, Богъ да ме слуша. Когато азъ ви говоря, не говоря на васъ, на Господа говоря. Казвамъ: Господи, хубавъ е Твоятъ свЬтъ! Като вшкдамъ тЬзи животни, тЬзи цвЬтя, тЬзи хора, които Си направилъ, азъ се радвамъ въ себе си. По този начинъ азъ се изказвамъ, какво мисля въ себе си за Бога. И тогава Той започва да ми говори. Като слушамъ Неговото слово, Неговата Истина, Неговиятъ гласъ, това е възкресение на душата. Между човЬка и Бога трЬбва да има истинска обмЬна! Туй наричамъ истинска радость: да зная да говоря на Бога, и Той да ми говори. Мога ли азъ да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имамъ външна и вжтрЬшна връзка съ Бога. Не Му ли говоришъ, не ти ли говори, ти си като онЬзи ученици, които отиватъ на училище съ неприготвенъ урокъ и казватъ: учителю, не си зная урока. Или пъкъ отидешъ при учителя си и знаешъ да повтаряшъ урока, който той ти е прЬподалъ. Мислите ли, че учите- льтъ ще остане доволенъ да повтаряшъ това, което той веднъжъ е казалъ? Благодаренъ ли ще бжде учительтъ, ако сто души ученици му повторятъ сжщия урокъ по Законъ-Божи, напримЬръ, който той прЬподалъ вече. Азъ мисля, че за въ бждеще учителитЬ нЬма да употрЬ- бяватъ сегашната система, нЬма да изпитватъ ученицитЬ върху туй, което тЬ сж прЬподали. Учительтъ ще имъ каже: кажете ми онова новото, което научихте отъ прЬподадения урокъ! Искамъ да ми каже¬те нЬщо ново отъ себе си. Сега, азъ внасямъ тази мисъль въ васъ, не за да я повтаряте, но всЬки. единъ^отъ васъ, както прЬзъ днешния день, така и за въ бждеще, да държи тази мисъль въ ума си, - да направи връзка съ Бога. Азъ не правя въпросъ, дали имате, или нЬмате такава връзка, но ис¬камъ да ви обясня, какво трЬбва да се подразбира подъ думитЬ "връзка съ Бога". ВжтрЬшната Връзка съ Бога, това е говорътъ на Бога къмъ менъ; външна връзка, това е говорътъ на моята душа къмъ Бога. Когато кажемъ вжтрЬшна връзка, подразбираме, че Богъ ни говори, а когато кажемъ външна връзка, подразбираме, че ние говоримъ на Бога. Когато страдамъ, азъ говоря на Бога; когато се радвамъ, Богъ ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна прЬдъ Него и да повтарямъ молитвата "Отче нашъ". Това не е молитва. Не, ще седна прЬдъ Него смирено и ще Му кажа: Господи, Боже мой, петь пари нЬмамъ, нито знание имамъ, нито сила имамъ, моята сила е толкова малка, почти дЬтинска, та ме е страхъ дори отъ една мечка. Ти ме научи, кажи ми, какъ да се справя съ мжчнотиитЬ въ живота! Искамъ да прЬмина прЬзъ гората, страхъ ме е отъ мечкитЬ, страхъ ме е сжщо да ме не ухапи нЬкоя голЬма змия. Кажи ми, какъ да прЬгазя онази голЬма рЬка. Научи ме, Господи, страхъ ме е да се не удавя! Тъй говори на Господа! Тогава Господь ще ти покаже, отъ какво има нужда тази мечка и ще те научи, какво трЬбва да кажешъ на мечката. Какво трЬбва да кажешъ на змията, какво трЬбва да кажешъ на рЬката. Той казва: "Ти ще отидешъ при мечката и ще и кажешъ само една дума и тя ще ти отвори пжть. Ще отидешъ при змията, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пжть. Ще отидешъ при рЬката, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пжть." Ти като тръгнешъ, пакъ треперишъ, но кажешъ на мечката една дума, и тя се позасмЪе, отвори ти пжть. Дойдешъ при змията, кажешъ и една дума, и тя ти отвори пжть. Дойдешъ при рЬката, кажешъ и една дума, сед- нешъ надъ водата и хопъ, на другия брЬгъ си вече! СлЬдъ това казвашъ: каквото Господь ми е казалъ, всичко това е Истина. Като се върнешъ вече съ туй съзнание, имашъ ли страхъ отъ мечки? Казвашъ: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която рЬката се подчинява. Казвамъ: по-добрЬ да знаешъ една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добрЬ да имашъ само единъ картофъ, който да посадишъ въ земята, отколкото да имашъ хиляди картофи, изгнили въ нЬкоя изба. Та ще имате външни и вжтрЬшни връзки! НЬкой отъ васъ ще каже: едно врЬме имахъ много любовь, много вЬра. Оставете вашето "едно врЬме!" Важно е сега, въ този моментъ, какви връзки имате къмъ Бога. Вие говорите ли на Господа? Господь говори ли ви? Ще мълчите, нЬма да ми давате никакъвъ отговоръ. Ако Господь ви гово-ри, азъ се радвамъ. Питамъ ви още: вие говорите ли на Господа? Ако Му говорите, пакъ се радвамъ, защото има истинска обмЬна въ отно-шенията между Бога и васъ. ТрЬбва да ни говори Господь, и ние трЬбва да Му говоримъ. Това има дълбокъ, истински смисълъ. Започнете ли по този начинъ, тогава ще дойде Богъ, ще ни покаже истинскитЬ отношения, външнитЬ връзки, и само така ще се опознаемъ. Вие още не се познавате единъ другъ. Това да не ви обижда, защото да се позна¬вате, значи да се обичате единъ другъ тъй, както себе си, не повече отъ себе си. Може да направите такъвъ опитъ. Ако дойде при васъ нЬкой, когото обичате, вие можете да му отстжпите яденето си, вашата храна и при това да изпитате радость. Това може да направи¬те за вашата дъщеря, или за вашия синъ, или за вашия възлюбенъ приятель, но ако дойде при васъ нЬкой външенъ човЬкъ, когото вие не познавате, ще се поколебаете, дали да му услужите и ще кажете: не съмъ разположенъ да ви приема. Това е опорочение на великия Божи законъ на Аюбовьта. ЗаконитЬ въ Божествения свЬтъ седятъ другояче. Щомъ въ моята душа се зароди желание да отстжпя моята паница нЬкому, понеже тази паница е неотстжпваема, веднага отъ невидимия свЬтъ, отъ невидима ржка ще се сложи друга паница прЬдъ мене. Такъвъ е законътъ! Ако въ душата на твоя братъ се зароди сжщото желание, ще дойде трета паница. Ако въ тебе се зароди жела¬ние да дадешъ на брата си твоето, и въ неговото сърдце ще се роди сжщото желание, сжщата мисъль. Ти ще дадешъ и ще кажешъ: заради тебе, Господи, азъ съмъ готовъ да направя всичко. Сега ви говоря за вжтрЬшнитЬ връзки. НЬкой казва: заради тебе азъ съмъ готовъ да направя всичко, но той не говори Истината. Най-първо като дойде нЬкой при мене, казва ми: Учителю, азъ искамъ да ми направишъ една услуга, искамъ да ми поговоришъ малко. Азъ се спирамъ, обръщамъ се къмъ Бога и питамъ: Господи, разположенъ ли си да му говоришъ! Господь ми казва, че е много занятъ. Казвамъ: братко, не мога да ти говоря сега. Защо? Ако кажа, че Господь не иска да му говори, той ще се докачи, затова му казвамъ, че нЬмамъ врЬме да му говоря, нЬмамъ нищо въ себе си. Значи, най-първо Господь трЬбва да ти говори. И, слЬдъ като Господь ти е говорилъ, и ти си говорилъ на Господа, тогава азъ ще ти говоря. Казва нЬкой: говори ми! Ще ти говоря, но кога? - Само когато ти започнешъ да говоришъ на Господа. Само по този начинъ ще се разбираме. И млади и стари, дръжте тЬзи мисли въ ума си! НЬкой приятели казватъ: ние сме вече отъ десеть години въ новото учение, знаемъ много нЬщо. Да, азъ виждамъ стари приятели, които иматъ връзка съ Господа; пъкъ виждамъ и млади, които иматъ връзка съ Господа. Но виждамъ и стари, които нЬматъ връзка съ Господа; виждамъ и млади, които нЬматъ връзка съ Господа. На младитЬ и на старитЬ, които нЬматъ връзка съ Господа, казвамъ да направятъ тази връзка. Тогава и наука, и поезия, и сила, и мощь, и без¬смъртие, всичко зависи отъ тази връзка. НЬмате ли тази връзка, може да обиколите цЬлия свЬтъ, може да сте най-видниятъ учитель, може да отидете въ небето и да се върнете сто пжти, то се отнася само до външната страна на живота - всичко това е безполезно, безсмислено. То е като едно пжтуване на кинематографъ. Ще отидете на небето, ангелитЬ ще ви подържатъ тамъ 4-5 деня и ще ви изпра- тятъ пакъ назадъ, както изпращатъ царе отъ една държава въ друга. Единъ царь не могатъ да го задържатъ като гостъ много врЬме въ нЬкоя държава, защото имъ костува много скжпо. Когато германски- ятъ императоръ ходи въ Цариградъ, турцитЬ си казаха: "Дано не дойде втори пжть!" - Тъй много имъ костувалъ. Имате ли сжщинска връзка съ Бога, вие вече имате отноше-ния, можете да влЬзете въ връзка съ онзи великъ организъмъ на козмо- са. Тогава животътъ ви ще се осмисли, и вие ще станете граждани на Царството Божие. Тогава вече ще имате отношения на синове и дъщери къмъ Бога и ще можете да рЬшавате другояче въпроситЬ си, а не както сега. Сега казвате: този съборъ е на младитЬ. Съборътъ на младитЬ и съборътъ на старитЬ е единъ и сжщъ. Когато младитЬ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ външна и вжтрЬшна връзка съ Господа! Когато старитЬ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ външна и вжтрЬшна връзка съ Господа! Когато и младитЬ и старитЬ се съби-ратъ на съборъ, нека образуватъ сжщитЬ връзки! Тогава отъ всички ще се образува единъ общъ организъмъ. Вие казвате: ние сме свързани. Не, вие сте вързани, но не сте свързани. Вие сте вързани физически, но сте свързани разумно, съзнателно. Знаете ли какво нЬщо е да срещнешъ една душа, която те разбира, която те обича? Тя е толкова внимателна, деликатна спрЬмо тебъ, угощава те, безъ да и мине ми- съльта, че трЬбва да си вървишъ. Онзи, който те обича, угощава те и си казва: дано поседи повече! А тия, които не те обичатъ, казватъ: хайде да го угостимъ, че по-скоро да си отиде! Да дадешъ нЬкому нЬщо, да го угостишъ и при това да искашъ да седи още, това разби- рамъ връзка. Като дойде при тебе онзи, който има истинска връзка, ще внесе въ съзнанието ти разширение и ти ще ле зарадвашъ. Какво каза Лаванъ на Якова? - Откакъ дойде въ моя домъ, Богъ ме благослови. Значи Яковъ донесе благословение въ дома на Лавана. Когато Божест¬веното дойде у насъ, то винаги донася благословение за душата и разширение на съзнанието. Сега не се спирайте да питате, дали имате връзка, или не. Направете връзката! Азъ не казвамъ, че нЬмате, но направете връзка-та си съ Бога по-силна! НЬкой казва: азъ имамъ връзка. Казвамъ: това е първиятъ конецъ. Отъ день на день я усилвайте! Вториятъ денъ казвамъ: направи връзка съ Бога! - Имамъ. Тури вториятъ конецъ. На третия день тури третиятъ конецъ. ПослЬ тури четвърти, пети, шести, седми, осми, девети, прЬзъ всичкитЬ вЬкове все ще туряшъ отъ тия конци. Ще кажешъ: много дебела ще стане тази връзка. Не се плаши! НЬкой пжть ще ви говоря за многото конци на съзнанието. Това е законътъ на еволюцията на човЬшката душа. Колкото повече отъ тЬзи конци имашъ, толкова по-добрЬ. Отъ тЬзи конци ще се изтъче великата дреха на съзнанието. Отъ тЬзи конци ще се изплете Божествената връзка за духа. Тъй седи великиятъ въпросъ за вжтрЬшнитЬ и външни връзки съ Бога, или съ други думи, отъ тЬзи връзки ще се опрЬдЬлятъ отноше¬нията на Бога къмъ насъ и нашитЬ отношения къмъ Бога. Ако направи¬те връзка съ Бога, ще бждете силни и мощни. Щомъ имате външни и вжтрЬшни връзки съ Бога, и Богъ ще направи външни и вжтрЬшни връзки помежду ни. Тогава и ние ще направимъ единъ вжтрЬшенъ колективитетъ, ще образуваме единъ общъ вжтрЬшенъ организъмъ и ще се разбираме, ще изпращаме своитЬ мисли телепатически. Само по този начинъ небето ще има къмъ насъ правилни отношения, отдЬ- то ще ни посЬгцаватъ по-напрЬдналитЬ наши братя. Азъ съмъ казвалъ: отъ небето ще ни посЬщаватъ ангелитЬ, тЬ сж напрЬдналитЬ наши братя. И тЬ се интересуватъ отъ тЬзи вжтрЬшни връзки. Васъ, младитЬ, ако ви нарека братя, знаете ли какво означава думата "братъ"? Съ буквата Б е започнало създаването на свЬта. Б- то означава създаване. Казвате: братъ и сестра. Какъ се казва сестра въ другитЬ езици, напримЬръ въ френски, въ латински езикъ? - На френски езикъ се казва "8оеиг", започва съ буквата 8. Тази буква означа¬ва закона на вЬчностьта. СлЬдователно, когато говоримъ за братъ и за сестра, всЬкога подразбираме два Божествени процеса на новъ животъ. Братъ и сестра сж процеси на единъ новъ животъ, който трЬбва да започне. Братъ и сестра, това е началото и краятъ на сегашния животъ. Братъ и сестра означаватъ границитЬ на новия животъ,-въ който трЬбва да влЬземъ. РЬката е рЬка, ако има брЬгове, ако има граници. НЬма ли граници, не е никаква рЬка. Ако морето нЬма граници, не е море. Ако животътъ нЬма двЬ граници, не е животъ. ВсЬко нЬщо трЬбва да има разумни граници. Братъ и сестра, това сж разумни граници на единъ великъ, новъ животъ. Когато кажете братъ и сестра, трЬбва да подразбирате границитЬ на разумния животъ. Душата ти трЬбва да трепне, койато кажешъ братъ или сестра. Като ви казвамъ братъ и сестра, какво подразбирате? Досега знаехте ли туй опрЬдЬление? Думата братъ има смисълъ. Вие казвате, че нЬкой ви е братъ, пъкъ се сбивате, скарвате се съ този братъ. Братътъ, който прЬдставлява граници на твоя животъ, съ него никога не можешъ да се скарашъ. Съ онази сестра, която прЬдставлява граници на твоя животъ, която опрЬдЬля направлението на твоето движение, никога не можешъ да се скарашъ. СлЬдователно, ако ти си братъ нЬкому, ти ще бждешъ граница, ще опрЬдЬляшъ направлението на неговия животъ. Схванете ли така въпроса, ще имате Божието благо- словение. Тогава нЬма да бждете играчка на ония тъмни сили, на ония изостанали души и духове, които влизатъ навсЬкждЬ. ТЬ като влЬзатъ нЬкждЬ, разправятъ се за разни дреболии, внасятъ съмнЬния, подо- зрЬния между хората. Азъ никога не мога да се съмнЬвамъ въ единъ свой братъ или въ една своя сестра. НЬкой братъ и сестра влЬзатъ въ една шатра, веднага тия духове на съмнЬние идватъ и казватъ: "Какво ли правятъ тия тамъ?" - Вижъ какво правятъ! Какво може да се прави въ свЬтлината? Въ светлината може ли да се върши прЬстжпление? Питамъ: онзи изворъ, който извира и дава, минава прЬзъ разни мЬстности и ги пои, върши ли прЬстжпление? Ако този изворъ мине и разрови коренитЬ на нЬкое голЬмо дърво, направилъ ли е съ това нЬкакво прЬстжпление? Изворътъ казва на туй дърво: "Ти си голЬмо вече, ти си завършило своята еволюция, но умъ нЬмашъ, прЬвърни се на нЬкоя малка бубулечица и влЬзъ въ водата!" ТурцитЬ казватъ: "Дълъгъ Ахмедъ, глупавъ Ахмедъ." Водата казва на дървото: "Ти си умно, нЬма защо да се стремишъ да стигнешъ до небето, затова, докато голЬмата буря не е дошла, докато и брадвата още не е дошла, прЬвърни се на едно малко животно и влЬзъ въ водата! Смири се, за да имашъ Божието благословение!" Смирението подразбира смаляване, прЬминаване отъ едно състояние въ друго. Когато Христосъ казва да се отречемъ, Той подразбира да се отречемъ отъ обикновения животъ, отъ всички негови прЬходни форми, отъ всички негови илюзии и да влЬземъ въ новия животъ. Като даваме нЬщо, добиваме нЬщо. Отъ всичко, което сега ви казвамъ, онова, което може да ви принесе най-голЬмата радостъ, е да направите връзка съ Бога. Вие ще слушате какво Господь ви говори и слЬдъ като Той ви говори, вие ще Му говорите. И нЬма да повтаряте това, което Той ви е говорилъ, но ще Му кажете вашата опитность, ще му кажете какво сте направили при условията, при които живЬете. НЬма да Му навеждате, какво мислятъ ученитЬ по създаването на свЬта, че той е създаденъ по закона на еволюцията, че еди-кой си богословъ какво мисли по този въпросъ и т. н. Не занимавайте Господа съ тЬзи глупави работи, защо Господь направилъ свЬта. Не учете Господа вие! Той знае защо е напра¬вилъ свЬта. Вие започвате да учите Господа, да Му разправяте, защо направилъ свЬтътъ. Ти кажи на Господа така: Господи, мене ме е страхъ отъ мечка. Дошли сж гладни години, Господи, покажи ми начинъ, по който честно и почтено да си изкарамъ прЬхраната, да си направя обуща. Азъ съмъ готовъ на всичко онова, което ти благо- волявашъ по отношение на мене. Искамъ да изпълня Твоята воля аб-солютно, тъй, както Ти искашъ, за да почувствувамъ, че си доволенъ отъ моята работа! Господь внимава, дали ние сме доволни отъ това, което ни говори. Пъкъ и ние, когато Му говоримъ, искаме да знаемъ, дали Той е доволенъ отъ насъ. Щомъ Богъ е недоволенъ отъ насъ, казва: "Има погрЬшки въ твоята работа, ще ги изправишъ!" Ние трЬбва да живЬемъ чистъ и святъ животъ и да не огорчаваме Божествения Духъ. Единственото нЬщо, което внася въ насъ радость и веселие, това е Господь. Затова, като създадемъ вжтрЬшна и външна връзка съ Бога, ще придобиемъ тази радость и това веселие. Сега вие младитЬ трЬбва да имате вжтрЬшна връзка съ Бога! Тогава ще бждете силни и радостни и ще опитате Божествената Истина, не за въ бждеще, не и слЬдъ хиляди години, но още днесъ. Про¬пуснете ли днешния день, другитЬ години никога нЬма да дойдатъ. Днешниятъ день подразбира съвокупность на всички условия, които Богъ ни е далъ. ВсичкитЬ години сж събрани сега. Ако сега посадимъ това сЬме, идущата година ще го видимъ въ една нова фаза на покълване; слЬдната година ще го видимъ израсло, цъвнало и най-послЬ вързало плодъ. Ние се стремимъ къмъ този вжтрЬшенъ плодъ. И тъй, мисля, че сега всичко ви е ясно. Искамъ да нЬма спорове между васъ. Ученикъ е онзи, който има връзка съ Бога, и съ когото Богъ има връзка. Туй е дълбоко убЬждение. НЬкой ме пита: азъ ученикъ ли съмъ? - Ако имашъ вжтрЬшна връзка съ Бога, и ако Богъ има връзка съ тебе, ти си ученикъ. Приближавашъ ли се само, ти си вЬрующъ. ВЬрующиятъ образува своята връзка. Ако те носятъ отъ хамбарь въ хамбарь, ти си оглашенъ. Ако си натоваренъ въ колата и те носятъ за посаждане, ти си вЬрующъ, а ако си посаденъ вече, ти си ученикъ. Това сж три важни положения. Това е великата Истина, която опрЬдЬля външнитЬ и вжтрЬшнитЬ връзки. Никаква друга философия не може да бжде постигната, докато нЬма това вжтрЬшно съзнание. Тогава ще дойде законътъ на вжтрЬшното смирение. Подъ "смирение" азъ разбирамъ едно разположение на човЬшката душа, да разбира и схваща великитЬ истини, които сж вложени въ самия животъ. Въ тази свЬтлина, бесЬдитЬ, които съмъ ви държалъ, ще станатъ по-ясни. Писанието, Евангелието сжщо тъй ще ви станатъ по-ясни. Тогава животътъ на всички святи хора, които сж живЬли прЬди хиляди години, ще се осмисли. ТрЬбва да знаете, че всички тЬзи братя, които сж живЬли въ миналото, живЬятъ и сега, тЬ иматъ връзка съ Бога и работятъ отъ Негово име. Може да кажете: дали е живъ еди-кой си светецъ? Всички светии живЬятъ и сега. Апостолъ Павелъ е живЬлъ нЬкога, но и сега живЬе. Та и всички ние сме живЬли въ миналото, но то не е важно, важното е, че сега живЬемъ. Между апостолъ Павла, между апостолъ Петра и между всички пророци и апостоли сжществува вжтрЬшна връзка, понеже казва Христосъ: "Отецъ ми живЬе въ мене, и азъ живЬя въ Отца си." Това е сжщата връзка. Ами че всЬка вечерь Христосъ иждивЬваше по нЬколко часа да говори на Господа и Господь да Му говори. Вие по колко часа сте въ разговоръ съ Господа? Вие не четете молитвитЬ, които ви сж дадени. Вие като прочетете Господнята молитва, казвате: "Нагласенъ съмъ вече." Съ това не казвамъ да не четете молитвата "Отче нашъ", не ви правя упрЬкъ, но казвамъ: трЬбва да имате истинска вжтрЬшна връзка! Сега, пожелавамъ ви тази срЬща да стане по единъ естественъ пжть. НЬкои отъ младитЬ ще говорятъ, послЬ ще има и музика. Бжде- те всички свободни, за да се образува тази вжтрЬшна връзка. Ако образувате вжтрЬшната връзка, може да отидемъ до Мусала. Безъ връзка ние не искаме да ходимъ. Хора, които нЬматъ връзка съ Бога, какво ще търсятъ на Мусала? Ако имате връзка, врЬмето ще бжде хубаво; ако нЬмате връзка, дъждъ ще ни кваси на общо основание, пъкъ и вЬтъръ ще ни духа. Щомъ имате връзка, Господь ще отвори небето, ще каже: "Приемете тия гости добрЬ!" Щомъ нЬмате връзка, ангелитЬ ще ни поливатъ отгорЬ и ще кажатъ: "Какво търсите на туй високо мЬсто?" Днесъ ще опрЬдЬлимъ, ще се изкачимъ ли на Мусала, или не. Духовно ще ме разбирате. Ако можемъ духовно да се изкачимъ на Мусала, може да отидемъ. Но трЬбва да знаете, че каквото е отвънь, такова е състоянието и отвжтрЬ. Ще ви попитамъ сега: искате ли да отидемъ на Мусала? Съ връзка или безъ връзка? Хубаво, щомъ искате съ връзка, тогава ще отидемъ. Туй е по свобода на духа. Турите ли тази връзка, всичко ще се оправи - другъ пжть нЬма. Този е истинскиятъ пжть, по който вървятъ всички души отъ цЬлото небе, всички ангели, всички добри хора, отдЬто и да сж, каквото и да е тЬхното положение. Казвамъ ви една проста, но велика Истина. Питамъ Господа: да ви говоря ли още? Господь се е пригот- вилъ да ви говори. Щомъ Господь се е приготвилъ да ви говори, слушай¬те Го! СлЬдъ като ви говори Господь, тогава и вие ще му говорите, но прЬмо, сжщественото, онова новото, което е въ душата ви. Кажете на Господа най-сжщественото, онова, което разрЬшава въпроса за свЬта, за вЬчния животъ. Говорете Му да ви избави отъ смъртьта, да ви избави отъ онази мечка, която се е вмъкнала въ душата ви! Говорете на Господа да ви избави отъ съмнЬнието! Гово-рете на Господа да ви избави отъ невЬрието! Говорете на Господа да ви избави отъ гнЬва, отъ подозрЬнието, отъ тази стипчавость, която имате. Всички не сте готови. Като се очистите отъ всички тЬзи бубулечици на вашето вжтрЬшно естество, като ви избави Богъ отъ тЬхъ, тогава ще прогледате свободно наврЬдъ. ТЬ изпоядоха листата на вашето дърво - фигуративно ви говоря. Като се освободите отъ всички тЬзи бубулечици, отъ тази филоксера въ коренитЬ ви, тогава ще цъвнете. Като ви избави Господь, ще бждете съвършено чисти, безъ никакви бубулечици въ коренитЬ, въ листата и въ клонищата. Листата ви ще бждатъ зелени, цвЬтътъ - росенъ, свЬжъ, плодътъ ще бжде безъ червеи, ще увисне и ще узрЬе подъ Божествената свЬтли-на, та като дойдатъ вашитЬ приятели, вашитЬ напрЬднали братя, да има какво да вкусятъ отъ васъ. И тъй, сега ще ви дамъ да си запишете едно мото. Това сж думи на Господа къмъ васъ: "Моята Любовь носи животъ и знание за васъ". Днешната Любовь на Господа носи животъ и знание за васъ. Подъ "животъ", разбирамъ вЬчния животъ - животътъ на безсмър-тието. И подъ "знание", разбирамъ това знание, което носи сила за васъ. Само Божественото знание носи сила. Въ обикновеното знание нЬма сила. Тогава, какво ще отговорите на Господа? Ще Му кажете: "Господи, въ пжтя на Твоята Любовь, въ пжтя на Твоята Мждрость, въ пжтя на Твоята Истина ние ще Ти служимъ прЬзъ всичкитЬ дни на нашия животъ."