(→Здрави връзки) |
|||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| − | |||
| − | — Само | + | == ЗДРАВИ ВРЪЗКИ == |
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. | ||
| + | |||
Размишление. | Размишление. | ||
| − | Съвременните хора | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Съвременните хора говорят за правилни и неправилни отношения. На какво се дължат отношенията? Те са резултат на известна връзка, на привързаност между хората. Има хора, които се привързват силно, вследствие на което страдат. Те не трябва да се обезсърчават, защото, дето има привързване, там има и развързване. Защо едни хора се привързват лесно, а други не могат? Това се дължи на известна хармония, на някаква далечна връзка между тях. Колкото по-здрава е връзката, толкова и отношенията им са по-хармонични. Това виждаме и в съчетанието на тоновете. Има тонове, които са хармонични помежду си. Такива тонове образуват акорд, съзвучие. По-добре хармонират ония тонове, между които има интервал терца. Запример, тоновете do, mi, sol си хармонират, докато тоновете do и re не си хармонират. Като изучавате произведенията на гениалните поети, виждате, че и тяхната поезия е основана на същите закони, на каквито и музиката, поради което между поетите и музикантите съществува тясна връзка. Добре е музикантите да правят опити, да превеждат гласните и съгласните букви в тонове. Съгласните букви представляват известна спънка, противодействие, ограничение, а гласните — простор, разширение. Като пише, истинският поет се спира не само върху музикалното значение на всеки звук, но и на мястото му в сричките и думите. Също така той обръща внимание и на местата на думите в поезията си. | |
| − | + | ||
| − | Думите, сричките, буквите | + | Думите, сричките, буквите представляват плоскости и възвишения, по които човек се движи. Попадне ли в една от наклонените плоскости, човек започва стремително да се хлъзга, докато дойде до равнище. Така той проявява някои нежелателни качества, след което трябва да мине известно време, да се хармонизира. Срещнат ли се двама души на една наклонена плоскост, те непременно ще се скарат. Понякога скарването е толкова голямо, че трябва да дойде някой отвън да ги примири. Защо се карат хората? Защото са попаднали на наклонена площ и не могат да се спрат – хлъзгат се. Скарването, спорът между хората се дължи на известни избухливи вещества в човешкия организъм, които лесно се запалват и образуват експлозии. Тези експлозии стават независимо от човешката воля. Избухливите вещества в човешкото естество не са нищо друго, освен запас от енергии, необходими в крайни случаи — във време на война, на големи нападения и т.н. Едно нехармонично движение на мускулите на лицето може да стане причина за възпламеняване на избухливите вещества в човека. Нехармоничните движения, както и отрицателните думи, представляват бомби, които могат да извадят човека от релсите на неговото движение. Човек трябва да познава вътрешната, т.е. психическата страна на живота, за да може да си въздейства с нея. Това наричаме ние психическа психология. Познава ли тази психология, човек може да я приложи при самовъзпитанието си. Като се самовъзпитава, човек трябва да дойде до пълно самообладание, да пази своята енергия, да не я изразходва напразно. Трябва ли човек да се гневи, че на пътя му имало камък и той по невнимание ударил крака си? Ако няма нужното самообладание, той ще вземе камъка и ще го хвърли гневно настрана. Не, види ли на пътя си камък, човек трябва да се наведе спокойно, да го помести настрана от пътя си и да замине. Отде знае, може би под този камък да се крие някакво богатство? И като вдигне камъка, ще намери богатството под него. |
| − | + | ||
| − | + | Един познат разправяше своята опитност. Един ден той седял в градината си и чел една философска книга. Като прочел няколко глави, той затворил книгата, легнал да си почине и заспал. Като се събудил, той отново взел книгата да продължи четенето, но видял вътре един плик и се ядосал, че някой бъркал книгата му и турил в нея плика. Така разгневен, той бързо взел плика, смачкал го и в момента, когато се готвел да го хвърли в огъня, дошла на ума му мисълта: Преди да изгоря плика, ще видя какво има в него. Отваря плика и какво да види? Една голяма банкнота в плика, а на едно листче написано: Вземете тия пари и си услужете, както намирате за добре. От кого били тия пари, не могъл да разбере — никакъв подпис нямало там. В първо време той се ядосал, но като видял парите, зарадвал се. Малък бил пликът, но съдържанието му било голямо. | |
| − | + | ||
| − | нападения и т. н. Едно нехармонично | + | Следователно научете се да цените малките неща. Сама по себе си клетката е малка, но тя е проводник на нещо велико. Когато се организират в едно цяло, малките клетки стават проводници на великия, съзнателен живот. Всяка клетка представлява електрическа лампичка, през която минава светлината. И човек представлява малка вселена, с определена цел и движение в известна посока. |
| − | + | ||
| − | + | Като ученици вие трябва да се изучавате, да дойдете до вътрешно познаване на себе си. Това се постига чрез работа и учене във всяко направление. Ако живее на физическия свят, човек ще изучава земята, заради което ще работи с рало и мотика. После той ще мине в сърдечния свят, да изучава всичко, което се отнася до отношенията му към всички живи същества, малки и големи. После ще навлезе в умствения свят, дето ще изучава поезия, философия, наука. Като мине през всички светове и придобие нещо ново, човек има право да си почине. Като си почива, той ще размишлява върху малките и високи върхове в науката, в музиката, в изкуството и ще разбере, че големите неща съществуват благодарение на малките. Като изучавате малките неща, постепенно ще вървите към големите, като се нагаждате към новите форми на науката, на живота, на изкуствата. Не можете ли да се нагодите към новите форми, да ги използвате разумно, вие ще се върнете назад, към старите форми. Това подразбира инволюция. Който е готов за новите форми, той ще върви напред, ще еволюира. В каквото направление да работи, човек се нуждае от сътрудник или в работата, или в поощряването му. Колкото добре да работи, човек все има нужда да сподели работата си с някой, който разбира, и да даде своята преценка. Като сподели с някого, човек усилва вярата си. | |
| − | + | ||
| − | + | Докато е на земята, човек се нуждае от мнението, преценката и съвета на своя ближен. В преценката, която давате, вие трябва да бъдете справедливи – нито да надценявате, нито да подценявате. Такава преценка не е опасна за слабия човек. Иначе той може да се подхлъзне и да падне. Не е страшно падането. Защо? И в падането човек се учи. Само онзи може да падне, който не е завършил развитието си. Обаче, който е завършил развитието си, той никога не пада. Само онзи се страхува от мечка, който не е срещал такава. Срещне ли го веднъж и го наплюе, той вече не се страхува. Страшно е, когато човек за пръв път среща мечка на пътя си. От страх той заболява. Очите на мечката са малки и са поставени близо до носа. Малките очи показват, че мечката приема малко впечатления, но ги задържа дълбоко в себе си, вследствие на което тя има интензивни чувства. Мечката силно обича и силно мрази. Следователно, ако мечка ви обикне, радвайте се; намрази ли ви, пазете се. Защо плюе мечката? Чрез плюенето тя изказва негодуванието си, че се е намерил някой да попречи на разположението или на настроението ù. Обаче като животно мечката е страхлива. Ако има будно съзнание, човек може да мине покрай мечката спокойно, без да му направи нещо. | |
| − | + | ||
| − | Следователно | + | Страхът е животинско чувство. Той е силно развит в животните. Те разчитат на него. И мечката, която е бавна, тромава, като се уплаши, бяга по-бързо от кон. Страхът я спасява. Страхът се среща в човека като остатък от животинското му състояние. Щом се страхува, човек се свързва с животните; щом се гневи – също. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с възвишените и разумни същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, за да се свързва с тях и да се ползва разумно от тяхната помощ. Орачът оре земята с ралото си, но милиони червеи орат преди него. Той казва, че разорал земята, но няма предвид ония невидими помагачи в земята, които са работили преди него. Човек посажда плодни дръвчета, отглежда ги, радва се на плода им, но забравя милионите пчели, пеперуди и други насекоми, които като невидими помагачи са извършили тяхното оплодяване. |
| − | Като ученици | + | |
| − | + | Какво ще кажете за помощта на слънцето, на водата, на въздуха? Колко още невидими разумни същества помагат на Човека! Хиляди и милиони същества взимат участие при разрешаване на известен философски въпрос. Човек напряга ума си и допринася нещо към разрешаването на дадения въпрос. Който не разбира това, той мисли, че сам разрешава въпросите. Никой не работи сам. Има въпроси, които от хиляди години насам се разрешават, но и досега още не са разрешени. Запример въпросът за душата и до днес още не е разрешен. Въпросът за ума също не е разрешен. Задава се въпрос дали умът е сила или принцип. Според някои философи умът е облечен в специфично тяло – умствено, което има свои специфични органи. Човек може да разреши въпроса за ума, когато развие неговите органи. Тогава умът на човека функционира свободно и независимо, както виждаме това във физическото тяло на човека. | |
| − | + | ||
| − | + | За следния път пишете върху темата: „Първата играчка, или първият предмет в детинството ми, който ми е направил силно впечатление.“ Така ще проверите от коя възраст сте започнали да задържате впечатления в паметта си. Добре е от време на време човек да се връща към детинството си, да види какви впечатления и спомени носи оттам, какви стремежи и желания са го вълнували. | |
| − | всички живи | + | |
| − | Докато е на земята, | + | 3адача. В продължение на десет дена всеки от вас трябва да мести по един камък, който се е изпречил на пътя му. Като правите задачата си, ще бъдете концентрирани, за да попаднете точно на този камък, който трябва да преместите. Не е безразлично кой камък ще местите. Ще преместите само онзи камък, който ви прави впечатление, който е във връзка с мисълта ви. Същевременно ще отбележите и мисълта, която сте имали в този момент. Ще следите на коя страна на пътя е бил камъкът, отдясно или отляво. Ще се наведете внимателно, ще вдигнете камъка и ще го поставите пак настрана, а не сред пътя. Ако сте имали добра и възвишена мисъл и на същия камък стъпи някой отчаян човек, състоянието му ще се измени. Обръщайте внимание кога местите камъка – сутрин, следобед или надвечер. Ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние; същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък. Ако го преместите следобед, състоянието ви е било низходящо. След залез слънце няма да местите камъните. Добре изпълнена задача ще бъде тази, ако можете да поставите камъка на онова място, което му е определено. |
| − | + | ||
| − | + | Така изпълнена задачата, това представлява само една от страните ù. Пълно разрешение на задачата подразбира приложение на вътрешната й страна. Това значи: всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите. Може ли да направи това, той е дал вече права насока на живота си. Щом една твърда мисъл се отмести от пътя ви, след нея ще тръгнат всички останали. За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети. Ако не си готов да вдигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство. Изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно. Задачата, която днес ви давам, е добър метод за самовъзпитание и възпитание. Така могат да се възпитават и малките деца. Когато води децата на разходка, учителят трябва да обръща вниманието им на всичко, което срещат на пътя си. Ако са на планина, той трябва да спира вниманието им върху изворчетата и ако са нечисти, да се заеме заедно с тях да ги изчисти. Малки идеи са тези, но те влизат в умовете на децата и се разрастват. Пръчки, листа, камъчета, каквото срещнете на пътя си, вдигайте и туряйте настрана. Пътят, по който вървите, трябва да бъде чист. Ако имате стомна, която пуща вода през порите си, не се сърдете на грънчаря, но намерете начин да не мокри дъските. Турете под нея една чинийка и дъските ще бъдат сухи. | |
| − | + | ||
| − | + | Всеки човек има две стомни в себе си – умът и сърцето му. Случва се понякога тия стомни да пропущат част от съдържанието. Намерете начин да не се излива съдържанието им. Турете по една чинийка под тях. Ако стомните ви пропущат, не се обезсърчавайте. Това е една погрешка, която може да се изправи и ще даде добри резултати. Погрешката на добрия човек се превръща в добро. И грешка да направи, добрият човек си остава добър. Лошият човек обаче и добро да направи, пак лош си остава. Човек трябва да бъде добър. Защо? Защото доброто е основа на целокупния живот. Разумните същества са свързани с доброто. Който върши добро и е добър, той е свързан с разумните същества, със съществата на любовта. | |
| − | + | ||
| − | + | — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | будно, да се свързва | + | 22 лекция от Учителя, |
| − | Какво ще кажете за | + | |
| − | + | държана на 27 февруари 1927 г., София | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | За следния | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Така изпълнена задачата, това | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Задачата, която | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | — Само | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | 22 | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
Текуща версия към 21:09, 11 април 2011
Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
ЗДРАВИ ВРЪЗКИ
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Размишление.
Съвременните хора говорят за правилни и неправилни отношения. На какво се дължат отношенията? Те са резултат на известна връзка, на привързаност между хората. Има хора, които се привързват силно, вследствие на което страдат. Те не трябва да се обезсърчават, защото, дето има привързване, там има и развързване. Защо едни хора се привързват лесно, а други не могат? Това се дължи на известна хармония, на някаква далечна връзка между тях. Колкото по-здрава е връзката, толкова и отношенията им са по-хармонични. Това виждаме и в съчетанието на тоновете. Има тонове, които са хармонични помежду си. Такива тонове образуват акорд, съзвучие. По-добре хармонират ония тонове, между които има интервал терца. Запример, тоновете do, mi, sol си хармонират, докато тоновете do и re не си хармонират. Като изучавате произведенията на гениалните поети, виждате, че и тяхната поезия е основана на същите закони, на каквито и музиката, поради което между поетите и музикантите съществува тясна връзка. Добре е музикантите да правят опити, да превеждат гласните и съгласните букви в тонове. Съгласните букви представляват известна спънка, противодействие, ограничение, а гласните — простор, разширение. Като пише, истинският поет се спира не само върху музикалното значение на всеки звук, но и на мястото му в сричките и думите. Също така той обръща внимание и на местата на думите в поезията си.
Думите, сричките, буквите представляват плоскости и възвишения, по които човек се движи. Попадне ли в една от наклонените плоскости, човек започва стремително да се хлъзга, докато дойде до равнище. Така той проявява някои нежелателни качества, след което трябва да мине известно време, да се хармонизира. Срещнат ли се двама души на една наклонена плоскост, те непременно ще се скарат. Понякога скарването е толкова голямо, че трябва да дойде някой отвън да ги примири. Защо се карат хората? Защото са попаднали на наклонена площ и не могат да се спрат – хлъзгат се. Скарването, спорът между хората се дължи на известни избухливи вещества в човешкия организъм, които лесно се запалват и образуват експлозии. Тези експлозии стават независимо от човешката воля. Избухливите вещества в човешкото естество не са нищо друго, освен запас от енергии, необходими в крайни случаи — във време на война, на големи нападения и т.н. Едно нехармонично движение на мускулите на лицето може да стане причина за възпламеняване на избухливите вещества в човека. Нехармоничните движения, както и отрицателните думи, представляват бомби, които могат да извадят човека от релсите на неговото движение. Човек трябва да познава вътрешната, т.е. психическата страна на живота, за да може да си въздейства с нея. Това наричаме ние психическа психология. Познава ли тази психология, човек може да я приложи при самовъзпитанието си. Като се самовъзпитава, човек трябва да дойде до пълно самообладание, да пази своята енергия, да не я изразходва напразно. Трябва ли човек да се гневи, че на пътя му имало камък и той по невнимание ударил крака си? Ако няма нужното самообладание, той ще вземе камъка и ще го хвърли гневно настрана. Не, види ли на пътя си камък, човек трябва да се наведе спокойно, да го помести настрана от пътя си и да замине. Отде знае, може би под този камък да се крие някакво богатство? И като вдигне камъка, ще намери богатството под него.
Един познат разправяше своята опитност. Един ден той седял в градината си и чел една философска книга. Като прочел няколко глави, той затворил книгата, легнал да си почине и заспал. Като се събудил, той отново взел книгата да продължи четенето, но видял вътре един плик и се ядосал, че някой бъркал книгата му и турил в нея плика. Така разгневен, той бързо взел плика, смачкал го и в момента, когато се готвел да го хвърли в огъня, дошла на ума му мисълта: Преди да изгоря плика, ще видя какво има в него. Отваря плика и какво да види? Една голяма банкнота в плика, а на едно листче написано: Вземете тия пари и си услужете, както намирате за добре. От кого били тия пари, не могъл да разбере — никакъв подпис нямало там. В първо време той се ядосал, но като видял парите, зарадвал се. Малък бил пликът, но съдържанието му било голямо.
Следователно научете се да цените малките неща. Сама по себе си клетката е малка, но тя е проводник на нещо велико. Когато се организират в едно цяло, малките клетки стават проводници на великия, съзнателен живот. Всяка клетка представлява електрическа лампичка, през която минава светлината. И човек представлява малка вселена, с определена цел и движение в известна посока.
Като ученици вие трябва да се изучавате, да дойдете до вътрешно познаване на себе си. Това се постига чрез работа и учене във всяко направление. Ако живее на физическия свят, човек ще изучава земята, заради което ще работи с рало и мотика. После той ще мине в сърдечния свят, да изучава всичко, което се отнася до отношенията му към всички живи същества, малки и големи. После ще навлезе в умствения свят, дето ще изучава поезия, философия, наука. Като мине през всички светове и придобие нещо ново, човек има право да си почине. Като си почива, той ще размишлява върху малките и високи върхове в науката, в музиката, в изкуството и ще разбере, че големите неща съществуват благодарение на малките. Като изучавате малките неща, постепенно ще вървите към големите, като се нагаждате към новите форми на науката, на живота, на изкуствата. Не можете ли да се нагодите към новите форми, да ги използвате разумно, вие ще се върнете назад, към старите форми. Това подразбира инволюция. Който е готов за новите форми, той ще върви напред, ще еволюира. В каквото направление да работи, човек се нуждае от сътрудник или в работата, или в поощряването му. Колкото добре да работи, човек все има нужда да сподели работата си с някой, който разбира, и да даде своята преценка. Като сподели с някого, човек усилва вярата си.
Докато е на земята, човек се нуждае от мнението, преценката и съвета на своя ближен. В преценката, която давате, вие трябва да бъдете справедливи – нито да надценявате, нито да подценявате. Такава преценка не е опасна за слабия човек. Иначе той може да се подхлъзне и да падне. Не е страшно падането. Защо? И в падането човек се учи. Само онзи може да падне, който не е завършил развитието си. Обаче, който е завършил развитието си, той никога не пада. Само онзи се страхува от мечка, който не е срещал такава. Срещне ли го веднъж и го наплюе, той вече не се страхува. Страшно е, когато човек за пръв път среща мечка на пътя си. От страх той заболява. Очите на мечката са малки и са поставени близо до носа. Малките очи показват, че мечката приема малко впечатления, но ги задържа дълбоко в себе си, вследствие на което тя има интензивни чувства. Мечката силно обича и силно мрази. Следователно, ако мечка ви обикне, радвайте се; намрази ли ви, пазете се. Защо плюе мечката? Чрез плюенето тя изказва негодуванието си, че се е намерил някой да попречи на разположението или на настроението ù. Обаче като животно мечката е страхлива. Ако има будно съзнание, човек може да мине покрай мечката спокойно, без да му направи нещо.
Страхът е животинско чувство. Той е силно развит в животните. Те разчитат на него. И мечката, която е бавна, тромава, като се уплаши, бяга по-бързо от кон. Страхът я спасява. Страхът се среща в човека като остатък от животинското му състояние. Щом се страхува, човек се свързва с животните; щом се гневи – също. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с възвишените и разумни същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, за да се свързва с тях и да се ползва разумно от тяхната помощ. Орачът оре земята с ралото си, но милиони червеи орат преди него. Той казва, че разорал земята, но няма предвид ония невидими помагачи в земята, които са работили преди него. Човек посажда плодни дръвчета, отглежда ги, радва се на плода им, но забравя милионите пчели, пеперуди и други насекоми, които като невидими помагачи са извършили тяхното оплодяване.
Какво ще кажете за помощта на слънцето, на водата, на въздуха? Колко още невидими разумни същества помагат на Човека! Хиляди и милиони същества взимат участие при разрешаване на известен философски въпрос. Човек напряга ума си и допринася нещо към разрешаването на дадения въпрос. Който не разбира това, той мисли, че сам разрешава въпросите. Никой не работи сам. Има въпроси, които от хиляди години насам се разрешават, но и досега още не са разрешени. Запример въпросът за душата и до днес още не е разрешен. Въпросът за ума също не е разрешен. Задава се въпрос дали умът е сила или принцип. Според някои философи умът е облечен в специфично тяло – умствено, което има свои специфични органи. Човек може да разреши въпроса за ума, когато развие неговите органи. Тогава умът на човека функционира свободно и независимо, както виждаме това във физическото тяло на човека.
За следния път пишете върху темата: „Първата играчка, или първият предмет в детинството ми, който ми е направил силно впечатление.“ Така ще проверите от коя възраст сте започнали да задържате впечатления в паметта си. Добре е от време на време човек да се връща към детинството си, да види какви впечатления и спомени носи оттам, какви стремежи и желания са го вълнували.
3адача. В продължение на десет дена всеки от вас трябва да мести по един камък, който се е изпречил на пътя му. Като правите задачата си, ще бъдете концентрирани, за да попаднете точно на този камък, който трябва да преместите. Не е безразлично кой камък ще местите. Ще преместите само онзи камък, който ви прави впечатление, който е във връзка с мисълта ви. Същевременно ще отбележите и мисълта, която сте имали в този момент. Ще следите на коя страна на пътя е бил камъкът, отдясно или отляво. Ще се наведете внимателно, ще вдигнете камъка и ще го поставите пак настрана, а не сред пътя. Ако сте имали добра и възвишена мисъл и на същия камък стъпи някой отчаян човек, състоянието му ще се измени. Обръщайте внимание кога местите камъка – сутрин, следобед или надвечер. Ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние; същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък. Ако го преместите следобед, състоянието ви е било низходящо. След залез слънце няма да местите камъните. Добре изпълнена задача ще бъде тази, ако можете да поставите камъка на онова място, което му е определено.
Така изпълнена задачата, това представлява само една от страните ù. Пълно разрешение на задачата подразбира приложение на вътрешната й страна. Това значи: всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите. Може ли да направи това, той е дал вече права насока на живота си. Щом една твърда мисъл се отмести от пътя ви, след нея ще тръгнат всички останали. За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети. Ако не си готов да вдигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство. Изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно. Задачата, която днес ви давам, е добър метод за самовъзпитание и възпитание. Така могат да се възпитават и малките деца. Когато води децата на разходка, учителят трябва да обръща вниманието им на всичко, което срещат на пътя си. Ако са на планина, той трябва да спира вниманието им върху изворчетата и ако са нечисти, да се заеме заедно с тях да ги изчисти. Малки идеи са тези, но те влизат в умовете на децата и се разрастват. Пръчки, листа, камъчета, каквото срещнете на пътя си, вдигайте и туряйте настрана. Пътят, по който вървите, трябва да бъде чист. Ако имате стомна, която пуща вода през порите си, не се сърдете на грънчаря, но намерете начин да не мокри дъските. Турете под нея една чинийка и дъските ще бъдат сухи.
Всеки човек има две стомни в себе си – умът и сърцето му. Случва се понякога тия стомни да пропущат част от съдържанието. Намерете начин да не се излива съдържанието им. Турете по една чинийка под тях. Ако стомните ви пропущат, не се обезсърчавайте. Това е една погрешка, която може да се изправи и ще даде добри резултати. Погрешката на добрия човек се превръща в добро. И грешка да направи, добрият човек си остава добър. Лошият човек обаче и добро да направи, пак лош си остава. Човек трябва да бъде добър. Защо? Защото доброто е основа на целокупния живот. Разумните същества са свързани с доброто. Който върши добро и е добър, той е свързан с разумните същества, със съществата на любовта.
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
22 лекция от Учителя,
държана на 27 февруари 1927 г., София