Разлика между версии на „Справяне с мъчнотиите*“

Версия от 15:37, 9 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Справяне съ мъчнотииге

— В Я р е н ъ, истиненъ, чистъ и благъ всекога бхди! Размишление. Съвременните хора търсятъ начини, какъ по-лесно да се справятъ съ мъчнотиите си, но не имъ дохожда на умъ да спратъ внима¬нието си върху природата. Те требва да изу- чаватъ живата, разумна природа, да изучаватъ нейните символи. Ако разбираха езика на при¬родата, те биха избегнали много нещастия. Езикътъ на природата е езикъ на символи. Тя говори на човека чрезъ символи. Ако види нЯкъде посърналъ цветъ, съ наведена чашка надолу, човекъ требва да се спре предъ него, да разбере, какво означава това. Ако и неговото състояние е понижено, той ще намери нЯщо общо между себе си и цветето съ увисналата чашка надолу. Той веднага ще потърси на- чииъ, да помогне на цветето. Ако разбере, че цветето се нуждае отъ влага, той веднага требва да донесе вода да го полее. Щомъ го полее, цветето се освежава, подига чашката си нагоре и започва открито, съ радость да гледа на Божия свФл-ь. Ако е разуменъ, чо¬векъ ще разбере, че водата, като символъ на живота, е въ състояние да ободри всЬко жи¬

  185> во същество, да му даде тласъкъ да върви напредъ. Следователно, когато се обезсърдчи, разколебае, усъмни, чов-Ькъ тр-Ьбва да внесе Божествения животъ въ себе си. Най-малката струя отъ този животъ освежава, подига и насърдчава чов-Ька. Затова на всЬки чов-Ькъ се препоръчва да има абсолютна вЬра въ Бо¬жественото. Като ученици, и на васъ се казва, че тр-Ьб¬ва да имате в-Ьра въ Божественото. ЖивЯе ли съ тази мисъль, ученикътъ трЯбва да знае, че като чов-Ькъ, съ възможноститЯ на човЯш¬кото въ себе си, той ще има много разочаро¬вания и неуспЯхи. Обаче, даде ли ходъ на Божественото, той ще има голЯми възмож¬ности. За да изучава себе си, всЯка сутринь той трЯбва да знае, какво му предстои да свърши презъ деня. И вечерь, преди да си легне, трЯбва да си даде отчетъ, какво е реа- лизиралъ отъ дневната си програма, какъ е работилъ, защо е успЯлъ да реализира нЯкои свои планове, а други не е реализиралъ. Само по този начинъ той ще разбере, какво и кол¬ко на сто даватъ човЯшкитЯ методи и колко —БожественитЯ. Като работи съзнателно вър-ху себе си, ученикътъ ще се натъква на редъ противоречия, които не трЯбва да го смуща- ватъ. Противоречията сж. неизбЯжни, но той не трЯбва да се спира предъ тЯхъ. НЯкои про¬тиворечия идатъ отвънъ, а други се зара- ждатъ вжтре въ него. Дойде ли до външнитЯ противоречия, той не трЯбва да се смущава,

186> но да върви напредъ. Отъ вжтрешнит-Ь про¬тиворечия, обаче, той тр-Ьбва да се учи. За да напредва, ученикътъ тр-Ьбвя да има любовь къмъ знанието, което му се дава вънъ или вжтре въ него. Ако води добъръ, правиленъ физи"сски животъ, чов-Ькъ ще има добре раз- витъ стомахъ. Ако жив-Ье добре въ духовния св-Ьтъ, гърдит-Ь му ще бждатъ добре развити. И най-после, ако и въ Божествения св-Ьтъ жи¬в-Ье добре, той ще има добре устроена глава, и мозъкътъ му ще функционира правилно. Като изучавате живота, виждате, че въ всьчки живи сжщества има н-Ьщо общо, н-Ьщо еднообразно. Въ общия, въ обикновения жи¬вотъ, растенията, животнит-Ь и хората не се различаватъ много. Първоначално, т. е. следъ поникване на растението, или следъ раждане¬то на животното и на чов-Ька, всички се стре- мятъ къмъ храна. Въ всички живи сжщества е вложенъ стремежъ да растатъ, да се раз- виватъ, вследствие на което си приличатъ. Т-Ь се намиратъ въ живота на еднообразието. Дойдатъ ли, обаче, до известно мЬ.сто, т-Ь започ- ватъ да се раз;гЬлятъ. ВсЬко живо сжщество поема своя пжть на стремежъ, на разбиране, по което се отличава отъ другит-Ь. Тукъ се вижда гол-Ьмото разнообразие на живота. Кол¬кото по-разнообразенъ е животътъ, външно и вжтрешно, толкова повече Божественото се изявява. Божественото внася разнообразието. Който търси разнообразие въ чов-Ьшкия жи¬вотъ, той изпада въ редъ гр-Ьшки и заблу¬

187> ждения. ЧовЯшкиятъ животъ самъ по себе си е еднообразенъ. Иска ли да живЯе въ истин¬ското разнообразие, чов-Ькъ трЬбва да влЬзе въ Божествения животъ. Ако жив-Ье по човЬшки начинъ, а търси разнообразие, човЬкъ е на кривъ пжть. Това значи, че той иска специал¬ни условия за себе си. Това е невъзможно. На вс-Ьки човЯкъ се даватъ условия, съответни на неговото развитие. На малкото дете се да¬ватъ играчки, но по никой начинъ не можете да му дадете пособия, каквито давате на въз¬растния. На детето, което е вл-Ьзло въ първо отд-Ьление, давате възможность да работи най- много съ числата отъ 1 — 20. Запознавате го съ единицата, казвате 1X1 = 1, или 2X2, 2 2 е равно на четири. Обаче, вие не му обяснявате, защо 1X1, или 1:1 дава все еди¬ница. Вие сжщо не му обяснявате, защо 2 -+-2 или 2X2 е все четири. Т-Ьзи обяснения не се даватъ даже и на голЬмит-Ь ученици. Като ученици на окултна школа, вие трЯбва да изучавате значението на числата, да можете разумно да се ползувате отъ тЯхъ. ЗапримЯръ, значението на числата едно и две по отдЯлно се различаватъ отъ значението имъ въ комбинация едно съ друго. Тъй щото, числата 12 и 21 иматъ различно значение, ма- каръ че сж съставени отъ едни и ежиш чи¬сла. Единицата представя мжжкия принципъ, а двойката— женския. Въ числото 12 синътъ се е родилъ по-напредъ отъ дъщерята. Въ чи¬слото 21 — обратно: дъщерята се е родила

188> по-рано. Следователно, не е все едно, дали ще имате числото 12 или 21. Така наредени, чи¬слата създаватъ различни отношения. Изобщо, всЯко число е живо, съставено отъ разумни сили, които се проявяватъ по единъ или по другъ начинъ, споредъ силитЯ, което носятъ въ себе си. Ако напишете числото 12, същевре¬менно то представя 12 зодии, шесть положи-телни и шесть отрицателни. Това показва, че енергиитЯ постоянно се смЯнятъ. Това забе¬лязваме и въ хората. НЯкой пжть жената е съ отрицателни енергии въ себе си, а нЯкой пжть мжжътъ. И обратно: нЯкога жената ста¬ва положителна, а нЯкога — мжжътъ. Това зависи отъ факта, по каква линия върви чо¬вЯкъ — по мжжка или по женска. Задачата на ученика е да регулира своитЯ енергии съобразно енергиитЯ на природата. Дойде ли въ съгласие съ енергиитЯ на разумната при¬рода, човЯкъ е придобилъ известна хармония въ себе си. Да се стреми човЯкъ къмъ придобиване на хармония, на красота, това е въ реда на нЯщата. Ученикътъ трЯбва да се стреми къмъ красивото въ свЯта. Красотата е необходима и въ физическия, и въ духовния, и въ Боже¬ствения свЯтъ. Да бжде човЯкъ красиво облЯ- ченъ, това не значи, да следва модата. Модно¬то облЯкло не е всЯкога красиво. Красива дреха е онази, гънкитЯ и линиитЯ на която се съвпадатъ съ тия на тЯлото. Като се дви¬жи човЯкъ, дрехата трЯбва да образува въл-

189> ки. Обличането, сядането, движението на чо¬века указва влияние върху проявит-Ь на не-говия характеръ. Седне ли правилно, чов-Ькъ има разположение да слуша, да мисли, да на¬блюдава. Не седне ли правилно, той е неспо- коенъ презъ всичкото време. Чов-Ькъ не подо¬зира, че една добре скроена и ушита дреха може да укаже влияние върху разположението му. Обуща, които не прилягатъ добре на кра¬ката, внасятъ неразположение въ чов-Ька. Т-Ь осакагяватъ не само краката, но и характера му. И тъй, като ученици, вие не тр-Ьбва да пре- небре1вате тия н-Ьща. Не мислете, че е лесно чов-Ькъ да се справи съ силигЪ, които действу- ватъ въ природата, както и въ всЬко живо същество. Докоснете ли се до чов-Ькъ, чиито енергии сж противоположни на вашитЪ, вие ще нарушите своето разположение. И следъ това тр-Ьбва да мине известно време, докато се справите съ тия енергии. Заприм-Ьръ, не е без¬различно, кой чов-Ькъ ще ви шие дрехи. Изби¬райте си такъвъ шивачъ, чиито енергии да се съвпадатъ съ вашигЪ. Съ друг и думи казано, дружете съ хора, съ конто си хармонирате. Ползувайте се отъ услугигЬ на тия, съ които сте въ съгласие и единство. Въ това отноше¬ние птицитЬ сж разрешили този въпросъ. За да преодол-Ьятъ мжчнотиитЬ въ живота си, тЬ сж развили въ себе си изкуството сами да си шиятъ дрехи, сами да ги боядисватъ и пол- реждатъ. Чов-Ькъ тр-Ьбва да внимава въ избо¬ра на своя шивачъ, готвачъ, а сж що така и въ

190> избора на книги, които ще чете. Не е безраз» лично, отъ кой авторъ ще се ползува. Добре е да четете книгитЯ на онзи авторъ, съ кого¬то сте нагласени въ една гама. Дали тия кни¬ги ще бждатъ научни, или чисто литературни, не е важно. Отъ значение за човЯка е да чете такива книги, отъ които да се ползува. Какво ще го ползуватъ книги, които развиватъ неговата чувствителность, или неговата гор- дость и щеславие? Такива книги сж вредни. Като развива чувствителностьта си повече, от¬колкото трЯбва, човЯкъ увеличава и желания¬та си. Много желания може да има само онзи, който е дошълъ до високо умствено и ду¬ховно развитие. При тЯзи условия той може да реализира желанията си. Обаче, какво ще се ползува отъ многото си желания, ако нЯма възможность да ги реализира? Щомъ не може да реализира желанията си, човЯкъ е изложенъ на голЯми страдания. Който има много жела¬ния, той трЯбва да има и мораленъ устой. Следователно, отъ васъ се иска да бжде- те морално устойчиви. Този устой не се пости¬га изведнъжъ. Учене, работа, усилия се искатъ отъ човЯка, за да придобие този устой. СвЯ- тътъ, въ който живЯете, е една отъ великитЯ школи на живота. Тамъ човЯкъ расте и се раз¬вива. Всичко, което съвременнитЯ хора сж при¬добили, е резултатъ на това велико училище. Въ свЯта тЯ сж се радвали и страдали, тЯ сж падали и ставали, докато сж дошли до из¬вестни опитности, до известна мждрость, коя-

1я1 то ги предпазва отъ гол-Ьмит-Ь катастрофи въ живота. Когато изучавалъ френология. докторъ Галъ срещналъ единъ старъ чов-Ькъ, отъ сла¬вянско произхождение, който му казалъ: Ще¬ти открия едно свое постижение, резултатъ па мои наблюдения. Той му казалъ, какъ да раз¬личава борцит-Ъ ггЬтли отъ страхливит-Ь. Ма ония п-Ьтли, които се отличаватъ съ гол'Ьма см-Ьлость, този дентъръ, който се намира задъ ушигЪ. е силно развитъ. Това откритие за П'Ь- тела дало възможность на докторъ Галъ да открие центъра на см-Ьлостьта и разрушител- ностьта въ чов-Ька. Като се ползувате отъ своята опит- ность и отъ тази на сволтЬ ближни, вие тр-Ьб¬ва да изучавате себе си, да знаете, какви си¬ли и възможности се криятъ въ васъ. Като се изучава, чов-Ькъ ще знае, има ли възможность да свърши дадена работа, която мисли да за¬почне. Разумниятъ познава силит-Ь и възмож¬ностите си, вследствие на което предприема само онова, което може усп-Ьшно да свърши. Следователно, започвайте само онази работа, която можете да свършите. Не сте ли сигурни въ резултата на работата, която предприемате, не я започвайте, докато не се приготвите за нея. Впущате ли се безразборно въ гол-Ьми ра¬боти, вие скоро ще се обезсърдчите, ще изгу¬бите в-Ьра въ себе си. Ето защо, чов-Ькъ тр-Ьб¬ва да започва първо съ малки величини въ живота си и постепенно да върви къмъ юл-Ь-

192> ми. Искате ли да постигнете нЯщо ценно]вЯ живота си, намерете най-голЯмата дарба, коя¬то природата е вложила въ васъ, и работете върху нея. Всички останали сили и способно¬сти вложете въ услуга на своята голЯма дар¬ба. Значи, човЯкъ трЯбва да работи главно въ това направление, дето е най-силенъ. Мно¬зина не успЯватъ въ живота си, защото се предаватъ на работа въ тази область, дето сж най-слаби. ТЯ правятъ това отъ амбиция да пости! натт. нЯщо особено, съ което да над- минатъ ония, които сж се проявили вече като майстори въ дадена область. Така не се работи. ВсЯка работа, която се върши отъ лична ам¬биция, води къмъ опропастяване на човЯка. Ще дойде день, когато човЯкъ ще развие всички сили и дарби, които сж вложени въ него. За да постигне това, той трЯбва да за¬почне отъ най-голЯмата дарба въ себе си. Като е дошълъ на земята, човЯкъ трЯб¬ва да знае, че му предстои да свърши една малка, но специфична работа. Тази работа не е за негово лично благо, но за благото на цЯ- лото, на общия животъ. Това значи, че чо¬вЯкъ не живЯе за себе си. Колкото да рабо¬ти човЯкъ за свЯта, името му нЯма да бжде записано съ златни букви. Работи ли за чо-вЯшкото, човЯкъ никога нЯма да бжде възна- граденъ. Иска ли да бжде възнаграденъ, въ смисълъ, да изнесе работа, която да остане ценна за вЯковетЯ, той трЯбва да работи за Бога, за Великото начало на живота. Името

193 на този работникъ ще бжде написано съ злат¬ни букви въ книгата на в-Ьчния животъ. Чо¬в-Ькъ тр-Ьбва да се вдъхновява отъ реалния св-Ьтъ, огь него да черпи сили за земния жи¬вотъ. Само при това положение чов-Ькъ може да осмисли малкит-Ь работи въ своя животъ. Н'Ьма ли това разбиране, тази връзка съ ре¬алния животъ, той всЬко1а ще се отегчава отъ малкит-Ь величини. Гол-Ьмо търпение и съзнание се иска отъ чов-Ька, да шие по ц-Ьли дни съ една малка игла. Гол-Ьмо усилие се иска отъ страна на л-Ькаря, да преодол-Ъе се¬бе си, да ходи отъ кжща на кжща да л-Ьку¬ва болни. БолнигЬ сж гол-Ьми егоисти. Т-Ь очакватъ на л-Ькаря, на ближнигЬ си повече, отколкото на себе си. Не получатъ ли това, което очакватъ, т-Ъ оставатъ недоволни. Какъ тр-Ьбва да постжпи л-Ькарьтъ съ бол- нит-Ь? Отиде ли при боленъ, той тр-Ьбва да оста¬не при него на разговоръ, да го насърдчи. Н-Ь- кои мислятъ, че като насърдчаватъ болнит-Ь, съ това ги лъжатъ. Споредъ тЬхъ, да мисли чов-Ькъ, че е здравъ и може да бжде здравъ, е лъжа. Споредъ мене, колкото е лъжа, че чов-Ькъ не може да оздрав-Ье отъ известна болесть, толкова е лъжа и това, че е боленъ. Болести въ св-Ьта не сжществуватъ. Обаче, причини за болести сжществуватъ. Иска ли да се изл-Ькува отъ нгЬкаква болесть, чов-Ькъ тр-Ьбва да нам-Ьри причината на заболяването. Махне ли причината, и болестьта изчезва. Какво да се прави, когато пулсътъ на болния 14

194> спре? Едно тр-Ьбва да знаете: спирането на пулса не подразбира прекратяване на живота. Животътъ и съзнанието на чов-Ька продължа- ватъ и следъ спирането на пулса. Мнозина съ минали презъ тази опитность. Ще кажете, че човЬкъ тр-Ьбва да говори истината. Само ра- зумниятъ, просв-Ьгениятъ може да говори исти¬ната. Той може да каже на болния, на когото е опред-Ьлено да замине за другия свЬтъ: Братко, викагъ те въ твоя домъ. Приготви се да заминешъ съ радость, да занесешъ на своит-Ь близки въ невидимия св-Ьтъ всичко, което си спечелиль на земята. Като живЬе, чов-Ькъ тр-Ьбва да бжде правдивъ въ отношенията си, да е готовъ всЬкога да говори истината. Днесъ почти всич¬ки хора сж развили известна чувствителность въ себе си, вследствие на което не могатъ да бждатъ лъгани. Днесъ нищо не може да се скрие. Особено чувствителни сж болнит-Ь хо¬ра. Като знаете това, свободно можете да имъ говорите истината. Не е нужно да казвате на болния, че ще умре. ВсЬки боленъ човЬкъ не е осжденъ на умиране. Дойде ли краятъ на живота му, той доброволно напуща земята и отива въ другия св-Ьтъ. Умирането означава изпжждане на ученика отъ училището, а зами-наването за другия св-Ьтъ подразбира добро¬волно напущане на училището. Обаче, изпжде- ниятъ ученикъ отъ училището не може лесно да се вьрне, да продължи учението си, но до¬броволно напусналиятъ, като има ср-Ьдства,

195> отново може да се запише за редовенъ ученикъ. Като ученици, вие трЯбва да съгласувате вашето лично и обществено разбиране на жи¬вота съ онова вжтрешно, дълбоко разбиране. Не е лесно да се справи чов-Ькъ съ своя двой- ственъ животъ. Вс-Ьки чов-Ькъ жив-Ье, оСвенъ външенъ, още и вжтрешенъ, затворенъ жи¬вотъ, окржженъ съ своит-Ь мисли, чувства и по¬стъпки, съ никого несподЬлени. Въ този св-Ьтъ той живЬе самъ, съ своит-Ь свещени мисли и желания. Като жив-Ье въ своит-Ь мисли и же¬лания, човЬкъ се стреми да ги реализира. Реализирането имъ се опредЬля отъ външни и вжтрешни благоприятни условия. Отъ това, което майката и бащата сж вложили въ сина, зависи, какво той ще реализира. Ако майката е вложила стремежъ къмъ музиката, а баща¬та — стремежъ къмъ ядене и пиене, синътъ ще стане музикантъ, но съ склонность да яде и пие. Такъвъ музикантъ скоро загубва спо- собностьта си. Смисълътъ на живота не е въ яденето. Яденето не е само физически, но и психически, т. е. духовенъ процесъ. Истинско¬то ядене е духовенъ процесъ. И тъй, искате ли да успЬвате въ живота си, вие трЬбва да се освободите отъ старигЪ си навици, наследени отъ д-Ьди и прадЬди. До¬като не е свободенъ отъ старитЬ навици, чо¬вЬкъ често се сърди, гнЬви, безъ да знае при¬чината за своето неразположение. Когато се огледа вжтрешно, човЬкъ може да се освобо¬ди отъ своит-Ь неджзи; освободи ли се отъ не-

196> джзитЬ си, той придобива вжтрешенъ миръ, самоув-Ьреность, устойчивость, упование въ се¬бе си, че може да се справи съ мжчнотиигЬ си. За да се справи лесно съ мжчнотиитЯ си, човЬкъ трЬбва да държи въ ума си поне една свещена идея, като основа на живота си. Вс-Ь- ка велика идея освобождава чов-Ька отъ дре¬бнавостите въ живота. Той престава да търси слава отъ хората Разумность се иска отъ чов-Ь¬ка. Разумностьта осмисля н-Ьщата. Като работи чов-Ькъ съзнателно и разумно върху себе си, и славолюбието е на м-Ьсто. Чов-Ькъ тр-Ьбва да бжде опред-Ьленъ въ желанията си, да знае, на кои отъ гЬхъ да даде първо м-Ьсто. Силнит-Ь желания опредЬлятъ бждещето на чов-Ька. Ко¬гато видятъ силнит-Ь желания на чов-Ька, ра- зумнит-Ь сжщества помагатъ за т-Ъхното реали¬зиране. Като е слизалъ на земята, чов-Ькъ е предвидЬлъ, какво тр-Ьбва да свърши. За тази цель той има своя опредЪлена програма, която е подписалъ да изпълни. Не изпълни ли про¬грамата си, той преждевременно заминава за другия св-Ьтъ. Следователно, щомъ сте дошли на земята, вие тр-Ьбва да се стремите да реализирате про¬грамата на своя животъ, като започнете първо съ реализирането на силнит-Ь си желания и постепенно отивате къмъ слабит-Ъ. Като изуча¬вате себе си, вие тр-Ьбва да си отговорите на въпроса, защо сте дошли на земята. Щомъ размишлявате известно време върху този въ¬просъ, вие ще се домогнете до него. Въ ума

197> ви ще проблесне една свЯтла идея, която ще озари цЯлия ви животъ. ЧовЯкъ не е дошълъ на земята да бжде щастливъ, но да се учи. Щастието не може да живЯе на земята. То е идеалъ на бждещето. И Мойсей се стремЯше да види щастието на своя народъ, но не можа. Исусъ Навинъ влъзе въ Обетованата земя, а Мойсей приготви условия за влизането. На сжщото основание човЯкъ трЯбва да при¬готви условия за придобиване на щастието. За да придобие щастието, човЯкъ трЯбва да раз¬вие въ себе си голЬмо самообладание, стре¬межъ къмъ свобода, голЬма любовь и мжд- рость и абсолютна справедливост Съвестенъ трЯбва да бжде човЯкъ. Дойде ли до нЯкаква крива проява въ себе си, да е готовъ да се изправи. НЯма ли готовность да се изправя, той развива своята индивидуалность. Когато стане чрезмЯрно индивидуалистъ, човЯкъ мж¬чно мйже да се разбира съ хората. Съвремен- нитЯ хора сж голЯми индивидуалисти, вслед¬ствие на което често се сблъскватъ помежду си. За да се разбиратъ, хората трЯбва да се допълватъ въ темпераментитЬ си. ЗапримЯръ, сангвиникътъ се допълва добре съ флегмати- ка. Сангвиничниятъ темпераментъ е въздухо- образенъ, а флегматичниятъ — воденъ. Холе^ ричниятъ темпераментъ съдържа повече вжгле- родъ, а нервниятъ — повече кислородъ. Сега, като говоримъ за елементитЯ ки¬слородъ и водородъ, отъ които се получава водата, ние приемаме тия елементи повече като

198> проводници при образуване на водата, а не като нейни съставни елементи. Когато водата преобладава въ човЯка, той има много влага въ организъма си. Такива хора сж флегма- тици. Когато организъмътъ е лишенъ отъ влага, човЯкъ страда отъ сухота. Този чо¬вЯкъ е нервенъ, сприхавъ, егоистъ. За да се освободи отъ егоизъма си, той трЯбва да даде мЯсто на милосърдието въ себе си. Ми¬лосърдието внася вода въ човЯка, т. е. прави го мекъ. Често слушате нЯкои да казватъ, че човЯкъ трЯбва да бжде положителенъ, твърдъ въ постжпкитЯ и решенията си. Не, преди всичко човЯкъ се нуждае отъ мекота на ха¬рактера си, а не отъ твърдость. Твърдиятъ, лоложителниятъ човЯкъ мисли, че е герой. За¬що? Защото могълъ да завърже противника си. Истински герой е онзи, който развързва ржцетЯ на неприятеля си, дава му ножа въ ржката и казва: Хайде, прояви се, както искашъ. Мислите ли, че при това положение неприятельтъ му ще смЯе да го убие? Не, ме¬котата, милосърдието смекчаватъ и най-голЯ- мия престжпникъ. Следователно, истински ге-рой е онзи, който побеждава и най-голЯмитЯ си мжчнотии. Той развързва ржцетЯ и краката на мжчнотията си, дава й ножъ въ ржка и ка¬зва : Мушкай, дето искашъ! Като хване ножа въ ржката си, мжчнотията погледне натукъ-на- тамъ и заминава. Предъ смЯлия, предъ разум¬ния всички мжчнотии и страдания отстжпватъ,

199> Като видятъ смЯлъ човЯкъ, и низшитЯ съще¬ства бЯгатъ. Упражнение. Въ продължение на една седмица работете върху Евангелието на Йоана по следния начинъ. ВсЯка сутринь отваряйте Евангелието произволно, и турете пръста си върху единъ отъ стиховетЯ на страницата, на която сте попаднали. Прочетете този стихъ вни¬мателно и пожелайте да го реализирате. Презъ цЯлия день, при свободно време, мислете вър¬ху този стихъ. ОнЯзи отъ васъ, които могатъ да на- правятъ упражнението. тЯ ще се ползуватъ. Всичко въ свЯта се постига чрезъ упражне¬ния. Дето да се намирате, вие трЯбва да пра¬вите упражнения. Вие не можете да се разви¬вате правилно на физическия свЯтъ, ако не правите упражнения. ВсЯка идея — физическа, духовна или Божествена, може да се реализи¬ра само на физическия свЯтъ. За реализира¬нето й съ нужни редъ упражнения. ВсЯка ми¬съль може да се предаде чрезъ говоръ, пи¬смено или чрезъ мисъль. Да предавате мисли- тЯ си на хората, за това се иска голЯма сила. ЧовЯкъ трЯбва да е правилъ редъ упражне¬ния, да се концентрира, докато усили своята мисъль. Като правите упражнението, спрете се върху стиха, който ви се е падналъ, помислете известно време върху него, да видите, какъ го разбирате. И като ви стане ясенъ, пожелайте дълбоко въ себе си да го реализирате, за да

200> се ползувате отъ него, както вие сами, така и вашит-Ь ближни. Когато мисъльта започне да работи у васъ, веднага ще дойдатъ обратни резултати. Това да не ви смущава. ОбратнитЬ реакции сж признакъ на прави реакции. Не може да стан^ обратна реакция нЬкжде, ако преди това не е станала права. Дето има дей-ствие, тамъ има и противодействие. Не се обез- сърдчавайте отъ противодействията. Чрезъ т-Ьхъ чов-Ькъ се калява. Крадцит-Ь нападатъ са¬мо богатит-Ь хора. Искате ли да бждете СВО¬БОДНИ отъ т-Ьхъ, станете сиромаси. — Защо Господъ допусна крадцитЬ въ св-Ьта? — Крад- цитЬ сжществуватъ, защото има богати хора. Ако н-Ьмаше богати хора, и крадци н-Ьма- ше да сжществуватъ. Ако не искатъ да оси- ромашаватъ, отъ време на време богатит-Ь тр-Ьбва да даватъ угощения на крадцит-Ь, или да имъ правятъ подаръци. По този начинъ т-Ь ще отстранятъ отъ т-Ьхъ желанието да крадятъ. Н'Ькои мислятъ, че ако постжпватъ по такъвъ начинъ, ще развиятъ мързела въ крадцит-Ь. Ами когато ги държатъ въ затворъ. тамъ не ги ли хранятъ? Тамъ не се ли учатъ на мър- зелъ? И тъй, знайте, че всЬко противодействие въ чов-Ька се дължи на крадци и разбойници въ самия него, които иматъ за цель да го обе- ратъ. Вс-Ьки чов-Ькъ има крадци и разбойници въ себе си отъ разни категории. За да пара¬лизира тЬхнит'Ь желания, той тр-Ьбва поне единъ пжть въ седмицата да имъ дава по

201> едно богато угощение. Ще питате, какво тър- сятъ тЯзи крадци у васъ. ТЯ сж. сжщества отъ високо произхождение, които нЯкога сж се отклонили отъ правия пжть на разбиране и днесъ търсятъ лесенъ пжть. Щомъ сж дошли у васъ, тЯ не сж чужди. Вие имате нЯщо общо съ тЯхъ, затова трЯбва да ги възпитавате. Вие трЯбва да имъ покажете правия пжть. Прави- ятъ пжть е пжть къмъ Бога. По-лекъ пжть и по-лесенъ животъ отъ този не сжществува. Като ученици, вие трЯбва да работите върху самовъзгштанието си. Като възпитавате себе си, едновременно възпитавате всички сжщества, по-долностоещи отъ васъ, които ви посещаватъ отъ време на време. ТЯ иматъ връзка съ васъ, заради което идатъ да взе- матъ това, което имъ дължите. Като работите върху себе си, ще прилагате такива окултни методи, които сж най-евтини и безопасни. — ВЯренъ, истинен ъ, чистъ и благъ всЯкога бжди! 17. Лекция отъ Учителя, държана на 23 януарий, 1927г. София.