Разлика между версии на „Представа за трите свята*“

Версия от 15:34, 9 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Представа за трите свята

— В Ь р е н ъ, истинен ъ, чистъ и благъ в с -Ь к о г а бжди! Размишление. Сега, като сте дошли на земята, вие тр-Ьб¬ва да имате ясна представа за физическия свЬтъ. Съставите ли си ясна представа за фи¬зическия св-Ьтъ, вие ще имате представа и за духовния, и за Божествения. ТЬзи свЬтове представятъ тритЬ допирни точки на човЬка съ Битието. Като се говори за физическия свЬтъ, хората разбиратъ св-Ьта на времето и на пространството. Дойдатъ ли до простран¬ството, тЬ разбиратъ св-Ьта на тритЬ измере¬ния : на правата линия, която се движй въ една посока — на дължина; на плоскостьта, която се движи въ две посоки — на дължина и ширина; на тЬлото, което се движи въ три посоки — на дължина, широчина и дъд-т бочина. Обаче, както правата линия, така и плоскостьта, и гЬлото иматъ повече възмож¬ности въ себе си. Значи, правата линия има едно измЬрение, но две възможности на дви¬жение; плоскостьта има две изм-Ьрения, но че¬тири възможности на движение, а кубътъ, ка¬то т-Ьло, има три измЬрения, а 16 възмож¬ности на движение. По отношение на това. въ

180> кой свЪтъ жив-Ье чов-Ькъ, ние казваме: Ако жив-Ье изключително за себе си, чов-Ькъ се движи само въ физическия, въ едноизм!>р- ния св-Ьтъ. Когато пожелае да си нам'Ьри другарь или другарка, той се движи въ дву- изм-Ьрния — въ духовния св-Ьтъ, въ св-Ьта на чувствата. Той започва да мисли, освенъ за себе си, още и за ближния си. Щомъ мисли за Ц-Ьлото, за Великото въ св-Ьта, чов-Ькъ влиза въ Боже¬ствения св-Ьтъ. Физическиятъ св-Ьтъ подразби¬ра частитЬ, а Божествениятъ — ц-Ьлото. Тази е причината, поради която физическиятъ св-Ьтъ представя отражение на Божествения. Духов- ниятъ св-Ьтъ пъкъ е връзка между тия два свЬта. И наистина, ние виждаме, че чов-Ькъ излиза отъ себе си, като часть, постепенно отива къмъ ближния си и най-после навлиза въ ц-Ьлото, дето се съединяватъ всички части. Като изучавате проявитЬ на физическия чов-Ькъ, вие виждате, какви течения на сили действуватъ въ него. Положителнит-Ь и отри¬цателни сили въ чов-Ька непрекъснато се см-Ь- нятъ. Това, което става въ самия чов-Ькъ, ста¬ва и съ външния св-Ьтъ. Чов-Ькъ непрекъснато е обиколенъ ту съ добри, ту съ лоши хора. Между еднит-Ь и другит-Ь съществува вътреш-на връзка. Кой чов-Ькъ е добъръ и кой—лошъ, мъчно може да се отговори на този въпросъ, защото съществуватъ добри активни и лоши активни хора. Съществуватъ добри пасивни и лоши пасивни хора. Н-Ькой гр-Ьши и е недово- ленъ отъ себе си. Защо? Защото иска извед-

181> нъжъ да стане добъръ. Това е невъзможно. ГрЯшкитЯ сж. необходимость въ живота. Като грЯши, човЯкъ постепенно се изучава. Като се натъква на противоречия, на контрасти, човЯкъ се учи, придобива опитности. Като изучавате живота на великитЯ хора, вие виждате, че тЯ сж минали и минаватъ презъ голЯми бури и противоречия. Изгуби ли посоката на Боже¬ствения свЯтъ, човЯкъ се натъква на голЯми противоречия. Малко хора сж вървЯли по гла- дъкъ пжть. Следователно, малцина сж тия, които не познаватъ противоречията. Колкото по-ви¬соко е издигнатъ човЯкъ въ съзнанието си, толкова по-голЯми сж неговитЯ противоречия и изпитания. Ще кажете, дали не може човЯкъ да се освободи отъ противоречията чрезъ зна¬нието. Това е възможно, но въпросъ е, за ка¬кво знание се говори. Има знание, отъ което човЯкъ заспива. Какво знание е това? Истин-ското знание подразбира познаване на закони- тЯ и принципитЯ на великия животъ, а не зна¬ние на образи и на форми. Знае ли принципи¬тЯ на нЯщата, човЯкъ може да произведе тЯх- нитЯ образи. Задачата на човЯка е да се до- могне до онази положителна наука, която има приложение въ всички области на живота. Зани¬мавайте се съ науката, защото чрезъ нея мо¬жете да разкриете всички области и прояви на живота, а специално на човЯшкия животъ. Хиромантията, запримЯръ, запознава човЯка съ

182> волевата страна на неговия животъ. Физиогно- мията запознава човЯка съ положителнитЯ и отрицателнитЯ страни на неговия характеръ. Френологията показва качеството и количе¬ството на положителнитЯ и отрицателни енергии, които функциониратъ въ човЯшкия организъмъ. Астрологията показва благоприятнитЯ и небла-гоприятни съчетания, на които човЯкъ се на¬тъква въ живота си, като му дава възмож¬ности да предотврати нЯкои опасности и не¬щастия въ живота си. Като окултни ученици, вие трЯбва да се занимавате съ окултнитЯ науки, но същевре¬менно трЯбва да работите за придобиване на чистота и смирение. Не е ли смиренъ, човЯкъ е изложенъ на опасность да развие въ себе си гордость и щеславие. Въ окултната школа мо¬гатъ да пропаднатъ не само начинаещитЯ окултни ученици, но даже и високонапреднали- тЯ. Много ангели, които следвали окултни шко¬ли, сж. пропадали на изпити, вследствие на което и до днесъ още продължаватъ да сли- затъ на земята, да учатъ ония уроци, които на времето не сж могли да научатъ. И тЯ, заедно съ всички хора, се движатъ между Божестве¬ния и човЯшкия животъ, между доброто и злото въ свЯта. Като ученици, вие се нуждаете отъ зна¬ние, отъ сила, но сжщо така ви е нужна вЯра, чрезъ която да се справяте съ мжчнотиитЯ. Каквото знание и да придобиете, ако не го

183> приложите, то остава мъртво. Следователно, стремете се къмъ придобиване на знание и в-Ь- ра, които да прилагате всЬки моментъ въ жи¬вота си. — ВЯрен ъ. истинен ъ. чистъ и благъ всекога бъди! 16. Лекция отъ Учителя, държана на 9. януарий, 1927 г. София.