Разлика между версии на „Освобождение“

Текуща версия към 15:15, 9 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Освобождаване

Т. м. Единъ отъ важнигЬ закони на природата е, че тя не търпи никакъвъ излишъкъ на ма¬терия или на енергия. Тя не търпи никакви натрупвания, никакви наслоявания. Енергията, както и материята, може да се складира, но не да се натрупва. Запримеръ, ако човЬшкиятъ мозъкъ събере повече енергия, отколкото му е нужно за даденъ моментъ, той трЬбва да има резервуаръ, дето да я складира. Поняко¬га човЬкъ има повече мисли, чувства, желания, отколкото му сж нужни за момента, вслед¬ствие на което тр-Ьбва да ги складира н-Ькжде. Всичко, което чов-Ькъ складира въ себе си, е второстепенно. Първостепенни н-Ьща въ човЬ- ка сж ония основни мисли и чувства, съ кои¬то той е излЬзълъ отъ Първичния източникъ на живота. Чов-Ькъ дохожда на земята и си заминава съ основнитЬ мисли и чувства, кои¬то никой не може да му отнеме. Т-Ь предста- вятъ основния капиталъ на неговия животъ, а второстепеннитЬ сж капиталъ, взетъ на заемъ. Чов-Ькъ тр-Ьбва да се крепи за своята основна идея и никога да не отстжпва отъ нея. Дой- датъ ли второстепенни идеи на мЬстото на 7

98> основната, човекъ се чувствува натрупанъ съ излишъци, вследствие на което губи своята пластичность. Като изгуби основната идея на живота си, чов-Ькъ започва да се безпокои, какво ще стане съ него следъ време, какъ ще прекара живота си. Н-Ьма защо чов-Ькъ да се тревожи за бъдещия день. Двешниятъ день определя бъ¬дещия. Ако днесъ живЬете добре, и утрешни- ятъ день ще бъде добъръ. Изобщо, настояще¬то опред-Ьля бъдещето. За да прекара деня добре, чов-Ькъ не тр-Ьбва да се страхува. Иска ли да постигне н-Ьщо, той тр'Ьбва да бъде см-Ьлъ, да прави усилия въ това направление. Като вложи повече вЬра, надежда и разум- ность, той ще се справи съ страха. Т-Ьзи три елемента привличатъ къмъ себе си излишната мозъчна енергия и я впр-Ьгатъ на работа. Като ученици, вие тр-Ьбва да имате тър¬пение, издържливость, за да постигнете жела¬нията на своята душа. За да развие търпението въ чов-Ька, природата го възпитава по негати- венъ начинъ. Питагорь, като ученикъ на окултна школа, е опиталъ и разбралъ този методъ, съ който природата си служи. За да стане учи- тель, той е миналъ презъ гол-Ьма дисциплина, на която издържалъ. По негово време условия¬та за приемане на ученици въ окултни школи съ били много тежки. Питагоръ е билъ единственъ гръкъ, когото египтянигЬ приели въ своя-та школа. Впоследствие, когато станалъ учи- тель, Питагоръ поставялъ ученицит-Ь си на

99> големи изпитания и строга дисциплина. Първа¬та година на постжпването си всЬки новъ уче- никъ е билъ поста вянъ на присмеха и поди¬гравките на по-големите ученици, и ако е мо- гълъ да издържи, оставалъ въ школата. Ако не е могълъ да издържи на тия условия, той напущалъ школата, или оставалъ като слуша- тель, като оглашенъ. Днесъ всички хора по естественъ пжть сж въ школата на ГТитагора. Докато постигне сво¬ята идея, всеки човекъ е поставенъ на изпи¬тания, на подигравки, да видятъ, доколко ще издържи. И вие, като ученици на окултна школа, опитвате методите на Питагора вър¬ху гърба си. Едни хора ще ви казватъ, че немате мисъль, логика, че сте излезли отъ пжтя на обикновения животъ. Други пъкъ ще ви съжаляватъ, че млади сте тръгнали по то¬зи пжть, че требва да си поживеете. Ако хо¬рата мислятъ, че Божественото учение е само за старите, те сж на кривъ пжть. И за млади, и за стари, Божественото учение е крачка на¬предъ въ техния животъ. Разликата е само въ степеньта на развитието. Детето ще събира 1 + 1, 1+2, 1+3, до 20, а възрастниятъ, уче- ниятъ ще работи съ степените на числата. Оба¬че, и детето, и възрастниятъ требва да пре- върнатъ знака плюсъ, т. е. кръста въ другъ знакъ. Плюсътъ е символъ на мжчнотии и стра¬дания. За да превърнете мжчнотиите и страда- лията си въ радости, вие требва да ги нака¬рате да се движатъ.

100> Какъ може да накара чов-Ькъ една своя мжчнотия да се движи? По логически пжть, т. е. чрезъ разсъждение. Представете си, че въ ума на н-Ькой чов-Ькъ се загн-Ьзди мисъльта да открадне отъ приятеля си известна сума. Той се мжчи. страда, бори се. не се решава да извърши кражбата. Така минаватъ день, два, докато нуждата го застави да открадне па- рит-Ь. Щомъ извърши кражбата, следъ нея иде лъжата. Кражбата и лъжата сж двата неджзи, които заставиха първитЬ чов-Ьци да сгрЬшатъ. Първо Ева открадна отъ забранения плодъ, отъ който яде и даде на Адама, следъ което Адамъ излъга Бога. Щомъ открадне и излъже, чов-Ькъ пада. Въ падането той се изучава, от¬крива своит-Ъ слаби страни. Като падне и ви¬ди, че никой не му се притича на помощь, той става и започва да размишлява. Нам-Ьри ли се втори пжть предъ н-Ькаква мжчнотия, той за¬почва да разсжждава и да си казва: Азъ съмъ господарь на мжчнотиигЪ си. Азъ мога да се влад-Ья и н-Ьма да имъ се подамъ. Като раз¬сжждава така, той усилва волята си и пре- м-Ьства мжчнотиитЬ отъ пжтя си. По този на¬чинъ той ги заставя да се движатъ отъ едно м-Ьсто на друго. ИзлишнитЬ мисли и чув¬ства сж особенъ родъ мжчнотии, отъ които чов-Ькъ тр-Ьбва да се изчисти, да ги помести настрана. Като работи по този пжть, той ще създаде въ себе си характеръ, който да устоя-ва на всички мжчнотии и препятствия.

101> ОьвременнигЪ хора се стремятъ къмъ придобиване на блага по лесенъ начинъ. Бла¬гата ще дойдатъ по естественъ начинъ, а не както вие ги очаквате. За да придобиете тия блага, вие требва да създадете въ себе си здрава канализация, която да издържа на тех¬ния напоръ. Не е ли здрава, канализацията ви ще се пропука, и благата ще изтекатъ навънъ. Като влезете въ едно общество, тамъ ви оча- кватъ и блага, и разочарования. Ако се проя¬вите като добъръ поетъ или писатель, ще по-лучите много похвали и подаръци. Случи ли се да напишете нещо слабо, веднага ще се намерите предъ подигравките на сжщите хо¬ра. Вие требва да бждете готови да издър¬жате и на похвалите, и на укорите на хората. За тази цель тржбите на вашата канализация требва да бждатъ здрави, да издържатъ всекакво напрежение. Писательтъ и учени- ятъ требва да работятъ за себе си, сами да сж доволни отъ това, което създаватъ. Ако Божественото се проявява въ техъ, отъ день на день те ще се усилватъ, ще се развиватъ все повече и повече. Въ Божественото нема никакво прекжсване, нито слизане и качване. Тамъ нещата вървятъ по възходяща линия. Ако още днесъ не може да изнесе това, кое¬то иска. човекъ не требва да се обезсърдча- ва. Всички хора не могатъ да бждатъ пое¬ти, писатели, музиканти, художници. Който не е роденъ за поетъ, той ще се радва на дру¬

102> гите поети и ще чака деня на своето про¬явяване. И тъй, задачата на ученика е да се осво¬боди отъ всички излишни мисли и чувства у които го спъватъ. Излишните мисли предста¬вятъ ненуженъ товаръ, съ който чов-Ькъ по¬някога се нагърбва. Колкото по-голЯмъ е то¬зи товаръ, толкова и мъчнотиите на човека съ по-големи. Големиятъ товаръ, извънъ си¬лите на човека, показва гол-Ьмо лакомство, т. е. желание на човека да се осигури. Ако човекъ не носи никакъвъ товаръ, това показ¬ва, че той разчита на просия. Тръгне ли на пъть, човекъ непременно требва да носи некакъвъ товаръ, но такъвъ, който да отго¬варя на силите му. Има случаи, когато про¬сията се допуща отъ Провидението, съ цель да смири човека. Има просия, която абсолют¬но е забранена. Тя не е допусната отъ Про¬видението. Такива просяци, вместо да разви- ватъ нещо ценно въ характера си, всеки день губятъ. Тази просия е толкова позволена, кол¬кото и кражбата. Тя се дълъи на неестест¬вени желания въ човека. Кражба съществува въ физическия, въ сърдечния и въ умствения светъ: въ науката, въ музиката, въ поезията, въ изкуството и т. н. Въ времето на Соломона една майка се опита да открадне детето на своята близка. Обаче, Соломонъ разреши мъдро този споръ. Жената, която не беше истинска май¬ка на детето, се съгласи на предложението на Соломона да разрежатъ детето на две ча¬

103> сти, и вс-Ька майка да вземе по една часть. Истинската майка, обаче, не се съгласи на това предложение. Тя предпочете да даде де¬тето си на другата жена, но да остане живо. Следователно, видите ли, че двама души се състезаватъ за едно и също м-Ьсто, знайте, че правото принадлежи на онзи, който е го- товъ да отстъпи. Когато между двама души се яви умраза, детето умира. Когато въ от¬ношенията на хората умразата вземе участие, любовьта изчезва. Тъй щото, за да не умре детето и да не изгубите любовьта, бъдете го¬тови да отсжпвате, да заставите умразата да ви напусне. Като ученици, вие тр-Ьбва да се самовъз- питавате. Не е лесно да се самовъзпитава чо¬вЬкъ. Това не може да се постигне изве- днъжъ, но чрезъ постоянство. ВсЬки день, при всякакво разположение, добро или лошо, чов-Ькъ тр-Ьбва да отдЬля по 5—10 минути за пълно вглъбяване въ себе си. Това наричаме ние скриване въ тайната стаичка. Отд-Ьли ли се въ тази тайна, свещена стаичка, чов-Ькъ тр-Ьбва да забрави всичко около себе си. Следъ това той може пакъ да продължи ра¬ботата си. Каквото прави, чов-Ькъ не тр-Ьб¬ва да забравя да отд-Ьля вс-Ьки день по 5—10 минути за съзерцание, презъ което време мо¬же да си даде отчетъ за всичко, което е извършилъ презъ деня. Кой на каквато рабо-та да е — учитель, свещеникъ, музикантъ, чи- новникъ, може да направи това. Като жив-Ье

104> правилно, като мисли хармонично, като чувст¬вува добре и като постжпва разумно, всЬки може да бжде музикантъ. Работите на чов-Ька вървятъ толкова по-добре, колкото повече има предъ видъ самовъзпитанието си. Като не разбиратъ живота, мнозина се плашатъ отъ страстите, отъ бурите, на които се натъкватъ, да не ги отвлекатъ. Каква сила представятъ човешките страсти? Ако прекара¬те тока на една човешка страсть презъ метална жица, едва една муха ще се разтърси отъ то¬зи токъ. Ако този, който се оплаква отъ нЬка- ква страсть, залЬете съ студена вода, ще ви¬дите, че следъ петь минути ще изтрезнее. То¬ва сж афекти въ живота, съ които човекъ лесно се справя. Що се отнася до страшните бури на вашия животъ, това сж слаби ветро¬ве, които едва сж усп-Ъли да разлюлеятъ ли- стага на дърветата. — Ама сърдцето ми гори. — Опитали ли сте се да варите нещо на този огънь? Вие не сте изучавали, какво нещо сж страстите, бурите на живота, огньовете на сърдцето, и при първата проява на страсть, на буря въ живота си, веднага се плашите. Ученикътъ не требва да се плаши, но да ра-боти върху себе си. Бждещата култура носи методи, чрезъ които човекъ може да впрегне енергията на своите мисли и чувства и да я използува като светлина и топлина. Колкото по-интенсивни сж мислите и чувствата на чо¬века, толкова по-силна е светлината и топли¬ната, която тЬ излжчватъ. На светлината на

105> своите мисли човекъ може да чете като на св-Ьщь. Когато чете, той ще се ползува отъ своята светлина. Щомъ легне да спи, св-Ьщьта ще изгасне. Като стане сутринь, той пакъ ще запали свъщьта си и ще продължи четенето. Не става ли това съ ясновидците? Т-Ь сж раз¬вили такава светлина въ себе си, съ която виждатъ това, което обикновените хора не виждатъ. За да придобие светлина на мисли-те си и топлина на чувствата си, човекъ требва да води чистъ и светъ животъ. Абсолютна чистота и светость се иска отъ човека. Презъ каквито противоречия да минава, чистиятъ и светиятъ човекъ не се разтърсва, нито се ко¬лебае. Той обича своя господарь и не се съм¬нява въ него. Той се отличава съ голема твър- дость. Той знае, че като го е натоварилъ, госпо- дарьтъму ще го разтовари. Господарьтъ товари и разтоварва магарето. Като го товари, той мисли за себе си; като го разтоваря, той ми¬сли за магарето. Магарето, като символъ на твърдость, на упоритость сжществува въ всеки човекъ. Българинътъ е много твърдъ. Тази твърдость се е отразила върху неговия умъ. Каже ли веднъжъ за нещо, че не иска да го направи, свършено е вече. Нищо не е въ състояние да го застави да измени решението си. Въ ан¬гличаните твърдостьта е свързана съ личните чувства. Добре е човекъ да бжде твърдъ, но когато подържа своите идеи. Идейниятъ чо¬векъ требва да бжде твърдъ, но и разуменъ.

106> Отъ една страна твърдостьта дава устоичи- вость на знанията въ човека, а отъ друга — тя придава устойчивость на личните чувства. Приложите ли разумность къмъ твърдостьта, вие можете да реализирате своите красиви желания. Това не се постига изведнъжъ, но постепенно, въ продължение на 20 — 30 го¬дини. Има желания, които могатъ да се по- стигнатъ моментално. Има желания, обаче, за реализирането на които сж нужни десетки го¬дини. Техъ требва човекъ да следва непре- кжснато и съ любовь. Дето е любовьта, тамъ всичко може да се реализира. Съвременните хора се оплакватъ отъ не-успехите въ живота си. Много отъ техните неуспехи се дължатъ на желанието имъ да постигнатъ велики работи. Дойдатъ ли до мал¬ките величини, те ги отбегватъ. Не, както природата започва отъ малкото, отъ слабото и постепенно отива къмъ силното, така треб¬ва и вие да постжпвате. Първите слънчеви лжчи сж слаби и постепенно се усилватъ. Иска ли да се самовъзпитава, човекъ требва да си служи съ различните цветове на спек¬търа. Ще каже нЯкой, че не обича червения цв-Ьтъ, другъ — зеления и т. н. Добре е въ едно тевтерче да си вземете седемь ко-принени конци, които да отговарятъ на се¬демте цвета на спектъра и, при всеко нераз¬положение, да ги поглеждате. Като правите това въ продължение на една година, вие ще забележите, какво въздействие сж указали тЯ-

107> ш цв-Ьтове върху васъ. Дали човЬкъ съзнава юва или не съзнава, обаче, природата л-Ькува I. ь цв-ЬтоветЬ. ВсЬки цв-Ьтъ отд-Ьлно указва известно въздействие върху чов-Ька, но и нсички цв-Ьтове заедно сжщо указватъ своето илпяние. Щомъ е дошълъ на земята, чов-Ькъ тр-Ьб¬ва да учи. Той тр-Ьбва да има здраво тЬло, добри чувства и св-Ьтли мисли. Ако т-Ьлото е здраво, и душата се проявява правилно. До- брит-Ь чувства пъкъ сж условие за развиване и подържане на топлината въ чов-Ька. Не сж. ли добри и нормални чувствата на чов-Ька, и топлината на тЬлото му ще бжде оскждна. Този чов-Ькъ се оплаква, че пръстит-Ь на ржцетЬ и краката му постоянно истиватъ. Не- правилнитЬ чувства указватъ влияние върху кръвообръщението. Подобрятъ ли се чувства¬та, и кръвообръщението се подобрява. Щомъ кръвообръщението въ чов-Ька се подобри, за¬едно съ това и пръстигЬ на ржцет-Ь и крака¬та постепенно започватъ да се топлятъ. Ми-съльта на човЬка трЬбва да бжде ясна и трезва, за да осв-Ьтява пжтя му въ тъмнигЬ нощи на неговия животъ. Мисъльта ражда св-Ьтлината. Следователно, свЬтлината въ при¬родата е признакъ на интелигентность. Кол¬кото по-голЬма е интелигентностьта, толкова и св-Ьтлината е ио-голЬма и мека. Било е време, когато земята не е била осв-Ьтена. Кя- зано е въ Битието: „Духъ Божи се нос-Ьше надъ бездната*. И рече Богъ: „Да бжде виде¬

108> лина!" — и стана виделина. Щомъ светлината излезе отъ Духа, и мисъльта се проявява. Земята е лишена отъ външна светлина. Тя има само вжтрешна светлина. Слънцето, обаче, е светло отвънъ и отвжтре. НЯкой казва, че има идея, но като го накаратъ да я изрази, да я опише, не може. Другъ казва, че разбира отъ изкуство, отъ музика и художество, може да свири и да рисува. Накаратъ ли го, обаче, да нарисува или да изсвири нещо, не може. Защо? Защото той има само вжтрешна све¬тлина, но не и външна. Истинската интели- гентность подразбира едновременно и външна, и вжтрешна светлина. Човекъ требва да бж¬де като слънцето, отвънъ и отвжтре све- тълъ. Много учени, които сж оставили имена¬та си въ науката — въ химията, въ матема¬тиката, въ астрономията и въ редъ още нау¬ки, сж светели и отвънъ, и отвжтре. Те сж посветили живота си изключително на наука¬та. Каквото сж направили, всичко сж остави¬ли въ полза на човечеството. Те не сж имали предъ видъ свои лични интереси Въпреки то¬ва, техните изучвания представятъ малки опи¬ти въ сравнение съ тия на сжществата отъ духовния свЯтъ. Земята е опитно училище, въ което се даватъ трудни задачи. Каква по-труд¬на задача можете да намерите отъ тази, да изпратятъ единъ грешникъ на земята и да го заставятъ да живее добре? Той требва да на¬мери, при какви условия да се постави, какъ да измЯни живота си, външно и вжтрешно,

109> па не греши. Ако този гр-Ьшникъ не е нада- реаъ съ никаква дарба, ще се намери въ чу- чо. Най-после, като види, че не е решилъ за¬дачата си, ще си каже: Само смъртьта може ла ме изправи. Смъртьта, обаче, е случайно явление въ живота. Да жив-Ье човъкъ. това е въ реда на н-Ьщата, това е Божествено. Въ живота на чов-Ька има много задачи, които днесъ сж. неразрешими. Заприм-Ьръ, една отъ неразрешимитЬ задачи е въпросътъ, кой е създалъ св-Ьта и защо го е създалъ. Тази е далечна задача. По-близка задача за чов-Ька е, какъ да използува създадениятъ св-Ьтъ. Пър- ната задача е тежъкъ камькъ, който и досе- 1а не е дигнатъ. Той стои на пжтя на чове¬чеството, но не се е намерилъ човекъ, който може да го дигне. Много философи сж го разрешавали, но камъкътъ и до днесъ стои непокжтнатъ. И още много философи ще го разрешаватъ, но едва ли ще имъ се даде щастието да го дигнатъ. Колкото е възможно да претеглите земята на везни, толкова голе- ма е вероятностьта да се реши въпроса, кой е създалъ света. Колко тежи земята, колко енергия е определена за нея, това сж данни, изчислени съ абсолютна точность, но не отъ хората, а отъ ония, които сж я създали. Въ природата всеко н-Ьщо е строго определено. Който може да чете езика на природата, той никога не се лъже. ЗапримЯръ, види ли ли¬ниите на челото на човека, той може ведна¬га да каже, дали даденъ човекъ е обикновенъ,.

110> талантаивъ или гениаленъ. ВсЬки чов-Ькъ носи своето свидетелство на лицето си. Какъ можете да наречете единъ чов-Ькъ гениаленъ, ако на челото си той не носи линията на ге- ниалностьта? Природата е вложила въ всЬки чов-Ькъ известни дарби, които той трЬбва да развива. Ако днесъ не е гениаленъ, нЬкога ще стане такъвъ, но работа се иска отъ него. За да не осакати своит-Ь дарби, човЬкъ трЬбва да се откаже отъ ненужнитЬ же¬лания, които нищо не допринасятъ. За това се иска различаване, да знае, кои желания трЬбва да подхранва и кои — да остави на¬страна, като торъ въ живота си. Като ученици, вие трЬбва да знаете зако¬на, че въ мълчание работитЬ ставатъ по-добре, отколкото при говорене. Речете ли много да обяснявате една работа, вм-Ьсто да помогнете за разбирането и, вие внасяте повече спънки. Споредъ окултнитЬ закони, за една работа се говори, само когато се свърши. И тогава, какви¬то противеречия да срещнете на пжтя си, ще знаете, че тЬ сж задачи, съ решаването на кои-то се опредЬлятъ вашитЬ способности. Запри- м-Ьръ, н-Ькой става лЬкарь, съ цель да помага на човЬчеството. Обаче, въ пжтя на своя иде- алъ, той ср-Ьща голЬми мжчнотии. Не е лесно да се справя човЬкъ съ болни хора. Най-недо- волнит-Ь хора въ живота сж болнит-Ь. Защо? Т-Ь очакватъ всичко отъ л-Ькаря. Не имъ ли помогне, тЬ оставатъ недоволни отъ него. За да не се натъква на недоволството на болния,

111> .'1 Ькарьтъ тр-Ьбва да знае, кого да лекува и ко- I о да не л-Ькува. Ако коститЬ задъ ушит-Ь на болния сж. издадени, той може да се л-Ькува. Той издържа на болести. Ако брадата на болния е широка, а долната й часть малко издадена, гози чов-Ькъ може да се лекува. Ако сте учи- тель, за да имате добъръ резултатъ, вие тр-Ьб¬ва да подберете ученицит-Ь си, способнит-Ь да поставите отд-Ьлно отъ неспособнигЬ и така да се занимавате съ т-Ьхъ. Поставите ли ги заедно, работата ви н-Ьма да върви добре. Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че вие сте ученици, съ различни способности и дарби. Вие се вълнувате отъ различни мисли и чувства, вследствие на което представяте сбирка отъ раз-лични цв-Ьтя. Както водит-Ь на н-Ькои извори и р-Ь- ки сж дошли отъ Великия, отъ Индийския океа¬ни, отъ Ср-Ьдиземно и Черно морета, така и ми- слигЬ и чувствата на различнигЬ хора сж отъ различни източници. Задачата ви, като ученици, е да различавате източницитЬ на чов-Ьшкит-Ь мисли и чувства. Много има да учи човЬкъ. Той жив-Ье на земята, безъ да я познава. Щомъ не я познава, той не може разумно да се пол¬зува отъ енергиит-Ь, които тя крие въ себе си. Природата не търпи подпушване на енергиит-Ь си. Не могатъ ли енергиит-Ь й разумно да се използуватъ, т-Ь ще ударятъ въ посока, обратна на гЪхното движение, съ цель да се уравнове- сятъ. Каквито пром-Ъни ставатъ въ природата, такива се извършватъ и въ чов-Ька. Има слу¬чаи, когато известни области въ природата

112> страдатъ отъ сухота, а други — отъ влага. И хората понЯкога страдатъ отъ сухота, а поня¬кога отъ повече влага. Ако страдатъ отъ су¬хота, кожата на ржцетЯ имъ става суха и гру¬ба. Въ този случай тЯ се нуждаятъ отъ влага. Ако ржцетЯ имъ сж много влажни, тЯ се ну¬ждаятъ отъ топлина, която ще изпари известна часть отъ влагата. Следователно, хора, които страдатъ отъ сухота, иматъ нужда отъ влага. Тия пъкъ, които иматъ много влага, се нуждаятъ отъ топлина. И най-после, има хора, които стра¬датъ отъ голЯми наслоявания на прахъ въ съзнанието си. ТЯ се нуждаятъ отъ миръ и спокойствие, да не дигатъ прахъ вънъ и вж- тре въ себе си. Съ други думи казано: ония, които иматъ кафяви очи, се нуждаятъ отъ то¬плина; тЯ трЯбва всЯка вечерь да миятъ кра-ката си съ топла вода. Ония. които иматъ си¬ни очи, се нуждаятъ отъ влага; щомъ рждетЯ и краката имъ започватъ да истиватъ, тЯ трЯб¬ва да пиятъ по 3—4 чаши гореща вода. Това сж външни методи, чрезъ които човЯкъ трЯбва да си помага. За хора съ кафяви очи се препо- ржчватъ топли бани, съ температура отъ 35— 41° най-много. За хора съ сини и сиви очи се препоржчва вжтрешенъ миръ и спокойствие. Умътъ имъ трЯбва всЯкога да е заетъ, не съ велики, неразрешими въпроси, но съ въпроси, които представятъ условия за тЯхното растене и подргане. Като е боядисвала очитЯ на хора¬та съ различни краски — кафяви, сини, черни,.

113> природата имала предъ видъ да покаже на чо¬века, какво му липсва. ЧовЯкъ съ кафяви очи е любвеобиленъ, лесно се увлича. Който има сини очи, той минава за идеалистъ. Той обича да мисли за високи работи, да хвърчи въ облацитЯ. Ония, които иматъ кафяви очи, ако сж. месоядци, трЯбва да се хранятъ главно съ агнешко месо. Тия съ синитЯ очи трЯбва да се хранятъ повече съ риба. Сега, задръжте въ себе си мисъльта, да не допущате въ ума си излишни мисли, въ сърдцето си — излишни чувства. ВлЯзе ли една излишна мисъль въ ума на човЯка, тя мжчно излиза навънъ. Колкото е мжчно да из- пждите въздуха вънъ отъ стаята, толкова е мжчно да изпждите чуждата, натрапена, из¬лишна мисъль отъ главата си. Обаче, да про- вЯтрите въздуха въ стаята, да внесете свежа, чиста струя, това е възможно. Чистиятъ въз- духъ. влЯзълъ отвънъ, е въ състояние да из- пжди ненужнитЯ и натрапени мисли отъ чо- вЯшката глава. Защо влизатъ тия мисли въ главата ви, не питайте. Давайте мЯсто на свЯ- тли, чисти мисли въ ума си и на топли, благо¬родни чувства въ сърдцето си, които могатъ да се реализиратъ. Що се отнася до бждеще- то, само по себе си то ще дойде и ще донесе това, което ви е нужно. — ВЯренъ, истиненъ, чистъ и благъ всЯкога б ж д и! 9. Лекция отъ Учителя, държана на 91 т-тпрштгплй г РпгЪтля