Разлика между версии на „Внушение“

Версия от 15:06, 9 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Внушение

— В -Ь р е н ъ, истинен ъ, чистъ и благъ всякога бъди! Размишление. Четоха се резюмета на темит-Ь: „Ролята на поезията, музиката и религията, и най-важ¬ната работа следъ ядене". Като ученици, вие трЬбва да изучавате влиянието на планетигЬ върху себе си, върху ума, сърдцето и волята си. Чов'Ькъ се движи въ три области: въ областьта на своит-Ь мисли, въ областьта на своигЪ чувства и въ область¬та на постжпкигЬ си. Следователно, той тр-Ьб¬ва да изучава тия три области, да познава себе си. Мнозина отъ съвременнитЬ хора се движатъ като въ сънь, безъ никаква идея въ ума си. Т4> мечтаятъ само и се движатъ като самнамбули подъ влиянието на своигЬ мечти. Съ мечтит-Ь си чов-Ькъ се движи главно въ астралния св-Ьтъ. — Реаленъ ли е астралниятъ св-Ьтъ?—Астралниятъ св-Ьтъ е толкова реаленъ, колкото и представленията, които виждате на сцената. Астралниятъ св-Ьтъ не е нищо друго, освенъ преживяване на минали съществува¬ния. Астралниятъ св-Ьтъ е подобенъ на живота па рибит'Ь. Той е подобенъ на водата. Какво- ю е състоянието на рибит-Ь въ водата, такова

30 е състоянието на чов-Ька въ астралния свЬтъ. Чов-Ькъ не може и не тр-Ьбва да остава за дълго време въ астралния св-Ьтъ. Той тр-Ьбва да минава отъ едннъ св-Ьтъ въ другъ, да се качва все по-нагоре, за да се развива правил¬но и всестранно. Съвременната култура има предъ видъ раз-виването на човешкия умъ. Тя работи за раз¬виване на чов-Ьшкия мозъкъ, за развиване на неговитЬ сили и способности. Каквото придо¬бие въ тази область, чов'Ькъ го складира въ подсъзнанието си, като материалъ за бъдеща¬та култура. Днесъ виждате, че н-Ькой чов-Ькъ е обикновенъ, но той носи знанията на миналото, когато е работилъ като виденъ ученъ — мате- матикъ, естественикъ. философъ и т. н. Днесъ минава за обикновенъ човЬкъ, но въ миналото е билъ великъ музикантъ, ученъ художникъ и т. н. Отъ чов'Ька зависи, да складира своитЬ. придобивки и опитности въ подсъзнанието си, или да не ги складира. Съзнателната работа на чов-Ька въ сегашния му животъ опредъля неговото бъдеще. Животътъ на земята е подобенъ на части- цит-Ь на една гумена топка. Докато топката е въ естественото си положение, частицитЪ й съ сгрупирани на едно м-Ьсто. като въ ядро. Такова е положението и на хората на земята: тЬ се движатъ, работятъ, радватъ се и скърбятъ, но въ края на краищата се централизиратъ помежду си. като въ едно ядро. Обаче, ако гу¬мената топка се надуе чрезм-Ьрно, частицитЬ й

31 се отдалечаватъ една отъ друга, докато на¬пълно се отдалечатъ и пръснатъ въ простран¬ството. Такова е положението на душитЬ въ астралния св-Ьтъ. Т-Ь сж. отдалечени една отъ друга, безъ н-Ькакви видими връзки и отноше¬ния. Докато сж на земята, хората се обмЬнятъ помежду си. Т'Ь се намиратъ въ отношение на взимане и даване. Докато е на земята, докато жив-Ье, чов-Ькъ чувствува живота въ себе си; той чувствува, какъ теченията на живота се втичатъ и изтичат ь отъ него. Подъ влиянието на тия течения, именно, той расте и се развива. За да разбере теченията на живота, за да ги използува разумно, всЬка вечерь и сутринь, чов-Ькъ трЬбва да влага въ себе си н-Ьщо положително: положителни мисли и чувства. Иска ли да постигне н-Ьщо, вечерь и сутринь чов-Ькъ тр-Ьбва да влага въ подсъ¬знанието си желание да постигне това нЬщо, като си каже: Желая да постигна еди-какво си. Вложи ли това желание въ подсъзнанието си, гой тр-Ьбва да престане да мисли вече за него. ВеЬко отправяне на известна мисьль или из- иестно желание въ областьта на подсъзнанието, не е нищо друго, освенъ посаждане на семе нъ почвата. Посадите ли едно семе въ земята, оставете го свободно да изникне. Н'Ьма да се мине много време, семето ще изникне и ще да¬ло своя плодъ. Въ подсъзнанието си чов-Ькъ складира н&цата, а въ съзнанието си той жи- нЬе, страда и се радва, пада и става. Като погледне къмъ окражаващитЬ, чов-Ькъ се сра¬

32 внява съ т-Ьхъ и ту се мисли за способенъ. си- ленъ, ту — за неспособенъ и слабъ. Чов-Ькъ не може да бжде способенъ или силенъ въ всички области. Н'Ькой е силенъ като май- сторъ. Той разполага съ физическа сила, може да строи кжщи. мостове и др. Другъ н-Ькой пъкъ е морално, психически силенъ. Той ге- ройзки носи страданията. Коя сила е за пред-почитане? Колко мостове, колко сгради, по¬строени въ миналото, сж останали здрави до днесъ? Има н-Ькакви остатъци отъ старит-Ь египетски пирамиди, но гЪ не представятъ н-Ьщо цЪлостно. Обаче, дойдете ли до харак¬тера и устойчивостьта на великит-Ь хора, кои¬то геройски сж носили страданията си, името имъ и досега остава паметно за чов-Ьчеството, а прим-Ьрътъ имъ и до днесъ е достоенъ за по¬дражаване. Христосъ, Който даде образецъ на чов-Ьчеството за търпение и разумно носене на страданията, и до днесъ живЬе и ще жив-Ье въ умовет-Ь и сърдцата на всички хора. Като се ползува отъ живота на великит-Ь хора. чо¬в-Ькъ вижда, че и той може да постигне всич¬ко, каквото желае. Природата е вложила въ него редъ методи, чрезъ които може да рабо¬ти. Като става отъ сънь, първата работа на чов-Ька седи въ това. да разгледа ржцет-Ь си, л-Ьвата и д-Ьсната, да хване вс-Ьки пръстъ на ржцет-Ь си поотд-Ьлно и да види, какво е напи¬сано тамъ. Като изучава ржцет-Ь си, чов-Ькъ ще нам-Ьри въ т-Ьхъ редъ методи и правила за работа. По този начинъ той ще изучава, както

33 себе си, така и окръжаващит-Ь. Казано е въ Писанието: „Написалъ ни е Господъ на ръка¬та си". Ако Богъ е написалъ всички хора на ръката си и отъ време на време поглежда къмъ Т'Ьхъ, да види, кой отъ какво се нуждае, колко повече човекъ тр-Ьбва да поглежда къмъ ръката си и да я изучава. Има нъщо написано на ръката, което никога не се мЬни. ВсЬки день се пише и по н'Ьщо ново, което чов-Ькъ трЬбва да изучава. Ръката е листъ отъ книгата на великия животъ, върху който постоянно се пише. Като ученици, вие тр-Ьбва да прилагате законит-Ь на внушението, за да си въздействува- те въ положителенъ смисълъ. Ако паметьта ви е слаба, работете съ внушението, да я усилите. Ако н-Ькой обича да спи много и не може да става рано, нека вс-Ька вечерь си внушава, да стане сутриньта точно въ петь часа, запри- м-Ьръ. Като си внушава н-Ьколко деня наредъ, той ще забележи, че точно въ този часъ н-Ькой го събужда. Като законъ, внушението има сми¬сълъ, когато се прилага за придобиване на нЬщо положително, за създаване на н-Ьщо до¬бро въ характера на чов-Ька. Дали съзнаватъ това или не, всички хора, всички животни си служатъ съ внушението като методъ за работа. СъвременнигЬ хора изучаватъ различни науки, служатъ си съ разни методи, но въпр'Ь- ки това. т-Ь още не съ дошли до он-Ьзи мето¬ди, съ които природата си служи. Въ една стомилионна часть отъ секундата, приро¬ 2

34 дата вади отпечатъци отъ предмети и лица и моментално ги изучава. Чов-Ькъ, обаче, за да изучи н-Ьщо, н-Ъкакъвъ предметъ или ни¬какво явление, тр-Ьбва да го изучава съ години. Това говори за несъвършенството на чов-Ьшки- гЬ методи. Много още има да учи човЬкъ. докато постигне известно съвършенство. И тъй, за да дойде до пълно съвър¬шенство, чов"Ькъ тр-Ьбва да знае, какъ да учи и какъ да прилага наученото. Заприм-Ьръ, като изучава физика, химия, математика или друга н-Ькоя наука, чов-Ькъ тр-Ьбва да ги изучава, не само въ т-Ьхното физическо приложение, но и въ приложението имъ въ психичния животъ на хората. ВсЬка наука има отношение къмъ ми- слигЬ, чувствата и постжпкитЬ на чов-Ька. Както изучавате отд-Ьлнит-Ь предмети сравнително, та¬ка тр-Ьбва да разглеждате и физическигЬ явления, да ги сравнявате съ духовнитЬ. Казвате, запри- м'Ьръ, че като сравнявате теглото на дървено¬то масло и на водата, виждате, че дървеното ма¬сло е по-леко, затова плува на повърхностьта на водата. Водата, обаче, е по-тежка отъ въз¬духа. Щомъ водата е по-тежка отъ въздуха, коя е причината, че облацит-Ъ стоятъ надъ въз¬духа. въ пространството горе? Съвременнит-Ь учени изучаватъ движенията на атомит-Ь, на молекулит-Ъ и виждатъ, че т-Ъ се движатъ въ противоположни посоки. НавсЬкжде въ приро¬дата тЬ виждатъ две противоположни течения. Воднит-Ь капки се движатъ подъ влиянието на електрическото течение въ природата. Сжщото

35 можемъ да кажемъ и за движението на кръвь- та въ човешкия организъмъ. Тя се движи не само подъ ритъма на сърдцето, но и подъ влиянието на електричеството въ природата. Докато сърдцето е подъ влиянието на живото електричество въ природата, то се свива и разпуща равномерно, като изпраща кръвь- та по цялото тело. Излъзе ли отъ това влия¬ние, сърдцето спира своето движение. Ако сърдцето не се намира подъ влиянието на при-родното електричество, никакво кръвообръще- ние не би било възможно. — Защо? — Защото съпротивлението, което артериите и вените указватъ на движението на кръвьта, е толкова големо, че сърдцето не би могло да я движи. То н'Ьма отде да получава енергия. Сърдцето требва да разполага съ голема енергия, за да може да тласка кръвьта по целото тело. То приема тази енергия, именно, отъ природното електричество. Следователно, искате ли сърдцето ви да бжде здраво, ще държите въ изнравность мо¬зъка си, дето минаватъ електрическите тече¬ния на природата, и слънчевия вжзелъ, дето минаватъ магнетичните течения. За да бжде мозъкътъ ви въ изправность, ще се пазите отъ противоречиви мисли. Дръжте въ ума си все- кога положителни идеи. За да държите слън-чевия си вжзелъ въ изправность, никога не лопухцайте въ сърдцето си отрицателни чувства. Въ каквото положение да се намирате, пазете се отъ противоречия. Представете си, че некой

36 отъ васъ е попадналъ въ ржцетЬ на разбой¬ници. Тр-Ьбва ли да се смущава отъ това поло¬жение и да се безпокои, защо сж го хванали разбойници? Той може да мисли много нЬща, но преди всичко трЬбва да действува. Нека приложи всичкото си знание, да се освободи отъ разбойницит-Ь. Нека приложи внушението, чрезъ мисъльта си да застави разбойницитЬ да го пуснатъ. Ако не успЬе въ това, чрезъ силата на мисъльта си нека ги застави да заспятъ. Щомъ види, че сж заспали, той трЬб¬ва веднага да избЬга. Като се отдалечи на из¬вестно разстояние, нека отправи мисъльта си къмъ т4хъ, да ги събуди. Ако и това не по¬мага, да имъ предложи известна сума за осво¬бождаването си. Днесъ най-силното ср'Ьдство за внушаване на хората сж парит-Ь. Като ви- дятъ пари, гЬ сж въ състояние да направятъ, каквото искате. Не е мжчно да се справи чо- вЬкъ съ разбойницитЬ. Ако хванатъ н-Ькой добъръ чов-Ькъ, т-Ь сж готови да му дадатъ пари, но не и да го обератъ. Т-Ь разбиратъ, че този чов-Ькъ носи н-Ьщо хубаво въ себе си. На лошия чов-Ькъ, обаче, нищо не даватъ. ТЬ го обиратъ по всички правила на изкуството си. Като ученици на Великата Школа, отъ васъ се иска не само знание, но и приложение на това знание. Ако имате много знания, безъ никакво приложение, вие ще бждете въ поло¬жението на земед-Ьлецъ, който има много земя, но необработена, безводна, безъ плодове и ра¬стения. Такава земя е подобна на пустиня, въ

37 която се дига гол'Ьмъ прахъ, отъ който път¬ниците страдатъ. Каквото научите, вие требва да го приложите. При това, вие требва непре¬станно да учите. И на 120 години да стане¬те, пакъ требва да учите като млади. Докато е на земята, човекъ непрестанно се намира предъ задачи, които требва да решава. Страш¬но нещо е преждевременно човекъ да оста¬рее. Некой седи и нищо не мисли. Щомъ то-ковете на мисъльта спратъ, човекъ е прежде¬временно остарелъ. При каквото положение да се намира, здравъ или боленъ, беденъ или богатъ, ученъ или простъ, младъ или старъ, човекъ винаги требва да /държи въ ума си мисъльта, че е ученикъ и требва добре да учи. Веднъжъ дошълъ на земята, човекъ има известна мисия, която требва да изпълни. За да изпълни мисията си, даденъ му е известенъ капиталъ, който требва да вложи въ работа, да придаде нещо къмъ него, а не да го заро¬ви въ земята и да остане неизползуванъ. Все¬ки човекъ требва да има желание да се проя¬ви въ известно направление, било въ музика, въ наука, въ поезия, въ изкуство и т. н. За да се прояви въ какво и да е направление, чо¬векъ требва непременно да работи и прилага. Ще кажете, че човекъ е изработилъ много неща. Това, което е изработилъ вече. е ре- зултатъ на неговата минала дейность. Важно е, какво ново днесъ ще придобие. Какво се пол¬зува човекъ отъ четенето на добри и свещени книги, ако нищо не е приложилъ? Човекъ мо¬

38 же да е челъ десеть пжти наредъ Библията, но ако не знае, какъ да се справи съ най-малкото изпитание или нещастие, той нищо не е придо- билъ. ВсЬка книга има смисълъ дотолкова, до¬колкото може да придаде н'Ьщо на човека. СъвременнигЪ учени говорятъ за елемен¬тите въ химията, въ физиката и въ различни¬те науки, но има още неща, които т4 не по¬знаватъ. Запримеръ, съвременните химици каз- ватъ. че водата е съставена отъ два обема во- дородъ и единъ обемъ кислородъ. Водородътъ и кислородътъ сж газове, отъ които първиятъ гори, но не подържа горението; вториятъ по¬държа горението, но самъ той не гори. Полу¬чената отъ тохъ вода нито гори, нито подържа горението. Коя е причината за това? — Тре- тиятъ елементъ, който се съдържа въ нея. Зна¬чи, въ водата има и трети елементъ, непознатъ още на учените. Този елементъ е животътъ. Затова се казва, че водата е символъ на жи¬вота. Въ този смисълъ, животътъ е съставенъ отъ вода и огънь. Казано е въ Писанието: „Ако не се родите отъ вода и духъ". Въ дадения случай, духътъ символизира огъня. Значи, ако не се родите отъ вода и духъ, немате животъ въ себе си. Кое е отличителното качество на живота? — Мекотата. Наистина, ако влезете въ общество на хора. които съзнаватъ, че жи- веятъ, ще почувствувате известна мекота. Дето животътъ е по-изобиленъ, тамъ всекога се за¬белязва мекота въ отношенията. Колкото по- ограниченъ е животътъ, толкова и мекотата е

39 въ по-слаба степень проявена. Тамъ ще усети¬те по-гол-Ьма студенина въ отношенията на хо¬рата. Животътъ носи н-Ьщо приятно въ себе си, а именно, мекота. Мекотата е качество на Божествения животъ. Следователно, колкото повече чов-Ьшката душа се отваря за Боже¬ственото, толкова повече животъ тя проявява. И тъй, искате ли да напредвате въ жи¬вота си, прилагайте закона на внушението. Ко¬гато се отнася до ваши близки, вие при¬лагате много успЬшно внушението. Дойде ли до васъ, не можете да се ползувате отъ него. Заприм-Ьръ, ако н-Ькой вашъ приятель се е обезсърдчилъ и се страхува, че н'Ьма да из¬държи изпита си. вие го насърдчавате, внуша-вате му, че ще свърши добре изпита си, и той се успокоява. Нам-Ьрите ли се вие въ сжщото положение, не можете да си помогнете. Значи, по отношение на васъ законътъ на внушението не работи. — Не. прилагайте този законъ, как¬то къмъ себе си. така и къмъ своитъ ближни, но винаги за доброто, за положителното въ живота. Този законъ работи навс-Ькжде. Съзна¬телно или несъзнателно, животнит'Ь и хората си служатъ съ този законъ. Като разумни сж¬щества, вие ще си служите съ внушението, при всички случаи на живота си: за л-Ькуване, за усилване на паметьта си, за насърдчаване. за понасяне на скърби и страдания и т. н. Вну¬шението е оржжие, чрезъ което човЬкъ може да воюва съ злото, съ отрицатеднигЬ сили въ св-Ьта. СъвременшггЬ хора жив-Ьятъ въ ада.

40 затова требва да бждатъ готови да воюватъ. Докато жив-Ье въ съзнанието и въ подсъзна¬нието си, чов-Ькъ е повече на земята и въ ада. Качи ли се въ самосъзнанието и въ свърхсъ- знанието си, чов-Ькъ е на небето. Щомъ е до- шълъ на земята, чов-Ькъ тр-Ьбва да съедини земния и небесния животъ въ себе си и да опред-Ьли посоката на движението си въ сегашния си животъ. За да нам-Ьрите правата посока на своя животъ, вие трЬбва да работите, да правите опити, както химикътъ — въ своята лаборатория. Не само единъ, но стотици опити тр-Ьбва да направите, докато дойдете до онази абсолютна ув-Ьреность въ н-Ьщата, въ която н-Ьма никакво изключение. — В-Ьренъ, истиненъ.чистъ и благъ вс*Ькога бжди! 3. Лекция отъ Учителя, държана на 10 октомврий, 1926 г. — София.