Разлика между версии на „Педагогически правила“

Версия от 11:13, 9 април 2011

Съборно слово

1926

IV Младежки събор

Педагогически правила

7 ч. с. петък, 9 юли. Учителя

В. И. Ч. Б. В. Б!

Размишление.

Да възстановимъ нашитЬ вжтрЬшни връзки съ Истината. Има единъ законъ въ свЬта, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се опрЬдЬля и не може да се опрЬдЬли. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане въ даденъ случай. За да може да се постигне всичко това, изискватъ се малко по-будни умове. Да кажемъ, че имаме въ пространството математическата точка А, която се явява като силовъ центъръ. Питамъ: тази точка отдЬ изникна въ пространството? Вие не знаете това, но фактъ е, че точката А се проявява и дЬйствува. ПрЬдставете си, че тази точка е нЬкой изворъ, който извира нЬкждЬ изъ земята. Вие ще си зададете въпроса: отдЬ иде тази точка, какъ се проявява тя? Сама ли е въ пространството? Сега ще вземете да философству- вате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знае¬те, защото вашата философия е такъвъ единъ аршинъ, съ който при¬родата не мЬри. ВашитЬ философски възгледи не важатъ за природата и за природнитЬ явления. ТЬ важатъ само за васъ. Но природата има други мЬрки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи съ разумни мЬрки, начини и методи. Какъ се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъль въ вашия умъ и да ви занимава. ОтдЬ е дошла, какъ се е появила и отъ кое мЬсто? - Не знаете. Казва¬те: имамъ една мисъль въ главата си. На кое мЬсто въ главата ви е тази мисъль? - Не знаете, не можете да опрЬдЬлите. Дотогава, дока¬то не можете да опрЬдЬлите мЬстото на тази точка, или на тази мисъль, или на тази идея, тя е прЬходна, върху нея не можете да гради¬те. Тя е самарьтъ на живота ви. Точката А подразбира, че сжществу- ва друга една точка - В. Щомъ започнешъ да мислишъ, това показва, че другъ нЬкой прЬди тебе е мислилъ. Щомъ дадена мисъль сжществува още, това показва, че нЬкой прЬди тебе е мислилъ и твоята мисъль е отражение на неговата. Никоя мисъль не излиза самостойно. Ти не си нЬкой гениаленъ човЬкъ, който може да роди мисъльта. Тази мисъль възниква отъ другъ умъ, а въ твоя умъ тя се явява само като отраже-ние. Азъ искамъ сега да ви наведа на основния законъ въ педаго- гията. Какво значи, споредъ педагогията да отхранишъ единъ човЬкъ? Педагогътъ ще отговори: да отхранишъ единъ човЬкъ, значи да му давашъ достатъчно храна - нищо повече. Този човЬкъ, слЬдъ като приеме храната си, организмътъ му е вече въ състояние самъ да опрЬ- дЬли, накждЬ да отправи храната, ти нЬма какво да се бъркашъ въ вжтрЬшнитЬ процеси. По сжщия начинъ учительтъ е единъ готвачъ, който е длъженъ да има само около десетина-двадесетъ тенджери, за да приготви храна за дЬцата си. Той запитва дЬцата си: "Какво искате да обЬдвате днесъ"? ТЬ му казватъ, какво искатъ. Той имъ сготвя, сипва на всЬко дЬте въ паницата му и по-нататъкъ не се бърка, оставя дЬцата сами да се хранятъ. Това е педагогия! Ще ви запитамъ: какви педагози иматъ рибитЬ? Какви педагози иматъ вълцитЬ? Какви педагози иматъ овцетЬ? Какви педагози иматъ щъркелитЬ? Какви педагози иматъ орлитЬ, гължбитЬ, кокошкитЬ? Какви педагози иматъ растенията? Гледашъ, цЬла гора отъ безброй дървета, заели грамадно пространство, развиватъ се, растатъ сами нагорЬ. Питамъ: кой педагогъ научи тия дървета, какъ да растатъ нагорЬ съ върховетЬ си и какъ да се посЬватъ? Ние като се бъркаме въ работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнемъ да се развиваме споредъ методитЬ на природата и току- вижъ, дойде педагогътъ и започне да дЬйствува споредъ своитЬ правила и методи. Посадишъ едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човЬкътъ, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка отъ ябълка, или отъ дюля, иска да я присади върху една круша. ИзлЬзе едно "бамбашка" дърво. Такова дърво сжществува ли въ природата? Такива дървета сжществуватъ, но по отдЬлно, всЬко за себе си, а не върху едно и сжщо дърво. Ако върху едно и сжщо дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човЬка, на педагога. Половината отъ това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодътъ на туй дърво ще бжде ли едноврЬменно круша и ябълка? Плодътъ на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. ТЬ ще си дойдатъ до старото поло¬жение. И тъй, днешното възпитание, което педагозитЬ прилагатъ, е присаждане, и слЬдъ като човЬкъ умрЬ, ни поменъ не остава отъ тази педагогика. Даже слЬдъ всЬки тежъкъ изпитъ, който прЬкарваме въ живота си, нашитЬ възгледи, по нЬкой пжть, прЬтърпЬватъ коренни прЬобразования. И тогава вие казвате: азъ не мисля вече, както по- рано. Казвамъ: дЬ отидоха неговитЬ по-раншни възгледи и мисли? Да кажемъ, нЬкой мисли, че демокрацията ще оправи свЬта. Обаче, хване го нЬкоя тежка болесть, или съ други думи, хване го една философска, една органическа, физическа треска и слЬдъ туй става монархистъ. Казва: демокрацията не може да оправи свЬта, монархизмътъ ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархиз- мътъ. ПослЬ пъкъ става обратното. СлЬдъ това се явяватъ други проекции на точки, става превръщане на силите - нашитЬ възгледи се превръщатъ. Днесъ можешъ да бждешъ демократъ, утре - монар- хистъ, и обратно. Днесъ можешъ да вервашъ въ педагогиката, утре да кажешъ: никаква педагогика не сжществува. Не, това не значи, че педагогиката не сжществува въ свЬта. НЬидата въ свЬта, въ живата природа сж организирани, нЬма какво ти да ги възпитавашъ. Ти трЬбва само да подпомагашъ. Споредъ моитЬ възгледи, или споредъ възгледите на приро-дата, всеки човекъ се ражда организиранъ вжтре въ себе си. Може ли единъ идеалъ, споредъ всичкото изкуство на педагогиката да преоб-рази единъ вълкъ? френолозите сж доказали, че некои хора, колкото и да ги възпитавашъ, каквато религия и да имъ проповедвашъ, както и да имъ говоришъ за Бога, щомъ ги оставите предъ некоя каса, отварятъ касата и я обиратъ, иматъ слабость къмъ парите. Въ този случай, всички тия възгледи, които си имъ присадилъ, че има Богъ, че има законъ на възмездие - падатъ. Те не могатъ да се самовладатъ. Де отиде техната педагогика? Въ какво седи първото правило на педагогиката? Първото правило на педагогиката е следното: бащата требва да обича сина си, и майката требва да обича дъщеря си. Второто правило на педаго-гиката: синътъ требва да обича баща си, и дъщерята требва да обича майка си. Това е смена на енергии. Синъ, който обича баща си, може да обича и майка си. Такъвъ е законътъ. Има синове, които сж много привързани къмъ бащите си, само за техъ говорятъ. Отъ гледището на педагогията, ако майката иска да привлече сина си на своя страна, требва да разбира законите на природата за превръщането на силите. Синъ, който обича баща си, може да обича и майка си. Какъ действува законътъ за превръщането на силите? Ако синътъ обича баща си идейно, майката, за да привлече сина си къмъ своя страна, и тя требва да обича мжжа си. Не го ли обича, всичките и усилия сж напразни. Тогава, освенъ че нема да го привлЬче, но въ сина ще се зароди отвръще- ние къмъ майката. Значи, начинътъ за прЬвръщане на силитЬ е слЬдниятъ: ако синътъ почувствува, че майката обича бащата, както той го обича, ще обича и майка си. И обратното е вЬрно. Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да и угажда, каквото и да и купува, освЬнъ че нЬма да я привлЬче, но ще я отчужди отъ себе си. Какво се изисква отъ него, щомъ иска да привлЬче дъщеря си? - Той требва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде отъ своитЬ чувства и на бащата. Сега, вие казвате, че ще възпитавате. Какъ ще възпитавате едно дЬте? Най-първо ще видите, дали туй дЬте ви обича. ПослЬ ще наблюдавате, кого обича това дЬте. НЬкой пжть учителитЬ си правятъ илюзии, че дЬцата имъ ги обичатъ. НЬкой пжть любовьта на дЬцата е користолюбива. ТЬ носятъ на учителитЬ си цвЬтя, подаръци, но това още не е истинска любовь. УчителитЬ трЬбва да знаятъ, че едно дЬте, колкото малко и да е, може да бжде една напрЬд- нала душа. Много дЬца сж по-умни отъ учителитЬ си. Много дЬца раз- биратъ закона на внушението, закона за трансформиране на енергишпЬ по-добрЬ отъ бащата и майката. ЗапримЬр, често срЬщаме генерали на бойното поле или другадЬ нЬкждЬ при изпълнение на своята длъжность, строги, неотстжпчиви, нищо не може да ги помЬсти отъ тЬхната позиция или отъ тЬхното рЬшение, никой не може да имъ повлияе. Но гледашъ единъ отъ тия генерали, щомъ дойде при него дЬтето му, поглади баща си по главата, по челото, цЬлуне го, изведнъжъ бащата омекне, отстжпва. Каквото каже това малко дЬте, бащата слуша - сърдцето му се отваря. Значи, дЬтето разбира добрЬ закона за трансформиране на енергиитЬ и го прилага. То трансформира ония набрали се енергии въ сърдцето на бащата, и той е готовъда изпълни неговото желание. Та казвамъ: споредъ мене, вие не можете да приложите никаква педагогика въ свЬта, ако нЬмате любовь къмъ Бога, ако не обичате Бога. Това е основниятъ законъ. Вие ще излЬзете съ вашитЬ възгледи и ще кажете: казано е въ Писанието, че Бога никой никога не е видЬлъ. Значи, този Богъ е нЬкаква безименна точка. Той е непроявениятъ Богъ. Той не иска да знае нищо за васъ. Но проявениятъ Богъ, Когото вие познавате, има връзка съ непроявения. И ако вие не обичате и не познавате непроявения Богъ, а обичате и познавате проявения Богъ, то чрЬзъ Него ще се свържете съ непроявения. Тогава и непроявениятъ ще ви познава. Сега, ще ви прЬдставя едно математическо проти- ворЬчие. Проявениятъ Богъ живЬе само въ едного, а непроявениятъ живЬе въ всички. Какъ ще разберете това нЬщо? - То е една велика математическа задача. Проявениятъ Богъ живЬе само въ едного, само на едно мЬсто. Той не е на много мЬста. Непроявениятъ е на много мЬста. СлЬдователно, когато кажете, че Богъ живЬе въ насъ и ние живЬемъ и се движимъ въ Него, това е начинъ за трансформиране на енергиитЬ. Когато кажемъ, че всички трЬбва да обичаме Бога, това показва, че всички Го познаваме. Ако вие ми кажете, че не познавате Бога, не говорите Истината. Но щомъ вие кажете: знаете ли, че Богъ живЬе въ мене? - Това вече е проявлението на Бога въ васъ. Той се проявява. Та когато казвате, че Бога никой никога не е видЬлъ, това е търговски изразъ, една търговска сдЬлка. Защо казвате така? - Имамъ да взимамъ пари отъ васъ. Идвамъ да си ги взема, но вие ми казвате: нито ви познавамъ, нито петь пари въ джоба си имамъ. Да, ако кажете, че ме познавате, трЬбва да ми дадете паритЬ, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говорите Истината. Азъ имамъ вЬзни у дома си и ви казвамъ: ела у дома, азъ ще ви прЬтегля на вЬзнитЬ и ще ви докажа, дали имате пари, или не. ПрЬтегля ви безъ дрехитЬ, зная колко тежатъ тЬ, отбЬлЬжа си всичко това и виждамъ най-послЬ, че оставатъ още 10 грама. Това е теглото на паритЬ въ васъ, т. е. на златото, което имате въ себе си. Казвамъ ви тогава: вие имате 10 грама злато въ себе си, извадете го навънъ! Сега ще разгледаме другото положение, въ което хората често изпадатъ. ТЬ казватъ, че свЬтътъ е неуреденъ. Това е тЬхното субек-тивно схващане. ТЬ мязатъ на Настрадинъ-ходжа, който казвалъ, че когато умрЬ жена му, половината свЬтъ ще се свърши, а когато умрЬ той цЬлиятъ свЬтъ ще се свърши. Това е вжтрЬшно, субективно схва-щане. Спечелишъ малко пари, направишъ си кжща, сВЬтътъ, малко се е оправилъ. Изгубишъ кжщата си, изгубишъ здравето си, уволнятъ те отъ служба, казвашъ: свЬтътъ се е развалилъ. ДЬйствително, твоятъ субективенъ свЬтъ се е разстроилъ. Но тия промЬни, които може да станатъ въ твоя субективенъ свЬтъ, външниятъ свЬтъ даже не ги е почувствувалъ. Ние изпадаме въ заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трЬбва да възпитаваме хората, а трЬбва да бждемъ съра- ботници на Бога! Понеже Богъ е най-стриятъ отъ всички, Той е ималъ врЬме да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучимъ и приложимъ нЬкакъвъ педагогически методъ, трЬбва да отидемъ при Бога. Той държи всички педагогически методи въ своята архива. Най- стариятъ педагогъ е Господь, при Него идете! Той има всички методи, ще ви каже, какъвъ методъ е прилагалъ за всЬка епоха. И за новата епоха има опрЬдЬленъ методъ. Той ще ви каже: ето, този е педагоги- ческиятъ методъ за новата епоха. Сега ще ви приведа друга мисъль. Искамъ напримЬръ, да се разговарямъ съ една птица, или пъкъ искамъ да се разговарямъ съ една риба. Това сж двЬ разумни сжщества. Едното разумно сжщество живЬе въ водата, другото - въ въздуха. Какво трЬбва да направя, когато искамъ да се разговарямъ съ рибата? Тя не може да дойде при мене, азъ трЬбва да слЬза при нея, въ водата трЬбва да отида. За да отида въ водата, трЬбва да снема дрехитЬ си и да стана като нея, съ люспи. Затова, азъ ще си туря люспи като нейнитЬ и ще говоря на нейния езикъ. СлЬдъ това искамъ да говоря съ птицата. Какво трЬбва да направя? - ТрЬбва да стана птица, да ми израснатъ крилЬ, и да литна въ въздуха, да хвърча като нея. По този начинъ и всЬки човЬкъ трЬбва да се изучава специфично. Учителътъ има една отъ най-труднитЬ задачи - да възпитава хората. Ако той има 30 дЬца въ отдЬлението или класа си, това сж 30 свЬта, цЬли 30 микрокозмоси. Знаете ли защо е мжчно да се възпитаватъ хората? Ще ви кажа. Въ всЬко дЬте има сто милиона слънчеви системи. Умножете сега 30 по сто милиона! Колко правятъ? - Три милиарда. Това е една грамадна енергия, съ която вие трЬбва разумно да се справяте. Азъ говоря за разумната енергия, която е скрита въ душата на всЬко дЬте, на всЬки човЬкъ. НЬкои мислятъ, че дЬцата сж глупави. Не, дЬтето още като го учишъ, знае, разбира, говоришъ ли му истината, или не. ДЬцата като излЬзатъ изъ училището, казватъ: нашиятъ учитель не изведе тази работа добрЬ, т. е. не говори истината. И нЬма да се мине дълго врЬме, тЬ ще го накаратъ да лъже, тЬ ще го опитатъ. Най-послЬ ще кажатъ: както мислЬхме, точно тъй излЬзе, учительтъ ни не говори Истината. Днесъ нЬкои отъ учителитЬ се заблуждаватъ, мислятъ, че дЬцата не разбиратъ много нЬща и казватъ за тЬхъ: дЬца сж тЬ! НЬма по-прозорливи сжщества отъ дЬцата. ДЬцата виждатъ и прЬзъ стЬни- тЬ, тъй ги познавамъ азъ. Впрочемъ, азъ не съмъ училъ дЬца, и това, което говоря, то сж мои математически изводи. ОтдЬ ги вадя? - Отъ общитЬ закони. Азъ съмъ работилъ и работя съ голЬмитЬ дЬца, тЬхъ съмъ опитвалъ. Но и малкитЬ и големитЬ дЬца сж все дЬца. Това сж само отношения, това сж само различни сЬменца. ВсЬки човЬкъ, всЬки индивидъ можемъ да си прЬдставимъ като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обемъ, при което разширение тя увеличава и своята дЬятелность. Това обаче не сж нови енергии, това сж енергии, които и по-рано сж сжществували, само че сега сж по-интенсивни, иматъ по-голЬмъ кржгъ на дЬйность. НЬкой казва: азъ сега съмъ по-възрастенъ, повече разби- рамъ и повече нЬща мога да направя. Така е, но трЬбва да знаете, че туй, което сте носили въ дЬтинство, носите и сега, само че по-разши- рено, по разработено. Тъй че вие и сега, въ това си положение, нЬма да се спрете. И за въ бждеще ще продължавате да се развивате, защо¬то имате редъ други сили въ себе си, които чакатъ своето проявление. За сега сше голЬми дЬца, а за Въ бждеще ще станете стари, ще мина-вате за възрастни хора. Да кажемъ, че жиВЬете хиляди години. Каква ще бжде опитностьта, която ще придобиете за това ВрЬме? - Най- напрЬдъ ще се разширявате, послЬ ще настане едно вдЬтиняване, слЬдъ това пакъ разширение и т. н. Какво значи вдЬтиняване? - То е процесъ на прЬсяване. ДЬцата се спиратъ само върху нЬща, които сж необходими за тЬхъ, тЬ не се занимаватъ съ ненужни работи. Сега, азъ нЬма да се спирамъ Върху думата "педагогика". Тя е външно нЬщо. Нека се занимаватъ съ нея тия, които иматъ доста-тъчно свободно врЬме. ТрЬбва да имате прЬдвидъ слЬдното правило: не можешъ да приложишъ успЬшно единъ методъ върху другитЬ, ако не си го приложилъ върху себе си. Говоришъ на едно дЬте за послушание, за подчинение, но ако ти самъ не слушашъ, ако ти самъ не се подчи- нявашъ, не можешъ да имашъ никакъвъ резултатъ. Говоришъ на едно дЬте за трЬзва мисъль, а ти самъ нЬмашъ трЬзва мисъль. Ако ти развивашъ една тема, а самъ не я разбирашъ, какъ ще я прЬдадешъ? Говоришъ за Истината, а самъ не разбирашъ, какВо нЬщо е Истината. НапримЬръ, нЬкой чель нЬкаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитеръ билъ такъвъ, че Сатурнъ билъ такъВъ, но Виждамъ, че той не разбира нищо отъ тази материя. Астрологията е отвлЬчена наука. НЬма нито единъ астрологъ, който да разбира, какво нЬщо е астрологията Въ нейния дълбокъ смисълъ. Астрологията не е нищо друго, освЬнъ физиология на душата. Когато говоримъ нЬщо по астрология, ние не разбираме влиянието на разнитЬ звЬзди и планети върху човЬшкото тЬло, но подразбираме Влиянието имъ Върху човЬшката душа. Тя е цЬль козмосъ, съвокупность отъ необятни сили, които дЬйствуватъ и очакватъ своя моментъ за проявление. Единъ день човЬшката душа, като дойде въ своитЬ услоВия, може да се прояви като единъ ангелъ. ВсЬки отъ васъ може да стане ангелъ. Кога? - Като Ви се дадатъ услоВия. На една буба сж нужни 40 деня, за да се прЬВърне въ пеперуда. Тази пеперуда, въ сравнение съ първото си положение стаВа ангелъ. Бубата трЬбВа да стане човЬкъ, човЬкътъ - ангелъ. Сега, изчислете, тия 40 деня, на колко години ще се равняватъ за чоВЬка, докато той стане ангелъ. Единъ день е раВенъ на 1,000 години. Значи, човЬкътъ, за да се прЬВърне въ ангелъ, за да добие извЬстно съвършенство, нужни му сж 40,000 години. Но трЬбва да знаете, че това голЬмо число години, това сж само разумни точки, прЬзъ които трЬбва да минавате въ духовния свЬтъ всЬки день. День е само за този, у когото съзнанието извършва нЬщо. Ако съзнанието Ви е будно, имаше день; ако съзнанието Ви не е будно, никакъВъ день нЬма за Васъ, тъмнина е Въ духовния сВЬтъ. Следователно, щомъ съзнанието ти Въ този свЬтъ не е будно, усЬщашъ нощь; щомъ е будно съзнанието ти, усЬщашъ день. Ония хора пъкъ, у които съзнанието е непрЬривно будно, иматъ постоянно день. Вие можете да приложите този законъ на земята. Ако искате да прогресирате, непременно требва да имате въ съзнанието си поне единъ непреривенъ день. Значи, при каквито мжчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставятъ, Вашето съзнание требва да е винаги будно. Вие ще кажете: условията сж тежки, не можемъ всЬкога да бждемъ будни. Оставете това нещо! Когато говоримъ за условията, азъ ще Ви обя¬сня, какво нещо сж те. Условията на живота сж продуктъ на нашия духъ. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на техъ, но сме забравили тоВа нещо, и условията днесъ сж ни станали господари. Да Ви изясня мисъльта си съ единъ примеръ. Представете си, че 200 души градятъ единъ съвремененъ модеренъ параходъ съ турбини, но пропуснали нещо при изчисленията, Вследствие на което парахо- дътъ се завършилъ съ единъ малъкъ, незабЬлЬзанъ дефектъ. Качватъ се на този параходъ и тръгватъ съ него по Великия океанъ. Дойдатъ до нЬкое мЬсто, турбинитЬ не работятъ. Турятъ вжглища, но не достига нЬщо, изчисленията излизатъ криви. Казватъ: условията сж такива.-Питамъ: коя е причината, че тия хора въ парахода се нами- ратъ въ туй трудно положение? Природата ли създаде тЬзи затруд¬нения, или тЬ сами си ги създадоха? - ТЬ сами си ги създадоха. СлЬдова- телно, сегашниятъ ни животъ, сегашнитЬ обстоятелства, въ които живЬемъ, не сж творба на Бога. Азъ не говоря за душата, за Божестве¬ното въ човЬка, а за проявитЬ на човЬшкия умъ и човЬшкото сърдце. Параходътъ, въ който сме влЬзли, е наше произведение, слЬдователно и условията на живота сж отъ насъ създадени. Наредбата на нЬщата, законитЬ, които създадоха учителитЬ, всичко това сме ние. А сега, като не разбирате законитЬ, казвате: да, но трЬбва да знаете, че Господь създаде този параходъ. Не, вие създадохте този параходъ. Защото, ако кажете, че Господь го е създалъ и пропусналъ нЬщо въ него, а при това подържате, че Богъ е всЬмждъръ, значи излиза, че и на Бога липсва нЬщо. Какво е тогава вашето мнЬние за Бога? Това, че нЬкждЬ въ природата се срЬщатъ нЬкакви изключения, говори за нЬкакво отклонение отъ разумнитЬ закони на природата. ДЬто има отклонения отъ природнитЬ закони, тамъ Богъ не е работилъ. Когато говоримъ за Бога, подразбираме ония отношения на душата, въ които нЬма абсолютно никаква погрЬшка. Когато азъ мисля правилно, когато мисъльша ми е Божествена, не правя погрЬшки. Тогава въ мене нЬма никаква алчность за пари, за богатство, за сила, за ядене и пиене. Когато казвамъ, че нЬмамъ нужда отъ тия нЬща, подразбирамъ, че имамъ всичко на разположение. Не мислете, че духовниятъ човЬкъ нЬма нужда отъ храна и не трЬбва да се храни. Въ него процесътъ на храненето ще бжде непрЬривенъ. Азъ разбирамъ яденето въ широкъ смисълъ на думата. Вие сега сте въ точка А, която прЬдставлява физическия животъ, но когато влЬзете въ точка В, т. е. въ духовния животъ, тогава яденето въ васъ ще бжде единъ непрЬривенъ процесъ. Това е дълбока мисъль, която не може да бжде напълно възприета и добрЬ разбрана отъ вашитЬ умове, защото днесъ органитЬ на човЬшкия мозъкъ не сж въ състояние да я възприематъ. Защо? - Понеже всЬка Божествена мисъль като дойде въ физическия свЬтъ, изисква реализи¬ране, а вие се страхувате. Страхувате се, защото нЬмате материалъ за реализирането и, и се уплашвате. ЗапримЬръ, идеитЬ - да се самопо¬жертвуваме, да живЬемъ единъ за другъ, да се обичаме, да се възпита¬ваме - това сж все Божествени идеи, които оставатъ неразрЬшени. Да възпитавашъ човЬка, това значи да започнешъ отъ себе си. Разбира се, тази опитность, която иматъ учителитЬ, е полезна, тя е извлЬчена отъ природата. Туй което е вЬрно въ възпитанието, което ученитЬ сж придобили като резултатъ на своитЬ опитц, прилагайте и вие, служете си съ него. Днесъ има много системи за обучение. ЗапримЬръ, по колко часа на день трЬбва да се занимаватъ дЬцата въ училището? Съ кой прЬдметъ трЬбва да започнатъ? ЧовЬкъ трЬбва да започне съ обективния умъ, съ наблюдението. ПослЬ, при втората фаза въ разви¬тието си, човЬкъ трЬбва да работи съ субективния си умъ. И най- послЬ, отъ тЬзи два метода той трЬбва да извлЬче третия - разумния методъ, който ще го доведе до изводитЬ на Божественото, т. е. до философския методъ. Значи, най-първо трЬбва да се започне съ материалнитЬ, съ видимитЬ работи, всичко трЬбва да бжде обективно. Когато казвамъ, че трЬбва да се чистятъ изворитЬ, това е символъ. Азъ нЬма сега да ви обясня този символъ. Понеже дЬцата сж материалисти, разсжжда- ватъ обективно, въ тЬхъ не е развитъ още субективния умъ, затова вие ще заведете дЬтето при нЬкой изворъ и ще му кажете: "Хубавъ лис този изворъ"? - Хубавъ е. "Водата му чиста ли е?" - Чиста е. "Ти радвашъ ли се на този изворъ, като гледашъ водата, какъ приятно, хубаво блика?" - Радвамъ се. "Хубаво, тогава очисти този изворъ!" ДЬтето очиства извора отъ камъчета, клончета, листа и др. СлЬдъ това вие ще му кажете: "Виждашъ ли, и твоето сърдце трЬбва да е тъй чисто!" Ще започнешъ да разправяшъ на дЬтето, че въ сърдцето му не трЬбва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гниятъ - изобщо никакви външни тЬла. И то трЬбва да очисти своя изворъ - сърдцето. Това е единъ методъ за възпитание. СлЬдъ туй, ще дадешъ на това дЬте едно сЬменце и ще му кажешъ: "ПосЬй това сЬме въ земята!" То ще го посЬе. "ПолЬй го сега!" Полива го. СлЬдъ това ще му дадешъ една ябълка или една круша да си хапне и ще започнешъ да му разказвашъ, какъ въ послЬдствие отъ тази сЬмка ще се развие сжщо такъвъ плодъ. Ще ходишъ често съ дЬтето заедно да наглеждашъ, какъ расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие, ще правишъ изводи за нЬкои процеси, които ставатъ въ душата на дЬтето. Най-първо учителътъ трЬбва да накара дЬтето да мисли, и слЬдъ туй трЬбва да започне възпитанието. При възпитанието учителътъ трЬбва да се постави на сжщото равнище, на което сж и дЬцата. Той не трЬбва да казва на дЬцата: хайде да отидемъ на разходка, дЬца! Не, той трЬбва да влЬзе при дЬцата и да каже: дЬца, азъ искамъ да отида на разходка. Вие искате ли да отидемъ на разход-ка? Той като каже, че иска да отиде на разходка, тогава и дЬцата ще пожелаятъ. ТЬ обичатъ свобода въ дЬйствията си, а не заповЬди. При това, учителътъ трЬбва да спазва извЬстна дистанция въ отноше¬нията си къмъ дЬцата. Ако той е истински педагогъ, нЬма да гали нЬкое дЬте прЬдъ другитЬ. Това ще внесе дисхармония между дЬцата. Учителътъ трЬбва да се пази да не взема отъ дЬцата никакво цвЬте, никаква круша, никаква слива, изобщо никакъвъ обективенъ прЬдметъ. Той трЬбва да каже на дЬтето: ако ти ме обичашъ, ще ме заведешъ въ вашата градина и отъ дървото, което ти си посадило и отгледало, ще ми прЬдложишъ единъ плодъ. Ще кажешъ: Учителю, този плодъ съмъ опрЬдЬлилъ за тебе. Тогава учителътъ ще каже: "Много ти благодаря, азъ самъ ще си откжсна този плодъ". Рече ли туй дЬте да ти даде въ ржката този плодъ, това ще внесе съблазънъ. Ако азъ имамъ градина и възпитавамъ едно дЬте, ще му кажа: ето, този плодъ е за тебе. Качи се на дървото да си го откжснешъ самъ! ТоВа дЬте като се качи на дървото, въ него ще има вече една идея, ще се зароди самостоятелность. Този е новиятъ духъ на възпитанието, свободенъ отъ всЬкакви прЬдубЬждения. Другояче, въ ученицитЬ ще се зароди мисълъта, че учителътъ обича едни дЬца повече, а други по-малко. По този начинъ именно въ дЬтето ще има импулсъ. Този е Божествень методъ. По сжидия законъ ние трЬбва да викаме Бога. Богъ никога не иска да Му дадемъ нЬщо въ ржка. Той все дава, но когато ти Му дадешъ нЬщо, трЬбва да Го повикашъ прЬдъ дървото на твоя животъ, на твоето сърдце и да му кажешъ: Господи, азъ съмъ прЬдназначилъ този плодъ отъ толкозъ вЬкове само за Тебе, откжсни си го! Като го откжсне Господь отъ дървото ти, ще почувствувашъ една голЬма радость. Туй е смисълътъ на живота. НЬкой казва: какъ да познаемъ Бога? - Като живЬемъ чистъ и святъ животъ. Тия думи, обаче, сж неразбрани. Знаете ли какво значи да живЬешъ чистъ и святъ животъ? НЬма какво да ви казвамъ, всички знаете, но не искате да го живЬете, или не искате да се проявите. Вие може да сте прави, може би условията, при които живЬете, да сж такива - то е другъ въпросъ. Отъ чисто морално гледище може да имате свои съображения, разбирамъ и това. Вие не можете да се проявите въ вашия свЬтъ тъй, както желаете, за което си има причини. Азъ виждамъ причинитЬ. ВашитЬ дрехи сж кални, дъждъ постоянно ви вали. Азъ нЬма да ви питамъ, защо сте се окаляли така. Казвамъ: много добрЬ постжпвате. Виждамъ другъ нЬкой, облЬченъ много хубаво, съ сухи дрехи, казвамъ му: много добре постжпвате, въ вашия свЬтъ дъждъ не вали, каль нЬма. Събератъ се двамата и се разговарятъ. Единиятъ казва: защо не си облЬченъ $ъ нови дрехи? Другиятъ казва: какво си се облЬкълъ цЬлъ въ ново? Какво си се надулъ като нЬкой пуякъ? И двамата не разбиратъ отъ езика си. Така е за всички хора. НашитЬ свЬтове, въ които живЬемъ, сж разумни. Въ туй отношение, всЬки човЬкъ прЬдставлява особенъ свЬтъ. Често азъ ви наблюдавамъ като спорите. Всички разбирате, всички сте много умни. НЬма какво да ви залъгвамъ, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господь ви е родилъ. По нЬкой пжть вие правите прЬдставление. ЗапримЬръ, нЬкой отъ васъ е виденъ професоръ въ университета, но играе на сцената ролята на нЬкой клоунъ. Играе той тази роль, криви се, прЬвива се прЬдъ публиката. Казвате: този професоръ тамъ какво се криви, съ всичкия си умъ ли е? "Какво да прави човЬкътъ? Такава му е ролята!" Авторътъ написалъ тази смЬшна роля, и той се мжчи да влЬзе въ нея, да я прЬдстави добрЬ, да схване мисъльта на автора. Не, не трЬбва да казвате, че тази роль е смЬшна. Споредъ насъ, тя не е смЬшна. НЬкой мислятъ, че само у тЬхъ има съзнание за срамъ. Знаете ли, че и паунътъ се срамува когато опадатъ перата отъ опашката му? Минава, заминава, обръща главата си настрана, не иска да го вижда никой. Но когато перата му сж на мЬсто, той като те види, разпери се, гордо върви. Тъй, вижте го, когато му израснатъ перата, какъ излиза! Върви, поглежда навсЬкждЬ, казва: "Азъ съмъ героятъ на деня!" СъврЬменнитЬ хора трЬбва да обръщатъ голЬмо внимание при възпитанието на дЬцата върху тЬхнитЬ желания - тЬхъ да направля- ватъ и канализиратъ, понеже дЬцата иматъ повече желания, откол¬кото трЬбва. Въ това има една опасность за дЬцата, а именно: често ние поощряваме нЬкои дЬца повече, отколкото сж вложенитЬ дарби и способности въ организма имъ. ПослЬ, нЬкой пжть вие казвате: не ме оставиха да се изкажа напълно, трЬбва да се доизкажа. Въ това нЬщо и съврЬменнитЬ учители бъркатъ. ТЬ мислятъ, че добриятъ учитель седи въ това, да развие напълно, всестранно своята мисъль. Какво ще остане тогава за дЬтето? Нали и неговиятъ умъ трЬбва да работи? Не, нещастие е, ако рече човЬкъ да се доизкаже напълно. Изво- рътъ, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвай¬те! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която съ хиляди години расте. Тя е дЬвствена наука. НЬкои казватъ: не може да се вЬрва на педагогиката, тя не е установена наука. УстановенитЬ науки, това сж баби. Математиката била установена наука. Математиката е вЬрна наука, но не и устано-вена. То значи, че туй, което прилага въ дадения случай е вЬрно. Като казвате, че математиката е установена наука, питамъ ви: какво разбиратъ съврЬменнитЬ математици отъ онова живо приложение на математиката въ живота си на земята? Айнщайнъ като развива своята теория, навлиза въ нова область на математиката. Както виждате, има области въ математиката, които едва сега се засЬгатъ. Какъ ще изясните единъ умственъ процесъ математически? Какъ ще изясните единъ сърдеченъ процесъ математически? Тия процеси могатъ да се изяснятъ математически, понеже всЬка душа се опрЬдЬля съ извЬстенъ родъ енергия. ТрЬбва да знаете, напримЬръ, какви елементи влизатъ при всЬка една любовь. СлЬдователно, математи-чески може да се изчисли при една приятелска любовь, какви елементи влизатъ. Качествата на приятелската любовь може да се разложатъ и отъ нея ще се получатъ около десетина елемента. Ако река да ви говоря за тия елементи, трЬбва дълго врЬме да ви разправямъ, какви сж тия елементи и какви елементи съдържа изобщо всЬка любовь. Аюбовьта, който видъ и да е, не е само единъ елементъ, тя е сборъ на сили, сборъ на елементи. Значи, въ химическо отношение, тя е сложно тЬло или съединение. За да любишъ нЬкого, ти трЬбва съ вЬкове да събирашъ тази енергия. Идва нЬкой при мене и ми казва: азъ любя много. Азъ започвамъ да изчислявамъ неговата любовь и виждамъ, че тя ще изтрае едва една година. За толкозъ врЬме той има енергия. СлЬдъ година въ него нЬма да остане ни поменъ отъ тази любовь. Защо? - Толкова енергия има той, нЬма повече. Любовьта за да се прояви, изисква енергия. За всЬко нЬщо се искатъ условия. НапримЬръ: търговията става съ пари; яденето става съ храна. Ядене има, докато има какво да се яде; нЬма ли ядене, какво ще ядешъ? СлЬдователно, любовьта е единъ сложенъ процесъ. Най- първо казвате: да има кого да обичамъ! У васъ най-първо се заражда едно желание, единъ импулсъ да обичате. Такива желания сж събрани на едно мЬсто, може би съ милиони, докато най-послЬ тЬ се олицет- воряватъ въ твоя приятель, напримЬръ. Ти вложишъ въ него своето чувство и казвашъ: азъ се радвамъ, че мога да обичамъ, че си намЬрихъ единъ приятель. Това е изразъ на Божественото у васъ. Но когато кажете, че обичате всички, това означава друго нЬщо вече, азъ разбирамъ закона. Не искамъ да ви осмЬя, но казвамъ, че проявениятъ Богъ се проявява въ едного, а непроявениятъ - въ всички. За насъ, въ дадения случай, реални сж само тЬзи нЬща, които иматъ отношение къмъ абсолютното битие. За проявеното битие е важно само туй, което занимава съзнанието, защото около туй съзнание се събиратъ всички наши чувства, идеи, убЬждения, движения, всички общества и т. н. Затуй, всЬки отъ васъ трЬбва да бжде педагогъ! Тукъ има богатъ материалъ за педагогиката. Ще се ползувате отъ свЬтската педагогика, ще разучвате даннитЬ, фактитЬ, които тя дава, ще ги прЬработвате, а сжщеврЬменно ще внасяте и нЬщо ново въ нея. Не мислете тЬсно, не бивайте тЬсногржди! И въ свЬтскитЬ хора Богъ живЬе. И въ насъ Богъ живЬе. Сега вие се дЬлите и казвате: ние сме духовни, а тЬ не сж духовни. Отъ гледището на непроявения Богъ, всичко въ свЬта е духовно. Ако нЬщата нЬмаха мЬсто въ живота, въ природата, тогава нищо нЬмаше да сжществува. Туй, което се проявява въ даденъ случай, отъ него има нужда природата. Отъ това гледище, както и да се проявите, не считайте, че това е една слабость. То не е слабость, нито е погрЬшка. Ако въ васъ се появи енергия на гнЬвъ, не считайте, че този гнЬвъ не е на мЬсто. На мЬсто е. Яви се въ васъ нЬкакво желание. Не считайте, че туй желание не е на мЬсто. На мЬсто е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намЬри пжть, вие не му туряйте гемъ. Оставете туй желание да си върви като рЬка въ това Божествено, безкрайно направление на Божествения свЬтъ. Не се подпушвайте! Често вие се подпушваше, като казвате: ние не разбираме този въпросъ. То е подпуидване. Азъ и другъ пжть съмъ обяснявалъ това. Ако имате свЬтлина, въпроситЬ ще се разбиратъ; ако нЬмате свЬтлина, не мо-гатъ да се разбиратъ. Щомъ кажете, че не разбирате даденъ въпросъ, азъ зная вече, че въ съзнанието ви нЬма свЬтлина. Казвамъ: ключътъ п6 е затворенъ, завъртете този ключъ! Вие завъртите ключа. Питамъ ви слЬдъ това: разбрахте ли този въпросъ? - Разбрахъ го. Другъ казва: азъ не вЬрвамъ въ Бога, не разбирамъ този въпросъ. Казвамъ: ключътъ п7 е затворенъ, завърти го! Завъртишъ ключа, казвашъ: разбирамъ сега. Не разбирашъ какъвто и да е въпросъ. Защо? - Липсва ти свЬтлина. Завърти ключа! Дойде ли свЬтлина, всички хора вЬрватъ въ Бога, всички хора могатъ да обичатъ, всички хора могатъ да се проявятъ. Така и всЬки отъ васъ може да стане човЬкъ, но то е само въпросъ на врЬме и съзнание. Азъ съмъ ви казвалъ въ една отъ лек- циитЬ, че въ вЬчностьта се криятъ всичкитЬ възможности. Да се върнемъ къмъ сегашния ви животъ. Щомъ се намЬрите въ противорЬчие съ себе си, това показва, че вие отричате нЬщо, нЬкакъвъ фактъ. НевЬрието, запримЬръ, е резултатъ на отричането. НЬкои хора отричатъ Бога и вслЬдствие на това се явява невЬрие. НевЬрието противорЬчи на факти, които сжществуватъ въ свЬта. СлЬдователно, всички онЬзи, които не вЬрватъ, усЬщатъ, че сж въ стълкновение съчнЬщо, тласка ги нЬщо. Какво ги тласка? - Този фактъ именно, който тЬ отричатъ. ТЬ сж въ противорЬчие съ проявеното А. Този фактъ постоянно ги тласка къмъ земята, къмъ нейнитЬ влияния. Затова, всички хора, които не вЬрватъ, въ пълната смисълъ на думата, се разстройватъ, ставатъ нервни, докато най-послЬ или трЬбва да приематъ този фактъ, или той самъ ще ги пробие, ще излЬзе навънъ. Щомъ ви пробие, ще започнете новъ животъ. Затова, туй което иска въ васъ да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете съ него! Христосъ казва: "Не противи се злому"! Веднъжъ установено нЬщо въ живата природа, дайте му мЬсто, не се борете съ него! Казва се въ Писанието "Не давайте мЬсто на гнЬва, мое е отмъщението, азъ ще уредя всички работи!" Думата "отмъщение" подразбира да отмЬстишъ нЬщо, да го разрЬшишъ и да го оставишъ по този начинъ настрана. Сега, вие може да разисквате още върху онЬзи въпроси, по които сте разисквали до сега. Казвате: ние не се доизказахме. НЬкои казватъ: да говоримъ още! Ако речете да говорите върху педаго-гиката, може да говорите и хиляда години, и пакъ нЬма да се изкажете. На васъ трЬбватъ дЬца отъ разни възрасти, съ които да работите и отъ тЬхъ да вадите своитЬ изводи. Ако се явите слЬдъ 100 години каква педагогика ще поставите за дЬцата! Та казвамъ: първото основно правило за учителитЬ е да се установи връзка между учителитЬ и ученицитЬ. Какви сж отноше-нията мужду самитЬ ученици? Ако въ едно отдЬление има 30 дЬца, обичатъ ли се едно друго? Ако тЬзи дЬца се разпрЬдЬлятъ на групички двЬ по двЬ, само тия, които се обичатъ, може да се изчисли, каква е обичьта на едно дЬте къмъ друго. СлЬдователно, ако искате да укажете нЬкакво влияние върху дЬцата, или ако искате да привлЬчете дЬцата къмъ себе си, вие трЬбва да обичате тЬзи дЬца, или тЬзи хора, които тЬ обичатъ. Не може да те обича едно дЬте, ако ти не обичашъ майка му, баща му, неговитЬ братя и сестри и други хора, които то обича. Обичашъ ли ги, то ще има довЬрие въ тебе. Ако ти се отнесешь съ прЬнебрЬжение къмъ тЬхъ, това дЬте не може да те обича. Задачата на учителя е много трудна. Той ще има работа не само съ дЬтето, но и съ баща му, и съ майка му, и съ братята и сестритЬ му, и съ неговитЬ приятели - цЬло общество има туй дЬте. Учительтъ трЬбва да разби¬ра неговата вжтрЬшна психология. Сега и вие сте дЬца, и вие се възпитавате. По нЬкой пжть гледамъ кой съ кого се обича. ВсЬки отъ васъ търси нЬкой да го обича. Като се срещнатъ двама, които се обичатъ, имагръ какво да си говорятъ. Ако не се обичатъ и учени да сж, нЬма какво да си говорятъ, нЬма въодушевление въ работата имъ. Помнете слЬдното: всички трЬбва да изучавате закона за трансформиране на енергиитЬ. НЬкой пжть, слЬдъ като сте слушали да говори нЬкой дълго врЬме, въ мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашитЬ чувства сж взели надмощие. Когато чувствата отслабнатъ, умътъ става много остъръ и човЬкъ нЬма вече търпЬние, иска изведнъжъ да разрЬши всички въпроси. Това е друга крайность. Въ туй отношение човЬкъ трЬбва да въздържа ума си, да въздържа своитЬ прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнъжъ да разрЬши всички въпроси. Ако азъ кажа нЬщо, свЬтътъ нЬма да се оправи отъ тази моя дума, понеже той си върви по опрЬдЬленъ пжть. Туй, което става отвънъ, е едно нЬщо, а това, което става въ козмическия, въ Божест¬вения свЬтъ е друго нЬщо - тамъ нЬщата вървятъ по единъ строго опрЬдЬленъ пжть, тЬ ставатъ много разумно. Ако ние съзнаемъ този фактъ, трЬбва да дойдемъ до онова истинско вжтрЬшно възпитание, иначе всЬко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говоримъ за възпитание безъ съзнание, то е дресировка. Ти можешъ да дресирашъ една маймуна, но като я пуснешъ въ гората, пакъ си е маймуна. Въ Америка има хора, които възпитаватъ бълхи: нареждатъ ги въ взводове, въ полкове, каратъ ги да маршируватъ, заставятъ ги да влизатъ въ войни, но щомъ ги пуснатъ на свобода, изгубватъ всичко това, което сж придобили. Докато се намиратъ подъ калпака, е едно нЬщо, като ги пуснатъ на свобода - е друго нЬщо. Туй е механическо възпитание. При съзнател¬ното възпитание придобитите резултати не се губятъ; при механи¬ческото - всичко се губи. При механическото възпитание всичко е кратковременно, а при духовното, въ което съзнанието взима учас¬тие, процесите минаватъ и задъ смъртьта, или съ други думи казано, те продължаватъ да сжществуватъ и задъ промените. Затуй, педагогиката, възпитанието, като наука, не е нужна само за учители¬те, а за всички хора изобщо. Азъ взимамъ думата "възпитание" въ най-широкъ смисълъ. Всинца ние се възпитаваме. Азъ виждамъ, че материалътъ, който ви е даденъ въ школата, не е проученъ. Време се изисква, за да се проучи, да се провери този материалъ на опить. Ако не се провери, какъ може да се верва? Щомъ не искате да вервате, требва проверка. Какво сте придобили съ малкото опити, които сте направили? За сега сте придобили малко, но за въ бждеще ще придобиете повече. Требва една вжтрешна проверка. И тъй, първото важно нещо при възпитанието: учителътъ требва да обича своите ученици! Едного поне требва да обича. Като обича едного, ще има възможность да обича и останалите. Ако ти можешъ да запалишъ само едно дръвче съ своята клечка, всичките останали дървета ще се запалятъ. Но ако не можешъ да запалишъ нито едно дърво, и другите не ще можешъ да запалишъ. Обичашъ ли едного, всички може да обичашъ; не обичашъ ли поне едного, и оста-налите не можешъ да обичашъ. Некой казва: азъ немамъ приятели. Ако имашъ поне единъ приятель, ти ще можешъ да имашъ и много приятели; но ако немашъ нито единъ приятель, ще бждешъ единъ нещастенъ човекъ. Единниятъ, Абсолютниятъ Господь требва да се прояви въ едного. И всеки требва да се прояви въ некого; всеки требва да обича. Туй, което обичашъ, то е реалното. Този прЬдметъ, който може да те стимулира, требва да е въ състояние да събуди всичката ти любовь. Дете, което може да събуди любовь въ майката, седи по- горе отъ майка си. И майка, която може да събуди любовь въ дЬтето си, седи по-горЬ отъ него. Учитель, който може да събуди любовь въ дЬцата си, седи по-горЬ отъ тЬхъ. И дЬца, които могатъ да събудятъ любовь въ учителя си, седятъ по-горЬ отъ него. Това не говоря за унижение, това сж факти. Когато нЬкой човЬкъ може дъ възбуди любовь въ насъ, това показва, споредъ законитЬ на природата, че той седи на една по-висока степень на развитие отъ насъ, и ние трЬбва да се радваме, че ни се даватъ условия да създадемъ нЬщо по-хубаво въ себе си. Вие ще кажете: азъ не искамъ да зная нищо за неговата любовь. Ти произнасяшъ своята смъртна присжда. ЧовЬкъ, който казва, че не може да обича, той е произнесълъ своята смъртна присжда и него очаква смърть. И човЬкъ, който обича, сжщо тъй произнася присжда, но на животъ. Него животъ го очаква. СлЬдователно, вие можете всЬки моментъ да произнесете въ вашето съзнание присжда или за смърть, или за животъ. Това сж факти, които всЬки день разтърсватъ съзнанието на всЬки едного. Колко вечери вие не сте спали! Викате единъ лЬкарь, викате другъ лЬкарь, правятъ ви една инжекция, че втора, че трета, но нЬщо отвжтрЬ ви лЬкува. Викатъ ме на едно мЬсто да лЬкувамъ една жена, около 35 годишна, неврастеничка била. Тази жена страда отъ това, че нЬма кого да обича. Казвамъ и: слушай, обикни нЬкого и азъ ще ти помогна. Лошо ли е това? - Азъ постжпвамъ педагогически. Казвамъ и: азъ мога да те излЬкувамъ изведнъжъ, но при едно условие: понеже ти до сега не си обичала никого, то ако не намЬришъ кого да обичашъ, осждена си на смърть, въ три мЬсеца ще свършишъ. Ако до три мЬсеца намЬришъ лице, което да обичашъ, азъ съмъ на разположение, ще те лЬкувамъ и отъ твоята болесть нищо нЬма да остане. Тя казва: моля ви се, помогнете ми, ще обикна нЬкого. И наистина, тя обикна, даде ходъ на своитЬ чувства и оздравЬ. ВсЬки човЬкъ трЬбва да обича поне едно лице. Това е единъ великъ Божественъ законъ. Ние, по нЬкой пжть, считаме, че обичьта, любовьта не сж важни нЬща. Не, съ голЬмо почитание трЬбва да обичате. Въ това седи животътъ. Когато обичашъ, не трЬбва да съзнавашъ това. Само тогава ще има връзка между Бога и тебе. Щомъ обичате, ще се образува връзка, не между васъ и този, когото обичате, но между Бога и васъ. Така се проектира този законъ. Любовьта се проявява въ съзнанието. Ти ще обичашъ, безъ обаче да съзнавашъ това. Щомъ обичашъ Бога на земята, въ когото и да е, въ твоя умъ ще изпжкне мисъльта, че обичашъ и непроявения Богъ. Само така ти ще имашъ единъ възвишенъ идеалъ. Този прЬдметъ, който обичашъ, те довежда въ съприкосновение съ Бога. Ти ще благодаришъ и ще кажешъ: Господи, благодаря Ти за това, което си ми далъ; благодаря Ти за тази точка, на която мога да се опра, за да Те позная. Туй нЬщо всички можете да провЬрите. Правете опити! ОнЬзи отъ Васъ, които искатъ да бждатъ учители на себе си, както и онЬзи отъ Васъ, които искатъ да бждатъ учители на другитЬ, Въ каквото и да е направление, трЬбва да положите своя методъ Върху този законъ. Вие имате достатъчно знания, достатъчно сили, работете само! Като работите, и отъ земята ще дойдатъ да ви помогнатъ, и отъ небето ще дойдатъ да Ви помогнатъ. И Господь ще Ви помогне, и Вие ще си помогнете. Така ще имате добри резултати. ЗатоВа, ще се стараете сега да бждете вЬрни на себе си. ВсЬки да работи спорЬдъ своето естество, споредъ мЬстото, дЬто е достигналъ, да се не прЬсиля, да не прави прЬкомЬрни усилия; да не прави голЬми крачки - малки, но послЬдователни. Сега, азъ не засЬгамъ педагогиката, като васъ. Това, което ви говоря, сж основни принципи, върху които можете да разисквате. Ще кажете: много нЬща ни останаха тъмни. Азъ се радвамъ за тия нЬща, които оставатъ тъмни, понеже върху тЬхъ ще работите. Ще дойде день, когато тия нЬща ще ви станатъ свЬтли, ясни. По това ще позная, че сте работили.