Разлика между версии на „Чистотата - 1925“

Версия от 14:12, 10 април 2011

Беседи

Съборно слово

Свещеният огън - съборно слово 1925-1926 г.

за сравняване

Чистотата

1. Добрата молитва (тайно, с вдишване)

2. Пътят на живота

3. Благословен Господ Бог наш

4. Молитва на избраните

5. Молитва на Духа – на Царството

6. Отче наш

Лозинка за през деня:

Царството Божие не е в слово, но в сила.

(Първо послание към коринтяните, 4-та глава, 20-и стих.)

Чрез Неговия Дух да се утвърдите крепко във вътрешния човек.

Днес за четиво ще имате: 4-та глава от Матея, 1-ва глава от Лука, 7-а глава от Марка, 2-ра глава от Йоана. Да се прочете 23-та беседа: Да се не смущава сърцето ви!

Ще ви дам едно правило: пази ума си чрез светлината, душата си – чрез топлината, а тялото си – чрез чистотата! Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина, и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната Светлина.

И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си няма. Оттук произтичат всички спорове. Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас. В човека има едно възвишено Себе. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, за да работи повече? – Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.

Сега ще ви задам друг въпрос. Когато вие искате да ви обича някой, той ли трябва да дойде при вас, или вие трябва да отидете при него? Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем. Ето защо големият не може да дойде при тебe. Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя?“ – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.“ Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора. Това е същият закон.

И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото. Спазвате ли това правило, няма да грешите. Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва да бутате ключа на електрическите лампи: оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, за да не става сгорещяване. Затова именно трябва да пазим тялото, ума и сърцето си.

Когато умът и сърцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва. Това е една вярна диагноза. Какво трябва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: „Я си излезте навън!“ Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове. Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае тя доколко е силна любовта му. Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка. Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се поддържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава гозбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила. Туй са нормалните чувства на човека.

Та когато говоря за чувствата, у вас трябва да изпъкват хубави образи. Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: „Аз няма да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.“ И ние имаме същите правила като на кръчмаря. Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш!“ Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят?“ – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото зло е в страха. Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене. Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много? Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко? Всяко нещо трябва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си. Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед!“ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите.

Тогава ще спазвате правилото: щом някой път се спънете, ще си кажете: „Светлина ми трябва!“ Щом сърцето ви не може да обича, ще си кажете: „Топлина ми трябва!“ Щом почнете да боледувате, ще си кажете: „Чистота ми трябва!“ Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина остава неразбрано. Чувства без топлина остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти трябва да бъдете! После, искате да знаете дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо?“ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво?“ Докато не замиришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на някои хора миришат на лошо. Чистота трябва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те са чисти и се радват, и ние ще се радваме. Щом те скърбят, и ние ще скърбим. Затова към всички трябва да бъдем внимателни.

Сега, като отидете вкъщи, напишете си следното нещо:

Светлина за ума, топлина за сърцето и душата, чистота за тялото и клетките.

Гледайте да прилагате тия правила. Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи. Обикновените работи пък ни се налагат всеки ден.

Най-първо хората са идеалисти, но после, като станат на 30-40-50-годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: „Как ще прекараме старите години?“ Казвам: не се знае колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът обаче да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети? Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети?“ – Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари. Някой казва: „Дали е възможно това?“ – Възможно е. Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: „Възможно ли е?“ – Възможно е. „Е, как ще проверим?“ – Ще разкопаем. Това са възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател! Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е едни много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят. Под думите разумен човек ние разбираме друго нещо – не разбираме да напише някоя книга, не разбираме да изсвири някое парче – друго нещо се изисква от разумния човек. Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче – това е изкуство.

Двама пътници пътуват. Идва първият до една малка речица и казва: „Защо на тази малка река не са направили един мост?“ Но се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си: „Е, така е, като няма мост, трябва да прескоча“ – и си заминава. Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата? Добре, вие дойдете при някоя река, т.е. при някой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво трябва да направите? Може да го прескочите. И това е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи да намериш гредата – това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: „Аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.“ Това е разумният човек.

Други двама пътници пътуват. По пътя срещат едного, на когото колата се е счупила. Единият казва: „Ела у дома, аз имам син, който е завършил дърводелство, той ще ти я направи.“ Дава си адреса и заминава. Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питам сега: кой от двамата е по-умен? – Вторият.

Трети пример. Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: „В Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като я прочетете, ще научите много хубави работи. Давате му адреса на книгата и си заминавате. Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде да спи, казва му: „Ела с мен!“ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните. В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, които задоволяват необходимите нужди в живота ни. Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.

Сега да ви представя друго противоречие: двама пътници туристи пътуват. И двамата решили да правят добро. Единият минава покрай кръчма, вижда един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Ела вътре!“ Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: „Дай половин килце вино!“ Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене!“ Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време. Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро. Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила на човека.

7. Гимнастически упражнения

27 август, четвъртък, 5 ч.