Разлика между версии на „Разбор на думи“

Версия от 14:27, 2 април 2011

Младежки окултен клас - година 1

Двата пътя, том 1

Разбор на думи

8 лекция на I Мл. ок. клас 19.IV.1922 г. сряда, 7–9 ч.в.

Тайна молитва.

Първата дума беше „Тръгни“.

Направете едно предложение от тази дума. Най-краткото предложение без никакви определения и допълнения, само една връзка. Всеки да си запише своето предложение. Четете ги високо. Някои писаха: Тръгни към Бога, към истината, по пътя, по стъпките на Учителя.

Е, може ли човек да тръгне към истината? Може ли човек да тръгне към Бога? Как мислите? Истината е нещо безпространствено, нали? А тръгването е нещо пространствено. Следователно, може ли да тръгнем към Истината във време и пространство? Може ли да тръгнем към Бога?

Като ученици на окултната наука, ще се научите да мислите точно и определено. Думите трябва да определят ни повече, ни по-малко. Към Любовта може ли да се тръгне? Турнете тогава: Тръгни там, дето има време и пространство. Сега сте в школата, ще мисли. Тръгни! Какво означава един глагол? – Действие. А движението какво означава? – Време. Времето към кой свят спада? – Материалния. А пространството? – Пак в същия. Нали само физическите тела заемат място? Значи, пространството е качество на физическия свят, на проявения свят, на формалния свят.

Ее, какво означава думата Любов? Пространствена ли е тя или е безпространствена? В Любовта има ли време? – Няма. Начало има ли? – Няма. Ами че туй, което няма начало и край как ще го познаете? То е непознаваемо. Щом почнеш да чувствуваш, то е вече начало, то е един момент, който определя едно състояние. Между състояние и пространство има ли съотношение? Нали казвате: „Състоятелен човек“... Състояние, значи, състои се.

Втората дума – „хармония“.

Сега, изчислете някои думи, симфония и хармония, каква е разликата? Симфонията е резултат от хармонията. В окултната наука често такива думи са чужди, те имат съвсем друг смисъл. Когато вземете една дума, всякога ще видите нейния корен от какво произтича, как се е появил. И думата симфония, тази дума трябва строго да е определена, ако е като идея, тази идея трябва да бъде строго определена. Симфония е много неопределена. В един симфоничен оркестър, дето най-вещите цигулари свирят безпогрешно и добре изпълняват едно парче, звуковете на всички инструменти образуват една симфония. Коя е по-определена симфония или хармония? Симфония между два тона не може да има. Хармония може да има.

Според вас, коя дума е най-важна от всичките думи? Постоянство, съвършенство, то означава резултат. Господ – то е много неопределена дума. Обичам – вижте, там има смисъл. Може да обичаш кого? – Другите. Не, Господа може да обичаш. За да кажеш Господ, трябва по-напред обичта да предшествува и тогава може да имаш думата Господ. Произнесеш ли Господ без обич, то е все едно да четеш книга без светлина. За да произнесеш едно име или да тръгнеш, трябва да имаш един подтик в съзнанието. За пример, идейните хора, които тръгват в пътя, трябва да имат този подтик. Може да бъде несъзнателен, може да бъде подсъзнателен; може да бъде съзнателен, както у животните, може да бъде и самосъзнателен, както у човека, а може да бъде и свръхсъзнателен, както е у по-висшите същества. Тръгване, т.е. вътрешният подтик да се извърши. Не може да произнесеш името на майка си без обич. Ако говориш за майка си и не предшествува идеята за обич, всякога такова произнасяне на думата ще произведе дисхармония, както в мозъка ви, тъй и в душата ви. Нали трябва да имате ключ. Имате цигулен ключ. Всички ноти, наредени под този ключ са правилни. Турете думата Господ, какво означава обичам? Тя е ключът. Следователно, като вземеш думата обичам за ключ, Господ като туриш, има смисъл. Тръгвам като туриш, има смисъл, хармония и др. вътре имат смисъл и тъй, думите се нареждат като тонове. Нали някои от вас има малко поети. Те не са учили тия ключове. Поетите трябва да знаят тия ключове. За да напишете едно стихотворение, коя е подбудителната причина? Обичта за неговата родина, обичта за майка му, за баща му, за приятели, за църквата. Обичта е един път. Не всякога може човек да тръгне по пътя. Колко пъти е спомената думата обичам? Един път. Обич? Един път. Тръгвам? – Само веднаж. Е, хубаво, тръгвате, за къде? Когато посеете някоя ябълчна семка, тя тръгва нагоре и надолу, към центъра на слънцето и към центъра на земята. Ее, вие като тръгвате, накъде ще вървите? – Към слънцето. Вие най-първо тръгнете към себе си, ще спуснете корени към себе си. Ще почнете най-първо със себе си и след това ще мислите за другите. Ще помислите за себе си и за другите. Тръгване към себе си, туй казано на ваш език – влезни в себе си. От думата тръгвам са произлезли други две думи: влиза и излиза. А за да влезнеш и излезнеш, все трябва да има тръгване. В момента, когато искаш да влезеш, ще тръгнеш; и в момента, когато искаш да излезнеш, пак ще тръгнеш. И тъй, навсякъде трябва да тръгваме. Думата тръгни показва турете ключ. Ключ трябва да имате навсякъде. Сега някои хора казват тъй: Върви към Бога! Ама къде е Господ? Нали трябва да знаем къде да тръгнем? Когато аз тръгвам за Русе или някой град, нали трябва да зная пътя? Към Бога! Кой път? Накъде? – Вътре във вас. Ее, имате ли вече тази опитност? Не. Ами че тогава как ще говорите за това, за което нямате опитност? Как може нещо да е във вас и да не сте го изпитали? Имаме. Е, хубаво, щом сте го изпитали, нямам нищо против.

Аз искам от всинца ви да мислите! Но тъй ще ви заставя да мислите.

Грешно е да се мисли без мисъл. Разбирате ли? Запример, казва някой: „Да се любим“. То е грешно да кажете да се любим. Как да се любим? Няма никакъв метод. А обичта вече ни дава подтик. Обичта казва тъй, то е символ, тя казва: „Тръгни“! Обичта казва: „Посей семето в земята, вложи чувството в сърцето, вложи мисълта в ума си!“

Следователно, всяко чувство, ние вземаме като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето и да даде резултат. Резултатите ще покажат качеството на семето.

Виж, обичта съдържа два елемента, тя показва, че туй семенце трябва да израсте; това е първият опит. „Ч“ показва, че туй семе трябва да израсте, не само да израсте, но и да цъфне; не само да цъфне, но и да победи всичките мъчнотии добре, да го не попари сланата. „А“ накрая показва, че трябва да даде онзи разумен резултат, от който ще се убедим, че това е обич. Всеки резултат, който може да ни убеди за своята реалност, без никакво противоречие показва, че ние сме в пътя на обичта.

И тъй, първото нещо, ще тръгнете да търсите истината. И като намерите тази истина, ще я обикнете. И когато обичате тази истина, тя ще ви избави от сегашното състояние на страха и лъжата. Сега вие още не може да говорите истината. Сега да допуснем, някой от вас му е зададено едно упражнение, един прост пример и го попита Учителят: Защо не го направи това упражнение?, той няма доблестта да си каже истината, причината, а ще намери такива причини да се извини и ще каже една лъжа. Той няма да каже истината, понеже ще мисли, че учениците ще си съставят едно лошо мнение за него. И той, като се оправдае пред Учителя, ще гледа същевременно да не загуби уважението пред своите съкласници, но той е изгубил пред Истината. Сега, за пример, като ви задам някое упражнение, аз чета в душите ви вие желаете да се покажете, че знаете. А то е лъжа. Вие мислите, че сте казали нещо. Не, нищо не сте казали. Може да кажем, ние фактически, че зло няма в света, но ако някой ти бръкне в джеба, ще мислиш, че има зло. Именно, когато пишеш, че няма зло, като ти бръкне някой в джеба, няма да мислиш злото, че парите били в твоя джеб или в другия. На теория всякога говорим едно, а на практика все ще дойде едно разногласие: Взели ми парите, мен ми трябват, ами че и нему му трябват. „Туй не е право!“ Туй право е и за тебе, и за тях. Той или ти – то е все едно, философски като разсъждавате, нали? Ето къде е злото. Ако аз съм се наял, този, който види, че съм оставил в торбата, той има право да го вземе и изяде. Ако той е сит и вземе хляба, той е извършил едно престъпление ,защото той няма нужда. Следователно, онзи, който има най-голямата нужда, той има право да вземе, а който няма нужда, правото не е на негова страна. Сега искам да спазите тези правила; те са максими, с които ще си служите. Какво нещо е правото? Който е гладувал три дена и се е молил на Бога, има право пръв да седне на трапезата; който е гладувал два дена, ще бъде втори на масата; който е гладувал един ден, ще бъде третият. И тъй ще ги нареждате.

Аз разбирам глада, едно вътрешно, дълбоко преживяване, съзнателно преживяване, този човек е работил, той го заслужава. Пък знаете ли защо не можете да казвате истината? Вие някой път купувате някоя вещ, имате вяра в този, който ви я продава, не сте я проверили, той ви казва: „Туй е един отличен плат, той е вълнен плат“, а то, освен, че не е вълнен, а е памучен. Вие отивате при ваш приятел и казвате: „Аз имам тук един вълнен плат“, той го вземе и го продаде пък на друг. И най-после всички се излъгали. Всяко нещо, което ви се даде, проверете го! Онзи, който не разбира, да не отива да купува. Търговец да става само вещият майстор; земледелецът да стане само вещият, а невежият да остане настрана. Способният ученик да иде да се учи. Училището не е място за невежите; то е място за способните, за даровитите. И Писанието казва, един стих има: „Даром сте взели, даром давайте!“ Даром се дава само на талантливите ученици. Когато някой ученик е талантлив и отиде при някой учител по музика, той ще го задържи и ще му каже: „Нищо няма да плащаш!“ И не взима нищо от него. И следователно, ако вие отидете при Бога със заложените у вас таланти, даром ще вземете. Онзи, талантливият по музика, в него има едно сърце, което гори, той мисли само за музиката, а онзи, обикновеният ученик гледа само да свърши училището; неговият ум е раздвоен. А на талантливия ученик умът му е само на едно място; на способния ученик умът му е само за класа, а който не е способен, не е талантлив, най-малко за две работи мисли едновременно. Ако мислите за две работи сега, не сте талантливи.

И тъй, аз определям таланта, гениалността на човека, да мислиш само за едно нещо и то за най-важното.

Сега аз ще ви дам един изпит, ще ви поставя да видим колко ще говорите истината. И ще ви направя една изненада. Нали искате да знаете какво нещо е Истината? Да видим сега дали може да говорите истината? И знаете ли на какво ще замязате вие? Аз ще ви дам едно малко предупреждение.

Един млад момък имал трима души приятели обични и всички му се верили и клели в своята обич и вярност, че те го обичат. Той искал да изпита тяхната обич, доколко го любят. Взема той и заколва едно теле, туря го в един чувал и отива при къщата на първия и му казва тъй: „Дойде в къщата ми един, имал да взема пари, убих го и го турих в чувала, какъв ум ще ми дадеш?“ – „Махни го бързо, да се не намери в къщата ми“. Той отива при втория приятел и му казва: „Слушай, аз сторих това и това; какво ще ми кажеш?“ – Разправяй се с убития човек, аз не се меся при теб. Отива най-сетне при третия и му казва същото. – Ела в моята градина, там има място; ще го закопаем и никой няма да знае.

Кой е изказал любовта си? – Третият. Той е готов като ги хванат двамата, да иде в затвора. И му казал: Ти си мой приятел, ще го скрием, ако можем да крием добре, ако не можем – и двама в затвора. Ти ще кажеш: „Аз го убих, а аз съм съдействувал за убиването и каквото ни се налага, ще го изтърпим“. Да допуснем, че един заклал теле, като ви хванат какво трябва да кажете? И аз искам да ви доведа не към онази обикновена истина, говорим за необикновената истина, нали?

Сега някой път аз ще дойда в къщата ви, ще ви дойда с телето, не с теле, а с някой убит човек. Ще влезна при учениците с убития човек, и тогава ще ви опитам доколко може да говорите истината. Някому ще кажа тъй: „Ти ще мълчиш, този човек аз го убих, но нищо няма да казваш“. На другиго ще кажа тъй: „Ще идеш да разгласиш, че аз убих този човек“.

И двамата ученици, като ги изправят: „Тебе казаха ли ти, че Учителят уби един човек?“ – Не! Ще питат и другия. Ще ги турна в спор. На едного ще кажа да не казва нищо, да мълчи, а на втория ще кажа да иде да каже. И сега аз ще превърна този символ. Казвам: Може ли да бъде това? – Може. Когато отивам с едно празно шише на чешмата, наливам вода и турям запушалката на шишето, казвам: „Няма да казваш, че има нещо, ще мълчиш!“ Вземам аз туй шише и го нося. Дойде второто положение, че тази вода трябва да уталожи жаждата; казвам: „Ти трябва да кажеш, че имаш вода“, значи да почнеш да се изпразваш. Да кажеш някому да мълчи, значи да се изпълва, а да кажеш някому да говори, значи да се изпразва. И когато ние крием истината, ние се пълним, а когато я казваме, ние се празним. То е закон! Това са по-дълбоките мисли, скрити в думите: „Кажи Истината и не я казвай!“ Защо не трябва да казваш? Понеже ти си празен, истината я няма, мълчи, да се напълни твоето шише. А защо трябва да кажеш истината? – Защото тази истина е влязла в тебе; тя трябва да мине през твоя кюнец.

Сега ние ще спрем тук, при темата на тръгването. А туй, всичките думи цяла година има да се говори върху тия неща.

Седем думи казахме до сега.

Сега да бъдете готови, защото с чувала ще дойда някой път. Да не мислите, че няма да дойда с някой човек и тогава може за 10 години да ви турнат в дрангулника. Туй е сериозна работа! Представете си, че ви турнат в хипнотически сън и да преживеете туй, което ви казвам, да видите как става туй престъпление, как ви турят в дрангулника – всичко това го преживеете. И като се събудите, казвате: „Слава Богу, че това е било лъжа!“ И всичките неща на земята такъв характер имат. Като те осъждат, който разбира закона на окултната наука, той се радва, че преживява. Пробудил ли се е съзнателно, той е на път; не се ли е пробудил съзнателно, той преживява страх и ужас – какво ще стане! Аз искам в известна степен да се пробудите, да знаете, че много неща не са реални.

Сега достатъчно.

Тайна молитва.

Сега, ако сте от добрите ученици, ще ви говоря върху темата: Защо Мойсей уби онзи египтянина. Какъв е дълбокият окултен смисъл и защо Мойсей го уби. Какво означава: окултната наука как си обяснява това убийство? Какво означава това убийство.

Да, свободни сте сега.