(→Четирите съвета) |
(→Четирите съвета) |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
== Четирите съвета == | == Четирите съвета == | ||
| + | |||
| + | |||
| + | Ще ви прочета 21 гл. отъ Окровението. | ||
| + | |||
| + | 21-та глава има връзка съ 21-та година. „Израилъ" — значи всички синове на човечест¬вото. 12-тй порти сж за целата раса. Отъ из- токъ трите пор ги сж за жълтата раса; откъмъ сЬверъ трите порти — за белата раса; откъмъ югъ трите порти — за червената раса и откъмъ западъ трит е порти — за черната раса. | ||
| + | |||
| + | Както виждате, мидите, които сж образу¬вали тия бисери, сж били много големи. Понеже сега Господь прави ново небе, вашето старо небе ще се разруши. Понеже това небе зами¬нава, вашето небе ще се закрие, и старите ви разбирания, убеждения, вервания, всичко туй ще замине и нито поменъ нема да остане отъ него. Знаете ли въ какво положение ще се намирате ■ие ? Ще бждете като онзи мжжъ, който се оженилъ за една красива жена, която току само я прегржщалъ и целувалъ. Като умрела, целу- валъ я пакъ; но нема я, отиде вече! Това не е любовь, това не е животъ — да изгубимъ реал- ностьта и да живеемъ въ мечти и илюзии. Жи- - вогьтъ — това е най-големото страдание, по-го- леяо страдание нема. Тогава вие ще мязате | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | на онйзи пжтници, които пжтуватъ прйзъ нЬ- коя пустиня и прйдъ себе си виждатъ нйкой изворъ. Пжтуватъ день, два, наближаватъ тоя изворъ, чакатъ, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отражавагь въ живота ви I Често и ние имаме такива миражи. Не се мамете съ такива миражи I Това е далечна реал- ность, която нйма нищо общо съ васъ. Едно малко изворче е за прйдпочитане, отколкото единъ голймъ изворъ, за. който ще трйбва да се пжтува 400—500 клм., за да се достигне. | ||
| + | |||
| + | Понеже Богъ строи новото у насъ, Той ни казва да се пазимъ отъ тйзи илюзии, които ни мамятъ. Нйма да се спирамъ върху илюзиитй, вие имате опитности. | ||
| + | |||
| + | Понеже тази година азъ я наричамъ „юби¬лейна година", трйбва да разчистите смйткитй си. всйкакво взимане-даване. Комуто каквото имате да давате, ще му го върнете, и ще ка¬жете: „братко, азъ имамъ да ти давамъ, вземи си го". Пъкъ и каквото имате да взимате, ще си го вземете, ще кажете: „братко, върни ми това, което си взелъ". Кой каквото е взелть или далъ на другиго, ще си вземе своето. Туй, което е ваше, прйзъ 9 рйки ще минета, но ще си го вземете. Не да хванешъ брата си за гушата и да кажешъ: .братко, дай ми взетото)" Тогава кажи: „хвани ме и ти". Подъ „хващане за гу¬шата" азъ разбирамъ любовь. Нали дйцата така хващатъ? Не да го хванешъ за гушата и да | ||
| + | |||
| + | |||
| + | го разтърсишъ, но по закона на любовьта, ще го хванешъ и ще му кажещъ: „братко, дай ми моето, и азъ ще ти дамъ твоето, и ще започ- немь новия животъ, който настъпва". Вейки единъ оть васъ лично ще требва да ликвидира тази. година, ако иска да се учи, да б^де уче¬никъ и да разбере Христовото учение вь бл;- Д'»ще. Той трйбва да ликвидира смйткитй си. Ще каже нйкой: „има врйме". — Нйма врйму, тази година като мине, изгубвате всичко. Нйма ьрйме! | ||
| + | |||
| + | И този Ерус-злимъ, който вече слиза, товз сж нозитЬ тйлз, въ кои го хората ще бт^дать облечени. Символично на?ано. Вейки день ще снимате, ще сьбличаге тйзи стари дрехи, тй~и дримели. Щ* гледате, колкото може по-скоро, д-з се сьблЬчете, да се облйтете въ нозитй дре- чи и душата ви ще бжде въ новия Ерусалимъ. Докаю н : сме облечени, докато сме вь затворъ, при нлсь ще влизагь стрпжари да ни биять. Вь л тгворн може ли ди имл бпаженство? Нйма лю¬бовь в1, зтгворит!,. Ще плизатъ въ затворитй да пргшять ревизия, оть врЬм^ на врйме ще т<> пущатъ Iзвънка за 5 10 -15 минути, за част-, и :пслЬ пакь ще влЬзешь вь кауша, вь за гвора. Всичко тамь е отмйряно. Това е съврй- менниятъ животъ — да сме затворени. Ние всич¬ки сме затворници: свещеникъгъ, еждията, учи- тельть, майката, бащата, всички сж затворени. Който готви въ кухнята, затзоренъ е цйлиятъ | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | День. Учительгь, и той е въ затворъ, учени цигЬ — сжщо. Учительгь е голймъ затворникъ, а-ученицит-Ь — малки затворници. Учительгь ги учи на новата култура. Ще вервагъ въ Бог?. Каква в^ра има въ затвора ? Попътъ проповедва, но какво има въ тази пропов-Ьдь ? Всички чакатъ пари. Никакви вярвания нЬма въ църквата. Тя дава благословение, но иска пари. Това е лъж¬ливо учение. Това е все за пари. Лъжи сж това! Казвамъ: ние ше напуснемъ тия затвори. А вие казвате: „като отицемъ въ училището, щ^ сганемъ учени, а като отидемъ въ черквата, ща станемъ благочестиви". Не, въ училището съ единъ дяволъ ще влезешъ, съ десеть ще из- лЪзешъ. Тъй е! Едно дЬте, като отиде на учи лище, ще отиде кротко, н-Ьжно, но като се въ* • не, ще бжде съ отворени очи, майка си и баща си ще знае да излъже, да 1и украдва. .Много ученъ е синътъ ми". —Да, знае, какъ да украде, да пипне баща си. Това не е некаква наука Ще дойде свещеникътъ, ще свети масло, ще свети воча. Ами че то, неговото масло, не е све¬тено ! Единъ човекъ, който на себе си не може да свети масло, какъ ще може да свети да дру¬гите? Да се не лъжемъ, Богъ чрезъ нечисти средства, чрезъ нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако единъ пропо- ведникъ ви каже, че чрезъ него Богъ изпраща благодатьта си, не се лъжете: Богъ всякога избира чисти средства. Когато Богъ требваше | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | да изпрати Словото си, Той изпрати Сина си и чрйзъ него изпрати благодатьта си. Нйкой ще се намйрятъ да кажатъ, че не само чрйзъ Хри¬ста, но и чрйзъ жйхъ може да дойде благодатьта. Лъжатъ тй, не се лъжете вие. Тъй седи исти¬ната! Яко нйкой каже, че чрйзъ него може да говори Богь, лъже се. Не може чрйзъ тебе да говори Богь. Ти чувствувашъ ли твоето поло¬жение като онова на Сина? Яко не чувству вашъ, не може чрйзъ тебе да говори. Ти чув¬ствувашъ ли, че като те тури Господь въ всички страдания, че можешъ да се жертвувашъ, и да кажешъ: „Господи, да бжде Твоята воля!" Яко чувствувашътова, Господь може да говори чрйзъ тебе, ако не чувствувашъ — не може. Но да изпрати Богь чистата, святата любовь чрйзъ тебе, това не може. Тя не може да се прйкара въ малки, нечисти канали. Слйдователно, законътъ е вйренъ, че всйкога новото въ една канализа¬ция минава прйзъ най светящи, най чисти тржби. Богъ, когато прави нйщата нови, изпраща най- хубавото, затова всички ние трйбва да бждемъ ЧИСТИ и святи. Не се плашете отъ чистота и святосгь! | ||
| + | |||
| + | „И чухъ глась голймъ отъ небото, който казваше: ето скинията божия сь человйцитй, и ще се засели съ тйхъ и тй ще бждатъ люде Негови и самъ Богь ща бжде сь тйхъ, тйхенъ Богь". | ||
| + | |||
| + | Значи, непрймйнно Господь трйбва да дой¬де, да живйе съ нась. Съединимъ ли се сь Него, | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | зъ бждеще пьма да има такива бракове, като сегашнитй. Сегашните сж безъ Господа. Вен¬чали сж, но гледашъ: Господь Го нйма тамъ. Мжжътъ съ жена си не се разбиратъ, съ де¬цата сжщо. Нйма Го Господь тамъ. А. дето не¬ма Господь, нема разбиране. Когато дойде Гос¬подь да живйе между тйхъ, жената, като види мжжа си, ще го пригърне, мжжътъ, като види жена си, ще я пригърне, децата, като видятъ майка си и баща си, ще ги пригърнатъ — и ще има миръ и радость нассекжде. Следователно, Господь требва да дойде да живее между насъ, Ако не дойде, вие нема да ме разберете, и азъ нема да ви разбера. Знаете ли какво ще каже¬те, като не е Господь между васъ? „Е, той нека си говори, но всичко, което говори, не се изпълнява". И азъ ще кажа: „и азъ говоря, за да си изпълня длъжностьта си, но Господь Го нема между насъ". И после, работата куца За- •що? — защото Господь Го нема между насъ. Орали сме, сели сме, но сухо било — нищо не израсло. Отидемъ на нивата, не е дала ника- къвъ плодъ. Обаче, когато дойде този живъ Гос¬подь, който е между насъ, съ Него всичко ще свършимъ, казва Писанието, и ще започне онова вжтрйшно растене, и всички неща ще ставатъ безъ принуждение. Сега вие срещате некого и казвате: „той е учитель, по законъ ще го наз- начаватъ, требва да има цензъ, да е свършилъ университетъ". Имате право. Обаче, когато дой¬ | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | де Господь да живйе между насъ, ще има самс единъ Учитель, и този Учитель ще живйе въ въ всинца ни. И когато говори Той въ когото и да е ние ще го слушаме, ще познаемъ Него¬вия гласъ. Когато говори този Учитель, Негови- тй думи сж опрйдйлени, Неговитй думи сж осо бени, Неговиятъ гласъ е особенъ. Този Учитель говори сь словото на любовьта. Знаете ли колко е силна любовьта ? Когато нйкой човйкъ ви каже нйкоя дума съ любовь, какъ се отваря сърцето в •», и вие сте готови всичко да свършите. Л ко¬гото нйкой ви каже нйщо безъ любовь, казвате: „стига, стига, разбрахъ това, не искамъ да ми го- воришъ повече.* Когато нйкой ви говори безъ любовь, казвате: ве, кажи още една дума." Любовьта не говори много. Тя една дума казва, но тази дума съ години ще я помнишъ. Тя расте, развива се, живйе, принася своето благословение, Та първото нйщо е, да имате т&зи опит- ность. Господь е при вашитй сърца Вие го поз¬навате. Или искате азъ да ви го покажа какъвъ е? Вие го познавате, били сте много пжти при Него, и сте се връщали. По нйкога сте усйщали божествената тояга на познанието върху си. Колко пжти се е слагала отгорй ви! Колко пжти Той ви е училъ и питалъ: „познавашъ ли ме?" Поз¬навате го, но вие сте въ едно хипнотическо съ¬стояние. Дяволътъ ви е хипнотизиралъ, затова не познавате Господа. Моята цйль сега е да ви разхипнотизирамъ, и правя обратни паси. Когато | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | иск&тъ да направят ъ нЪщо съ тебе, гледагъ те втренчено. Така и дяволътъ, като вълка, хване те, гледа те въ очите и после ще те разтърси. Послй влиза въ всичките ти удове, заема мес¬тото вжтре въ мозъка ти и казва: „тъй ще на- правишъ, иначе ще направишъ" и ти изпълня- вашъ неговите заповеди. Той казва: „Господь не е туй, което ти мислишъ, той е претърпелъ известно изменение " Ние правимъ сега обратни паси (Учителътъ разтваря ржцйтЬ си въ страни и духа), при всеко прекарване на ржцетй, като казваме: „това е вече законъ", и по този за¬конъ ние даваме отъ една страна любовьта, а отъ друга страна - мждростьта. Като кажемъ тези думи и духнемъ, дяволските нишки се раз* кжсвагь, и въ човека става едно разтръсване и казза: „кжде бехъ до сега, кжде бехъ ?" та сега и вие ще се попитате, кжде сте били — въ дъното на ада. И тъй, всинца требва да се ос¬вободите отъ туй хипнотическо състояние, затова ви казвамъ, че требва да работите съ любовь и мждрость, понеже те сж божиите ржце, и ще започнете по права линия. Това наричамъ очистително дишзне. Ще проектирашъ волята въ себе си и, ще кажешъ: вь името на божия¬та любовь, въ която нЬма никаква измйна, и въ името на божията мждрость, и въ името на Неговото слово, тън да бжде | ||
| + | |||
| + | Противъ тази магия, противъ тази сила, нема друга сила въ света, която може да устои. Така | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | ще се рззгръсят ь всички основи на черната ложа и всички !"йни сили се махватъ. Следователно, вейки оть васъ ще гледа да се пробуди. Язъ съмъ виждалъ нйкой, дойде и погледне особено. Това не е хубазо гледане. Вие майкитй какъ гледате вашчтй дйца? Колко вида гледане упо- трйбявате? Това е магнетизъмъ, нали? | ||
| + | |||
| + | Отговарягъ: „споредъ разположението". Изгубили сте вие първото изкуство 1 Колко трйб¬ва да бждемъ внимателни, въ каква посока тег- лимъ ние ржката си! Какво внимание се йзи- сква! И вие даже може да направите въ себе си малки опити, да видите колко скоро се разстрой- вагь онйзи вибрации, понеже вънъ отъ нашето физическо тЬло, човйкъ е облйченъ съ своето астрално тйло, което е въ една етерна, под¬вижна форма, и когато той прокара ржката си. произвежда извйегно сътресение. НЬкой пжть, когато се намираме въ приежтетвие на хора, оть които излиза злоба, то тйзи стрйли на злоба прйдизвикватъвъ насъ извйстно неразположение. То е, защото тй сж прйдизвикали извйстни удари, които ни се отразяватъ въ видъ на болка. | ||
| + | |||
| + | Първото правило, когато се приближавате къмъ нйкого, е: не бързайте да отидете извед- нажъ къмъ него, а се спрете и тогава дигнете ржцйтй си и кажете: ,въ името на божията лю$о*ь и въ името на божията мкдрость вь която'живЪемъ н се движимъ, и въ името на | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | Неговото слово, всЪко зло и лукаво помишле¬нив да Се разпръсне" (духане). | ||
| + | |||
| + | Изговорите ли това ще забЬлйжите, че вейка зла мисъль, всички стрйли и муниции на неприятеля ви, ще се разпръснатъ. Той предава оржжието си и казва: „азъ се прйдавамъ." Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате въ една засада. Тогава идватъ съмне¬нията, терзанията, умразата, злобата, и послЬ казвате: „нйщо ме души." | ||
| + | |||
| + | Сега азъ искамъ учениците на Бйлото Брат¬ство да ходите разумно, и да употребявате това оржжие. Давамъ ви единъ законъ. Употребете го спрямо когото и да е. Който и да е, все тъй ще постжпите. | ||
| + | |||
| + | Запитватъ: «предъ него ли да извършимъ това" ? — Не, отдалече, отдалече още, като за¬бележите неприятеля. Ние имаме право да упо¬требяваме своите оржжия | ||
| + | |||
| + | Писанието казва: „тамъ да се вжоржжите-" Какъ? Яко те употребяватъ известни сили, ние ще употребимъ други, въ противодействие. От- далечъ ще направите своето упражнение. Ще погледнете нагоре и ще си направите упражне¬нието. Който ви види, ще каже: „този какво ли прави?" Той нема нищо да разбере. Това е само единъ начинъ да се фиксира вашия уме едновременно, за да противодействува. Това упражнение можете и мислено да го направите, но когато и ржцете действуватъ, по-силно е, | ||
| + | |||
| + | |||
| + | едновременно взиматъ участие нашия умъ и на¬шето сърце. | ||
| + | |||
| + | Запитватъ: „ами когато се намираме много близо до неприятеля?" | ||
| + | |||
| + | — Тогава отблизо ще дЬйстаувате, но това сж изключения, на 10,000 — единъ случай. Ако вашиятъ противникъ дойде наблизо това показ¬ва, че той ви е омагйосалъ отдалече, преди васъ. Ако влагате силите си, вие ще го ви¬дите по напредъ. Въ духовния светъ е тъй: който види по-напредъ, гой печели. Белите братя сж силни въ това, че те виждатъ отда- лечъ и взиматъ мерки. Дето черните ви видягь по-напредъ, те спечелватъ. Жжжде може да изгубимъ сражението и ще отстжпимъ, ще по- правимъ погрешката си. Но-то нищо не значи. Некжде ще спечелимъ сражението,но казвамъ, че требва да воюваме мжжки. | ||
| + | |||
| + | Сега ще се съедините всички и ще рабо¬тите по този законъ на любовьта. Ще турите закона на хармонията, и той ще почне да от¬варя пя.тя ви, ще дойдатъ божиите мисли въ васъ. | ||
| + | |||
| + | Този светъ е на Бога, ние сме Негови слу¬жители и ще работимъ за Него. Нищо повече. Ние нема да работимъ за некоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католишка. Ние ще работимъ за Царството Бо жце. Ако пъкъ и тези черкви работятъ за Цар¬ството Божие, добре дошли, ние сме съ техъ. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | Но за гкзи черкви, ако не рабогятъ за Бога, азъ единъ мой косъмъ нйма да дамъ. Единъ мой косъмъ отъ брадата ми струва повече отъ една такъва черква. Нашето правило е да слу- жимъ съзнателно на Онзи, Който ни е даль животъ, Който ни е далъ всичко. | ||
| + | |||
| + | Ние нйма да допуснемъ да ни лъже н1- кой. Стига толкова лъжи I Ние и вие, черквипгК, сме служители на Господа, а това, което вие правите, дйто искате да ни льжете, нйма да мине. Ние познаваме тйзи лъжи. Нали мжжь и жена, прйди да се оженятъ, се докарвагъ? Мж¬жътъ се докарва, че е много благороденъ, же¬ната се докарва, че е много благородна, а по слгЬ, като се оженятъ, казватъ единь другиму „не ми се представлявай, де, познаваме се, бе ше то, въ моминство беше, но сега вече се опознахме. Какво има да се лъжемъ? Сега трйб ва да излезе чистата истина, за да може да се обновимъ, и тогава ще станемъ ученици на Все¬мирното Бйло Братство, ученици на Христа въ Този смисълъ. | ||
| + | |||
| + | Ние сега нйма да бегаме отъ свйта нйма защо. Сега свйтътъ бйга отъ насъ. Едк>' време ние требваше да бегаме отъ света, а . та той бега отъ насъ. Казватъ : „да живеемъ ли въ саета, или да бегаме отъ света?" Нема за.^о, светътъ си заминава. Тъй че въпросътъ е рй- шенъ. Дойде му времето, свегьгь ни напуща. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | „Азъ ви напущамъ," казва той. — Е, на добъръ чась. | ||
| + | |||
| + | Носле, ще ви дамъ некой внушения за ра¬бота прйзъ цйлата година на тези, които при- сжтствуватъ тукъ. Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така, не само че се намирате на едно и сжщо попе на раз¬витие, но и връзки гЬ ви отъ миналото сж по- силни. Почнете ^а си кореспондирате помежду си. Ще развивате три вида работа: първо — работа на физическото поле, второ — работа въ умствения светъ и трето — работа въ ду¬ховния светъ. Нека отъ васъ, самите, да изле¬зе единъ практически методъ за работа, който да даде резултатъ, а не само теоретически. Да се сьбератъ двама, трима или петима души, да се сьгласятъ да разменятъ чрезъ писма мисли какъ да работягь въ физическо отношение: да насаждагь градини съ плодове — ябълки, круши, съ зеленчуци и др. Или пъкъ да се ос- новатъ малки колонии, забавачници за деца, или малки училища и да разменяте мисли за разните методи по преподаването; или пъкъ да се от¬ворятъ гостинници — изобщо навсекжде да се проявява вашата инициатива. Добре е да се за¬нимавате съ малките дйца, да взимате участие въ техните игри съ куклички и др- Защо не? Ако сь малките деца не можете да се справите, какъ ще се справите съ възрастните? У всекиго отъ васъ има нйщо ценно, въ опитностьта му. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | Може да създадете единъ общъ планъ за дру¬гата година и всички да се ползвате. Тази го¬дина, както ви казахъ, работата ви темелъ не може да хване, не може да кажемъ, че ще на- правимъ това или онова. Тази година ще сг заемете да уредите сметките си, ще отворите тевтеритй си, и ще кажете : «братко, у мене има остатъкъ отъ баба ти, отъ дйдо ти ела да си го вземешъ". Другиягъ ще пише: „братко, азъ имамъ остатъкъ отъ дЬдо си, ще дойда да си го взема". Така ще си пишете и ще започ¬не помежду ви обмена и размйна. Тогава ще почне да се разведря вашето съзнание и умътъ ви ще заработи. Та онези отъ васъ, които иматъ най-много инициатива, да основатъ нйщо, и по-младите и по-старите, да почнатъ всички да работятъ, тъй както въ живота започватъ. Най на прйдъ започватъ младите, после възраст- нигЬ и най-после — старите. Когато единъ старъ човекъ е здравъ и уменъ, той дори и на стари години ще почне да пише нйщо хубаво, отъ което младите, като четатъ, ще се въодушевля- вагь. Яко не е здравъ и уменъ, а боледува, той ще разправя само за своите болести, че нема кой да го гледа, че краката не го дър- жатъ, че главата го боли и т. н. | ||
| + | |||
| + | Духовната работа се състои сь следното: ще се съберете на групи отъ по 5—10—15—20 —100 сестри въ една група,' да се молятъ за некой свой братъ или сестраг Напримеръ, не- | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | кой вашъ братъ страда, ще направите молитаа за него, и ще му се помогне. Тази група ще наречемъ .съветници на божествените молитви". Сжщото ще направятъ и мжжетЬ. Ще си опр-Ь- делятъ специални дни, презъ които ще се мо- лятъ за нйкой братъ, комуто работите не вър¬вятъ добре, въ каквото и да е отношение. Ето единъ колективенъ начинъ за помагане. А сега казвате: „нека Господь му помогне"- Ями че когато искамъ да направя нещо, нали требва да дойдатъ въ действие моятъ умъ, мозъкъ, крака, мускули, целото ми гЬло, нали требва да взематъ участие? А когато искаме отъ Гос¬пода н I що, нали и той ще требва да се раз¬движи?. И ние, като Негови удове, и ние ще се раздвижимъ. Щомъ започне Господь да работи, то кракъ ли си, нокътъ ли си, ржка ли си, или каквото и да си, ще заемешъ своето место да работишъ. Другь не може да заеме твоето место, Ще кажешъ : „азъ ли съмъ определенъ за тази работа?" — Да, ти си. Ще си кажете: „Господи, ние можемъ да извършимъ Твоята во¬ля". Божиягь Духъ, ще ни даде известни вну¬шения. | ||
| + | |||
| + | Азъ ще се радвамъ много, ако оть васъ могатъ да излезатъ некои хубави работи. Ако азъ ви дамъ некои работи, както съмъ ви да- валъ до сега, наблюдавалъ сьмъ ви, погледнете ги, пъкъ си кажете: „близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни ? Хайде | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | за другъ пжть". А дйтето, като излезе отъ васъ като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отхранва. Чуждото дйте си е чуждо, но когато е твое, ще се ангажирашъ съ него. Азъ искамъ сега вейки да се ангажира сь нй¬що, да роди по нйщо. | ||
| + | |||
| + | И тъй, ще си образувате тр 1 съвйта огь по 100 души съвйтници: съвйтъ на физическия трудъ, съвйтъ на духовния животъ и овйтъ на просвйтата. И така, ще разграничите кои рабо¬ти влизатъ въ съвйга н,з просветата, кои аъ съ¬вйта на духовния животъ, и кои — въ кржга на физическия трудъ. Този послЬдниятъ е най-важ- ниятъ. Не се самозаблуждавайге, но започнете. Законътъ на сегашното развитие изисква да се започне отъ физическия съвйтъ, съ материал¬ното, а не съ духовното. Това се налага Апос- столъ Павелъ казва : „първо сь видимото, а по- слй съ невидимото". Най пьрвО ще уредимь всички работи, които сж близо до нась, физи- ческитй, а щомъ тйхъ може да уредим ь, по сж- щия законъ на развитие ще може да уредимъ и духовнитй Щомъ уредимъ духознитй. ще уре¬димъ и просвйтителнитй. Ние ще започнемъ сь физическитй работи. Ако има нйкоя сестра, коя¬то се обезпокоява за своята прЬхрана, тя не може да служи на Господа, тя не може да бж¬де духовна. За да бжде човйкъ духовенъ, не трйбва да се страхува, а ако е духовенъ и страхува, той не е голймъ герой. Можеш ь ли, | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | като те биягь да се молишъ на Господа ? Мал¬цина сж такива хора. Вземете малкото дете. Като го бие майка му, то казва : „моля ти се, мамо, не ме бий!" Първото нЪщо е да се по¬стараете да оправите работите на физическото поле. Ще създадете работа за всички. Ако нй- коя отъ сестритй нйма работа, ще й създадете. Между васъ, не считайте за унижение това, че нйкоя е бйдна, та се срамува да работи, и да очаква подаяние. Ние ще вършимъ всичко отъ любовь. Некоя сестра е бедна, ще отиде при друга сестра, която има, която е състоятелна, и ще й каже: „сестро ще дойда днесь отъ лю¬бовь да ти опера". Тя ще ти отговори : «сестро, и азъ отъ любовь ще ти помогна*. Отъ любовь ще ти опере дрехите и отъ любовь ще отво- ришъ кесията си А сега, ще дойде при тебе, ще започне: „азъ съмъ бедна, мжжъ ми това- онова"—оплаква се. Такова учение у насъ нема, то е отъ лукаваго. Некой мой братъ е беденъ, нема-работа, ще отиде у брата си: „братко, дай да ти помогна въ дюкяна 1" Вечерьта той си за¬тваря дюкяна и казва: „братко, азъ оть любовь ще ти дамъ нещо отъ това, което съмъ при- печелилъ". По този начинъ ще се стараемъ да приложимъ Христовото учение въ практическия животъ. Малко ще се поизпотите, но ако ре¬чете да го приложите по този начинъ, Господь ще каже: „понеже вие осветявате Моето име, азъ ще ви благословя, азъ ще тръгна сь васъ*. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | Тогава нйма да има жена, на която мжжътг й па е лошъ, нйма да има мж»;ъ, чиято жена да не е замесила тестото за хлЪба си, да не е из¬прала дрехигЬ си, и всичко ще върви добре и ще се благославя. Ние сега требва да уредимъ своите работи, требва да работимъ за себе си по Еюга. Не само единъ ще работи, но всички ще започнете, и то до толкова вейки, доколко ю у него съзнанието е пробудено, и не на сила, а всеки единъ отъ насъ ще работи съзнателно, отъ любовь. Вейки единъ отъ насъ ще отвори кесията си съзнателно, и отъ любовь ще по¬могне на брата си, и ще каже : „братко, поз¬воли ми отъ любовь да го направя". Добре, и азъ отъ любовь ще го приема, но безъ любовь не го вземамъ. Това е правило, което а:ъ ви давамъ. Приложете го пъкъ и вашиятъ умъ ще създаде нещо. Туй правило ще създаде малки правилца, и като ги приложите въ живота, ще се създаде много нещо. Идещата година като се съббремъ, вие ще ми разправите за некои неща, които и мене ще ме радватъ. | ||
| + | |||
| + | Освенъ гйзи три съвета, ще изберете още 100 души за гьй наречения „съветь на прими- рителите", който да разглежда всички недора¬зумения, които се пораждатъ въ градоветй. И когато се дигне ийкой малъкъ сканд. лъ за пръвъ и поатйденъ п^ть, тйзи 100 души т се събе- ратъ на съвйть и ще уредятъ този ьпрось. Тогава всички ще дигнатъ ржката си и .>те ка- | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | жагь: „въ името на божията любовь, «ь името на божията мждрость и съ силата на Неговото слово, да изчезнать всички дяволски работи — ху" (духа се), и всичко ще се оправи. | ||
| + | |||
| + | И тъй сега четири съвйта имате: | ||
| + | |||
| + | I. Съвйтъ на физическия трудъ. | ||
| + | II. | ||
| + | III. Съвйтъ за духовния животъ. | ||
| + | IV. | ||
| + | V. Съвйтъ за просвйтата. | ||
| + | VI. | ||
| + | и IV. Съвйтъ на примирителитй. | ||
| + | |||
| + | Вейки съвйтъ ще се състои отъ по 100 ду¬ши, смйсени ще бждатъ — млше и жени. Вей¬ки единъ градъ може да'си направи въ миниа- тюръ сжщото нйщо, но ще бждатъ свързани. И тъй, отъ всинца ви ще има 400 души чинов¬ници, но безъ заплата, безъ портфейлъ. | ||
| + | |||
| + | Още днесъ слйдъ обйдъ къмъ 3 ч., ще се съберете и ще изберете тйзи четири съвйта, из- веднажъ и ще ги приложите, за да се започне тази работа. Отъ 100-тй души половината ще бждатъ мжже и половината — жени. И младитй ще влизатъ вжтрй. Младитй момци и моми ще бждатъ отъ по 21 година пагорй. Тй ще бж¬датъ въ запасъ, вь ргзерва, ще замйстватъ ста- ритй, когато тй издържатъ сражението. СтаритЬ ще турятъ най-напрйдъ, а младитй — отзадъ, понеже старитй сж калени. Младитй, като ви- дятъ 1—2 сражения, и дойде до тйхъ реда, тй сж вече герои. | ||
| + | |||
| + | Запитватъ: „какъ ще стане изборътъ" ? | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | — Ще го измислите, вие го, знаете др-до¬брй. Съберете се, направете нйщо, и ще йи ка¬жете какво сте направили. Язъ ще се съглася с"ь васъ, и каквото направите, ще. го туримъ вь дййствие. Идещата година, ако има нйщо, пакъ ще го изправиме. | ||
| + | |||
| + | И тъй, ще обмйните мисли сериозно. Не мислете, че тази работа е много трудна, не е трудна, тя е едно добро забавление. Сега ни¬кому нйма да остане хатъръ, като влйзагь по 100 души, все пакъ ще свършатъ работа. Прйзъ течение на годината ще си пишете. Ще имаме съвйгь да внася хармония, и ще работимъ прйзъ цйлата година за създаване на тази бо¬жествена хармония, и ще бждемъ искрени вече спрямо себе си, спрямо ближнитй си и спрямо Бога. И тогава ще дойдатъ по-голйми благо¬словения, по голйми проявления, може да се яватъ между насъ хора съ по-голйми способ¬ности, съ повече отворени очи, музиканти, поети, съ дарби въ изкуствата, ще се застжпятъ всички отрасли, всичко, което е божествено. | ||
| + | |||
| + | Искпмъ всички нпдоразумйния, конто до сега сж съществували!, постепенно да се загла¬дя гь. НЬма злЦо да се спъваме подъ старото кгбе и старата, земя, които си заминаватъ. Като останете сами, вие ще бждете герои. Яко ис¬кате, заемете се още сега да направите този мзборъ. Язъ ще ви оставя,. за единъ часъ, да си | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | наредите работата, да не ви стЪснявамъ. Е, какъ мислите да постжпите? | ||
| + | |||
| + | ВсЬки единъ съв-Ьтъ между себе си ще из¬бере по 10 души, които ще бждатъ постоян¬ното присжтствие, за да може работата да вър¬ви по-спйшно. Да кажемъ има нйшо, ще изпра¬тите тйзи 10-тЪ да отидагь, тЪ ще бждатъ като изпълнителенъ комитетъ. Ония, коиТо ще ЬлЬ- затъ въ същата за физическия трудъ, ще трйбза да иматъ здрави мускули и воля. | ||
| + | |||
| + | Ония, които ще бждатъ въ примирителния сьвЬтъ, ще тр-Ьбва да бждатъ съ сждийсхи по¬знания и сами да сж примирени. | ||
| + | |||
| + | Ония, които ще бждатъ аъ духовния съвЬтъ, трйбва да иматъ сърца повече развити. | ||
| + | |||
| + | Ония, които с-" въ просв!зтнип стдйлъ, трЪбза да иматъ умъ повече раззмтъ. Примирп- тел-:т"Ь сж хора на милосърдието. | ||
| + | |||
| + | По жребче с<: избраха 400 души за че ти¬ри гЬ съвЪти. | ||
Версия от 18:12, 15 май 2011
Работна среда на електронния архив
Текстовете на беседите в тази книга са публикувани на следния адрес: ИББ - Съборни беседи - 1921. Необходимо е само да се копират и поставят в съответните страници на нашата библиотека, като се провери форматирането. Благодаря ви!
Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - Съборни беседи (1921)
Четирите съвета
Ще ви прочета 21 гл. отъ Окровението.
21-та глава има връзка съ 21-та година. „Израилъ" — значи всички синове на човечест¬вото. 12-тй порти сж за целата раса. Отъ из- токъ трите пор ги сж за жълтата раса; откъмъ сЬверъ трите порти — за белата раса; откъмъ югъ трите порти — за червената раса и откъмъ западъ трит е порти — за черната раса.
Както виждате, мидите, които сж образу¬вали тия бисери, сж били много големи. Понеже сега Господь прави ново небе, вашето старо небе ще се разруши. Понеже това небе зами¬нава, вашето небе ще се закрие, и старите ви разбирания, убеждения, вервания, всичко туй ще замине и нито поменъ нема да остане отъ него. Знаете ли въ какво положение ще се намирате ■ие ? Ще бждете като онзи мжжъ, който се оженилъ за една красива жена, която току само я прегржщалъ и целувалъ. Като умрела, целу- валъ я пакъ; но нема я, отиде вече! Това не е любовь, това не е животъ — да изгубимъ реал- ностьта и да живеемъ въ мечти и илюзии. Жи- - вогьтъ — това е най-големото страдание, по-го- леяо страдание нема. Тогава вие ще мязате
на онйзи пжтници, които пжтуватъ прйзъ нЬ- коя пустиня и прйдъ себе си виждатъ нйкой изворъ. Пжтуватъ день, два, наближаватъ тоя изворъ, чакатъ, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отражавагь въ живота ви I Често и ние имаме такива миражи. Не се мамете съ такива миражи I Това е далечна реал- ность, която нйма нищо общо съ васъ. Едно малко изворче е за прйдпочитане, отколкото единъ голймъ изворъ, за. който ще трйбва да се пжтува 400—500 клм., за да се достигне.
Понеже Богъ строи новото у насъ, Той ни казва да се пазимъ отъ тйзи илюзии, които ни мамятъ. Нйма да се спирамъ върху илюзиитй, вие имате опитности.
Понеже тази година азъ я наричамъ „юби¬лейна година", трйбва да разчистите смйткитй си. всйкакво взимане-даване. Комуто каквото имате да давате, ще му го върнете, и ще ка¬жете: „братко, азъ имамъ да ти давамъ, вземи си го". Пъкъ и каквото имате да взимате, ще си го вземете, ще кажете: „братко, върни ми това, което си взелъ". Кой каквото е взелть или далъ на другиго, ще си вземе своето. Туй, което е ваше, прйзъ 9 рйки ще минета, но ще си го вземете. Не да хванешъ брата си за гушата и да кажешъ: .братко, дай ми взетото)" Тогава кажи: „хвани ме и ти". Подъ „хващане за гу¬шата" азъ разбирамъ любовь. Нали дйцата така хващатъ? Не да го хванешъ за гушата и да
го разтърсишъ, но по закона на любовьта, ще го хванешъ и ще му кажещъ: „братко, дай ми моето, и азъ ще ти дамъ твоето, и ще започ- немь новия животъ, който настъпва". Вейки единъ оть васъ лично ще требва да ликвидира тази. година, ако иска да се учи, да б^де уче¬никъ и да разбере Христовото учение вь бл;- Д'»ще. Той трйбва да ликвидира смйткитй си. Ще каже нйкой: „има врйме". — Нйма врйму, тази година като мине, изгубвате всичко. Нйма ьрйме!
И този Ерус-злимъ, който вече слиза, товз сж нозитЬ тйлз, въ кои го хората ще бт^дать облечени. Символично на?ано. Вейки день ще снимате, ще сьбличаге тйзи стари дрехи, тй~и дримели. Щ* гледате, колкото може по-скоро, д-з се сьблЬчете, да се облйтете въ нозитй дре- чи и душата ви ще бжде въ новия Ерусалимъ. Докаю н : сме облечени, докато сме вь затворъ, при нлсь ще влизагь стрпжари да ни биять. Вь л тгворн може ли ди имл бпаженство? Нйма лю¬бовь в1, зтгворит!,. Ще плизатъ въ затворитй да пргшять ревизия, оть врЬм^ на врйме ще т<> пущатъ Iзвънка за 5 10 -15 минути, за част-, и :пслЬ пакь ще влЬзешь вь кауша, вь за гвора. Всичко тамь е отмйряно. Това е съврй- менниятъ животъ — да сме затворени. Ние всич¬ки сме затворници: свещеникъгъ, еждията, учи- тельть, майката, бащата, всички сж затворени. Който готви въ кухнята, затзоренъ е цйлиятъ
День. Учительгь, и той е въ затворъ, учени цигЬ — сжщо. Учительгь е голймъ затворникъ, а-ученицит-Ь — малки затворници. Учительгь ги учи на новата култура. Ще вервагъ въ Бог?. Каква в^ра има въ затвора ? Попътъ проповедва, но какво има въ тази пропов-Ьдь ? Всички чакатъ пари. Никакви вярвания нЬма въ църквата. Тя дава благословение, но иска пари. Това е лъж¬ливо учение. Това е все за пари. Лъжи сж това! Казвамъ: ние ше напуснемъ тия затвори. А вие казвате: „като отицемъ въ училището, щ^ сганемъ учени, а като отидемъ въ черквата, ща станемъ благочестиви". Не, въ училището съ единъ дяволъ ще влезешъ, съ десеть ще из- лЪзешъ. Тъй е! Едно дЬте, като отиде на учи лище, ще отиде кротко, н-Ьжно, но като се въ* • не, ще бжде съ отворени очи, майка си и баща си ще знае да излъже, да 1и украдва. .Много ученъ е синътъ ми". —Да, знае, какъ да украде, да пипне баща си. Това не е некаква наука Ще дойде свещеникътъ, ще свети масло, ще свети воча. Ами че то, неговото масло, не е све¬тено ! Единъ човекъ, който на себе си не може да свети масло, какъ ще може да свети да дру¬гите? Да се не лъжемъ, Богъ чрезъ нечисти средства, чрезъ нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако единъ пропо- ведникъ ви каже, че чрезъ него Богъ изпраща благодатьта си, не се лъжете: Богъ всякога избира чисти средства. Когато Богъ требваше
да изпрати Словото си, Той изпрати Сина си и чрйзъ него изпрати благодатьта си. Нйкой ще се намйрятъ да кажатъ, че не само чрйзъ Хри¬ста, но и чрйзъ жйхъ може да дойде благодатьта. Лъжатъ тй, не се лъжете вие. Тъй седи исти¬ната! Яко нйкой каже, че чрйзъ него може да говори Богь, лъже се. Не може чрйзъ тебе да говори Богь. Ти чувствувашъ ли твоето поло¬жение като онова на Сина? Яко не чувству вашъ, не може чрйзъ тебе да говори. Ти чув¬ствувашъ ли, че като те тури Господь въ всички страдания, че можешъ да се жертвувашъ, и да кажешъ: „Господи, да бжде Твоята воля!" Яко чувствувашътова, Господь може да говори чрйзъ тебе, ако не чувствувашъ — не може. Но да изпрати Богь чистата, святата любовь чрйзъ тебе, това не може. Тя не може да се прйкара въ малки, нечисти канали. Слйдователно, законътъ е вйренъ, че всйкога новото въ една канализа¬ция минава прйзъ най светящи, най чисти тржби. Богъ, когато прави нйщата нови, изпраща най- хубавото, затова всички ние трйбва да бждемъ ЧИСТИ и святи. Не се плашете отъ чистота и святосгь!
„И чухъ глась голймъ отъ небото, който казваше: ето скинията божия сь человйцитй, и ще се засели съ тйхъ и тй ще бждатъ люде Негови и самъ Богь ща бжде сь тйхъ, тйхенъ Богь".
Значи, непрймйнно Господь трйбва да дой¬де, да живйе съ нась. Съединимъ ли се сь Него,
зъ бждеще пьма да има такива бракове, като сегашнитй. Сегашните сж безъ Господа. Вен¬чали сж, но гледашъ: Господь Го нйма тамъ. Мжжътъ съ жена си не се разбиратъ, съ де¬цата сжщо. Нйма Го Господь тамъ. А. дето не¬ма Господь, нема разбиране. Когато дойде Гос¬подь да живйе между тйхъ, жената, като види мжжа си, ще го пригърне, мжжътъ, като види жена си, ще я пригърне, децата, като видятъ майка си и баща си, ще ги пригърнатъ — и ще има миръ и радость нассекжде. Следователно, Господь требва да дойде да живее между насъ, Ако не дойде, вие нема да ме разберете, и азъ нема да ви разбера. Знаете ли какво ще каже¬те, като не е Господь между васъ? „Е, той нека си говори, но всичко, което говори, не се изпълнява". И азъ ще кажа: „и азъ говоря, за да си изпълня длъжностьта си, но Господь Го нема между насъ". И после, работата куца За- •що? — защото Господь Го нема между насъ. Орали сме, сели сме, но сухо било — нищо не израсло. Отидемъ на нивата, не е дала ника- къвъ плодъ. Обаче, когато дойде този живъ Гос¬подь, който е между насъ, съ Него всичко ще свършимъ, казва Писанието, и ще започне онова вжтрйшно растене, и всички неща ще ставатъ безъ принуждение. Сега вие срещате некого и казвате: „той е учитель, по законъ ще го наз- начаватъ, требва да има цензъ, да е свършилъ университетъ". Имате право. Обаче, когато дой¬
де Господь да живйе между насъ, ще има самс единъ Учитель, и този Учитель ще живйе въ въ всинца ни. И когато говори Той въ когото и да е ние ще го слушаме, ще познаемъ Него¬вия гласъ. Когато говори този Учитель, Негови- тй думи сж опрйдйлени, Неговитй думи сж осо бени, Неговиятъ гласъ е особенъ. Този Учитель говори сь словото на любовьта. Знаете ли колко е силна любовьта ? Когато нйкой човйкъ ви каже нйкоя дума съ любовь, какъ се отваря сърцето в •», и вие сте готови всичко да свършите. Л ко¬гото нйкой ви каже нйщо безъ любовь, казвате: „стига, стига, разбрахъ това, не искамъ да ми го- воришъ повече.* Когато нйкой ви говори безъ любовь, казвате: ве, кажи още една дума." Любовьта не говори много. Тя една дума казва, но тази дума съ години ще я помнишъ. Тя расте, развива се, живйе, принася своето благословение, Та първото нйщо е, да имате т&зи опит- ность. Господь е при вашитй сърца Вие го поз¬навате. Или искате азъ да ви го покажа какъвъ е? Вие го познавате, били сте много пжти при Него, и сте се връщали. По нйкога сте усйщали божествената тояга на познанието върху си. Колко пжти се е слагала отгорй ви! Колко пжти Той ви е училъ и питалъ: „познавашъ ли ме?" Поз¬навате го, но вие сте въ едно хипнотическо съ¬стояние. Дяволътъ ви е хипнотизиралъ, затова не познавате Господа. Моята цйль сега е да ви разхипнотизирамъ, и правя обратни паси. Когато
иск&тъ да направят ъ нЪщо съ тебе, гледагъ те втренчено. Така и дяволътъ, като вълка, хване те, гледа те въ очите и после ще те разтърси. Послй влиза въ всичките ти удове, заема мес¬тото вжтре въ мозъка ти и казва: „тъй ще на- правишъ, иначе ще направишъ" и ти изпълня- вашъ неговите заповеди. Той казва: „Господь не е туй, което ти мислишъ, той е претърпелъ известно изменение " Ние правимъ сега обратни паси (Учителътъ разтваря ржцйтЬ си въ страни и духа), при всеко прекарване на ржцетй, като казваме: „това е вече законъ", и по този за¬конъ ние даваме отъ една страна любовьта, а отъ друга страна - мждростьта. Като кажемъ тези думи и духнемъ, дяволските нишки се раз* кжсвагь, и въ човека става едно разтръсване и казза: „кжде бехъ до сега, кжде бехъ ?" та сега и вие ще се попитате, кжде сте били — въ дъното на ада. И тъй, всинца требва да се ос¬вободите отъ туй хипнотическо състояние, затова ви казвамъ, че требва да работите съ любовь и мждрость, понеже те сж божиите ржце, и ще започнете по права линия. Това наричамъ очистително дишзне. Ще проектирашъ волята въ себе си и, ще кажешъ: вь името на божия¬та любовь, въ която нЬма никаква измйна, и въ името на божията мждрость, и въ името на Неговото слово, тън да бжде
Противъ тази магия, противъ тази сила, нема друга сила въ света, която може да устои. Така
ще се рззгръсят ь всички основи на черната ложа и всички !"йни сили се махватъ. Следователно, вейки оть васъ ще гледа да се пробуди. Язъ съмъ виждалъ нйкой, дойде и погледне особено. Това не е хубазо гледане. Вие майкитй какъ гледате вашчтй дйца? Колко вида гледане упо- трйбявате? Това е магнетизъмъ, нали?
Отговарягъ: „споредъ разположението". Изгубили сте вие първото изкуство 1 Колко трйб¬ва да бждемъ внимателни, въ каква посока тег- лимъ ние ржката си! Какво внимание се йзи- сква! И вие даже може да направите въ себе си малки опити, да видите колко скоро се разстрой- вагь онйзи вибрации, понеже вънъ отъ нашето физическо тЬло, човйкъ е облйченъ съ своето астрално тйло, което е въ една етерна, под¬вижна форма, и когато той прокара ржката си. произвежда извйегно сътресение. НЬкой пжть, когато се намираме въ приежтетвие на хора, оть които излиза злоба, то тйзи стрйли на злоба прйдизвикватъвъ насъ извйстно неразположение. То е, защото тй сж прйдизвикали извйстни удари, които ни се отразяватъ въ видъ на болка.
Първото правило, когато се приближавате къмъ нйкого, е: не бързайте да отидете извед- нажъ къмъ него, а се спрете и тогава дигнете ржцйтй си и кажете: ,въ името на божията лю$о*ь и въ името на божията мкдрость вь която'живЪемъ н се движимъ, и въ името на
Неговото слово, всЪко зло и лукаво помишле¬нив да Се разпръсне" (духане).
Изговорите ли това ще забЬлйжите, че вейка зла мисъль, всички стрйли и муниции на неприятеля ви, ще се разпръснатъ. Той предава оржжието си и казва: „азъ се прйдавамъ." Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате въ една засада. Тогава идватъ съмне¬нията, терзанията, умразата, злобата, и послЬ казвате: „нйщо ме души."
Сега азъ искамъ учениците на Бйлото Брат¬ство да ходите разумно, и да употребявате това оржжие. Давамъ ви единъ законъ. Употребете го спрямо когото и да е. Който и да е, все тъй ще постжпите.
Запитватъ: «предъ него ли да извършимъ това" ? — Не, отдалече, отдалече още, като за¬бележите неприятеля. Ние имаме право да упо¬требяваме своите оржжия
Писанието казва: „тамъ да се вжоржжите-" Какъ? Яко те употребяватъ известни сили, ние ще употребимъ други, въ противодействие. От- далечъ ще направите своето упражнение. Ще погледнете нагоре и ще си направите упражне¬нието. Който ви види, ще каже: „този какво ли прави?" Той нема нищо да разбере. Това е само единъ начинъ да се фиксира вашия уме едновременно, за да противодействува. Това упражнение можете и мислено да го направите, но когато и ржцете действуватъ, по-силно е,
едновременно взиматъ участие нашия умъ и на¬шето сърце.
Запитватъ: „ами когато се намираме много близо до неприятеля?"
— Тогава отблизо ще дЬйстаувате, но това сж изключения, на 10,000 — единъ случай. Ако вашиятъ противникъ дойде наблизо това показ¬ва, че той ви е омагйосалъ отдалече, преди васъ. Ако влагате силите си, вие ще го ви¬дите по напредъ. Въ духовния светъ е тъй: който види по-напредъ, гой печели. Белите братя сж силни въ това, че те виждатъ отда- лечъ и взиматъ мерки. Дето черните ви видягь по-напредъ, те спечелватъ. Жжжде може да изгубимъ сражението и ще отстжпимъ, ще по- правимъ погрешката си. Но-то нищо не значи. Некжде ще спечелимъ сражението,но казвамъ, че требва да воюваме мжжки.
Сега ще се съедините всички и ще рабо¬тите по този законъ на любовьта. Ще турите закона на хармонията, и той ще почне да от¬варя пя.тя ви, ще дойдатъ божиите мисли въ васъ.
Този светъ е на Бога, ние сме Негови слу¬жители и ще работимъ за Него. Нищо повече. Ние нема да работимъ за некоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католишка. Ние ще работимъ за Царството Бо жце. Ако пъкъ и тези черкви работятъ за Цар¬ството Божие, добре дошли, ние сме съ техъ.
Но за гкзи черкви, ако не рабогятъ за Бога, азъ единъ мой косъмъ нйма да дамъ. Единъ мой косъмъ отъ брадата ми струва повече отъ една такъва черква. Нашето правило е да слу- жимъ съзнателно на Онзи, Който ни е даль животъ, Който ни е далъ всичко.
Ние нйма да допуснемъ да ни лъже н1- кой. Стига толкова лъжи I Ние и вие, черквипгК, сме служители на Господа, а това, което вие правите, дйто искате да ни льжете, нйма да мине. Ние познаваме тйзи лъжи. Нали мжжь и жена, прйди да се оженятъ, се докарвагъ? Мж¬жътъ се докарва, че е много благороденъ, же¬ната се докарва, че е много благородна, а по слгЬ, като се оженятъ, казватъ единь другиму „не ми се представлявай, де, познаваме се, бе ше то, въ моминство беше, но сега вече се опознахме. Какво има да се лъжемъ? Сега трйб ва да излезе чистата истина, за да може да се обновимъ, и тогава ще станемъ ученици на Все¬мирното Бйло Братство, ученици на Христа въ Този смисълъ.
Ние сега нйма да бегаме отъ свйта нйма защо. Сега свйтътъ бйга отъ насъ. Едк>' време ние требваше да бегаме отъ света, а . та той бега отъ насъ. Казватъ : „да живеемъ ли въ саета, или да бегаме отъ света?" Нема за.^о, светътъ си заминава. Тъй че въпросътъ е рй- шенъ. Дойде му времето, свегьгь ни напуща.
„Азъ ви напущамъ," казва той. — Е, на добъръ чась.
Носле, ще ви дамъ некой внушения за ра¬бота прйзъ цйлата година на тези, които при- сжтствуватъ тукъ. Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така, не само че се намирате на едно и сжщо попе на раз¬витие, но и връзки гЬ ви отъ миналото сж по- силни. Почнете ^а си кореспондирате помежду си. Ще развивате три вида работа: първо — работа на физическото поле, второ — работа въ умствения светъ и трето — работа въ ду¬ховния светъ. Нека отъ васъ, самите, да изле¬зе единъ практически методъ за работа, който да даде резултатъ, а не само теоретически. Да се сьбератъ двама, трима или петима души, да се сьгласятъ да разменятъ чрезъ писма мисли какъ да работягь въ физическо отношение: да насаждагь градини съ плодове — ябълки, круши, съ зеленчуци и др. Или пъкъ да се ос- новатъ малки колонии, забавачници за деца, или малки училища и да разменяте мисли за разните методи по преподаването; или пъкъ да се от¬ворятъ гостинници — изобщо навсекжде да се проявява вашата инициатива. Добре е да се за¬нимавате съ малките дйца, да взимате участие въ техните игри съ куклички и др- Защо не? Ако сь малките деца не можете да се справите, какъ ще се справите съ възрастните? У всекиго отъ васъ има нйщо ценно, въ опитностьта му.
Може да създадете единъ общъ планъ за дру¬гата година и всички да се ползвате. Тази го¬дина, както ви казахъ, работата ви темелъ не може да хване, не може да кажемъ, че ще на- правимъ това или онова. Тази година ще сг заемете да уредите сметките си, ще отворите тевтеритй си, и ще кажете : «братко, у мене има остатъкъ отъ баба ти, отъ дйдо ти ела да си го вземешъ". Другиягъ ще пише: „братко, азъ имамъ остатъкъ отъ дЬдо си, ще дойда да си го взема". Така ще си пишете и ще започ¬не помежду ви обмена и размйна. Тогава ще почне да се разведря вашето съзнание и умътъ ви ще заработи. Та онези отъ васъ, които иматъ най-много инициатива, да основатъ нйщо, и по-младите и по-старите, да почнатъ всички да работятъ, тъй както въ живота започватъ. Най на прйдъ започватъ младите, после възраст- нигЬ и най-после — старите. Когато единъ старъ човекъ е здравъ и уменъ, той дори и на стари години ще почне да пише нйщо хубаво, отъ което младите, като четатъ, ще се въодушевля- вагь. Яко не е здравъ и уменъ, а боледува, той ще разправя само за своите болести, че нема кой да го гледа, че краката не го дър- жатъ, че главата го боли и т. н.
Духовната работа се състои сь следното: ще се съберете на групи отъ по 5—10—15—20 —100 сестри въ една група,' да се молятъ за некой свой братъ или сестраг Напримеръ, не-
кой вашъ братъ страда, ще направите молитаа за него, и ще му се помогне. Тази група ще наречемъ .съветници на божествените молитви". Сжщото ще направятъ и мжжетЬ. Ще си опр-Ь- делятъ специални дни, презъ които ще се мо- лятъ за нйкой братъ, комуто работите не вър¬вятъ добре, въ каквото и да е отношение. Ето единъ колективенъ начинъ за помагане. А сега казвате: „нека Господь му помогне"- Ями че когато искамъ да направя нещо, нали требва да дойдатъ въ действие моятъ умъ, мозъкъ, крака, мускули, целото ми гЬло, нали требва да взематъ участие? А когато искаме отъ Гос¬пода н I що, нали и той ще требва да се раз¬движи?. И ние, като Негови удове, и ние ще се раздвижимъ. Щомъ започне Господь да работи, то кракъ ли си, нокътъ ли си, ржка ли си, или каквото и да си, ще заемешъ своето место да работишъ. Другь не може да заеме твоето место, Ще кажешъ : „азъ ли съмъ определенъ за тази работа?" — Да, ти си. Ще си кажете: „Господи, ние можемъ да извършимъ Твоята во¬ля". Божиягь Духъ, ще ни даде известни вну¬шения.
Азъ ще се радвамъ много, ако оть васъ могатъ да излезатъ некои хубави работи. Ако азъ ви дамъ некои работи, както съмъ ви да- валъ до сега, наблюдавалъ сьмъ ви, погледнете ги, пъкъ си кажете: „близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни ? Хайде
за другъ пжть". А дйтето, като излезе отъ васъ като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отхранва. Чуждото дйте си е чуждо, но когато е твое, ще се ангажирашъ съ него. Азъ искамъ сега вейки да се ангажира сь нй¬що, да роди по нйщо.
И тъй, ще си образувате тр 1 съвйта огь по 100 души съвйтници: съвйтъ на физическия трудъ, съвйтъ на духовния животъ и овйтъ на просвйтата. И така, ще разграничите кои рабо¬ти влизатъ въ съвйга н,з просветата, кои аъ съ¬вйта на духовния животъ, и кои — въ кржга на физическия трудъ. Този послЬдниятъ е най-важ- ниятъ. Не се самозаблуждавайге, но започнете. Законътъ на сегашното развитие изисква да се започне отъ физическия съвйтъ, съ материал¬ното, а не съ духовното. Това се налага Апос- столъ Павелъ казва : „първо сь видимото, а по- слй съ невидимото". Най пьрвО ще уредимь всички работи, които сж близо до нась, физи- ческитй, а щомъ тйхъ може да уредим ь, по сж- щия законъ на развитие ще може да уредимъ и духовнитй Щомъ уредимъ духознитй. ще уре¬димъ и просвйтителнитй. Ние ще започнемъ сь физическитй работи. Ако има нйкоя сестра, коя¬то се обезпокоява за своята прЬхрана, тя не може да служи на Господа, тя не може да бж¬де духовна. За да бжде човйкъ духовенъ, не трйбва да се страхува, а ако е духовенъ и страхува, той не е голймъ герой. Можеш ь ли,
като те биягь да се молишъ на Господа ? Мал¬цина сж такива хора. Вземете малкото дете. Като го бие майка му, то казва : „моля ти се, мамо, не ме бий!" Първото нЪщо е да се по¬стараете да оправите работите на физическото поле. Ще създадете работа за всички. Ако нй- коя отъ сестритй нйма работа, ще й създадете. Между васъ, не считайте за унижение това, че нйкоя е бйдна, та се срамува да работи, и да очаква подаяние. Ние ще вършимъ всичко отъ любовь. Некоя сестра е бедна, ще отиде при друга сестра, която има, която е състоятелна, и ще й каже: „сестро ще дойда днесь отъ лю¬бовь да ти опера". Тя ще ти отговори : «сестро, и азъ отъ любовь ще ти помогна*. Отъ любовь ще ти опере дрехите и отъ любовь ще отво- ришъ кесията си А сега, ще дойде при тебе, ще започне: „азъ съмъ бедна, мжжъ ми това- онова"—оплаква се. Такова учение у насъ нема, то е отъ лукаваго. Некой мой братъ е беденъ, нема-работа, ще отиде у брата си: „братко, дай да ти помогна въ дюкяна 1" Вечерьта той си за¬тваря дюкяна и казва: „братко, азъ оть любовь ще ти дамъ нещо отъ това, което съмъ при- печелилъ". По този начинъ ще се стараемъ да приложимъ Христовото учение въ практическия животъ. Малко ще се поизпотите, но ако ре¬чете да го приложите по този начинъ, Господь ще каже: „понеже вие осветявате Моето име, азъ ще ви благословя, азъ ще тръгна сь васъ*.
Тогава нйма да има жена, на която мжжътг й па е лошъ, нйма да има мж»;ъ, чиято жена да не е замесила тестото за хлЪба си, да не е из¬прала дрехигЬ си, и всичко ще върви добре и ще се благославя. Ние сега требва да уредимъ своите работи, требва да работимъ за себе си по Еюга. Не само единъ ще работи, но всички ще започнете, и то до толкова вейки, доколко ю у него съзнанието е пробудено, и не на сила, а всеки единъ отъ насъ ще работи съзнателно, отъ любовь. Вейки единъ отъ насъ ще отвори кесията си съзнателно, и отъ любовь ще по¬могне на брата си, и ще каже : „братко, поз¬воли ми отъ любовь да го направя". Добре, и азъ отъ любовь ще го приема, но безъ любовь не го вземамъ. Това е правило, което а:ъ ви давамъ. Приложете го пъкъ и вашиятъ умъ ще създаде нещо. Туй правило ще създаде малки правилца, и като ги приложите въ живота, ще се създаде много нещо. Идещата година като се съббремъ, вие ще ми разправите за некои неща, които и мене ще ме радватъ.
Освенъ гйзи три съвета, ще изберете още 100 души за гьй наречения „съветь на прими- рителите", който да разглежда всички недора¬зумения, които се пораждатъ въ градоветй. И когато се дигне ийкой малъкъ сканд. лъ за пръвъ и поатйденъ п^ть, тйзи 100 души т се събе- ратъ на съвйть и ще уредятъ този ьпрось. Тогава всички ще дигнатъ ржката си и .>те ка-
жагь: „въ името на божията любовь, «ь името на божията мждрость и съ силата на Неговото слово, да изчезнать всички дяволски работи — ху" (духа се), и всичко ще се оправи.
И тъй сега четири съвйта имате:
I. Съвйтъ на физическия трудъ. II. III. Съвйтъ за духовния животъ. IV. V. Съвйтъ за просвйтата. VI. и IV. Съвйтъ на примирителитй.
Вейки съвйтъ ще се състои отъ по 100 ду¬ши, смйсени ще бждатъ — млше и жени. Вей¬ки единъ градъ може да'си направи въ миниа- тюръ сжщото нйщо, но ще бждатъ свързани. И тъй, отъ всинца ви ще има 400 души чинов¬ници, но безъ заплата, безъ портфейлъ.
Още днесъ слйдъ обйдъ къмъ 3 ч., ще се съберете и ще изберете тйзи четири съвйта, из- веднажъ и ще ги приложите, за да се започне тази работа. Отъ 100-тй души половината ще бждатъ мжже и половината — жени. И младитй ще влизатъ вжтрй. Младитй момци и моми ще бждатъ отъ по 21 година пагорй. Тй ще бж¬датъ въ запасъ, вь ргзерва, ще замйстватъ ста- ритй, когато тй издържатъ сражението. СтаритЬ ще турятъ най-напрйдъ, а младитй — отзадъ, понеже старитй сж калени. Младитй, като ви- дятъ 1—2 сражения, и дойде до тйхъ реда, тй сж вече герои.
Запитватъ: „какъ ще стане изборътъ" ?
— Ще го измислите, вие го, знаете др-до¬брй. Съберете се, направете нйщо, и ще йи ка¬жете какво сте направили. Язъ ще се съглася с"ь васъ, и каквото направите, ще. го туримъ вь дййствие. Идещата година, ако има нйщо, пакъ ще го изправиме.
И тъй, ще обмйните мисли сериозно. Не мислете, че тази работа е много трудна, не е трудна, тя е едно добро забавление. Сега ни¬кому нйма да остане хатъръ, като влйзагь по 100 души, все пакъ ще свършатъ работа. Прйзъ течение на годината ще си пишете. Ще имаме съвйгь да внася хармония, и ще работимъ прйзъ цйлата година за създаване на тази бо¬жествена хармония, и ще бждемъ искрени вече спрямо себе си, спрямо ближнитй си и спрямо Бога. И тогава ще дойдатъ по-голйми благо¬словения, по голйми проявления, може да се яватъ между насъ хора съ по-голйми способ¬ности, съ повече отворени очи, музиканти, поети, съ дарби въ изкуствата, ще се застжпятъ всички отрасли, всичко, което е божествено.
Искпмъ всички нпдоразумйния, конто до сега сж съществували!, постепенно да се загла¬дя гь. НЬма злЦо да се спъваме подъ старото кгбе и старата, земя, които си заминаватъ. Като останете сами, вие ще бждете герои. Яко ис¬кате, заемете се още сега да направите този мзборъ. Язъ ще ви оставя,. за единъ часъ, да си
наредите работата, да не ви стЪснявамъ. Е, какъ мислите да постжпите?
ВсЬки единъ съв-Ьтъ между себе си ще из¬бере по 10 души, които ще бждатъ постоян¬ното присжтствие, за да може работата да вър¬ви по-спйшно. Да кажемъ има нйшо, ще изпра¬тите тйзи 10-тЪ да отидагь, тЪ ще бждатъ като изпълнителенъ комитетъ. Ония, коиТо ще ЬлЬ- затъ въ същата за физическия трудъ, ще трйбза да иматъ здрави мускули и воля.
Ония, които ще бждатъ въ примирителния сьвЬтъ, ще тр-Ьбва да бждатъ съ сждийсхи по¬знания и сами да сж примирени.
Ония, които ще бждатъ аъ духовния съвЬтъ, трйбва да иматъ сърца повече развити.
Ония, които с-" въ просв!зтнип стдйлъ, трЪбза да иматъ умъ повече раззмтъ. Примирп- тел-:т"Ь сж хора на милосърдието.
По жребче с<: избраха 400 души за че ти¬ри гЬ съвЪти.