Разлика между версии на „Правилен живот“

Версия от 06:06, 19 януари 2009

Правилен живот

Размишление.

Тема за следващия път: "Защо въздишат хората".

Вие плачете, но защо плачете, не знаете. Коя е първата причина, която е заставила човека да плаче? Който си отговори на въпроса, защо плаче, той е разрешил една велика задача. Човек диша и въздиша. Когато въздиша нормално, това наричаме дишане.

Знанието, което досега сте имали, е било полезно за вас, много работа е свършило. Но в дадения момент то не може да ви ползва. Например, на бойното поле сабята е вършила и върши работа, но какво значение има тя между мирните хора? Ако влезеш със сабя в едно мирно общество, какво ще правиш? Ще разправяш за своето минало, но ще станеш смешен. И вие, с досегашното си знание, приличате на военния, който влиза между мирните хора със сабя. Ако влезеш между прости хора и започнеш да изговаряш думите "обич, любов, знание, мъдрост, възвишен живот, небе, ангел, честност, справедливост", те ще слушат, но ще бъдеш смешен за тях. Това са отвлечени думи, без никаква връзка.

Нека съберем няколко числа, да видим, какъв резултат ще имаме. 1 + 1 + 1 + 1 = 4. При събиране на тези числа 2 + 2 = 4, получаваме 1 + 3 = 4 Един и същ резултат - четворка, но условията, при които става събирането, не са едни и същи. Например, имаш нужда от четири лева. Седиш на пътя и чакаш да мине някой, да ти даде тази сума. Минава един човек, подхвърля ти един лев; след половин час минава втори, подхвърля един лев. Най-после, след два часа събираш четири лева. Ако мине някой благороден човек, може изведнъж да ти даде четири лева. При възприемане на една мисъл, или на едно чувство играят роля времето и условията. Ако не е спазено времето, резултатът не е добър. Тази е причината, където важни мисли и чувства остават неразвити. Пъпката трябва да цъфне, цветът трябва да се превърне на плод, плодът трябва да узрее. И най-после, трябва да се намери човек, който да употреби този плод. Това са отношения.

Преведете думите "пъпка и цвят". В пъпката се крият сили, които образуват цвета. В цвета се крият сили, които образуват плода. И в плода се крият сили, необходими за неговото узряване. Плодът носи условия, живот за създаване на семката. Ако една мисъл и едно чувство не служат за обновяване първо на вашия организъм, а после и на вашите мисли и чувства, те нямат никакво отношение към вас. Но и това не е достатъчно. Всяка ваша мисъл и всяко ваше чувство трябва да имат отношение към Бога, към ангелите, към чистите и възвишени същества, към всички окръжаващи. Ако мисълта и чувството ви нямат никакво отношение към Бога и възвишения свят, вие не може да оперирате с тях.

Казвате, че искате да имате любов към Бога. Какво разбирате под "любов"? Казано е в Писанието, че Бога никой никога не е видял". Въпреки това, ние искаме да обичаме Онзи, Когото не сме видели. За някои това е противоречие - да обичаме Онзи, Когото не сме видели. Този стих се отнася до слепите, които никога не са видели Бога. Онези, които имат очи, много пъти са видели Бога. Както слънцето е видимо за очите само при известни условия, така и Бог става видим при известни условия. Бога всякога не можеш да видиш - крие се понякога. Казано е за Бога: "Скрил се". Това е човешко разбиране. Слънцето изгрява и залязва, понеже земята се върти около себе си. В същност, слънцето нито изгрява, нито залязва.

Често се натъквате на вътрешни противоречия, които не можете да разрешите. Например, вярваш в нещо, мислиш, че си разрешил известен въпрос и се зарадваш. Не се минава много време, вярата ти отслабва, започваш да се колебаеш и съмняваш в това, в което си вярвал. Имаш приятел, в когото вярваш. Обръщаш се към него за една услуга. Той обещава да ти услужи и определя ден и час, когато ще те посети и ще ти услужи. Случва се нещо и той не идва на уречения час. Вярата ти в него се разколебава. Че не е дошъл навреме да ти услужи, това не е толкова страшно. Представи си, че докато го чакаш, ти отидеш на близката река да се къпеш. По невнимание се подхлъзнеш и започнеш да се давиш. Около тебе няма нито един човек. Сега вече разчиташ само на приятеля си, който е обещал да дойде в този час. Само той може да те спаси, но ето че закъснял. В момента, когато започваш да губиш съзнание, приятелят ти пристига. Хваща те за ръката, изважда те от водата и те обръща с главата надолу, да изтече водата, която си погълнал. Ти благодариш на приятеля си, но все пак остава в тебе мисълта, защо не дойде по-рано, преди да изгубиш съзнание. Не се сърди на приятеля си. Знай, че всяко влизане и излизане от водата е придружено с известно страдание.

Числата 1, 2, 3, 4 са количествени, те имат отношение към физическия свят, но могат да се прехвърлят и в другите светове. Например, имате два тона въглища. Тук числото две е материално, има отношение към физическия свят. Ако знаете законите на духовния свят, двата тона въглища могат да се превърнат на известно количество топлина. Дават ви жито, на което трябва да използвате динамичната сила. Ще го дъвчете, но зъби нямате. Ще го счукате и така ще го ядете. Не е все едно, дали ще ядете чукано жито или ще го дъвчете. В дъвченето е силата. Това е вътрешно упражнение. Между дъвченето, мисленето и чувствуването има известна връзка. Както дъвчеш, така ще мислиш; както мислиш, така ще чувствуваш; както чувствуваш, така ще постъпваш. Тези процеси са тясно свързани помежду си. Ще кажете, че знаете тези неща. Има положения, при които вашето знание е полезно; има положения, при които знанието ви е безпредметно. Листата могат да ползват само гъсеницата. Щом се превърне на пеперуда, листата са безпредметни за нея. Като пеперуда, тя не може вече да си изкарва храна от листата. Ново знание е нужно сега!

Вие влизате в нова фаза и трябва да разбирате Божията любов не като гъсеници, но като пеперуди; не като пъпки, но като цветове; не като цветове, но като плодове; не като плодове, но като семена. Трябва да имате вътрешно разбиране за любовта. Сега имате механично разбиране за Бога и казвате: Бог не мисли за мене. - Само за тебе ли ще мисли? Той мисли за всички същества, за всички вселени. Добро е желанието ви Бог да мисли само за вас, но възможно ли е, от сутрин до вечер, да мисли само за вас? Като не разбирате Бога, щом желанията ви не се изпълнят, вие се измъчвате. Казвате: Иван, Стоян по-добри, по-умни ли са от мене? Аз се моля по три пъти на ден, а работите ми не се нареждат. Те не се молят, а техните работи вървят добре. Аз уча, чета, мисля и нищо не постигам. Те не правят нищо и във всичко успяват. Такива мисли минават през главите на всички ви, къде повече, къде по-малко. Важно е, защо мислите така. Когато искаш Бог да мисли само за тебе, това е една велика идея, която включва цялото Битие. Тя се отнася само до Бога. За Бога само могат да мислят всички същества от сутрин до вечер. - Защо? - Защото, като мислят за Него, те живеят. Течащата вода трябва да мисли само за извора. Не мисли ли за него, тя ще престане да тече.

Какво се разбира под "мисъл"? - Връзка, отношение. Например, ръката има връзка с целия организъм, но тази връзка трябва да бъде нормална, да не страда нито ръката, нито организмът. Накъдето и да движиш ръката си, да ти е приятно. Ако изпитваш някаква неприятност, отношенията не са правилни. При такива отношения ръката не може да изпълнява службата си. Само при правилни отношения тя може да върши всичко, каквото й заповядват.

Вие искате Бог да мисли за вас. И Бог иска вие да мислите за Него. По човешки говоря: Бог мисли за вас толкова, колкото и вие мислите за Него. Той има към вас точно такова отношение, каквото вие имате към Него. Каквото е отношението на децата към бащата в семейството, такова е отношението и на бащата към децата. Като знаете това, не се чудете, защо бащата обича някое от децата си повече. Бащата обича всичките си деца, но доброто дете отваря сърцето на бащата и получава повече. Нещата в живота са в известна зависимост. Не можеш да мразиш онзи, който те обича. Любовта любов ражда.

Следователно, не можеш да имаш добри чувства и мисли, ако не дъвчеш храната си добре. Дъвченето определя чувствата и мислите на човека. Казват за някого, че е религиозен човек; за друг, че е учен. Религията има отношение към сърцето, т.е. към човешките чувства; науката има отношение към ума, т.е. към човешките мисли; общественият живот има отношение към човешките постъпки. Религия без чувство не е религия. Наука без мисъл не е наука. Обществен живот без постъпки не е обществен живот.

Често се говори за примиряване на науката с религията. Това не става изкуствено, по външен начин. Ако дъвчеш храната добре, ще мислиш добре. Щом дъвчеш храната си, както трябва, ще изпитваш приятно разположение, което ще ти даде импулс за работа и за учене. При добро разположение, човек всякога мисли добре. Ако не дъвчеш добре, не можеш да мислиш добре. Тогава ще страдаш от разстройство на стомаха и на корема; това ще те застави насила да мислиш добре. Не е все едно, да мислиш при добро разположение на духа и при разстройство на стомаха. Ще кажеш, че за да станеш човек, трябва да страдаш.

Страданието облагородява човека, но то не може да изработи от него истински човек. За да растеш и да се развиваш правилно, нужно е знание и любов. Растенето има отношение към знанието, към любовта и към добрите постъпки. Ако мислите, чувствата и постъпките ви са механични, вие се отклонявате от правия път. Можеш да обичаш от страх, можеш и да учиш от страх, но страхът нищо не допринася. Да обичаш от страх е едно нещо; да обичаш съзнателно е друго нещо. И със заповед нищо не се постига. Как ще накараш човека насила да свири и да учи? Лекарят казва на болния: Ти трябва да бъдеш здрав! Болният отговаря: Дай ми вяра. Лекарят не трябва да заповядва, но да даде на болния правилен метод за лекуване. Изведнъж не можеш да станеш здрав, но постепенно. Как ще направиш едно дебело, здраво въже? Ще вземеш хиляди нишки и една по една ще ги съединяваш.

Същият закон се отнася и до усилване на мисълта. Към една мисъл ще прибавяш постепенно още много мисли, докато усилиш и закрепиш мисълта си. Не постъпваш ли така, мисълта не може да расте. Какъв учен ще бъдете, ако завършите университет за една година и получите диплом за завършено образование? Какъв инженер ще излезе от вас, ако учите само една година? И да получите диплом, знание нямате. Какъв музикант е този, който е изучавал музика само една година? Какъв концерт може да даде този музикант? Диплом, получен по бърз начин, не е истински, не отговаря на вътрешното съдържание на човека. Много такива дипломи има в света - лъжливи дипломи. В Америка определят един ден през годината, когато хората се забавляват, като допускат най-невероятни неща. Например, някой си напише чек от 25-50 хиляди долара и го дава на свой познат, да изтегли означената сума от някоя банка. Който не знае тази шега, отива в банката, но се връща празен - банката не изплаща такъв чек. Гледаш отвън, чек, пари са това, но се връщаш празен. Забава е това. Много от вашите мисли и чувства представляват такива забави - съдържание няма в тях. Истински чек е този, срещу който можеш да получиш означената сума.

Закон е: Всяка мисъл, в която се влага абсолютна вяра, може да се реализира. Вярата е опорна точка в живота. Без вяра нищо не се постига. - Какво да правим, ако нямаме вяра? - Животът ще ви застави да придобиете вяра, т.е. да проявите своята вяра. Какво правите, когато се качвате на параход? Нагаждате се според условията на парахода. Там се проявявате и живеете по един начин; на сушата, във вашите къщи, живеете по друг начин. Ако не се нагодите на условията в парахода, ще се намерите в трудно положение. Бог, на Когото служите, няма да ви остави в едно и също положение. Той желае вашето щастие, вашето добро, помага в развитието ви, но не така, както вие разбирате. Божиите мисли коренно се различават от вашите. Вие търсите щастието си там, където го няма.

Представете си, че туряте едно малко, петгодишно дете на голям, силен кон. Давате гема в ръката му и го оставяте само да язди коня. Какво ще стане? Конят ще започне да скача, да рита и детето ще падне на земята. Какво е придобило детето от тази разходка? И вие, понякога, имате желание да се качите на голям, здрав кон, но затова са нужни съответни мисли и чувства. Някой казва: Като чопля, все ще изчопля нещо. - Зависи, къде чоплиш и с какво чоплиш. Ако чоплиш Свещената книга, какво ще извадиш от нея? Ако чоплиш себе си, какво ще извадиш? Седиш, чоплиш живота си от младини, от детската си възраст и казваш: Не зная, кога ще стана човек. Като дете, обичах да прескачам плета на чуждите градини, да чупя стомни, да се бия с децата. Всички ме считаха палаво, немирно дете. Ето, сега съм на 45 години, пак върша същите работи. И до днес още прескачам чуждите градини. Къде е погрешката? Лошо е, когато ученикът напусне училището и влиза в чуждите градини. Друг е въпросът, ако учи и след това влезе в някоя градина да си откъсне една ябълка. Ще каже градинарят, че ябълките са негови. Когато човек свърши една полезна работа, има право да си откъсне една ябълка. Когато ученикът свърши училището и получи диплом, той е свободен, има право да влезе в някоя градина, да си откъсне един плод. Той ще намери градинаря и ще иска позволение от него. Ако не учи и не работи, няма право да влиза в чуждите градини. Той не е свободен. Казвам: Ако си учил и работил добре, имаш право да чоплиш - все ще изкараш нещо. Ученикът, като свърши училището с успех, получава диплом и право да се разхожда, където иска. Той е свободен човек. Ако не е свършил училището, той е ограничен, няма право на свободна карта.

И тъй, каже ли някой, че е нещастен, това значи, че не е свършил с успех училището, пропаднал е на един-два предмета. Ако си слуга при един търговец и вместо печалба му докарваш загуби, мислиш ли, че той ще ти даде карта, да се разхождаш свободно, където пожелаеш? Друг е въпросът, ако му докараш печалба от 500-600 хиляди лева. Той ще се усмихне, ще подпише един чек и ще ти даде един месец почивка. Значи, от работата, която сте свършили, зависи вашата свобода, или ограничение. Това е природен закон, в който няма изключение. Щастието върви след прилежните, след онези, които мислят, чувствуват и постъпват добре. Онези хора, които не мислят, не чувствуват и не постъпват добре, те гонят щастието и не го достигат. За добрите ученици щастието върви след тях, то ги гони; за слабите ученици щастието върви пред тях, те го гонят. Някой млад студент не завършва университет, понеже гони щастието. Като срещне млада, красива мома, той мисли, че тя е неговото щастие, върви подир нея, но уроците остават назад. Друг млад студент не търси щастието пред себе си, но учи, не поглежда момите и завършва университета с успех - щастието го гони. Когато мъжът работи, жената трябва да е след него; и когато жената работи, мъжът трябва да е след нея. Когато бащата и майката работят заедно, синът и дъщерята трябва да са зад тях, да ги следват. Псалмопевецът казва: "Господи, бъди ми задна стража!"

Трябва да работим! Ти можеш в един ден да станеш щастлив и в един ден да изгубиш щастието си. Една твоя постъпка може да те направи щастлив, но може да те направи и нещастен - зависи от постъпката. Вие се нуждаете от здрава, положителна мисъл. Всички второстепенни, странични работи сложете зад гърба си. Апостол Павел казва: "Вън от любовта Христова всичко считам за измет". Не дръжте своя минал живот пред лицето си. Не дръжте скъпоценните камъни пред очите си. Ако имате два скъпоценни камъка, сложете ги на гърдите си, или на пръстите си - те да ви бъдат слуги, а вие - техни господари. Ако ги поставите пред очите си, мисълта ви ще се изопачи и страданието ще ви следва. Мнозина казват, че живеят добре. - Щастливи ли сте? - Не сме щастливи. - Щом не сте щастливи, не живеете добре. Щастливият върви напред, вглъбен в мисълта си и от нищо не се съблазнява. Ако види богата, голяма къща, оставя я назад; ако види красива мома, оставя я назад; ако срещне учен, или знаменит музикант и него туря зад гърба си. Всичко чуждо той туря зад гърба си, не товари своята мисъл с чужд капитал. Една философия има той и нея следва. Някой се оплаква, че го сложили на бойната линия. Много естествено, той е страхлив и за да се кали, да стане смел, Провидението го е поставило на първа бойна линия. Той се намира между две злини - страх отпред и страх отзад - и от двете ще избере по-малката злина. Така ще придобие смелост и решителност. Не се плашете от живота. Нужно ви е истинско, положително знание. Имате ли това знание и на бойното поле да попаднете, ще станете невидим. - Как се постига това? - Ще се намалиш до молекула - никой няма да те види. Или, ще се превърнеш на вода. Тогава, колкото и да те стрелят, никой не може да те убие.

Помнете: Причината за много от вашите нещастия е вън от вас. Например, докато не се хване на въдица, рибата е щастлива. Тя плува, свободно си живее във водата. В момента, в който пожелае да изследва въдицата, тя се натъква на нещастие. Въдицата се забива в устата й, и тя се чуди, откъде дойде това нещастие. Тегли се напред-назад и си казва: Как стана тази работа? Това нещастие идва от въдицата. Казвам: Съблазните в живота са въдици, които причиняват нещастия. Ти се интересуваш от въдицата, искаш да я изследваш. Ти искаш да изследваш една каса, да видиш, какво има в нея. Касата е въдица. Не ти трябват чуждите пари. Ако искаш да знаеш, къде е твоята каса, от която можеш да вадиш пари, ще те заведа при нея. Бъркаш ли в чужда каса, ще се закачиш на въдица. Един ден, на едно от Рилските езера, хванаха две пъстърви. Купихме ги и ги пуснахме отново във водата. Те разказаха на останалите риби да не се хващат на въдиците, защото смърт ги очаква. От този ден рибарите не хванаха нито една риба.

Освобождавайте се от непотребни мисли, които спъват развитието ви. Например, искаш да знаеш, какво мисли някой за тебе. Или добро мисли, или лошо. Ако започне да те хвали, да казва, че си благороден, добър човек, той иска да те подкупи. Не се минава много време, той идва при тебе да иска пари. Трябва да платиш за похвалата. Ако не му услужиш, веднага ще измени мнението си за тебе. За да докажеш, че си благороден, ти трябва да предвиждаш нуждите му и без да ти иска пари, да му се притечеш на помощ. Виждаш, че този човек не е ял три дни; ще му приготвиш един хубав обяд и ще го задоволиш. Помагай на човека, без да очакваш нещо от него. Като помагаш на другите, помагаш на себе си.

Какво правят учениците в училището? Способните ученици помагат на слабите. Те им разказват урока, обясняват им, каквото не разбират и в края на краищата, слабият ученик получава по-добра бележка от силния. Това е истинска помощ. Способният ученик и да получи по-долна бележка от слабия, не се смущава. Той всякога може да се прояви, защото носи знанието в себе си. Дипломът е външна страна на знанието. Казват за някого, че е учен човек, звездите сваля от небето. В същност, той не е учен. Истински учен е онзи, който държи звездите на мястото им, не ги снема от небето. Какво ще стане с небето, ако звездите паднат на земята? Звездите са нужни като светила, като мярка за определяне на времето и годините. Като знаете това, не се мъчете да сваляте слънцето, месечината и звездите. Наблюдавайте ги и се ползвайте от техните енергии. Дръжте в ума си мисълта: Всички хора имат заложби и възможности в себе си, но не са работили еднакво и до днес още не работят еднакво. Разликата между хората се заключава в работата, която са вършили в миналото, която вършат днес и която ще вършат в бъдеще.

Кой човек е добър? - Добър човек е онзи, който мисли, чувствува и постъпва добре. Що е добро? - Непреривен процес на права мисъл, право чувствуване и прави постъпки. Щом този процес се прекъсне, злото се вмъква в доброто като клин. Като съзнателен човек, аз се стремя винаги да постъпвам добре. Как постъпват хората с мене, това не е важно; аз трябва да постъпвам добре. Неправилната постъпка е неправилно взет тон. Какво трябва да правиш, ако вземеш тона неправилно? Ще го изпееш няколко пъти, докато го вземеш правилно. Вземи тона един път, спри малко; вземи го втори път, пак спри. Когато тонът прозвучи чисто, правилно, ще спреш и ще чакаш одобрението на учителя. Така ще постъпвате и с Бога. Той иска от всички да мислим добре - първото изкуство в живота; да чувствуваме добре - второто изкуство и да постъпваме добре - третото изкуство. Като придобием и трите изкуства, ще разберем стиха: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Кой човек е съвършен? - Който мисли, чувствува и постъпва правилно. - Това е непостижимо. - Постигането на съвършенство е непреривен процес. - Как се изявява съвършеният човек? Той се справя и с най-големите мъчнотии. За него няма нещо невъзможно. Той има съдействието на Бога, на природата, на ангелите - на всички добри и разумни същества. Христос казва: "Отец ми е в мене, и Аз съм в Него". Следователно, ако Бог е в тебе, Той е твоето спасение. Ако Бог не е в тебе, кой ще те спаси? Ти живееш в Бога, но не Го разбираш. Защо не Го разбираш? - Затворил си сърцето си за Него. Отвори сърцето си за Бога, да работи Той за тебе и да Го разбереш. Тогава и ти ще работиш за Него. - Не работя ли за Бога? - Работиш, но така, че Той трябва да поправя това, което си изработил. Когато разбираш Бога, ти ставаш гениален и казваш: От известно време мислите ми текат леко, перото ми пише добре. Това показва, че Бог работи в тебе, но те оставя да се радваш и да мислиш, че ти работиш. Бог не прилича на нас. Той се радва на всичко, което сме изработили чрез Него. Така Той ни учи на безкористност и пълна готовност за работа. Понякога Бог не влиза сам в нас, но праща някой свой слуга да работи вместо Него. Тогава Той се радва и на нас и на своя слуга, че сме работили задружно, в Негово име.

Три важни неща трябва да останат в ума ви: да мислите добре, да чувствувате добре и да постъпвате добре. Минава през ума ви мисълта, че сте нещастни - сложете тази мисъл зад гърба си и вървете напред. Понякога мислите, че сте щастливи, че сте постигнали съвършенство. Докато сте на земята, щастието и съвършенството са моментни прояви. Когато изпълнявате Божията воля, съвършени сте; щом престанете да я изпълнявате, губите съвършенството си. На земята няма съвършени хора. В това всеки сам ще се убеди. Минаваш за съвършен. Дават ти една работа да я свършиш идеално. Една грешка само да направиш, ти не си съвършен.

Много знания имате от миналото, но всичко не ви ползва. Днес минавате за християни, но и вашето християнство не ви ползва. Новата светлина на изгряващото слънце ви ползва. Да се спирате върху миналото, какви са били баща ви и майка ви, това е изгубено време. Каквито и да са били те, добри или лоши, това си е за тях, то е минало време. Единственото важно нещо е да знаете, че във вас се крие мощна сила, чрез която можете да изправите малките погрешки на своето минало. Малките погрешки, ако не се изправят, стават големи; и големите погрешки, ако се изправят, стават малки. Всеки човек е в състояние да изправи малките си погрешки. Опитвали ли сте да рисувате носа си? Наблюдавали ли сте очите си при добро разположение на духа? Вие мислите, че имате знания, а не познавате себе си. Можете ли да познаете състоянието на човека по промените на неговото лице, по цвета на лицето му? Който чете по лицето за състоянията на човека, той знае причините, които предизвикват тия промени и може да ги избегне.

Някой седи, движи краката си, криви устните си, чопли носа си. Външно изглежда съсредоточен, а в същност той предизвиква близките си. Да се съсредоточиш към нещо, това значи, да контролираш своите действия. И при това положение можеш да се мръднеш, но чувствуваш контрола, който си налагаш. Не е лесно да се съсредоточиш. Това значи, да изпиташ слаби бодвания, като че с игла те бодат. Това показва, че си попаднал в област на електрически енергии, които ти въздействат. Тури тези бодвания на работа в нервната система и те скоро ще изчезнат. Ако ги оставиш в областта на чувствата, те ще се превърнат на лоши мисли. Впрегни лошите мисли на работа и те ще се превърнат на добри. Каже ли някой, че не е разположен, знай, че лоши мисли го безпокоят. Аз виждам, от лявата страна дошли баба му и прабаба му, от дясната - дядо му, прадядо му, чичовци - всички искат нещо от него. Едни го теглят на една страна, искат помощ от него; други го теглят на друга страна и те искат помощ - никой не влиза в положението му. Той пъшка, мъчи се, не може да си помогне. Питам: Какво ти е? - Не зная, какво ми е, но като че целият ад е върху мене. Аз се обръщам към бабите и дядовците му и казвам: Оставете човека свободен. Той е беден, няма какво да ви даде. До половин час да го освободите, никой да не остане тук! Аз ще ви помогна вместо него. След това той казва: Слава Богу, олекна ми!

Като ви казвам това, вие не трябва да се плашите. Всички имате тази опитност, но не можете да си помогнете. Аз ги виждам, разговарям се с тях, държа им лекции, а те си разказват цялата история. Като им предам лекцията, те се успокояват и се разотиват. Поканвам ги и друг път да ме посетят. Постъпвайте и вие така с вашите баби и дядовци. Бог изисква това и вие трябва да изпълните Неговата воля. От вас зависи да бъдете щастливи, или нещастни.

З а д а ч а. За една седмица ще направите опит да мислите право, да чувствувате право и да постъпвате право. Всеки да си каже: Заради Бога ще мисля право; заради Бога ще чувствувам право и заради Бога ще постъпвам право. Като обичаш някого, ти трябва да се жертвуваш за него. Искаш да те обичат - това е една страна на въпроса; искаш да обичаш - това е друга страна на въпроса. Да те обичат хората, това значи, да бъдеш нещастен; да обичаш хората, това значи, да бъдеш щастлив. Ако си нещастен, причината за това се крие в желанието ти да те обичат; ако си щастлив, причината за това се крие в желанието ти да обичаш. Когато обичам някого, аз се радвам и на малките му придобивки.

Да обичаш, това е велико изкуство. То е все едно, да знаеш, кога и как да гълташ храната си.

Храна, която не си сдъвкал добре, не гълтай.

Мисъл, която не си разбрал добре, не възприемай.

Чувство, което не си разбрал добре, не възприемай.

Велика наука е да знаеш, кои неща са за тебе и как да ги приемаш. Успехът ти за хиляди години зависи от твоите прави мисли, чувства и постъпки. - Кой може да ни научи, кои неща са за нас и как да ги приемем? - Само Бог. Когато влезе в нас, Той ще ни научи на всичко. Той ще ни научи да мислим, да чувствуваме и да постъпваме право. Някои от вас са започнали да мислят право, други са започнали да чувствуват право, а трети са започнали да постъпват право.

Помни: Снегът е бял, но студен. Огънят е топъл, но не е твърд.

Любовта, която не произвежда топлина, не е любов.

Мъдростта, която не произвежда светлина, не е мъдрост.

Истина, която не носи свобода, простор и разширяване, не е истина.

11. Лекция от Учителя, държана на 16 декември, 1931 г.

София. – Изгрев.