Разлика между версии на „Защо е позволено някой да прави добро“

Текуща версия към 20:29, 24 октомври 2011

Неделни беседи

1936

Вас ви нарекох приятели - 1935-1936

Защо е позволено някой да прави добро

„Защо е позволено на човека да прави добро съботен ден“.

Отче наш.

„Изгрява слънцето“.

Ще прочета само 12 стих от 12 глава от Евангелието на Матея.

„Духът Божий“.

„За то е дозволено някой да прави добро съботен ден“. Една дума или един стих може да послужи само като повод за един разговор. Една клечка кибритена може да послужи само като повод за разгоряването на огъня. Целият огън не седи само в кибритената клечка, но тя дава само повод. Мнозина могат да кажат: Нима всичко седи само в един стих? Не, стихът е само един повод. Всички имате познания, но има един процес в природата, който аз наричам процес на обновяване. Този процес се нарича още освежаващ. Има процеси, които не създават нещата, но само ги обновяват. Следователно, при самовъзпитанието или при самообразованието, човек непременно трябва да разбира процеса на обновяването. Ако не разбира този процес, човек ще изхарчи всичкото си време напразно. Много пъти хората правят ненужни процеси и упражнения за постижение на нещо, но нищо не могат да постигнат, защото у тях не работи процесът на обновяването. Такъв процес е, например, духането на вятъра, който обновява водите в моретата и в океаните. Мнозина не могат да си обяснят защо морето се вълнува. Ако морето не се вълнува, водата му не може да се опресни, не може да се освежи. Никога човек не може да принесе тази влага из пространството, както я пренася вятърът, който същевременно опреснява водите. Въздухът, вятърът не създава влагата, но то обновява, раздвижва водата. От друга страна пък водата освежава, обновява земята. Ако водата не обновяваше земята, последната щеше да се превърне в пустиня. В това отношение ние считаме въздуха за нещо по-високо от водата, а водата за нещо по-високо от твърдата почва. Следователно, въздухът и водата служат като средства за обновяване в природата. И затова, когато хората питат защо са страданията в света, казвам: Според мене, страданията служат като обновителен процес в живота на човека. Те представят въздуха, който размърдва водата. Страданията са размърдване на водата в човека. Защо трябва да се размърдва водата? Ако водата не се размърдваше, тя не би могла да се обнови. Следователно, човек страда, за да се обнови. Щом се обнови морето, водата в него отново утихва. След като е страдало дълго време, морето нищо не е изгубило от себе си, то пак си остава. На скоро дойде един господин при мене и ми каза: Соковете на моя живот изсъхнаха. Пресъхна вече моят живот. Аз виждам нещо добро в това изсъхване. Изсъхването е един от обновителните процеси. Ако житното зърно не изсъхне, то непременно ще мухляса. Ти трябва да го изсушиш. Ако искаш да запазиш хляба за по-дълго време, ти трябва да го направиш на песмет, да го изсушиш. Не го ли изсушиш, той ще мухляса. Ако не изсушиш ризата си, тя ще мухляса. Тъй щото, ако ти не се изсушиш, човек няма да станеш. Както виждате, аз взимам думата изсушаване в съвсем друг смисъл, а не тъй, както хората я разбират. Тя представя известна фигура, която аз тълкувам. Плодът, за да бъде полезен, трябва да изсъхне. Обаче, дървото, което расте и се развива, не трябва да изсъхне. Растението и развиването са други процеси, те представят процес на възрастване, а не на обикновеното съхнене, за което вие говорите. Тези два процеса не трябва да се смесват. Ако растеш и възрастваш, сушата не е необходима за корените ти. От сушата корените съвсем ще изсъхнат, а оттам и цялото дърво ще изсъхне. Корените трябва да имат повече влага.

Казвам: Съвременното човечество, както и вие отделно трябва да изучавате всичко онова, което природата е създала. Всички трябва да изучавате процесите на природата и да се ползувате от тях. Често хората имат съвсем повърхностни понятия за това, което става в природата. Те си мислят дали светът не е могло да бъде създаден по друг начин. – Не, светът по никой друг начин не би могъл да бъде създаден, освен по начина, който Бог го е създал. За да се създаде светът такъв, какъвто днес го виждаме, се е мислено дълго време, и най-после, за дадените условия то(ѝ) е създаден в най-добрата му форма, с всички най-добри възможности за развиване на всички живи същества. Така създаден светът, той може да донесе най-добрите резултати за всичко живо, както и за цялото човечество. Тъй както днес е създаден вашият организъм, с всички свои органи – мозък, сърце , дихателна система, пищеварителна система, както и с предвиждане на всички спънки и мъчнотии в живота ви – всичко това е най-доброто, което може да се помисли за дадения момент. Следователно, ако продължавате да се питате защо сте така създадени, вие сами ще се спънете. Каквото и да казвате, каквото и да правите, вие не можете да измените естеството си. Вие сте създадени да ядете. – Ама по-малко трябва да ядем. Колко по-малко трябва да се яде? – Ама по-много трябва да ядем. – Колко по-много трябва да се яде? Има една пропорция, според която е определено колко трябва да яде човек в различните възрасти на своя живот. Дете, което тежи четири килограма, колко трябва да яде? За това съществува цяла математика. Като казвате, че човек трябва да яде много, трябва да знаете колко е това много. Колко трябва да яде една пчела? Сега, аз няма да ви дам моите сметки. Определено е колко трябва да яде един комар или една малка буболечка. Природата е определила точно колко трябва да яде всеки човек. Донякъде тази мярка е в зависимост от тежестта на човека. Всеки ден невидимият свят определя за всеки човек колко трябва да яде и какво меню трябва да употребява. Ако човек не яде толкова, колкото му е определено, той ще си нанесе голямо зло. И ако яде повече, отколкото му е определено, също ще си нанесе едно голямо зло. От сутринта още се определя за всеки човек известен бюджет, който трябва да изразходва. И той трябва да благодари за определения му бюджет. Ако човек си позволи свръхсметен кредит, той ще трябва да отговаря за него. Природата обича точната математика: Нито повече, нито по-малко. Всички съвременни хора са загазили със свръхсметните си кредити. Те току си отпущат от касата и после казват: Надминат е определеният бюджет. И след това ще кажете, че животът е тежък. Не е тежък животът, но ние искаме да го изменим. В това седи тежестта. Ти работиш повече, ядеш повече, а не трябва да ядеш и да работиш толкова много. Колкото повече работиш, толкова повече ще се изтощаваш. Или ще започнеш да мислиш как да наредиш живота си, как да отгледаш децата си, какво ще стане с тях след 20 години. Ако си момък, мислиш как да намериш богата мома, каква служба да заемаш и т. н. Кроиш, кроиш, докато най-после обущата ти станат много тесни. До сега не съм видял нито един обущар, който има хубави обуща. Нито съм видял един дрехар, който да има хубави дрехи. Те правят на хората хубави обуща и дрехи, а за себе си минават, както и да е. Природата не търпи никакви дефекти. Когато от невидимия свят ти дадат някакъв занаят, ти трябва да изработиш за себе си най-хубавото нещо. Ако ти върви като фирмаджия, ти ще можеш да препоръчваш най-хубавото си произведение и пред другите хора. Какви са вашите понятия за живота? Вие, например, мислите, че трябва да се ожените, да родите няколко деца. Какво разбиране имате вие за женитбата? Вие мислите, че като се ожените, ще родите няколко деца и с това всичко се свършва. Вие не разбирате какво нещо е женитбата. Не разбирате какво значи раждане. Вие говорите, че някой човек е учен или поет, или философ, но не разбирате тия думи. Знаете, че искате да станете такива, но как ще станете, какво означава думата поет, учен или философ, не разбирате. Хубаво, отлични неща са тия, но вие не ги разбирате. Говорите за музиката, но не знаете, какво представя музиката. Музиката е едно възпитателно средство за човека. Музиката е същевременно и лечебно средство. За в бъдеще, когато някой човек заболее от треска, няма да му се предписват никакви лекарства от аптеката, но като дойде лекарят, той ще носи със себе си своята цигулка или друг някакъв инструмент и ще започне да пее и да свири на трескавия. От звуците на тази музика треската ще започне да игра(е) и след малко време болният ще се почувствува по-добре. След това лекарят ще прати болния да отиде сам в някоя музикална аптека да си купи едно ново парче и сам да го свири. Като се върне от аптеката, трескавият ще започне да свири и да пее, докато отново разиграе своята треска. Като ѝ се изсвирят няколко парчета, тя съвършено ще напусне болния и ще си замине. Сега аз ви представям работата в много лека форма. Казвате: Смешна работа е тази! Лекарят да свири и да пее на болния, и по този начин да го лекува. За онези, които не разбират процесите на природата, това е смешно, разбира се. Това е само за изяснение. То е един от най-хубавите методи. Не се знае кога ще дойде това време, но все-таки ще дойде. По-хубаво ли е да дойде лекарят при болния и да му каже, че след няколко дена ще замине за оня свят? А тъй, като влезе лекарят при болния, ще извади цигулката си и ще му каже: Ти се нуждаеш от класическа музика и започва да свири. Като изсвири парчето, ти му даваш сто лева. Лекарят благодари и ти пожелава и втори път да го извикаш. И ти благодариш и пожелаваш втори път да дойде да ти посвири едно класическо парче. Какво правят сегашните лекари? Дойдат при болния, препоръчат му един горчив хап, и дълго време след отиването си болният ще плюе, да се освободи от тази горчивина. Питам: Ако сегашните хора могат да търпят тази система на лекуване, защо да не могат да търпят бъдещата, която ще бъде само музика и песен? Ако можем да търпим лошия живот, защо да не можем да търпим бъдещия? Това показва, че не разбирате живота.

Сега да се върнем към същественото. Щастливият живот се заключава в малките работи. Запример, вие не знаете още как да дишате правилно и как да се храните. Запример, мнозина говорят за дишането, за (храненето) на йогите, на индусите, но те сами нямат една мярка, в която да се заключава правилното дишане и ядене. Самите индуси, самите йоги не знаят точно в една минута колко вдишки трябва да се направят, после каква поза трябва да вземат във време на дишане. Също така те не знаят какво положение трябва да заеме умът, сърцето и душата на човека. Какви трябва да бъдат мислите и чувствата на човека във време на дишането, също не знаят. Мислите, чувствата и постъпките са три фактора, които определят здравословното състояние на човека. Казвате, че човек трябва да има вяра, но вие не разбирате какво нещо представя вярата, какви са нейните елементи. Вярата е един външен резултат. Тя има три елемента: Мисъл, чувство и действие. Ако човек не мисли правилно, ако не чувствува правилно и ако не действува правилно, той не може да има никаква вяра. Същевременно той не може да има един основен тон на живота. Вярата е един процес, който отпосле ще дойде. Вярата е нещо материално. Някой вярва в неща, които може да постигне. Вярата е обективен процес. Някой вярва, че ще отиде в рая при светиите, при ангелите, при баща си и при майка си. Разправят за един американски проповедник Муди, който разправял: Едно време, като мислих за рая, представях си само Бога, ангелите и светиите. Нищо друго не можех да мисля. Къде е раят, нищо друго не мислех. По едно време умря и баба ми. Като мислех за рая, започнах да мисля за Господа, за ангелите и за светиите, още и за баба си. Така мислих вече и за баща си, защото ми казаха, че той отишъл в рая. По този начин раят ми стана малко по-понятен. След време умря и майка ми. Тогава, като мислех за рая, започнах да мисля за Господа, за ангелите, за светиите, за баща си, и за майка си. После умря жена ми, умряха и децата ми, и някои от моите приятели. И като мислех за рая, едновременно с Господа, с ангелите, със светиите, започнах да мисля и за майка си, за баща си, за децата си, за приятелите си, които са жители на рая, че постепенно раят ми стана толкова близък и познат, та взех да мисля, че и аз ще отида там. Толкова много жители, мои близки от земята заминаха за онзи свят, че и на мене вече стана близък раят. Раят е нещо материално, не е нещо, което виси във въздуха. Раят е место, дето душите живеят. Там има училище, там има песни, хор, музика. И в рая на (има) обществен строй, както на земята. Едно нещо само няма в рая: Прах няма там. В рая няма още гробища, затвори, одумвания, вестникари, като нашите. Там няма още и зурли, и тъпани, там няма никакви обявления, никакво лепене на реклами по улиците, че еди къде си се дава някакъв концерт или представление. Там не се дават обявления, че еди кой си се жени за еди коя си жена. В рая не се съобщава, кой се развел, кой умрял, защото там няма нито женитби, нито разводи. Там не се съобщава, както тук, че с еди каква си заповед еди кой си е назначен на служба. Там всеки се ражда в службата си, няма какво да го назначават и уволняват. Там не се съобщава, че някой го опопили, другиго разпопили. Там който е роден за поп, поп става направо. Но там няма никакви раса, никакви килимявки, както нашите попове носят. Ще кажете, че това е подигравка. Не, така, както хората мислят, това е най-голямата подигравка на света. От мое гледище, така, както аз разбирам нещата, това е най-голямата подигравка, която съществува в света. Като се каже истината на някого, той казва, че се подигравам с него. Не зная, дали аз се подигравам, или той се подиграва. Както и да е, един ден вие сами ще влезете в рая и ще видите, какво представя той от своя страна. Всички вие имате понятие за рая, не е съвсем чужд за вас. Някои даже са ходили в рая, познават го. Мнозина от вас са ходили в райската градина, познават я, виждали са и ангели, и светии, но като се върнат, забравят всичко и казват: Кой знае, дали сме ходили някога в рая. Това е илюзия. Не, ходили сте в рая, но сте забравили. Казвате: Как може да забравим? Забравили сте, нищо повече. Когато момата се влюби в някой момък, тя забравя вече баща си и майка си, които по-рано е обичала. Тя носи в ума си младия момък като някой светия, всичко забравя наоколо си. Когато майка ѝ я пита: Къде ходи? Тя казва: Ходих да гледам светията. Ще кажете, че и това е подигравка. Не, никаква подигравка не е това. Според мене, когато кажете, че някоя жена е жена на някой мъж, това е по-голяма подигравка. Или когато кажете, че еди кой си е мъж на някоя жена – това е по-голяма подигравка. А така, една мома ходила да гледа един светия, какво лошо има в това. И когато момъкът ходи да въздига една светица, какво лошо има в това? Той иска да я извади от калта. Този момък иска момата да стане светица като него. Сега вие ще кажете: Ти жениш и светиите, като обикновените хора. Ами вие като жените глупавите хора, какво лошо има в това? Ето, апостол Павел казва: Сгодих се за Христа. Значи, той сгодил простите, грешните хора за Христа, за Първородния син на Бога. Та вие трябва да имате правилно, възвишено схващане за живота. Това схващане, което сега имате, не е лош(о), но то не е състояние да осмисли живота ви, то не е в състояние да даде импулс на сегашния ви живот. При сегашното ви развитие се изисква ново, високо разбиране на живота. При сегашните си разбирания за живота вие непременно ще изживеете големи разочарования. Дръжте вашите си разбирания, но временно само, докато съградите нови разбирания. Някои от вас ще кажат: Ние, които сме женени, можем ли да станем свети хора? Разбира се, и вие можете да станете светии, но това ни най-малко не значи, че като станете светци, трябва да напуснете мъжете си. Сега, ако някоя жена стане светица, тя напуща мъжа си и отива в монастиря. Мъжът казва: Не ми трябва такава светица жена. И мъжът, като стане светец, напуща жена си. Ама обвързват ни. – Така, както съвременните хора живеят, това не е свобода, това е робство. Ако мъжът в рая може да си позволи да мисли нещо лошо, както мъжът на земята мисли лошо за жена си, той веднага ще се намери на десет километра вън от рая. И ако жената си позволи да помисли или да каже лоша дума в рая, както на земята прави, тя моментално ще се намери километри разстояние вън от рая. Там няма изключение за никого. А в този свят, както виждате, Господ е толкова снизходителен, че колкото лошо и да мислите един за друг, пак ви държат на земята. Но помнете, че ако отидете такива на онзи свят, непременно ще ви изхвърлят не само от другия свят, от рая, но и от земята ще ви изхвърлят от рая. Един ден ще ви изхвърлят не само от другия свят, от рая, но и от земята ще ви изхвърлят навън. Това значи, че ще умрете. Днес всички хора умират по единствената причина, че мислят лошо – нищо повече. Ще кажете, че хората умират по причина на различните микроби или по причина на лошите условия. Това са второстепенни работи. Причината за смъртта на хората се дължи на лошото ядене и лошото пиене. Смъртта на хората се дължи на лошото мислене, на лошото чувствувание и на лошите постъпки. Това е факт. Лошите, външните условия не са причина за смъртта. Външните условия са външни. С това аз не искам да ви кажа, че вашият живот е лош. Добър е вашият живот, но вие не го разбирате, нито го оценявате. Една жена има един мъж, когото Господ обича. Заради Господа и ангелите го обичат, а тя го счита за последен негодяй. Той е знатен на небето, там има около десет жени при него. Какво да се прави? Отде накъде да минава този човек за знатен? И мъжът мисли същото за жена си. Той не може да си представи, че тя е знатна, че е обичана от Бога. Питам: Какъв живот е този, когато сестрата подозира брата, и братът подозира сестрата? Или какъв семеен живот е този, когато мъжът подозира жена си и жената подозира мъжа си? Какъв живот е този, когато и религиозни – православни, католици, евангелисти, теософи, окултисти, всички мислят едни за други лошо? Какви хора могат да бъдат с такива мисли, я ми кажете? Какъв човек ще излезе от тебе, ако цял ден каляш ума си с такива мисли? Двама души се влюбили, Бог е и в единия, и в другия. Въпреки това те калят Господа със своите мисли.

Съвременните хора са си създали един много лош навик, с който нарушават свободата си. Вземете, запример, свещеникът и владиката, създали си навик да им се целува ръка. Преди всичко този свещеник или владика трябва да има високо съзнание, да е високо просветен. Той може да е извършил нещо лошо, да е направил някакво престъпление, и след това хората ще му целуват ръка. Нека всеки сам да целува ръката им, по любов, а не по задължение. Свещеникът току подложи ръката си да му я целуват. Че никой не му е длъжен да му целува ръката. Нека остави всекиго свободен като човек, който мисли, да се прояви, както иска. Ако в ръката на този свещеник има нещо, човек с любов ще му я целуне. Ако няма нищо в ръката си, няма защо да се целува. Ако ръката на някой свещеник е нечиста, защо трябва да се целува? С това се нарушава Любовта. Как трябва да се целува ръката на владиката? С любов трябва да се целува ръката му. Един стар 82-годишен дядо ми разправяше следното нещо. Той казваше: Аз съм умен човек. Един ден отидох при владиката и той веднага ми даде ръката си да я целувам. Аз се наведох и целунах своята ръка. Както виждаш и аз съм владика. И после се смее този стар човек. Владиката го погледнал, но дядото му казал: Дядо владика, ако целунеш моята ръка, и аз ще целуна твоята. Ако не целунеш моята ръка, и аз няма да целуна твоята. Оттук аз вадя следното заключение. Всички неща в света да стават по свобода и то по свобода, която произтича от Любовта. Сега, като ви говоря по този начин, искам да изнеса един факт, или да изнеса нещата така, както са в действителност, не искам да се подигравам с вас. Всяка постъпка, която произтича от закона на Любовта, тя е свещена, тя е Божествена. Каквото направи човек, ако го направи по любов, от сърце, то е право. В Бога няма никакво престъпление. Но ако направи човек нещо без любов, той непременно ще съгреши. И като направиш погрешка, ще се сърдиш. Ако не целунете ръката на свещеника или на владиката, той ще ви пита защо не сте му целунали ръка? Ако свещеник не иска да целуне ръка на владиката, той после ще види и ще пати. Както и да целуне ръката му, все ще му намери някаква погрешка, някакъв (ким).

Сега да оставим владиците на страна. Вие можете да си образувате такъв навик, като тях, владишки навик. Пазете се от вашите владишки навици. Владиката трябва да бъде образец на любовта. Когато дойде някой човек при владиката, последният трябва спокойно да го погледне и мислено да му каже: Ако ме обичаш от сърце, можеш да ми целунеш ръката. Не ме ли обичаш, свободен си, няма защо да ми целуваш ръката. Не трябва да ти става тежко. И аз съм човек, като всички хора. Не мисли, че съм някакъв голям светия. Светия не съм станал още. Да не мислиш, че като туря расо и килимявка, че изведнъж мога да стана свят човек. Нима като примигва човек с очите си, че е светия? Не, в живота не е нужно актьорство. Сърцето на владиката трябва да бъде чисто, безкористно. Каквото правят хората, той трябва да ги оправдава, да намира, че са прави и да е готов да носи техните грехове. Ако той говори лошо за хората и те ще говорят лошо за него. Понякога хората ме питат, как мога да търпя тия около себе си. Питат ме, как понасям всичко това? – Че как да не ги търпя? Как да не нося? Аз имам методи за лошите езици, не ме е страх от тях. Лошият език изпуща лоша вода навън. За тази вода аз имам пясъчни пластове, през които я прекарвам. Като филтрирам водата през десет пясъчни пластове, тя става чиста, годна за пиене. Тази вода е вече чиста, освежена. Когато един човек говори лошо за някого, това показва, че той го обича. Това е любовта. Когато един човек те обича, той може да те изяде. Когато друг човек те обича, той може да те посади в земята да растеш. И единият, и другият ще ти създадат страдания. Когато някой те посади в земята, ще помниш през целия си живот. Такива страдания ще ти причини, но и когато те изяде, пак ще ти причини страдания. Сега аз искам да разберете смисъла на тия неща. Искам да ви кажа, че всичко, каквото в света става, е на местото си. Когато хората говорят или правят лошо, това не е хубаво, но и то си има своите причини. Лошите мисли си имат свои причини; лошите чувствувания си имат свои причини и лошите постъпки си имат свои причини. Ние така трябва да разбираме живота, за да се освободим от всички несгоди от постоянните смущения. Защо се смущават хората? Защото нямат любов. Животът без любов е немислим. Любовта, като възпитателна сила, вие тепърва трябва да я проучавате. Вие търсите смисъла на живота си там, дето той не може да се намери. И затова искате да се заобиколите с добри хора. Вие не разбирате живота, ако искате това. Всички хора, които сега съществуват на земята, те са на местото си. Между каквито хора живеете в дадения случай, бъдете благодарни за тия условия. Човек във веки веков не може да остане при едни и същи условия. Условията на всеки човек ще се сменят постоянно. За в бъдеще и да иска някой човек да бъде в същите условия, няма да може. Следователно, бъдете доволни, че живеете при и между такива хора, каквито са сегашните. Нали казвате, че всички хора са от Бога създадени? Защо тогава не можете да ги търпите? Защо не можете да ги обичате? Коя е причината, че не обичате всички хора еднакво? Преди всичко не е необходимо да обичате всички хора еднакво. Да мислите, че трябва да обичате всички хора еднакво. Това е криво разбиране. Да обичате хората в най-прост смисъл, това означава да не спъвате процеса на прииждане на техните блага. Когато човек усети, че вие спирате пътя на неговите блага, той непременно ще ви намрази. Следователно, всяка омраза е резултат на една мисъл, дали е права тази мисъл или е крива, то е друг въпрос. Когато чувствувате, че някой човек работи за вашето благо, вие го обичате. Но тази любов още не е Божествена Любов, тя е частична любов. Дали ще те обича един човек, дали ще те обичат десет души или най-после дали ще те обича Бог, в това има грамадна разлика. Човешкият живот се отличава по това, че в началото ще страдате, в края ще страдате, само в средата ще имате малко радости. Значи, в човешката любов в началото и на края ще опъваш конеца. В ангелската или в идеалната любов, в началото ще опъваш конеца, а в края и в средата ще ти бъде добре. В Божествената Любов и в началото, и в средата, и на края ще ти бъде добре. Значи, всички хора се нуждаят от Божествената Любов. Нещастията на човешката любов представят почва за Божествената Любов. Корените на Божествената Любов са спуснати в почвата на човешките страдания и нещастия. Тази Божествена Любов превръща всички човешки страдания, мъчнотии и несгоди за бъдещото добро на човечеството. И оттам виждаме, че Лазар, който страдал на земята, като отишъл на небето, там намерил своето щастие. Богатият, който на земята благувал, живял в охолност и щастие, като отишъл на онзи свят, там бил подложен на големи мъчения, да се научи как трябва да се живее, та като дойде втори път на земята, да живее правилно. Казвате: Че кой е ходил на онзи свят? Аз пък ви питам: Как можете да ми докажете, че сега сте на този свят, на земята? Ти спиш и си мислиш, че си на този свят. Можеш ли да ми докажеш, че си на този свят? Ти мислиш, че си женен, но това е въображение. Ти мислиш, че си богат, че си учен човек, но и това е предположение. Ти мислиш, че си остарял и това е предположение. Ти живееш и мислиш, че баща ти е в гроба. Като погледнеш в гроба, нищо не е останало от него. Мозъкът му го няма, главата му е изкуфяла, останали са от него само едни кости. Ти казваш: Баща ми е това. – Какъв е този баща? Де е в същност твоят баща? Къде отиде той? Но вие, като не разбирате този общ закон, веднага ще се погнусите и ще погледнете другояче на въпроса. Това е защото криво разсъждавате. Вие не сте се научили да мислите право. Сега ще ви представя една фигура. Какво правят красивите моми в света, когато искат да се освободят от момците, които често ги задяват. За да не ги безпокоят момците, те си турят на лицето една тънка грозна маска, та никой да не им обръща внимание. Като дойде нейният избраник, тя веднага маха маската си и му се усмихва. Щом дойде друг някой, тя веднага туря маската си. На чуждите момци показва маската си, а на своя избраник показва лицето си без маска. Сега не искам да вярвате в това. Това са мои тълкувания, в които не искам непременно да вярвате. За мене те са една реалност. Аз така виждам нещата, но за вас това не е необходимо да го приемете. Вие можете да мислите, както искате, и ако можете да ме убедите във вашето, аз съм готов да го приема. Казвам ви, че този е пътят, по който трябва да вървите. Вие искате да се разкриете на всички хора. Това е немислимо. Вие гледате другояче, не, казвам: Няма какво да разкривате душата си на своя приятел, няма какво да се разкривате на носа на своя приятел, няма какво да се разкривате на краката на своя приятел, няма какво да се разкривате на пръстите, на ръцете на своя приятел, нито пък трябва да се разкривате на космите на своя приятел. Той не се нуждае от това разкриване. Вашият приятел не е нито в носа си, нито в краката си, нито в ръцете си, нито в космите си. Това не е приятелят ви. Важна е душата на вашия приятел. Вашият приятел не е във външността си. Следователно, няма какво да угаждаме на неговия нос. Други неща има, към които човек трябва да се стреми. Казвам: Многото хора, това са удове, органи на идеалния човек. Всички хора остават едно цяло. Те живеят заедно. Когато додете до идеалния живот, там ще видите, че всички отделни удове, като краката, запример, които са ви помагали, и те имат свои органи. И краката на човека в невидимия свят имат криле, те са ангели. Аз не искам да вярвате в това, но като влезете в невидимия свят ще видите, че вашите ръце, крака, очи, уши, както и всички останали удове от тялото ви, са ангели, с крила. Като сте били на земята, вие сте карали тия ангели да ровят из тинята на живота и да слушат и гледат вашите прегрешения. В това седи вашето прегрешение. Вие казвате за езика си: Език е той, трябва да помага при храненето и му давате, каквото ви попадне, без да искате да знаете, че той е ангел. Вие не трябва да го цапате. Очите, ушите, устата, краката, ръцете ви, всичко това са ангели, дошли да ви служат, вследствие на което вие трябва да бъдете много внимателни към тях, да не ги цапате. Казвате: Ръце са това те са създадени за работа. Вие взимате всички ваши удове за ваша частна собственост и искате да разполагате с тях, както намерите за добре. Не измъчвайте ръцете си, не измъчвайте краката си. Онези, които са писали Писанието, те знаят това и са го предвидили. Другите, които отпосле дойдоха, започнаха да коментират Писанието и по този начин го изопачиха. Те са профани, невежи хора. Невежите развалиха света. Те изопачиха всичко онова, което учените преди тях създадоха. Сега ви боли кракът. Защо? – Защото вашият ангел се отказва да ви служи. Болят ви гърдите, не можете да дишате. Защо? – Защото вашият ангел се отказва да ви служи. Мозъкът, главата ви боли. Защо? – Защото ангелът, който е свързан с мозъка ви, се отказва да ви служи. Един ден, когато всички тия ангели се откажат да ви служат, вие съвсем ще фалирате. Те казват: Ние не можем повече да живеем при тези условия. Вие ни направихте роби, отнехте ни свободата. Ние ще ви напуснем и ще си заминем. Ръцете ви не работят, краката ви не работят. Казвате какво трябва да правим тогава? – Ще мислите право, с любов ще мислите; ще чувствате право, с любов ще чувствувате. Ще постъпвате право, с любов ще постъпвате. С това аз не искам да кажа, че непременно трябва да живеете според онази възвишена идеална любов. Казвам: Всичко правете с любов.

Христос казва: „За то е дозволено на човека да прави добро съботен ден“. Съботният ден е Божествен ден. Това подразбира онова състояние, при което, като дойдеш до онзи предел на нещата, да започнеш да правиш добро. Затова е позволено да прави човек добро съботен ден, а не през другите дни. Защо се говори само за съботния ден? Ако човек може да направи доброто в съботния ден, той ще може да го направи и през другите дни. Ако съботния ден не може да го направи, не ще може и през другите да го направи. Така трябва да се разбере стихът. Ако не се разбере стихът така, могат да произлязат големи недоразумения. Недоразуменията в живота се дължат на неразбиранията му.

Сега ще ви приведа един пример, да видите какво ражда неразбирането или недоразумението. В едно персийско царство персийският цар заболял от една неизцерима болест. По едно време при царя дошъл един знаменит лекар, който успял да го излекува. От признателност, персийският цар поставил този лекар за пръв лекар в държавата си и му определил през целия живот една голяма заплата. Окръжаващите царя започнали да завиждат на този лекар и търсили начин как да му напакостят. Лекарят се казвал Дубан. Неприятелите на лекаря започнали да интригуват против него и затова често казвали на царя: Ти допусна този човек близо до себе си, но не знаеш, че той е голям шпионин и ще предаде държавата, ще я съсипе и тебе ще свали от престола. В първо време царят не вярвал на думите им, но после повярвал и решил да екзекутира лекаря. Един ден той го извикал при себе си и му казал: Наистина ти ми направи едно добро, но по този начин иска да се доближиш до мене и да предадеш царството ми, да отнемеш и моя живот. Затова аз съм решил да те премахна. И тогава лекарят му казал: Слушай, искам да ти направя поне още едно голямо добро. Имам една голяма книга, в която са написани много хубави работи. Като вземеш книгата, внимателно ще прелистиш първите 19 страници от нея, и като дойдеш до последната от тях, ще отрежеш главата ми. Тогава ще туриш главата ми отначало на всеки лист и ще четеш. Главата ми ще ти открие някои тайни, тя ще ти проговори. Но пак те питам, не искаш ли да ми подариш живота? – Не, аз искам да чуя какво ще ми говори главата ти. Отрязали главата на лекаря и я донесли на царя. Той турил главата на първата страница на книгата и започнал да чете. Така прелиствал страница след страница, докато дошъл до последната, деветнадесетата. На всеки лист главата казвала: Обърни първия лист, обърни втория лист, докато стигнал до 19-ия. Всички листа на книгата били отровни. Царят започнал да се мъчи, отровил се от листата на книгата. На последния лист тя проговорила: Така се плаша на всеки, който е непризнателен за направеното му добро. С това главата престанала да говори. Един ден и вашата отрязана глава ще проговори. Така се плаща на всеки, който не е благодарен и признателен за доброто, което Бог е направил на света. Ако ти не цениш великото добро, което Бог ти е направил, тогава, като обръщаш листовете на живота, така ще се гърчиш, както персийския цар. И ако те питат защо се гърчиш, ще кажеш, че се гърчиш понеже не разбираш смисъла на живота.

Казвам: Животът, който сега минава, ние го делим на светски и на духовен. И светският живот, и духовният живот е добър. И светските хора са добри, и духовните хора са добри, но човек трябва да разбира работите. В какво седи доброто? Само умният човек трябва да оценява добрите работи в света. Сега вие трябва да проучавате и най-неприятните процеси в света, но трябва да престанете да мислите, че сте нещастни, че никой не се грижи за вас. Престанете да мислите за това. Сега, онези от вас, които искате да вървят в пътя, ще ви дам следната формула. Казвайте си в себе си: БОГ Е ВЛОЖИЛ ВСИЧКО В МОЯТА ДУША. АЗ ИСКАМ ДА ИЗПЪЛНЯ БОЖИЯТА ВОЛЯ. АЗ ИСКАМ ДА ИЗПЪЛНЯ БОЖИЯ ПЛАН. КАКВОТО БОГ Е НАМИСЛИЛ ЗАРАДИ МЕНЕ. ДА БЪДЕ ВОЛЯТА БОЖИЯ! АЗ ЩЕ РАБОТЯ ТАКА, КАКТО БОГ Е ОПРЕДЕЛИЛ. Ставате сутрин с неразположение на духа си. Кажете си тази формула няколко пъти на ден: Сутрин, на обед и вечер. Продължавайте да си казвате тази формула най-малко три месеца наред, после шест месеца, после девет месеца, една година, две години, три години, пет години, десет години, до 12 години наред. И след това ще видите какви постижения ще имате, какви разбирания, какви богатства ще се открият пред вас. Като видите онова съкровище пред вас, вие ще си кажете: Струва да се живее на земята. Като гледате така на живота, вие ще си кажете: Струва си човек да се ожени, струва си да има такава жена, такива деца, струва си човек да си има такъв господар. Както е дадено, всичко си струва така да бъде. Отдето минаваш, ти ще усетиш една радост. И от всеки човек ще излезе едно благоухание. Кой как те срещне, ще се усмихне. И ти ще се усмихнеш. И в тази усмивка ще има преливане на живота от тебе към него. Ти ще бъдеш силен и мощен и в сила да помагаш и на себе си, и на окръжаващите.

„За то е позволено на човека да прави добро съботен ден“. Знай, че онзи, който ти прави най-голямото зло, той може да ти направи и най-голямото добро. И онзи, който ти прави най-голямото добро, той може да ти направи и най-голямото зло. Това са относителни неща на земята. Доброто и злото са две относителни величини на земята. Представете си, че вие имате богат баща, от който ви се пада голямо наследство. Но по някаква причина баща ви отнема наследството от вас и го дава на друг някой. Ако вие истински обичате баща си, ще останете тих и спокоен, няма нито на йота да измените поведението си към него. Ще останете благодарен и на това ново положение, в което се намирате. Това значи да обичате баща си. Това значи любов към Бога. И наистина, който обича Бога, той ще остане верен през всичките условия на своя живот. Така ви изпитва Бог. Така Бог изпитва вашата любов. Бог те постави в положението на последния бедняк, но ти искаш да станеш най-големия богаташ, да управляваш света. Щом искате да управлявате света, той ще ви изпрати на месечината, да я управлявате. Щом сте гладни за земя, в света има толкова земя, стига да можете да я управлявате. Но вие няма да вярвате това и ще искат да ви докажа. Вие ще проверите това нещо, само когато отидете там, дето ще ви изпратят. Христос казва на учениците си: „Отивам да ви приготвя место, и като ви приготвя ще дойда да ви взема“. Вие не можете да отидете на онзи свят, докато нямате место за душите си. В онзи свят няма никакви нещастия по единствената причина, че за всеки има определено место и всеки има какво да работи. Той няма какво да се грижи за ежедневния си хляб, защото има какво да работи. Там няма труд, но има работа. Най-приятното нещо е работата. И тогава, като ви стане мъчно на онзи свят, ще ви изпратят на земята за разтуха. Земята е место за разтуха. Земята е место за разтуха и за всички напреднали същества и духове. Когато няма какво да правят, пращат ги на земята, да се развлечат. Земята е за тях щастие. Като няма какво да правят, изпратят едного от тях на земята, при някой грешник, при някоя страдална душа, и той започва да я утешава. Тя се оплаква, че никой не се грижи за нея, че никой не я обича. И този напреднал дух започва да я утешава, да ѝ говори, че Господ я създал, и че се грижи за нея, обича я и т. н. Вярвайте в това, че Господ е приготвил жилище за вас. Пък бъдете доволни и от това, което ви е дал на земята. Той е промислил всичко за вас. Колко години ще работите на земята? Ще прекарате на земята 10–15–20–40–60 години, какво ще се карате помежду си? Че някой бил православен, друг протестантин, трети – католик. Какво от това? И на небето има православни, само че православните там не носят кръстове. Там няма попове, няма владици. Там не носят черни дрехи. Много ядат, не постят. Там няма нито петък, нито сряда, нито велики пост. Тук има дълги постове, четири пъти през годината. Сега някой може да ми възрази: Ти ходил ли си на онзи свят? – Ами вие, които установихте този закон, ходили ли сте на онзи свят? Кой владика е ходил на онзи свят, да знае какво има там. Или ще кажете, че така е писано. Кой го е писал? – Ще кажете, че светиите са казали така: Това, което светиите са казали, и то е важно, и то е добро, и това, което аз казвам, е пак добро. Ама ти си един самозваник. Че и ти си самозваник. Ако е въпросът за възражение, лесно е да се възрази на човека. Че и ти не си толкова праведен. Вие не сте по-праведни от мене, но не е въпросът там. Това е неразбиране на Божиите закони – нищо повече. Всеки, който е дошъл на земята и живее само за себе си, той е самозваник – нищо повече. Така аз определям думата самозваник. Всеки, който е дошъл на земята и живее изключително само за себе си, той е самозваник. А всеки, който е дошъл на земята, и живее за Бога, за своите ближни и после за себе си, той е пратен от Бога – нищо повече. Ако аз работя за себе си, самозваник съм. Ако работя за другите, изпратен съм от Бога. Ако живеете само за себе си, самозванци сте. Ако живеете и за другите, вие сте изпратени от Бога – нищо повече. Не е въпросът как живея и какво ям. Че ям по три или четири пъти на деня, това е моя длъжност. Че се моля, това е моя работа, не е някаква привилегия.

„За това е позволено на човека да прави добро съботен ден“. Вие трябва да изучавате онези закони на природата, които регулират и управляват човешката мисъл. Вие никога не трябва да допущате една отрицателна мисъл да ви обсеби. Не е въпрос, че една отрицателна мисъл не може да дойде в човека. Тя може да дойде, да мине през него, да му говори обективно, но той не трябва да я допуща в себе си, не трябва да я задържа в своя ум. (Свирките) на мислите са живи, затова оставете ги да си изсвирят каквото носят, като на някоя грамофонна плоча. Не ги допущайте в себе си за дълго време, не оставяйте да ви обсебват. Ако ти хареса една от грамофонните плочи на някоя от мислите, остави я да се изсвири още веднъж. Ако не ти хареса, остави я настрана. Ако речеш да опиташ и да направиш всичко, каквото е написано на грамофонните плочи, ти ще си създадеш най-големите пакости. Ако опитате всяка една плоча на мисълта си, вие не можете да се развивате правилно, не можете да имате правилна мисъл. Ако искате правилно да се развивате в живота си, ако искате да работите лично върху себе си, вие трябва да имате правилни чувства и правилни мисли. Защото вие можете да бъдете здрави, само при хубави и правилни мисли и чувства. Хубаво е като ставате сутрин да имате светла мисъл и да се усещате бодри и весели. Ако пък сте неразположени и се чувствате в окаяно положение, ще изпитате едно свиване на капилярните съдове. Това свиване се отразява на целия ви организъм. От доброто състояние на капилярите зависи здравословното състояние на целия ви организъм. Капилярните съдове регулират целия човешки живот. Когато състоянието на тия съдове не е правилно, човек се прегърбва като че носи някакъв товар на гърба си. Ако си прегърбен, изправи се, дръж главата си перпендикулярно, и помисли за центъра на земята, за центъра на слънцето, помисли и за Бога, Който е определил тези центрове. Бог живее между тези два центъра. Като мислиш за Бога, ти ще бъдеш здрав. Помисли за слънцето и виж, че Бог те обича чрез него. Всички същества, които те обичат, са наклали този огън на небето заради тебе. Мисли за Бога и разбери, че ако Го обичаш, ти ще вършиш Неговата Воля. Защо трябва да вършите Волята Божия? Защото онова, което имате сега, се дължи на Онзи, Който е работил и продължава да работи заради вас. Едно време, когато вие сте спали и после, когато сте минавали през най-големите страдания и никой не е мислил и работил заради вас, тогава Бог е работил за вас и е създал това, което днес виждате. Той е създал вашия ум, създал е вашето сърце, създал е тялото ви. Днес вие сте господари на това, което Бог е създал. Той ви е дал таланти и казва: Работете сега. Но вие заравяте своите таланти и казвате: Защо трябва да се прави добро? Доброто е най-голямата сила, чрез която човек може да работи на земята. Човек едва сега трябва да учи доброто. Божествената Любов е непоносима за сега. Тъй както сте сега приготвени, ако Божествената Любов мине през вашата система, вие не можете да издържите на нея, съвсем ще се разтопите. Трептенията на вашето тяло трябва да се нагодят за Божествената Любов, за Божествените чувства. За сега ние имаме само едно лъхване на Божествената Любов, но когато дойде тази любов в своята пълнота, тогава ще дойде и възкресението. Когато хората възкръснат, тогава ще дойде между тях Божествената Любов. Тогава ще функционира между хората Божествената Любов, а това сега е само едно лъхване, като един топъл, свеж вятър. Това е едно предзнамение, че иде тази любов, и тогава всички хора трябва да бъдат готови за Божията Любов, да я възприемат, да разберат вътрешния смисъл на живота. Да бъдат свободни от вечния страх, както днес ви е страх от сиромашията, от несгодите, от болестите, от смъртта и от какво ли още не. Тогава ще бъдете в положението на синовете на един много богат баща, който е промислил всичко заради тях. Който им е определил работа във всички направления на техния живот.

„За това е дозволено на човека да прави добро съботен ден“. На кого е позволено да правите добро? На вашите братя и на вашите сестри, на вашите слуги. На кого ще правите добро? На по-малките ваши братя, на животните, на растенията и на всичко онова, което диша живот. На всички трябва да правите добро. Като дойдете до живота, с всички трябва да се справите. Не минавайте през някоя река без да се спрете там. Вслушайте се в гласа на реката, там е Божият глас в най-низката форма. Шумът на гората, това е музика. Вятърът, това е зов на Божиите мисли. Страданията, това е гласът на Бога. Бог говори чрез страданията, чрез нещастията, чрез радостите – Бог говори чрез всичко. Отворете ушите и слушайте. Отворете ушите си и кажете: Господи, ние те слушаме и чрез страданията си. Като чуеш някой да пъшка, потупай го по гърба и му кажи: Братко, поговори ми малко. Той ще пъшка, ти ще слушаш и няма да се минат пет или десет минути, и той ще ти благодари, че му е олекнало малко. Това е доброто. А вие казвате: Дотегна ни този живот, не можем повече да търпим. И тогава търсите някой ангел с китара. Че и в онзи свят има ангели, които свират с китари. И на онзи свят трябва да имате китара. Ако отидете на онзи свят и не знаете да свирите и да пеете, няма да ви пуснат. Там не пущат хора немузикални. Ако мислите, че можете без пеене и без свирене да отидете на онзи свят, вие се лъжете. Като отидете на онзи свят, каква песен ще засвирите? Цвете мило, цвете красно ли ще свирите? Като идете там, вие ще кажете: Много се радвам, че мога да видя Онзи, Който ме обича, и когото мога да обичам. Радвам се, че мога да видя онзи, който ми даде живот. Така ще пеете и ще свирите. Това е поезията на живота. Някои мислят, че така е само на земята. Не, като влезете в онзи свят, ще свирите и ще пеете на Господа. Сега аз ви представям тия неща по земному, така, както не са, за да имате представа за това, което е там. Ако имам една китара, ще мога да ви представя положението, както е. Сега съм като актьор, вижда ви се малко смешно. Тогава, като взема един акорд с китарата, ще чуете поне нещо, а сега нищо не чувате.

Затова е дозволено да пееш, да свириш, да мислиш, да чувствуваш, да правиш всичките добрини, за да бъдеш човек, да бъдеш Син Божи на земята.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

31. неделна беседа от Учителя, държана на 3 май, 1936 г. София – Изгрев

• Забележка: Следва побоят върху Учителя и беседите се преустановяват на 10, 17, 24, 31 май.

На 5 юли 1936 г., неделя, беседа има.