Разлика между версии на „Най-малкото“

Версия от 18:11, 13 март 2011

Извънредни беседи

Клас на Добродетелите

1924

Най-малкото

Пети ден - [За Истината]

8 септември 1924 г., понеделник, 6.30 часа сутринта София - Изгрев Светло, ясно, слънце.

[Присъстват:] Сотирка, Елена, Савка.

Поканихме Учителя да присъствува за този ден, заради Истината, поне¬же Той каза (вчера, като даваше наряда): „Само Истината свързва хората." И да подемем с Истината този клас, който е клас не на Земята. Поканата беше съвсем свободна и предоставихме на Учителя си, както Той намери за добре.

8.15 часа сутринта - Учителят дойде.

Добрата Молитва.

( Първи урок от Учителя:)*

Седнали между борчетата, трите около Учителя си, с внимание поглъщахме Неговите думи. Учи телят говореше кротко, тихо и много назидателно. [фиг.: от тетрадката на Елена Хаджи Григорова]

НАЙ-МАЛКОТО

Лекция от Учителя, държана на 8 септември, 1924 г.

Всяка една работа си има своите спънки, които трябва всякога да се преодоляват. Човек трябва да се стреми да преодолее инертната материя у себе си. За пример, когато човек се разболее, става инертен. Въобще всякога, когато се натрупа излишен багаж, инертната материя се явява на повърхността. После, когато човек си тури една, каквато и да е благородна мисъл в ума, той ще срещне едно съпротивление. Щом мъчнотиите престават отвънка, ще дойде съпротивлението отвътре. Това може да го вземете като един закон. При всяка една работа все ще се явят мъчнотии или отвънка, или отвътре. Затова е по-добре да дойдат най-напред мъчнотиите отвънка, да ви уякчат, а после да дойдат отвътре. Има случаи в училището, деца се учат добре, но после нещо им каже отвътре: „Защо ти трябва учение, я си играй, докато си малък, пък като остарееш, тогава ще учиш.“ То послушва този глас, но като остарее, пак нещо отвътре му каже: „Що ти трябва учение, ти си стар, не е за тебе.“

Та две положения има, които са несъвместими в живота. Всеки човек трябва да се стреми да преодолее мъчнотиите, които ще срещне в пътя си. Каквато работа започнете, гледайте да я свършите добре. За пример за уякчаване на волята кажете си тъй: „Десет сутрини наред аз ще си махам ръката напред-назад; после краката.“ Може да си кажете: „Защо съм тъй глупав да го правя!“ Аз пък казвам: Защо не! - Това е за уякчаване на волята. После променете положението. Кажете си: „Десет сутрини аз ще се наведа напред и после ще се изправя назад.“ Та ще видите в какво смешно положение ще се поставите. Ще изпитате този вътрешен закон. Ще чувате някой да ви говори така: „Защо ги правиш тези работи?“ Като ти каже някой отвътре, „Сега няма да учиш“, ти ще се отделиш от него. Ще му кажеш: „Приятелю, ти може да почиваш, но аз ще работя, аз ще уча.“

Сега ще ви дам две упражнения. Те са следующи-

те:

(Учителят прав показа упражненията).

1. Дясната ръка отзад в кръг, напред и нагоре (1 -2-3).

Десният крак хубаво изопнат напред, малко нагоре (1-2-3).

Дясната ръка бавно надолу, спира се о крака (1-2-3).

Кракът и ръката се свиват заедно (1-2-3). Същото се прави с лявата ръка и с левия крак. Движенията ще правите бавно, отмерено. Проектирайте ума в ръката си, да има присъствие на волята, после вдигнете крака си и т. н. Това са известни положения. Те ще събудят у вас известни енергии, които ще дадат резултати. Упражненията, които сега ви давам, ще правите по седем пъти.

2. Десният крак се издига настрани (1-2-3).

Дясната ръка, във вид на кръг отляво - нагоре (1 -2 - 3) и отгоре настрани опира о десния крак (1-2-3).

Кракът и ръката се снемат заедно долу (1-2-3).

Същото се повтаря с левия крак и с лявата ръка пак седем пъти.

По възможност гледайте всички ония глупави удоволствия и занимания, които идат по наследство от ред поколения, да ги реформирате, т. е. да ги извадите от себе си и да ги замените с други. Вземете следующето положение: имате известен навик - искате да имате жълти обуща или черни лачени. Какво значи това? Ще вземете това желание за жълтите обуща в духовно значение - краката, това са добродетелите, значи във вашия добродетелен живот ще искате жълти обуща. Това значи в добродетелта да турите разумност. Ако искате черни лачени обуща, черният цвят показва, че не трябва да пресилвате работите. Значи, когато някой е пресилил положението или почне да боледува и дойде черният цвят, тогава той носи черни лачени обуща. На умрелите нали им турят черни папуци?

Човек, за да се опълчи против природата, трябва да има идея. Сега в Париж се явила някаква мода - на шапките от дясната страна да има по едно перце. В Париж, Франция, Германия, цяла Америка - навсякъде ще си турят перце отдясно на шапките. Това е мода. После в Париж ще сменят перцето, ще го сложат от лявата страна - и всички го слагат от лявата страна. Само в Париж ли се създава модата? Защо и ние да не си създаваме мода? Ще спазвате един вътрешен закон. Има един такъв закон: Когато една мисъл е неестествена, не е съгласна с Божествения свят, вие ще усещате едно стягане на слънчевия възел и трябва да я измените. Когато носите дреха, която не е естествена, много е тясна, неудобна или от изкуствена материя, пак чувствувате такова стягане; тогава на тази дреха ще направите едно преобразува- ние. Или носите обуща и те са ви неудобни, - ще направите преобразувание. Или четете някоя книга.... Туй вътрешно стягане е едно предупреждение - ще слушате този вътрешен глас. Помислете малко и направете промяна. Това е и усилване на волята.

Упражнение за през тази година: Започнете първо правилно общуване с физическия свят. Като станете сутрин, помислете 5, 10, 15 минути за всички добри хора по лицето на земята. Добри в пълния смисъл на думата. Те са ученици. Съзнанието на всички добри хора е всякога будно на земята. Те имат пълнота в себе си. И те мислят за добрите хора. Всички добри хора мислят един за друг. Има ги навсякъде, по цялата земя. Нека тази мисъл мине през вас. След като тази мисъл мине през ума ви, тогава вдигнете мисълта си нагоре - помислете за ангелите и за още по-издигнатите същества, които са завършили своята еволюция на земята; те са извън земните сфери, извън земния живот. Ангели, архангели, серафи- ми, херувими, сили, власти, началства, духове - ще си представяте тези същества като образци на интелигентност от най-висше естество, на чистота и доброта. И най- после помислете и за Бога като израз на мисълта, която обхваща всичко в себе си. Той е над всичко отгоре.

Започнете тази година с добродетелта. Имате пет добродетели. За тази година ще имате мотото:

„В изпълнението волята на Бога чрез добродетелта е силата на моята душа.“ Или:

„В изпълнението волята на Бога чрез добродетелта е силата на човешката душа.“

Пентаграмата показва пътя на човешката душа, пътя на нейното развитие, пътя на малкия свят, малките мистерии и великите мистерии - Соломоновия знак, два вплетени триъгълника. Ще употребявате формулите на добродетелите с движение на ръка. Тъй ще оживите пен- таграма:

1. В изпълнението Волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа.

2. В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа.

3. В изпълнението Волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа.

4. В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа.

5. В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа.

И която формула употребите, ще обърнете съответния връх нагоре. За пример, когато искаш да се бориш за доброто, искаш да победиш известни мъчнотии чрез Истината, ще насочиш нагоре в пентаграма върхът на ъгъла с Истината. После искаш да победиш нещо в себе си с ума си. Тогава ще насочиш върха на ъгъла с Мъдростта нагоре. С ума си ще работиш. И с другите добродетели ще направите същото. Тъй пентаграма ще се върти. Ще оживите движенията.

Любовта - ще работиш със сърцето си. Мъдростта ще работиш със силата си, със знанието. Добродетелта ще работиш със своите морални чувства.

(Може ли Всеки един да има картината на изгряващото слънце за концентриране и размишление. Въобще желаем нашият ум да представлява една уредена библиотека. Всяка една мисъл да е на мястото си. Тези картини ще ни помогнат да изчистим ума си от ненужен товар.)

Да, може да я имате.

После, забелязвайте си известни ваши добри мисли, които ви идват. И каквито хубави работи срещнете, забележете си ги. Започнете с малкото, да не се претоварвате. Туй, което имате сега, то е достатъчно.

Ще се срещате да си говорите, ще се осветлявате една друга. Направете тъй, че всеки един месец една от вас да ръководи цялата работа на всички. Всеки един месец една от вас ще бъде ръководителка - ще урежда програмата за всички. Може в кратце да си съобщавате това писмено. Всякога пишете неща, които сте преживяли, които са верни. Пишете едно писмо, то да бъде естествено. За пример минали сте през някое място, искате да съобшите това на другите, гледайте да намерите кои са най-важните моменти. Тъй ще се научите правилно да мислите. Да бъдете естествени. Естествения човек аз наричам „красивия Божествен човек“ - Божественото да се прояви у човека. Да бъде човек естествен, то значи да се прояви красивият Божествен живот у него. Допуснете, че имате една кесия. Тази кесия става интересна според онова, което съдържа в себе си. Така е с всеки предмет. Имате една тетрадка, отначало в нея няма нищо написано, тя не буди интерес у вас, но щом напишете едно предложение, тя става интересна. И колкото повече пишете в нея, толкова повече тя е интересна, докато дойде ден, когато не може да се разделите с нея. Така се образува и приятелството. Срещате се с един човек. Най-напред той не ви интересува, но вложите ли някоя добра мисъл в този човек, вие вече се интересувате от него. Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е постоянното.

(Сега, като седим пред Вас, Учителю, струва ни се, като че няма нищо, за което да питаме. Иска ни се само да ни говорите, а ние само да възприемаме. Преди да дойдете, си мислехме това ще питаме, онова ще питаме, а сега всичко забравихме и се радваме, че сме при вас и може да ви слушаме.)

Вие като отивате при Учителя си, казвате: „Ще видя какво може да кажа там.“ Не си уговаряйте предварително, защото много мислите какво да кажете предварително, но после го забравяте. То е, защото сте го казали вече веднаж и няма защо втори път да го казвате.

Една идея е силна, когато може да расте при най- неблагоприятните условия. Следователно вие ще работите при неблагоприятните условия. Мислите, които сега ви занимават, те са божествени, с тях може да работите.

За пример силна е следующата мисъл: Представете си, че едно живо същество е гонено от друго, по-голямо, което го измъчва. Но това малко същество си направи крилца и подхвръкне. Другото може да е мечка, вълк... Седи отдолу и го гледа, върти се, обикаля и му казва: „Слез долу!“ Затуй мисълта на човека трябва да бъде крилата, да може да се избави.

Вие често правите следната погрешка. Почнете да пишете едно писмо, дойде един ваш приятел и ви каже: „Я ми дай аз да довърша писмото.“ Вие му давате писмото. Мислите ли, че той ще довърши писмото, както вие искате? Сега туй, което искам да обясня, е следното: Вие искате да изучавате Божествената Любов. Дойде едно друго същество и ви каже: „Чакай да туря моята любов, ти спри, пък аз да довърша твоята работа.“ Не, вие сам ще довършите вашата работа. Човешкото по човешки ще се свърши, Божественото по божественому. Щом разделите работата си, няма да има никакъв успех нито в едното, нито в другото положение. Сега в съвременната култура има някои, на които остава излишък от храната. Казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната да му го даваме.“ Но като вземете туй прасе, то си има една особена миризма. После то ще рови по двора и цялата ви градина ще бъде разровена. Защо ви трябва тогава да имате излишък от храна - помия? Това е едно зло. Че имате прасе, това е второ зло. Не ви трябва да си купувате прасе. Ако имате помия, заровете тази помия в земята, то е най-хубавото. А сега някои ще хранят прасе с нечистотии, а после ще ядат това прасе и ще прокопсат много. Някои казват: „Божественото може да се прояви по кой и да е начин.“ Не е тъй. Казвам, ако имате една вмирисана делва и искате да задържите в нея чиста вода, мислите ли, че тази вода може да си запази чистотата? Само в чистото сърце любовта може да се запази чиста, ако човек иска да разбере Божествената Любов. Ние туряме правилото: Не пийте вода от стара делва. В умствен смисъл: от един покварен човек, който е грешил, грешил, че той съвет да ви даде..., - съвет не вземайте. Това значи: от стара делва вода не пий. Ако някой ви казва: „Ходих в Европа, тук-там.“„, но колко пари е задигнал, не казва. Трябва ли това да ви въодушеви? Това е положението: Вода от стара делва не пий. Природата постоянно подновява нещата. Сега някой може да възрази: „От стара круша круши да не ядем ли?“ - Аз казвам тъй: От болен човек помощ не търси.(От кого да искаме помощ?) - Ще искате помощ от разумния човек. И всеки човек, който може да ви помогне, е разумен.

Сега станете прави и направете това упражнение: Пентаграмата с движение на ръката и произнасяне на формулите на добродетелите, както посочих по-горе.

Това, което ви казах, е достатъчно за днес.

Вие ще прилагате. Числото три образува триъгълника, а пет - пентаграмата. Три е отвътре, пет - отвънка. Човек има пет чувства, с които работи във външния свят, а има три, с които работи вътре: умът, сърцето и волята. Щом тури разграничение на каквато и да е мисъл на Божественото в себе си, той се поставя на хлъзгав път. Каквото и да дойде, то е за добро, то е Божествено. Веднага отпусни душата си. Всичко в живота е добро. Добрите хора не че не виждат лошото, те го виждат, но доброто ги изпълня, те са богати, изпълнени така с доброто, че лошото за тях не е лошо.

Ще живеете всякога с разумната любов. В любовта, вътре в разумното, има хармония. Някой път, като се свири на пианО, то почва да се дезакордира. Като работите, не трябва да се преуморявате, всичко да е с мярка.

Човек има да преодолее в себе си някои желания. За пример у някого апетитът е много развит, каквото и да му говорите на такъв човек, той си мисли само за ядене. Има хора, които много обичат риба и все за риба си мислят, други за хляб, трети за дрехи, за обуща, за шапки, чепичета. Всички тези неща пречат за една духовна работа. В такъв случай, когато стомахът иска много да яде, няма да го задоволявате, ще му дадете само малко и ще му кажете: „Стига ти толкова.“ Удоволствията отвън не са естествени работи, те са изкуствени. Но естественото за някого не е естествено за другиго. Естественото за овцата не е естествено за вълка и обратното.

Законът за свободата ще прилагате върху себе си. (Но това е много трудно.) Да се прилага законът на свободата върху другите, това не е свобода. Кажеш на слугата си: „Свободен си.“ Но не му плащаш. Това не е свобода. Двама братя са свободни да разделят имането на баща си наполовина - това е свобода. Свободен е само разумният човек. В какво седи свободата, я кажете? (Не знаем.) - Едно магаре е свободно само когато няма юлар, самар, товар; в това седи неговата свобода.

Вие искате да образувате концерт от пет души. Трябва да се хармонирате. Трима свирят хубаво, а двама не. Вие ги викате. Оставете ги. Те като дойдат, ще ви помогнат ли? Божествената работа разбира: онези, които дойдат, сами да дойдат. Да са подготвени, че като дойдат, каквито парчета да им дадете, да ги изсвирят. Ако ги викате тук за приготовление, изисква се дълго време. И певицата дълго време пее едни и същи вариации хи, и, и..., докато после може да изпее цялото парче.

Има хора, които специално развиват волята си. Много методи се ползуват за това. Някой си има два джибура , единият е пълен, другият - празен. Като стане сутрин,той изсипва водата от единия джибур в другия. На следната сутрин водата от втория джибур прехвърля в първия. Това е един добър начин, но аз казвам така: далече някъде има извор, аз ще отида с каната си да взема вода, ще я занеса в къщи за пиене. Това ще правя известно време, за да упражнявам волята си. И след десет дни ще видя какви резултати ще имам.

Сега, пазете се от това. Започнеш отначало жежко, а след десетия ден кажеш: „Ей, не искам вече!“ Пък то, като започнеш, да бъде обратното: да започнеш с най-малкото въодушевление и колкото отиваш по-нататък, да бъде с по-голямо въодушевление. Това е естественото - да почнеш с малкото усърдие и да свършиш с голямото.

Всички прави с Учителя тихо прочетохме „Отче наш“.

Лекция от Учителя, държана на 8 септември, 1924 г.