(→Мястото на Любовта) |
|||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
== Мястото на Любовта == | == Мястото на Любовта == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | Трети разговор с Учителя: | |
| − | + | КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО | |
| − | + | [22 октомври 1924 г.] 10 часа сутринта (*След закуска.) | |
| − | + | Етиката е наука за душата. Педагогиката - за сърцето. Логиката - за ума. Въпросът за съвестта влиза в познанията на сърцето. Интуицията е език на душата, чувствата - на сърцето, разумът - на ума, а волята се проявява чрез силата. Атомът е бодът на реалността. А зад този атом, зад този бод седи Вели¬ката Реалност, която действува чрез него. Човек е малко същество, но той е проявление на Бога. Зад човека седи Бог. То е въпрос само на времето. Тази, най-малката частица може да се разрасти. Най-малкото нещо е най-силно, най- деятелно, а най-голямото нещо е най-постоянното. За да бъдеш постоянен, тряб¬ва да бъдеш много голям. А ако искаш да бъдеш силен, ще станеш малък. Който е мързелив, да употребява малките величини. | |
| − | + | Искаш да бъдеш доволен, тогава представи си, че всичко в света е твое. Тъй гледай на нещата. | |
| − | + | - Кога човек е неспокоен? | |
| − | + | - Припрян характер има човек, когато желае да постигне нещо, но преж-девременно иска да го постигне. Значи, когато у тебе се събуди чувство преж-девременно да постигнеш нещо и нямаш търпение да дочакаш времето му. | |
| − | + | Да кажем, сега имате едно състояние на индиферентност; изисква се тогава да бъдеш много зает, да работиш. И после, представи си, че туй състоя¬ние е вънка от тебе. То е външно състояние. То не е твое, защото, ако е твое, ти трябва да бъдеш господар на него, а ти не си господар - тогава не е твое. Има състояния, които не са ваши, натрапени са отвънка, а трябва да се освободите от тях. В туй тяло ти ще създадеш други тела, които да бъдат твои и тогава това тяло ще го дадеш на света. Ние физическия свят го владеем само отвънка; не сме го проникнали отвътре. Ако аз мога да разредя тази паница и тя да изчез¬не и после пак да я сгъстя, тогава аз ще прониквам материята. | |
| − | + | Всички трябва да имате една философия да изпъдите недоволството от сърцето си. Съвършено да го изпъдите, и от ума, и от волята си! Представете си Бог, Който е съвършен, Който е създал всичко! Той всякога се весели в делата Си. Защо ти не слушаш Бог, Който ти е дал всички възможности? Защо ти пос¬тоянно се цирлиш, няма да искаш да работиш и ще се представляваш, че ня¬маш нищо и все ще искаш да ти дадат нещо, когато ти го имаш! И защо ще си представиш другите да ти дадат когато няма кой друг да ти даде? И когато ти искаш нещо, което имаш, ще ти вземат и това, което имаш. Представи си, че някой е красив и иска да стане по-красив-той ще загуби своята красота. Стре-меж трябва да има да използвате заложените сили и възможности на ума, да им дадете място да се развият. Туй е Божествено. Някой път искаш по-голямо сърце. Не, ще развиеш възможностите на твоето сърце, което имаш.(За Гена:) Тя има чувство на веселост. Туй чувство е развито много у нея. Меланхолията вижда нещата от моралните чувства. Там й е прозорецът. Тя е замислена за физически работи. А веселостта гледа от над челото - там й е прозорецът. У децата, много малките работи им правят впечатление. Сангвиниците са весели - въздухообразните елементи всякога са весели, флегматичните са водни. Дет-ският темперамент е на стомаха. А нервните хора са сухи. Сангвиниците, весе-лите хора са като птици. | |
| − | Когато в | + | Човек трябва да мине една школа за обновление на организма, за изме- няване на организма: да можеш моментално да измениш едно твое състояние. То става чрез реакция. Да допуснем, вие сте изгубили 10 000 лв., замислен сте. Трябва ви сега една реакция, да ви се възвърне спокойствието. Как? Казвам: „Парите ви се намериха, носят ви ги!" Това произведе една реакция и веднага всичката тази меланхолия изчезне от вас. Питам: може ли същото състояние да добиете по друг начин? |
| − | + | (* - Освен да се примирим със загубеното - да помислим, че някой беден ги е намерил.) | |
| − | + | - Трябва да си съставите едно особено понятие за света. Представете си, че лявата ми ръка е едно общество, дясната е друго общество. Те не се познават. Тургам ги една до друга, запознават се. Е, тяхното щастие от това ли зависи? Някой път ще ги разделя, те ще плачат тогава. Трябва да им създам работа отвънка. Но, представете си, лявата ръка носи известни блага, радва се, мисли, че са за нея. Обаче дясната ръка й ги взима. Лявата ръка е неутеши¬ма. Тогава аз трябва да й разправям: „Няма какво да плачеш, тези пари ще се намерят." - „Как?" - „Нали се обичате с дясната ръка, тя ще внесе пак парите." Дясната ръка, това са хората на Бога, хората, които обичат Бога, които вървят в Божия път. Лявата ръка са, които не вярват в Бога. Да кажем, дошъл един от лявата ръка, който не разбира Божия закон, и ти задигнал парите. Но ти, поне¬же живееш в Бога, ще кажеш: „Моите пари са в лявата ръка." Всичките лоши хора, неверующи, са в лявата ръка, която също е в Господа. Е, Господ събира лявата и дясната ръка на едно място, тогава? Но не за дълго време. Държи ги, държи и после пак ги раздели, всяка си отива на своето място. Та, този начин е един много хубав начин за закономерност. Загубиш ли си парите, кажи: „В лявата ръка са, ще дойдат пак." | |
| − | + | Често трябва да правите такова едно упражнение. Да кажем, намирате често махна на някого, казвате: „Той се нацупи." Първото нещо: влез в негово-то положение, разбери неговото състояние. После ти почнеш да скърбиш - спомни си, че си срещнал някого си там и си го наскърбил. Казваш за някого, че е нацупен, сега това състояние се връща и на тебе. Как ще разрешиш зада-чата си? | |
| − | Колкото челото е по близо до правата | + | Когато се обезсърчат хората и когато не вярват в Бога, това е една стра¬тегия. |
| − | + | Радостта дава височина, а скръбта дава дълбочина. Радостта дава широ¬чина. При радостта, най-първо иде радостта, а после мисълта. В скръбта най- първо иде скръбта и после мисълта. Радостта мисли по един начин, скръбта мисли по друг начин. Аз считам скръбта за товар, който най-първо е неприя¬тен, после, колкото се носи повече, става по-тежък и най-после или трябва да си починеш, или да дойде някой да го смени. А радостта е човек, който пътува без товар. Затуй по-скоро му се свършват приказките. | |
| − | + | Има 3 типа вежди: | |
| − | + | 1. [Вежди на човек с научен интерес.] | |
| − | + | 2. [Вежди на човек чувствителен, Ве¬нерин тип.] | |
| − | + | 3. На старите хора На Гена* веждите са от дъгообраз¬ните (2). В средата са издадени. Горе е иде¬алното, но откъдето почват и където свър¬шват, има силно привличане. Значи ней¬ните деди в началото и в края са били ма- териалисти; живели са в гъстата материя. Тя е весела, затуй всичките неща отвънка й правят силно впечатление, правят й ефект. Затова у нея промените стават чес¬то. Децата така са радостни - бързо ста¬ват промените. Такива вежди (2) се задо¬воляват с по-малко и от малко се наскър- | |
| − | + | бяват. А тези вежди (1) са с един по-голям простор. От малки работи не се наскърбяват, но наскърби ли се веднъж, мъчно му минава. Тези вежди (у Гена) в началото, при носа, са по-тънки, а към другия край се разширяват. Значи у нея повече чувствата играят важна роль. Може да се развие и интуицията у нея. Тя разсъждава повече, по-малко наблюдава. Въображението и разсъжде-нието е повече развито у нея. | |
| − | Индивидуалните чувства имат нещо | + | д Колкото челото е по-близо до |
| − | + | А правата (А), активността е по-слаба; | |
| − | + | а колкото челото е по-издадено на¬вън в цялата си част и силите са по- активни. И носът, колкото е по-навън, толкова по-добре. | |
| − | + | У Паша, запример, тази вглъб- натина (на брадата) показва разви¬тие на чувствата. (*Устойчивост на чувствата.) Колкото туй разстояние е по-голямо (брадата), личните еле¬менти преобладават и волевите също. | |
| − | Ако човек е | + | А у Марийка, тъй както е, воле¬ви елементи не влизат, а само импулс на чувствата. |
| − | Всички хора се различават | + | |
| − | Доброто е всякога красиво, | + | |
| − | Та човек строи своята съдба. Не всички греди, които човек има са здрави. Има някои греди, | + | (Г7.) Вглъбнатината в брадата показва аналитически ум. У вас е раз¬вит повече строителният ум, строежът или творческия ум. После, у вас най- първо иде редът и порядъкът, а след туй вадите вътрешното заключение. Вие най-първо събирате, а после ид¬ва разсъждението. (М.) У вас наблюдението е силно развито. Вие трябва постоянно да раз¬съждавате, т.е. вътре да разсъждавате. После, и интуицията е развита. |
| − | Човек във въображението си очаква повече, отколкото може да получи | + | (С.) Най-силно наблюдателните способности са развити у Савка. И раз- съдителните способности. |
| − | За носа ние съдим от перпендикуляра, а не от кръглата | + | Вероятно се касае за Гина Гумнерова, стопанка на дома на ул. „Опълченска"66. |
| − | + | На Марийка й трябва етика; на Паша й трябва логика; на Савка - педаго-гика; на Елена - психология; на Гена - методика, тя е богата с въображение и всичко, но й трябва методика. | |
| − | + | - Отгде да знаем какво ни трябва или какво ни липсва? | |
| − | + | - Туй, което не обичаш, ти го нямаш, а което обичаш, ти го имаш, но тряб¬ва да му дадеш повече възможност да го усвоиш. | |
| − | Колко е хубаво човек да се | + | (На Паша:) Творческият ум може да те лиши от дълбочината на чувства-та. Ти не оставяш нещата да узреят, ти ги обираш преждевременно. Тя не до-чаква да дозреят плодовете, а ги събира от дърветата, прибира ги да узреят вкъщи. Не да ги яде, тя ги пази. |
| − | Какво е | + | (На М.:) У нея няма търпение, не дочаква края. Тя ще изяде баницата неопечена. |
| − | + | (На Елена:) В Елена има една опасност-тя, като бърза, бърза, няма да си доправи милината. Тя ще се забърка повече, понеже други ще я ядат и ще ка-жат: „Кой е направил тази милина?" | |
| − | Любовта е кроеж, а не рязане. | + | (На С.:) А Савка ще приготви баницата и всичко, но накрай, огънят като изгасне, тя ще се разсърди. |
| − | Трябва да се говори за малката игла. Човек за Любовта не може да | + | (*С: - Колко е Вярно!) |
| − | + | Паша: - С. държи за външния ред: у нея има система, всичко това. | |
| − | + | - То иде от силното наблюдение и разсъдък - те тургат нещата в ред и порядък; а после идва да търси вътрешното отношение. Тъй, както умът се про¬явява в своята първична дейност. Ти, като си наредиш нещата по известен ред и ако някой ти ги разбута, може да ти отнеме всичкото въодушевление и няма да работиш. | |
| + | (* Вярно. Аз като си наредя нещата или да ги разпределя, те ми дават въодушевление за работа. Нямам ли въодушевление, не мога да работя.) [Бележка в тетрадката на Елена Хаджи Григорова.] | ||
| + | (Г/1, главата: [долната фигура на с. 576]) | ||
| + | а = умствените способности; b - силите на моралните чувства; с - лични-те чувства; d - домашните чувства; е - животинските. Индивидуалните чувства имат нещо от умствен характер. | ||
| + | (На П. и М.:) Ти по сърце си бърза, по ум не си. Ма-рийка е по-активна. Познава се по ухото. Ако човек е акти¬вен, ухото на това място е издуто. Колкото долната част на ухото е по-дълга, толкова по-голяма жизненост има човек. Гена е активна на физическото поле, а щом дойде при сър¬цето, при чувствата, тя почва да мисли. Иска да бъде корек¬тна в чувствата. Ако й кажат: „Хайде да спрем тук", тя каз¬ва: „Чакай да помисля." | ||
| + | Всички хора се различават в своите наблюдения. Ня¬кои от вас ще схванат много добре външния строеж и ефек¬та от известно музикално парче. Някои ще схванат идейно¬то, дали има нещо идейно, вложено в парчето. Някои ще се интересуват от артиста как свири. Други ще се интересуват от музиката; трети - от публиката. | ||
| + | |||
| + | ([За] Сотирка:) Ръката й е малка, значи преобладава умът. И естетика има у нея. Тя е от миролюбивите натури. Тя казва тъй: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде." | ||
| + | (С.:) В един концерт, не само какво свири музиката, а как е изчесан му-зикантът и заедно с това какво впечатление прави. | ||
| + | Доброто е всякога красиво, по закон. Но красивото не всякога е добро. Когато красотата няма доброта, не е красота, тя е маска. В лицето трябва вся-кога да има известни черти, които да остават всякога неизменни, а всички мус-кули наоколо могат да се изменят, но тези черти остават неизменни. Това по-казва, че има характер. А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер. Има хора, като се смеят, всичката сериоз-ност изчезне от лицето им, а има хора, и като се смеят, сериозността остава. Това е характер - основното в лицето не се мени. Така, има някой, който е меланхоличен; и да се смее, меланхолията остава. Меланхолията у човека е едно добро качество, когато е съзнателна - той съзнава, че има някои неща, които трябва да придобие, и затова е сериозен. Една скръб, това е един висок връх, от който идат всички рекички. И една особена черта в лицето на човека е един висок планински връх. Когато тези особени черти се проявят, вие ги виж-дате, а когато не се проявят, вие не ги знаете къде са, тези типични черти на лицето. В духовния свят има същите черти. Човек, който се отличава със свое-то постоянство, той се отличава с една ярка пълна светлина. Човек, който е съвършен, се показва като една горяща свещ, дето горението е пълно - без дим. А у другите хора горението е непълно, има повече кадеж. По това се поз-нават и различават хората. Та, човек строи своята съдба. Не всички греди, които човек има, са здрави. Има някои греди, трябва да се извадят. На лицето ще четеш какво си свършил и какво ти остава да довършиш. Лицето не показва недостатъци, а показва недовършената работа, която трябва да се довърши. Значи, недостатъците, това е несвършената работа. А недостатъци аз наричам само когато човек е злоупотребил с благата, които Бог му е дал. Недостатъци има, когато хубавите чувства се изродили и станали на грехове. | ||
| + | Човек във въображението си очаква повече, отколкото може да получи, и затова хората (*такива хора) са нещастни. Каквото и да правите, най-първо тургайте основната черта. Като пишеш нещо, тури основната мисъл, а после другите може да се нахвъргат наоколо. Може всичко да се не каже, но една основна идея ти трябва да кажеш. Аз, като кажа нещо, то е вярно и даже го смалявам, казвам само 1/10 от всичкото. Ако бих казал всичко, човек би се стопил под този образ. Още човек не може да издържа всичко. Затова човек трябва да се стреми към вътрешно самообладание. | ||
| + | За носа ние съдим от перпендикуляра, а не от кръглата меката линия, тя е фиктивна. Хора с големи уста са разговорчиви, а с малки са идеални, но неустойчиви. | ||
| + | Колко е хубаво човек да се чувствува, да бъде едно дете, възрастно дете, но умно дете! Да не остарява преждевременно. Където и да си, между колкото хора и да се движиш, да си представиш, че си в една къща, в някой ъгъл: ти да виждаш всички, да ги наблюдаваш, но теб никой да не вижда. Такова едно състояние (*поведение) да държи човек спрямо хората е много хубаво. Но днеш¬ния свят все влияе на човека и той все иска да се прояви. Но да си каже: „И аз мога след време да го науча полека-лека." Чакай! Не бързай! Наблюдавай хо¬рата и учи се! | ||
| + | Какво е Любов? Как бихте определили? | ||
| + | Гена: - Всичко, което изправя човека, всичко, което дава работа на чове-ка за по-добър край, е любов. | ||
| + | Любовта е кроеж, а не рязане. Никой не отива да копае на лозето, но има си правила за това: той не бива да изкопае всичко, а само да прекопае пръст-та. Знаете ли какъв е законът? Любовта най-първо се дава на най-силните, а най-накрая - на най-слабите. Ако турите едно цвете там, дето водата извира, то ще се развали. Туй цветенце трябва да иде най-накрая, че едва да взима, едва да смуква от водата, това стига за него. Погрешката е там, че всичките хора отиват в началото, при извора. Чакай! Туй място не е за теб! Накрая иди! Ти трябва да определиш колко можеш да носиш, че тогава да застанеш на съот-ветното място при водата. Ако отидеш в началото, може водата да те повлече и нищо да не остане от тебе. Можеш ли да поканиш Слънцето да ти дойде на гости? Не. То изпраща посланици - лъчите, а то остава горе. Може ли някой да приеме Слънцето на гости? | ||
| + | Трябва да се говори за малката игла. Човек за Любовта не може да гово-ри, защото тя е най-голямата топлина. Но всеки може да я намери. | ||
| + | Няма същество, което да не разбира Любовта. | ||
| + | 1 часа [на] обяд | ||
| + | След туй Учителят се отдели сам горе в стаята; ние си приказвахме долу. В 5.30 часа Всички закусихме чай и после отидохме в салона на клас. (* Какъв хубав празник!) | ||
Версия от 21:50, 5 март 2011
Мястото на Любовта
Трети разговор с Учителя: КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО [22 октомври 1924 г.] 10 часа сутринта (*След закуска.) Етиката е наука за душата. Педагогиката - за сърцето. Логиката - за ума. Въпросът за съвестта влиза в познанията на сърцето. Интуицията е език на душата, чувствата - на сърцето, разумът - на ума, а волята се проявява чрез силата. Атомът е бодът на реалността. А зад този атом, зад този бод седи Вели¬ката Реалност, която действува чрез него. Човек е малко същество, но той е проявление на Бога. Зад човека седи Бог. То е въпрос само на времето. Тази, най-малката частица може да се разрасти. Най-малкото нещо е най-силно, най- деятелно, а най-голямото нещо е най-постоянното. За да бъдеш постоянен, тряб¬ва да бъдеш много голям. А ако искаш да бъдеш силен, ще станеш малък. Който е мързелив, да употребява малките величини. Искаш да бъдеш доволен, тогава представи си, че всичко в света е твое. Тъй гледай на нещата. - Кога човек е неспокоен? - Припрян характер има човек, когато желае да постигне нещо, но преж-девременно иска да го постигне. Значи, когато у тебе се събуди чувство преж-девременно да постигнеш нещо и нямаш търпение да дочакаш времето му. Да кажем, сега имате едно състояние на индиферентност; изисква се тогава да бъдеш много зает, да работиш. И после, представи си, че туй състоя¬ние е вънка от тебе. То е външно състояние. То не е твое, защото, ако е твое, ти трябва да бъдеш господар на него, а ти не си господар - тогава не е твое. Има състояния, които не са ваши, натрапени са отвънка, а трябва да се освободите от тях. В туй тяло ти ще създадеш други тела, които да бъдат твои и тогава това тяло ще го дадеш на света. Ние физическия свят го владеем само отвънка; не сме го проникнали отвътре. Ако аз мога да разредя тази паница и тя да изчез¬не и после пак да я сгъстя, тогава аз ще прониквам материята. Всички трябва да имате една философия да изпъдите недоволството от сърцето си. Съвършено да го изпъдите, и от ума, и от волята си! Представете си Бог, Който е съвършен, Който е създал всичко! Той всякога се весели в делата Си. Защо ти не слушаш Бог, Който ти е дал всички възможности? Защо ти пос¬тоянно се цирлиш, няма да искаш да работиш и ще се представляваш, че ня¬маш нищо и все ще искаш да ти дадат нещо, когато ти го имаш! И защо ще си представиш другите да ти дадат когато няма кой друг да ти даде? И когато ти искаш нещо, което имаш, ще ти вземат и това, което имаш. Представи си, че някой е красив и иска да стане по-красив-той ще загуби своята красота. Стре-меж трябва да има да използвате заложените сили и възможности на ума, да им дадете място да се развият. Туй е Божествено. Някой път искаш по-голямо сърце. Не, ще развиеш възможностите на твоето сърце, което имаш.(За Гена:) Тя има чувство на веселост. Туй чувство е развито много у нея. Меланхолията вижда нещата от моралните чувства. Там й е прозорецът. Тя е замислена за физически работи. А веселостта гледа от над челото - там й е прозорецът. У децата, много малките работи им правят впечатление. Сангвиниците са весели - въздухообразните елементи всякога са весели, флегматичните са водни. Дет-ският темперамент е на стомаха. А нервните хора са сухи. Сангвиниците, весе-лите хора са като птици. Човек трябва да мине една школа за обновление на организма, за изме- няване на организма: да можеш моментално да измениш едно твое състояние. То става чрез реакция. Да допуснем, вие сте изгубили 10 000 лв., замислен сте. Трябва ви сега една реакция, да ви се възвърне спокойствието. Как? Казвам: „Парите ви се намериха, носят ви ги!" Това произведе една реакция и веднага всичката тази меланхолия изчезне от вас. Питам: може ли същото състояние да добиете по друг начин? (* - Освен да се примирим със загубеното - да помислим, че някой беден ги е намерил.) - Трябва да си съставите едно особено понятие за света. Представете си, че лявата ми ръка е едно общество, дясната е друго общество. Те не се познават. Тургам ги една до друга, запознават се. Е, тяхното щастие от това ли зависи? Някой път ще ги разделя, те ще плачат тогава. Трябва да им създам работа отвънка. Но, представете си, лявата ръка носи известни блага, радва се, мисли, че са за нея. Обаче дясната ръка й ги взима. Лявата ръка е неутеши¬ма. Тогава аз трябва да й разправям: „Няма какво да плачеш, тези пари ще се намерят." - „Как?" - „Нали се обичате с дясната ръка, тя ще внесе пак парите." Дясната ръка, това са хората на Бога, хората, които обичат Бога, които вървят в Божия път. Лявата ръка са, които не вярват в Бога. Да кажем, дошъл един от лявата ръка, който не разбира Божия закон, и ти задигнал парите. Но ти, поне¬же живееш в Бога, ще кажеш: „Моите пари са в лявата ръка." Всичките лоши хора, неверующи, са в лявата ръка, която също е в Господа. Е, Господ събира лявата и дясната ръка на едно място, тогава? Но не за дълго време. Държи ги, държи и после пак ги раздели, всяка си отива на своето място. Та, този начин е един много хубав начин за закономерност. Загубиш ли си парите, кажи: „В лявата ръка са, ще дойдат пак." Често трябва да правите такова едно упражнение. Да кажем, намирате често махна на някого, казвате: „Той се нацупи." Първото нещо: влез в негово-то положение, разбери неговото състояние. После ти почнеш да скърбиш - спомни си, че си срещнал някого си там и си го наскърбил. Казваш за някого, че е нацупен, сега това състояние се връща и на тебе. Как ще разрешиш зада-чата си? Когато се обезсърчат хората и когато не вярват в Бога, това е една стра¬тегия. Радостта дава височина, а скръбта дава дълбочина. Радостта дава широ¬чина. При радостта, най-първо иде радостта, а после мисълта. В скръбта най- първо иде скръбта и после мисълта. Радостта мисли по един начин, скръбта мисли по друг начин. Аз считам скръбта за товар, който най-първо е неприя¬тен, после, колкото се носи повече, става по-тежък и най-после или трябва да си починеш, или да дойде някой да го смени. А радостта е човек, който пътува без товар. Затуй по-скоро му се свършват приказките. Има 3 типа вежди: 1. [Вежди на човек с научен интерес.] 2. [Вежди на човек чувствителен, Ве¬нерин тип.] 3. На старите хора На Гена* веждите са от дъгообраз¬ните (2). В средата са издадени. Горе е иде¬алното, но откъдето почват и където свър¬шват, има силно привличане. Значи ней¬ните деди в началото и в края са били ма- териалисти; живели са в гъстата материя. Тя е весела, затуй всичките неща отвънка й правят силно впечатление, правят й ефект. Затова у нея промените стават чес¬то. Децата така са радостни - бързо ста¬ват промените. Такива вежди (2) се задо¬воляват с по-малко и от малко се наскър- бяват. А тези вежди (1) са с един по-голям простор. От малки работи не се наскърбяват, но наскърби ли се веднъж, мъчно му минава. Тези вежди (у Гена) в началото, при носа, са по-тънки, а към другия край се разширяват. Значи у нея повече чувствата играят важна роль. Може да се развие и интуицията у нея. Тя разсъждава повече, по-малко наблюдава. Въображението и разсъжде-нието е повече развито у нея. д Колкото челото е по-близо до А правата (А), активността е по-слаба; а колкото челото е по-издадено на¬вън в цялата си част и силите са по- активни. И носът, колкото е по-навън, толкова по-добре. У Паша, запример, тази вглъб- натина (на брадата) показва разви¬тие на чувствата. (*Устойчивост на чувствата.) Колкото туй разстояние е по-голямо (брадата), личните еле¬менти преобладават и волевите също. А у Марийка, тъй както е, воле¬ви елементи не влизат, а само импулс на чувствата.
(Г7.) Вглъбнатината в брадата показва аналитически ум. У вас е раз¬вит повече строителният ум, строежът или творческия ум. После, у вас най- първо иде редът и порядъкът, а след туй вадите вътрешното заключение. Вие най-първо събирате, а после ид¬ва разсъждението. (М.) У вас наблюдението е силно развито. Вие трябва постоянно да раз¬съждавате, т.е. вътре да разсъждавате. После, и интуицията е развита.
(С.) Най-силно наблюдателните способности са развити у Савка. И раз- съдителните способности.
Вероятно се касае за Гина Гумнерова, стопанка на дома на ул. „Опълченска"66.
На Марийка й трябва етика; на Паша й трябва логика; на Савка - педаго-гика; на Елена - психология; на Гена - методика, тя е богата с въображение и всичко, но й трябва методика.
- Отгде да знаем какво ни трябва или какво ни липсва?
- Туй, което не обичаш, ти го нямаш, а което обичаш, ти го имаш, но тряб¬ва да му дадеш повече възможност да го усвоиш.
(На Паша:) Творческият ум може да те лиши от дълбочината на чувства-та. Ти не оставяш нещата да узреят, ти ги обираш преждевременно. Тя не до-чаква да дозреят плодовете, а ги събира от дърветата, прибира ги да узреят вкъщи. Не да ги яде, тя ги пази.
(На М.:) У нея няма търпение, не дочаква края. Тя ще изяде баницата неопечена.
(На Елена:) В Елена има една опасност-тя, като бърза, бърза, няма да си доправи милината. Тя ще се забърка повече, понеже други ще я ядат и ще ка-жат: „Кой е направил тази милина?"
(На С.:) А Савка ще приготви баницата и всичко, но накрай, огънят като изгасне, тя ще се разсърди.
(*С: - Колко е Вярно!)
Паша: - С. държи за външния ред: у нея има система, всичко това.
- То иде от силното наблюдение и разсъдък - те тургат нещата в ред и порядък; а после идва да търси вътрешното отношение. Тъй, както умът се про¬явява в своята първична дейност. Ти, като си наредиш нещата по известен ред и ако някой ти ги разбута, може да ти отнеме всичкото въодушевление и няма да работиш.
(* Вярно. Аз като си наредя нещата или да ги разпределя, те ми дават въодушевление за работа. Нямам ли въодушевление, не мога да работя.) [Бележка в тетрадката на Елена Хаджи Григорова.]
(Г/1, главата: [долната фигура на с. 576])
а = умствените способности; b - силите на моралните чувства; с - лични-те чувства; d - домашните чувства; е - животинските. Индивидуалните чувства имат нещо от умствен характер.
(На П. и М.:) Ти по сърце си бърза, по ум не си. Ма-рийка е по-активна. Познава се по ухото. Ако човек е акти¬вен, ухото на това място е издуто. Колкото долната част на ухото е по-дълга, толкова по-голяма жизненост има човек. Гена е активна на физическото поле, а щом дойде при сър¬цето, при чувствата, тя почва да мисли. Иска да бъде корек¬тна в чувствата. Ако й кажат: „Хайде да спрем тук", тя каз¬ва: „Чакай да помисля."
Всички хора се различават в своите наблюдения. Ня¬кои от вас ще схванат много добре външния строеж и ефек¬та от известно музикално парче. Някои ще схванат идейно¬то, дали има нещо идейно, вложено в парчето. Някои ще се интересуват от артиста как свири. Други ще се интересуват от музиката; трети - от публиката.
([За] Сотирка:) Ръката й е малка, значи преобладава умът. И естетика има у нея. Тя е от миролюбивите натури. Тя казва тъй: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде." (С.:) В един концерт, не само какво свири музиката, а как е изчесан му-зикантът и заедно с това какво впечатление прави. Доброто е всякога красиво, по закон. Но красивото не всякога е добро. Когато красотата няма доброта, не е красота, тя е маска. В лицето трябва вся-кога да има известни черти, които да остават всякога неизменни, а всички мус-кули наоколо могат да се изменят, но тези черти остават неизменни. Това по-казва, че има характер. А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер. Има хора, като се смеят, всичката сериоз-ност изчезне от лицето им, а има хора, и като се смеят, сериозността остава. Това е характер - основното в лицето не се мени. Така, има някой, който е меланхоличен; и да се смее, меланхолията остава. Меланхолията у човека е едно добро качество, когато е съзнателна - той съзнава, че има някои неща, които трябва да придобие, и затова е сериозен. Една скръб, това е един висок връх, от който идат всички рекички. И една особена черта в лицето на човека е един висок планински връх. Когато тези особени черти се проявят, вие ги виж-дате, а когато не се проявят, вие не ги знаете къде са, тези типични черти на лицето. В духовния свят има същите черти. Човек, който се отличава със свое-то постоянство, той се отличава с една ярка пълна светлина. Човек, който е съвършен, се показва като една горяща свещ, дето горението е пълно - без дим. А у другите хора горението е непълно, има повече кадеж. По това се поз-нават и различават хората. Та, човек строи своята съдба. Не всички греди, които човек има, са здрави. Има някои греди, трябва да се извадят. На лицето ще четеш какво си свършил и какво ти остава да довършиш. Лицето не показва недостатъци, а показва недовършената работа, която трябва да се довърши. Значи, недостатъците, това е несвършената работа. А недостатъци аз наричам само когато човек е злоупотребил с благата, които Бог му е дал. Недостатъци има, когато хубавите чувства се изродили и станали на грехове. Човек във въображението си очаква повече, отколкото може да получи, и затова хората (*такива хора) са нещастни. Каквото и да правите, най-първо тургайте основната черта. Като пишеш нещо, тури основната мисъл, а после другите може да се нахвъргат наоколо. Може всичко да се не каже, но една основна идея ти трябва да кажеш. Аз, като кажа нещо, то е вярно и даже го смалявам, казвам само 1/10 от всичкото. Ако бих казал всичко, човек би се стопил под този образ. Още човек не може да издържа всичко. Затова човек трябва да се стреми към вътрешно самообладание. За носа ние съдим от перпендикуляра, а не от кръглата меката линия, тя е фиктивна. Хора с големи уста са разговорчиви, а с малки са идеални, но неустойчиви. Колко е хубаво човек да се чувствува, да бъде едно дете, възрастно дете, но умно дете! Да не остарява преждевременно. Където и да си, между колкото хора и да се движиш, да си представиш, че си в една къща, в някой ъгъл: ти да виждаш всички, да ги наблюдаваш, но теб никой да не вижда. Такова едно състояние (*поведение) да държи човек спрямо хората е много хубаво. Но днеш¬ния свят все влияе на човека и той все иска да се прояви. Но да си каже: „И аз мога след време да го науча полека-лека." Чакай! Не бързай! Наблюдавай хо¬рата и учи се! Какво е Любов? Как бихте определили? Гена: - Всичко, което изправя човека, всичко, което дава работа на чове-ка за по-добър край, е любов. Любовта е кроеж, а не рязане. Никой не отива да копае на лозето, но има си правила за това: той не бива да изкопае всичко, а само да прекопае пръст-та. Знаете ли какъв е законът? Любовта най-първо се дава на най-силните, а най-накрая - на най-слабите. Ако турите едно цвете там, дето водата извира, то ще се развали. Туй цветенце трябва да иде най-накрая, че едва да взима, едва да смуква от водата, това стига за него. Погрешката е там, че всичките хора отиват в началото, при извора. Чакай! Туй място не е за теб! Накрая иди! Ти трябва да определиш колко можеш да носиш, че тогава да застанеш на съот-ветното място при водата. Ако отидеш в началото, може водата да те повлече и нищо да не остане от тебе. Можеш ли да поканиш Слънцето да ти дойде на гости? Не. То изпраща посланици - лъчите, а то остава горе. Може ли някой да приеме Слънцето на гости? Трябва да се говори за малката игла. Човек за Любовта не може да гово-ри, защото тя е най-голямата топлина. Но всеки може да я намери. Няма същество, което да не разбира Любовта. 1 часа [на] обяд След туй Учителят се отдели сам горе в стаята; ние си приказвахме долу. В 5.30 часа Всички закусихме чай и после отидохме в салона на клас. (* Какъв хубав празник!)