Разлика между версии на „Образи на живата природата“

Версия от 21:14, 5 март 2011

Извънредни беседи

Клас на Добродетелите

за сравняване

Образи на живата природата

Има известни епохи, определени по начин, който не съответствува на епохите на природата. Процесът на узрявянето зависи от енергията на живота. Там, дето има повече живот, има повече топлина. Ние казваме: дето има топлина, там има живот. Сега ще кажем: топлината излиза от живота. Там, дето има живот, винаги се явява топлина. Когато една мравка се покачи по крака на един човек, тя ще каже: "Колко е топъл този крак!" Пък то е кракът на едно разумно същество. Тъй и вие някой път като почувствувате топлина, то е топлината на някое по-висше същество. Колкото по-мъчно може да се извади топлината от едно тяло, толкова по-висше съзнание има това тяло. Ако у мен съзнанието е будно, с никого няма да дойда в стълкновение; пък щом съзнанието ми не е будно, с винаги ще има пречки на пътя ми. Понякога детето казва: "Мама не ми дава хляб." Това е негово е заключение. Но ти не знаеш какво е нейното разположение. Когато детето каже, че майка му не иска да му даде хляб, трябва да се разбира, че сега няма условия, има външни препятствия, например може детето да има развален стомах. Някога се случва, станете сутрин, неразположен сте. Та какво се дължи това неразположение? Най-първо ще видите кога сте неразположени. Вечерта сте си легнали радостни, весели, а на сутринта сте неразположени - тогава това неразположение не е ваше. То се дължи на това, че като сте били много разположени и радостни, вие сте влязли във връзка с много хора по лицето на земята. И те казват: "Вие сте яли много, ама не помислихте да оставите малко за нас от яденето." Туй неразположение е упрекът, който идва от другите хора, но вие не знаете коя е причината. Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем някаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога - не да застанем пред лицето на Бога и да викаме и плачем, да се оплакваме. Ти ще изнесеш фактите както са си и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши; а другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, посей и плодът ще дойде сам по себе си. Съзнанието знаеш от къде произтича. Сега, аз имам една стомна, но не зная, че е счупена; налея вода - тя изтече. Такъв е пропуканият живот: колкото и да наливаш, ще изтече. От здравата стомна не изтича. Значи здравите, постоянните неща в живота, неща, които са хармонични, в тях промяна не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират така: да се промени човек, значи да се измени. Не. Ще определя какво е "проява". Имате един хубав извор, а пред него канара - изворът не може да се прояви. Пробивате дупка в канарата и водата изтича навън. Питам: качеството на водата ще се измени ли? Не, тя ще се прояви такава, каквато е. А промяната всякога е в състава на нещата. Тогава как ще се означи една промяна, дали към добро или към лошо отива? Например, човек е болен - станала е промяна спрямо доброто. Той оздравявя или станала е промяна спрямо лошото. После има промяна в кабинета, политически промени стават. Всяка една мисъл, която временно има надмощие, тя е министър-председател, а другите мисли покрай нея, те са обикновени министри. Самият човек, това е царят, който е несменяем. Той е по право назначен. Сестра Сийка Динова каза: "В съвременната психология не става дума за промяна, а за смяна на състоянията на едно моментно единство с друго или пък смяна на особеностите, на определителностите." - Как определяте в психологията тия смени на състоянията? Сестра Сийка: - Дадена вещ, например "А", можем да представим по следния начин: А - (г1,ф1, ц1, м,) (г2, ф2, ц2, м2) (.....) (.....) (.....) Това е формулата на вещта "А" в различните й моментни единства, в които тя се намира. В малките скоби имаме разните определителности, като големина (г), форма (ф), цвят (ц), място (м) и т.н. в техните особености - 1, 2 и т.н. Всичко, отбелязано в малката скоба, представлява едно моментно единство, което трае дотогава, докато дойдат други особености - 3, 4, и пр. Много такива моментни единства взети заедно образуват вещта, а отделните моментни единства представляват смяна на състоянията. Ако се разложи човек психологически, ще се види, че у него има 40 способности, разделени в седем области. И тогава аз ще ви дам формулата: А=40:7 . В твърдо състояние съзнанието е съсредоточено в една посока; в жидко състояние съзнанието е в друга насока; а във въздухообразно - в трета посока. Тъй че силите в съзнанието са насочени в една или друга посока. Съзнанието се проявява в 40 способности у човека, които са разделени в 7 категории (I, II, III ...) И всяка категория си има своите подразделения (1, 2, 3 ...). Първата категория обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума, или умствените способности: наблюдателност, памет, разсъждение. Първата способност - наблюдателността, събира материали; втората - паметта, ги събира, а третата - разсъждението - обработва тези материали. Но когато става един душевен процес, той не е заключен само в тази област на умствените способности, а се смесват и много други елементи и способности от други категории. Във втората категория влизат себесъхранителните способности или личните чувства. Такива са: разрушителност, себесъхранение, егоизъм. На трето място идват индивидуалните чувства: щеславие, общителност. В четвъртата категория влизат моралните чувства: съвест, любов към Бога, милост, вяра, надежда, В петата категория са семейните чувства: любов към дом, полови чувства, приятелски чувства. В шестата категория са обществените чувства: приятелство във висш аспект, отношение към род и родина, дълг и отговорност. В седмата категория как общочовешките чувства: хуманизъм, широта в разбиранията, обич към всички, жертвоготовност.

Фиг. 1

Когато човек иска да извърши нещо, всички тези категории вземат участие. Силните чувства имат всякога надмощие, те са ръководни, а всички други се подчиняват на тях и те разрешават въпросите. Хора, у които разсъдъкът е много развит, ще разрешават въпросите по един начин. Един човек, у когото обществените или семейните чувства са развити и разсъдъкът също е развит, той ще разреши въпроса по друг начин. И един човек, у когото са развити егоизмът и разсъдъкът - по трети начин. Зависи от това, кои чувства са силно развити. Някой път ще ви направя една много подробна схема, с която да обясня от френологично гледище как се намесва психологията на човека при решаването на различните въпроси .- това френологията е вече определила. Постъпките на човека се дължат на известно негово разположение или неразположение да извърши нещо или не. А разположението у всеки човек се определя според чувствата, които вземат надмощие. И тогава казваме: характерът на този човек е такъв, понеже разрушителността е силно развита у него. Друг е тих и спокоен, не се кара - не защото съзнанието му е такова, но тия органи не са развити у него. Не че той е добродетелен, но лошите, разрушителните органи не са развити чрезмерно в него. Има други чувства, които го карат да се прояви в друга насока. За пример, ако дойдем до лични чувства, те действуват за благото на твоето тяло. Всеки мисли за тялото си, всеки казва: "Няма да се оставя да ме изядат." Това е вече личното у човека. Ако разделим челото на човека на три, в най-долната му част, над веждите, се намира обективният ум - наблюдение, впечатление, преценка, мярка, практичност. По-нагоре е паметта, а на най-горната част на челото е разсъдъкът. На темето отгоре се намират три духовни центрове: на милосърдието, на любовта към Бога и на съвестта. Когато човек започне усилено да работи в известно направление, определена област от неговия череп се изменя. Значи пълното концентриране на ума в известна посока произвежда резултат. Щом се изработи известна област, веднага се забелязва една промяна. Значи една разумна сила вече работи отвътре. Туй, което се счита от нас за идейно, Божествено, то е нещо материално. Нашите мисли, които за нас са неща най-отвлечени, във висшите светове са толкова гъсти, че на тях може да се посади лук и чесън и те ще растат. У човек има две висши състояния . те са причинното тяло и после идва будическото съзнание. Последните две области някои ги наричат безформени, т.е., не че те са безформени, но техните форми са толкова далеч, че нищо не се вижда, освен една необятна светлина. Ако вие правите наблюдения над себе си, ще видите къде е съсредоточена вашата мисъл най-много. Щом сте разсърдени, вие ще почувствувате едно напрежение зад ушите; ако силно ви засегнат лично, ще усетите едно сгорещяване отзад на главата. Ако се отнася до религиозните ви чувства, горе на главата си 7ще усетите едно напрежение, като че има някакво подуване. Когато мисълта е силна, напрежението е на челото. Ако приемем теориите на съвременните учени, ще видим, че човек е минал през 400_000 фази на развитие. Значи той е бил облечен в 400 000 различни форми. И сега ние виждаме сегашният му образ какъв е. Питам: като гледаш всичките тия форми, видял ли си човекът? Най-първо го виждаш в такъв образ , после го виждаш като дъгичка , друг път го виждаш като някой паяк, после като мушичка. И във всичките тия форми е все човекът. И сега, когато вече е излязъл от всички тези форми, той съзнава, той помни, че е минал през тях. Не че по същество човек е бил паяк, но той е бил във формата на паяк. Хората са научили тъкачеството от паяците. Щом някое същество няма тяло в невидимите светове, то не е висше - всички висши същества имат тела. Най-първо ще почувствувате, че имате душа, че има на какво да се осланяте. И това е същественото, което ви отличава. Щом казвате: "Имам душа", вие вече сте във въздуха. Душа, дух, сърце и ум - това са положения, които определят човека. Все трябва да имате нещо свое, за да сте човек. Щебъдете или в света на сърцето, или в света на ума, или в света на душата, или в света на духа. В четири свята можете да бъдете. Може на физическото поле да нямате нищо, но във висшите светове трябва да имате нещо. Страдате, то е реално; радвате се, то е реално. Защото какво седи в скръбта, ако нямате скръб и какво седи в радостта, ако нямате радост? Зад скръбта и радостта седи Мирът. Естествено нещо е в живота да има чувства. Мислите са нещо реално. Но не всякога това, което виждате, е реално. Защото нещата, които обичате, ги виждате, а които не обичате, не ги виждате. И това, което обичате, него знаете повече, а това, което не обичате, за него знаете по-малко. Вземете онзи пианист, който познава всичките клавиши, ноти, музикални инструменти, знае техните марки и цени. А този, който не обича музиката, него не го интересуват нито ноти, нито музика. Анализ не значи чоплене. Що дойдете до нещо съществено, няма да го чоплите. Като събудите семенцето, няма да го чоплите, защото тогава неговите енергии ще изтекат и то не може да расте. Анализ е съпоставяне на нещата, които образуват външната страна. Съпоставянето на чувствата - това е пак анализ: изпитваш ги, съпоставяш ги. Колкото повече явления се обясняват с една теория, толкова тя е по-вярна. Пък щом всички явления не могат да се изяснят, тогава тя е невярна.

Според философията на Ремке всичкото познание е само анализ, синтез няма в света. Всичко, което може да бъде обект за разглеждане от учените, не се създава сега чрез синтез, то си е тъй дадено готово и човек го изследва, изучава само с анализ. Човек нищо не създава, синтез въобще няма - всичко, което човек намира, то е дадено и човек само го изучава, изследва посредством анализ.

Има синтез и анализ. В живота има повече синтез, отколкото хората мислят. В живота има и смърт, има и душа. Всичко има в света и нищо няма. Както има душа, така няма душа. Но какъв ще бъде този живот без душа. Значи има живот с душа, има живот и без душа. Живот без душа е страдание, а живот с душа е радост. Единият живот - без дух - е мъчение, а другият - с дух - е блаженство. Тъй е. Всеки един човек все чувствува, че му липсва нещо. Ти скърбиш, че си изгубил нещо или се радваш, че си придобил нещо, може даже да не виждаш какво е, но се радваш. Тази радост е обоснована на нещо. Ти излезеш, видиш слънцето, зарадваш се, в душата ти като че ли е слънцето. Ти слънцето не си го видял, но си придобил нещо отнего и целият ден се радваш. А слънцето върви и си отива по пътя, но на теб то ти е дало нещо, като че ти е дало подарък. "Добър ден, ето, това е от Баща ти." И целия ден мислиш за подаръка си, мислиш за слънцето, което ти донесе нещо. Има различни отношения в живота на човека. На себе си ще говориш на свой език, а на хората ще говориш на техния език с преводчици. Какво ще говориш на жабата, когато е в блатото? Срещна един рак, какво да му говоря, че е крив? Срещна един паяк, какво да му разправям, че трябва да ходи на два крака? От същото гледище има неща, които ние не трябва да обясняваме на хората, а да ги оставим в тяхното заблуждение. На някои хора съзнанието им е пълно; ти виждаш, че не може да влезе нищо ново. Първо трябва да го оттулиш, да го изпразниш, за да може после да му налееш нещо ново.. И затова, говори му сега само за неговите работи. Че е пълно неговото съзнание се вижда по това, че той е мързелив. Наслояване има и затова не мисли вече за повече, казва си: "Да не стане много за мен." Кажете ни нещо за доброто, понеже днес е празника на доброто за Сотирка. В доброто има разграничение на силите, които действуват.

фиг. 2

Д О Б Р О. Тези букви са геометричцни форми. Когато двете съставни части на една единица саравни, какво имаме? Права линия. Щом съставните части са по-големи от правата линия и има пречупване, какво става тогава?

Фиг.3

Ъгълът АВ - това е материалният свят. Вие доказвате, че материалният свят не е най-големият свят, той е само проявеният свят. Извън нашето съзнание (С) има друг свят, който ние наричаме духовен (С1). Този, възвишеният свят, се проявлява и тогава материалният свят е катопочва. А пък духовният свят, това савъншните условия, при които тази почваа може да се разработва, т.е. външнните условия, при които духовният свят може да сепроявява. Следователно материалният свят е реалният, понеже духовният свят го обработва. И дорото е в туй, че материалният свят е реален по причина на духовния. Ако духовният свят престане да обработва материалния, той не ще е действителен. Когато стискате ръката на един човек, тялотоли обичате? Не, в това тяло прониква душата. Тялото има душа, докато духовното прониква вътре. "О"-то показва, че този материален свят има образи в себе си по причина на духовния свят, понеже има това движение. Силите в триъгълника се движат. Следователни това движение на триъгълника върви в кръг. За а хармонизираме силите, които се движат н триъгълника, ще направим кръг. Кръгъте хармонизиране на силите в еднаопределена посока. И затова триъгълникът всякога се образува не извън кръга, а вътре в кръга. Кръгът туря всичко това в хармония. Тези букви са все геометрични знаци.

Фиг.4

При ("б") горната линия идва по закона на развитието. Единицата може да расте само нагоре. Разширение има само към духовния свят.

      ("Б") показва, че човек, посаден в почвата, може да расте само нагоре към Бога. Там са условията за него.

      Този знак показва, че само у Бога има всички условия, при които човек може да се развива.

      Това е титлата на Бога.

Първата буква на Господа на български се пише така ,

после , и то е много правилно. После имаме думата бозае - само при майката теленцето иска да расте. После глагола бера - значи в събраното има условия или в брането, в събирането има смисъл. Думите "блаженство", "благословение", "баща" са много съдържателни. Аз ги разграничавам тъй: Баща, Татко, Отец. Баща на физическото поле, Татко в духовния свят и Отец в Небето. "Б", "Т", "О" - от тук, от тези думи извеждам думата Бог, значи двама. А този бод на върха на иглата навсякъде може да влезе.

От славянските букви ако вземем , означава "това, което спуща корени в почвата. Много форми са взети от йероглифите. Славянската азбука е йероглифна. За пример буквата "Ш", после "Л", "Е" имат един произход. На еврейски имаме шина - то е разтваряне. Всеки знак си има своето приложение.

    От този йероглиф у нас се е получило      , тази буква е излязла от      .

     показва двойният човек*, написано е тъй     и    =     и показва една чаша, която трябва да се напълни и после да се изпразни.

   едновременно показва и действително и въображаемо число. Както на всяко положително число отговаря отрицателно, така и на всяко действително число отговаря въображаемо число. Значи на всяко число над нулата съответствува друго, което е под нулата. Следователно     е закон, който показва, че животът не е само метариален, но че има и духовен живот.

16.A И "Ш"-то е направено от две шини . Единият материален - тогава само възприемате, а другият естанал по-духовен.

     Спуснал корен.

     е лош знак, това е лошо положение, краен материализъм.

Обаче , той малко се позамисля за животаа. в -то също тъй мисли вече. Пълни се и се изпразва.

   на еврейски се казва     , а обърнато на другата страна е     . понеже те пишат от дясно на ляво, затуй     -то е обърнато надолу. За нас "а"-то означава живот и затова "М"-то означава смърт. Старият човек умира, а детето се ражда.

   върви с опашката нагоре, то е все от тази буква    ,   .

После имате - означава двама човека, които вървят.

   показва двама души, събрани заедно, които тръгват на път. Знечи има мир. Двамата се примирили и са тръгнали. Има знаци, взети от египетската азбук.

    значи двама души да се съгласуват така, че да могат да вървят заедно по пътя. понеже     означава желание да се прибоият материалниблага, то означава смърт. Тогава какво да правим? Вземам единият човек - единицата и казвам така:   .

     - този знак отсъжда, двама души се борят.      -то казва: за теб половината и за мен половината, да се свърши работата. Двамата се уравновесяват, спорът свършва.

представлява носът и очите. И двете имат еднакви права. Носът ги разделя, казва: "Колкото ти имаш право да виждаш, толкова и другото око има право да вижда. Тези символи не се изобретение на човешкия ум, а са взети от живота. Природата, тя си има азбука, която се разчленява, води началото си от небесната азбука.

   или    - този по средата казва: "Да се прекъсне всеки спор, така двамата ще тръгнат. Това е хармония. А смъртта иде, когато двама кираджии не искат да се примирят. Тогава и двамата се изпъждат навън.

След закуска от 11 часа до 15 часа.

Фиг. 6

Това е цяла една беседа. Тези неща като се разместят по известен закон, тогава мисълта върви. За пример, искате едно писмо от мен. Ето цяло едно писмо:

Второто ще бъде само тъй:

Третото писмо към вас ще бъде така:

Четвъртото писмо ще бъде:

Петото, ако ви пиша, ще бъде:

Едно писъмце красиво, изразително и хем се спестявя време. Сега петото писмо ще го разложа. Какво образува този триъгълник?

Туй е получено от този чертеж, но това са пак елементи. Със закона на пермутациите ти ще ги разлагаш, докато получиш геометрически резултат .

Тази геометрическа форма може да се трасформира, докато разбереш нещата какви са в зачатък. Тогава ще ги съпоставиш. Туъ разделение на силите в буквата показва плода, който още не е узрял.

              и тогава казваш: "Това са силите в природата, това са материали неразработени." Долу показваме начините на разработката наплода. Тези чертежи са геометрически, всеки ъгъл е строго определен, дава се насоката, но това е едно много хубаво написано писъмце, един кръг и една точка, красиво написано с буквите му. Какво означава      ? Устата, която е ненаситна.

Всички тези форми можем да ги приведем към човешкото лице.

Фиг.8

Целокупният човек, изразен в главата, представлява едното око и едната страна. Имате тогава "А", то е носът разпределен - . Почти всички букви можете да турите налицето. Като вземете и ухото, може цялата азбука да изкарате и ще видите всяка една буквна от коя част на лицето е взета. Ако е взета от ухото - , значи се отнася за слушането. "О"-то е взето от окото и от цялото лице . това са две хиперболи и като се пресекат, образуват елипса - окото

Фиг.9

Значи, енергиите, които образуват границите на Божествения свят, са вечни. Човешкото око е затворено. Значи висшето Божествено око е затворено между две вечни граници - едната граница е миналото, а другата настоящето. Имаме слизане надолу - горният клепач, а долният клепач е еволюция - възлизане нагоре. Значи в окото са тези два закона. И във веждите има пак една инволюция. Например, пиша ви едно писмо. Пиша го така, но красиво го направя. Какво означава това? Пиша ви за окото, как е направено, турям буквите, разпределям знаците. Ето едно писмо, "красиво око" го наричам аз. Може да туря и този знак отгоре. Това са веждите. Имате второ едно пресичане, имате пак една инволюция малко по-голяма.

Фиг.10

Предметите имат известни качества, които са фиктивни, те не съществуват в действителност. Щов се увеличи интензитета на състоянието ви, вие се разширявате, има едно повдигане. Защото има поводигане, има и понижаване, без вие физически да сте повдигнати от мястото си или пък да сте понижени. Значи на физическия свят няма никакво повдигане, то е духовно, вътрешно нещо. Повдигане и спадане може да стане и без да има промяна на физическото поле. Цветът показва степентта на активност на едно живо същество. Ако емного активно, цветът е червен. Всяка идея е тъй материална, както човекът. Идеята е едно живо същество, което мисли. Идеята сама по себе си мисли, тя има форма. Ако тече една струя вода, вие с нож може да я пресечете, но ако пуснете електричество във водата, вие не може да пробиете с ножа, той отскача, и с чук ако опитате, и той ще отскочи. Та твърдостта почива на друг закон. Представете си един кръг, който има хиляди дупчици и се върти. През тия дупчици можеш ли да минеш? Само ако се движиш с по-голяма бързина от тя на кръга. Твърдостта зависи от бързината на движението. Най-бързо се движат твърдите тела. Божественият свят е твърд. Значи твърдостта зависи от бързината на движението. Най-бързото движение дана най-голяма твърдост. Идейният свят се движи с най-голяма бързина, следователно той е най-твърд. Затова се казва, че Бог е отделил Твърдта. Абсолютни тела са тези, които дават абсолютна неразрушимост. Твърдите тела дават стабилност. Тъй че твърдостта зависи от силата на движение - най-силното движение дава най-голямата твърдост. Затова като влезете в духовния свят, вие ще можете да вървите по въздуха. Вечният Божествен живот е твърд, той не е жидък, не е и въздухообразен. Всеки един газ стъпва на една частица и ходи. Двойникът на човека ще стъпи на светлината и ще ходи. Под думата "твърдост" разбирам, че движението е абсолютно праволни. Когато двама души се обичат, има сцепление между тях. Никакво събиране няма. Духовният свят започва с деление, в духовния свят събиране няма. В Божествения сят има само един процес - деление. А делението вече образува и умножението. От умноожението иде на земята изваждането и събирането. А еволюцията е събиране, изваждане, умножение и деление. Т.е. Божественият свят започва с деление, а човешкият със събиране. В природата има една първична материя, която не е диференцирана, тя не се дели. Тя е като едно платно, но сама е неделима. Тази материя е основата на Божествения свят, тя не може с нищо да се видоизмени. Другата, диференцираната материя е разпределена в съзнанието, но има и една основна материя, която не е претърпяма никакво изменение. И ДУхът се обгражда с нея. Тя не се дели. Всички други състояния наматерията произлизат от нея. Тази неделима материя има едно свойство: в нея има един малък излишък, тя хвърля този малък излишък и отнего се твори видимия свят. Това е, заради което казват, че Бог е неиаменяем. Умът, за да се прояви, трябва да има материали за работа. Всеки един човек трябва да работи, да има нещо, върху което да работи.в Това, което ти направиш, то е най-ценното за теб в даден случай. Нещата в Божествения свят нямат повторение. В това седи хубостта. За пример, двама души могат да изпеят една и същапесен, но тази песен не е изпята еднакво. Ето къде е разликата. Единият е вложил повече чувство. Във всеки един певец има една особеност, която той влага в пеенето си. В Писанието се казва: "Всеки един човек се отличава по нещо от другите." Ето разнообразието в природата. И това, по което се отличава човек от другите, което е свойствено само на него, това е човекът. Аз мога да нарисувам едно хилаво дете и после да го направя стяр човек. Тъй също и други рисуват върху вас и ви правят и млади и стари.

Защо, когато човек говори за другите, има образ фэизически, а когато говори за себе си, никога нищо не си представя?

Тоъй и за себе си има образ, но той е по-идеален. Невъзможното за вола е възможно за птичката. В какво отношение? Волът не може да се качи на къщата отгоре, а птичката се качва. Защо? Понеже има възможност. Сега, где е причината, дето волът не се качва - в господаря му, че не го пуска, или у вола, че не може да се изкачи? После един вол не може да влезе в къщата ви, а една муха влиза и хвърчи цял един ден вътре. Волът казва: "Не ме пуша човекът да вляза в къщата му", а мухата казва: "Аз толкова дни и нощи съм прекарала в къщата на човека". Защо? защото аз не моге да приема вола в тази голяма форма. Казвам на вола: смали се и тогава щемога да те приема в къщата си. Някой казва: %Господ на мен не ми дава да се кача в къщата Му." Тогава ти си вол. На птичката Господ е позволил да се качва, това не е привилегия. Ако и волът може да се качи, няма да има притоворечия. Невъзможността е в самия вол, а не в Бога. В Божествените къщи има известни места, дето Бог не е позволил на вола да ходи свободно. А има места, дето и птиците не могат да отидат. Една птица не може да стигне по-нагоре от 15 км, защото ще замръзне. Тя може да се качи 4-5-6 километра нагоре. Студът и топлината, това са две състояния на енергията, защото цялото пространство е живо. В пространството съществува един космически човек, който изпълва всичко. Някой път в съзнанието си чувствувате, че сте грамадни. Това се дължи на този космически човек, който е толкова грамаден, но се движи толкова бързо, че едновременно е навсякъде. Всъщност той е и много малък. Земята е един затвор, а хоратамислят, че има блага тук. Колко дни човек е щастлив на земята? То почти живот няма, ако преброите колко часа на ден прекарвате в хубаво разположение на духа. Промени, промени. Сега си радостен и след миг - всичко се сгромолясва, дойде най-голямато ти страдание. Падане, качване, слизане, промени, промени... Така е, когато няма будно съзнание. Човек трябва да се възпитава да гледа смъртта със спокойствие. Ангелът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш и кажеш: да бъде волата Божия, тогава по-добър от него няма. Този страх е приятен, хубаво е да дойде този страх, да потрепери малко сърцето ти. Ако трепери сърцето ти, това показва, че си жив. Ако човек може да конценрира ума си силно към слънцето, той може да повдигне тялото си накъдето иска. Защото на земята има известни течения, които идват от слънцето и като се свържеш с тях, те ще те повдигнат за където искаш, но абсолютно не трябва да се съмняваш. Ная-малкото съмнение ще спре мотора да се движи. Има светии, които са изучавали този закон. Те като се концентрират, повдигат телата си. Но туй като го направиш, никой не трябва да знае. Щом го знаят хората, те ще ти пречат. Никой не трябва да знае, че ти искаш да научиш това изкуство. Има много нещаполезни, които миже да учите. Един светия като дойде при една голяма река, ще се огледа наоколо и ако няма никой, ще мине през нея; но ако има някой, той ще чака и ще мине с всичките, тъй като и те ще минат. Или най-малкото ще влезе във водата и ще я преплува, а като излезе отвънка, дрехите му няма да са мокри, той само ще се изтърси ище бъде сух. Светията, като влезе във водата, става непроницаем. Той туря такова вещество, като гума, иправи дрехите си непроницаеми. Той запълва празнините с пластична, упорна материя. Вие можете да направите опит. Направете си една дълга дреха, разцепена , която може да се съединява и сами можете да си образувате една магнетична дреха.