Разлика между версии на „Двата закона - КД“

Версия от 19:45, 5 март 2011

Извънредни беседи

Клас на Добродетелите

Двата закона

Божията любов и човещката любов. Любов към Бога и любов към себе си.

Сега, за какво искате да ви говоря? Прочетохте ли днес миналата лекция? (Не, тя не е готова още). Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа, да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения, и да се знае какво съдържа всяка беседа или поне нейните главни точки. Този материал трябва да го проучите, защото една материя докато не се проучи, не може да се усвои. Всяка за себе си ще извади основните точки от всяка беседа, а после от тези точки ще извадите със свои думи основната идея. Докато не разберете думите като сили, понеже всяка една дума представлява сила в себе си, вие не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание. Под думата любов какво разбирате? Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди и най-първо - за вашите материални нужди.Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, неговите чувства, които има, да бъдат най-добрите за вас. Туй разбирате под думата любов. И никога да няма пропукване в тази любов. После, някой път вие се обиждате - не искате да ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно, аз тълкувам: туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право. Но в даден случайй човек може да иска само едно нещо. Човек иска, но той не разбира много неща, само едно нещо разбира винаги. Вижте как ще направя тази мисъл ясна. Вие за Великден нали искате от баща си рокля; не може да искате десет рокли, искате само една, но хубава. И една шапка искате, и едни чепичета, но най-хубави да са, туй се подразбира. И ако той ви ги купи, значи ви обича. Та казвам: едно нещо ще искаш. Може да кажеш: "Как тъй, аз мога да имам много други идеи." Не може да имаш много идеи. За Великден една рокля, бяла рокля и едни чепичета ще имаш - това е всичката идея, т.е. така се проявяват много желания у хората. При яденето пак е същият закон. Когато искаш да ядеш, не можеш да искаш десет неща изведнъж, само едно нещо ще искаш. То е правото, а многото яденета, то не еправо. Тези хора, които искат много, те са хора на лукса и те са хора без убеждение. Човек, който яде много и разнообразни яденета, и неговите идеи са такива. А има хора, които искат само едно ядене. Англичаните ядат много и месото е най-главното им ядене на масата, а зарзаватът се приготовлява отделно в малкичинийки. А българинът от всичкия зарзават и месото ще направи само едно ядене. Българинът се отличава с една черта - лакомия, затуй малко земя му е дал ГосподЗнаете кога се казва лакомство. Когато малкото дете иска да яде като големия, това е лакомство. А когато големият човек иска да яде като малкото дете, то е скъперничество. Тъй ги определям двете положения. Всеки един човектрябва да познава в дадения случай силата си. В дадения случай има една известна възможност, която зависи от човека. Вижте какъв е Божественият закон. Както човекът излиза на слънце, така и буболечицата излиза на слънце. И бедният, и богатият, всеки еднакво излиза на слънце. Но възможността да възприемат топлината и светлината е различна. Тази възможност зависи от тях, а не от слънцето. Слънцето казва: "От мен е даването, а от вас възприемането." Ако някой се е топлил повече и е възприел повече топлина, то е от него. Никой не може да обвини слънцето, че то му е дало повече топлина или светлина. Не слънцето, атой е възприелповече топлина или светлина.Тъй щото възможността е от вас.Възможността не я създава Бог, възможността зависи от вас. Бог ви дава своята благодат, всичко ви дава, а възможността вие да се ползвате повече или по-малко от благодатта напълно зависи от вас. Възможността да се ползвате в по-голям или по-малък размер от тази благодат зависи от вас. Че някой ден учите, а друг не учите, то вече напълно зависи от вас. А желанието за знание идва отвътре. Подтикът на човешкия дух да знае, да се учи, то е от Бога. Но да се учите зависи вече от вас, то е възможност зависеща от вас. Малко да учите или много да учите, от вас зависи. Някой казва: "Бог създаде възможностите." Нее, благодатта е от Бога. Има условия, които Бог е създал, но възможностите са от вас. И ето къде се спъват сегашните хора: ако Бог чрез слънцето изпраща всичката своя светлина, ще има ли у него желание да препятства за възприемане на светлината? Не. Значи, у теб седи желанието да възприемаш или не. Някои спорят ето този се топлил повече, друг се топлил по-малко. (Може условията им да препятстват) Ама условията човек ги е създал. Ето за какво правило държа: дойде някой, иска да ми услужи. Аз считам туй за много хубаво, искам да ми махне обущата, да ми изчисти дрехите и т.н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб. Един ден тези хора щее бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи. А като чакам, страдам. Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да чакаш на другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ. А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос. Иначе ще се изложиш на едно изкушение. Там е философията на живота. Някой път може обмяна да стане: един ще върши едно, друг ще върши друго нещо. Но като общо правило: всеки сам ще си услужва, защото иначе да допуснем слугата ти се разболее и тогава какво ще правиш? Щом знаещ да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушения. Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угостят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава? Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение. Любовта е от Бога, а да се любим е от нас. Любовта е от Бога, а аз да ви обичам, то от мен зависи. Няма Господ да ме накара да ви обичам, то е от мен. Има два закона. Първият е: любов към Бога! Той е всемирен закон и носи общо благо. А вторият закон е, че аз обичам и себе си. И понеже хората не знаят да владеят този закон, то от това се раждат всички нещастия. От любовта към себе си произтичат всички нещастия. Не че този закон е лош. И той е един от великите закони, но той сам по себе си произвежда страдания. ом речеш да обичаш себе си, ти ще произведеш радост на себе си, а на окръжаващите страдания. Казваш на кокошката: "Ти ще се жертвашзаради мен, аз искам днес да бъда радостен." Това е любовта към себе си. з ще заколя кокошката, тя ще страда, но аз ще се веселя с приятелите си. Но ако аз кажа: аз ще обичам Бога! Тази любов тогава включва и радостта на кокошката. И тази кокошка е спасена от съвсем друг закон, не от мен, а от любовта ми към Бога - тази любов спасява кокошката. Та всичките ви страдания в света произтичат от този втори закон на човешката любов. Туй ще го знаете: всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действа във вас и в другите. Такъв е законът. Виждаш двама души се обичат,правят си услуги, радват се, а на тебе ти става скръбно. Казваш: "Защо няма и мен някой да ме обича?" Ето ти скръбта откъде изниква. Таман ти намериш един свой приятел, обичате се, трети един гледа. А той - сам. И той страда, казва: "Защо и аз да нямам някой приятел?" И тъй все ще се намери някой, който като гледа другите - сам да е скръбен. Това е все човешката любов. Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скръб. И този въпрос може да го разрешите в още по-скрита, по-поетична форма. Когато Шопенхауер развива своите възгледи за скръбта и песимизма, сам той се натъкнал именно на втория закон на човешката любов. Тогава и да искаш, не може да направиш хората щастливи. Аз ще кажа тъй: щастие се добива само в любовта към Бога! Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея. Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже. Итози, който носи Божествената любов, знаеш ли как се крие? Той ще се престори на много обикновенчовек, ще се облече в много скромни дрехи, но вътре е богат, а отвън кой как го види, не може да му завиди. Той може всички да направи богати, но никой да го не знае. Но той съзнава, че носи едно голямо богатство в себе си. Той е доволен, той е тъй щастлив, никак не мисли за скъсаните си дрехи. Светът може да го съжалява, но това е само по външното му положение. Той е като един работник, който е в някой рудник, облечен е временно с такива дрехи. Това ни най-малко не го смущава. Той носи други богатство. Той носи Бога и на всички се радва, и на всички благодари. В такъв човек се крие повече Божията любов, отколкото в другите хора с хубавите дрехи. Човешката любов е във хубавите дрехи. Не че тя е лоша. Ако видим един човек хубаво облечен, да му се радваме, той е едно благословение. Но всеки, който види, че на другите дрехите са по-хубави от неговите, не бива да недоволен. Не е ли тъй? Тъй е. Ето една истина. И в училището щом видиш, че някой се отличава повече от теб, колкото и да си силен, все ще заговори човешкото у теб. Има и изключения, съзнаваш че някой разбира повече и казваш: "Той заослужава." Онзи ученик е толкова скромен, че даже не обръща внимание, а другите казват: "Аз да съм на негово място, ще се радвам." Тъй казват другите, а той седи като че нищко не се е случило. Той е толкова скромен, че ние не можем да му завиждаме. Тойй е способеен, но минава като другите, т.е. като обикновен, но всички го обичат. Пъкдруг като знае нещо повече, надигне се, но всички тогава се опълчват против него. Това е то човешкото естество. Това са закони, които действат в малкото. Щом дойде човек до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека. И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на земята, да не изпитал скърбите и тъгите. Колкото чисто и свято да е живял, даже без сам той да знае е изпитал туй. Скръбен е, тъжен е някой път и не знае причината, не знае откъде идат тия състояния, но той ги изпитва. В света има два вида знатни хора. Знаете ли кои са те? Аз ще ви кажа: едните са великите хора, а другите са глупавите. Дето минат глупавите, и децата им правят закачки. И глупавият е знатен, ама всички се подиграват с него, и той се подиграва с другите. В която кръчма и да влезе, всички го знаят и кусур не му хващат. А първите са истинските велики хора. Те са знаменити хора, тъй ги наричам аз. В едно общество двама знатни не може да има, един знатен ще има само, а ако ти искашда си вторият, ти ще бъдешсамо шут. Искаш ли? А, не искаш. Е тогава бъди скромен. Ако искаш, казвам, още едно място за велик човек има - шут да бъдеш. В природата законът е друг. Там знатен, велик може да бъдеш, то е вече по отношение на слънцето. Представете си земята както е валчеста, че слънцето я огрява отвсякъде. Наистина има високи върхове, има и малки върхове, но слънцето всички огрява. И когато слънцето ги огрява, значи че те са знатни и всеки обръща внимание на тях, защото са осветени. Който връх е осветен, малък или голям, той е знатен. Пък щом не е осветен и голям да е, и малък, казва се, че той е в забвение. Има ли разлика между тези две положения: да имаш един приятел и той да мисли за тебе, че ти си даровит и талантлив или пък цял един народ да признае, че си талантлив. Каква е разликата? Разликата е само в твоето съзнание. Ако ти си умен, един ако мисли или много да мислят за атебе, за теб е все едно. Но когато у човека се развива човешката любов, тогава той обича много хора да говорят за него. Когато обича човек себе си, той иска да има многоо неща: много говеда, много овце, къщи...По този начин може да знаеш всеки един човек мисли ли за себе си. Някой човек е беден, със скъсани дрехи хподи, но постоянно мисли да има къща,хубави дрехи. Любовта не е още проявена у него, но един ден тя ще се прояви. А някои хора, които са опитали този закон, ще отидат към другия закон: "Раздавай на другите". Ако ти си разбрал, това, дето Христос казва, че в света, в човешката любов няма щастие - тогава раздай всичко на другите, те да се радват, пък ти възприеми Божията любов, защото всяка любов има своите неща. Ти ще раздаваш всичко, което се отнася до човешката любов, а щевъзприемаш Божията Любов. Животът, който сега вие имате, ви е даден от човешката любов. Този живот е смъртен. А онзи живот, който е даден от Бога, той е безсмъртен, той е вечен. Следователно, вие в себе си нямате още този Божествен живот, вечния живот. Имате само наченки за този живот, а сега проявяватесамо човешкия живот. Изатуй умират хората. Човешкият живот си изискваа нещата, коитопринадлежат към човешкия живот: ядене, пиене, къщи. А като дойде Божественият, вечният живот, той щее бъде безсмъртен. Итой си има неща, които да го радват. Човек ще опита двата закона и ще избере или в единия , или в другия да живее. Той не може едновремемно да живее и в двата закона. Писаноието казва: "Любовта към света е вражда към Бога." Който обича света, не може да бъде приятел на Бога. Щом обичащ света и светът тебе обича, тогава ти не можешда бъдешприятел на Бога. А щом Бог те обича, тогава светът няма да бъде разположен към теб и ти не можеш да очакваш от него да те обича. Това са неща казани. Туй е вярно. И ти както и да мислиш, тези неща няма да се изменят. атова истината светът не я обича, защото тя е отдруг свят, тя принадлежи към вътрешния живот и затова за хора, които не обичат истината, тя е непозната. Това са положения, с които вие ще дойдете в стълкновение със себе си, ще се намерите в противоречие. Туй, което ви говоря сега, вие ще го опитате. Някий път ще кажете: "Аз не трябва ли да обичам себе си?" Ще обичаш себе си. Помнете едно нещо: тази любов към себе си няма да мислите да изкорените. Вие и не можете да я изкорените, но тази любов трябва да отстъпи място на Божията любов. И тя ще си живее, но трябва да отстъпи място на Божията любов. Ще я жертваш за другата. Нещо повече! Да ви представя закона, къде е трудното да се обясни. Любовта към мен: имам една кокошка, искам да я заколя - това е моята любов към себе си. Да кажем, поканил съм приятели. Ако аз искам да се проявя с любовта към себе си, тази кокошка ще изчезне. Добре. Второто: ако аз убедя приятелите си и мен самия да се откажем от кокошката, тогава и аз съм жив, и кокошката е жива, заедно живеем. Сега, де е пожертването ми? Туй, което аз съм пожертвал, къде е? Аз пожертвах едно желание в себе си, но същевременно аз се повдигнах и кокошката остана при мен. Амоето желание къде отиде? Моето желание не го пожертвах. Аз му казах тъй: днес не мога да ти услужа, ти кокошка няма да ядеш - и изпращам това мое желание при моя приятел, който живее за себе си. За него това желание е необходимо. Тъй че това желание не е умряло. Така аз уравнявам въпроса. Това желание не е умряло, а го пращам на друго място. На негово място е дошло туй второто, доброто желание у мен. То е Божественото желание, което като го възприема, аз се повдигам. Разбрахте ли как седи работата Най-първо ти мислиш, че си пожертвал желанието, но то е само привидно така. Щом ти не можещ да му услужиш, това желание отива на друго място, а на неговото място иде доброто, Божественото желание. Някой път ще кажете: "Пожертвах желанието си." Не, просто това желание е отишло на друго място, а у тебе се е появило друго желание. Може да направите едно наблюдение. Изпратете съзнателно едно ваше желание за апетит до един вмаш приятел - у него ще се увеличи апетитът. Значи, физическите и духовните енергии могат да се трансформират от едно място на друго. Вие може да не ги трансфхормирате, но ще знаете -трансформиране става. Сега туй да остане, туй не е важно. Аз искам да направя само едно различие между идеята за любовта към себе си и Любовта към Бога. Искам ли кокошката да я заколя, това е любовта към себе си. Искам ли кокошката да живее, това е Любовта към Бога. Искам да си купя хубави дрешки - любов към себе си. Кажа ли: не купувам дрехи за себе си - туе е Божественото в света, това е жертва. Всякога, когато се откажете от известни блага за себе си - идва Божественото върху вас. В такъв случай отказването от блага за себе си, това е жертва. А туй зависи от вас. Да кажем, имате два молива. Ученичка сте, но вземате единия молив и го дадете на друга ученичка. Тук е пак същият закон. Каквато и малка услуга да направите, тя може да предизвика Божественото у вас. Законът все също действа. Той не действа само при големите работи, а и при най-малките, при микроскопичните случаи пак действа също така, както и при големите неща. След жертвата иде Божественото. Така като схванете философията, тя е лесно приложима. Сега, вие искате да се справите със себе си: от де да почне любовта и каква трябва да бъдеАз ще употребя този термин - да се справите с общата любов и с частната любов. Но под думата обща любов хората разбират нещо лошо, а под частна любов хората разбират нещо добро. Сега като кажете на хората, че имате обща любов, те разбират нещо много лошо. Законът е такъв: и в човешката любов, и в Божията Любов, в даден случай ти може да обичаш само едного, защото и човешката любов действа по същия закон - тя централизира всички неща в себе си. Човек като помисли за себе си, разбира кокошките, овцете, всичко, което има. Той казва: "Аз съм господар на себе си." Така е в човешката любов. Човек е едно малко божество и иска всички да му се прекланят. Но той трябва да знае, че всички не могат да му се прекланят. Много малко поклонници може да има той. За пример, може братята, сестрите, бащата и майката да те обичат, но като излезеш отвънка, никой не иска да знае за теб. А в Бога има едно качество и то е следующето: Той само дава,никога не взема. Човек не може да има туй качество. По това се отличават. Човек понякога може да подражава на Бога, но Бог е непреривен. Той все дава. Това е качество само на Бога.Това качество се казва influx (influks) - значи в Бога има вливане и изливане. Всичко от Бога само изтича. Всичко тече от Него. Ние не смеБожии, защото не мислим за Него. Негови сме, ако ние мислим за Него. Да обясня: Тази ръка е ваша, но ако се отреже половината, тогава ваша ли е? Значи, докато е във връзка с цялото, тя е ваша. После може да я спиртосате, но тя вече не е ваша, не е на организма ви. Ако един ден ръката дойде и сеприкачи към вас, и почнат да циркулират тия сокове от организма навред, тя ще бъде ваша. А отвънка ръката не е ваша. Схванахте ли идеята каква е? Ние, докато сме свързани с Бога, негови сме, а щом не сме свързани с Него, не сме Негови, т.е. ние съзнаваме, че сме били Негови, а сега не сме Негови. Онзи, който ще ми отреже ръката, той е бил някой неприятел, той едяволът, понеже ме е отделил от Бога, заблудил ме е. Аз ви давам това за обяснение на ония тънкости, с туй искам да ви покажа как се обясняват противоречията, които съществуват в човешкия ум. Може тия противоречия да ги няма във вас всичките, но някъде все ще ги намерите. (Как да се откажем от света) Ето закона на отказването: Как ще се откаже твоята ръка от теб? Като се отреже. После пак ще живее тя в света, но вече спиртосана. Значи, вие като се откажете от света, пак ще бъдете в света, само че няма да приемете неговите влияния и ще живеете в Бога, като се скачите с Него. Светът няма да ви изхвърли тогава. И като дойда в дома ви, как ще позная, че вие сте се отказали от света? Ако вашите кокошки не умират, аз ще зная, вие сте свързани с Бога. Пък щом умират, вие сте скачени със света, нищо повече! От света човек трябва да се откаже, но трябва да знае кои неща са от света. Да строиш една къща, това не е всякога желание само на света. Ако аз построя една къща и пусна бедни да живеят вътре и нищо не им взимам, питам: постройката на тази къща от света ли е? Не, но направя ли една модерна скотобойница, тя е от света. Тъй щото човек трябва да знае кои неща са от света и кои не са от света. (Онзи, богатият младеж каза на Христа: "Всичкотова опазих, що да сторя сега?" Пък аз казвам: нищо от това не съм опазила, що да сторя сега?) Щом си опазила всичко, тогава остава законът на жертвата - раздай всичко! Ако нищо не си направила, тогава ще ти кажа: покай се! (Какво трябва да пази ученик, за да издържи изпита си?) Трябва да пази връзката си с Бога. Нищо повече!Трябва да знаете, че в човешката любов ставатбързи смени на състоянията. И в тия закони вие не можете да избегнете бързите смени в състоянията. Дали ще може да ги обясните, то е друг въпрос. Но всички противоположни състояния ще ви дойдат. Сега у вас трябва да изникне едно желание отвътре, един подтик, наричам го подтик на духа. Да имате желание отвътрер защото ако аз ви давам тия обяснения, а вие нямате един подтик на Духа, тогава ще почнете да си мислите: "Защо трябва да се отричам от света? Мога ли да изляза вън от света?" Не, това е неразбиране. Вън от света значи съвсем друго нещо. Онзи, който има подтикна Духа, той разбира какво значи вън от света. Една лодка е в морето, но морето да не е в нея. Лодката да е в морето, тогава тя може да плува, а ако морето влезе в лодката, тогава тя ще потъне. Ту се разбира да е човек в света,без светът да е в него. Това ще разбере онзи, който има подтика на Духа. Туй е обяснението: човек да бъде в света, да може да плува, а не светът да е в него и той да потъне. Защото щом светът остане (влезе) в него, той се ограничава, почва да потъва, а когато не пуска света да влезе в него - той е свободен. "В света бе и светът Го не позна" - казва Писанието. Условията вие сте ги създали сами. Да допуснем, че вземете пари на заем, подпишете, че след три месеца ще ги върнете. Но тогава ще дойдат и необходимите условия - вие трябва да плащате. Питам: кой създаде тия условия? Вие ако не бяхте взели тези пари, щеше ли да дойде този заемодавец? Не. Това не може да се счита за подтикна Духа. При подтика на Духа човек трябва да бъде разумен, да каже: "Няма да вземам пари на заем. А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен." Искаш за примерхората да те уважават. Ти се заблуждаваш. Ти ще плащаш тогава,защото всички ще искат от тебе. Според Божественото аз ще кажа тъй на човека: Приятелю, свободно, без ти да ми кажеш, ще направя това, което искаш. Щом мога, ще направя това за теб, без да ме молиш. Аз сам ще проникна, че ти имаш нужда от нещо и ще го направя. Тъй е по Божественому. Стига някой да усети, че ти имаш нужда от нещо, и той ще го направи. Малките деца защо плачат? Щом дойдат на света, те плачат. Защо? Да им помогнат. Някой път докато плачат никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат. Даже да сте цар и да имате всичко , пак един ден ще ви бъде така сксръбно, ще усетите такава скука. И в най-щастливото ви състояние, пак ще дойде скуката. Какще си обясните това? Ако сте беден, ще кажете: "Ех, беднотия!" Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът това не знае, богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: "Той е цар, той не е скръбен." Ето бедният какво знае. А царят знае, че той е скръбен. Значи царят в туй отношение знае повече. Тия неща в тази форма трябва да ги знаете, за да ви бъде законът ясен. И ще ви бъде леко на душата, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали, и ще ги носите по-леко. Господ ще каже: "Ти създаде тия неща и сам ще си помогнеш." Аз както забелязвам, всички в класа сте се спъвали във втория закон на човешката любов. И всеки един си има една мярка и с нея мери нещата. А трябва да знаете, по този закон никой никого не може да направи щастлив. Ако в един момент ви направи щастливи, в следващия вие ще бъдете нещастни. Един американец искал да се прослави. И като мислил, мислил какво да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад. Щестлавие е това. Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта: осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух колкото му трябва. Но той не могъл да предвиди другите мъчнотии, които могат да се изпитат там.Влязъл в бъчвата, направил опита и излязъл жив. Прославил се много, всички вестници писали за него. "Но втори път" - казал , - и целия свят да ми дадат, не искам да повторя този опит." Та и вие по някой път ви се иска да влезете в тази бъчва. Но след като сте влезли, казвате: "Втори път не влизам вътре. Друг да опита вече." Тъй че вторият закон на човешката любов е Ниагарският водопад. Но това бучене, туй върдаляне в бъчвата, което си изпитал при падане от тази височина, и докато те извадят от тази бъчва, туй никога няма да забравишДействително, ще станеш знаменит, но ще кажеш: "Много скъпо платих за славата." Ама хубаво е да плати човек. За пример, някой казва: Христос го вдигнаха на кръст, прослави се." Прослави се, да, ама и Христос от всичката слава, която има, вече втори път не желае да го заковат на кръста. Той казва: "Повече слава не искам. Такава слава!" Мнозина мислят, че може и по другпът да вървят. Не може по друг път, защото животът както се развива, тези са трите велики закона, които сега действат в света: Любов към Бога, любов към себе си илюбов към ближния. Как ще се прояви светът, ние знаем. По три начина може. Това са трите закона, които действат. Любов към Бога, любов към себе си и любов към ближния. Любов към себе си - няма същество, което да не знае този закон, и най-малката бубулечица го знае. Тогава остават да се изучат другите два закона: Любов към ближния и любов към Бога. Любов към себе си е закон, който сега се учи навсякъде. Едно растение, една семка като падне в почвата, пусне коренчета - за себе си грижи. Някой казва: "Да умра за себе си." Ако разбираш какво означава думата смърт, т.е. да престане у тебе желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението: първият път като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а втори път ако пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да ти обърне внимание. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш. И при това няма да имашвъзнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб. То е любовта към себе си. Ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20-30 години да напишеш една книга, за да се прославиш. След като си издадеш съчинението, ако изгубиш, ти нямаш вече други 30 години на разположение за друг труд. Първият опит като излезе сполучлив, то е всичко залюбовта ви към себе си; ако той излезе несполучлив, нищо не можете да направите повече за себе си. За себе си можете да направите само един опит. Може да посветите година, две, не е лошо, ние всякога посвещаваме известно време за нещо. Този закон работи, но след себе си носи всичките страдания, несгоди. Сега не от страх да го избегнем, но да дойдем до Божествения закон - да изменим любовта към себе си в любов към Бога. После ще дойдем до любовта към ближния, към себе си и като направим този кръг, пак ще се върнем към Бога. Това е един закон на Битието. Това е една положителна философия, която всички ще опитате, тя работи много хубаво в живота. Ама каква психика има у човека! Аз съм виждал стара баба - погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ама внимава никой да не я види. Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там: тязнае - има нещо отишло, не може да направи втори опит. А има други стари, които са разбрали живота, не усещат празнота в тези години - значи има нещо друго, по-съществено в душата им. Сега можем да извадим заключение: Първият опит, или туй, което за човека е най-великото, то е най-голямата Божествена любов. Понеже и вторият закон, любовта към себе си, произтича от първия закон . Божоията Любов. Туй, което в закона на личната любов или на човешката любов е най-голямо, то в Божествената любов е съвсем микроскопично. Най-великото вчовешката любов, любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Боожествената Любов, че то ще бъде като една малка игла нейде на Витоша - трябва да я търсиш и трябва много голямо знание, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете - с игла зашиваш всяка дупка. Ще изучавате живота. Всички хора все се стремят към нещо. Всеки си има по някаква мисъл в ума. Човек все има нещо да го въодушевлява. (Ама Божественото не се постига от един пътл) Ето, погрешката ви е там. За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност. Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка, да се разлисти и развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете: Божественото изведнъж се добива, но цялата вечност е потребна, за да се прояви. Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието. Когато се каже,че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, те се свеждат към промени на състоянията. Затуй там нямат годинау месец, седмица или ден, там нямат и такова леточисление каято нашето.

12.30 ч 2 ноември, 1924 г, събота