Разлика между версии на „Изпитай и виж“

Версия от 11:53, 14 януари 2009

Изпитай и виж

„Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстанал".*)

Забележка: В PDF файла няма отбелязано от къде е този цитат. Аз също не се ориентирах. Затова го оставям на коректорите

„Изпитай и виж". Защо, именно, пророк от Галилея не е възстанал? Така са мислели фарисеите, защото по това време съзнанието на хората от Галилея не е достигнало това развитие, да излезе пророк между тях. Значи, от Ерусалим е излязал, пророк но от Галилея още не му е дошло времето. Отдето да излезе пророк, той няма да оправи света. Нито пророците, нито учителите, нито майките и бащите, нито управниците са в състояние да оправят света. Те са носители на Божествените идеи, които трябва да се реализират. Докато е носител на една Божествена идея, човек е на прав път. Обаче, в който момент помисли, че може да оправи света, той изпада в заблуждение. Въпреки това, всички хора искат да оправят света. Като се оженят, мъжът и жената искат да оправят своя дом. Духовенството иска да оправи своето паство. Учителите искат да оправят учениците си.;,Външно, и държавите, и църквите, и училищата, и домовете са в пълен ред и порядък, но влезте във вътрешния живот на хората и вижте, какъв е редът и порядъкът там. Външно Царството Божие е на земята, но вътрешно не е дошло още. Идете на гробищата, в затворите, в болниците и лудниците, да видите, какви страдания и нещастия има между хората.

Като изучавате степента на развитието, до което съвременното човечество е дошло, вие можете да си съставите понятие за човешкия живот в неговата широта и дълбочина. Животът трябва да се изучава. Той е бил изучаван от най-стари времена до днес. Той ще се изучава и в бъдеще, като едно от великите блага, дадено на човека. Сам по себе си животът е добър, чист, изправен – няма какво да се оправя. Ако има нещо неестествено в живота, това са примеси, вложени, от самия човек. Махнат ли се тия примеси, животът остава такъв, какъвто първоначално е създаден. Мнозина казват, че човек трябва да жертва живота си. За кого? Животът не може да се жертва нито за самия човек, нито за неговия ближен. Човек може да жертва живота си само за Бога – за никого другиго. Да жертваш живота си за Бога, това значи, да го употребиш правилно. Не жертваш ли живота си за Бога, за никого не можеш да го жертваш. Животът е благо, дадено от Бога и принадлежи само на Него. Изгуби ли живота си, човек може да го намери само в Бога. За да не го изгуби, той иска да бъде обичан. Кой може да обича човека? Само Онзи, Който го е създал, Който му е дал живот. В този смисъл, любовта не е нищо друго, освен начало, източник на живота. Мястото, отдето животът излиза, наричаме любов.

Днес всички хора търсят любовта. Защо? За да се обновят, да се освободят от мъчнотиите в живота. В желанието си да намери любовта, човек се натъква на някаква каша от чувства и настроения, която го поставя пред ред противоречия. Вместо да намери идейната любов, т. е. същината на живота, човек се натъква на временни състояния на човека, вследствие на което страда. Едно от качествата на любовта е, че тя дава потик на човека да върви напред. Искате ли да следвате нейния път, вървете с нея – никога не оставайте зад гърба й. Който върви пред любовта, и мъртъв да падне, пак ще оживее и възкръсне. Остане ли зад нея, никога няма да я стигне. Като знаете това, никога не се обръщайте назад, в миналото, да плачете за своите гръхове, за страданията на Христа. Няма защо да плачете за Христа. Вместо да плачете, приложете учението Му. Ще кажете, че обичате Христа. Щом Го обичате, не Му причинявайте нови страдания. Причинявате ли Му нови страдания, вашата любов е неразбрана. Съвременните хора, колкото повече се обичат, толкова по-големи страдания си причиняват. Защо? Защото живеят в неразбраната любов. Колкото повече се обичат, толкова повече се ревнуват, толкова повече се съмняват едни в други. Да се съмнява човeк в ближния си, това значи, да не познава себе си. Като не познава себе си, човек не познава и законите на живота. Ще кажете, че съмнението се дължи на страха в човека да не се подхлъзне онзи, когото обича. Какво лошо има в подхлъзването? Както се е подхлъзнал, така ще стане. Ама слаб бил, трябвало да се пази. Случва се, че и силният човек може да падне, да умре, или да фалира.

В една гимназия, една силна ученичка написала едно упражнение, зададено от един от любимите й учители. Тя го написала на красива, чиста тетрадка, много грижливо и старателно. Като предавала тетрадката си на учителя, тя мислела, че упражнението й е безпогрешно. Каква била изненадата й, когато видяла на тетрадката си няколко погрешки! Учителят й бил особено доволен от красивия почерк, от чистотата на работата на своята ученичка, но не могъл да не извади погрешките й. Той взел тънко, хубаво перо и внимателно, с червено мастило, извадил погрешкит й, за да ги види и изправи. След това той я накарал да препише упражнението на чисто, като вземе във внимание поправките, и да задържи за себе си оригинала, а за него преписа. Значи, колкото силна да е била, и тази ученичка направила няколко погрешки. Кой велик писател или поет не е преписвал по няколко пъти своите произведения? При това, той всякога е задържал оригинала за себе си, а копието за хората. Тази ученичка обичала учителя си, заради което всякога имала желание да го задоволи. Като виждал нейната готовност да учи прилежно, той оставал доволен от работата й. Следователно, задачата на човека е да намери поне една близка душа, която да го обича. Щом е обичан и обича, човек има вече мярка за нещата. Любовта е мярка, с която човек определя всички неща. Тя е магическата пръчка в живота на всеки човек. Който е придобил тази пръчка, той всичко може да постигне. Той може да бъде и духовник, и управник, и учител, и майка, и баща. Без любов човек едва ли може да извърши наполовина своите задължения.

Сега, като говорим за любовта, ние имаме пред вид един от великите закони в света. Този закон работи във всички форми и, според степента на неговата проява, съдим за развитието на дадена форма. Тази е причината, че хората се различават един от друг. Колкото повече място е дал човек на любовта в себе си, толкова по-големи са и неговите възможности. Срещате един човек с широко и късо лице, друг – с дълго и тясно лице, трети – с къс нос и ниско чело, четвърти – с дълъг нос и високо чело, пети – с красива уста и правилна линия на устните. Като изучавате живота на тия хора, виждате, че колкото по-правилни и красиви са чертите на лицето, както и неговите чисти очи, уши, нос, уста, толкова повече любов има той в себе си. Човек се определя по формата на своята глава и на лицето си. Седалището на духа е някъде в главата на човека, на душата – в белите дробове, а на материалното – в стомаха. С други думи казано: главата представя Божественото начало в човека, гърдите – духовното, а стомахът – физическото.

„Изпитай и виж.“ Какво трябва да се изпита? Че пророк от Галилея не е възстанал. Ако пророк дойде от Галилея, на какво ще научи хората? Той ще ги научи да живеят добре, разумно, защото любовта се проявява само при разумния живот. Човек не може да бъде обичан, докато не е изработил нещо красиво в себе си, т. е. докато не е дал път на Божественото, в душата си. Който не е проявил Божественото в себе си, той никога не вижда красивото и положителното в живота. Дето погледне, той вижда само отрицателното. Това не се дължи на неговата зла воля, но на неестественото положение, в което се намира. Колкото добър да е даден човек, ако кожата на ръката му се обели, той непременно ще свие вежди и ще страда. И той иска да е разположен като всички хора, но ръката го боли. Болна ли е ръката, цялата психика на човека се изменя. Ръката крие в себе си ред сили и способности. Ако някой човек отиде при банкер, да иска пари на заем, от ръкуването му зависи, дали ще получи пари, или няма да получи.

Млада, красива мома отива при един банкер да иска пари на заем. Тя влиза в кантората му, учтиво го поздравява, ръкува се с него и казва, защо е дошла. Той я поглежда в очите и веднага изважда от касата си сумата, която момата иска. Като излиза тя от кантората, банкерът си казва: Никога досега не бях хващал такава ръка. Никога досега не бях изпитвал, при ръкуване с жена, такова меко и приятно чувство. Това ръкуване произведе в мене такава топлина и приятност, че аз бях готов да дам, каквато сума пожелаеше. Чрез ръкуването си с красивата мома банкерът възприел Божествена енергия, която го разширила и вдъхновила. Дедите и прадедите на тази мома са работили в миналото, да развият Божественото в себе си, което са предали и на нея. Има случаи, обаче, когато при ръкуване с някои хора, човек чувствува голям упадък и понижение на силите си. Това показва, че тия хора не само че не са дали ход на Божественото в себе си, но са се отклонили от правия път. Благодарение на това отклонение, много хора се намират под тежестта на ред ненужни мисли и желания, които изопачават живота им. Те трябва да се освободят от непотребните мисли и желания, както пушачът трябва да се освободи от пушене на тютюн. Не е голям недостатък пушенето, но все човек трябва да се справи с тази слабост. Първоначално хората не са пушили, но впоследствие са въвели в употреба тютюна, като средство против нервно разстройство. Тютюнът се е пренесъл от Турция в Америка, а оттам в цяла Европа. Особено много се е препоръчвал против стесняване на гърдит. За предпочитане е да не се пуши тютюн, отколкото да се пуши. Човек не трябва да употребява нищо, което да произвежда дим, било в главата, било в гърдите, било в стомаха му. Човек се нуждае от чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки, без никакъв пушек и дим.

За да се развива правилно, човек трябва да бъде добре развит, всички негови органи и сетива трябва да бъдат нормални. Само при това положение той може да схваща нещата правилно, да има верна представа за всичко, което става около него. Като види един човек, той няма да пита, добър ли е, или не, но интуитивно ще го познае. Даде ли на някого пари на заем, той няма да се безпокои, дали ще ги получи обратно; той предварително знае, с какъв човек има работа и трябва ли да му даде пари на заем, или не трябва. За човека с добре развита интуиция няма скрито–покрито, всичко е ясно като бял ден. За мъдреца няма нищо скрито-покрито. Всеки човек може да дойде до положение да гледа на всичко с отворени очи и уши, да вижда и да чува добре. Затова се иска добре развита глава и правилни линии на лицето. Главата на човека представя Божественото начало в него; лицето – вложеният капитал, който трябва да се тури в обръщение; ръката – капиталът който принася полза. Силата на човека седи в добре устроената глава, в правилното лице и в добре сформираната ръка. Който е могъл да обработи тия три полета в себе си, той е красив човек. Неговата мисъл е светла, а чувствата му – благородни и възвишени. Той може да се нарече ангел. Отличителното качество на ангела е неговата светла мисъл. От главата му излиза светлина, а от сърцето – топлина.

„Отговориха слугите: „Никога не е говорил человек тъй, както този сега говори." (–46 ст.). Защо правоверният народ във времето на Христа не прие учението Му? Някои приеха учението на Христа, но мнозина не го приеха. На тях Христос казваше: „Защо държите ключовет на Царството Божие в себе си, че нито вие влизате, нито на другите, които искат да влязат вътре, давате да влязат?" Съвременнит хора са дошли до положение да изпитат намесата на Божия Промисъл в живота си. Днес всички хора, светски и религиозни, са на големи изпитания. Те се гонят, едни други, изтезават се, било за убежденията си, било за своите религиозни възгледи. В тия изпитания, именно, те ще видят ръката на Провидението. Не е добре културни народи, културни хора да се избиват и преследват, но по този начин ще се внесе пречистване, освобождаване на различните секти и религии от вековните заблуждения. По този начин, именно, те ще познаят, къде е истината. Хората трябва да вярват само в онзи, който може да ги избави. Как ще вярват в богове, в религии, в догми, които не могат да ги избавят от мъчнотиите и противоречията, в които се намират? Човек трябва да вярва в онова, което може да го освободи от мъчнотиите, което може да внесе в него живот. Дойде ли до мъртвите неща, човек не може да вярва в тях. Мнозина говорят за старата истина. Истината не може да бъде нито стара, нито млада. Тя всякога е една и съща: и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. От истината излиза и старостта, и младостта. От истината излиза и животът, и смъртта. Истината дава живот на всеки, който върви в стъпките й, тя го оставя да страда, лишава го от живот. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-големи са отклоненията му от пътя на истината. Следователно, който страда, той трябва да търси причините за страданията си в отклонението си от пътя на истината. За да се отклони от този път, причината е в самия него.

„Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстанал." Време е вече пророкът от Галилея да дойде във вашата душа и да й обясни всичко, което я интересува. Този пророк ще й покаже пътя към Царството Божие, пътя към Бога. Не приеме ли този пророк в себе си, той ще чака много, докато се домогне до истината. Всеки сам трябва да намери пътя към истината. Всеки сам трвбва да свърши работата, която му е дадена. Очаква ли другите хора да свършат неговата работа, той нищо не може да постигне. Всеки сам трябва да учи. Никой не може да учи за другите. Някой иска да разреши въпроса за материята. Преди да си отговори на въпроса, що е материя, той трябва да изучи всички форми, чрез които материята се проявява. Защо? Защото формит на материята отговарят на различни видове и количества енергии. Различните енергии пък отговарят на различни категории мисли, които минават през човешкия ум. Човек трябва да изучи всичко това, за да може да си състави ясна представа за понятието материя. Материята има различни свойства, които се отразяват различно върху човека. Например, ако съдържа в себе си железна материя повече, отколкото му трябва, човек се чувства енергичен, силен, но лесно се окислява. Като се изложи на въздух и на влага, желязото ръждясва, а с това се разрушава. На ръждясването на желязото в човека се дължат много болести. За да не ръждясва, това желязо трябва да се впрегне на работа. Хора, които имат много злато в кръвта си, също са изложени на страдания, различни от тия, които желязото предизвиква. Ако някой има много злато в кръвта си, той е осъден на голямо внимание от страна на хората. Той прилича на млада, красива мома, около която се трупат момци: всеки иска да я види, да се разговори с нея, да й поднесе букет от красиви, ароматни цветя. С букетите, които поднасят на красивата мома, момците искат да й се извинят, да изправят погрешката си, която в миналото са направили. В далечното минало, когато са били груби и жестоки, те са й причинявали ред пакости и нещастия. Днес с голямото внимание към нея, те изправят погрешките си.

„Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстанал". В бъдеще ще излезе пророк и от Галилея, който ще има свойството на призмите, – или да събира, или да разсейва светлината. И животът, както призмите, има две страни: изпъкнала, или, тъй наречена, „субективна" и вглъбната или „обективна." В обективната страна на живота светлината се разсейва, осветява по-големи пространства, и образите на предметите изглеждат естествени. В субективната страна на живота светлината се събира на едно място, осветява малки пространства, вследствие на което образите изглеждат по-големи, отколкото са в действителност. Докато разглежда нещата субективно, човек всякога ще прави погрешки. Например, той вижда, че някой прави по сто и повече поклони на ден, целува икони, кръсти се, и вади заключение за този човек, че е много религиозен. Да правиш по сто поклони на ден, да целуваш икони, това още не е религия, това не е убеждение. Ето защо, външното гледане на нещата не крие в себе си абсолютната истина. Що е истина? Как може човек да се домогне до истината? За да познае истината, човек трябва да бъде абсолютно здрав. Що е живот? Животът е река, която тече. Що е любовта? Начало, глава на извора, отдето реката изтича. Следователно, ако човек може да даде път на любовта в душата си, да блика като извор, да напоява всичко живо, той е развил Божественото в себе си, той е дошъл до прага на Царството Божие.

Днес всички хора са призвани като работници в новото. Всеки човек трябва да вземе участие в градежа на Божествената сграда. 3а тази цел всеки трябва да се освободи от безпокойствата си, от грижите за насъщния хляб. Щом е дошъл на земята и работи, чов-вк е осигурен. Кога ще се оправи светът? Това е задача на Бога, а не на човека. Божественият свят е оправен. Що се отнася до изправянето на човешкия свят, това зависи от самия човек. Щом човек изправи себе си, заедно с това и неговият свят ще се изправи. Старият свят, като стара дреха, си заминава. Нов свят се гради сега. Нови хора – нови майки и бащи, нови учители и проповедници, нови управници са нужни сега. Всички насилия и беззакония, които сега се вършат, трябва да изчезнат, да се заменят с нов ред и порядък. Невидимият свят не може вече да търпи престъпленията и беззаконията на хората. Ще кажете, че всички хора не вършат големи престъпления. И малките, и големите престъпления са под един и същ знаменател. Малкият огън може да стане голям, и големият огън може да стане малък. Малък или голям огънят трябва да бъде на своето място. За да не прави пакости със своя огън, човек трябва да бъде внимателен, да държи съзнанието си будно. За да не изпада в погрешки, човек трябва да има пред вид закона, че всякога има възможност да направи това, което не желае, или да не прави това, което желае. Колко пъти човек греши благодарение на този закон! Например, срещате някой, който иска да стане учен, да придобие знания, но няма метод за реализиране на своето желание. И вместо да стане учен, да допринесе нещо за благото на човечеството, той придобива знания, чрез които причинява ред нещастия на хората. Истинско знание се придобива само от слънцето. Истински учен е само онзи, който е ходил на слънцето. Отиването на човека на слънцето подразбира свързване с неговата светлина и топлина. Има часове, минути и секунди, когато слънцето отправя към всяко живо същество особен род лъчи, които се отразяват благоприятно върху живота му. Може ли навреме да възприеме тия специфични лъчи, човек коренно се преобразява. По отношение на човека ние наричаме този момент „Възшествие на Духа Светаго". На обикновен език този момент е наречен „излизане на специфична енергия от слънцето и попадането й в душата на човека." Мойсей казва, че в четвертия ден Бог е създал небесните светила: слънцето, луната, звездите. Числото четири се взима за мярка на нещата. Следователно, ако не знае, как да употребява тази мярка, човек не би могъл да се ползва от енергията на слънцето и на луната, нито от енергията на останалите светила.

В Битието се говори за седем дена, през които Бог е създал света. Значи, дните се вземат също като мярка на времето. Времето и пространството представят две величини, които определят хода на човешката еволюция. Светлината пък е мастилото, с което се пише историята на космоса. Тази мисъл е отвлечена, но тя става понятна, когато човек спре вниманието си върху фотографията. Не е ли светлината която чертае образите във фотографията? Не е ли светлината, която отразява образите в човешките очи? Същата тази светлина е причина за очертаване границите на нещата. Значи, светлината е мастилото на природата, на цялата вселена. Съвременните хора имат механическо разбиране за светлината, вследствие на което не могат да си обяснят нейната сила и влияние. Ще дойде ден, когато те ще разберат, че зад светлината се крие нещо по-високо от нея. Те ще гледат на светлината като на разумна сила.

„Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстанал". Едно трябва да се знае: всеки пророк е изпратен от невидимия свят. В този смисъл всеки пророк представя написана книга, от която може да се чете онова, което Бог иска да каже на хората. Пророкът не работи за своя слава, но за славата на Онзи, Който го е проводил. Той работи за любовта, в която няма никакви изключения. Когато Адам беше в рая, там нямаше никакви църкви, паметници, както днес ги има. Казва се за Адама, че бил гол. Думата гол подразбира състояние на чистота и святост. Щом сгреши, той се облече в модерни дрехи. Днес виждаме Адама навсякъде облечен в модерни дрехи, но грешен. Той се е отклонил от закона на любовта, от чистотата и светостта. За предпочитане е човек да бъде гол, но чист и свят, отколкото да бъде облечен, но грешен. Има два вида голота: голота на грешника и голота на праведния. Първият човек е бил направен по образ и подобие Божие – духовният човек, а след него е бил направен физическия човек, наречен втори Адам. Той е бил направен от пръст, в която Бог внесе диханието си и стана жива душа. На първия човек Бог даде власт на земята и на небето.

И тъй, иска ли да се развива, човек трябва да се стреми към първичния образ на човека. Ако някой пророк дойде в името на първичния човек, той ще изнесе пред света онази истина, към която всеки се стреми. В какво се заключава тази истина? Да се домогне човек до истината, това значи, да е изработил красива, добре оформена глава, красиво лице и правилни линии на тялото. Не е достатъчно само да има добре устроена глава, но и космите на човешката глава трябва да отговарят на нея. Дали са космите остри или меки, това зависи от мозъчните енергии. Колкото по-правилни и хармонични са мозъчните енергии, толкова по-големи са възможностите на човека да изпълнява волята Божия. Човек трябва да започне първо със себе си, да изучава силите и способностите, с които разполага. Щом изучи себе си, той може да спре вниманието си и върху това, което ближните му крият в себе си. Не познава ли себе си, той нищо не може да разбере от живота на другите хора. Какво ще се ползва човек от книгите на старите пророци, ако нищо не знае за себе си? Например, хората боравят с различни числа, без да разбират значението им. Днес мнозина говорят за числото 666. Те го разглеждат като число, което означава организиране на сили. Това число го търсеха в Рим, във Франция – във времето на Наполеона, в Русия – във времето на Толстоя и т. н. Като изучават значението на това число, хората се натъкват на ред криви учения и възгледи, на които мнозина се подчиняват. Причината за тия криви възгледи и учения не е в самия човек, но в онези хипнотични състояния, на които той се подава. Тези състояния идат отвън, а не отвътре. Когато войникът отива на бойното поле да се бие за отечеството си, по свое желание ли прави това? Той получава заповед от началника си да отиде на война, а не по своя воля. При това, тази заповед, като мисъл, е минала през умовете на мнозина, докато дойде до войника. Тази мисъл е дошла до войника отвън, а не отвътре.

Изобщо, всеки човек възприема добри или лоши мисли отвън и, ако е слаб и се влияе от тях, той може да стане по-добър или по-лош, отколкото е бил по-рано. Например, ако за някой слаб по характер човек казват, че е лош, той може да стане лош. Силните, обаче, не се подават на чужди влияния. Колкото повече се говори за тях, добро или лошо толкова по-силни стават. Те са огън, който никога не изгасва. Който е завладян от Божествената истина, той никога не се разколебава. Никаква сила в света не е в състояние да го помести. Той е канара, която нито се руши, нито се колебае. Евреите се помъчиха да се освободят от Христа, но освободиха ли се? Цялата бяла раса прие Христа, а евреите търсят закрила, именно, от нея. Значи, и до днес те са в зависимост от нея, т. е. от Христа. Днес те търсят благоволението на Онзи, Когото разпнаха. Франция, Англия, Италия, Русия са все християнски държави, които Христос управлява. Това се потвърждава от стиха, в който Христос казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята". От две хиляди години насам Христос царува и на небето, и на земята. Това, че много народи очакват Христа втори път да дойде на земята, показва, че старият ред и порядък в света ще се замести с нов. Светът ще се преустрои по разумен начин. Всички напреднали хора от бялата раса ще станат носители на новата култура, ще вземат участие в създаването й. Пръв Христос ще вземе участие във въвеждане на нов ред и порядък в света. ;,Тия, които работят за идване на новата култура, ще имат големи постижения. Те ще посещават различните планети, както богатите хора на земята имат възможност да пътуват от една държава в друга. Бедните, обикновените хора, не могат да пътуват по света, и затова живеят с надеждата, че като умрат, тогава ще имат възможност да посетят рая, място на блаженство и покой. Те и тук се заблуждават. Раят е място за ония, които са завършили своето развитие на земята.

„Изпитай и виж, че пророк от Галилея, не е възстанал". Пророкът, който в бъдеще ще дойде, ще научи хората да живеят правилно, да бъдат господари на материята. Ако не стане господар на материята си, човек никога не би могъл да управлява своите мисли и чувства. Какъв човек е този, когото трябва да убеждавате в реалността на живота? Трябва ли да убеждавате брата си, че той има баща? Ако е забравил баща си, ще му донесете едно писмо от него. Като прочете писмото, той веднага ще си спомни, че баща му е жив и мисли за него. – Ама истина ли е това? – Лесно можете да проверите истината. В един ден само, от изгряване на слънцето до залязването му, човек може да провери, истинен ли е известен факт, или не. Пропусне ли това време, пропуща и истината. За да се домогне естествено до истината, човек трябва да изработи красиво лице, правилна глава и добре оформена ръка. Срещнете ли такъв човек, вие изпитвате приятност и пожелавате втори път да го срещнете. Човек трябва да има не само добре оформена ръка, но и мека, с приятна топлина. Пипне ли такава ръка, и най-големият скъперник отваря сърцето си и дава.

И тъй, пророкът, когото хората очакват, ще донесе на човечеството нова система за възпитание на младото поколение, нов начин за писане, нов начин за живеене. Нови хора ще дойдат в света, за да приложат идеите на новия пророк. Отде ще дойде този пророк? Отгоре, отдето Бог го е изпратил. Той ще бъде между всички хора, без да принадлежи на някоя нация. Христос дойде между евреите, но евреин ли бъше? Ще кажат, че Христос е произлязъл от Давидовия род. Давид евреин ли беше? Давид беше цар на Израиля, но Израил представя красивото и доброто в цялото човечество, а не някакъв специфичен народ или специфична нация. Човек може да възприеме истината само тогава, когато надрасне нацията си, когато се определи като Син Божи. Всеки човек е излязъл от Бога, но помни ли първата дума, която Той му е казал? Кое дете помни първата дума, която майка му е казала при раждането си? Толстой разправя един свой спомен от най-ранното си детинство, когато бил още в пелени, но скоро този спомен се заличил от паметта му. За един момент само той си спомнил, как майка му го къпала един ден в коритото, и той пожелал свободно да порита във водата. Това приятно разположение се прекратило веднага, и той почувствал, че нещо го стяга силно. Това стягане се предизвикало от пелените, в които го увили. Всеки човек трябва да дойде до някакъв проблясък в съзнанието си, да си спомни нещо от далечното минало. Когато новият пророк дойде в човека, с него заедно ще дойде и проблясъкът, т. е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание в човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот. Преустрои ли човек себе си, ще се преустрои и външният свят.

Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде свободен, човек трябва да се стреми към истината, като цел в неговия живот. Истината представя онази вътрешна сила в човека, която му дава възможност да преустрои себе си. Тя впряга всички сили в човека, заставя го да работи. Любовта разширява човека, а мъдростта отваря пътя му към великите светове. За да се домогне до това, човек трябва да приеме любовта, мъдростта и истината в техното приложение. Само по този начин човек може да преустрои себе си.

Съвременните хора се нуждаят от нови методи за възпитание. Това не значи, че човек трябва изведнъж да се откаже от старите методи, от стария живот. Старият живот е сянка на новия. Без него новият живот не може да се очертае. В новия живот ще се оформят истинските отношения между мъже и жени, между родители и деца. Днес се говори за братство, но тази идея е далеч още от истинското й приложение. Днес хората са братя по кръв, но по идея още не са достигнали до истинското й реализиране. Братството по кръв продължава до четири поколения най-много. След четири поколения то се изглажда. В Писанието се говори за онова братство, което не се изглажда до тисяща родове. Човечеството трябва да се проникне, именно, от тази идея за братство и към нея да се стреми. За да дойде до това положение, човек трябва да изпълнява волята Божия, т. е. да изпълнява законите на разумната природа. Това ще ги доведе до отношения на човещина и ще ги освободи от ненужни страдания и нещастия.

Съвременният свят се нуждае от нови възгледи за живота, от нови учители и пророци. Новият пророк ще бъде призма, която ще пречупва правилно светлината на Божествения свят. Той ще бъде извор, който навсъкъде ще разнася Словото на Бога. Приемат ли този пророк в себе си, хората ще се освободят от сегашните мъчнотии и страдания, които се дължат на слаба вяра, на слаба любов, на слаба надежда. Възприеме ли истината, която новият пророк носи в света, човек ще се обнови, ще се облече в нова дреха. Чрез тази дреха само Бог може да се изяви на човека. Облече ли дрехата на истината, човек ще се изпълни със знание и светлина, със сила и любов. Мнозина се страхуват от истината, да не ги отдели от старото, от техните възгледи за живота. Няма защо да се страхуват. Истината е една и съща във всички времена и епохи, но човек всеки ден трябва да внася по нещо ново към своите възгледи, за да се обнови. Едно се иска от човека: приеме ли една идея от Божествения свят, да я предаде, както я приел, без да се влияе от мнението на окръжаващите. Всеки човек трябва да се проявява според изискванията на природнит закони. Съдията осъжда престъпника на няколкогодишен строг затвор. Знае ли той точно, на колко години трябва да го осъди? Той се ръководи от някакви закони, но тия закони не са извадени от природата. Природата е определила точно за всяко престъпление съответен срок на наказание.

Двама млади момци се влюбили в една красива мома. От ревност единият убил другаря си. Измъчван от съвестта си, той влязъл в контакт с разумната природа, която го посъветвала да се ожени за младата и красива мома, за да може чрез тях да се роди този, когото той убил. Той разбрал, че този е единственият начин за изправяне на погрешката си. Само по този начин ще се заличи престъплението му. Наистина, той се оженил и му се родил син, убитият, който му създавал големи страдания. В тази форма наказанието за известно престъпление е по-рационално, отколкото обесването, затварянето и др. За всяко убийство евреите осъждали убиеца на смърт, но с това не допринесоха нищо за изправяне на човечеството. Убийствата и престъпленията продължаваха да се вършат. Христос дойде на земята да разреши и този въпрос. Той показа на хората, че правият път за изправяне на погрешките е пътят на любовта и на жертвата.

В миналото съдът осъдил една бедна вдовица, майка на четири сирачета, за престъпление, което не е извършила. Като не могли да намерят истинския виновник за престъплението, съдът попаднал на тази вдовица, несправедливо уличена от нейни неприятели, и я осъдили на доживотен затвор в Сибир. Един млад момък, който нямал близки в света, чул за нещастието на вдовицата и се явил в съда, дето се признал за виновник на извършеното престъпление. Престъплението се заключавало в това, че някой изгорил къщата на един богат чифликчия. Момъкът казал, че той запалил къщата на чифликчията. Съдът веднага освободил бедната вдовица и вместо нея турил в затвора младия момък. Десет години след това един свещеник, някъде в Русия, бил повикан да изповяда един умиращ. Умиращият изповядал престъплението си, което някога направил, а именно: за да отмъсти на един богат чифликчия, той запалил къщата му и вместо да си, признае престъплението той хвърлил вината върху една бедна вдовица. Тази изповед дошла до съда, и съдията се разпоредил да освободят момъка от затвора. Обаче, късно било вече – момъкът не бил между живите. Той пожертвал живота си за бедната вдовица и малките сирачета. Колко хора са готови днес за такава жертва? Само великата и съзнателна жертва може да изправи света. Съвременното човечество се намира пред великата задача – да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата – цялото си тяло. Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентност? Докато не стане господар на себе си, човек никога не може да бъде господар на другит. Човек трябва да стане живо тяло, едно с тялото на Христа. Неговите мисли, чувства, желания и постъпки да станат и наши. И тогава, да поставим Бога – като глава, Христа – като душа, а ние – като живи човеци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне на своя живот, както и живота на своите ближни. Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически.

„Пророк от Галилея не е възстанал". Дошло е време, този пророк да възстане във всеки човек. Дойде ли този пророк в сърцата и в умовет на хората, всички недоразумения, страдания и мъчнотии ще изчезнат, и Син Человечески ще се яви в облаците. Това значи: Син Человъчески ще влезе в умовете, в сърцата и в душите на хората. Те ще се почувстват братя, ще си подадат ръка за взаимна работа и ще заживеят, както Бог иска. Тогава Божието благословение ще потече в света като река, която има стремеж към морето, към вечния живот.

25. Беседа от Учителя, държана на 16 февруари, 1930 г. София. – Изгрев.