(Нова страница: Извънредни беседи Клас на Добродетелите == Възможности и прояви на Любовта == Трети уро...) |
(→Възможности и прояви на Любовта) |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| − | + | 22 октомври 1924 г | |
| + | сряда, Изгрев | ||
| − | + | Сга всички ще търсите иглата на планината. Големите неща всеки намира, но иглата всеки не може да намери. Въобще всички хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи, малцина са. Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост, те се стремят към реалните малки неща. | |
| + | Вземете един съвременен виртуоз: свири нещо от Бетховен, хората ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири, а пловината взема Бетховен, понеже той е създал творението. Двайсет и пет процента взема виртуозът и 25 % вътрешните сили у него, живата природа, която му е дала енергия. А сега един виртуоз иска да вземе всичката слава. | ||
| + | Сега една добра постъпка аз я наричам музикално парче.Значи, вие ще вземете само 25%, толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка, то е само изпълнението на едно парче на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взема нещо - щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 за този, който ви е дал осветление за това, как да научите музикалното парче. Това е морал. | ||
| + | Ще ви приведа един по-ясен пример, за да си обясните противоречието. Представете си, че вие отивате да помагате на един болен, който съвсем е изгубил своето съзнание. Вие го покривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да ви знае, защото се занимава с други работи. Но когато той дойде в съзнание, тогава ще ви благодари, защото постъпката ви се наблюдава не от земята, но от духовния свят и после тя се реализира на физическото поле. | ||
| + | Трябвада ви приведа и този пример. Един млад момък бил ням. Баща му, да се освободи от него, дал го слуга при един селянин. Веднъж селянинът пратил слугата си за дърва. Обаче момъкът, като не знаел пътя, се заблудил. Дошъл горският, хванал го и започнал да го бие. Като го заболяло, момъкът изведнъж продумал: "Не ме бий!" - Забравил, че е ням. Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, ако нему благодарят; не може да си представи как той да направи добро, и да не му благодарят. Пък, добро е туй, което е направено за самото добро, ане за да ти благодарят. Защото като направиш едно добро, тя, придобивката, е жива, тя ти носи радост, това е придобивката от доброто, а че щели да ти благодарят, това не още никаква придобивкал | ||
| + | Представете си такова едно изяснение: вие се нуждаете от средства, среща ви някой човек, дава ви необходимото и вие му благодарите. Но ако тези пари са поставени на един камък покрай пътя, вие ще благодарите ли някому? Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: "Благодаря ТИ, Господи, че си се погржил за мене!" | ||
| + | Все са хубави малките постъпки. Тъй е, великото в живота не седи във великите работи. | ||
| + | Аз някой път ще изясня защо кръста го носят отпред, а не на гърба си. Кръст отпред не се носи. Христос го носеше на гърба си и насред пътя падна от тежестта му. А кръстът, дето хората го носят, това не е кръст. После кръстът на Христа се влачеше донякъде по земята, т.е. ако някой иска да носи кръст, да го сложи на гърба си - това е то реалността на нещата. | ||
| + | Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа? На похвалите, които хората му дават, или той самият да е доволен от своята картина.Някой път вие може да не схващате известни дефекти и казвате: "Много хубава е картината."Не е така. Значи, всяка една постъпка, която направите, трябва да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но все трябва да правите анализ върху себе си: да знаете в дадения случай кои мисли ичувства участват в ума и сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви се счита в дадения случай некрасива. | ||
| + | Марийка: "Как можем да знаем кога вземаме своя дял и кога - на другия?"Да кажем, на трапезата има две круши за вас. Вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго.. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия. | ||
| + | Сега един друг въпрос: човек може ли да има двама приятели едновременно? | ||
| + | Паша: "Не". | ||
| + | Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш едно добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако правиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи ако любиш ближниякато себе си, то е Божествено. | ||
| + | Обичта се проявява в три посоки. Този, когото обичаш, най-първо ти трябва да му дадеш живот, на второ място ти трябва да му дадеш светлина и на трето място трябва да му дадеш свобода. Това са три акта на любовта. Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега. Ти го разтриваш, връщаш му живота. След това запалваш огън, стопляш стаята - това е светлина; даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода. Такава е постъпката на любовта. Това е една истинска любовна постъпка - постъпка, която дава живот, светлина и свобода. Те са три качества, чрез които любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по единия начин. Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода. За пример, някой намери кокошка, взема я, дава й храна, но не й дава свобода и след известно време я заколи.Затова аз правая заключение: когато един човекпостъпва попървия и по втория начин, а не изпълни третото, той не е извършилсвоя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични. Аз бих казал тъй: ако някой като намери кокошка и я вземе, нахрани и я пусне при нейния господар, в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отнощение на разумните човешки души. Искате да знаете коя постъпка е морална или любовна. Сега е тъй. Запитайте някои други, коя постъпка може да се счита любовна, да видите как биха я определили те. Даже ако питате някой педагог, много неща може да ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал. | ||
| + | В прирадата е така. Бог ви е дал живот, светлина и собода. В природата, в която живеем, тъй постъпва Бог с нас. По това Го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам; щом аз мога да чувствам, да действам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил Своята любов към мене. В туй седи Божията любов. Аз констатирам в дадения случай любовта Му. Следователно, вие имате вече една мярка, с която да мерите вашите постъпки. | ||
| + | Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвае правилно. Ще знаете това: носи ли постъпката ви условия на живот, светлина и свобода, това е мярка, с която вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпвате. И за постъпките на другите спрямо вас, ще имате същата мярка за правилна. Така нито вие, нито другите ще се мамите.Някой път вие казвате: "От де да зная дали моята постъпка е добра." Ето ви един начин, по който можете да определите дали вашата постъпка е добра. За пример, извърша нещо със себе си. Ако то ниси живот за мен, внася светлина в ума ми и ми дава по-голяма свобода на действие, значимоята постъпка е добра за мене. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно, вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от свлетлината и отнема от свободата, ще я изоставите. Натази постъпка ще й кажете, четя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Ако тазимисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят, или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че тази мисъл е добра. Аз бих я превел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душаи твоето тяло, тя е ангелска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка. Това са трите свята. В човешкия свят вземат участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; в Божествения свят - Любовта, Мъростта и Истината. Тогава трите свята вървят тъй последователно: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля. | ||
| + | Може да напишете три триъгълника. (Черт. 1). В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина. Във втория - душа, тяло, дух. В третия - сърце, ум, воля. Тялотовърви с Истината. За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство. Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия. Това е мистично разграничаване. | ||
| − | + | Черт. 1. | |
| − | + | ||
| − | + | Числото "3" се отнася въобще до главата. Значи триъгълникът спомага за развитието на умствените сили у човека. А петоъгълникът -за човека въобще: включва и тялото, и сетивата му, включва и сърцето му. Пък ако имате шестоъгълник, това е макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото, защото вземате долната линия. Тя се проектира, развива се и образува тялото на човека. Сега човекът се намира в главата А. Ако вземете само главата на човека, все пак има смисъл, но задържите ли тялото В - няма никакъв смисъл. Главата сама за себе си има все пак някакъв израз, но тялото без глава е нищо. Тялото само няма никакъв израз. Тялото без главата е нещо страшно. (Черт. 2). | |
| − | + | ||
| − | + | Черт.2. | |
| − | + | ||
| − | + | Първата рисунка на децата за човека е такава. (Черт. 3) | |
| − | + | ||
| − | + | Черт. 3. | |
| − | + | ||
| − | + | Децата разбират кое е най-важното и кое е най-същественото. Направят кръг и после удължават радиусите. Защото без удължаване на радусите няма никакъв растеж. | |
| − | + | Първият кръгпоказва само възможностите. (Черт. 4). | |
| − | + | ||
| − | + | Черт. 4. | |
| − | + | ||
| − | + | Вземетесемето, то представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите. А щом го посадите, иде вторият кръг (Черт. 5) | |
| − | + | ||
| − | + | Черт. 5. | |
| − | + | ||
| − | + | - кръгът на радиусите: единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно,първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус. (Черт. 5). | |
| − | + | ||
| − | + | Черт. 5. | |
| − | + | ||
| − | + | Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът. В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон. Това може да представите така.(Черт. 6). | |
| − | + | ||
| − | + | Черт. 6. | |
| − | + | ||
| − | + | Радиусите са като радииране. Това показва, че животът тече, не само във възможности, но и в проявление. | |
| − | + | ||
| − | + | 13.A | |
| − | + | Вземете лъчезарните звезди (Черт. 7). И те имат два кръга: един на възможностите, а вторият на проявленията. | |
| − | + | ||
| − | + | Чертеж 7. | |
| − | + | ||
| − | + | Човек още не се е проявил правилно. Едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, ума и волята, защото върху човека действат същества от три свята. Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре. Когато човек действа по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума. За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен. Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще може ли да направите това изследване? За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден. Човек трябва да яде," но цял ден да яде - не става. Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на стомаха да свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа. Значи за молитвата има особено време, определени условия, в които човек трябва да се моли. И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него. Като свърши с молитвата, ще дойдат и другите работи по реда си. | |
| − | + | Някой казва: "Кога трябва да се моля?" Определено е кога трябва да се молиш. Дойде ти някоя болест - няма какво да философстваш, да се молиш. Заболи те кракът - не можеш да правиш изследвания, тогава цял ден ще се занимаваш с крака си. Като не може един лекар да ти помогне, и друг лекар - също, тогава ще се обърнеш към Бога. Идеята за Бога е по-дълбока. Когато гонят някое дете, то казва първо: "Мамо!" След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика: "Бате", "Како", а като се намери в най-голяма опасност, тогава вика: "Божичко!" Когато вика всичките и никой не помогне, почне тогава за помощ да вика "Божичко!" Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. Редът, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот; в дадения случай каката е душата, но в духовния свят тя е сестрата. А като вика брат си, то е духът. Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Най-първо тя се вика, най-първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници, или тя се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко. Сега ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, тия прояви са естествени у тях. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това, на това, което е силно. Най-първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата. Сега ще имате едно определение: братът и сестрата са идеите на Божествените възможности, а майката и бащата - светът на Божествените прояви. | |
| − | + | Любовта на майката е магнетична, на бащата е електрична. Нежността идва от магнетизма, а силата - от електричеството. Целувката на майката е нежна, магнетична; на бащата силна, електрична; на брата е благородна; на сестрата - чиста. А чистотата всякога носи топлина. Само чистият човек носи топлина. Тела, които горят , могат ли да бъдат топли? Горещи могат да бъдат, но топли не могат да бъдат. Топлината носи свят, благороден, Божествен живот. Тя е нещо постоянно.А благородство и разширение дава братът. Синът определя, че електричеството носи разширение, значи и светлина трябва да носи. Силата на бащата седи в неговата светлина. Силното издава светлина, а нежното дава топлина. Те са мощни прояви. Топлото привлича, а светлото упътва. | |
| − | + | Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата. Някой казва: "Аз не искам да бъда майка." Той не разбира идеята. Ами че той трябва да е нежен - тази е идеята за майката. Друг казва: "Не искам да бъда баща." Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът - това е проявеният живот. Синът расте, бащата всичко жертва за него. А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т.е. проявлението на майката е дъщерята. Братът и сестрата - това са възможности. На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата - проявения живот. | |
| − | + | Коя от употребяваните думи за Господа е по-мека? "Боже" е силна дума. Някой казва "Боже", друг казва "Божичко", трети казва "Господи", а някои - "Господи, Боже". (Фиг. 1). | |
| − | + | ||
| − | + | Фиг.8. | |
| − | + | ||
| − | + | Първата част на Г-то представлява това, с което трябва да се действа, а горната част - това е знакът на вечното. Във втората част имате проявлението на кръга в зачатък ......представлява условията. е посоката накъде ще върви, нагоре или надолу. А то е законът на равновесие. | |
| − | когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да | + | |
| − | Някой казва: | + | фиг.9 |
| − | + | ||
| − | А чистотата | + | Тази буква е била....., а те са написали туй движение геометрически..... .Славянската азбука може да се построи на геометрически форми. ..... .....e взета от носа и ..... .....лявата вежда. Носът и двете вежди ..... ..... е взето от окото ..... пък носът завъртян ..... ...... Почти всички букви могат да се извадят от човешкото лице. В днешния свят още не могат да видят това съотношение, което съществува в природата. |
| − | могат да бъдат. | + | После, защо пръстите са различно големи? Защо малкият пръст е по-къс и т.н.? Има си закони. Кокошката има три пръста отпред и един отзад. Има някои животни с раздвоено копито. В ръката на човека стават известни промени. Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват. А ако известни сили стават по-слаби и съответните подутини на ръката изчезват. Те са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи. За пример един българин ще каже "Бог", но един французин нищо няма да разбере от тази дума. Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице.Евреите са взели своята първа буква от египетските йероглифи. .....египтяните са взели и турили този знак за човека, който мисли и се движи. А евреите са поставили този човек .....така и казали: това е човекът - алеф - който ходи с краката си, а другият знак ..... е едната ръка, която човек е протегнал и работи. Ще изследвате и изучавате себе си. Не външния си живот, но вътрешния. |
| − | Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра | + | Вземете следните две положения: да обичаш или да те обичат. Може ли едновременно да обичаш и да те обичат? Може само при едно условие: единият трябва да бъде активен отвътре, а другият активен отвън. Значи единият да е пасивен отвънка, а другият пасивен отвътре. Тогава могат и двамата да се обичат, да се проявяват. Ако любовта се проявява без участие на ума, тя се проявява само като чувственост - човек яде, пие и нищо повече. А ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява като чувство на щеславие и егоизъм. Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи, само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с любовта. Тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. Умът и сърцето - това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата, или дето Любовта се проявява. Щом се подпуши един кюнец, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че Любовта трябва да бъде умна, т.е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад. |
| − | Някой казва: | + | Любовта е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода. По същина говоря. А Бога може да определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия Той остава един и същ. Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна? Вземете извора, който постоянно тече, без да се изчерпва, т.е. като тече да се не намали неговата вместимост, разбирате ли? Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил. Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява. Така Бог при всички условия остава един и същ. Всички неправди в живота Той изправя. При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер. Кога човек се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дават най-хубавото легло. Детето казва на майка си: "Ще ме нахраниш", и тя го нахранва. "Ще ме заведеш тук или там", и тя го завежда. То плаче и тя изпълнява всичко каквото тя иска. Но като мине известно време, майката започва да го бие и казва: "Този, който не спазва всичките наши наредби, ние имаме закони, наши наредби тук", и го нашари хубаво. И то каже: "Мамо, слушам." |
| − | + | Всичките тези символи като се преведат правилно дават едно вътрешно изяснение; и това, което шокира хората, става ясно и те виждат, че идеите са другояче поставени, а хората ги разбират съвсем другояче. | |
| − | + | Една душа може да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш! Душата може да дойде по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде. Има съзнание в него, той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него. Един ден камъкът го изгубваш и плачеш за него, той изчезнал. За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш. Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи. Ако душата е човешка, може да се опознаете добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближение, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука, или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма, разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него го няма още. А някой път може всички заедно да дойдат; някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. За пример, ако тя иска да те пази, ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувстваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. ли ако влезе в едно цвете, ти ще почувстваш това и казваш: "Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми." Значи чувстваш едно присъствие. За пример, сега като влезе котка в къщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Петел изкукурига ли, казват: "Ще дойде някой приятел." Питам: този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде? Знае, разбира се. | |
| − | + | Изучавайте Божествения свят. Вие имате заложени сили и способности, няма да се спирате на човешките задължения, ще изучавате нещата отвътре. | |
| − | + | Да ви дам сега друго сравнение. Сравненията са потребни. Имате една цигулка. Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея. Тя ще ви говори, ще ви развесели. Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите, няма да ви весели. Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали? Ще ви дам едно обяснение: имате приятел, който е затворен. Седи месец, два, три и повече в затвора. Условия отвън има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? Ето защо вие ще извадите цигулката, ще посвирите малко и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вън от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пък се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобрение, ако искате да съществува приятелството. Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел. Туй е като текущата вода: всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте нещо в него; може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново. И за вас самите е същото. Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внасяте - ще ви внасят. Щом не внасяте, и на вас няма да внасят. Та ще се стремите да внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в себе си. Щом вие не се занимавате с другите, и с вас няма да се занимават. Някой казва: "Аз с Господ не искам да се занимавам." Тогава и Господ няма да се занимава с теб.Казвате: "Аз не искам да се уча." И науката казва: "И аз ученост няма да ти дам." "Аз не искам да любя" - и сърцето казва: "И аз любов няма да ти дам." Казвате: "Воля не ми трябва." И волята казва: "Нищо няма да направиш без мене." А щом внесете какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия вас. | |
| − | + | А моралната лъжа произтича от това: ако аз искам вие да внесете нещо в мен, без аз да внеса нещо във вас, или привидно само внеса, това е лъжа. Например, ти изореш нивата и ми кажеш: "Аз ще я посея." Обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че си я посял. Обаче идващата година не израстне жито. Тогава ще схвана, че ти си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам приходи от | |
| − | + | Кой дава нивата си; а ти си изгубил духовно, понеже няма да имам доверие вече в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на теб ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, а не е изпълнено. И спрямо вас самите е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи; ако не я внесе, тя не работи. Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят. Тъй законът работи по най-правилния начин. Българите така постъпват и те са намерили правилно разрешение. Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее, и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина. Те не си служат с пари и това е хубавото, защото парите не определят труда. | |
| − | + | Кой дава нивата и семето? Бог е, който дава нивата и семето. Нивата е тялото, а семето е живота, дарбите, всичко у нас. А работата на физическото поле са страданията - значи орете, копаете и страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии, и тогава накрая каквото спечелите, то е ваше. | |
| − | + | Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи. Позлатени са само отгоре. Така аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре. Ако ви представя един предмет позлатен само отгоре и ви го представя за чисто златен, значи не говоря истината. И затуй мислите, чувствата, волята се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най-малкия изпит - са позлатени. | |
| − | + | Изисква се голяма точност, чистота, редовност! | |
| − | + | Човек да върши всичко като свое, за да го върши добре. | |
| − | Почти всички букви могат да се извадят от човешкото лице. В днешния свят още не могат да видят | + | |
| − | + | 22 октомври 1924 г 9 часа и 15 минути | |
| − | + | сряда, Изгрев | |
| − | После, защо пръстите са различно големи? Защо малкият пръст е по- къс | + | |
| − | своята първа буква от | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Вземете следните две положения: да обичаш | + | |
| − | Ако любовта се проявява без | + | |
| − | едната страна, а другата страна задънена. | + | |
| − | Тъй е и с | + | |
| − | + | ||
| − | Всичките | + | |
| − | Изучавайте Божествения свят. Вие имате заложени сили и способности | + | |
| − | Да ви дам сега друго сравнение. Сравненията са потребни. Имате една цигулка | + | |
| − | Щом | + | |
| − | Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са | + | |
| − | Изисква се голяма точност, чистота, редовност | + | |
| − | 9 | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
Версия от 19:43, 5 март 2011
Възможности и прояви на Любовта
22 октомври 1924 г сряда, Изгрев
Сга всички ще търсите иглата на планината. Големите неща всеки намира, но иглата всеки не може да намери. Въобще всички хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи, малцина са. Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост, те се стремят към реалните малки неща. Вземете един съвременен виртуоз: свири нещо от Бетховен, хората ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири, а пловината взема Бетховен, понеже той е създал творението. Двайсет и пет процента взема виртуозът и 25 % вътрешните сили у него, живата природа, която му е дала енергия. А сега един виртуоз иска да вземе всичката слава. Сега една добра постъпка аз я наричам музикално парче.Значи, вие ще вземете само 25%, толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка, то е само изпълнението на едно парче на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взема нещо - щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 за този, който ви е дал осветление за това, как да научите музикалното парче. Това е морал. Ще ви приведа един по-ясен пример, за да си обясните противоречието. Представете си, че вие отивате да помагате на един болен, който съвсем е изгубил своето съзнание. Вие го покривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да ви знае, защото се занимава с други работи. Но когато той дойде в съзнание, тогава ще ви благодари, защото постъпката ви се наблюдава не от земята, но от духовния свят и после тя се реализира на физическото поле. Трябвада ви приведа и този пример. Един млад момък бил ням. Баща му, да се освободи от него, дал го слуга при един селянин. Веднъж селянинът пратил слугата си за дърва. Обаче момъкът, като не знаел пътя, се заблудил. Дошъл горският, хванал го и започнал да го бие. Като го заболяло, момъкът изведнъж продумал: "Не ме бий!" - Забравил, че е ням. Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, ако нему благодарят; не може да си представи как той да направи добро, и да не му благодарят. Пък, добро е туй, което е направено за самото добро, ане за да ти благодарят. Защото като направиш едно добро, тя, придобивката, е жива, тя ти носи радост, това е придобивката от доброто, а че щели да ти благодарят, това не още никаква придобивкал Представете си такова едно изяснение: вие се нуждаете от средства, среща ви някой човек, дава ви необходимото и вие му благодарите. Но ако тези пари са поставени на един камък покрай пътя, вие ще благодарите ли някому? Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: "Благодаря ТИ, Господи, че си се погржил за мене!" Все са хубави малките постъпки. Тъй е, великото в живота не седи във великите работи. Аз някой път ще изясня защо кръста го носят отпред, а не на гърба си. Кръст отпред не се носи. Христос го носеше на гърба си и насред пътя падна от тежестта му. А кръстът, дето хората го носят, това не е кръст. После кръстът на Христа се влачеше донякъде по земята, т.е. ако някой иска да носи кръст, да го сложи на гърба си - това е то реалността на нещата. Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа? На похвалите, които хората му дават, или той самият да е доволен от своята картина.Някой път вие може да не схващате известни дефекти и казвате: "Много хубава е картината."Не е така. Значи, всяка една постъпка, която направите, трябва да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но все трябва да правите анализ върху себе си: да знаете в дадения случай кои мисли ичувства участват в ума и сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви се счита в дадения случай некрасива. Марийка: "Как можем да знаем кога вземаме своя дял и кога - на другия?"Да кажем, на трапезата има две круши за вас. Вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго.. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия. Сега един друг въпрос: човек може ли да има двама приятели едновременно? Паша: "Не". Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш едно добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако правиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи ако любиш ближниякато себе си, то е Божествено. Обичта се проявява в три посоки. Този, когото обичаш, най-първо ти трябва да му дадеш живот, на второ място ти трябва да му дадеш светлина и на трето място трябва да му дадеш свобода. Това са три акта на любовта. Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега. Ти го разтриваш, връщаш му живота. След това запалваш огън, стопляш стаята - това е светлина; даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода. Такава е постъпката на любовта. Това е една истинска любовна постъпка - постъпка, която дава живот, светлина и свобода. Те са три качества, чрез които любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по единия начин. Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода. За пример, някой намери кокошка, взема я, дава й храна, но не й дава свобода и след известно време я заколи.Затова аз правая заключение: когато един човекпостъпва попървия и по втория начин, а не изпълни третото, той не е извършилсвоя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични. Аз бих казал тъй: ако някой като намери кокошка и я вземе, нахрани и я пусне при нейния господар, в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отнощение на разумните човешки души. Искате да знаете коя постъпка е морална или любовна. Сега е тъй. Запитайте някои други, коя постъпка може да се счита любовна, да видите как биха я определили те. Даже ако питате някой педагог, много неща може да ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал. В прирадата е така. Бог ви е дал живот, светлина и собода. В природата, в която живеем, тъй постъпва Бог с нас. По това Го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам; щом аз мога да чувствам, да действам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил Своята любов към мене. В туй седи Божията любов. Аз констатирам в дадения случай любовта Му. Следователно, вие имате вече една мярка, с която да мерите вашите постъпки. Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвае правилно. Ще знаете това: носи ли постъпката ви условия на живот, светлина и свобода, това е мярка, с която вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпвате. И за постъпките на другите спрямо вас, ще имате същата мярка за правилна. Така нито вие, нито другите ще се мамите.Някой път вие казвате: "От де да зная дали моята постъпка е добра." Ето ви един начин, по който можете да определите дали вашата постъпка е добра. За пример, извърша нещо със себе си. Ако то ниси живот за мен, внася светлина в ума ми и ми дава по-голяма свобода на действие, значимоята постъпка е добра за мене. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно, вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от свлетлината и отнема от свободата, ще я изоставите. Натази постъпка ще й кажете, четя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Ако тазимисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят, или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че тази мисъл е добра. Аз бих я превел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душаи твоето тяло, тя е ангелска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка. Това са трите свята. В човешкия свят вземат участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; в Божествения свят - Любовта, Мъростта и Истината. Тогава трите свята вървят тъй последователно: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля. Може да напишете три триъгълника. (Черт. 1). В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина. Във втория - душа, тяло, дух. В третия - сърце, ум, воля. Тялотовърви с Истината. За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство. Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия. Това е мистично разграничаване.
Черт. 1.
Числото "3" се отнася въобще до главата. Значи триъгълникът спомага за развитието на умствените сили у човека. А петоъгълникът -за човека въобще: включва и тялото, и сетивата му, включва и сърцето му. Пък ако имате шестоъгълник, това е макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото, защото вземате долната линия. Тя се проектира, развива се и образува тялото на човека. Сега човекът се намира в главата А. Ако вземете само главата на човека, все пак има смисъл, но задържите ли тялото В - няма никакъв смисъл. Главата сама за себе си има все пак някакъв израз, но тялото без глава е нищо. Тялото само няма никакъв израз. Тялото без главата е нещо страшно. (Черт. 2).
Черт.2.
Първата рисунка на децата за човека е такава. (Черт. 3)
Черт. 3.
Децата разбират кое е най-важното и кое е най-същественото. Направят кръг и после удължават радиусите. Защото без удължаване на радусите няма никакъв растеж. Първият кръгпоказва само възможностите. (Черт. 4).
Черт. 4.
Вземетесемето, то представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите. А щом го посадите, иде вторият кръг (Черт. 5)
Черт. 5.
- кръгът на радиусите: единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно,първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус. (Черт. 5).
Черт. 5.
Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът. В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон. Това може да представите така.(Черт. 6).
Черт. 6.
Радиусите са като радииране. Това показва, че животът тече, не само във възможности, но и в проявление.
13.A Вземете лъчезарните звезди (Черт. 7). И те имат два кръга: един на възможностите, а вторият на проявленията.
Чертеж 7.
Човек още не се е проявил правилно. Едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, ума и волята, защото върху човека действат същества от три свята. Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре. Когато човек действа по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума. За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен. Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще може ли да направите това изследване? За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден. Човек трябва да яде," но цял ден да яде - не става. Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на стомаха да свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа. Значи за молитвата има особено време, определени условия, в които човек трябва да се моли. И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него. Като свърши с молитвата, ще дойдат и другите работи по реда си. Някой казва: "Кога трябва да се моля?" Определено е кога трябва да се молиш. Дойде ти някоя болест - няма какво да философстваш, да се молиш. Заболи те кракът - не можеш да правиш изследвания, тогава цял ден ще се занимаваш с крака си. Като не може един лекар да ти помогне, и друг лекар - също, тогава ще се обърнеш към Бога. Идеята за Бога е по-дълбока. Когато гонят някое дете, то казва първо: "Мамо!" След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика: "Бате", "Како", а като се намери в най-голяма опасност, тогава вика: "Божичко!" Когато вика всичките и никой не помогне, почне тогава за помощ да вика "Божичко!" Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. Редът, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот; в дадения случай каката е душата, но в духовния свят тя е сестрата. А като вика брат си, то е духът. Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Най-първо тя се вика, най-първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници, или тя се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко. Сега ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, тия прояви са естествени у тях. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това, на това, което е силно. Най-първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата. Сега ще имате едно определение: братът и сестрата са идеите на Божествените възможности, а майката и бащата - светът на Божествените прояви. Любовта на майката е магнетична, на бащата е електрична. Нежността идва от магнетизма, а силата - от електричеството. Целувката на майката е нежна, магнетична; на бащата силна, електрична; на брата е благородна; на сестрата - чиста. А чистотата всякога носи топлина. Само чистият човек носи топлина. Тела, които горят , могат ли да бъдат топли? Горещи могат да бъдат, но топли не могат да бъдат. Топлината носи свят, благороден, Божествен живот. Тя е нещо постоянно.А благородство и разширение дава братът. Синът определя, че електричеството носи разширение, значи и светлина трябва да носи. Силата на бащата седи в неговата светлина. Силното издава светлина, а нежното дава топлина. Те са мощни прояви. Топлото привлича, а светлото упътва. Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата. Някой казва: "Аз не искам да бъда майка." Той не разбира идеята. Ами че той трябва да е нежен - тази е идеята за майката. Друг казва: "Не искам да бъда баща." Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът - това е проявеният живот. Синът расте, бащата всичко жертва за него. А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т.е. проявлението на майката е дъщерята. Братът и сестрата - това са възможности. На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата - проявения живот. Коя от употребяваните думи за Господа е по-мека? "Боже" е силна дума. Някой казва "Боже", друг казва "Божичко", трети казва "Господи", а някои - "Господи, Боже". (Фиг. 1).
Фиг.8.
Първата част на Г-то представлява това, с което трябва да се действа, а горната част - това е знакът на вечното. Във втората част имате проявлението на кръга в зачатък ......представлява условията. е посоката накъде ще върви, нагоре или надолу. А то е законът на равновесие.
фиг.9
Тази буква е била....., а те са написали туй движение геометрически..... .Славянската азбука може да се построи на геометрически форми. ..... .....e взета от носа и ..... .....лявата вежда. Носът и двете вежди ..... ..... е взето от окото ..... пък носът завъртян ..... ...... Почти всички букви могат да се извадят от човешкото лице. В днешния свят още не могат да видят това съотношение, което съществува в природата. После, защо пръстите са различно големи? Защо малкият пръст е по-къс и т.н.? Има си закони. Кокошката има три пръста отпред и един отзад. Има някои животни с раздвоено копито. В ръката на човека стават известни промени. Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват. А ако известни сили стават по-слаби и съответните подутини на ръката изчезват. Те са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи. За пример един българин ще каже "Бог", но един французин нищо няма да разбере от тази дума. Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице.Евреите са взели своята първа буква от египетските йероглифи. .....египтяните са взели и турили този знак за човека, който мисли и се движи. А евреите са поставили този човек .....така и казали: това е човекът - алеф - който ходи с краката си, а другият знак ..... е едната ръка, която човек е протегнал и работи. Ще изследвате и изучавате себе си. Не външния си живот, но вътрешния. Вземете следните две положения: да обичаш или да те обичат. Може ли едновременно да обичаш и да те обичат? Може само при едно условие: единият трябва да бъде активен отвътре, а другият активен отвън. Значи единият да е пасивен отвънка, а другият пасивен отвътре. Тогава могат и двамата да се обичат, да се проявяват. Ако любовта се проявява без участие на ума, тя се проявява само като чувственост - човек яде, пие и нищо повече. А ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява като чувство на щеславие и егоизъм. Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи, само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с любовта. Тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. Умът и сърцето - това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата, или дето Любовта се проявява. Щом се подпуши един кюнец, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че Любовта трябва да бъде умна, т.е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад. Любовта е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода. По същина говоря. А Бога може да определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия Той остава един и същ. Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна? Вземете извора, който постоянно тече, без да се изчерпва, т.е. като тече да се не намали неговата вместимост, разбирате ли? Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил. Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява. Така Бог при всички условия остава един и същ. Всички неправди в живота Той изправя. При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер. Кога човек се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дават най-хубавото легло. Детето казва на майка си: "Ще ме нахраниш", и тя го нахранва. "Ще ме заведеш тук или там", и тя го завежда. То плаче и тя изпълнява всичко каквото тя иска. Но като мине известно време, майката започва да го бие и казва: "Този, който не спазва всичките наши наредби, ние имаме закони, наши наредби тук", и го нашари хубаво. И то каже: "Мамо, слушам." Всичките тези символи като се преведат правилно дават едно вътрешно изяснение; и това, което шокира хората, става ясно и те виждат, че идеите са другояче поставени, а хората ги разбират съвсем другояче. Една душа може да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш! Душата може да дойде по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде. Има съзнание в него, той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него. Един ден камъкът го изгубваш и плачеш за него, той изчезнал. За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш. Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи. Ако душата е човешка, може да се опознаете добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближение, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука, или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма, разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него го няма още. А някой път може всички заедно да дойдат; някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. За пример, ако тя иска да те пази, ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувстваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. ли ако влезе в едно цвете, ти ще почувстваш това и казваш: "Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми." Значи чувстваш едно присъствие. За пример, сега като влезе котка в къщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Петел изкукурига ли, казват: "Ще дойде някой приятел." Питам: този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде? Знае, разбира се. Изучавайте Божествения свят. Вие имате заложени сили и способности, няма да се спирате на човешките задължения, ще изучавате нещата отвътре. Да ви дам сега друго сравнение. Сравненията са потребни. Имате една цигулка. Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея. Тя ще ви говори, ще ви развесели. Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите, няма да ви весели. Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали? Ще ви дам едно обяснение: имате приятел, който е затворен. Седи месец, два, три и повече в затвора. Условия отвън има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? Ето защо вие ще извадите цигулката, ще посвирите малко и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вън от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пък се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобрение, ако искате да съществува приятелството. Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел. Туй е като текущата вода: всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте нещо в него; може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново. И за вас самите е същото. Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внасяте - ще ви внасят. Щом не внасяте, и на вас няма да внасят. Та ще се стремите да внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в себе си. Щом вие не се занимавате с другите, и с вас няма да се занимават. Някой казва: "Аз с Господ не искам да се занимавам." Тогава и Господ няма да се занимава с теб.Казвате: "Аз не искам да се уча." И науката казва: "И аз ученост няма да ти дам." "Аз не искам да любя" - и сърцето казва: "И аз любов няма да ти дам." Казвате: "Воля не ми трябва." И волята казва: "Нищо няма да направиш без мене." А щом внесете какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия вас. А моралната лъжа произтича от това: ако аз искам вие да внесете нещо в мен, без аз да внеса нещо във вас, или привидно само внеса, това е лъжа. Например, ти изореш нивата и ми кажеш: "Аз ще я посея." Обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че си я посял. Обаче идващата година не израстне жито. Тогава ще схвана, че ти си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам приходи от Кой дава нивата си; а ти си изгубил духовно, понеже няма да имам доверие вече в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на теб ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, а не е изпълнено. И спрямо вас самите е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи; ако не я внесе, тя не работи. Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят. Тъй законът работи по най-правилния начин. Българите така постъпват и те са намерили правилно разрешение. Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее, и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина. Те не си служат с пари и това е хубавото, защото парите не определят труда. Кой дава нивата и семето? Бог е, който дава нивата и семето. Нивата е тялото, а семето е живота, дарбите, всичко у нас. А работата на физическото поле са страданията - значи орете, копаете и страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии, и тогава накрая каквото спечелите, то е ваше. Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи. Позлатени са само отгоре. Така аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре. Ако ви представя един предмет позлатен само отгоре и ви го представя за чисто златен, значи не говоря истината. И затуй мислите, чувствата, волята се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най-малкия изпит - са позлатени. Изисква се голяма точност, чистота, редовност! Човек да върши всичко като свое, за да го върши добре.
22 октомври 1924 г 9 часа и 15 минути сряда, Изгрев