Разлика между версии на „Царе – слуги на Господа“

Текуща версия към 15:41, 27 март 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

1924

КНИГА: Разумния живот

Царе – слуги на Господа

7 септември 1924 г., 6. 30 ч.

Размишление

В живота има един закон, според който, когато се говори на хората много, те изгубват способността да разбират нещата. Така е и в яденето, така е и в пиенето на вода, така е и в четенето на книги. Този закон всякога може да го проверите. Във всяко нещо началото ни се вижда много хубаво, а краят – почти безсмислен. Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната си детска възраст и отношенията ви към същите неща в по-напредналата ви възраст. Вземете малкото дете и вижте с какво въодушевление посреща празничните дни, с какво въодушевление посреща Слънцето! Вземете 100-120-годишния старец и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща! Така става и с някои хора, които тръгват в духовния път. Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100-120-годишен старец – всичко им е безразлично. Започват да си клатят главата и казват: „Ние го знаем това, то беше едно време, но се свърши вече.”Право ли е всичко това? – Не, това не трябва да бъде така.

Има една страна на живота, която вие още не сте опитали, т. е. същинския живот още не сте го опитали. Туй може да ви се вижда противоречие, но то е факт. Може да сте опитали хиляди положения от вашия сегашен живот, но той още не е същинският. Например една мравя може да е опитала всички възможности и благости на мравешкия живот, но ако тази мравя застане в положението на един философ и каже, че е опитала всички положения на живота, че го познава, тя е в заблуждение. Тя може би е опитала хиляди и милиони положения на мравешкия живот, но целият живот е извън възможностите на тази мравя. Тя например не е опитала живота на човека и за него даже няма никакво понятие. Нейният живот има допирни точки с човешкия живот, а именно, както мравята яде, така и човекът яде, но да има повече допирни точки, не зная. Дали те имат тенджери, вилушки и лъжици, не зная. Дали имат градини, лозя, дето садят ябълки, круши, грозде, не зная. Дали имат разни карфички, чепички и други подобни, не зная.

Сега по някой път вие си казвате: „Какъв ли е ангелският свят, как ли живеят ангелите?“ Действително, между ангелския и човешкия живот има допирни точки, но такива, каквито между мравешкия и човешкия. Туй не трябва да ви обезсърчава, но трябва да ви покаже каква широчина и каква дълбочина се крие в истинския живот. Туй, което живеете, то е само начало на Живота. Нашият живот в сравнение с живота на мравите е ангелски живот. Ние за мравите и за всички същества под нас сме богове. Ако попитат една мравя нещо за хората, тя ще каже: „Е, да отидете при хората да ги видите, туй е култура!“ На всички мравки сърцата туптят от желание да станат като хората. И действително, едно преимущество, едно благо е това – мравката да стане човек.

Сега да видим какви са мислите и думите, които хората изказват. Няма да се спирам да обяснявам тия неща, но казвам, че в живота има известни възможности, които са скрити във формите на нещата. Вземете например семките на няколко плодни дървета и ги разгледайте. Вземете семката на една ябълка, костилката на една слива и плода на един жълъд и ги сравнете да видите какво е отношението между големината им и какво е отношението по големина на всички тия растения, които лежат скрити в техните семки. Как ще определите това? За да определите големината им, вие трябва да имате известни познания по законите на тяхното растене.

Често ние произнасяме думата любов. Тази дума, произнесена от разни хора, произвежда различен ефект, разни действия. Например вземете думата Александър. Ако този Александър е един обикновен слуга, или ако този Александър е един управител на някоя област, или ако този Александър е един княз, или ако най-после този Александър е един цар, питам сега: ако Александър слугата еди-кой си издаде заповед до Българската народна банка да изплати на Стоян Стойчев 100 000 лв., заповедта му ще бъде ли валидна? Ако Александър управителят издаде същата заповед, ще бъде ли валидна? Ако Александър князът, или Александър царят издадат същата заповед, чия заповед, чии думи изобщо ще бъдат най-ефикасни? – Разбира се, че думите на Александър царя. Той щом каже думата си, и парите са веднага готови. Защо? И единият е Александър, и другият е Александър, и третият е Александър. Не, има степени, по които се различават Александър слугата, Александър управителят, Александър князът и Александър царят. Тези различия съществуват и вътре в Природата. Казвате: „Да, според обществения строй е така.“ Общественият строй е такъв, но и в Природата е така. Я вижте, всичките семки не се ли различават? И в тях има степени. Има вложено нещо особено в семката на ябълката, че тя слива не става. Има вложено нещо особено в костилката на сливата, че тя жълъд не става. Има вложено нещо особено в жълъда, че той бук не става. Значи всяка семка си има свои специални възможности. Следователно, когато се произнася една дума, най-първо ние трябва да изменим своето положение. Ако ти си слуга при греха, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Ако ти си управител при алчността, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Ако ти си княз на омразата, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Да оставим царя, защото думата цар в Невидимия свят изключва греха, изключва кражбата. Царят не може да краде. Слугата може да краде, управителят може да краде, князът – също, но царят не може да краде, няма възможност да краде. Може ли царят да краде от себе си? Ако имам сто хамбара, ще има ли нужда да пренасям съдържанието им от един в друг? Това само лудите могат да го правят. Човек себе си не може да краде. Следователно има едно положение, при което грехът е изключен. И тъй, според мене най-хубавото име, което можем да носим, казва там Писанието, е да бъдем царе. Всички трябва да станем царе! Ще кажеш: „Как, аз да стана цар!“ – Да, да, в този специален смисъл всички трябва да станем царе, за да изключим греха от нашия живот. Да станеш цар в света, да управляваш хората – това значи да се натрупаш с грехове, а да станеш цар, за да изключиш греха от себе си – това трябва да бъде един от най-силните подтици на твоята душа. Ще кажеш: „Аз искам да стана цар, за да изключа всички грехове от душата си.“

Сега вие искате да бъдете слуги на Господа, но Господ не иска прости слуги. Той иска слугите му да бъдат царе. И най-простият слуга на Господа трябва да бъде цар. Ако не станете царе, вие не можете да бъдете слуги на Господа. Тъй че, ако някой иска да бъде слуга на Господа, той трябва да стане цар, и като стане цар, като изключи греха от себе си, тогава ще заеме най-скромната служба. Някой ще каже: „Защо да стана цар?“ – За да станеш слуга на Господа. А какво означава царят? Изключване на греха. Някои хора казват: „Е, грехът!“ Какво хубаво е допринесъл грехът на хората? Я ми кажете какво е допринесла лъжата на хората? Какво са допринесли злобата, омразата, завистта, всички тия грехове на хората? Нека се намери един човек, който да каже, че от всички тези пороци е донесено едно благо за хората. Всички тия пороци са внесли само разрушения, страдания, и при всичко това ние още се лъжем. Ние мислим, че като направим туй-онуй, имаме право да се разгневим и казваме: „Трябва да се разгневи човек, ето и в Писанието се казва, че Господ се гневи.“ – Не, това е игра на думи. Някой писал, че Господ се гневи. То е писано по нямане какво друго да се пише. Аз казвам, че когато Божията Любов стане много интензивна, Той се гневи. Значи когато Господ се разгневи, Неговата Любов е станала хиляди пъти по-силна, отколкото обикновеното проявление на Любовта Му, и тогава тя всичко отмахва от пътя, тя всичко влече. И често ние приписваме на Бога същите слабости, каквито и ние имаме. Казваме, че и Той се гневи, че и Той прави разлика в Любовта Си: едного обича повече, другиго по-малко. Не е лошо да мислим така, но мисълта, която искам да остане у вас, е всички да станете царе, за да бъдете слуги на Господа.

Значи идеалът ви трябва да бъде висок. В такъв случай какво се изразява с мисълта на онази египтянка, която искала да се ожени за царския син? Тя се домогвала до царския син, за да стане царица. Цар или царица – това е все законът, който изключва греха. Сега например вие казвате, че познавате Господа, нали? Но правили ли сте наблюдение върху себе си да видите, че като се разгневите, вие забравяте Господа. Казвате, че познавате Господа, едно от най-великите същества на света, единственото Същество на Любовта, а се гневите. Как е възможно това? Представете си, че туй Същество е близо до вас и дойде една ваша приятелка или един ваш приятел и ви обиди нещо. Вие веднага вдигате скандал. Питам: какво показва това? Познавате ли Господа? Представете си, че вие сте една млада мома, на която е дошъл нейният кандидат, за да се оженят. Тя го е очаквала цели десет години, като през това време все са си писали писма. Като ѝ дойде някоя приятелка в това време вкъщи и я обиди нещо, тя ще се скара ли с нея? – Не. Даже и да има много поводи да се кара, ще избегне това и ще си каже: „Ние да си наредим първо нашата работа, че после ще се караме.“ Ами вие какво правите сега? Някой път аз казвам някому: „Трябва да търпиш.“ –„Ами как мога да търпя? Търпи ли се това нещо? Аз ще му кажа, ще му дам да се разбере!“ Казвам: ами твоят възлюбен е дошъл, вътре е той. Въздържай се, защото ти ще изгубиш един от великите случаи в света! Колко ти струва това, че еди-кой си е взел 10 000 лв. Туй са фиктивни неща. Онзи, който е взел тези пари, той не е взел всичко със себе си, същественото не ти е взел. Като дойде Господ, като отвориш своите торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и сиромашия няма да има вече. Когато Господ дойде между хората, противоречията между тях ще изчезнат. Когато дойде Господ на Земята, ще имате най-хубавата библиотека, най-хубавите дрехи, най-хубавите къщи, най-хубавите градини, най-добрите приятели и братя, най-добрите деца, бащи и майки. Тогава няма да имате никакви лишения. Писанието казва: „Ще отрия сълзите им, ще премахна скърбите им.“ Няма да има нито плач, нито скърби, нито недоразумения.

И тъй, обръщам ви внимание върху тия мисли, които ви навеждам, за да ги имате в ума си, да мислите върху някои велики въпроси. Някой път казвате: „Е, ние знаем какво нещо е Любовта!“ Вие всички сте влюбени, кажете ми тогава, какво нещо е Любовта, колко пъти в секундата бие сърцето на влюбения. Ще кажете: „72 пъти.“ – Не, сърцето на влюбения бие 35 милиарда пъти в секундата. В Любовта сърцето трябва да бие 35 милиарда пъти в секундата. Такъв е законът. Щом не бие толкова пъти, Любовта я няма. Е, вие усещали ли сте туй 35 милиарда пъти биене на сърцето. Туй може да бъде, може да го издържите. При сегашното си състояние такава опитност може да имате само веднъж, дваж или три пъти, и то само за 5-10 секунди. Сега най-големият светия на Земята може да издържи едва 10 секунди туй биене. И тъй, степента на Любовта ни се определя по броя на биенето на сърцето. При нашата любов, тук, на Земята, сърцето бие най-много сто-сто и петдесет пъти. Даже като дойде до сто и петдесет пъти, всички казват: „Отива си човекът, сърцето не може вече да издържа.“ И действително този човек си отива. Дойде ли до положението да бие двеста пъти, той умира вече. Казвам: биенето на сърцето – това са трептения вътре в човешката душа. При това състояние вие ще имате такова едно чувство, което може да обгърне целия свят в себе си. И тогава всички въпроси падат, разрешават се. Когато дойде туй биене на сърцето, всичко е разрешено. Когато се махне туй биене на сърцето, вие ставате пак обикновен човек и се чудите:”Где бях и где съм дошъл.“ Много пъти вие сте близо до великата Любов и затова всички се стремите към нея. Ще дойде тази Любов! Няма ли да бъде красив светът, когато имаме пълна вяра един в друг? Какво ще бъде тогава?

Вадя от джоба си хиляда наполеона, давам ви ги, като казвам:”Дайте ги на Драган!“ Аз имам във вас пълна вяра, нищо не ме смущава. Давам ви парите и вие изпълнявате всичко точ в точ. А сега, като дам някому хиляда наполеона, едва ли ще отидат до мястото си. Някой път се явяват такива развалени пътища, че парите не могат да отидат на своето предназначение. И после, ние трябва да умеем да предадем своите чувства комуто и да е, обаче имаме ли право да ограничаваме другите хора? Божественият закон казва: „Каквото правиш, това ще ти правят.“ Ако любиш, ще те любят – нищо повече!

Та отсега нататък няма да бъдете носители на чужди мисли, защото сегашните хора са играчка на извънземни същества. С някои от вас духовете си играят тъй, както децата си играят със своите колички. Някой път дойде някой дух и ви надъха да се карате, да изгубите разположението си. На другия ден, като ви мине неразположението, вие се чудите на себе си как сте направили туй нещо! Не си ти, който си направил това нещо. Не мислете тъй! Вие може да играете роля на една гайда. Гайдарджията като надуе гайдата, тя стане голяма, надуе се и засвири, а всички хора играят наоколо. Тя ще каже: „Аз съм всичко!“ Свърши ли гайдарджията, свие гайдата и тя казва: „Какво стана с мене?“ Гайдата не е нищо друго освен кожата на едно животно, което е изгубило живота си. Ако човек може да стане една гайда и да свири само, и това е хубаво, но смисълът на живота не е в гайдата. Ако една гайда може да вдъхновява, то и аз мога да вдъхновя всекиго. Например някой държи някаква беседа, а друг седи там, но не слуша, не се интересува, замислен е нещо. Защо е замислен? – Има да плаща 20 000 лева. Аз мога да го накарам да се заинтересува. Как? – Приближавам се при него, давам му 50 000 лв. Той веднага си отвори очите, заинтересува се. Гайдата се надуе, свири вече, 50 000 лв. са това! Като пошепнеш на един човек: „50 000 лв.“ – всичко става. Пък и най-жежкия от вас мога да го попаря. Как? – Проповедник си, имаш да ми даваш 50 000 лв. Приближавам се при теб и казвам: „Или 50-те хиляди лева ще платиш, или при съдебния пристав ще отидеш!“ Казваш: „Какво му стана на този брат?“ Ами че тия са думите, които постоянно развалят нещата в живота! Една дума, казана ненамясто, веднага ни попарва. Колко внимателни трябва да бъдем за своите думи! Трябва да бъдем като царете. Една дума, казана от един цар, веднага се изпълнява. Александър слугата, Александър управителят, Александър князът – всички имат възможности, но най-хубавото положение е това на царя.

Аз желая през тази година всички да станете царе! Понеже искам да станете царе, то нарядът, който бе предвиден да започнете от 21 септември, ще го започнете от 14 септември, за да станете царе. Това се отнася до софиянци. Аз ще ви диктувам, а вие ще пишете, за да станете царе. Всички ще изпълнявате размишленията от наряда, след като изгрее Слънцето. Слънцето изгрява всякога в 6 часа. Като изгрее Слънцето, всички трябва да сте на крака и да четете; като четете, трябва да бъдете като светлината. Слънцето трябва да е изгряло и да имате високия идеал!

Вашият идеал не трябва да бъде като идеала на онзи осиромашал княз, пример из европейската история, княз X, който, като изпаднал в голяма беднотия и се намерил между много кредитори, решил някак да си поправи положението. Но как? – Влюбва се в дъщерята на един богат търговец милионер и един ден ѝ определя рандеву, като ѝ казва да дойде облечена с най-хубавите си дрехи, накитена с най-скъпоценните си огърлици и украшения. На своите кредитори пък казва: „Вие ще дойдете във вид на разбойници, уж искате да ме убивате, а аз ще се помоля на своята възлюбена да плати откуп за мен.“ Идва тя облечена, нагиздена при него, радва се на своите украшения, но идват и кредиторите с маски, улавят княза да го убиват. Тя, за да избави своя възлюбен, дава дрехите си, дава всичките си украшения и се връща у дома си без тях. Питам: как гледате на този възлюбен, осиромашал княз? Той минава за някакъв си княз, а тя минава за негова спасителка. Аз не искам вашата любов да бъде като любовта на този княз, нито пък моето положение или положението на когото и да е да бъде като положението на тази мома, която дава всичко в жертва. Той трябва да ѝ каже: „Аз те обикнах, но имам да давам, помогни ми!“ Не трябва да я лъже. Абсолютно никаква лъжа! Той се бои да не урони своя престиж пред нея – и този човек няма понятие даже за един обикновен морал, за един идеал в душата си. Той е последен вагабонт!

В математиката има положителни и отрицателни величини. Пред положителните величини винаги се туря знакът плюс, а пред отрицателните – минус. В духовния живот отрицателна величина е всяка величина, в която енергията е изразходвана безразборно, неразумно. Положителна величина наричат всяка величина, в която енергията е изразходвана разумно. Тогава Природата определя отрицателната величина със скръбта, а положителната величина – с радостта. Радостта е плюс, скръбта е минус. Понеже в Духовния свят време и пространство не съществуват, то радостта и скръбта може да се сменяват моментално. Например може да си най-големият грешник, говоря по човешки, оцапан с най-черните грехове, но ако в твоята мощна душа се зароди онова свещено чувство на 35 милиарда Любов, веднага всичките ти грехове се заличават. И обратното е вярно. Може да си един ангел, но ако в душата ти някъде се зароди най-малкото користолюбиво чувство, моментално може да те смъкнат вътре в ада. Тъй щото вдигането и падането е постоянно и всеки стои или пада според закона на Любовта, според своето поведение, което има към Бога. Този закон е закон на Божествената Правда. Там Правдата се прилага еднакво. Всеки пада или става според онова, което мисли, чувства и действа. Затуй всякога, когато имате един плик пред вас, ще гледате дали вашите величини, с които разполагате, са положителни или отрицателни. Ами ако аз бих донесъл една полица, волски език ги наричат, и ви кажа: „Моля, бих желал да имам вашето лице, вашето име за спомен, аз тъй много ви обичам, подпишете се!“ И вие, без да мислите много, вземете перото и се подпишете. Този, който много ви обича, може да напише на полицата: „Да се броят 200 000 лева!“ Е, как ще докажете, че не сте се подписали на този волски език? Подписали сте се. На волски езици няма да се подписвате, а на чисти книги само, и ще пишете тъй: „Този подпис има сила само за Духовния свят, а не и за материалния.“ Ако дадете една полица с такава уговорка, мислите ли, че на Земята ще я вземат предвид? – Няма да я вземат. Тя за тук не е валидна.

И тъй, ще носите в себе си високия идеал! Всички ще станете царе, за да бъдете слуги на Господа!

7 септември, 6. 30 ч.