Разлика между версии на „Работа на природата 2“

Версия от 13:47, 23 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Общ Окултен Клас

Работна среда на електронния архив

КНИГА: Четирите кръга

РАБОТА НА ПРИРОДАТА

„Бог царува на небето. Бог царува в живота Да бжде благословено името Му". Размишление. Какво разбирате под думитй „Бог да бжде идеал в живота ви" ? Бог може ли да бжде идеал ? От обективно гледище, какво разбирате под думата „идеал"? Отговорете на въпроса от гледището на живата природа, а не от това, какво хората мислят. Идеал е гръцка дума. Идеал и идея е едно и сжщо нйщо. Идеитй произлизат от идеала. Идеята става идеал, когато се оформява. Идеята е форма на нйщо, тя сама по себе си не е нйщо живо. Нйкой казва: Аз имам нЯкаква идея. — Каква идея имаш? — Да стана учен чов-йк. — Какво от това, че ще станеш учен човйк? Нима свйтът не е пълен с учени хора ? Каква е задачата на ученитй хора ? Да изучават, как се е създала земята ? Нйкой учени казват, че първоначално земята е била малка, но постепенно се е увеличавала, докато стигнала до тази голймина, която днес виждаме. Питам: тия учени присжтствували ли сж при създаването на земята ? Това, което тй казват за създаването на земята, сж научни предположения само. Тй могат да бждат в-йрни, а могат и да не сж в"йрни~ Досега не се е явила нито една научна теория, нито в официалната наука, нито в окултизма, която да обяснява точно, как е създадена и образувана земята. Мойсей, който бил запознат с египетската мждрост, пише в Битието: „В начало Бог създаде небето и земяга". Знаете ли, какво означава думата „създаде" ? Разбирате ли нейния дълбок смисъл ? Човйкъ се интересува от създаването на земята, защото той е минал през всички процеси на нейното развитие. Неговото развитие е вървйло паралелно с развитието на чов-йка. Ако земяга не представяше история на човйшкото развитие, тя ни най-малко не би го интересувала. „И създаде Бог небето и земята". Небето подразбира висшето начало в чов-йка. Земята — низшето начало в човйка. Човйк се интересува от създаването на небето дотолкова, доколкото е свързано с неговото висше съзнание, с неговия ум. Вие искате да се учите, но не знаете, отде сте дошли, през какви мйста сте минали, кой ви свали на земята, през коя врата сте минали и т. н. Въ пространството, през което минават душигй, има един кржг обширен, но твърд. Този кржг има 12 врати. Когато нйкоя душа трйбва да атйзе на земята, духовет-й, които я носят, обикалят земята три пжти, докато най-после минат през една от 12-тй врати. Вейка врата опредйля пжтя, по който чов-йк ще върви, като сгтйзе на земята. Важно е, значи, през коя от тия 12 врати ще мине чов-йк. ОтголЯмо значение за човйка е вратата, през която ще мине неговата душа. Яко по погрйшка мине през вратата на животинското царство, той ще се въплъти в нЯкаква животинска форма. Яко некой се въплъти в формата на заек, какво ще научи? През цйлъ живот той ще остри ушите си, ще се вслушва, ще бжде на щрек, да не дойде отнйкжде нЯкаква опасност. Ето защо, и като слиза на земята, и като се качва на небето, човек требва да бжде внимателен, да прочете надписа на вратата. Хване ли погрешния пжт, ц-кп жизот ще плаща погрешната си. Не мислете, че небето е отворено и можете да хвръкнете, когато искате и отдето искате, за да отидете при Бога. Не, и при Господа има врати. Добре е човйк да мисли, че лесно ще отиде при Господа, но затова се изисква особена заслуга. Казва се за пророк Илия, че се е възнесъл на небето с огнена колесница. Но един бйше пророк Илия. Никой друг не отиде на небето с колесница. Често окултният ученик изпада в положение да мисли, че много знае, а понйкога мисли, че нищо не знае. Едно се изисква от него: това, което днес знае, той трйбва да постави за основа на бжцещето знание. Вземете, напримйр, въпроса за вйрата. Казано е за учениците Христови, че сж се обърнали към Христа с думите: „Придай ни вера". Това показва, чете не сж знаели, какво в сжщност представя верата. Верата не е нещо механическо, което се дава ; вйрата е процес на растене, процесъ на развитие. Затова, именно, Христосъ уподобява вйрата на синапово зърно, което се посажда в земята, расте и се развива. Значи, и вйрата, като синаповото зърно, расте в човйка. Изпитанията, мжчнотиитй и страданията в живота на човйка сж необходими, за да разклатят и уякчат неговата вйра. От гледището на съзнателния органически живот, страданията имат за цел да уякчат, да засилят вйрата на човйка. Великитй, светитй хора сж имали силна вйра и положителни знания, вследствие на което сж могли да изнесаг всички изпитания и страдания в своя живот с радост. Запитали един от древнигй адепти, какво н-йщо е Господ, но вмйсто отговор, той взел една керемида и я стиснал: отгоре й излйзъл огън, отдолу потекла вода, а в срйдата останала твърда. С това той искал да каже, че има три начина, чрез които може да се обясни, какво нйщо е Господ: чрез огън, чрез вода и чрез твърдата материя. Сега, ще обясня, какво представя керемидата. Керемидата е човйшкото тйло, което стискате, за да извадите от него огъня, т. е. мисълта, и водата, т. е. живота. Огънт, пламъкът излиза нагоре, водата изтича отдолу, а в срйдата остава твърдата материя — човйкът. Обаче, в физическо отношение, човйшкото тйло представя група от клетки. Тази аналогия на човйка, на човйшкото гйло с керемидата е трудна за разбиране. По-лесно е на чов-йка да изяде една круша и да обясни, какво представя крушата, как се е създала, отколкото да разбере себе си. По-лесно е на нйкой индус да насади една семка от портокал и в един час само да й въздействува с мисъльта си, да я накара да израсте, да цъвне и да върже плод, отколкото да обясни, какъ става това нйщо. С силата на мисълта си, той може да създаде цйло растение, но не знае, как става това, не познава законитй, тайнитй на природата. Какво ще се ползувате, ако имате тази сила и вие, а не знаете вжтрешнитй закони, чрез които природата си служи? Днес ученитй по цЯлия свйт се стремят, именно, към това, да се домогнат до тайнитй на природата и да владйят нейнитй сили. Днес всички хора имат желание изведнъж да станат учени, богати, силни, щастливи. Тй искат да придобият всичко това в един час, както нйкой индуси могат в един час да създадат цйл портокал, или житен клас от една семка само. Обаче, вейки такъв плод е лишен от своята естествена сочност, сладост и вкус. Така израснал, плодът коренно се различава от онзи, който е образуван и развит чрез закона на вйрата, т. е. чрез по-следователнитй процеси на растене, завързване и узрйване. Всички Божествени процеси в природата се извършват бавно, последователно. Вейки плод, който се е образувал чрез силата на мисълта, е лишен главно от своята хранителност, както и от условията за по-нататъшното му развитие. Вземете, напримкр, метода, до който съвременните учени сж дошли при изкуственото излупване на яйца. Днес могат, в специални апарати, да се създават по изкуствен начин пиленца. Значи, достатъчно е да има яйца, и пиленца ще има. Н-йма нужда вече от квачки. Обаче, от яйцата на тия излупени пиленца не могат да се излупват нови пиленца. Какво показва това? Това показва, ча въ тия яйца липсва нйщо сжщесгвено — живот липсва. Казвам: природата не търпи бързигй процеси. В бързигй процеси всйкога стават погр-йшки. Често младитй бързат да изживйят всичко. ТЯ казват: Да изживкем всичко, докато сме млади, на старини да не съжаляваме, че не сме опитали всичко. Споредъ мене, да желае чов-йк всичко да опита още в младинитЯ си, това значи преждевременно да остар-йе. Чов-йк тр-йбва да остави н-йкои н-йща за по-късно, да не изпита всичко изведнъж, но да остане нЯщо, което да го интересува. Щом не се интересува от нищо, той е стар. Колкото по-гол-йм интерес и любознателност има чов-йк, толкова по-млад е той. Колкото повече идеи има чов-йк, толкова по-голйма е възможността за продължаване на неговия живот. Идеигй в човйка сж яйца, които предстоятъ на излупване. Разумният чов-йк излупва само толкова идеи, колкото храна има за тйх. Ще кажате: Лми ние, като сме работили толкова време, какво сме придобили? Аз пък ще ви запитам: Като мислите, че за времето, през което сте работили, е требвало да придобиете много нещо, кажете ми тогава, знаете ли, защо сте дошли на земята, и кой ви е пратил? Вие сами ли дойдохте, или Бог ви прати ? Казвате, че всичко чрез Него стана. — Лко, наистина, е така, защо пияницата се оплаква, че кръчмарьт го бил? Защо ограбеният се оплаква, че го обрали? Нека вейки, който страда, каже, че всичко чрез Него стана, и престане да се безпокои, да страда и да се оплаква. Стихът: „Всичко чрез Него стана", се отнася до висшето в човека, което дава потик, разширяване на човешката душа. Всички неограничени, безконечни работи чрез Него стават, но конечните, временните не стават чрез Него. В конечните работи Бог не взима никакво участие. Че е така, виждаме от това, че сам Бог се чуди за всички ония думи, които пророците изнасят като Божии. Бог говори чрез пророците, но не всичко, което те говорят, е все отъБога казано. Като се намерил в големи противоречия, един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пжтя ми като мечка?" На друго место сжщият пророк казва: „Господи, защо ме излъга ?" Пророкът искал да каже друго нещо, но несполучливо превели думите му. Той искал да каже: Господи, в усърдието си да Ти служа, аз се излъгах и опозорих името Ти. Значи, сам пророкътъ не е предал точно мисълтавследствие на което е внесъл известно заблуждение в умоветй на хората. Ето защо, когато нйкой казва, че всичко е от Бога, с това той иска да се оправдае. Не, всичко, което човйк върши на своя глава, не е от Бога, и лесно може да се изправи. Методитй за изправяне на погрйшкигй, на престъпленията, се намират в ржцетй на човйка. Когато нивата на земедйлеца не даде своитй плодове, най-лесно за него е да вземе пушката и да отиде в гората, да чака пжтници да ги обира. Да, но това не е от Бога, това се дължи на кривия, на изопачения човйшки ум. От всички хора се иска права мисъл. Когато нйкой съжалява, че влйзъл в духовния пжт, това показва, че той имал нйкаква користолюбива мисъл, да спечели много нйщо. Преди всичко, никой никого не е канил в дадено общество. Ученикът сам отива на училище, студентът сам се записва в университета. Нито учителитй, нито професоритй застават на сила ученицитй си да следват училище или университет — Яма не сме придобили много. - Това зависи от самитй вас. Има причини, заради които невидимият свйт не ви дава онйзи начини и методи, необходими за вашето по-бързо развитие. Има нйща, които природата е затворила с девет ключа и ги пази най-ревностно от своитй неразумни деца. Какъв окултен ученик може да бжде онзи, който, за нищо и никакво, се гнйви и обижда и не може да носи страдания? Когато двама англичани се обидят взаимно, гЬ не търсят нито сжд, нито защита от некого, но се набиват, а след това си подават ржка, сбогуват се и си заминават. Как постжпват окултнитЯ ученици при подобни случаи? Като кажат една обидна дума на нйкой ученик, той разправя на всички около себе си, че го обидили. — Това не е ученик. Такъв ученик трЯбва да се изключи от Школата. Едно требва да знаете: Който служи на Бога, едновременно служи и на себе си. Щом е така, той не требва да се обижда от истината. От това гледище, като служи на Бога, на истината, човек ще бжде полезен и на себе си, и на другите. Законът е такъв. Не може човек да прави опити с другите, ако не е правил съ себе си. Некой проповедвал на един свой приятел, че требва да служи на Бога. Приятельт му бил шивач. Още на другия ден той затворил дюкяна си и тръгнал от град в град да проповедва Словото Божие без пари. Обаче, учительт му, който го съветвал да направи това, не могъл да се реши да предприеме сжщата работа. Ето защо, човек требва да е готов да направи всичко, каквото говори. За тази цел се изискват опити. Без опити никаква наука, никакви знания не се придобиват. Това, което ви говоря, се отнася за ония, които сж готови да изпълнят волята Божия. Колко души днес сж готови да отидат на кладата за Словото Божие, за новото учение ? Колко души могат, като Хуса, да се качат на кладата и да изгорят за своитй убеждения ? Обаче, трйбва да знаете, че хората, които истински служат на новото учение, не изгарят, нито лъвове ги изяждат. Напримйр, тримата момци, за които се говори в Стария Завет, бйха хвърлени в огнена пещ, но не изгорйха. Пророк Данаил бйше хвърлен в ров между лъвове, но тй не го изядоха. Защо? Праведни, духовни хора б-йха тй. Сжщото може да се каже и за окултния ученик: той нито изгаря, нито лъвове могат да го изядат. Ще дойде време, когато вейки ще се постави на такъв изпит, да се провйри, да опита себе си. Днес всички се тревожат, как ще прекарат живота си, как да се справят с сиромашията си и т. н. Окултният ученик не се смущава от тия нйща, той има вйра в себе си, в Първото Начало, и знае, че всичко може да преодолйе. Казвам: безпокойствията на хората се дължат на отрицателни мисли в тйх, на външни влияния от лоши духове. Казано е в Писанието : „Изучавайте духоветй" ! Значи, човйк трйбва да изучава своитй мисли и чувства, да ги различава, да знае тйхния произход и влияние. Така той ще може да се предпазва. Като разбира своитй мисли и чувства, чов-йк ще дойде до положение да разбира мислитй и чувствата и на другитй хсра, и по този начин да се пази и от чуждигй влияния. Защо? Защото, както доброто се предава, така и злото се предава. Срйщате н-йкой чов-йк, въодушевил се от нйщо,иска да направи нЯкакво добро. На другия ден го сртйщате, иска да направи нйкакво зло. Вчера се повлиял от доброто, а днес — от злото. Сега, за да се предпазва от лошигй влияния, чов-йк тр-йбва да спазва закона за хигиената, закона за психическата охрана. Вечер, като си лйга, човйк трйбва да се огради добре: кжщата си, леглото си, гйлото си, както и всички удове на организъма си. Това сж правили хората и от най-старигй. времена, било с молитви, било с п"йсни. Днес вие си лйгате и казвате формулата: „Н-йма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов". Яко любовта е в човйка, той е разрешил всички въпроси. Сега, като ви говоря така, аз н-ймам намерение да ви плаша, да ви изкарвам от релситй. Напротив, аз искам да ви на- мйстя на релсигй. За тази цель, вие тр-йбва да поставите в ума си една основна, идейна мисъл и да се държите за нея. Щом имате такава мисъл в ума си, ще знаете, че противоречията в живота сж вън от Бога. Щом мислите така, всички напреднали, разумни сжщества ще ви бждат в услуга. И най-лош човйк да сте, гй ще ви помогнат, ще ви извадят от всички мжчения и страдания, на които се натъквате. Бог разполага с хиляди методи, чрез които може да помогне на вейки човйк. Трйбва да бждетр см-йли, от нищо да не се безпокоите. И мечка да срещнете на пжтя си, не се безпокойте. Ще се качите на н-йкое дърво и ще се спасите.-Ами, ако нЪма дърво? — Ще се качите на нЬкой голйм камък.— Ако и камък нЪма наблизо? — Тогава, ако сте страхлив, ще легнете на земята и ще се присторите на умрЯл. Обаче, това сж. все методи за страхливците. Ако окултен ученик срещне мечка, той ще коленичи на земята, ще повдигне очите си нагоре и усърдно ще започне да се моли на Бога. Като види това, мечката ще отстжпи настрана, понеже е срещнала човек, който знае да се моли. Има случаи, когато всички животни се молят. Вие не сте виждали мечка да се моли. Ако я погледнете в този момент, на лицето й ще забележите особен израз, нЯ- що, подобно на усмивка. Това вече не е религия, не е обикновена молитва, каквато религиозните правят. Това е преживяване. Следователно, човйк не требва да бжде религиозен, но духовен, да води живот пълен с вжтрешни преживявания. И тъй, едно се иска от ученика — любов към Бога. Тази любов требва да бжде непреривна и неизменна, каквато е любовта на Бога към всички живи сжщества. Любовта към хората може да се мени, да става по-гореща и по-студена, както огъньт, който може да се запалва и да изгасва. Човешкото огнище може да изгасва, но огнището на слънцето — никога. Човешката любов може да изгасва, да се колебае, но Божията остава винаги една и сжща, непоколебима. Хората мислят, че каквито промени стават с малките поточета и реки, такива промйни могат да стават и с извора. Не, изворът не се мйни. Вследствие на кривитЯ и прибързани заключения на хората се създават и противоречията в тйхния животъ. Нйма човйк в свйта, който да не отговаря на любовьта. Дойдете ли до любовта, всички противоречия изчезват. Божията Любов изисква от хората взаимно почитание и уважение. Който губи уважение и почитание към хората, той губи уважение и почитание и към себе си. Щом изгуби уважение и почитание към себе си, той почти изгубва живота си. Когато се гнйви, сърди или обижда, чов-йк трйбва да знае, че се намира пред Божието лице, и Бог всичко вижда. Казвам: стари и млади, всички тр-йбва да имате страхопочитание към Бога. Такъв човйк ще бжде смйл, решителен, чист по душа и сърце. Той знае, кога и по какъв начин да помага на хората. Може да се помага само на онзи, който е готов да изпълнява волята Божия на всйко време и мйсто. Не може да се помага на чов-йк, умът на когото е пълен с отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъв чов-йкъ, невидимият свйт чака той да заспи и тогава да му изпрати помощта си. Докато не забрави обидата си, чов-йк не може да се л-йкува. Яко дървото е посадено на м-йсто, кой как мине покрай него, ще пожелае да го полйе. Яко не е посйто на мйсто, това дърво ще изсъхне. То трйбва да се премйсти нйкжде, дето всички ще го виждат. Христос казва: „Вейка пржчка, която не дава плод, отрЯзва се и в огъня се хвърля". Това не значи, че вие сте такива пржчки, но ако дойде и до отрязването, и до присаждането, всичко е за добро. Ето защо, след като получавате от Бога хиляди блага, всЯки трЯбва да си зададе въпроса, какво той е направил за Господа ? Казано е в Писанието: „Да просветнат лицата ви пред человЯцитЯ, за да видят славата Божия". Това се изисква от човЯка. НЯкой казва, че иска да умре. — И това не е лошо, но сиъртта не разрешава въпроситЯ. Друг пък иска да живЯе. — И желанието за живот не разрешава въпроситЯ. Който иска да умре, той иска да се освободи от страданията; който иска да живЯе, той иска да придобие нЯщо. Има смисъл да умре човЯк, но ако може да премине от едно положение в друго. Обаче, ако умре без да придобие нЯщо, тази смърт не е на мЯстото си. Тъй щото, не е въпросът човЯка да се лиши от живота си, но той трЯбва да дойде до сжщественитЯ работи, да придобие истинската любов и истинското знание. Много нЯща човЯк не е опитал и разбрал, а трЯбва да ги опита. Можете ли да наречете живот този на пияницата, на банкера или на търговеца ? Животът подразбира ползуване на човЯка от всички блага, които могат да разширят и освободят душата му. Който разбира живота така, той е подобен на пеперуда, която ходи от цвЯт на цвЯтъ да събира сладък сок. Животът на окултния ученик, с неговитй мисли и чувства, представя градина от разкошни цвйтя, върху които хората, като пеперуди, събират сладък сок. На пролйт тази градина е пълна с всевъзможни цъвнали ароматни цвйтя. Който опита соковетй на тия цвйтя, той трйбва да благодари за тйх. През есента тази градина е пълна с сладки, зрйли плодове. Т-й не сж за пеперудата. Тя трйбва ра махне хобота си, да се приближи до човйка и в този вид да ходи, да опитва и да събира тия плодове. Той ще кжса един след друг плодоветй, ще се разговаря с тйх по братски и ще им благодари. Тия плодове представят съкровището на неговата душа. Това значи истинско общение между души. Паритй не могат да бждат връзка. Знанието не може да бжде връзка. Тй сж само условия. Само вЯчната Божия Любов може да бжде връзка между душитй. Само Божият Дух може да направлява душитй. Само Той знае, кога една душа трйбва да влйзе в контакт с друга, за да могат и дветй взаимно да проявят енергиитй си. Така трйбва да се групират душитЯ по двама, по четирма, по шестима и повече заедно, за да проявят своитй качества. В Божествения свйт се групират по десет души; в ангелския — по хиляда; в човйшкия свйт — по сто души. Затова е казано : „Дето се съберат двама или трима в мое име, там съм и аз- И каквото попросите в мое име, ще ви се даде". Едно трйбва да знаете: докато вървите в Божествения закон, ще имате всичко в изобилие. Щом се отклоните от този закон, изворът на Божиите блага пресъхва. Като ученици, вие трЯбва да научите закона на самопожертвуването за Бога, за да можете да постигнете добри резултати. Христос казва: „Без мене, без Любовьта Божия, нищо не можете да направите." Христос, един от Великите Учители, казва за себе си: „Не дойдох да ми послужат, но да послужа на Онзи, Който ме е пратил на земята". Ако това се отнася за Христа, колко повече за вас? Доколкото вЯрвате в Бога и Го обичате, дотолкова и работите ви ще се уреждат добре. Не е достатъчно временно само да се уредят работите ви, временно да придобиете богатство, което впоследствие да изгубите и да се съкрушите. Когато Бог урежда работите на човека, и като лега, и като става, и в младини, и в старини, той е доволен от живота си, всеки ден има по една малка придобивка. Казвате: Животът е непостоянен, временен. — Не, истинският живот се отличава сь спокойствие. Като легаш вечер, да си спокоен, че всичките ти работи сж в изправность и си готов да заминеш, ако те повикат. Като ставаш сутрин, пак да си доволен, че ще продължиш работите си отново. Вечер ще приключваш, сутрин ще продължаваш работите си, и така ще проявяваш Божията Любов. Не се смущавайте от мисълта, че сте между грешни хора на земята. Не е лесно да дойде един чист, възвишен дух между хората. Няколко хиляди години трйбваше хорала да работят на земята, за да дойде Христос между тйх Не се слиза лесно на земята. И тъй, ако между вас се явяват противоречия, вие трйбва да се ползувате от опитността на миналото. Вие трйбва да бждете по смйли, по-решителни от ученицигй на миналитй епохи. И между вас ще има падане, ставане, но това да не ви безпокои. Който падне, да стане; който се окаля, да върви напред. Това всички трйбва да имате пред вид. Един ден противоречията ще изчезнат, и вие ще влйзете в нова област на живота. Тогава езикът на хората ще бжде по-красив, а мисълта им — права, без никаква критика. Критиката не разрешава въпроситй. Знанието, разбирането на нйщата изключва всйкаква критика. Истинският музикант разбира от музиката; той схваща и най-чънкитй тонове. Добрата пйвица различава тоноветй, правилни ли сж, или не. Като гледа под микроскоп, истински ученият различава нйщата в най-малкитй им подробности. Може ли тук да става въпрос за нйкаква критика ? Човйк не трйбва да вижда много, но само онова, което му е полезно. Вие сте дошли до една фаза, при която знанието, което имате, не ви ползува, но ви спъва Сега ще ви дам една задача за разрешаване. Представете си, че пред вас, като лади, учени хора, свършили университет, дойдат една стара баба и един стар дЯдо и ви питат, какво да правят сега, като краката им не държат вече, очитЯ им не виждат? Вие ще им кажете да вЯрват в Господа. ТЯ, обаче, ще ви отговорят: В Господа вЯрвахме, но остарЯхме. В Господа вЯрвахме, но очитЯ ни отслабнаха, крака та ни не държат. Вие знаете окултни науки, знаете нови методи, кажете ни, какво да правим? Сега и аз ви оставям с тази задача, да видим, кой как ще я разреши. Като я решите, ще ми кажете отговора и резултатитЯ. Яко дадете добри съвети на тия стари хора, тЯ ще ви бждат благодарни през цЯлия си живот. „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бжде благословено името Му!"

43. Лекция от Учителя, държана на 20 юний, 1927 г. София.