Разлика между версии на „Царе – слуги на Господа“

Версия от 11:59, 19 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

1925

КНИГА: Разумния живот

Работна среда на електронния архив

Царе – слуги на Господа

В живота има един закон, според който, когато се говори на хората много, те изгубват способносттта да разбират нещата. Така е и в яденето, така е и в пиенето вода, така е и в четенето на книги. Този закон всякога можете да го проверите. Във всяко нещо началото ни се вижда много хубав, а края - почти безсмислен. Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната си детска възраст и отношенията към същите неща в по-напредналата ни възраст. Вземете малкото дете и вижте с какво въодушевление посреща празничните дни, с какво въодушевление посреща слънцето! Вземете 100-120 годишният старец и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща! Така става и с някои хора, които тръгват в духовния път. Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100 —120 годпшен старец, всичко иа е безразлично. Започват да си клатят главата и казват: ние го знаем това, то беше едно време, но се свърши вече. Право ли е всичко това? Не, това не требва да бжде така. Има една страна на живота, която вие още не сте опитали, т. е. сжщинският живот още не сте опитали. Туй може да ви се вижда противоречие, но то е факт. Може да сте опитали хиляди положения от вашия сегашен живот, но той още не е сжшинският. ЗапримЯр, една мравя може да е опитала всички възможности и благости на мравешкия живот, но ако тази мравя застане в положението на един философ и каж°, че е опитала всички положения на живота, че го познава, тя е в заблуждение. Тя, може би, е опитала хиляди и милиони положения на мравешкия живот, но д4лиял живот е извън възможностите на тази мравя. Тя, запример, не е опитала живота на човека, и за него даже нема никакво понятие. Нейният живот има допирни точки с човешкия живот, а пкенно, както мравята яде, така и човека, но да има по вече допирни точки, не зная. Дали те имат тенджери, вилушки и лъжици — не зная. Дали имат градиаи, лозя, дето садят ябълки, круши, грозде — не зная. Дали имат разни карфачки, чепички и други подобни — не зиая. Сега, но некой пжт вие си казвате: какъв ли е ангелският свет, какъ ли живеят ангелитй? Действително, между ангелския и човешкия живот има допирни точки, но такива, каквито между мравешкия и човешкия. Туй не требва да ви обезсърчава, но требва да ви покаже каква широчина и каква дълбочина се крие в истинския живот. Туй, което живеете, то е само начало на живота. Нашият живот, въ сравнение с живота на мравите е ангелска живот. Ние, за кравите, и за всачкв сжшества иод нас, сме богове. Ако попитат една мравя нЯщо за хората, тя ще каже: е, да отидете при хората да ги видите, туй е култура! На всичка мравки сърцата туптят от желание да станат като хората. И дМствителпо едно преимущество, едно благо е това, мравката да стане човек. Сега, да видим какви сж мислите и думите, които хората изказват. Нема да се спирам да обяснявам тия неща, но казвам. че в живота има известни възможности, ^които сж скрити въ формите на нещата. Вземете, запрпмер, семките на няколко плодни дървета п ги разгледайте. Вземете семката на една ябълка, костилката на една слива и плода на один жължд. и ги сравнете, да видите какво е отношението между големината им, и какво е отношението по големина на всички тия растения, които лежат скриеи в техните с^мки. Как ше определите това? Ва да определите големината им, вие требва да имате известни познания по законите на техното растене Често ние произнасяме думата „любов^ Гази дума, произнесена от разни хора, произведа разлпчен ефект, разни действия. Запример вземете думата Александър. Ако този Александър е един обикновен слуга, или ако този Александр е един управител на некоя област, или ако тозп Александър е един княз, или ако най-после този Александър е един дар, питам сега: ако Александър слугата еди-кой си издаде заповед до българската народна банка да изплати на Отоян Стойчев 100,000 лв„ заповедта му ще бжде ли валидна Ако Алекоадър управитель издаде сжщата заповед. ще бжде ли валидна. Ако Алексанцър княза,тъ или Александър царт пздадът сжщата заповед, чия заповед, чип думи изобщо ще бждат най-ефикасни ? — Разбира се, че думите на Александър дарьт. Тон щом каже думата си, и парите с& веднага готови. Защо ? И единият е Александър и другият е Александър, и третият е Александър. Не, има степени, по които се различават Александър слугата, Александър унравптельт, Александър князът и Александър дарт. Тези различия сжществуват и в&тре в природата. Казвате: да, според обществения строй е така. Общественият строй е такъв, но и в природата е така. Я вижте, всичките семки не се ли различават ? II в тех има степени. Има вложено нещо особено г в семката на ябълката, че тя слива не става. Има вложено нещо особено в костилката на сливата, че тя жължд не става. Има вложено нещо особено в жължда, че той бук не става. Значи, всека семка си има звои специални възможности. Следователно, когато се произнася една дума, най-първо ние требва да пзменим своето положение. Ако ти си слуга при греха, дуката любов в твоята уста нема да има никакъв смисъл. Ако ти си унравител при алчността, думата любов в твоята уста нема да има никакъв смисъл. Ако ти си княз на умразата, думата любов в твоята уста нема да има никакъв смисъл. Да оставим царьт, защото думата „цар" в невидимия свЪт изключва грЬха, изключва кражбата. Царьт не може да краде. Слугата може да краде, управителт може да краде, князът — сжщо но царьт не може да краде, н4ма възможност да краде. Може ли царьтъ да краде от себе си? Ако имам 100 хамбари, ще има ли нужда да прЪнасям съдържанието им от един в друг? Това само л^дитЯ могат да го иравят. ЧовЪк себе си не може да краде. Следователно, има едно положение, при което грЯхът е изключен. И тъй, според мене, най-хубавото име, което можем да носим. казва там Писанието, е да бждем царе. В с и ч к и требва да станем царе! Ще кажеш: как, аз да стана цар! Да, да, в тази специална смисъл, всички требва да станем Ц|ре, за да изключим гр4ха от нашия живот. Да станеш царь в свЬта, да унравлявашъ хбрата, то значи да се натрупаш съ грйхове, а д& станеш цар, за да изключиш гр4ха от себе си, това требва да бжде един от най-силнит4 потици на твоята душа. Ще кажеш : аз искам да стана царь, за да изключа всички грЪхове от душата си. Сега вие искате да бждете слуги на Господа. но Господъ не иска простя слуги, Той иска слугитЪ му да бждат царе. И най-простият слуга на Господа требва да бжде цар. Ако не станете царе, вие не можете да бхдете слуги на Господа. Тъй че, ако пЪкой иска да бжде слуга на Господа, той требва да станн цар, и като стане цар, като изключи грЪха от себе си, тогава ще заеме най стромната служба. В1жой ще каже: защо да стане цар? — За да станеш слуга на Господа. А какво означава царьг? — Изключване на грЯха. НЪкои хора казватъ: е, гр^хът Какво хубаво е допринесъл грЪха на хората? Я ми кажете, какво е допринесла лъжата на хората? Какво сж допринесли злобата, умразата, завистта, всички тия грахове, на хората ? Века се намери един човек, който да каже, че от всички тЪзи пороци е донесено едно благо за хората. Всички тия пороци сж внесли само разрушения, страдания, и при всичко това ние оше се лъжем. Ние мислим, че като нанравим туй-онуй, имаме право да се разгн$вим и казваме: требва та се разгневи човйк, ето и в Писанието се казва, че Господ с^ гнЪви. Не, това е игра на думи. НЯкой писал, че Господ се гн^ви. То е писано по нямане какво друго да се пише Азъ казвам, че когато Божията Любов стане много интенсивпа, Той се гневи. Значп когато Госнод се разгневи, Неговата Любов е станала хиляди пжти по-силна, отколкото обикновеното проявление па Любовта Му, и тогава тя всичко отмахва от пътя, тя всичко влече. II често ние приписваме на Бога същите слабости, каквито и ние имаме. Казваме, ч« и Той се гневи, че и Той нрави разлика в Любовта си, едного обича иовече, другиго по-малко. Нн е лошо да мислпм така, но мисълта, която искам да остане у вас е, всички да станете царе, за да бъдете слуги на Господа. Значи, идеалътъ ви требва да бъде високъ. Въ такъвъ случай, какво се изразя- : ва съ мисъльта на онази егпптянка, която искала да се ежини за царския синъ ? Тя се домогвала до царския сипъ, за да стане царица. Царь или царица, то е все законътъ, който изключва греха. Сега запримеръ, вие казвате, че познавате Господа, нали? Но нравили ли сте наблюдение върху себе си, да видите, че като се разгневите, вие забравяте Госнода? Казвате, чи познавате Гос- т пода, едно отъ най-великите същества на света, единственото схщество на Любовьта, а се гневите Какъ е възможно това? Представете си, че туй същество е близо до васъ, и дойде една ваша приятелка или единъ вашъ приятель и ви обиди иЬщо; Вие веднага дигате скандалъ, Цитамъ: как¬во иоказва това? Познавате ли Господа? Пред¬ставете си, че вие сте една млада мома, на която дошълъ нейния кандпдатъ за да се оженятъ. Тя го очаквала цЪли 10 години, като ирЪзъ това врЬме все сж си писали писма. Като п дойде нЪ- коя приятелка въ това врйме въ кжщп и я обиди нЯщо, тя ще се скара ли съ нея ? — Не. Даже п да има много поводи да се кара, ще избегне това и ще си каже: ние да си наредимъ първо нашата работа, че послЯ ще се караме. Ами вие какво нравите снга? НЬкой пжть азъ казвамъ никому: требва да търпишъ. — Ами какъ мога да търпя? Търпи ли се това нЯщо ? Азъ ще му кажа, ще му дамъ да се разбери! Казвамъ: ами твоят ь възлю- бенъ е ч.ошълъ, вжтрЯ е той. Въздържай се, за¬щото ти ще изгубишъ единъ отъ велпкитЯ случаи въ свЯта! Колко ти струва това, че еди-кой си взелъ 10,000 лв. Туй сж фиктивни нЪща. Онзи, който е взелъ тЪзи пари, той не е взелъ всичко съ себе си, сжщественото ти не е взелъ. Като дойде Господъ, като отворишъ своитЯ торби, чу¬валчета, Той ще туря такива подаръци, съ които ще платишъ всичкитЪ си дългове и сиромашия нема жа пма вече. Когато Господъ дойде между хората, противоречията между тЪхъ ще изчезнатъ- Когато дойде Господъ на земята ще имате най- хубавата библиотека, най-хубавите дрехи, най-хуба¬вите кжщи, най-хубавите градини, най-добрите приятели и братя, най-добрите деца, бащи и май¬ки. Тогава нема да имате никакви лишения. Писа¬нието казва: .Ще отрия сълзите имъ, ще пре¬махна скърбите имъ", Не.ма да има нито плачъ, нито скърби, нито недоразумения. И тъй, обръщамъ ви внимание върху тия мисли, които ви навеждамъ, да ги имате ьъ ума си. да мислите върху некой велики въпроси. Не¬кой пжть казвате: е, Ние знаемъ какво нешо е Любовьта! Вие вспчки сте влюбени, кажете ми тогава, какво нешо е Любовьта, колко пжти въ секундата бие сърцето на влюбения. Ще кажете: 72 пжти. Не, сърцето на влюбения бие 35 мили¬арда пжти въ секундата. Въ Любовьта сърцето требва да бие :-;5 милиарда пжти въ секундата. Такъвъ е законътъ. Щомъ не бие толкова пжти. Любовьта я нема. Е, вие усещали ли сте туй 35 милиарди пжти биене на сърцето. Туй може да бжде, може да го издържите. При сегашното си състояние такава опитность може да имате само веднъжъ, дважъ или три пЖти и то само за 5—10 секунди. Сега нап-голЪмиятъ светия на земята мо¬же да яздържи едва 10 секунди туй биене. И тъй степеньма на Любовьта ни се онрЯдЯля по броя на биенето на сърцето. При пашата любовь. тукъ на земята, сърцето бие най много 100 — 150 пж- ти. Даже като дойде до 150 пжти. всички казватъ: отива си човЪкътъ. сърцето, пе може вече да из¬държа. И действително този човекъ си отива. Дойде ли положение да бие '200 ижти, той умира вече Казвамъ: биепето на сърцето това сж треп¬тения вжтре въ човешката душа. При това съ- стояпие вие ще имате такова едно чувство, което може да обгърне целия светъ въ себе си И то¬гава всички въпроси падатъ, разрЪшаватъ се. Ко¬гато дойде туй бпене на сърцето всичко е раз¬решено. Когато се махне туй биене на сърцето, вие ставате пакъ обпкновенъ яовЪкъ и се чудите, где бехъ, и гдЯ съмъ догаълъ. Много пжти вие сте близо до великата Любовь, и затова всички се стремите къмъ нея. Ще дойте та.ш Любовь! Нема ли да бжде красивъ света, когато имаме пълна вера единъ въ другъ ? Какво ще бжде то¬гава ? Вадя отъ джоба си хиляда наполеона, давамъ ви ги, като казвамъ: дайте ги на Драгана! Азъ имамъ въ васъ пълна вЪра, нищо не ме смущава. Давамъ ви парите, и вие изпълнявате всичко точь въ точь. А сега, като дамъ н е кому хиляда напо- леона, едва ли ще отидатъ до местото си. НЯкой пжть се явяватъ такава развалени пжтища. че па¬рите не могатъ да отидатъ на своето предназна¬чение. И после, нне требва да умеемъ да преда- демъ сяоите чувства комуто.и да е, обаче имаме ли право да ограничаваме другите хора ? Божест- вепиятъ законъ казва: „Каквото нравишъ, това ще ти правятъ". Ако любпшъ, ще те любятъ — нищо иовече! Та. отъ сега пататъкъ нема да бждете носи¬тели на чужди мисли, защото сегашните хора сж пграчка на извънземна сжщества. Съ некой отъ васъ духовете си играятъ тъй, както децата си играятъ съ своите колички. Некой пжть дойде некой духъ н ви надъха да се карате, да изгуби¬те разположението сп. На другия день, като ви мине неразположението, вие си чудите на себе си, какъ сте направили туй нещо! Не си ти, който си напракилъ това нещо. Не мислете тъй! Вие можи да играйте роль на една гайда. Гайдарджия- га като надуе гайдата, тя стане голема, надуе се п засвири, а всички хора пграятъ наоколо. Тя ще каже: азъ съмъ всичко! Свърши ли гайдарджията свие гайдата н тя казва: какво стана съ мене? Гайдата не е нищо друго, освЯнъ кожата на едно животно, което е изгубило живота си. Ако човЯкъ може да стане една гайда и да свири само, и то е хубаво, но смисълътъ на живота не е въ гайда¬та. Ако една гайда може да вдъхновява, то и азъ мога да вдъхновя всЬкиго. ЗапримЪръ, нЯкой дър¬жи пЯкаква бесЬда, а другъ седи тамъ, но не слуша, не се интересува, замисленъ е нЯщо. Защо е замисленъ? — Има да плаща 20,000 лева. Азъ мога да го накарамъ да се заинтересува. Какъ?—- Приближавамъ се при него, давамъ му 50,000 лв. Той веднага си отвори очитЯ, заинтересува се. Гайдата се надуе, свири вече, 50,000 лв. сж то¬ва! Като пошепнешъ на единъ чов$къ: 50,000 лв.' — всичко става. Пъкъ и най-жежкиятъ отъ васъ мога да го попаря. Какъ ? — НроповЯдникъ си, имашъ да ми д-вашъ 50,000 лв. Приближа вамъ се при тебъ и казвамъ: или 50-т4 хиляди лева ще нлатишъ, или прп сждебнпя приставъ ще отидешъ! Казвашъ: какво му стана на този братъ? Ами че тия сж думитЯ, които постоянно развалятъ нЪщата въ живота ! Рдна дума казана не на мЯсто, веднага ни попарва. Колко внимателни трЯбва да бъдемъ за своитЯ дума! ТрЯбва да бъдемъ като царетЯ. Една дума казана отъ единъ царь, ведна¬га се изпълнява. Александъръ слугата, Алексан¬дъръ управительтъ, Александъръ князътъ, всичка вматъ възможности, но най-хубавото положение е това на царя. Азъ желая прЯзъ тази година всички да ста¬нете царе! Понеже искамъ да станете царе, то нарядътъ, който 6Я прЯдвидеиъ да започнете отъ 21 септември, ще го заиочнете отъ 14 септември, за да станете царе. Това се отнася до Софиянци. Азъ ще ви диктувамъ. а вие ще нишетс, за да станете царе. Всички ще изпълнявате размишле¬нията отъ наряда слЯдъ като изгрЯе слънцето. Слънцето изгрЯва всЯкога въ 6 часа. Като изгрЯе слънцето, всички трЯбва да сте на крака и да четете; като четете, трЯбва да бъдете като свЯт- лината. Слънцето трЯбва да е изгрЯло, и да има¬те високия идеалъ! Вашиятъ идеалъ не трЯбва да бъде като идеала на онзи осиромашЯлъ князъ, примЯръ изъ европейската история, князъ X, който, като из- падналъ въ голЯма бЯднотия, и се намЯрилъ меж-ду много кредитори, рЯшилъ нЯкикъ да си попра- даже за единъ обикповенъ моралъ, за единъ иде- алъ въ душата си. Топ е послЯденъ вагабонтъ! Въ математиката има положителни и отрица¬телни величини. Пр-Ьдъ положителните величини винаги се туря знака плюсъ, а пр4дъ отрицател¬ните — минусъ. Въ духовния животъ отрицател¬на величина е всЬка величина, въ която епергия- тя е изразходвана безразборно, неразумно. Поло¬жителна величина наричатъ всЬка величина, въ която енергията е изразходвана разумно. Тогава природата опрЯдЪля отрицателната величина съ скръбьта, а положителната величина съ радостьта. Радостьта е плюсъ, скръбьта е минусъ. Понеже въ духовния свЪть врЯме и пространство не сж- ществуватъ, то радостьта и скръбьта може да се смЯняватъ моментално. ЗапримЯръ, може да си най-голЪмиятъ грЯшникъ, говоря по човЯшки, оца панъ съ най-чернит4 грахове, но ако въ твоята мощна душа се зароди онова свещено чувство па 35 милиарда любовь, веднага всичкитЯ ти грахо¬ве се заличаватъ. И обратното е вЯрно. Може да си единъ ангелъ, но ако въ душата ти нЯкждЯ се зароди най-малкото користолюбиво чувство, момен-тално може да те смъкнатъ вжтрЪ въ ада. Тъй щото; дигането и падането е постоянно,- и врЯки стоп или пада сноредъ закона на Любовьта, спо- редъ своето поведение, което има къмъ Бога. Този законъ е законъ на Божествената Правда. Тамъ Правдата се прилага еднакво. Бс/Ъки пада или става споредъ онова, което мисли, чувствува и дей¬ствува. Затуй, всекога когато имате едипъ пликъ прЯдъ васъ, ще гледате дали вашите величипи, съ които разпол?гат<>, сж положителни или отри¬цателни. Ами, ако азъ бихъ допесълъ една поли¬ва, волски езикъ ги нарпчатъ, и ви кажа: моля, бихъ желалъ да имамъ вашето лице, вашето име за споменъ, азъ тъй много вп обичамъ, подпишете се! И вие, безъ ла мислите много, вземете перото и се подпишете. Този, който ви много обичя, на¬пише на полицата: да се броятъ 200,000 лева! Е, какъ ще докажете, че не сте се подписали на този волски езикъ? Подписали сто се. На волски езици нЯма да се подпиггате, но на чисти книги само и ще пишете тъй: този подписъ цма сила само за духовния светъ, а не и за материалния. Ако дадете една полица съ такава уговорка, мис¬лите ли, че на земята те я взематъ прЯдъ видъ ? — Нема да я взематъ. Тя за тукъ не е валидна. И тъй, ще носите въ србе си високия идеалъ! Всички ще станете царе, за да бждете слуги па Госиода! БесЬда, държана на 7 септември, 6'/3 ч. с, 1924 г.