Разлика между версии на „Признаци на проявеното човешко съзнание“

Версия от 00:23, 11 февруари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Младежки окултен клас

Допирни точки в природата, том 1

ПРИЗНАЦИ НА ПРОЯВЕНОТО ЧОВЕШКО СЪЗНАНИЕ

Пг — /йг — /е п . Та и — Ь / — а и т е п.

Тайна молитва.

Прочете се резюме на темата „Елементи на човешката реч".

Четоха се работите върху темата „Признаци на проявеното човешко съзнание в най-високата му форма".

За следния път пишете върху темата „Отличителни черти на физическото тяло".

Представете си, че някоя точка означава съзнанието на човека или проявената Вселена. Вън от тази точка пък е непроявената Вселена. Допуснете при това, че материята на външната, на проявената Вселена има различни гъстоти, а оттам — и различни състояния. След това приемете, че от дадената точка излизат различни лъчи, т. е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представя отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те ще видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тия същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между ангелите, както и между всички напреднали същества. На какво се дължи това различие? На ред външни причини. Значи, до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното.
И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност, ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадената точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито отклонения да нравите в живота си, те ни най-малко няма да изменят вашия път. Мнозина мислят, че като криволичат на една или на друга страна, ще изменят своя път. — Не, окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя живот. Не само ученикът, но никое същество не е в състояние да измени посоката са своя път, докато не постигне целта си. Когато змията прави зигзаги, гърчения с тялото си, изменя ли с това своя път или своето естество? Не. Защо се гърчи? За да се движи. Защо се извива светкавицата? Защото среща среда с различна гъстота от тази, в която се движи. Следователно всяко отклонение на човешкия характер се дължи на това, че той среща на пътя си погъста среда от тази, в която се движи. По-гъстата среда му оказва голямо съпротивление, вследствие на което той не може да издържи и се отклонява на една или на друга страна. Той живее с това отклонение, докато срещне друго препятствие, което ще го върне в правия път. Най-после, като теглите права линия между тези отклонения, тази права определя посоката, в която съзнанието се движи. Докато е млад, човек се движи като криволичи натук-натам и мисли, че изменя посоката на своя път. Като остарее, човек мисли, че е по-умен, че е разрешил своите задачи. Старият е разрешил задачите на своя живот толкова, колкото и младият. И старият, и младият са далеч от истината.

Такова различие съществува не само между хората от различните възрасти, но и между един и същ човек. Запример, очите на човека представят два кръга: лявото око изразява физическия свят, а дясното — духовния. Тази е причината, поради която лъчът, който излиза от лявото око на човека е насочен винаги към земята. Лъчът, който излиза от дясното око на човека е насочен нагоре. В своята еволюция човек се движи от физическия към духовния и от духовния към Божествения свят. Ако някой се движи със светкавична бързина от духовния към Божествения свят и се отдалечи на няколко билиона километри от духовния свят, вие ще мислите, че този човек е близо до Бога. Обаче, ако го наблюдават с телескоп от ангелския свят, ще кажат, че този човек се движи много бавно, както се движи някоя звезда на небето, гледана от физическия свят. За ангелите този човек е далеч от Бога, а за хората — той е близо до Бога.

Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре, към Божествения свят. За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите. Отклоненията не са падане. Разсъждавайте философски по този въпрос. Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда или обратно — от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път. Такова отклонение претърпява и съзнанието на човека, когато преминава от рядка в гъста среда. Следователно, при сегашното развитие на човека, в неговото индивидуално и социално развитие, стават ред отклонения в съзнанието му. Като знае това, човек трябва да се пази, да бъде внимателен при тези отклонения.

Съвременните хора, общества и народи са устроени така, както са устроени и материалните светове. Всички се движат по кръгове, концентрично разположени около един център. Запример, 10-15 души съставят едно звено и си влияят взаимно, както планетите оказват влияние по-между си. Обикновено тия, които са потблизо до центъра, се движат по-бързо от тия, които са по-далеч от центъра. Като знаете това, ще забележите, че никой не може да избегне влиянието на онези индивиди, които влизат в една и съща система с неговата. В този смисъл, никой не може да бъде самостоятелен. Хората представляват групи от индивиди, съсредоточени в един център, които взаимно си влияят. Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той може вече да определи отношението си към ония, които влизат в неговата система. При това съзнателно отношение към тях той няма да им противодейства, но ще им съдейства по Божествен начин. Обикновено на всяка система от висши същества отговаря такава от низши, вследствие на което човек трябва да бъде внимателен, да знае но какъв начин да въздейства на съществата от своята система. Не само същества от една и съща система си влияят взаимно, но и системите оказват влияние една върху друга. При това взаимодействие на системите Космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият Дух, Който регулира всички неща в природата и живота. Всеки човек трябва да се самоопредели, да знае към коя система спада, колко души влизат в тази система, с каква бързина се движат във физическо, сърдечно и умствено отношение, от какви материали е съставена тяхната система и преди колко милиони години се е образувала. Следователно умственият уровен на човека ще зависи от състоянието на цялата система. Този закон е неизменен. Значи, за да се измени умственото състояние на човека, трябва да се измени умственото състояние на всички същества, с които той влиза в една и сьща система. Между всички същества от една и съща система има известна връзка: ако някой от вас е в Америка, между непознати хора, и бъде нападнат от някого, веднага ще се яви човек от вашата система, който ще ви защити, ще ви отдаде правото. Защо ще ви защити? Защото това е в интерес на цялата система. Колкото по-голяма е системата, в която влизате, толкова по-голям брой съчувственици ще имате. Ако влизате в малък народ, малко съчувственици ще имате. Това ни най-малко не ограничава човешката воля, но показва, че посоката на човешкия дух е точно определена и той трябва да върви в тази посока, защото тук са дадени възможности и условия за развиване на неговата деятелност. Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от общия център. Когато се казва, че земята трябва да надне на слънцето, това не се разбира буквално. Това значи, че земята трябва да влезе в нови условия на развитие, да попадне под влиянието на някакво ново слънце. Сега ще направим едно психическо упражнение. Ще си представите, че се движите с грамадна бързина и влизате в слънцето. Ще се наблюдавате кой докъде може да достигне. За това упражнение се изисква голяма концентрация на мисълта.

Колцина от вас стигнаха до слънцето? Със своята мисъл някои стигнаха до средата на пътя. Горещо е на слънцето, всеки не може да отиде дотам. Други някои пък останаха в тъй наречената ледена, студена област. Трети се дигнаха до един магнетически пояс, образуван от гъста и шуплеста материя. Един от поясите между земята и слънцето се нарича „смъртна река", през която минават всички души, които отиват за онзи свят. Всеки може да направи опит да мине през този пояс. Достатъчно е човек силно да концентрира мисълта си, да се откъсне от околната среда и веднага ще навлезе в съвършено тъмна област, без никакъв слънчев лъч. Той може да провери с часовника за колко време е минал тази зона. Който прави този опит, трябва да бъде много внимателен, да не се плаши от голямата тъмнина. Като излезе от този пояс, той ще мине в следния, в тъй наречения „астрален пояс", дето светлината е мека, приятна, като при зазоряване. На връщане към земята човек ще мине пак през същите пояси.

Както виждате, между земята и слънцето има разни области, разни полета, всяко от които съдържа специални сили, енергии. Между астралния и менталния свят съществува тъй наречената „ледена", или „електрическа" област. Тя съдържа грамаден запас от електричество, което би било в състояние да замести напълно въглищата, които днес употребяваме за отопление. Бъдещата раса ще разполага с методи, чрез които ще може да впрегне това електричество за осветяване и отопляване на цялата земя.

Като правите това психическо упражнение, ще бъдете концентрирани, да може не само мисълта ви да пътува, но и цялото съзнание. Тогава ще усетите две течения — едното отива от земята до слънцето, а другото се връща назад. По този начин става правилна обмяна между слънчевата енергия и вашата. Добре е да правите това упражнение, когато сте неразположени духом.

Второ упражнение. Отправете ума, сърцето, духа и душата си към Божествения Дух, Който обхваща всичко в света и поискайте съдействие от Него за реализиране на всичко възвишено и благородно у вас. Този Дух обхваща всички съзнания, действа вътре и вън от тях. Затова е казано в Писанието: „Духът Божий се носи по цялата земя".

РI г — /йг — /е п . Та и — Ь / — а и т е п .

11-та лекция на Учителя, държана на 27 декември 1922 г., София.