(→Постъпки) |
|||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
== Постъпки == | == Постъпки == | ||
| − | + | „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Размишление. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Прочете се резюме от 34 лекция. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Сега ще ви задам един странен въпрос : Срещали ли сте някъде статистически данни, след колко яденета човек умира? При това, важно е да се знае, дали това число е чифт, или тек. Знаете ли, при какви условия се раждат чифтните числа, двойката например, и при какви — текните, като тройка, петорка и т. н.? Единицата не се ражда. Двойката, тройката и другите числа се раждат. Те се раждат от единицата, и то, двойката — направо от единицата, а тройката — от двойката. Знаете ли, какви условия са нужни, за да се роди едно число? Голяма философия, голяма наука се изисква, за да отговорите на този въпрос. Щом не можете да отговорите, това показва, че вие се занимавате с обикновени работи в живота. Хората умират от обикновените, от лесните работи. Например, когато видя плода на забраненото дърво, Ева намери, че е много лесно да откъсне този птод и да си хапне от него. Каква философия има ъ опитване плода на едно дърво? При това, какви последствия може да носи след себе си този опит? Това дърво не беше външно, то съществуваще главно в първите човеци, а после вече имаше отражение и на физическия свят. Дървото на желанията се крие в самия човек. Когато еврейският език се изучава кабалистически, какво означава думата „пожелание" в този език? Мойсей казва: „Не пожелай!" — Какво да не желаеш? — Не желай това, което причинява смърт. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Някой казва: Аз искам да умра. — Много лесно. Яж от забранения плод и ще умреш. Когато някой казва, че иска да умре, аз подразбирам, че той има желание да яде от забранения плод. Той седи при това дърво и се разговаря с черния адепт, който го уговаря да яде от плода на забраненото дърво, за да стане велик като Бога. Същият човек казва: Аз не съзнавам всичко това, не подозирам даже, че такава мисъл се крие в мене. — Да, ти не съзнаваш, но вътре в тебе се крие един, който всичко съзнава. Той е твой господар, а ти — негов слуга. Змията, която караше Ева да яде от плода на забраненото дърво, предварително знаеше, какво ще стане. Ева, обаче, в първо време нищо не знаеше, но като излезе от рая, тогава научи, каква грешка е направила. Като съзна грешката си, Ева изпадна в голямо противоречие и започна да страда. Змията казваше на Ева : „Бог знае, че ако ядете от плодовете на това дърво, ще бъдете подобни на Него, затова забранява да ядете от него". Думите на змията внесоха в ума на Ева голямо противоречие. На човешки език казано: съзнанието на Ева се раздвои. Когато при една добра мисъл в човешкия ум се вмъкне и една лоша, последната създава в съзнанието му раздвояване. При това положение, човек започва да се бори, след което една от двете мисли издържа борбата: ако лошата мисъл е надвила, добрата отстъпва ; ако добрата мисъл е надвила, лошата отстъпва. Силата на човека се заключава в това, именно, да даде място на добрата мисъл в себе си да живее. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Например, една добра мисъл, която всички хранят в себе си, е мисълта за красивото, за красотата. Всички хора искат да бъдат красиви. Как се създава красотата? Може ли злото да създаде красотата ? Не може. Злото създава грозотата в живота. Въпреки това, ще забележите, че най-лошите, най-злите хора най-много говорят за красотата. Лошият човекъ никога не може да бъде красив. Външно той може да тури някаква красива маска, но тази маска всякога може да падне от лицето му. Какво представя красотата? Нека някой от вас прочете по-важните произведения на известни писатели върху красотата и извади от тях основните мисли. Този, който е сьбрал мнението на някой видни писатели за красотата, нека напише тези мнения на четири-пет страници, и следният път ги прочете в класа, всички да чуят, какво е писано по този въпрос. Следъ това той може да напише и своето мнение за красотата. Ако иска, първо може да напише своето мнение, а после това на великите, на видните хора. Правилно е, обаче, първо да се пише или изкаже мнението на великите хора, а после — това на обикновените. Такъв е порядъкът в природата. Красотата е привлекателна сила. Тя е уловка, за която всички се залепват. Красотата привлича и мъже, и жени. Ако жена види красива жена, в нея се поражда завист. Обаче, ако тя види красив мъжъ, веднага пожелава да го владее. Ако мъж види красив мъж, той му завижда. Види ли красива жена, той пожелава да я обсеби. Това са положения, които всички познавате. В случая, важно е, кои са подбудителиите причини, които пораждат в мъжа или в жената желание за владане, за обсебване. Не е лошо това, но питам: законно ли е туй желание, или не? Преди всичко, никъде в Писанието не се казва, че красотата трябва да се обича. В „Песен на песните", един от най- мъдрите израилски царе, като говори за красотата, туря в устата на възлюбената думите, че нейният възлюбен, по красота, личи между десетки хиляди хора. Тук се говори за външна красота. Но трябва да се знае, че красота без съзнание не съществува. Без мъдрост, без съзнание, красотата може да се вкисне, да се превърне в оцет. Когато тази киселина влезе в организъма, тя изсушава. Ако пък красотата е образувала вино, всички знаят, какво е действието на виното върху организма. То опиянява, огрубява човека. Това, което става с организъма, става и със съзнанието на човека. И тогава, щом попадне под влиянието на тази красота, човек губи съзнание, опива се и не може вече да разсъждава правилно. Тази красота е опасна област за човека. И в Писанието е казано: „Не любете света, защото неговата красота е опасна". Затова, именно, Христос е слязъл на земята, с милион ангели около себе си, които да учат, да направляват човечеството в Божествения път. Казва се по-нататък, че като видели красивите дъщери на човеците, ангелите се влюбили въ тях, оженили се и останали на земята да живеят. Синът Божи трябвало сам да завърши своята мисия. Тия ангели и до днес още са затворени в плътта и не могат да се върнат назад в небето. Това е едно окултно предание за слизането на Сина Божи на земята. Мислите ли, че вие ще излезете по-силни от тия ангели? Щом влезете в света, и вие, като тях, ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите къща и ще кажете, като някой от индуските философи: И тук се живее добре. | |
| − | + | Като се натъкват на известни факти, хората искат да ги тълкуват, да се доберат чрез тях до истината. Обаче, както и да се тълкуват, фактите не представят още самата истина. Когато някой казва, че говори истината, това показва, че той сам не знае, какво нещо е истината. В прав, в абсолютен смисъл на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чист, свят, добър и любящ човек. Вън от това положение, всеки обикновен човек говори факти, но не истината. Някой казва: Аз изнасям голата истина по еди-кой си въпрос. Апостол Павел пък казва: „Да се не намерим голи". Това значи: на небето трябва да бъдем облечени". Който говори голата истина, той говори факти на истината. Някой казва, че говори истината, а при това се смущава. Който говори истината, той по никой начин не може да се смущава. Ако музикантът владее своя инструмент и излива от него меки, фини тонове, може ли да дразни ухото на слушателя си? Обаче, ако взима тоновете фалшиво, дрезгаво, той ще дразни ухото на своя слушател. Дето има дразнене на ухото, там истината не съществува. Който говори истината, тоновете на неговия глас са чисти, меки, музикални, и той нито другите смущава, нито сам се смущава. Докато в мисълта, или в чувствата на човека съществува най-малкия дефект, това показва, че той още не може да говори истината. Това не трябва да го обезсърдчава, но той трябва да работи, да се повдигне, да преодолее всички спънки своя животъ. Ако един напреднал, в духовно отношение, човек, какъвто беше Апостол Павел, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже в края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобил, туй показва, че има възможности човек да изгуби всичко. Кога може човек да изгуби придобитото? Когато не спазва великите закони на живота и на природата. Най-после той казва, че всичко превъзмогнал, остава му само да разбере смисъла на живота. | |
| − | + | ||
| − | + | Сега, ще напиша на дъската смесената дроб 1 1/24. Какво означава тази дроб? Тя е ребус за разгадаване. (-Дробта 1 1/24 означава едно денонощие и един час). — Възможно е да е така. Изобщо, на физическия свят рационалните числа показват един завършен кръг на движение. Какво число е нулата? (— Рационално, реално число). Ако отделим 1/24 част от даден кръг, какво показва това? Ако една стрелка обикаля даден кръг, както стрелката в часовника, при едно пълно обикаляне на кръга, тя ще образува едно рационално число. Ирационалните числа пък означават незавършени, духовни движения. Физическият свят се отличава от духовния по това, че в него всички движения, всички прояви са завършени, когато в духовния свтят са незавършени, т. е. имат начало, нямат край. Следователно, когато някой ви пита, какво нещо е физическият свят, кажете: Всяко нещо, което има начало и край, спада в областта на физическия свят. А всяко нещо, което има начало, няма край, спада в областта на духовния свят. Когато състоянията на човека се меня бързо, отъ радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той живее на физическия свят. Когато състоянията на човека не се менят рязко, т. е. не минават от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той се намира в духовния свят. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Сега, ще напиша на дъската смесената | + | |
| − | + | Значи, духовният свят се характеризира с това, че става намаляване в състоянията, които човек преживява. Например, ако той изпитва голяма радост, постепенно се забелязва намаляване на тази радост. Или, ако човек изпитва скръб, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръб. Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да превърне това състояние в положително, за която цел е необходимо да мине от физическия в духовния свят. Този е правият път на човешкото развитие. Иначе, скокове в развитието на човека не се допущат. Като казвам, че физическият свят се отличава с резки промени в състоянията на човека, искам да обърна вниманието ви на факта, че много от скърбите и радостит, които преживявате, не са ваши. Например, някога вие скърбите, без да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате някаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Значи, | + | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Коя е причината, задето некой отъ скърбите и радостите ви не сж ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човекъ участвува въ целото, като въ великъ, общъ организъмъ. Какво лошо има въ това? Привилегия е за човека да взима участие въ общото съзнание, да взима делъ въ радостите и скърбите и на другите сжщества. Сжщиятъ законъ се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взиматъ участие въ неговите скърби и радости. Когато взимате участие въ скръбьта на некой човекъ, вие влизате въ неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начинъ имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието имъ не се пробуди, сами да разбератъ техния смисълъ, те всекога ще търсятъ радостите, а ще ис- катъ да се освободятъ отъ скърбите. Щомъ разбере смисъла на страданията, човекъ ще дойде до положение самъ да се освобождава и справя съ техъ. | Коя е причината, задето некой отъ скърбите и радостите ви не сж ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човекъ участвува въ целото, като въ великъ, общъ организъмъ. Какво лошо има въ това? Привилегия е за човека да взима участие въ общото съзнание, да взима делъ въ радостите и скърбите и на другите сжщества. Сжщиятъ законъ се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взиматъ участие въ неговите скърби и радости. Когато взимате участие въ скръбьта на некой човекъ, вие влизате въ неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начинъ имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието имъ не се пробуди, сами да разбератъ техния смисълъ, те всекога ще търсятъ радостите, а ще ис- катъ да се освободятъ отъ скърбите. Щомъ разбере смисъла на страданията, човекъ ще дойде до положение самъ да се освобождава и справя съ техъ. | ||
Представете си, че по невнимание, върху ржката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намери майка си, на ржката му ще се образува малка раничка отъ азотната киселина. Ако върху кожата на некоя жаба капнете | Представете си, че по невнимание, върху ржката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намери майка си, на ржката му ще се образува малка раничка отъ азотната киселина. Ако върху кожата на некоя жаба капнете | ||
Версия от 10:50, 13 май 2011
Работна среда на електронния архив
Постъпки
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"
Размишление.
Прочете се резюме от 34 лекция.
Сега ще ви задам един странен въпрос : Срещали ли сте някъде статистически данни, след колко яденета човек умира? При това, важно е да се знае, дали това число е чифт, или тек. Знаете ли, при какви условия се раждат чифтните числа, двойката например, и при какви — текните, като тройка, петорка и т. н.? Единицата не се ражда. Двойката, тройката и другите числа се раждат. Те се раждат от единицата, и то, двойката — направо от единицата, а тройката — от двойката. Знаете ли, какви условия са нужни, за да се роди едно число? Голяма философия, голяма наука се изисква, за да отговорите на този въпрос. Щом не можете да отговорите, това показва, че вие се занимавате с обикновени работи в живота. Хората умират от обикновените, от лесните работи. Например, когато видя плода на забраненото дърво, Ева намери, че е много лесно да откъсне този птод и да си хапне от него. Каква философия има ъ опитване плода на едно дърво? При това, какви последствия може да носи след себе си този опит? Това дърво не беше външно, то съществуваще главно в първите човеци, а после вече имаше отражение и на физическия свят. Дървото на желанията се крие в самия човек. Когато еврейският език се изучава кабалистически, какво означава думата „пожелание" в този език? Мойсей казва: „Не пожелай!" — Какво да не желаеш? — Не желай това, което причинява смърт.
Някой казва: Аз искам да умра. — Много лесно. Яж от забранения плод и ще умреш. Когато някой казва, че иска да умре, аз подразбирам, че той има желание да яде от забранения плод. Той седи при това дърво и се разговаря с черния адепт, който го уговаря да яде от плода на забраненото дърво, за да стане велик като Бога. Същият човек казва: Аз не съзнавам всичко това, не подозирам даже, че такава мисъл се крие в мене. — Да, ти не съзнаваш, но вътре в тебе се крие един, който всичко съзнава. Той е твой господар, а ти — негов слуга. Змията, която караше Ева да яде от плода на забраненото дърво, предварително знаеше, какво ще стане. Ева, обаче, в първо време нищо не знаеше, но като излезе от рая, тогава научи, каква грешка е направила. Като съзна грешката си, Ева изпадна в голямо противоречие и започна да страда. Змията казваше на Ева : „Бог знае, че ако ядете от плодовете на това дърво, ще бъдете подобни на Него, затова забранява да ядете от него". Думите на змията внесоха в ума на Ева голямо противоречие. На човешки език казано: съзнанието на Ева се раздвои. Когато при една добра мисъл в човешкия ум се вмъкне и една лоша, последната създава в съзнанието му раздвояване. При това положение, човек започва да се бори, след което една от двете мисли издържа борбата: ако лошата мисъл е надвила, добрата отстъпва ; ако добрата мисъл е надвила, лошата отстъпва. Силата на човека се заключава в това, именно, да даде място на добрата мисъл в себе си да живее.
Например, една добра мисъл, която всички хранят в себе си, е мисълта за красивото, за красотата. Всички хора искат да бъдат красиви. Как се създава красотата? Може ли злото да създаде красотата ? Не може. Злото създава грозотата в живота. Въпреки това, ще забележите, че най-лошите, най-злите хора най-много говорят за красотата. Лошият човекъ никога не може да бъде красив. Външно той може да тури някаква красива маска, но тази маска всякога може да падне от лицето му. Какво представя красотата? Нека някой от вас прочете по-важните произведения на известни писатели върху красотата и извади от тях основните мисли. Този, който е сьбрал мнението на някой видни писатели за красотата, нека напише тези мнения на четири-пет страници, и следният път ги прочете в класа, всички да чуят, какво е писано по този въпрос. Следъ това той може да напише и своето мнение за красотата. Ако иска, първо може да напише своето мнение, а после това на великите, на видните хора. Правилно е, обаче, първо да се пише или изкаже мнението на великите хора, а после — това на обикновените. Такъв е порядъкът в природата. Красотата е привлекателна сила. Тя е уловка, за която всички се залепват. Красотата привлича и мъже, и жени. Ако жена види красива жена, в нея се поражда завист. Обаче, ако тя види красив мъжъ, веднага пожелава да го владее. Ако мъж види красив мъж, той му завижда. Види ли красива жена, той пожелава да я обсеби. Това са положения, които всички познавате. В случая, важно е, кои са подбудителиите причини, които пораждат в мъжа или в жената желание за владане, за обсебване. Не е лошо това, но питам: законно ли е туй желание, или не? Преди всичко, никъде в Писанието не се казва, че красотата трябва да се обича. В „Песен на песните", един от най- мъдрите израилски царе, като говори за красотата, туря в устата на възлюбената думите, че нейният възлюбен, по красота, личи между десетки хиляди хора. Тук се говори за външна красота. Но трябва да се знае, че красота без съзнание не съществува. Без мъдрост, без съзнание, красотата може да се вкисне, да се превърне в оцет. Когато тази киселина влезе в организъма, тя изсушава. Ако пък красотата е образувала вино, всички знаят, какво е действието на виното върху организма. То опиянява, огрубява човека. Това, което става с организъма, става и със съзнанието на човека. И тогава, щом попадне под влиянието на тази красота, човек губи съзнание, опива се и не може вече да разсъждава правилно. Тази красота е опасна област за човека. И в Писанието е казано: „Не любете света, защото неговата красота е опасна". Затова, именно, Христос е слязъл на земята, с милион ангели около себе си, които да учат, да направляват човечеството в Божествения път. Казва се по-нататък, че като видели красивите дъщери на човеците, ангелите се влюбили въ тях, оженили се и останали на земята да живеят. Синът Божи трябвало сам да завърши своята мисия. Тия ангели и до днес още са затворени в плътта и не могат да се върнат назад в небето. Това е едно окултно предание за слизането на Сина Божи на земята. Мислите ли, че вие ще излезете по-силни от тия ангели? Щом влезете в света, и вие, като тях, ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите къща и ще кажете, като някой от индуските философи: И тук се живее добре. Като се натъкват на известни факти, хората искат да ги тълкуват, да се доберат чрез тях до истината. Обаче, както и да се тълкуват, фактите не представят още самата истина. Когато някой казва, че говори истината, това показва, че той сам не знае, какво нещо е истината. В прав, в абсолютен смисъл на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чист, свят, добър и любящ човек. Вън от това положение, всеки обикновен човек говори факти, но не истината. Някой казва: Аз изнасям голата истина по еди-кой си въпрос. Апостол Павел пък казва: „Да се не намерим голи". Това значи: на небето трябва да бъдем облечени". Който говори голата истина, той говори факти на истината. Някой казва, че говори истината, а при това се смущава. Който говори истината, той по никой начин не може да се смущава. Ако музикантът владее своя инструмент и излива от него меки, фини тонове, може ли да дразни ухото на слушателя си? Обаче, ако взима тоновете фалшиво, дрезгаво, той ще дразни ухото на своя слушател. Дето има дразнене на ухото, там истината не съществува. Който говори истината, тоновете на неговия глас са чисти, меки, музикални, и той нито другите смущава, нито сам се смущава. Докато в мисълта, или в чувствата на човека съществува най-малкия дефект, това показва, че той още не може да говори истината. Това не трябва да го обезсърдчава, но той трябва да работи, да се повдигне, да преодолее всички спънки своя животъ. Ако един напреднал, в духовно отношение, човек, какъвто беше Апостол Павел, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже в края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобил, туй показва, че има възможности човек да изгуби всичко. Кога може човек да изгуби придобитото? Когато не спазва великите закони на живота и на природата. Най-после той казва, че всичко превъзмогнал, остава му само да разбере смисъла на живота.
Сега, ще напиша на дъската смесената дроб 1 1/24. Какво означава тази дроб? Тя е ребус за разгадаване. (-Дробта 1 1/24 означава едно денонощие и един час). — Възможно е да е така. Изобщо, на физическия свят рационалните числа показват един завършен кръг на движение. Какво число е нулата? (— Рационално, реално число). Ако отделим 1/24 част от даден кръг, какво показва това? Ако една стрелка обикаля даден кръг, както стрелката в часовника, при едно пълно обикаляне на кръга, тя ще образува едно рационално число. Ирационалните числа пък означават незавършени, духовни движения. Физическият свят се отличава от духовния по това, че в него всички движения, всички прояви са завършени, когато в духовния свтят са незавършени, т. е. имат начало, нямат край. Следователно, когато някой ви пита, какво нещо е физическият свят, кажете: Всяко нещо, което има начало и край, спада в областта на физическия свят. А всяко нещо, което има начало, няма край, спада в областта на духовния свят. Когато състоянията на човека се меня бързо, отъ радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той живее на физическия свят. Когато състоянията на човека не се менят рязко, т. е. не минават от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той се намира в духовния свят.
Значи, духовният свят се характеризира с това, че става намаляване в състоянията, които човек преживява. Например, ако той изпитва голяма радост, постепенно се забелязва намаляване на тази радост. Или, ако човек изпитва скръб, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръб. Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да превърне това състояние в положително, за която цел е необходимо да мине от физическия в духовния свят. Този е правият път на човешкото развитие. Иначе, скокове в развитието на човека не се допущат. Като казвам, че физическият свят се отличава с резки промени в състоянията на човека, искам да обърна вниманието ви на факта, че много от скърбите и радостит, които преживявате, не са ваши. Например, някога вие скърбите, без да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате някаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва.
Коя е причината, задето некой отъ скърбите и радостите ви не сж ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човекъ участвува въ целото, като въ великъ, общъ организъмъ. Какво лошо има въ това? Привилегия е за човека да взима участие въ общото съзнание, да взима делъ въ радостите и скърбите и на другите сжщества. Сжщиятъ законъ се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взиматъ участие въ неговите скърби и радости. Когато взимате участие въ скръбьта на некой човекъ, вие влизате въ неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начинъ имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието имъ не се пробуди, сами да разбератъ техния смисълъ, те всекога ще търсятъ радостите, а ще ис- катъ да се освободятъ отъ скърбите. Щомъ разбере смисъла на страданията, човекъ ще дойде до положение самъ да се освобождава и справя съ техъ. Представете си, че по невнимание, върху ржката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намери майка си, на ржката му ще се образува малка раничка отъ азотната киселина. Ако върху кожата на некоя жаба капнете
69
малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си къмъ болното мйсто и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощь, нито очаква други нЪкои да й помогнатъ отвънъ, но бързо действува, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици сж правили редъ опити съ жабигЬ и сж дошли до заключение, ще жабигЪ, както и всички останали животни, сами си по- магатъ при случай на страдания. НапримЪръ, ако на лйвата страна на гърба на жабата си- пятъ малко азотна киселина, а сжщевремен- но прерЪжатъ двигателните нерви на лйвия й кракъ, тя съ десния кракъ ще изчисти киселината отъ гърба си. Какъ ще си обясните този фактъ? Защо детето, което е по-умно отъ жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага ? Ако ризката на нйкое дете се запали, то веднага бЪга при майка си, да я изгаси, но докато стигне до- тамъ, ризката му изгаря, а то се поопърля.
Казвате: Чудно нйщо, какъ да не се сйща това дете, какво да направи, ами требва да бЪга при майка си, тя да му помогне? — Въ духовно отношение, и вие сте такива деца, и постжпвате по сжщия начинъ, като тЪхъ. Като сипятъ една капка духовна азотна киселина върху ржката ви, вие бЪгате ужасени, и дето когото срещнете, оплаквате се и питате, какво да правите, за да се премахне болката ви. И най-после, намирате единъ уменъ чов-Ькъ, който взима малко памукъ и истрива киселината отъ ржката ви. Тия хора,
72
като познаватъ законите, всякога влизатъ въ св^та съ ржкавици, да не сипватъ по ржцете имъ азотна киселина. И въ невидимия светъ сжществата турятъ на ржцете си бели, хубави ржкавици, да се предпазватъ отъ азотната киселина. Тамъ състезанията сж по-големи отъ тия на физическия светъ. Значи, жабата по-лесно се освобождава отъ азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно отъ нея. Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина отъ кожата си. Детето пъкъ, докато нема опитность, само не може да си помогне. Единъ день, когато мине презъ тази опитность, само ще може да си помага.
Сега, като ученици, вие требва да изучавате законите, сами да си помагате. За тази цель, ученикътъ, както и духовниятъ човекъ, требва да започнатъ отъ най-близките неща въ живота си. Ученик ьтъ требва да знае, напримеръ, кога да ляга и да става, какъ да се храни и т. н. Некой ляга рано, въ осемь или деветь часа, и следъ единъ или два часа се събужда. Това не е правиленъ, не е здравъ сънь. Когато спи, човекъ требва да изкара съня си безъ пробуждане, непре- ривно. Като легне и заспи веднъжъ, да се събуди следъ като се е наспалъ добре и повече да не заспива. Ако се събужда неколко пжти презъ нощьта, това показва, че или въ кръвообръщението на човЪка има нЬкаква неправилность, или стомахътъ му е разстроенъ, или страда отъ главоболие. Изобщо, безсънието се дължи на некаква дисхармония
73
въ организъма. Когато не спи добре, човекъ сънува тежки сънища, което показва известна възбуденость въ нервната система. Сънищата се подчиняватъ на известенъ законъ. Изобщо, за всЪко нйщо има точно определено време. Разумниятъ се съобразява съ това време, а неразумниятъ не признава този законъ и нарежда работите си по свои разбирания. Въ това отношение, природата постжпва по два различни начина: онези, които не изпълняватъ законите й, тя ги оставя свободни, да правятъ, каквото искатъ, но затова и тя постжпва, както намира за добре. Къмъ онези, които изпълняватъ законите й, тя има съвсемъ други отношения. Тя ги пита, какво мислятъ да правятъ, но когато намисли да върши нещо, тя имъ казва: Азъ съмъ решила да направя еди-какво си, затова вземете предпазителни мерки. Казано е въ Писанието: „Богъ открива своите тайни на онези, които Го любятъ".
Следователно, човекъ може да живее по два начина: да върши всичко по своя воля, безъ да взима въ внимание законите на природата; вториятъ начинъ е да живее споредъ законите на природата и да бжде въ пълно съгласие съ нея. Каквото намисли да прави, той запитва природата. Тогава, нейните разумни сжщества ще му кажатъ, требва ли да направи това нещо, или не требва. На разумния човекъ тя казва: Начинътъ, по който искашъ да постжпишъ, не е правиленъ. Тя ще корегира начина му, ще му даде упжт- вания, както добриятъ учитель постжпва съ
74
своитй ученици. Когато природата дава сь- ветъ и на васъ, вие требва да бждете готови, да корегирате мисьльта си, да пречистите желанията си, и тогава да пристжпите къмъ реализиране на идеята си. За реализиране на идеите, първо се иска любовь, а после стра- хътъ може да дойде. Въ некой хора става обратното: първо иде страхътъ, а после — любовьта. Сжщото нещо се забелязва и по отношение на мждростьта: въ едни хора първо иде мждростьта, а после глупостьта; въ други пъкъ е точно обратно: първо иде глупостьта, а после мждростьта. Това сж контрасти въ живота, между които човекъ неизбежно се движи. Некой направи една голема глупость въ живота си, но после става разуменъ и разбира, че не е требвало да направи такава глупость.
Сега, като ученици на тази Школа, мнозина намиратъ. че много години вече, какъ следватъ въ нея и нематъ големи постижения. Какво искатъ да постигнатъ те? Знаятъ ли, колко години се изискватъ отъ окултния ученикъ, за да завърши той образованието си? Като ученикъ на земята, нужни му сж 16—18 години учение, за да завърши образованието си. Тогава, колко години требва да учи окултниятъ ученикъ? Ако живеете на земята 80 години, почти една четвъртъ отъ живота ви отива за учение. Значи, за 80 години животъ, прекаранъ на земята, една четвъртъ отъ него употребявате въ учение; ако пъкъ, като духовно сжщество, живеете 25,000 години, колко време требва да прекарате въ
75
учение? Пропорционално на първото отношение, въ духовния светъ се изискватъ шесть хиляди години учение. Значи, колкото повече човекъ се повдига, толкова повече времето за учение се продължава. По това се познава, че човекъ прогресира. Колкото човекъ слиза по-надолу къмъ физическия светъ, толкова повече времето за неговото образование се съкращава. Щомъ времето за образованието ви се съкрашава, ще знаете, че вие не сте отъ напредналите ученици. Който иска въ кратко време да завърши образованието си, той е подобенъ на плодъ, който скоро узрява.
Единъ ученикъ отишълъ при единъ зна- менитъ германски професоръ, съ желание да следва неговите курсове и казалъ: Господинъ професоре, моля да ми предадете вашия курсъ въ няколко месеца само; искамъ въ скоро време да свърша. Има ли такъвъ курсъ? Професорътъ му отговорилъ: Когато Богъ създалъ тиквата, определилъ за развитието й всичко шесть месеца. Когато създаль джба, опредЬлилъ сто години за развитието му. Тъй щото, ако искашъ джбъ да бждешъ, требва да следвашъ най-малко сто години, за да свършишъ курса на моите науки. Яко пъкъ искашъ да станешъ тиква, ще учишъ само шесть месеца.—Такъвъ е законътъ въ природата. Който иска да стане чистъ и светъ човекъ, той требва да употреби дълъгъ пе- риодъ отъ време за изучаване на великите Божии закони. За тази цель, човекъ требва да се домогне до великата Божия програма
76
и да я изучава отъ любовь, а не огъ сграхъ. Не мислете, че Божествената програма нарушава програмата на земята. Ще кажете, че нймате време да изучите Божията наука. Не, и затова има време. ЧовЪкъ може да учи и когато спи. Това може да се потвърди съ редъ примери отъ живота. Напримйръ, н"Ь- кой ученикъ решава една задача, но не може да я реши. Опитва се веднъжъ, два, три пжти и не може да я реши. Вечерьта, като си легне, безъ да съзнава, той става, решава задачата си и пакъ си ляга. Като стане сут- риньта, вижда на масата си задачата решена. Чуди се, кой е могълъ да реши задачата му. Значи, когато е билъ въ будно състояние, той не е могълъ да реши задачата си, а въ съня си я решилъ. Това показва, че и въ сънь човЪкъ работи.
Странни и чудни сж законитЪ на природата ! Нокой желае да стане богатъ, ученъ, силенъ чов"Ькъ, но колкото повече желае това, толкова по-голЬми спънки и препятствия срЪ- ща. Най-после, той се уморява да се бори, да преодолява и се отказва отъ всичко: Не искамъ вече нито богатство, нито ученость, нито сила — да става, каквото ще. Щомъ се откаже отъ желанията си, щомъ се примири съ положението си, всичко, каквото е желалъ, започва едно следъ друго да се реализира : богатъ става, ученъ става, силенъ става. Той се чуди, защо тия нйща идатъ сега, когато вече се е отказалъ отъ гЬхъ.
Ще ви обясня, защо природата работи по този начинъ. Да желае човЪкъ нйщо, то
77
ва значи да събира материалъ за изработването на това свое желание. Той събира материалъ, а природата го взима. Когато събере достатъчно материалъ, природата ще го из- пжди вънъ, ще затвори вратата следъ него и ще започне да работи година, две, три или повече, споредъ желанието, което е проектирано отъ човека, и като свърши работата си, предлага я на онзи, който е доставилъ нужния материалъ. Като не знае този законъ, човЪкъ казва: Природата ме забрави. Не, природата не те е забравила, но тр-Ьбва да имашъ търпение да чакашъ. Като свърши работата си, тя казва: Ето твоето желание се реализира. Тъй щото, пожелайте н^що и го забравете. Лко съ вашигЬ желания постоянно хлопате на вратата на природата, тя нЪма да ви отвори. Т-Ьзи желания ще се реализиратъ въ други сжществувания. Срещате н^кой човекъ, който ви обича, а вие се чудите, защо ви обича. НЪкога вие сте пожелали този човекъ да ви обича и сега, когато сте забравили това свое желание, той ви срЪща и ви обиква. НеизповЪдими сж БожииттЬ пжтища
Сега, отъ всички се изисква работа, четене и учение. Не е достатъчно само да четете онова, което великигЬ хора сж писали, но требва да изучавате законигЪ, по които тЪ сж работили. Като изучавате единъ писатель, трЪбва да видите, отде е черпилъ той своето знание. И като вървите отъ единъ писатель къмъ другъ, ще дойдете най-после до онзи, който е черпилъ направо отъ Първоизточника на н-Ьщата. Всички велики хора сж работили
78
и работятъ въ сжщото направление. Тй кс- ментиратъ една и сжща идея по различни начини, вследствие на което я правятъ достжп- на за вашия умъ. Въ това отношение, всички велики хора иматъ своето мйсто. Важно е вейки да знае мйстото, което трйбва да заеме въ живота.
Много отъ религиознитй хора се стре- мятъ къмъ видения, искатъ да видятъ нйщо. — Ако е въпросъ за физически видения, вей- кога можете да имате такива. Достатъчно е да отидете единъ пжть на кинематографъ, за да се върнете обогатенъ отъ видения. Тамъ ще видите, колкото щете фантазии. Смисъ- лътъ не е въ тйзи видения. Привилегия за човйка е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира отъ създаването му до днесъ. Това е достжпно само за високо напредналитй ученици. Останалитй могатъ да философствуватъ, колкото искатъ, защо свйтъгь е създаденъ така, а не иначе. Който иска точно да знае, какъ е създаденъ свй- тътъ, той трйбва да се върне по лентата на създаването на свйта и да дойде до първия моментъ на това създаване; оттукъ, по сж- щата лента ще върви напредъ, като минава презъ вйкове и епохи, докато дойде до настоящия моментъ. Само по този начинъ той ще има пълна и ясна картина за цйлото Битие.
Като говоримъ за създаването на свйта, имаме предъ видъ неговата физическа страна. Физическиятъ свйтъ е подобенъ на дреха, която вейки день събличаме, за да се облй-
79
чемъ на другия день въ нова, по-хубава, по- устойчива. Новата дреха, въ която се обличаме, е дрехата на духовния светъ. Като съ- бл-Ьчемъ нея, ще обл^чемъ още по хубава — дрехата на Божествения светъ. По сжщия на- чинъ и свЪтътъ се създава. При вейки новъ светъ, видимъ или невидимъ, се създаватъ нови дрехи, нови облекла, нови форми, въ които създаденото се облича. Като наблюдава различните форми въ св^та, човекъ съ пробудено съзнание требва да внимава, да различава тия, които сж създадени отъ човека, отъ ония, създадени отъ Първата Причина. Споредъ това, той требва да знае, какъ да постжпва съ едните и какъ — съ другите.
Преди няколко деня показвамъ на учениците си едно малко дръвче и казвамъ: Ще внимавате, никой да не бута това дръвче ; искамъ да направя съ него единъ опитъ. Следъ н-Ьколко деня, две сестри седели при това дръвче и се разговаряли помежду си. Дошълъ при т1зхъ единъ братъ, и като ви- д-Ьлъ дръвчето, извадилъ ножчето си и за- почналъ да го окастрюва, споредъ своите знания по градинарство. Сестрите не му казали нищо. Те мислили, че той разбира отъ тази работа, затова така смело се заема да кастри дръвчето. Като видехъ дръвчето така окастрено, попитахъ брата, защо е направилъ това безъ позволение. Преди всичко, той още не е завършилъ науките си въ тази область. Не се режатъ дръвчетата така. Сегашното градинарство е изопачаване на природата. Природата на много дръвчета
80
е изнудена, тй на сила сж станали високи. После, градинаритй отрйзватъ върховетй на тия дървета, за да върнатъ енергиитй имъ надолу, да ги направятъ по-дебели. Значи, енергиитй на дърветата се препращатъ по изкуственъ начинъ ту нагоре, ту надолу. Дърветата трйбва да се развиватъ естествено. По сжщия начинъ и вие кастрите своя животъ. Дойде нйкой съ своето ножче, направи една или друга операция. Като види, че нй- кой е понадебелйлъ малко, отправя енергиитй му нагоре, като казва: Нагоре трйбва да вървишъ! Като тръгне много нагоре, обръща енергиитй му надолу, къмъ коренитй. При това положение, и той самъ не знае, накжде да върви, въ какво да вйрва. Чо- вйкъ трйбва да вйрва въ онова, което е дълбоко вложено въ него: първо, той има сто- махъ — реалистъ ще бжде; после, той има дробове — духовенъ ще бжде; най-после, той има глава — Божественъ ще бжде. Въ това отношение, човйкъ е подобенъ на дървото, което има коренъ, стъбло и клонища. Значи, той ще се развива по начинъ, по който дървото се развива. Това показва, че само въ физическия свйтъ има кастрене, но не и въ Божествения. Кастренето е законъ на кармата. Присаждането е сжщо така кармически законъ. Въ любовьта нйма абсолютно никакво кастрене, никакво присаждане. Въ Божествения свйтъ нйщата се развиватъ правилно, естествено, безъ никакво давление отвънъ.
81
Като наблюдавате развиването на вашия животъ, забелязвате две течения: едното е подъ влиянието на кармическия законъ, а другото, — подъ влияние на Божествения законъ или закона на Любовьта, на дихармата. Лко работите едновременно съ двата закона,, ще се намерите въ противоречие съ себе си, съ окржжаващата срйда и съ Божествения свйтъ. Отъ васъ зависи, какъ да живйе- те. Лко живйете по първия законъ — кармическия, ще ви кълцатъ. Ще се намйрятъ много градинари, които ще ви кастрятъ и при- саждатъ. Ще дойде единъ градинарь, ще отправи соковетй ви нагоре; ще дойде другъ, ще отправи соковетй ви надолу. Въ края нз краищата, отъ васъ нищо нйма да излйзе.
Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша". Това значи: който има желание да учи, той може да се учи. За да се учи и да постигне това, което желае, чо- вйкъ трйбва да има търпение. Безъ търпение нищо не се постига. Казвате: Какъ да при- добиемъ търпение? — Търпението се регулира чрезъ дишането. Колкото по-дълго време човйкъ може да задържа дишането си, толкова по-голймо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трйбва да започне да задържа дишането си, въ първо време десеть секунди, после — петнадесеть, двадесеть, половинъ минута, една минута и т. н. Това не може да се постигне изведнъжъ,
6
82
но следъ много упражнения. Като стигне до една минута, пакъ ще увеличава постепенно, докато стигне две, три и повече минути. Ако некой стигне до десеть или повече минути, той минава за голймъ адептъ. Години работа се изисква, за да достигне човекъ това нещо. НЯкои, като задържатъ дишането си няколко секунди, започватъ да се страхуватъ, да не се пръсне сърцето имъ, или да не се скжса н-Ьщо въ дробовете имъ. Като правятъ тия упражнения за дишане, те требва да бждатъ тихи и спокойни, съ будно съзнание въ себе си. Дишането е най-добриятъ начинъ за развиване на търпение. При това, дишането требва да става така, че никой да не забелязва, че дишате.
Сега, изпЬйте гамата, отъ долно до до горно до съ движения на ржцете, както беше дадена въ миналата лекция.
„Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
35. Лекция отъ Учителя, държана на 20 май, 1927 г. София.