Разлика между версии на „Отворени форми“

Текуща версия към 15:32, 17 април 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)

КНИГА: Отворени форми

ОТВОРЕНИ ФОРМИ

Размишление.

Коя мисъл е ценна? – Разнообразната. Често мисълта става еднообразна, както вървежът на рака и отегчава човека. Каквото и да правите с кривия рак, той все настрана ще върви. Това е навик в него, от който не може да се освободи. Каква култура носи кривият рак? – Нисша култура. – Защо? -Възможностите му са ограничени. Развитието на неговите способности е ограничено. За да придобие нещо повече от това, което носи днес, кривият рак трябва да напусне сегашната си форма и да влезе в друга, с по-големи възможности.

Същият закон се отнася и до човешките мисли. Всяка мисъл има специфична форма. Докато дадена мисъл може да излиза вън от своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие. Щом не може да се проектира навън и да се реализира, тя няма условия за развитие. Тя е затворена в своята форма. Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които да си помогне. Както в механиката хората си служат с лостове, за да извършат онова, което не могат да направят с ръцете си, така и в мисълта си те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите си от по-низка в по-висока форма, т.е. от форма с по-малки възможности във форма с по-големи възможности. Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята. Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат да се проявят. Неспособният и с лост, и без лост малко постига; обаче способният лесно постига нещата. Той работи и без лост, и с лост. Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия. Човек си служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове. Например,някои мъчнотии са въпроси извън физическия свят. Следователно за разрешаването им са нужни не физически, а психически, духовни лостове. Щом се намериш пред една психическа мъчнотия, ще потърсиш някакъв духовен лост, с който да я повдигнеш.

Помнете: мъчнотиите в живота, били те физически или психически, са задачи, които трябва правилно да се разрешават. Докато човек гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бъде ученик. Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може да бъде ученик. Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят. Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават. Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си. Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях. Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н. Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н. Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите. Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си. Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си. Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи. Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление. Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право. Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си. Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които човек е правил при минаване от една форма в друга,докато е дошъл до сегашната. Микроскопически са промените, през които човек е минал, но всяка промяна говори за условията, за времената и за усилията, през които е минал той.

Като изучавате линиите на човешкото лице, по дължината и правилността им ще съдите за дейността на човешкия ум. Колкото е по-дълга и по-правилно развита една линия, толкова повече е работил и толкова по-големи придобивки има човек. Големите придобивки носят голяма радост, а малките придобивки-малка радост. Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение. Пътят на радостта се отличава от пътя на скръбта. Също така и пътят на доброто се отличава от пътя на злото. Апашът върви по един път, а добродетелният човек – по друг път. Затова казваме, че пътищата на хората се различават. Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете си. Добродетелният човек върши работите си през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда. Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове, да ги обере, но се вглежда в тях, да разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и си заминава. – Защо трябва човек да скърби? -За да дойде радостта. Радост без скръб не може. Ако линията на радостта ви е дълга, ще знаете, че на единия й край е скръбта. Радостта и скръбта са две неразделни сили. Щом едната се прояви, другата чака вече своя ред.

И тъй, който се радва, трябва да е готов да страда; и който страда, трябва да се готви за радостта. Човек дъвче храната си. Това е особен род страдание. Обаче, ако храната, която дъвче,има приятен вкус, при дъвченето той изпитва приятност. Ако дъвче развален орех, например, той изпитва неприятност. Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани. Гледате някого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва. Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва да страдат, за да се радват други. Ще кажете, че това е несправедливо. Във Великия живот няма неправда. -Защо? – Защото силите в разумната природа се сменят. Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда. В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше. Обратно: богатият благуваше на земята, а на небето страдаше. Казано е за Лазара, че бил приет в лоното на Аврама, т.е. в рая, а богатият – в ада, т.е. в света на вечното мъчение.

В какво се заключава мъчението? – В труд, в занимание с тежки, груби работи, които не ви подхождат. Адът е място на усилена работа. Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел. И в рая се работи, но с приятност и разположение. Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човека към работата му причинява неприятност. В първия случай той казва, че се намира в рая, а във втория случай – в ада. Добрият живот подразбира приятна работа, а лошият живот – неприятна работа. Като смениш разположението към работата си от неприятно в приятно, ти се качваш в рая; ако работиш с неразположение, ти слизаш в ада. Ако философът престане да работи, става орач; ако орачът учи и работи с разположение, той става философ.

Един ден запитали Сократа: Защо богатите дават милостиня на бедните, а на философите нищо не дават? Сократ отговорил: Богатите дават милостиня на бедните, защото и те могат някога да осиромашеят; на философите нищо не дават, защото не могат да станат философи. Значи, човек влага енергията и средствата си там, отдето очаква да получи нещо. Отдето нищо не очаква, там нищо не влага от себе си.

Като се намерите пред някакви мъчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте да ги отделите от себе си и така да ги разрешите. Щом са вън от вас, запитайте се, защо е дошла тази мъчнотия, коя е причината за нея. Някой се мъчи, че не може да се прояви. Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи. Какъв смисъл има да говориш пред публика? Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква. Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него. Всички хора ще кажат за него: Умен човек е,добре и разумно говори.

Задачата на човека е да решава мъчнотиите си правилно, а какъв е той по професия, това е второстепенен въпрос. Като живее, човек ще бъде и философ, и учен, и музикант, и поет. Ще кажете, че трябва да се осигурите. – Природата е осигурила всички живи същества. Организмът, с който човек разполага, е най-голямата осигуровка. Който може да използва на място своите мисли и чувства, своите дарби и способности, той е осигурен, той минава за богат човек. Той съзнава своето призвание на земята като човек и се стреми правилно да го изпълни.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 8 март 1929 г.

София – Изгрев