Разлика между версии на „Кротостта и смирението“

Версия от 11:00, 20 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Работна среда на електронния архив

КНИГА: Беседи от Учителя 22.01 - 05.02 1920

КРОТОСТТА И СМИРЕНИЕТО

"Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце".*

Ще ви запитам: коя дума е най-важна и най-съдържателна за гладния човек? – „Хляб". – Коя дума е най-важна за жадния човек? – „Вода". – Коя дума е най-важна за болния? – „Здраве". – А за онези, които се учат? На първите три въпроса отговорихте добре, но на последния – не можахте. Защо хлябът е най-важна дума за гладния човек? Същият закон царува и в живота; затова искам да ви наведа, да разбирате всички думи тъй, както разбирате думата хляб. Като се произнесе думата „хляб", веднага в нашия ум изпъква силата, която той носи, животът, който той съдържа. И тъй, хлябът е най-важната дума, защото не само задоволява глада, но доставя и необходимото на човека, да продължи по-нататък своя път. Коя дума от духовния свят съответства на думата хляб?

Понеже се готвите за работа в живота, желателно е да започнете да разбирате смисъла на думите. Всинца вие сте били ученици в отделения, в класове, а някои и във висши училища, и знаете как учителят последователно открива първата, втората, третата и останалите букви, после учи как се съчетават, след това открива цифрите, съчетава ги и т.н. другите предмети. Думите на земята играят същата роля, и когато вие разберете техния вътрешен смисъл, ще видите, че те са величини. Напр., учителят ви каже да разложите числото 10. На колко части може да го разложите? На 2, на 5 и на 10. Ако го разложите на 2, на 5 и на 10, отношенията едни и същи ли ще бъдат? Ако двама разделят 10-те лева, всеки от тях ще вземе по 5 лева; ако ги разделят петима, всеки от тях ще вземе по 2 лева, а ако ги разделят 10 души, всеки ще вземе по 1 лев.

От гледището на земния живот, вие бихте предпочели да имате 5 лева, а не 2 или 1 лев, но в духовния свят всякога предпочитат единицата: тя има по-голям смисъл, по-голяма стойност, отколкото числото 5. Да допуснем, че баща ви е оставил наследство 5 кила жито в хамбара и 1 кило на нивата посято – кое от двете ще поискате при подялба? Когато мислите за себе си, за своето благо, вие имате 5-те кила в хамбара, а когато мислите и за другите, тогава ще предпочетете едното кило, посято на нивата. Важно е онова, що е посято в нивата. Затова съвременните жени трябва да се научат да сеят. Вие знаете да пресявате брашно, но вече готово, смляно, а не знаете да сеете жито на нивата, нито знаете времето му – кога трябва да се сее. С това ви навеждам на вътрешния велик закон, който е както първата нишка на чорапа. Как учите вашите деца да плетат чорапи? Първо, да направят една примка, после втора, трета, четвърта и т.н., които съединяват и оплитат едно колелце, и така вървят нагоре, като образуват редове един след друг. Плетенето е цяло изкуство. А вие питате, дали има смисъл човек да плете чорап. Да. Смисълът на живота е също в плетене – живо плетене. Някои мислят, че като посещават школата, ще им се даде всичко наготово. Не, ще правят първо примки. Ученикът трябва да се учи да плете, а онзи, който не се учи, ще купува готови чорапи от пазара. Но, ако в този свят има дюкяни, в духовния няма, там отникъде не може да се купят. Ако някой не знае да плете, трябва да намери в духовния свят други да знае това изкуство и още – да го обича, за да му оплете чорапи. Там чорапите скоро се плетат. Ако няма кой да ви обича, няма да имате чорапи. Има една аналогия между земния и духовния живот, вие това сами разбирате. Когато бяхте деца, вие бяхте радостни, весели, но, когато започнахте да остарявате, настроението ви се изгуби. Защо? Защото на земния живот сте давали по-голяма стойност, отколкото той всъщност струва.

На търговски език казано: купите една къща за един милион лева, но, понеже цените се менят, вие я продадете за 100.000 лв., значи, губите 900.000 лв. В случая това е щета. Вие оценявате скъпо земния живот и сте готови да дадете за него всичко мило и драго, да жертвате и ум, и сърце. Това е една голяма грешка. Не казвам, че трябва да презирате този живот, но за всяко нещо трябва да се даде толкова, колкото то струва. Напр. единицата, двойката, тройката, четворката, всяко число има своя особена стойност; но, ако дойде друго деление, при което единицата започва да се дели на по-малки части, двойката също, стойността на тези числа още повече се намалява. Що се касае до земния живот, вие трябва да научите вътрешния му смисъл, сир.(сиреч) живота на вашето съзнание. В какво седи силата на този вътрешен живот? Да кажем, вие мислите, че вярвате в Бога и се молите, но нямате една положителна опитност, че Бог ви слуша. Някой път се случи, като се помолите за нещо, молитвата ви бива чута, но други път - не; тогава у вас се заражда съмнение, че може да ви слушат, и не – нямате положителна опитност, да знаете защо някой път сте чути, а някога не, сир.(сиреч) нямате опитността на Мойсея, който е силно вярвал. Защо е било силно неговото учение? Защото е учел за един Бог, когото познавал. Той винаги е казвал: „Тъй рече Господ". Вие сте християни, вярвате в Христа; питамъ ви: колцина от вас имате преживявания, по които да познавате Христа, не както е бил на земята, но както е сега? А тази опитност е необходима, и към нея трябва вие да се стремите. А за да я добиете, трябва в душата си да имате дълбоко смирение. Защо ви е необходимо смирението?

Христос казва: „Елате при мене, защото аз съм кротък и смирен по сърце". Какво разбирате под думите "кротост" и "смирение"? Кротък и смирен човек не се подразбира, че трябва да стане мост на всички. Не. Кроткият и смиреният човек не е най-слабият, той е най-силният човек, който зло не прави; и най-умният, който никога не допуща лоши мисли. Много от вас съзнавате, че правите грешки, и ви става тъжно; но, за да ги избегнете, две качества са необходими за сърцето ви – кротост и смирение. А те се придобиват при най-големите изпитания и мъчнотии в живота, а не при охолен живот. Те не се добиват в търговски дюкяни, нито в училища, нито в църкви. Ще ме запитате: тогава, где се добиват? Ще ви отговоря с едно сравнение. Ако желязото ви запита, где може да добие светлина и топлина, как ще му отговорите? В огнището, за която цел е потребно духало и ковач. Сега направлявам мислит ви към този закон, да измените вашия поглед върху нещата. Где се намира това огнище в човека? В сърцето. Вашето огнище готово ли е за работа? Човешкото сърце не е тъй просто, както железарското, защото върху него се коват ценни мисли. За това огнище са необходими въглища. Въглищата може да бъдат дървени, или каменни. За сърцето също необходими ли са такива въглища? Да. Съвременните техници, вместо да употребяват въглища, служат си с електрически ток, който добиват от различни киселини. Този земен огън може ли да пренесете в сърцето? Как се трансформира тази енергия? Любовта е токът, който трансформира нашето сърце, затова тя трябва да се пусне в него. Ще ви попитам: кои са въглищата, необходими за стопляне на стомаха? Храната. Значи, житото съставя въглищата за стомаха. Кои са въглищата за белите дробове? – Въздухът. Кои са въглищата за човешкия мозък? – Мислите. Да приложим тази аналогия и в духовния живот, за да го разберем. Може ли да става горение в огнището, ако няма течение на въздуха? – „Не може". Тогава, кое е въздухът в духовния свят? – Мисълта. Следователно, ние трябва да я пуснем в насъ, за да стане горение.

Когато човек иска да произведе вътрешна топлина, необходима за създаване на онова, което желае, непременно мисълта трябва да тече. От опит знаете що прави духалото отвънка. Мисълта се събужда през пет канала, а те са петте чувства, или сетива. Да допуснем, че вие живеете в няколко стаи, дето въздухът е нечист, и тези стаи се съобщават една с друга чрез специални отвори, душници; тогава, ако поквареният въздух влиза от една стая в друга, вашето положение ще се подобри ли с това? Не. Вие трябва да внесете в стаите пресен въздух отвън, от природата. Това значи, че, ако желаете да освежите вашия ум, мислите ви трябва да прииждат пряко от Божествения свят? Съвременните учени хора могатъ да сгъстяват въздуха, да го превърнат в течност, а после и в твърдо състояние, тъй че, ако вие приемете една сгъстена мисъл, като разбирате законите, ще можете да я превърнете в течно, а после и въъ въздухообразно състояние, и така ще се научите да мислите. Ако не знаете да превръщате състоянието на мислите, то, като приемете една твърда мисъл, тя ще ви повреди. Затова Апостол Павел казва: „Твърдата храна е за силните". Кой от вас знае да превръща мислите си? Малцина. За вас още работят по-големите ви братя. Вие гледате как те изкусно работят върху вас, и си казвате: „Тази работа е черна, тя не е за нас, ние сме благородни, родени сме за по-благородна работа". Не, от там ще започнете.

Допуснете, че някога ви измъчва едно желание, което нещо често се случва, и затова някаква топка ви е легнала на сърцето, което болно се свива. Каква е тази топка, как тя свива сърцето ви? Какво е свиването? Съвременната наука казва, че телата от студа се свиват, а от топлината се разширяват. Следователно, когато усетите, че сърцето ви се е свило, казвам, че у вас има отрицателни желания и мисли като: омраза, завист, негодувание и пр. Тази омраза може да е във вашето съзнание, да я виждате, а може да излиза кармически от вашето подсъзнание, да не знаете причината й, и да усещате сърцето си свито. От това свиване на сърцето често пъпът се развива. Мнозина страдате от развит пъп. Не е май приятно да се развие някому пъпът, затова българите гледат да го завиват. Ще ви обясня какво нещо е развитият пъп. Знаете, че, когато детето е в утробата на майка си, се храни чрез пъпа си. Когато храните вашите деца с биберон, ако той се развие и отпуши, детето не може да се храни. Сега вие си мислите: „Проста работа е това нещо, с пъп ли ще се занимаваме?" Най-големите страдания на хората, казвам ви, са в това развиване на пъпа: щом се развие пъпът в духовно отношение, човек не е нормален, в неговите чувства има някаква аномалия. Навиването на този стомашен мозък не е нищо друго, освен поставяне силите му в активно състояние, сир.(сиреч) да станат те положителни.

Слънчевият възел служи повече на човешкия магнетизъм, а мозъкът – на електричеството. Тези две течения се прекръстосват. А на мястото, дето става това прекръстосване, се образува движение. Които страдат от неврастения, усещат едно особено пъплене отгоре-надолу, това са молекулите на електричеството, които лазят по нервната система. Когато дойдат в съприкосновение с магнетизма, веднага се усеща една топлина, която се развива отдолу-нагоре. След това неврастениците отново усещат едно изстиване, после пак стопляне и т.н. При тези резки промени човек се простудява. В духовния свят не се търпят тези резки промени. Между главата и симпатичната нервна система, или слънчевия възел, требва да има правилна обмяна, или, казано на друг – музикален език, трябва да има хармония между ума и сърцето. Сърцето функционира чрез стомашния мозък, а умът – чрез нервната система. Всички духовни хора, които искат да се тонират, могат, защото има начини за тониране на мозъка, на симпатичната нервна система. Това тониране е необходимо, защото, ако жиците на нервната система не с подготвени, мислите и чувствата не може да се предадат на външния свят правилно. Може да се направи нервната система тъй чувствителна, че най-малкото побутване да й причини болка. При всяко побутване, или при всяко криво поглеждане, вие кипвате. Поглеждането накриво не е нищо друго, освен токове, които излизат от вашите очи. Токовете на мисъльта са най-силните, и те не се регулират пряко от човешката воля. Трябва да се научите да регулирате очите си. Като погледнете някого, трябва от този поглед невидимият свят да изпрати своето благословение. Във всички хора, които искат да се учат, има желание не да дават, а да вземат. Техните очи не са като кюнци, през които се препраща вода, а са като смукала, помпи. Такива не трябват. Обмяната трябва да става правилно –колкото взимате, толкова и да давате.

Живата природа никога не търпи фалш. Ако даде 1 кг вълна, тя ще ви каже: от тази вълна при прането ще се изгуби толкова, при преденето толкова, и ще остане чиста, хубава вълна 700 г, значи, 300 г се губят. Ако от тези 700 г изгубите още, тя ще ви пита, де е тази вълна, и ще ви покаже, че сте немарливи. От 300 г изхвърлена вълна една жена може да си напреви цял костюм. Вие не успявате днес, защото изхвърляте много от вълната. Дойде едно чувство, вие казвате: „А, това чувство навън, друго ще взема". Това изхвърляте, онова изхвърляте, и после дойдете при вашата жива майка, която казва, че вълната ви не е останала 700 г, а само 300 г. Това се дължи на обстоятелството, че у вас няма онова смирение и кротост, които е имал Христос. Вие идете с онези понятия за ваше минало величие, с които сте били на небето. Не, тук не сте царски дъщери. За Христа се казва, че като се намерил в рабския образ и подобие на човек, смирил се. Вие сте идвали на земята много пъти; и сега сте дошли да се учите, но, за да се научите, трябва да разбирате основните закони, които Бог е вложил в живота.

Ще ви оставя следната основна мисъл: законите няма да се изменят за вашите прищевки, дали знаете, или не. Дали сте богати или бедни, дали сте чули или не; живият закон не извинява никого, за никого той не се изменя. Начинът, по който може да правим добро, е един, той не се изменя. От Божествения свят се изисква, щото отношенията, които имате един към друг, да бъдат чисти – ни повече, ни по-малко. Отношенията ви трябва да бъдат, като на хлебаря, комуто дават брашно първо качество и, според закона, знае се каква тежест, каква чистота трябва да има това брашно, но той взима част от него, скрива го и туря по-просто, а с това разваля хубавия хляб. Туй изкуство вие често практикувате, сир.(сиреч), разваляте хубавите чувства, които Бог ви е дал, примесвате ги с лоши. Но от невидимия свят често ви правят ревизия, и ако видят, че хлябът ви е примесен, глобяват ви безпощадно. Бог е справедлив към всички действия. Когато грешим несъзнателно, той ни извинява, но, когато грешим съзнателно, той ни държи отговорни. Всички искате да се учите, да вършите волята Божия, но питам: защо не започвате? Казвате: „Не знаем". Незнанието не е абсолютно, вие знаете много работи. От това, което знаете, трябва да се стремите към онова, което не знаете. Ако сравните едно низше животно с човека, има голяма разлика: нему трябва дълго време, докато се запознае с основните елементи на живота, защото във всеки живот има елементи, които трябва да се владеят. На първо място, като правило, ще знаете да пестите енергия, а да иждивявате време. Енергията се набавя много мъчно. Това виждате в различните болни, като неврастеници и др. Силата, която Бог ви е вложил, иждивявайте я разумно. Не ви гозоря за изгубеното вече, но за това, което е останало, него задръжте, него употребете разумно. Не ви втълпявам мисълта да го пазите, но да го иждивявате разумно. Когато човек е здрав, той никога не губи енергията си. Но, когато започнат да се образуват тези втрешни празнини, енергията сама по себе започва да изтича навънка от вас, и тогава вие заприличвате на една счупена стомна. Знаете ли какво правят с такава стомна? Заливат я с восък, с това-онова, но то е само временно. Не искам да дойдете до положението да лепят вашите пукнатини с восък. Христос казва: „Елате при мене, аз съм кротък и смирен по сърце". Когато човек придобие това изкуство – да стане кротък и смирен, той ще забележи в себе си един вътрешен процес на подмладяване. Кротостта и смирението са един метод за лекуване от разни недъзи.

И тъй, в първия урок поставете си като основа тези два елемента: кротост и смирение, и да видим кой от вас ще вземе премия. Когато някой ученик е усвоил изкуството да шие, да рисува, да свири, или какво и да е друго изкуство, проверява се, как е научил преподаденото; така ще проверяват и вас. Говоря ви върху кротостта и смирението, защото много от вас мислят, че и без тези качества може. Не, те са основата на земния живот, и крачка напред не може без тях. Никаква тайна, никакво изкуство не може да научите без кротост и смирение – те са капиталът. Казва се: Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат – условия за развитие. Може да се докаже чрез статистика, че всички велики, учени хора, които са дали нещо на света, които са направили нещо за доброто на човечеството, които са го подигнали крачка напред, са били смирени и кротки хора. За Мойсея се казва, че бил най-кроткият човек между тогавашните хора. Неговите ученици всички свои погрешки са туряли на неговия гръб, и той ги е понасял. Те убиваха хората и казваха: „Мойсей тъй рече". Мойсей им казваше да изкоренят своите погрешки, а те си казваха : „Хората и говедата се изкореняват по-лесно, отколкото погрешките".

Ще ви наведа на едно положение, за да размишлявате. Когато наблюдавате пукването на зората, вие се взирате към изток, дали има някаква промяна на хоризонта. Ако небето е ясно, промяната е по-рязка; ако е облачно, мрачно, промяната по-мъчно се забелязва. Ако искате да видите дали у вас има такова зазоряване, накъде ще се обърнете? Къде е вашият изток? Намерете де е изток, де е запад, север и юг, де е вашият зенит? Ще ви запитам друго: де е вашият тропически пояс? Като се върнете дома, започнете да мислите малко по-сериозно. Направете следния опит. Раздразнят ви нещо децата или мъжът ви, веднага ви става тъмно– имате вечер в себе си – излезте да видите дали вашето небе е облачно или ясно, дали има буря, гърмотевица, или е безоблачно, тихо. Ако небето ви е ясно, има малко светлинка, но скоро тя се изгуби, за вас настава тъмнина, нощ – това показва, че вие не очаквате зората. Какъв е вашият метод, когато се измени настроението ви? Имате да изплащате една полица от 10.000 лева, но нямате пари, вашето настроение е мрачно; дойде някой ваш приятел и ви даде тази сума, веднага ви светва –настава зора. Забележете от кое място на вашия ум ще се появи зората. Друг пример. Някой път се намирате в трудно положение, вашето небе е като един връщник, няма изходен път; вие започвате да се молите, веднага у вас се заражда една малка надежда, като светъл лъч, който малко по малко започва да блести по-силно. Следете откъде иде това чувство. Тези неща стават почти всеки ден с вас, но не ги наблюдавате. Локализирайте мястото на тези явления. Някои приличат на онзи бьлгарин, който минал покрай един кладенец, на въжето на който били закачени две кофи за вода; пуснал въжето в кладенеца и напоил добитъка си; но, като си тръгвал, дотрябвало му въже за колата, взел че отрязал това, на което били закачени кофите, свършил с него работата си и си заминал. След малко време той пак минава през същия път, иска да пие вода, но вижда, че няма кофите, и си казва: „Бре, кофите ги няма тука". Така хората сами развалят своето щастие – отрязват въжето на кофите, а после се чудят, че ги няма. Аз правя уподобление. Двете кофи – това са кротостта и смирението. Без кофи няма с що да напоите душата си. Въжето, което държи кротостта и смирението, го няма. Втори път, като дойдете при мене, искам да турите въжето намясто, отгдето и да е, да го купите. Вие може да се съмнявате в успеха и да казвате, че сте стари, та нека вашите дъщери да учат. Ако всяка майка казва така: „Нека дъщеря ми учи, за мене не е тази работа", нищо няма да направите. 8000 години се на дъщерите си се уповавате. Вашата истинска дъщеря не ви напуща. Ако ви напусне, тя не е дъщеря. Син, който напусне баща си, той не е син.

Чрез кротостта и смирението иде Божията благодат. В къща, дето имат тези качества, има здраве, сила. Пазете се от лоши мисли, от гняв, защото те отнимат силата ви. Лошите хора знаят начина, по който да ви лишат от силата ви, както негрите, когато отиват да ловят слонове, прерязват на две места мускулите на задните им крака, и те клякат. Човек трябва да има броня против лошите нрави, да не изгуби силата, която Бог му е дал. Затова Писанието казва: „Лошите общества развалят добрите нрави".

В тази школа ще трябва първо да се научите да творите, да бъдете носители на добри мисли, добри чувства, да се образува една хармония помежду ви. Тогава много от знанията ще дойдат естествено, и светлината ще проблесне. Като ви гледам, виждам, че всичко у вас е разбъркано. Това показва, че кофиге ви не са съединени с въже.

И тъй, като първо правило, ще си поставите да бъдете кротки и смирени, но не тъй, както досега сте разбирали това нещо, а кротки и смирени на издръжливост и сила. Някой казва: „Аз като станах кротък и смирен, всички ме нападнаха". Не, кроткият и смиреният издържа всичко с достойнство, и умът му става по-подвижен. Не трябва да дразните хората. Често вие се шегувате, но, като излезе някой, от вас по-духовит, по силен, дразните се. Трябва да знаете, че: „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери". Не казвам, че сте лоши, но имаге повече сол, пресолили сте ястието. Какъв е цярът, тогава? Турете повече вода. Някой път туряте повече чушки, та имате повече лютивина. Какво е гневът? Чушки. Хубаво нещо са чушките, но да не се туря от тях повече, отколкото трябва.

Заглавие на раздел

Какво правите, когато на сърцето ви се яви някаква топка, когато имате някаква мъчнотия? Дойде някой ваш приятел, вие му се оплаквате, и подир малко ви олекне. Вие сте предали топката на вашия приятел. Той отиде на друго място, разказва за това нещо, предаде топката. И така, тази топка ходи от едно място на друго, докато се върне при човека, от когото е първо излязла. Това, което правите, не е наука. Правилно е да разкажете мъката си само на онзи, който ще влезе в положението ви и ще ви облекчи, или да влезете в размишление и молитва. Така топката ще се махне. Вие започнете да работите – изкуството само по себе ще дойде. Аз зная три вида хора: едни от тях са кротки и смирени, когато са в обществото, от страх, други – когато са в църква, защото благоговението го изисква, а трети – вкъщи. Вкъщи се познава кротостта и смирението. Те поправят всички грешки. Според мене, законът на любовта не може да работи, ако не сте кротки и смирени у дома си. Като влезете в своята стаица, дето никой не ще ви смущава, там ще научите това изкуство. Кроткият и смиреният човек никога не изпъква в света, той заема всякога последно място. Добре е човек да заема първо място в истината, в любовта, в добродетелта, в мъдростта, но, ако иска да заеме първо място в този свят, ще изгуби изкуството да бъде смирен и кротък.

Заглавие на раздел

Хри- стось е казалъ: „Който иска да бжде пръвъ, той остава последенъ". Който е пръвъ на не¬бето, остава последенъ на земята, и обратно. Бихъ желалъ всички да сте първи въ любовьта, въ истината, въ мждростьта, въ правдата, въ кротостьта, въ смирението, въ милосърдието. Тъй започна Христосъ преди 2.000 години първата школа, но после я опорочиха. Първите хри' стияни сж имали преко съобщение съ духовния светъ. Не може да бждете духовни, докато ня¬мате тЪсна връзка съ невидимия светъ. Само тогава ще ви стане ясно, ще видите какъ жи- вЬятъ хората тамъ. Засега вие имате само про- бл^ски отъ онзи светъ, и го проучвате тъй, както н-Ькои изучаватъ живота по музеите и огъ старит"Ь паметници. Те виждатъ разни птички, животни, но те сж мъртви, това не е още онзи светъ. Като влезете въ онзи светъ, вие проуч¬вате живота на гЬзи птички, какъ живеятъ те, какъ се размножаватъ и т. н. Когато влЬзете въ тесна връзка съ духовния светъ, тогава ще се обновите и ще станете силни. Това въ Еван¬гелието се нарича ново раждане, зз което какаи ли не определения се давагъ. Нозото ражцане значи обновление -да можете да живеете едно-временно и въ този и въ онзи светъ, или, дру¬го-яче казано, да знаете да трансформирате енергията отъ физическия св%тъ въ духовния и обратно. Работете върху кротостьта и смире¬нието, защото нема по-хубаво нещо отъ това, да сте въ едно общество на смирени и кротки хора. Като поставите кротостьта и смирението ка^о основенъ камъкъ, ще може да отстраните всички спънки, мжчнотии, неприятности, които срещате въ обществото, въ домовете си или кждего и да е. Вие имате кротостьта и смире- рението въ себе си, но те сж стояли досега въ вашите хамбзри въ потенциално състояние, сега вече требза да ги изнесете на нивата, и тамъ да ги посеете. Иекои отъ васъ сж по- кротки и смирени, защото иматъ повече влага. А онези по-коравигЬ буци отъ низата ви, гЬ н"Ьматъ влага. Ако у никого н^ма кротост ь и смирение, и да дойде любовьта, нищо кЪма да направи, тя ще го изсуши, ще го направи на пастърмз. За да разберете любовьта, тя требва да мине прЪзъ кротостьта и смирението. Такъвъ е законътъ. Онази енергия, която иде отъ слън¬цето, първо требва да мине пр^зъ влагата, а посл-Ь да се трансформира. Азъ мога да транс- формирамъ обикновената любовь на кого и да е, даже и на най-големия зверъ, стига да го храня редсв;ю, да му дамъ да си пийне малко винце. Но тоза е животинското състояние на любозьта, а не на онази любовь, къмъ която се сгремимъ. Като ви вземе некой яденето, като ви обиди, любовьта ви се прекжсва. Вие требва да имате такива отношения къмъ всички, ка¬квито има Богъ къмъ насъ: отъ толкова хиляди години вие грешите пр^дъ него а той не е из- мЬнилъ отношенията си. Смирението и кро- тос ьта сж бронята, предпазителните соедства, които отбизатъ всички неприятности. Предста¬вете си, че се намирате въ една модерно укре¬пена крепость и шрапнелите, които ви бомбар- диратъ отъ всека страна, отскачатъ отъ ва¬шата крепость; вие не се безпокоите, защото шрапнелите не падатъ вжтре, и чакате неприя- тельтъ ви да изхвърли всичките си муниции. Такова нещо е смирението. Идва при васъ не¬кой човекъ да ви ругае, но, ако вие сте сми- ренъ, той ще каже: „Е — мене ми мина". Ако сте крогъкъ човекъ, вие ще измените настрое¬нието на вашия протизникъ. Не можете ли, не сте кротъкъ чозькъ. Кротостьта е даръ на човека — н-Ьма какво да се учи; нея вие сте учили, когато сте били въ положение на овци или крави и волозе, когато сж взимали въл¬ната ви, месото ви, когато сте работили по ц"Ьлъ день на нивата, и на сутриньта сте поглеж¬дали господаря си дозоленъ и засмЪнъ. Сега вие ще требва да възбудите въ съзнанието си всички тези форми на миналото, тази кротость, която имате отъ старо време. Модерните дрехи, които носите сега, не сж тъй удобни, хигие¬нични, затова, като се върнете у дома си, обли¬чате старите си дрехи. Турете въ ума си вЪ- рата и знайте, че за оногова, който верва, всичко е възможно. Който нема кротость и смирение, само той не може. Тр Ьбза да запазвате достойн¬ството си като душа, и да се обиждате, когато вие излъжете, когато злЬзе умраза въ сърцето ви, когато вършите глупости и т. н.

Не обиждайте, защото често въ васъ жизЬе не кой въззишенъ духъ, вие го обидите, и, ко¬гато го потърсите, нема го вече. Яко има нещо, което ми прави най-големо отвращение, то е човекъ, който обижда. Такъвъ човекъ азъ посгавямъ на последно место въ живота. Най- неприятното на духа е, когато хората се обиж- датъ. Този дяволъ ще го вържете или най- малко ще го впрегнете на работа. И тъй, сми¬рението укротяза алчностьта у човека, а кро¬тостьта е оржжие противъ яростьта, гнева у човека. Ще требва да се групирате по неколцина въ групи, напр., двама, трима, четирма, най-много по 10, като си изберете такива, съ които си хар- монирате. Да не се съберете само слаби или само пълни, а една слаба и една пълна. Дзама слаби или двама пълни сж на единъ умъ. Или да се изберете една съ крушовидно лице, и една съ ябълковидно. Като се раздалите спо- редъ темпераментит-Ь си, ще може магнитните течения да циркулиратъ правилно. Добре е ви¬наги да си оставате така наредени. Това е необ¬ходимо за вжтрЪшната обнова на организма. Ще ви кажа после, дали вашиятъ изборъ е правиленъ. Човекъ не требва само да се учи, но неговиятъ мозъкъ трсбза винаги да се об¬новява. Само по този начинъ ще се сдобиете съ истинско знание и ще станете положителни хора, защото сега не сте такива. Ако ви подложатъ на гонения, на мжчения, колко отъ васъ биха издър¬жали ? На т1ззи отделни групи ще давамъ по няколко опита. Но за това е необходимо да се създаде една хармония, за да се пров1зрятъ зако¬ните на тази материя. Заедно съ това ще върви в-Ьрата. Който се съмнява, н1зма да успее, и за¬това по-добрЪ нека да не си губи времето. Тукъ всичко става по закона на свободата. Който върви така, Богъ ще го благослови. Който нема съмнение и които вл^зе въ училището да се учи, той ще изкара докрай, а който се съмнева, той ще напусне скоро училището. Ако поставите кротостьта и смирението за основа, всичко ще може да направите. Об¬нова ще дойде само по този начинъ. [БесЬаа, държана на ученичкитЪ отъ окултната шкопа на Всемирното БЪло Братство на 22. януарий 1920 г., четвъртъкъ].