Разлика между версии на „Допирните точки в природата“

Версия от 21:47, 16 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Младежки окултен клас

Допирни точки в природата, том 1

ДОПИРНИТЕ ТОЧКИ В ПРИРОДАТА

Поздрав:

Без страх!

Без тъмнина!

Тайна молитва.

Всички хора се запитват какво представлява злото и какво — доброто в живота. Злото е потреба в живота, както и в природата, но не е необходимост. Свързано с отрицателните сили в природата, злото става вече потреба. То представя най-малкия брой вибрации на доброто. В живота лошите, злите хора са канал, през който минават нечистотиите. Казано е в Писанието, че има нечисти и чисти съсъди. Нечистите съсъди са лошите хора, а чистите — добрите. Когато съзнаят службата, която изпълняват, лошите хора започват да страдат и постепенно се изправят, изменят живота си. Докато още не са в сила да се изправят, те са недоволни от добрите хора и казват, че страдат заради тях. Тази е причината, заради която лошите хора не гледат с разположение, с добро око на добрите. Като знаете това, вие трябва да бъдете снизходителни към лошите хора. Това е окултното разбиране на злото. Туй обяснение обаче не трябва да поощрява злото, но трябва да се разбира неговия дълбок смисъл като закон в природата, като временна потреба. Докато има нечистотии в света, трябва да има канали, съсъди, през които тия нечистотии да минават.

Доброто и злото в света са две училища със съвършено различни програми и методи. Ученикът от първото училище не трябва да минава във второто, защото ще изгуби мястото си, което природата му е определила. Докато е в първото училище, т.е. в Школата на белите братя, той ще работи чрез главата и гърдите си. Щом влезе във второто училище — това на черните братя, той ще работи със стомаха, с черния дроб, дето неизбежно ще се вкисне. Тъй щото, човек може да живее или в главата и дробовете, или в стомаха и черния дроб. И тогава той ще работи или по законите на Бялото братство, или по законите на Черното братство.

Тези два закона се изявяват навсякъде в живота. Когато някой повдига само единия си пръст, показалеца запример, с това той иска да покаже, че служи на Бялото братство. Показалецът е знамето на Бялото братство. Когато някой дигне двата пръста на ръката си, показалеца и средния, това означава: Аз служа на двете братства или аз благославям от името на двете братства, т.е. когато трябва, ще кажа истината, когато не трябва, ще я прикрия. Двата пръста са знак на противоречие. Това е двойствен морал: когато става въпрос за Бога, ще работя с първия морал; когато става въпрос за злото, ще работя с двата морала. В първия случай ще работя с главата и с гърдите, във втория — със стомаха или с черния дроб. От вас зависи с кои права да се ползва човек — с правата на белите или с правата на черните. Когато повдигнете двата си пръста и ги погледнете, това показва, че подсъзнанието ви предупреждава да бъдете внимателни в постъпките си, кой от двата метода да изберете. При избора на първия метод, вие постепенно ще се научите да мислите правилно, ще разберете, че злото не е някакво наказание, нито нещо излишно, непотребно, което вие можете да реформирате. Едно се иска от вас — да бъдете внимателни, да не нарушавате равновесието, което съществува между доброто и злото. Отношението, пропорцията между злото и доброто е определено от самата природа: на сто добри хора се падат десет лоши и обратно: на сто лоши — десет добри. Това е първото отношение, което е и най-доброто. Има още няколко отношения: на 100 добри хора се падат 50 лоши и обратно: на 100 лоши — 50 добри. Третото отношение: на 100 добри- — 75 лоши или на 100 лоши — 75 добри. Ако в една епоха от сто години се случи първото положение — на 100 добри хора да има 10 лоши, в света ще се забележи благоприятен прилив във всички неща; ако се случи на 100 лоши хора 10 добри, в света ще настане отлив. Запример, когато в света се разлее духовна, религиозна вълна, според това отношение на всеки 100 души ще се явят в първия случай 10 нерелигиозни, а във втория, в обратния случай, на всеки 100 нерелигиозни — 10 религиозни, духовни, добри хора. В никой случай числото на добрите хора не може да се намали по- малко от 10%. Няма да дойде време, когато добрите хора в света да изчезнат. Единицата или десетте са равносилни числа. Единицата представя силата на добрите хора.

И тъй, знайте, че положителните и отрицателните сили, т.е. доброто и злото са потребни за вас, но вие трябва да се справите с тях по най-разумен начин. При това положение вие не трябва да се критикувате, да търсите отрицателните си страни, защото сами ще се заразите от тях. Когато някой ученик направи една погрешка и се отклони от пътя си, другите трябва да бъдат внимателни, да видят в какво седи тази погрешка, защото и те могат да бъдат подложени на същия изпит. Не можете да се произнасяте за погрешките на хората, докато не познавате истината.

По колко начина може да се каже истината? Един начин има за изказване на истината. Послужите ли си с втори начин, той вече не съдържа истината. Запример, отивате в едно бедно семейство. Поседите там час-два, но започва да се мръква. Домакинът запалва свещ, да се видите по-добре, да си поговорите на светло. След един час той изгасва свещта, — Защо изгасихте свещта? — Господине, аз съм беден човек, дневно получавам само 15 лева. Свещта струва 5 лева. Ако я оставя да гори дълго време, тя скоро ще се свърши, а не разполагам със средства да купя втора. Затова, като я горя по малко, тя ще ми служи за по-дълго време. — Ето, този човек говори истината. Отивате в друго бедно семейство, дето домакинът също изгасва свещта. — Защо изгасихте свещта? — Защото, както виждате, в стаята си имаме прозорец, който гледа към улицата. Кой как мине покрай този прозорец, поглежда в стаята. — Този човек не говори истината. Той намери като претекст за изгасване на свещта прозореца. Всъщност, причината за изгасване на свещта е сиромашията. И вие, учениците, като ви питат нещо, отговаряте или по първия, или по втория начин. Едни от вас казват: Аз изгасих свещта, понеже не разполагам със средства да купя втора свещ. Останалите казват: Изгасих свещта, защото отвън през прозореца гледат какво се върши в стаята. С други думи казано: когато някой от учениците сгреши, той е готов да си каже истината, както е в действителност. Той казва: Аз извърших престъплението, аз съм виновен, защото не разполагам с достатъчно морални сили да издържа на изпитанието. Ученикът, когото уподобявам на втория домакин, казва: Аз сгреших, наистина, но виновен е моят другар, който ме подхлъзна. Питам: какъв е този ученик, който се води по ума на своите другари? Ученикът може да се води само по ума на своя Учител.

За да познавате Учителя си, ще ви опиша отличителните черти на Учителя на Бялото братство и на този от Черното братство. По какво се отличава добрият от лошия учител? Учителят на Черното братство не познава истината, вследствие на което обръща голямо внимание на външността: той се облича с най-хубави модерни дрехи, носи скъпи украшения — пръстени с различни диаманти и брилянти. Той казва на учениците си: Ще знаете, че само при мен ще намерите истината. Учителят на Бялото братство се облича скромно, но винаги чисто, спретнато, без никакви пръстени и украшения. На учениците си казва: Не очаквайте от мене много нещо! Следователно, за да не изпадне в заблуждение, ученикът трябва да познава Учителя си не външно, а вътрешно. Когато ученик от Школата на Бялото братство отиде при Учителя си и каже, че еди-кой си учител е много напреднал, знае много неща, Учителят му няма да се нахвърля по адрес на този учител, да го нарече такъв-онакъв, но ще каже: Да, този учител знае много повече неща от мен. Той може да направи такива работи, които аз не смея, не си позволявам да извърша. В това отношение той седи по-високо от мен. — Щом е така, да отида при него. — Иди, все ще научиш нещо. Той не ограничава ученика си, дава му ггьлна свобода. Като отиде при новия учител, ученикът веднага сменя мястото си: от главата слиза в стомаха, в червата, при нечистотиите, а после и в черния дроб. Като затъне в тези тъмни фабрики, той започва да разбира първия си Учител и казва: Не искам да седя повече тук. Час по-скоро искам да изляза от този затвор. Учителят на Бялото братство не носи никакви пръстени и украшения, облича се скромно, защото иска да застави ученика си сам да намери вътрешните богатства и чистота на Учителя си, да намери вътрешния, а не външния му блясък. Като съзнава своята вътрешна бедност и сухота, учителят на Черното братство казва: Ще се обличам богато, разкошно, с украшения, за да покажа на учениците си с какви богатства разполагам. — Това са външни положения. Който иска да се покаже външно богат, той вътрешно е беден. Който изглежда външно беден, той вътрешно е богат.

Пазете се от външни заблуждения и знайте, че дето много обещават, малко дават; дето малко обещават, изобилно дават. При първото положение ще се натъкнете на същества от различни категории на развитие в умствено и сърдечно отношение и ако речете да ги критикувате, ще се свържете с техните влияния. Това значи да се бори човек със злото. Който веднъж само се е опитал да се бори със злото, той е бил победен. Няма адепти, нито учители, които, като са се борили със злото, да не са били победени. Злото нито се подчинява, нито се побеждава, нито се ограничава. Като окултист Апостол Павел е казвал: „Побеждавайте злото чрез доброто!" Значи, доброто само може отчасти да ограничи злото, да се балансират тия две сили.

Освен тези две категории учители има и трета категория, които си служат с методите и на двете братства, но не спадат към никое от тях. Много от учителите на Черното братство са свършили Школата на Бялото братство, знаят всичките й методи и ги употребяват за Черното братство. След като са свършили Школата на Бялото братство, някои от Учителите на тази Школа са следвали Школата и на черните братя, тъй щото и те знаят методите и на едното, и на другото братство. Според случая те си служат или с едните, или с другите методи. Те си позволяват това, защото са от по-висока йерархия от другите. Учителите на Бялото братство си служат с методите на своята Школа. Учителите от Черното братство, които знаят методите и на двете Школи, често употребяват методите на Бялото братство в полза на своята Школа. Вие трябва да знаете тези неща, защото при изучаване на окултизма можете да се натъкнете на големи мъчнотии и противоречия. Като ученици на окултна школа трябва да познавате силите си, защото при сегашното ви развитие, при сегашното ви знание, при сегашната ви морална стабилност невъзможно е да боравите с някои сили на природата. Защо? Защото не можете да издържите на техния вътрешен напор.

Сега аз ви говоря тези неща, за да се научите да различавате кой говори истината и кой не говори истината. Учителят на Бялото братство, Учителят на Истината носи в себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Учителят на Черното братство носи в себе си: робство за душата, тъмнина за ума и нечистота, опорочаване на сърцето. Тези са отличителните качества на Бялата и на Черната школа, които всеки е изпитал. Ако попаднете в Черната школа, там веднага ще започнат да ви предписват ред правила и закони, на които вие непременно трябва да се подчините. Щом започнете да им се подчинявате, ще забележите, че падате в робство, в ограничения. Дълго време трябва да мине, докато дойдат да ви освободят. Мъчно се излиза от железните обръчи на робството! Кой може да ви освободи? — Истината. Кой ще донесе светлина за ума ви? — Мъдростта. Кой ще очисти сърцето ви? — Любовта.

Що е любов? — Любовта е най-опасната сила в света. Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва; на земеделците пълните хамбари навън изнася; на господарите слугите отнема. Как прави това? Като сваля углавниците от врата на слугите. В първо време като че се разкъсва връзката между господаря и слугата, но после, без углавници, свободно, по добра воля слугата отива в помощ на своя господар. При това положение или трябва да приемете Любовта, или да се откажете от нея, ако мислите, че преждевременно е дошла. Не, всички трябва широко да отворят вратите си за Любовта: богатите да изпразнят кесиите си, земеделците — хамбарите си; господарите да освободят слугите си. Ами държавата, управлението, какво трябва да даде на Любовта? Един от първите начини на управление е бил монархизмът, ретроградството, т.е. ограничението. Аз взимам това управление като символ, само за обяснение. Тези обяснения нари¬чам обяснения от първа степен. Това значи разглеждане на символа, тъй, както се отразява върху народа. После ще вземете друг символ — в преносен смисъл — значи, обяснение на символа от втора стенен. Такъв символ е изгасването на свещта. В дадения случай свещта представя живота. Следователно всеки символ трябва да се разглежда първо в неговата най-близка, най-позната форма, тъй както хората го употребяват, а после в неговия преносен смисъл.

Аз желая тази година да се създаде между вас правилна, разумна хармония, но доброволно, а не насила. Това не значи, че трябва да търпите всекиго, но като разбирате този закон, поне да не се критикувате. Не е въпросът да бъдете слепи за злото, но да знаете, че то е потребно в света. Щом го видите, можете да се отдалечите. Веднъж потребно, злото има право да съществува. Ако не беше потребно, то нямаше да съществува. Седите някъде захласнати и веднага дойде в ума ви една лоша мисъл. Защо дойде тази лоша мисъл? Да ви извади от захласа, в който сте изпаднали. Вие трябва да бъдете будни, да не се унасяте.

И тъй, доброто и злото, отрицателните и положителните сили в природата са необходими, както са необходими приливите и отливите в морето. Запример, седите на една канара, размишлявате върху Божията Любов, без да знаете, че условията, при които се намирате, не се подчиняват на тази Любов. Минава покрай вас едно дете с камък в ръка, хвърля го срещу вас и ви пуква главата. Това е прилив на злото, който е бил насочен спрямо вас. Вие веднага скачате от мястото си и тръгвате след детето да го гоните. По този начин се спасявате. Тъй както се бяхте захласнали на канарата, ако не бяхте хукнали подир детето, вие щяхте да паднете в пропастта, а с това заедно и животът ви щеше да отиде. Детето несъзнателно ви е извадило от това положение. Зад него се крият разумни същества, които са го насочили да хвърли камъка срещу вас. И тогава вие казвате: „Ела зло, че без тебе по-зло".

Следователно, когато някой пукне главата ви и с това ви причини скръб, знайте, че разумните същества са сторили това чрез детето, с което искат да ви кажат, че не сте дошли да благувате на този свят. Той не е свят на блаженство. Затова, докато сте на земята, не трябва да се захласвате. Щом отидете на небето, можете да се захласвате, да пеете и да скачате, колкото искате. Освен приливи на злото, в природата съществуват и приливи на доброто. Седите пак на канарата, но сега отчаян, обезсърчен — готвите се да се самоубиете. Минава същото дете покрай вас, хвърля камък и пука главата ви. Вие изпущате револвера от ръката си, хващате се за главата и забравяте решението си да се убиете. В този момент ви се притичват на помощ, привързват главата ви и ви казват няколко ободрителни думи. Вие се успокоявате, започвате да мислите правилно и казвате: Благодаря на детето, което ми пукна главата. Ако това не беше станало, животът ми щеше да отиде. — Много такива случаи има в живота и за добрите, и за лошите хора: за добрите — да им се покаже доброто, а за лошите — да ги избавят от злото. Когато в ума ви дойде някоя лоша мисъл, тя има за цел да ви напомни, че светът, в който живеете, не е още Царството Божие, затова трябва да бъдете будни. Когато в ума ви дойде някоя добра мисъл, тя има за цел да ви даде съвет какво добро да направите. Това са разсъждения, които трябва да имате предвид като окултни ученици. Можете да имате още ред философски разсъждения — и това е добро. По този начин ще можете да сравнявате доколко дадените правила са правдоподобни.

Под зло и добро, под отрицателни и положителни сили разбирам ония, които работят в две противоположни посоки: злото работи в корените, а доброто — в клонищата, в цветовете. Обаче и злото, и доброто са нужни за развитието на живота изобщо. Службата им е строго разпределена. Един ден, когато завършите своята еволюция, Великите Братя, които направляват двете Школи, както и цялото човечество, ще наредят друг начин на живеене, съвършено различен от сегашния. При сегашните условия на живот растението живее като растение, с глава забита в земята; животното — като животно; човекът — като човек. Каквито и усилия да прави, човек още не може да живее като ангел. В бъдеще човек ще мине през благоприятните условия на ангелите, ще живее като ангел, но днес това още е невъзможно.

Всички се стремите към определения връх, но трябва да знаете, че пътят към този връх е един. Учителят, който ви ръководи, е застанал на самия връх и казва: Този път е единствен, но има отклонения надолу и настрани. Каквото и отклонение да вземете, в края на краищата ще видите, че само един е пътят, само един е върхът. Когато завършите еволюцията си, т.е. когато стигнете върха, ще срещнете Учителя си, Който ще ви посочи просторно поле и ще каже: Сега можете да отидете дето искате, свободни сте. Докато стигнете върха, ще вървите само по един път — към Учителя си. Щом стигнете при Него, много пътища се отварят и вие свободно можете да правите избор. Докато сте на земята, няма свобода. Свободата е горе, на високия връх. Придобиването на свобода подразбира завършване на една еволюция и влизане в друга, съвсем нова.

При сегашното си състояние трябва да се пазите от заблуждения, да не мислите, че има и друг път освен посочения, че има лесни методи за работа. Един е пътят, много са методите, но ще знаете, че няма лесни методи в света. Не мислете, че като сте млади, разполагате със сила да оправите света. Докато са ученици, младите мислят, че ще напишат някоя книга, с която ще оправят света или ще държат някаква сказка, която ще произведе преврат в умовете на хората. Така мислят и много от пророците и учителите, но Великите Учители, които управляват целия Космос, знаят, че всичко ще се нареди по съвършено нов план. Кога? След завършване на века. Сега нещата ще си вървят по стария начин. Като знаете това, няма да критикувате, няма да се занимавате с отрицателните си черти. Това изисква окултната наука. Когато се натъкнете на някоя ваша отрицателна черта, веднага я заместете с добра. Същото правете и с вашите приятели и братя. Спирайте се върху доброто в себе си, както и върху доброто у своите ближни. Гледайте колкото е възможно по-малко да мислите върху своите недостатъци. Вие правите точно обратното, като че съзнателно сте си задали за цел да се занимавате със своите недостатъци. Какво става тогава? Без да искате, попадате в Черното братство. И обратното се случва: ако ученик от Черното братство се занимава с положителните черти на своя характер, той става ученик на Бялото братство. Следователно, препоръчвам ви да се занимавате с положителните си черти. На лошите си черти гледайте като на остатъци от миналото. Какви са лошите черти на ученика, това не ме интересува. Аз искам да чуя от него истината. Лекарят запример разпитва болния за състоя¬нието му, не защото се интересува за неговия стомах или за сърцето му, но иска да знае де е болестта му.

Когато изнасям недъзите ви, аз имам желание да ви помогна да се освободите от тях. За да постигнете това, трябва да знаете каква добродетел съответства на даден недъг. По този начин ще си въздействате. Доброто ще изпъди злото навън. Не търся злото у вас, за да ви упреквам, но да ви покажа методи как да посадите доброто вместо злото. Като ученици на окултна школа вие трябва да постъпвате разумно. Няма да ви казвам, че трябва да бъдете добри, разумни, но ви давам методи, според които да постъпвате добре, разумно. Умът трябва да се храни със съответстваща за разумността храна. Ще кажете, че за ума е нужно четене на книги. Знаете ли обаче какви книги трябва да четете? Знаете ли как трябва да четете? Бих ви препоръчал да четете Шекспир, Гьое, Кант или живота и деянията на пророците, на апостолите.

Много от учениците четат безразборно, каквато книга им попадне, вследствие на което в ума им става цяла каша. Те развалят вкуса си към хубавото, към красивото и намират, че това не струва, онова не струва. Те стават големи критици, с мнение за себе си, че много знаят. Като ви¬дят, че знаете много, от Бялото или от Черното братство ще ви поканят на служба. Те се нуждаят от знаещи, от учени хора. Ако ви поканят от Бялото братство, ще ви изпратят за проповедник в някоя голяма черква в Америка и след десет години ще се произнесат за вас от кои проповедници сте и какъв е характерът на проповедите ви. Ако Черното братство ви покани, ще ви постави пръв министър в България и ще ви каже: Слушай, тези хора не се управляват с добро, с морал, но се управляват с желязна ръка, със затвор. И ти започваш: този осъдиш, онзи осъдиш, докато си създадеш неприятели, докато си натрупаш тежка карма. Всички ония, които вие сте затворили, ще ви причинят ред злини. Това значи да мисли човек, че много знае. Щом знае много, и двете Школи ще го впрегнат на работа за свои собствени цели.

Ето защо на ученика се препоръчва положително знание, положителна наука. На ученика се препоръчва смирение. Всеки момент ученикът трябва да знае положително отде иде всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, всеки подтик — отдясно или отляво. Всяка мисъл може да има само два резултата — или лоши, или добри. В началото си дадена мисъл може да има добри последствия, а накрая — лоши. И обратно: в началото си може да има лоши последствия, а накрая — добри. Същото може да се каже и за чувствата, и за постъпките. И тъй, всички мисли, които ограничават ума и го лишават от чистота, идат отляво и те непременно трябва да се отстранят. Вие нямате нищо общо с тях. Всички мисли пък, които носят чистота, светлина и свобода, идат отдясно. Приемете тези мисли в себе си и дайте им условия да растат. Като говоря за чистота, имам предвид живата чистота. Тази чистота е подвижна, както са подвижни цветовете на спектъра. Ако вземете една стъклена призма и я поставите върху бял плат, платът ще се оцвети според цветовете на спектъра, но само докато призмата е изложена на слънчевите лъчи. Щом слънчевите лъчи престанат да минават през призмата, платът става пак бял, чист, какъвто по-рано е бил. По същия начин действа Истината — тя оцветява, украсява нещата, без да ги боядисва. Докато призмата на Истината действа върху някое тяло, тя го оцветява червено, жълто, синьо, зелено — или какъв да е друг цвят; щом тази призма се премахне, тялото става пак бяло, чисто, каквото е било първоначално. Оплаквате се, че някой ви е оцветил. Лесна работа. Достатъчно е да се премахне призмата на Истината от вас, за да станете отново чист, бял. В Бялото братство могат да те оцветят, могат и да те избелят. В Черното братство обаче, боядисат ли те веднъж, никакво избелване по-нататък не става. Техните краски с нищо не се избелват. Черните хора са боядисани с краска от Черното братство. Хиляди години трябва да минат, за да се освободят, да се изчистят от тази краска. Следователно и в Бялото, и в Черното братство оцветяват платовете, само че плат, оцветен с призмата на Бялото братство, моментално може да стане бял, когато при Черното братство това е невъзможно.

Живата чистота е свързана със закона на Любовта и със закона на Мъдростта. Докато се съобразяваш с тия два закона, ти си чист. Щом направиш най-малкото отклонение, ти изгубваш чистотата си. Живата чистота не е постоянно качество на човека. Тя е качество главно на любовта. Това значи: щом Любовта присъства в сърцето, човек е чист. Чистотата е качество едновременно и на ума, и на сърцето. Светлината е качество само на ума. Щом светлината изчезне, в ума настава тъмнина, мрак. Това е диагнозата, която определя състоянието на вашия ум и на вашето сърце; тези състояния пък определят какъв е пътят, по който вървите. Желая ви да имате тази жива чистота. Когато тя присъства в ума и в сърцето ви, вие сте радостни и весели. Човек не се ражда чист, впоследствие става чист. Светлината моментално се ражда. Дълго време се приготовлява, моментално се проявява, а също така моментално изчезва.

И тъй, живата чистота е качество на разумната любов. Който иска да има тази чистота, той непременно трябва да е свързан с Любовта. Любовта изключва нечистотата, страданието, завистта, омразата. Тя изключва всички отрицателни прояви на живота. Дето няма любов, там съществуват всички отрицателни качества. Дето Любовта влезе, там има мир, радост, веселие, разширяване, свобода. Когато някой казва, че страда от любов, той не разбира закона на Любовта. Ние абсолютно оспорваме това твърдение. От любов човек не може да страда. Той страда, само когато изгуби любовта. Това е друг въпрос. Докато любовта е в човека и го осветява, той е радостен и весел. Щом любовта го напусне, той започва да страда. Защо? Няма кой да го осветява. Следователно страданието, скръбта показват, че си изгубил любовта си, че свещта ти е изгаснала и предметът, т.е. обектът на твоята любов се е отдалечил от тебе. Това е малко противоречиво на вашите възгледи за любовта, но ще го приемете като ново положение. В бъдеще, когато пишете нови литературни произведения, ще си служите с нов език. Сега пишете: „Този човек плаче за изгубената си любов". Тогава ще пишете: „Този човек плаче за изгасналата си свещ". Или: „Еди-кой си скърби за изгасналата любов, за изгасналата истина". Казвате, че като люби, човек става разсеян. — Всъщност, човек става разсеян не когато люби, но когато се страхува да не изгуби любовта си или след като я изгуби. Той мяза на човек, който е изгубил парите си.

Любовта събужда в човека най-възвишени чувства и мисли. Ако е мекушав, страхлив, колеблив и ако умът му не достига, той живее извън лю¬бовта. Който иска да бъде интелигентен, способен, той трябва да се свърже с любовта и да заживее с нея. Аз не говоря за това, което хората наричат любов. Това са чувства, страсти, които правят човека нещастен. Ученикът борави с обикновената, с човешката любов, а Учителят — с възвишената любов. Когато говори, Учителят употребява всяка дума на мястото й. Той знае защо е употребил една дума, знае какъв ефект ще произведе тя. Когато ученикът говори, той не знае защо е употребил една или друга дума. Любовта на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва. Любовта на ученика не е изпитана и трябва да се изпита.

Знанията на Учителя са изпитани, няма защо да се изпитват. Знанията на ученика не са изпитани и трябва да се изпитат. Чистотата на Учителя е изпитана. Той е минал през този изпит. Чистотата на ученика не е изпитана, тя трябва да се изпита. Следователно любовта, знанието, чистотата, милосърдието на ученика трябва да се подложат на изпит. Това е потребно, то е в реда на нещата. Не мислете, че можете да минете по друг път. По този път са минали вашите учители, по този път и вие ще минете. Ако критикувате, ще забавите своята еволюция.

Любов безгранична!

Мъдрост непрестанна!

Истина постоянна!

Напишете тези три мисли и работете върху тях през цялата година.

Размишление.

Без страх в Любовта безгранична!

1-ва лекция от Учителя,

държана на 4 октомври 1922 г., София.