от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
Ред 10: Ред 10:
 
== ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ, ОБЩЕСТВЕНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ==
 
== ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ, ОБЩЕСТВЕНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ==
  
 +
Говоря ви за индивидуалния, обществения и духовния живот на човека, не и за политическия, защото той е външна дреха и защото, като разберете трите първи вида живот, вие ще разберете и политическия. Жена, която ражда деца, знае как да си приготви пелените, как да ги ушие. Аз уподобявам политическия живот на пелени. Вложете в душата си следната мисъл: „Планът на вашия сегашен живот е предвиден още преди 250 милиарда години и този план вие не можете да измените.“ Той ще се измени сам по себе си в следващото ви слизане на Земята. Всички ваши съвременни нещастия, несполуки и неразбирания се състоят в това, че вие си правите все нови планове за живота. Престанете да правите това.
  
−
Говоря ви за индивидуалния, обществения и духовния животъ на човека, не и за политиче¬ския, защото той е външна дреха и Защото, като разберете трите първи вица животъ, вие ще раз-берете и политическия. Жена, която ражда д^ца, знае какъ да си приготви пелените, какъ да ги ушие. Азъ уподобяззмъ политическия животъ на пелени. Вложете въ душата сй следната мисъль: планътъ на вашия сегашенъ животъ е предзи- денъ още преди 250 милиарди години, и тоя планъ вие не може да го измените. Той ще се измени самъ по себе си въ следното ви слизане на земята. Всички ваши съвременни не¬щастия, несполуки и неразбирания-се състоягъ въ това, че вие си правите се нови планове за живота. Престанете да правите това.
+
Схемата на сегашния ви план на живот седи в Добродетелта, която ще се прояви чрез вашия физически живот – вашето тяло. Последното ще развие всички сили, всички елементи, всички възможности, които ще дадат форма на човешкия дух, форма на неговите прояви – Добродетелта. И тъй Добродетелта представя Земята в нейното твърдо състояние. В духовния свят под твърдо състояние се подразбира всякога резултат, добрите последствия. Правдата представя водата на Земята – каквото е водата по отношение на твърдата почва, такова е отношението на Правдата към човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, втвърдили са се, защото нямат Правда. Жена или мъж, които имат Правда, се смекчават. Дайте на един човек право – не въображаемото, а същественото, което той търси и което му се пада – и той ще омекне. Същото нещо е и с растенията – същественото за тях е водицата. Когато се озлобите един спрямо друг и станете твърди, това тълкувам с липса на влага у вас, на Правда. Откъде ще намерите тази влага – тази Правда? Ще я вземете отвън, от извора, и ще я налеете във вашата саксия. Тази влага се налива през ушите по 1-2-3 капчици и оттам влиза в мозъка. Като налеят тази влага в ушите на жената и Ă кажат: „Слушай, отстъпвай на мъжа си“, жената отива при мъжа си и му казва: „Моля ти се, извини ме“, и с това тя му налива през ушите от същата влага. Мъжът казва: „А, ти наля и на мен вода в ушите“, и Ă прощава.
  
−
Схемата на сегашния ви планъ на животъ седи въ доброд^тельта, която ще се прояви чрЪзъ вашия физически животъ — вашето тЪло. Последното ще развие всички сили, всички еле¬менти, всички възможности, които ще дадатъ форма на човешкия духъ, форма на неговигЬ прояви — доброд^тельта. И тъй, добродЪтельта представя земята въ нейното твърдо състояние. Въ духовния свЬтъ подъ „твърдо състояние4 се подразбира всякога резултатътъ, добритЪ по¬следствия.  
+
Най-добрият метод е да отдаваме на всеки човек правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за растенията, за организираните същества, тъй и Правдата е необходима за нашите души, умове и сърца. Без нея растеж не може да има. Всеки, който иска да еволюира правилно, непременно трябва да влага Правда в себе си, в другите, а те – в него. Който не върши това, той е голям престъпник. Схващате ли ме ясно? Когато трябва да кажете правдата, истината, кажете я, макар и Земята да се обърне с главата надолу, дори когато това ви коства и живота. Нима, ако се запали къщата на някого, вие ще я оставите да гори и няма да я заливате с вода, докато не получите разрешение от господаря Ă да гасите? Ще заливате и без позволение, защото, ако не сторите това в дадения момент, цялата къща ще изгори. Много пъти се питате: „Какво ще кажат хората, ако кажа истината?“ Каквото и да кажат хората, заливайте къщата с котли вода и я гасете. Принцип, който няма никакво изключение, е този: поливайте, и свършена работа! Заливайте с вода всяка къща, която гори; поливай с вода всяко сухо цвете; отдавай право на всеки обиден, оскърбен човек! Но какво ще каже светът? Каквото и да каже светът, не мислете за последствията, защото вие страдате от това, че все искате да угаждате на хората, на света. Кажете: „Отсега нататък искам да угодя на Бога.“
  
−
Правдата представя водата на земята: ка¬квото е водата по отношение на твърдата почва, такова е отношението на правдата къмъ чо¬вешкия животъ, защото тя е, която смекчава тхьрдиг& т^ла. Хора, които сж се озлобили, втвърдили сж се, защото нЪматъ правда, а он-Ьзи, които сж станали меки, иматъ правда. Жена или мжжъ, които иматъ правда, които иматъ праза, се смекчаватъ. Дайте на единъ човекъ право, не въображземото, а сжщественото, което тон иска, което му се пада, и той ще омекне. Същото н^що е и съ растенията: сжщественото за т^хъ е водицата. Когато се озлобите единъ спрямо другъ и станете твърди, това тълкувамъ съ липса па влага у васъ — на правда. ОтдЪ ще намерите тази влага — тази правда? Ще я вземете отвънъ, отъ извора, и ще я налеете въ вашата саксия. Тази влага се налива прЯзъ ушите по 1—2-3 капчици и отъ тамъ влиза въ мозъка. Като нзлЬятъ тази влага въ ушите на жената и й кажатъ: „Слушай, отстъпвай на мъжа си!" жената отива при мъжа си и му казва : ,,Моля ти се, извини ме{\ и съ това тя му налива прЬзъ ушите отъ същата влага. Мж¬жътъ казва : ти нгле и менъ вода въ ушигЬи, и й прощава. Най-добриятъ методъ е, да отда¬ваме на всеки чов Ькъ правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за расте¬нията, за организовзните същества, тъй и прав¬дата е необходима за нашите умове, души и сърца. Безъ нея растежъ не може да има. Всеки, който иска да еволюира правилно, не-пременно требва да влага правда въ себе си, въ другите, а те — въ него, Конто не върши това, той е голЪмъ прЪстъпникъ. Схващате ли ме ясно? Когато требва да кажете правдата, истината, кажете я, макаръ и земята да се обърне съ главата надолу, дори когато това ви костува и живота. Нема, ако се запали къщата на ни¬кого, вие ще я оставите да гори, и нема да я заливате съ вода, докато не получите разреше¬ние отъ господаря и да гасите? Ще заливате и безъ позволение, защото, ако не сторите товз въ дадения моментъ, цялата къща иде изгори. Много пъти се питате: „Какво ще кажатъ хо¬рата, ако кажа истината"? Каквото и да кажатъ хората, заливайте къщата съ котли вода, и я гасете. Принципъ, който нЪма никакво изключе-ние» е този: поливайте, и свършена работа. За-ливайте съ вода всЬка къща, която гори ; поли¬вай съ вода всЪко сухо цвете; отдавай право на всеки обиденъ, оскърбенъ човекъ. Но какво ще каже св^тътъ ? Каквото и да каже св^тътъ, не мислете за последствията, защото вие страдате оть това, че се искате да угаждате на хората, на свЬта. Кажете: ^Отсега нататъкъ искамъ да угодя на Бога".
+
Та отсега нататък искам да поливате хората с вода, защото всеки от вас е едно цвете. Във висшия свят вие сте саксии цветя, растения, а мислите ви в духовния свят са рози, карамфилчета, сливи, ябълки, круши и други плодове. В света съществува само едно право – Божественото, а не човешкото. Само с това право ще обърнем света, ще го тикнем в посоката, в която трябва да върви. В света няма никаква сила, която може да се противопостави на този Божествен план, на тази Божествена Правда. Цялото пространство, цялото Небе и всичката Земя са заобиколени с хиляди и милиарди същества, които идат с оръжията си да направят всичко на пух и прах. Това е предвидено. От това, което виждате сега в света, няма да остане и помен – даже и архивите ще изчезнат. В бъдеще ще останат само картини от сегашното. От стария свят няма да остане нищо в Новия – нищо старо няма да влезе в него. Като слушате това, вие ще се изплашите.
  
−
Та, отсега нататъкъ искамъ да поливате хо-рата съ вода,* защото всеки отъ васъ е едно цв.Ьте. Въ висшия светъ вие сте саксии цветя, растения, а мислите ВИ въ духовния светъ сж рози, каранфилчета, сливи, ябълки, круши и други плодове. Въ света сжществува само едно право — Божественото, а не човешкото. Само съ това право ще обърнемь света, ще го тикнемъ въ посоката, въ която тр^бза да върви. Нема ни¬каква сила въ света, която може да се про¬тивопостави на този Божественъ пжть, на тази Божествена правда. ЦелЪто пространство, ця¬лото небе и всичката земя сж заобиколени съ хиляди и милиярди сжщества, които идатъ съ своите оржжйя, да направятъ всичко на пухъ и прзхъ. Това е предвидено. Отъ товз, което виж¬дате сега въ свйта, нЬма да остане нито поменъ, даже и архизитЬ ще из юзнатъ. Въ бжпеще ще останатъ само картини отъ сегашното. Отъ ста¬рия свкгъ н^ма да остане нищо въ новия, сир. нищо старо нема да влозе въ новия светъ, Като слушате това, вие. ще се изплашите.
+
Христос казваше на учениците Си: „За да влезете в Царството Божие, вие трябва да се родите изново.“ И когато Никодим запита: „Може ли стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди изново?“, Христос му отговори, че стар човек не може да влезе в утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дете; че старият човек, старият свят, трябва да си замине и че онзи, който иска да влезе в Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да люби, трябва да стане като малко дете, че Царството Божие е за малките деца. Това е великото спасение, великото новорождение за всички.
  
−
Христосъ казваше на учениците си: „За да влезете въ Царството Божие, вие требва да се родите изново". И когато Никодимъ запита : „Може ли старъ човекъ да влезе въ утробата на майка си и да се роди изново" ? Христосъ му отговори, че старъ човекъ не може да влезе въ утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дете; че стариятъ човекъ., ста- риятъ светъ требва да си згмине и че онзи, който иска да вл^зе въ Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да го люби, тр^бза да стане като малко дете; че Царството Божие е за малкит^ деца. Това е великото спа¬сение, великото иоворождение за всички.
+
Любовта е център на човешкия дух, извор на живота. Да любим, значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира от нас. Коя беше онази жена при извора? Самарянката. Христос Ă каза: „Аз ще ти дам жива вода“ – нов живот, който ще извира, чийто извор изтича само от Любовта. Следователно ние трябва да възприемем Любовта или да отпушим старите извори, които сме запушили, иначе ще умрем от жажда. Трябва да превърнем старите извори в нови – от душите ни трябва да извират извори на Любовта. Любовта е свят, без който Духът не може да живее. Ако ме питате какво е Любов, аз я определям така: Любовта е светът, където живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят, който знаят старите мъдреци и Христос, е Любовта. И когато казват, че Бог е Любов, подразбирам същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове.
  
−
Любовьта е центтръ на човешкия духъ, изворъ на живота. Да любимъ, значи да сме на мерили онзи изворъ, който постоянпо извира отъ насъ. Коя беше онази жена при извора? Самарянката. Христосъ й каза : „Азъ ще ти дамъ жива вода", новъ животъ, който извира, чийто изворъ изтича само отъ любовьта. Следо¬вателно, ние требва д^&ъзприемемъ любовьта, или да отпушимъ старите извори, които сме за¬пушили, иначе ще умремъ отъ жажда. Требва да превърнемъ старите извори въ нови, сир., отъ душите ни требва да извиратъ извори на лю¬бовьта. Любовьта е светъ, безъ който Духътъ не може да живее. Яко ме питате, що е лю¬бовь, азъ я определямъ така : любовьта е светъ, дето живее Божествсниятъ Духъ. Най-великиятъ, най-въззишениятъ светъ, който знаятъ старите мъдреци и Христосъ, е любовьта. И когато каз- ватъ, че Богъ е любовь, гюдразбирамъ същи* ната, отъ която произлиза всичко. Огъ извора на любовьта милиони години ще произлизатъ всички сватове.
+
Друга Добродетел е Мъдростта. Мъдростта означава света на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Когато говоря за Любовта, подразбирам Любов, която означава същината, самия живот. Някои наричат Любовта душа или дух, но и в единия, и в другия случай тя е същината на човешкия живот. В това разграничение Мъдростта представя формите на хармонията, на музиката и на поезията в света. Музиката принадлежи на Мъдростта и всичко, което човешкото ухо и човешкият език могат да схванат, то е нейно. Поезията е дъщерята, а музиката – синът. Затова мъжкият пол е по-груб от женския – момчетата са по-груби от момичетата. Музиката не е тъй нежна, не е тъй деликатна, както поезията; никой инструмент не е тъй нежен, както поезията – все ще направи известни дрезгавини. И тъй, Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които ние сме създали на Земята; затова този свят е достояние на нас. И тъй, Мъдростта съставлява атмосферата, в която живее човешкият дух. Аз ви говоря върху практическата страна на въпроса, върху психологията на този въпрос, а не върху анатомията, нито върху физиологията на менталното поле.
  
−
Друга добродЬтель е мждростьта. Мж-дростьта означава света на вечните Божествени форми, изтъкани отъ любовьта. Когато говоря за любовьта, подразбирамъ любовь, която означава сжщииатд, сир,, самия животъ. НЪкои наричатъ любовьта душа или духъ, но и въ единия и въ другия случай тя^ е сжщината на човешкия жи-вотъ. Въ това разграничение мждростьта пред¬ставя формите на хармонията, на музиката и на поезията въ света. Музиката принадлежи на мждростьта, и всичко, което човешкото ухо и човЬшкиятъ езикъ могагъ да схвзнатъ, то е нейно. Поезията е дъщерята, а музиката — си- нътъ. Затова мжжкиятъ полъ е по-грубъ отъ женския — момчетата по-груби отъ момичетата» Музиката не е тъй нежна, не е тъй деликатна, както поезията; никой инсгрументъ не е тъй нкженъ, както поезията: се прави известни дрезгавини. И тъй, мжаростьта е светъ, въ крйто се криятъ отъ< незапомнени времена всички неща, които Богъ е създалъ, всички неща, които възвишените духове сж създали, и всички неща, които ние сме създали на земята; затова този светъ е достояние на насъ. И тъй, мж¬дростьта съставлява атмосферата, въ която жи¬вее човешкиятъ духъ. Дзъ ви говоря върху прак-тическата сграна на въпроса, върху психологията на този Зъпросъ, а не върху анатомията, нито върху физиологията на менталното поле.
+
Друга Добродетел е Истината. Тя съставя светлината и топлината на човешката душа и затова я наричат свят на душата. Само в света на Истината може да се намери цената на всички неща. Там се оценява, там се сформира човешката карма. В този свят се намират везните, чрез които се определя какъв ще е бъдещият човешки живот, какво направление и какви сили да му се дадат. Оттам се черпят всички възможности. Когато казвам, че трябва да сте добродетелни, схващате ли какви трябва да бъдат отношенията? Трябва да имате почва, на която да стъпите. Когато казвам, че трябва да сте справедливи, значи трябва да имате влага, която е носителката на живота. Когато казвам, че трябва да сте умни, интелигентни, мъдри, значи трябва да имате атмосфера, която да пренася семената от едно място на друго и да се поливат тези семенца, докато израснат. Когато говоря за Божествената Любов, подразбирам всички възможности, които са скрити във всяко живо зрънце, всички сили, които са скрити във всяко живо семенце. С тези възможности и сили да използвате елементите на външния свят за изграждане на Новия живот. Когато Любовта дойде на Земята, тя дава възможност на всяко семе, на всяко живо зрънце да расте и да се развива. Понеже Истината е светлина и топлина, тя е тясно свързана с Любовта и дава възможност на Любовта да развива скритите сили отвътре навън. Мъдростта оформя тези скрити сили и ги туря в ред и порядък. Приложете тези думи в себе си, доколкото ги схващате. В Писанието се казва: „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Защо? Защото няма почва. Всеки трябва да има основа, върху която да може да гради. Тази почва са Добродетелите. Христос казва, че човек, който няма Добродетели, прилича на онзи, който съградил къщата си върху песъчлива почва. А човек, който има Добродетели, прилича на онзи, който построил къщата си върху канара. Здравата почва е Мъдрост. Ако не сте добродетелни, животът ви ще се събори заедно със зданието и ще ви затисне отдолу.
−
 
+
−
Друга добродЬтель е истината Тя съставя светлината и топлината на човешката душз, и затова я наричатъ светъ на душлта. Само въ света на истината може да се намери цената на всички неща. Тамъ се оценява, тамъ се сфор- мирува човешката карма. Въ този светъ се на¬мира тъ везните, чрезъ които се определя, ка¬къ въ ще е бжаещиягъ човешки животъ, какво направление и какви сили да му се дадатъ и т. н. Отъ тамъ се черпятъ всички възможности. Когато казвамъ, че требва да сте добродетелни, схващате ли к^кзи требва да бждатъ вашите съотношения? Требза да имате почва, на която да стжпите. Когато каззамъ, че требва да сте спра¬ведливи, значи требва да имате влага, която е носителка на живота. Когато каззамъ, че требва да сте умни, интелигентни, мждри, значи требза да имате атмосфера, която да пренася семената отъ едно мЪсто на друго, и да се полизатъ тези семенца, докато израснатъ. Когато говзря за Божествената любовь, подразбирамъ всички въз* можности, които сж скрити въ всеко живо зрънце, всички сили, които сж скрити въ всеко живо семенце, и съ тези възможности и сили да използувате елементите на външния светъ за изграждане на новия животъ. Когато лю¬бовьта дойде на земята, тя дава възможность на всеко семе, на всеко живо зрънце да расте и да се развива. Понеже истината е светлина и топлина, тя е тЬсно свързана съ любовьта и дава възможность на любовьта да развива скри¬тите сили отвътре навънъ. Мъдростьта офор¬мява тези скрити сили и ги туря въ редъ и по- редъкъ. Приложете тези думи въ себе си, до¬колкото ги схващате. Писанието казва: „Двое- умниятъ човекъ е непостояненъ въ всичките си пътищаЗащо? Защото нема лочвз. Всеки требва да има основа, върху която да гради, почва съ добродетелите. Христосъ казва, че чо¬векъ, който нема добродетели, прилича на онзи, който съградилъ къщата си на песъчлива почва, сир. почвз безъ добродетели. А човекъ, който има добродетели, прилича на онзи, който построилъ къщата си на канара; здравата почва е мъдрость. Яко не сте добродетелни, животътъ ви ще се събори заедно съ зданието и ще ви затисне отдолу.
+
−
 
+
−
Методи за приложение.
+
−
 
+
−
Вие се колебаете въ нещо, не знаете кой пъть въ живота да хванете, не знаете кое уче¬ние е право, за да го възприемете: дали право¬славното или евенгелското, дали учението на Библията или науката, изобщо въ борба сте. При такива случаи кажете на ума си: азъ искамъ да бъда доброде1геленъ, и свийте юмрука си. Ако у васъ се роди некакво противоречие, то е споръ, който става межцу интелигентните ду¬хове вътре въ васъ; свийтеюмрука си и кажете: „азъ искамъ да бъда добродетеленъ". Поуспо¬коите се малко, дохажда изново борбата — този споръ; пакъ свийте юмрука си и кажете: „азъ искамъ да бъда добродетеленъ". При всеко казване на гЬзи думи — единъ, два, три или повече дни, месеци или години — у васъ ще се прояви една Божествена светлина, умътъ ви ще започне да се разсветлява. Това значи да бж- дете добродетелни въ Бога. Когато Христосъ казва: „Азъ съмъ пжтьтъ", подразбира се: азъ съмъ доброд%тельта, пжтьтъ, по който може да ходишъ въ безопасность,
+
−
Стекатъ се условията въ живота ви така, че, като започнете никаква работа, не ви върви; започнете друга. ДЬцата ви умиратъ, кжща та ви се събаря, приятелите ви гонятъ, и вие се сли¬сате, не знаете какво да правите; стиснете юмрука си и кажете: „азъ искамъ да бжда спра- ведливъ". Продължавайте така месецъ, два или година, и ще забележите, какъ тези неща за- почвагъ да огстжпзатъ. Когато свиете юмрука си, всички мжчнотии се побеждаватъ, и то много лесно. Вие сте стари философи, съмневате се и си казвате: „не знамъ, дали, като свия юмрука си, ще успея*. Щомъ търсите правдата, ще успеете. Мислете, че всички нещастия ви споле- тяватъ, защото не сте справедливи. Требва да намерите влага, да я поставите на местото, и всичко ще се поправи. Отсега нзтатъкъ искамъ да казвате: „ние искаме да носимъ Божестве¬ната правда въ себе си, затова на всеко расте¬ние, на всеки човекъ ще я дадемъ". Тогава всиччо ще бжде изобилно, всички ще се задо- волятъ и ще започнатъ да растатъ. Когато срещнете некой чозекъ да ви се оплаква, стис¬нете ржката си и кажете: „ние ще ви дадемъ Божествената пра&да", и си отминете по пжтя. Попитайте го, в1зрва ли въ това? Ако не в^рва, нЪма да уатЬе въ нищо, но, ако в*Ьрва, ще му се даде всичко. Той требва самъ да отвори устата си, за да му се нал~Ье вода; ако зжбигЬ му сж стиснати, отъ дЪ ще му се нал%е вода? Това е алегорично. Ржката, юмрукътъ, които свивате, показва, че вие хващате Господа, който е въ васъ, и правдата, която е вънъ, а това значи, че ще дадете никому празда. Какъ може да дзмъ никому правда? Срещна н^кои, който ми се оплаква, че му откраднали хиляда лева, азъ извадя, та му дамъ толкова пари; съ това не възстановявамъ ли Божията правда ? Имате ли правда, всякога можете да възстано¬вите Божията правда. Обрали н^кой боленъ чо- вЪкъ, и дохаждатъ да ме питать да го л^куватъ ли? Ако имате пари въ кесията си лекувайте го, ако нямате пари, не може. Този методъ е за васъ, които искате да бждете ученици, а не за св^та. Направете т^зи опити, та идната го-дина, като се срЪщнемъ, ще видя какъвъ е ре- зултатътъ отъ това свиване на юмрука, дали сте го свивали по всички правила. Отварянето на ржката показва, » че сме свършили работата, която ни е предстояла, а свиването, че вършимъ работа. Когато дигнемь нагор4з ржц"Ьт1& си и се помолимъ, това означава: „Господи, свършихме вече работата си, дай ни друга работа".
+
−
Другъ методъ: см/щава ви нЪкой въпросъ, не можете да го разрешите -— кажете въ себе си: ,,азъ искамъ да бжда мждъръ". Мислете върху тази дума, свивайте юмрука си и повта¬ряйте я често. Съ честото повтаряне на тази дума вие ще създадете въ себе си условия, за да се събудятъ въ взсъ известни спящи чувства. Вие не знаете каква сила има вейка пооизне-сена дума, Пр^зъ тази година азъ ще ви свържа съ всички магнетични сили. Ако пр&зъ годината изговаря'е всички думи, които ви казвамъ, вие ще имате отлични резултати. Свържете ли се пр-Ьзъ другата година, вие, и да искате да на¬правите н&що, н^ма да успеете. Често ме пи¬тате: ,,какво да правимъ?" Свивайте юмрука си и пожелавайте да бъдете мъдри.
+
−
 
+
−
По същия начинъ казвайте: ,,Господи, азъ искамъ да любя14. Жакои казаатъ: ,,Господи, из-пълни душата ми съ любовь". Любовьта не иде отвънъ. Свийте юмрука си и кажете: ,,Господи, азъ искамъ да любя". Като свивамъ юмрука си, то значи, че азь искамъ да вл^я въ взсъ лю¬бовьта, та да разберете какво значи тя. Тази година ще свия юмрука си ср^щу всинца ви и по този начинъ ще вл~Ья въ душит% ви това, което никога не сте имали. Това съ принципи, върху които н^ма нуждз да правите никакви разисква¬ния, никакви философствувания. Приложете ги по който и да е начинъ. Ще ви дамъ н^кои методи, които да прилагате, когато нямате успЪхь въ работата си, или по-право за уякчавзне на всичко казано досега.
+
−
 
+
−
За уякчаване на доброд^тельта всЬки отъ васъ пр^зъ тази година ще посади по 10 с%мки отъ сливи, 10 сЬмки отъ ябълки, 10 екмки огь череши и 10 сЬмки отъ круши ; ще ги на¬горите добрЪ и ще ги изглеждате. Яко имате своя градина, ще ги посадите въ нея, ако ня¬мате своя, то въ градината на н^кои ваши по¬знати ; но, ако и тамъ не може, то н"Ькжд"Ь въ гората. Яко искате, може да ги посадите въ кое сандъче или саксия. По този начинъ ще проучите условията за посаждаме и отглеждане на плодни дървета. Яко не може да посадите няколко дръвчета, какъ бихте могли да посадите вашигЬ мисли? Божествениягъ законъ изисква да сте точни въ най малкигЬ н^ща, затова, ако сте колебливи въ изпълнението имъ, нищо н-Ьма да излезе. И всЬко нЬщо иснамъ да вършите доброволно.
+
−
За уякчавзне на справедливостьта ще прилагате следния методъ: прЬзъ годината ще полаете вода на 40 плодни дървета, било въ вашата градина, било въ градината на ваши познати, приятели или въ н^кое лозе, или кж дЪто и дз е другаде. При поливане на дърве¬тата ще свивате юмрука си и ще казвате: ,,взъ искамъ да бжда справедливъ". То значи : както азъ полизамъ дръвчетата, така и Господь ще полива сл^дъ мене. Съ това вие поставяте една солидна основа на вашия животъ, и искамъ да ви науча да служите първо на растенията, а послЪ на хората, защото растенията ще ви оцЪ- нятъ. Човекъ, който е готовъ да полива вода на няколко дръвчета, който е готовъ да изми¬нава за тюсъ по няколко километра пжть, той ще е готовъ и на много хора вода да поднесе. Чо- вЪкъ, който не е готовъ да полЪе нз една че¬реша, той не ще донесе никому другиму вода. Верниятъ въ малкото е веренъ и въ многото. Единъ турчинъ въ Русе, по занятие шивачъ, всЬки день до обЪдъ си шиялъ, а слЪдъ об^дъ л^тно вр"Ьме вземалъ дв^ голЬми стомни, на¬пълва лъ ги съ прЬсна студена вода и тръгвалъ отъ дюкянъ на дюкянъ да черпи хората съ сту¬дена вода. Всички го знаяли за много добъръ, но си казвали, че е малко халосанъ; въ сжщ- ность той се готвилъ за работа, въ живота, а въ бждеще обещава да бжде единъ добъръ ученикъ. Който поднесе една чаша вода на н*Ь- кой жеденъ, ще получи големи бпага на онзи св%гь. Като почерпите никого, кажете; ,,азъ искамъ да бжда справедливъ". Като се черпите единъ другъ съ вода» ще придобиете учтивость, готовность да си услужвате. Като ходите на екс¬курзия, носете по-голЬми манерки, за да чер¬пите повече хора. Като прилагате и изпълнявате това правило, въ .година вр-Ьме ще бждете не¬узнаваеми. А днесъ, като седнете на трапезата, и ви помолятъ да донесете никому малко вода, вие негодувате, че ви безпокоятъ. Вие требва да сте толкова внимателни, че да прЪдугаждате, кому се пие вода, и да услужвате съ готовность.
+
−
 
+
−
Методъ за уякчаване на истината: пр^зъ цялата година да намерите най-малко 40 сжще¬ства онеправдани в*ь и±що или находящи се въ нЪксе нещастие и да ги успокоите въ името на истината. Напр : н^кое д^те е хвзнало пеперудка или насекомо и го измжчва; спрете се и поста- раите се да убЪдите дЪтето, да не разваля крилцата на пеперудката или да не измжчза на¬секомото. ВлЪзете въ н%коя кжща, д-^то мж- жътъ или жената сж онеправдани, намиратъ се вь безизходно положение, никой не разбира т Ьзи огорчени души; спрете се прЪдъ гкхъ и кажете: „Господи, азъ искамъ да бжца истино- любивъ, сир. да вл"Ья истината въ Т1БЗИ души", „Господи, великото благо на живота, тъй си каз- взлъ въ миналото, тъй казва шъ и сега — Азъ съмъ истината" ; ,,ние искаме да работимъ и да внесемъ истината^въ нашигЬ души и въ душит"Ь на нашигЬ ближни". Яко постжпвате така, като ви срещна слЬдъ една гопина, нЬма да ви позная.
+
−
 
+
−
(Беседа, държана па 23. августъ 1919 г., сжбота, вь
+
−
10 ч. и 30 м. пр1ьди пладне).
+
−
IX.
+
−
 
+
−
(Следва втората публична беседа „Козмич- ната обичь", държана на 24. автустъ 1919 г., недЬля, 10 ч. и 30 м. пр^ди пладне, въ модер¬ния теагъръ, гр. Търново).
+

Версия от 22:49, 11 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919


ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ, ОБЩЕСТВЕНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ

Говоря ви за индивидуалния, обществения и духовния живот на човека, не и за политическия, защото той е външна дреха и защото, като разберете трите първи вида живот, вие ще разберете и политическия. Жена, която ражда деца, знае как да си приготви пелените, как да ги ушие. Аз уподобявам политическия живот на пелени. Вложете в душата си следната мисъл: „Планът на вашия сегашен живот е предвиден още преди 250 милиарда години и този план вие не можете да измените.“ Той ще се измени сам по себе си в следващото ви слизане на Земята. Всички ваши съвременни нещастия, несполуки и неразбирания се състоят в това, че вие си правите все нови планове за живота. Престанете да правите това.

Схемата на сегашния ви план на живот седи в Добродетелта, която ще се прояви чрез вашия физически живот – вашето тяло. Последното ще развие всички сили, всички елементи, всички възможности, които ще дадат форма на човешкия дух, форма на неговите прояви – Добродетелта. И тъй Добродетелта представя Земята в нейното твърдо състояние. В духовния свят под твърдо състояние се подразбира всякога резултат, добрите последствия. Правдата представя водата на Земята – каквото е водата по отношение на твърдата почва, такова е отношението на Правдата към човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, втвърдили са се, защото нямат Правда. Жена или мъж, които имат Правда, се смекчават. Дайте на един човек право – не въображаемото, а същественото, което той търси и което му се пада – и той ще омекне. Същото нещо е и с растенията – същественото за тях е водицата. Когато се озлобите един спрямо друг и станете твърди, това тълкувам с липса на влага у вас, на Правда. Откъде ще намерите тази влага – тази Правда? Ще я вземете отвън, от извора, и ще я налеете във вашата саксия. Тази влага се налива през ушите по 1-2-3 капчици и оттам влиза в мозъка. Като налеят тази влага в ушите на жената и Ă кажат: „Слушай, отстъпвай на мъжа си“, жената отива при мъжа си и му казва: „Моля ти се, извини ме“, и с това тя му налива през ушите от същата влага. Мъжът казва: „А, ти наля и на мен вода в ушите“, и Ă прощава.

Най-добрият метод е да отдаваме на всеки човек правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за растенията, за организираните същества, тъй и Правдата е необходима за нашите души, умове и сърца. Без нея растеж не може да има. Всеки, който иска да еволюира правилно, непременно трябва да влага Правда в себе си, в другите, а те – в него. Който не върши това, той е голям престъпник. Схващате ли ме ясно? Когато трябва да кажете правдата, истината, кажете я, макар и Земята да се обърне с главата надолу, дори когато това ви коства и живота. Нима, ако се запали къщата на някого, вие ще я оставите да гори и няма да я заливате с вода, докато не получите разрешение от господаря Ă да гасите? Ще заливате и без позволение, защото, ако не сторите това в дадения момент, цялата къща ще изгори. Много пъти се питате: „Какво ще кажат хората, ако кажа истината?“ Каквото и да кажат хората, заливайте къщата с котли вода и я гасете. Принцип, който няма никакво изключение, е този: поливайте, и свършена работа! Заливайте с вода всяка къща, която гори; поливай с вода всяко сухо цвете; отдавай право на всеки обиден, оскърбен човек! Но какво ще каже светът? Каквото и да каже светът, не мислете за последствията, защото вие страдате от това, че все искате да угаждате на хората, на света. Кажете: „Отсега нататък искам да угодя на Бога.“

Та отсега нататък искам да поливате хората с вода, защото всеки от вас е едно цвете. Във висшия свят вие сте саксии цветя, растения, а мислите ви в духовния свят са рози, карамфилчета, сливи, ябълки, круши и други плодове. В света съществува само едно право – Божественото, а не човешкото. Само с това право ще обърнем света, ще го тикнем в посоката, в която трябва да върви. В света няма никаква сила, която може да се противопостави на този Божествен план, на тази Божествена Правда. Цялото пространство, цялото Небе и всичката Земя са заобиколени с хиляди и милиарди същества, които идат с оръжията си да направят всичко на пух и прах. Това е предвидено. От това, което виждате сега в света, няма да остане и помен – даже и архивите ще изчезнат. В бъдеще ще останат само картини от сегашното. От стария свят няма да остане нищо в Новия – нищо старо няма да влезе в него. Като слушате това, вие ще се изплашите.

Христос казваше на учениците Си: „За да влезете в Царството Божие, вие трябва да се родите изново.“ И когато Никодим запита: „Може ли стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди изново?“, Христос му отговори, че стар човек не може да влезе в утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дете; че старият човек, старият свят, трябва да си замине и че онзи, който иска да влезе в Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да люби, трябва да стане като малко дете, че Царството Божие е за малките деца. Това е великото спасение, великото новорождение за всички.

Любовта е център на човешкия дух, извор на живота. Да любим, значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира от нас. Коя беше онази жена при извора? Самарянката. Христос Ă каза: „Аз ще ти дам жива вода“ – нов живот, който ще извира, чийто извор изтича само от Любовта. Следователно ние трябва да възприемем Любовта или да отпушим старите извори, които сме запушили, иначе ще умрем от жажда. Трябва да превърнем старите извори в нови – от душите ни трябва да извират извори на Любовта. Любовта е свят, без който Духът не може да живее. Ако ме питате какво е Любов, аз я определям така: Любовта е светът, където живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят, който знаят старите мъдреци и Христос, е Любовта. И когато казват, че Бог е Любов, подразбирам същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове.

Друга Добродетел е Мъдростта. Мъдростта означава света на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Когато говоря за Любовта, подразбирам Любов, която означава същината, самия живот. Някои наричат Любовта душа или дух, но и в единия, и в другия случай тя е същината на човешкия живот. В това разграничение Мъдростта представя формите на хармонията, на музиката и на поезията в света. Музиката принадлежи на Мъдростта и всичко, което човешкото ухо и човешкият език могат да схванат, то е нейно. Поезията е дъщерята, а музиката – синът. Затова мъжкият пол е по-груб от женския – момчетата са по-груби от момичетата. Музиката не е тъй нежна, не е тъй деликатна, както поезията; никой инструмент не е тъй нежен, както поезията – все ще направи известни дрезгавини. И тъй, Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които ние сме създали на Земята; затова този свят е достояние на нас. И тъй, Мъдростта съставлява атмосферата, в която живее човешкият дух. Аз ви говоря върху практическата страна на въпроса, върху психологията на този въпрос, а не върху анатомията, нито върху физиологията на менталното поле.

Друга Добродетел е Истината. Тя съставя светлината и топлината на човешката душа и затова я наричат свят на душата. Само в света на Истината може да се намери цената на всички неща. Там се оценява, там се сформира човешката карма. В този свят се намират везните, чрез които се определя какъв ще е бъдещият човешки живот, какво направление и какви сили да му се дадат. Оттам се черпят всички възможности. Когато казвам, че трябва да сте добродетелни, схващате ли какви трябва да бъдат отношенията? Трябва да имате почва, на която да стъпите. Когато казвам, че трябва да сте справедливи, значи трябва да имате влага, която е носителката на живота. Когато казвам, че трябва да сте умни, интелигентни, мъдри, значи трябва да имате атмосфера, която да пренася семената от едно място на друго и да се поливат тези семенца, докато израснат. Когато говоря за Божествената Любов, подразбирам всички възможности, които са скрити във всяко живо зрънце, всички сили, които са скрити във всяко живо семенце. С тези възможности и сили да използвате елементите на външния свят за изграждане на Новия живот. Когато Любовта дойде на Земята, тя дава възможност на всяко семе, на всяко живо зрънце да расте и да се развива. Понеже Истината е светлина и топлина, тя е тясно свързана с Любовта и дава възможност на Любовта да развива скритите сили отвътре навън. Мъдростта оформя тези скрити сили и ги туря в ред и порядък. Приложете тези думи в себе си, доколкото ги схващате. В Писанието се казва: „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Защо? Защото няма почва. Всеки трябва да има основа, върху която да може да гради. Тази почва са Добродетелите. Христос казва, че човек, който няма Добродетели, прилича на онзи, който съградил къщата си върху песъчлива почва. А човек, който има Добродетели, прилича на онзи, който построил къщата си върху канара. Здравата почва е Мъдрост. Ако не сте добродетелни, животът ви ще се събори заедно със зданието и ще ви затисне отдолу.

Взето от „http://beinsadouno.com/wiki/index.php?title=Правилното_разбиране_на_индивидуалния,_обществения_живот&oldid=24771“.