Разлика между версии на „Доведете ми го тук“

Текуща версия към 12:54, 27 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1930 г.

Делата Божии, XIII серия, том III (1930)

10. Доведете ми го тук

35. Беседа от Учителя, държана на 27. април, 1930 г. София. – Изгрев.

„Доведете ми го тук” *)

Това е едно изречение, което мнозина употребяват в живота си. Бащата казва за детето си: Доведете ми го тук. Учителят казва за ученика си: Доведете ми го тук. Съдията казва за подсъдимия: Доведете ми го тук. На онзи, който е направил нещо, за което трябва да отговаря, също се казва: Доведете ми го тук.

Мнозина се занимават с житейските въпроси, но ги изнасят по различен начин, вследствие на което някои въпроси стават ясни, а други – остават в тъмнина. – Защо? – Защото не е намерен начин, по който могат да се изнесат. Не е достатъчно да се каже, че човек трябва да учи; важно е да се покаже начин, как да се учи. Не е достатъчно да се каже, че човек трябва да яде, да печели пари, но важно е да знае, как да яде, как да печели пари. В пълния смисъл на думата, философията подразбира осмисляне на великия път на живота. Ако ние поддържаме една философия за живота и след десетина години изчезнем от земята, без да остане помен от нас, каква философия е тази? Аз не виждам никаква философия в топенето на снега и на леда, в цъфтенето и прецъфтяването на цветята, в бръмченето на пчелите, в бученето на вятъра и на циклоните, в потъването на параходите, в разрушаването на къщите, в раждането и в умирането, в оглупяването, в остаряването и т.н. Къде са старите култури на Египет, Асирия и Вавилония? Къде са величествените египетски пирамиди?

Сега аз говоря на разумните, които искат да живеят добре. Животът има смисъл, когато се разглежда философски, като многократен, а не еднократен процес. Тази е причината, според която природата е определила отношението на човека, както и на всички живи същества към живота, според тяхното разбиране. Благодарение на своите разбирания, понякога човек мисли, че е много умен, а някога, че е много глупав. В друг случай той си мисли, че на сегашната епоха няма подобна. Това отчасти е вярно, защото природата никога не е повтаряла процесите си. Като сегашната епоха, като сегашната раса и като сегашните народи, подобни не е имало и няма да има. Всяка раса, всеки народ, всяка епоха носят нещо ново, различно от това, което миналите епохи са носели. Бъдещите раси, народи и епохи ще носят друго нещо, съвършено различно от това на миналите и настоящи епохи, раси и народи. Например, в предисторически времена народите не са имали такива имена, каквито имат днес. Ние делим днес народите на англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби и т. н. Човек трябва да разбира живота, да знае, защо се е родил на земята и каква работа трябва да свърши.

Един от видните философи на християнството се обезсърчил от живота, не намирал никакъв смисъл в него и решил да се самоубие. Той тръгнал по света да търси място, дето да се самоубие и да намери оправдание на решението си. Като скитал по света, срещнал го един от видните князе на небето, архангел Михаил, престорен на човек, и го запитал: Братко, къде отиваш? – Дотегна ми живота. Имам една философия, която хората не приемат и, според нея, минавам за посмешище пред тях. Всички ми се смеят и ме подиграват, считат ме смахнат. Исках да се прочуя, да стана виден философ, но като не можах да постигна това, отчаях се и реших да се самоубия. Искам да отстъпя мястото си на друг някой. – Ела с мене, казал архангелът, ще те науча на едно изкуство, с което ще се прочуеш толкова много, че и царе ще те търсят. – Да не се подиграваш и ти с мене, да ме считаш смахнат? – Не се шегувам, ела с мене, ще направим първия опит. Ще те науча да лекуваш хората по най-нов начин. Като отидеш в някой дом и намериш, че там има болен, ще кажеш, че можеш да лекуваш. Ще влезеш при болния и ще погледнеш, къде стоя аз. Ако съм при краката на болния, ще се наемеш да го лекуваш. Той непременно ще оздравее. Ще му говориш за Бога, и по този начин ще събудиш жизнените му сили. Ако видиш, че съм при главата на болния, ще знаеш, че не може да се лекува. Тогава ще кажеш, че трябва да отидеш у дома си, да проучиш положението на болния, понеже е сериозно. Щом излезеш, аз ще го задигна. Като се върнеш и разбереш, че е умрял, ще изкажеш съжалението си, че не си могъл да го завариш още жив, да му помогнеш.

Като научил изкуството да лекува, философът се насърчил и тръгнал по света с нова идея. Случило се, че трябвало да приложи първия опит върху един княз. Като влязъл при него и видял архангел Михаил при краката му, той се насърчил и се наел да го лекува. От този момент той се прочул като виден лекар в цялата държава и започнали да го канят навсякъде, да му дават банкети и угощения.

Дошъл денят и на неговото заминаване. Той заболял сериозно и останал учуден, когато видял при главата си архангел Михаил. Като разбрал, защо е дошъл, той започнал да се върти в леглото си, дано архангел Михаил застане до краката му. Така той се въртел в леглото си цели три деня, но както и да се обръщал, архангелът заставал все при главата му. Най-после архангел Михаил казал на философа: Слушай, аз исках да те изпитам. Стани от леглото си да отидем на разходка. – Да не си играеш с мене, де ме задигнеш на онзи свят? – Не се шегувам, ела с мене на разходка. Философът станал от леглото си, облякъл се и тръгнал с архангела да се разходят. Стигнали до една хубава, мраморна чешма. – Хубава ли е водата на тази чешма? – запитал философът. – Опитай я. Като се навел да пие, архангел Михаил застанал при главата му и го задигнал за онзи свят, като оставил тялото му при чешмата. След това те продължили пътя си, но вече в астралния свят. Философът не разбрал, какво става с него, и казал на архангела: Ти не можеш да постъпваш с мене, както с обикновените хора – по друг начин трябва да постъпиш. – По друг начин, именно, постъпих аз. Ти не си вече между живите хора на земята. – Да не се шегуваш пак с мене? – Не се шегувам. Ако искаш да те заведа при тялото ти, да се увериш, че си излязъл от него. Той го завел при чешмата и му по-казал тялото. – Ето твоето тяло; ако искаш, можеш да влезеш в него. – Не искам, тъмно е вътре. Води ме в пътя, по който сме тръгнали. Аз разбирам вече заблуждението, в което съм се намирал.

Съвременните хора имат слабост към тих и спокоен живот. Те искат да минават без мъчнотии и страдания. За обикновените хора това е възможно; обаче, за онези, които се стремят към развиване на своите дарби и способности, които искат да бъдат гениални, това е невъзможно. Не може гениалният да мине без мъчнотии. Колкото по-велик и гениален е човек, толкова по-големи са изпитанията му. Светът се нуждае, именно, от велики, от гениални хора, които са минали през големи страдания. Докато хората не станат гениални, светът няма да се оправи. Простите хора не могат да оправят света. Те не могат даже да разбират гениите, светиите, поради което остават чужди за техните идеи. Тази е причината, дето светът днес се развива по обикновен, прост начин.

Христос им каза: „Доведете ми го тук”. – За кого се отнасят тези думи? – За един болен, когото Христовите ученици не можаха да излекуват. С едно махване на ръка, с една дума, Христос изгони беса от болното момче, което веднага оздравя. – Защо ние не можахме да го изгоним? – запитаха учениците Христа. – Заради неверството ваше – отговори Исус. С други думи казано: Вие не можахте да излекувате болния, защото не приехте учението ми напълно. – Кога боледува човек? – Когато кръвта му е нечиста. Когато венозната кръв в организма на човека се пречисти и стане артериална, той престава да боледува. Кръвта на човека трябва да бъде абсолютно чиста, да не съдържа никакви примеси, никакви чужди елементи, които са в състояние да изменят пътя на неговите мисли и чувства. Ако в кръвта преобладава желязо, то произвежда един род мисли; ако преобладава мед, тя произвежда друг род мисли. Изобщо, всеки елемент – желязо, мед, калай, олово, сребро, злато, произвеждат специфично влияние върху мислите и чувствата на човека. В зависимост от това, какви елементи преобладават в човека, от астрологическо гледище хората се делят на различни типове: земен тип, юпитеров, меркуриев, сатурнов, венерин и т. н. Всеки тип е представител на известни сили, които се съдържат в човека. Колкото по-прост е човек, толкова по-малко планети му влияят. Великите и гениални хора са обикновено смесени типове, т. е. намират се под влиянието на много планети. Те са многостранчиви и широкогръди хора. Всички органи – мозък, дробове, сърце, стомах са съразмерно развити. Съотношението между тях е нормално. Гениалността или светостта на човека зависи от правилното и нормално съотношение между мозъка, дробовете и стомаха му. Мозъкът, дробовете и стомахът са съставени от милиарди клетки, които съзнателно изпълняват своята работа. По отношение на своята служба, те представят химиците в човешкия организъм. Ако човек не се меси в работата им, те биха изпълнили предназначението си по-добре и от най- опитния химик. Не се месете в работата на своите органи, както се месил философът, при когото дошъл архангел Михаил да му вземе душата. Като се въртял ту на едната, ту на другата страна в леглото си, той пак не могъл да избегне от смъртта. Не е лошо да се върти човек, но трябва разумно да го прави. Който свири на латерна, и той върти дръжката й, но равномерно. Има мисли, които приличат на латерни. По стойност те не се различават от самата латерна. Колкото по-музикална е мисълта, толкова по-ценна е тя.

Следователно, който иска да разбира мислите си, трябва да разбира музиката. Музиката взима участие в организирането на човешката мисъл, а оттам и в организиране на неговото тяло. В живота музиката играе роля като лечебно средство и като средство за спояване на частите в едно цяло. В това отношение можете да направите следния опит. Поставете двама болни при различни условия: единият под грижите и надзора на лекари, а другият – сам на себе си, като го съветвате да пее по няколко пъти на ден. Вторият болен ще се излекува по-скоро от първия. Музиката повдига вибрациите на човешкия организъм, а от друга страна събужда жизнените сили. Като знае силата и действието на музиката върху организма, човек трябва да пее при всички условия на живота – като болен или здрав, при мъчнотии, изпитания, страдания. Престане ли да пее, човек е осъден на мъчнотии, страдания и смърт. Животът започва с музика и свършва с прекратяване на музиката. Някой пита: защо трябва да пея?– За да живееш. – Какво ще стане, ако не пея? – Ще умреш. За да не умре, за да бъде здрав, разположен и работоспособен, човек трябва да пее. Мнозина мислят, че само младите моми и момци трябва да пеят. Съгласен съм, че младите трябва да пеят, но какво ще кажете за свещениците, които пеят в църква? Какво ще кажете за войниците, които пеят?

Значи, пеенето е необходимо за всички хора, млади и стари, здрави и болни. Музиката е храна за душата.

Ако със ставането си от сън човек вземе правилен тон в съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието си, всичките му работи ще вървят добре. Не може ли да вземе правилен тон, всичките му работи се спъват. Това се отнася и до обикновения човек, и до писателя, и до поета, и до учения, и до философа . Ако работата на писателя не върви добре, той търси вината в хартията, в перото, в мастилото, в ред външни условия. Не, вината се заключава в неправилния тон, който човек е взел още със ставането си от сън.

Сега, като говоря за музиката, имам пред вид разумните същества, които се ползват от нейните сили, за да управляват света. Като разглеждам музиката като условие за справяне с мъчнотиите, виждам, че на най-големи нещастия се натъкват онези същества, които не пеят и не свирят. Напримър, млекопитаещите са изложени на големи нещастия, понеже са лишени от способността да пеят. Оттук вадим заключението: колкото по-тежки и непоносими са страданията на даден човек, толкова по-малко пее той. Ако започне да пее всеки ден, съзнателно и с любов, страданията му ще се намалят. Ако можете да внесете в ума на страдащия една светла идея, животът му ще се осмисли, и страданията ще изчезнат. Не приеме ли светлата идея в ума си, колкото и да му говорите за нея, той ще казва, че всичко е празна работа. Лесно е да се каже, че това е празна работа, онова е празна работа, но нека каже този човек, какъв е смисълът на живота. Той мисли, че знае много, а като го питат, какъв е смисълът на живота, нищо не може да отговори; какъв е смисълът за съществуването на човешката душа, на човешкия дух, на човешкия ум и на човешкото сърце, и това не знае. Много неща не знаят хората, но, въпреки това, учените правят изчисления, след колко милиони години слънцето ще изгасне; след колко милиони години земята ще изгуби своята енергия, и животът на нея ще се прекрати. Същевременно те доказват, че на луната няма живот. – Отде знаят всичко това? – По известни предположения. Някои учени по-държат, че на месечината има живот. Те съдят това по никакви промени, които ставали там. Тези разногласия във възгледите стават причина за научни спорове. Човек не трябва да спори, но да разглежда планетите като разумни същества, на които има живот. Ако са разумни същества, има живот на тях; ако не са разумни, няма живот.

Това са твърдения, които нито отричаме, нито доказваме. Едно трябва да се знае: ако има живот на планетите, например, на Луната, на Венера, на Марс, на Юпитер, животът на всяка планета ще се различава коренно от живота на Земята. Във всички планети, като отделни организми, съществува голямо разнообразие. Според някои учени, жителите на Марс са били с по-низка култура от хората на Земята. Дали е вярно това, не знаем. Обаче, известно е, че марсианците са войнствени същества. На тях се дължат войните, които стават на земята. Значи, Марс влияе върху Земята така, че предизвиква войните. Всяка планета указва специфично влияние върху Земята и върху отделните личности, вследствие на което се дължи голямото разнообразие между хората.

Сега ние ви навеждаме тези мисли, за да видите, как хората се смущават от някои мисли, които нямат нищо общо с техния живот. Например, някои се смущават от мисълта, че някога планетите ще воюват помежду си, и земята ще бъде победена. Да се смущават от тези мисли, това е все едно, да се безпокои човек, как ще се нареди животът му на старини, или какво ще стане с него след 20– 30 години. Ако от изгряването на слънцето до залязването му ти прекарваш деня добре, отнасяш се с всички хора и животни правилно, и следният ден ще бъде за тебе добър. Ако предният ден не си живял добре, и следният няма да живееш добре. От тебе зависи да си създадеш добро или лошо бъдеще. Затова, именно, казват, че човек сам кове съдбата си.

Като изучава законите на природата, човек дохожда до положение да различава разумните закони от неразумните. Значи, има разумни и неразумни закони, на които се дължат различните явления в природата. Например, съвременните учени са забелязали, че и земята, както всички живи същества, диша. Земната кора се повдига и спада на височина 25 см., т. е. става дълбоко дишане. Значи, един велик, разумен закон регулира дишането на земята и на всички живи същества, които живеят на нея. При това, ако ритмусът в дишането на хората съвпада с ритмуса при дишането на земята, в техния живот настава пълна хармония. Ако ритмусът при дишането на хората не се съвпада с ритмуса на земята, явява се дисхармония в целия живот. И слънцето диша. Това, което учените наричат бури на Слънцето, не са никакви бури, но дишане. Повърхността на Слънцето се вдига и слага, както кората на Земята. Дишането на Земята и на Слънцето е свързано с разумни закони, вследствие на което не може да се обясни по механически начин. Съществуват и органически процеси, които също са разумни, но те се различават от дишането на Земята и на Слънцето, което се управлява от друг род разумни закони.

Сега, не е нужно човек само да вярва, защото, ако вярва в това, което не съществува, той изпада в заблуждения. Друго нещо е, ако той вярва в това, което съществува. Това значи, да се домогне човек до истината. Който не възприема истината, дохожда до положение да вярва в това, което сам отрича. Без вяра в нещо, положително или отрицателно, човек не може да живее. Някои казват, че не вярват в съществуването на Бога. Значи, вярват в несъществуването Му, т. е. те вярват в отричането на нещо. Каква вяра е тази? Каква философия има в отхвърлянето на Бога или в отричането Му? Да отхвърлите Бога, това значи, да отхвърлите Великия или Тихия океан от земята. Можете ли да го отхвърлите? Не можете. На кое място на земята ще го поставите? Следователно, Бог е такава величина, която никой не може нито да премести, нито да отхвърли. Ние живеем в Него, потопени сме в Него и, каквото и да правим, не можем да излезем вън от сферите на Неговото влияние. Смешно е, когато слушате някой да философства, какво представя Бог. Това е все едно, малкото дете да разисква върху въпроса, какво представя неговата майка и какво нещо е любовта й. Вижда ли детето любовта на майка си? То не вижда любовта, а вижда само проявите й. И това не може да даде представа на човека за любовта. – Защо? – Това, което за едного е любов, за другиго не е. Някой вижда гениалността в даден човек, а друг нищо не вижда. Хора, които се водят от чувствата си, дохождат до различни мисли, до различни възгледи в живота. Обаче, има положения в природата, когато всички хора мислят и чувстват еднакво. Ако няколко души повдигнат една златна топка, която тежи един килограм, не всички ще кажат, че тя тежи точно един килограм: някои ще кажат, че тежи по-малко, други – повече – ще имат различни усещания. Обаче, ако нагорещите тази топка до 1200° топлина, всички хора и животни ще се отдалечат от нея, всички ще имат еднакво мнение. Даже и най-силното животно – слонът, като се приближи до нагорещената топка, веднага ще отскочи настрана.

Христос казва: „Доведете ми го тук”. Сега и на вас казвам: Ако вие не можете да доведете фактите в съзнанието си така, да бъдете искрени пред себе си, да имате ясна представа за нещата, нищо не можете да постигнете. По отношение на това, как възприемат нещата в съзнанието си, хората се делят на три категории: първата категория възприема фактите изведнъж, без да са убедени в тях; втората категория отрича всичко а третата – първо обмисля нещата и, след като се убеди в тях, тогава ги приема.

На първата и на втората категория хора не може да се разчита, защото те са готови да приемат и да отричат всичко. С всичко се съгласяват и на всичко се противопоставят. Дойдете ли до третата категория, на тях може напълно да се разчита. Те се занимават с реалността на нещата. Наблюдават, изучават, съпоставят нещата и тогава ги изнасят пред хората. Каквото каже този човек, казаното се съвпада с действителността.

Днес всички хора искат да бъдат богати, учени, силни, да пеят и свирят добре – с една дума, да бъдат щастливи. Всички хора искат да владеят някакво изкуство, с което да се прочуят. Да владее човек известно изкуство, това значи да прилага известни разумни закони. Всеки е роден за някаква работа; всеки има известно предназначение, което трябва да изпълни.

Сега, като говорим за човека и за неговото предназначение, трябва да го разглеждаме като част от целокупния живот, а не като нещо цяло, независимо от другите живи същества. Ако счупите едно шише, всяко парче е ценно като част от цялото, а не като самостоятелна единица. Щом знаете цената му като част от цялото, вие ще го цените и като самостоятелна единица. Човек е ценен още дотолкова, доколкото е свързан с окръжаващите, както и с цялото човечество. Ще кажете, че вие не виждате съществата, с които сте свързани. Това нищо не значи. Ако не виждате някои неща, това не значи, че те не съществуват. Тъй както сме създадени, някои хора виждат по-далеч, а други – по-близо. Има хора, които виждат и отзад, отпред и отстрани. За тях няма преграда, няма ограничения. Тези хора наричаме ясновидци, т. е. хора с ясно, силно зрение. те виждат и зад преградите.

Един професор по музика правил своите научни опити с една своя ученичка. Това било някъде в Америка. Когато й преподавал, тя виждала всичко, каквото ставало на улицата: какви хора минавали, как били облечени, кой с кого се разговарял и т. н. Щом излизала от стаята на професора, тя нищо не виждала. Ще кажете, че стаята била обърната към улицата. Не, стаята била вътрешна, далеч от улицата, за да не се отвлича вниманието на учениците, когато професорът им преподавал. Значи, когато професорът съсредоточавал ума си, неговата ученичка ставала ясновидка. Щом се отдалечавала от него, тя губела ясновидството си. Значи, професорът и неговата ученичка имали еднакъв фокус на зрението.

Онези, които не разбират законите, ще кажат, че това не е нищо друго, освен халюцинация, или никакво хипнотично състояние. В халюцинацията нещата се преувеличават, не отговарят точно на действителността. Ето защо, за да разберете, доколко фактите са действителни, трябва да ги превеждате. Например, ако разглеждате бълхата под микроскоп, ще я видите крайно увеличена. Това не значи, че тя не съществува. Разликата между бълхата, гледана с просто око и с микроскоп, се състои главно в размерите. Много хора имат способността да преувеличават нещата. Това се дължи на чувството на преувеличаване, което в тях е особено силно развито.

Един българин отишъл в гората да сече дърва. По едно време той чул никакво шумолене между дърветата и като помислил, че това са мечки, веднага се върнал у дома си с празна кола. – Защо не докара дърва? – запитала го жена му. – Остави се, 60 мечки излязоха срещу мене. Като ги видях, уплаших се и се върнах назад. – Не вярвам да са били 60 мечки.– Е, ако не бяха 60, поне 50 бяха. – И това е невъзможно. – Слушай, жена, 40 мечки трябва да бяха. – Не говори такива работи! – Поне 30 бяха. – Пак не ти вярвам. Той намалявал, намалявал, докато стигнал до една мечка. Най-после казал: Да ти кажа истината, никаква мечка не видях, но нещо зашумя между дърветата, и аз се уплаших, като помислих, че е мечка и се върнах назад.

Питам: каква философия може да има при такова преувеличаване на фактите? Каква философия може да съществува при страха, на който хората се подават? Благодарение на големия страх, мнозина заболяват от неврастения. Някой се страхува да остане сам в къщата си. Друг се страхува да мине през някой мост. Трети се страхува от това, че кокошката пропяла, та означавало нещо съдбоносно. Някои пък се страхуват, че тяхното верую не е право, не е съгласно с веруюто на православната църква. Не е важно, какво е вашето верую, но идете в някоя държава, на която веруюто е най-право и посетете затворите, съдилищата, полицията, да видите каква законност, какъв ред и порядък съществува там. Идете в училищата им, да видите, каква култура съществува между образованите хора. Обиколете целия свят, да видите, в какво се заключава правотата на тяхното верую, както и висотата на тяхната култура. Като обикаляте света, вие се натъквате на различни култури, на различни убеждения и отношения. Например, ако отидете в Англия, ще видите, че англичаните са големи скъперници по отношение на времето. Като им дойде някой гост, ако са заети с никаква работа, или са дали на някого среща, те изваждат часовника си, извиняват се на госта и го напущат. Те ценят времето си, затова казват, че времето е пари. Българинът, обаче, пилее времето си. Това показва, че той разполага с много време.

Христос каза на учениците си: „Доведете ми го тук”. С едно поставяне на ръцете си върху болния, Христос направи това, което учениците Му не можаха да направят. По този начин, именно, Христос възстанови авторитета на учението си, което учениците не можаха да направят. Мнозина се бяха разколебали от неуспеха на учениците, но разбраха, че трябва пост и молитва от една, страна, и вяра – от друга, за да могат да изпъдят лошия дух от болното момче.

Днес всички Христови последователи са пръснати по целия свят, в църквите и вън от църквите, но не могат да пъдят лошите духове, не могат да лекуват всички болести. Днес съществуват хиляди лекари в света, определят диагнозата на болните, правят различни операции, но малка част от болните оздравяват. Като правят операции казват, че всичко е свършено добре. Обаче, два-три деня след операцията се явява някакво усложнение, и болният заминава за другия свят. Така постъпват и много проповедници. Те проповядват тук-там, обръщат хората към Бога, но щом дойде известно изпитание, обърнатите се отказват от Бога. – Защо? – Някакво усложнение се явило. Значи, не е достатъчно да вярваш в Бога, но трябва да придобиеш изкуство, с което да си служиш при всички изпитания и мъчнотии. Истински вярващите и духовни хора са реалисти. Каквото знаят, те го прилагат. Затова, именно, казваме: „За предпочитане е да имаш един заек в кошарата, отколкото много зайци в гората”. Единият заек в гората представя онова верую, което внася в ума на човека една светла мисъл, в сърцето му – светло чувство и във волята му – сила, чрез която може да направи едно добро за себе си и за окръжаващите. Това значи, да има човек свещено верую, което може да го крепи във всички случаи на живота.

И тъй, ако искате да изработите едно свещено верую, вие трябва да се откажете от стария живот и от погрешките, които са ви спъвали досега. Погрешките ви представят старите дрехи, които трябва да съблечете. Щом ги съблечете, ще видите, че те нямат нищо общо с вас. Освободите ли се от погрешките си, спрете се върху същественото и неизменното в себе си. Не се спирайте върху това, какво представяте, когато сте между хората, но когато сте сам, и вижте тогава, как мислите, чувствате и постъпвате. Човек може да се познае отчасти, когато остане сам, свободен от влиянието на хората. Не е лошо влиянието на хората, но понякога то е добро за другите, не и за тебе. Ако гласът на една певица обхваща три октави, това е добре за нея. С това тя може да влияе и на другите, да събуди импулс за работа в тях. Обаче, това още не значи, че които я слушат, могат да станат добри певци. Друг е въпросът, ако между тоновете на всички певци има известно съответствие. При това положение, ако всички вземат тона до, ще се чува, като че само един пее. Тъй щото, влиянието между хората е ценно само тогава, когато те си хармонират. Няма ли хармония между тях, те се натъкват на големи мъчнотии.

И тъй, за да поддържате хармонията на живота, вие трябва да избягвате еднообразието. Хармоничният живот е подобен на хармонията в музиката. От гледището на тази аналогия, тонът до, от първата гама представя физическия живот; тонът до от втората гама представя духовния живот; тонът до от третата гама представя Божествения живот. Между тези тонове има известно съотношение. Ето защо, ако човек вземе правилно долно до той ще вземе правилно същите тонове и от по-горните гами. Затова казваме, че ако човек живее добре на физическия свят, ще живее добре и в духовния, и в Божествения. И обратно: ако не живее добре на физическия свят, не може да живее добре и в останалите два свята. С други думи казано: ако човек живее добре на земята, ще живее добре и на небето. И обратно: ако живее добре на небето, ще живее добре и на земята. Някои казват, че могат да живеят добре на небето, но не и на земята. В това отношение те приличат на онзи турчин от Багдат, който се хвалил, че като бил в родния си град, прескачал трапове, широки 20 метра. Някои му казали: Ето, и тук има такива трапове, опитай се да прескочиш един от тях. – Не, само в Багдат мога да прескачам такива трапове. – Какъвто си тук, такъв си бил и в Багдат, отговорили присъстващите.

Мнозина запитват, какво са били в миналото. На всеки, който ми задава такъв въпрос, отговарям: Какъвто си сега, такъв си бил и в миналото. Някой не познава поезията, не знае никакво изкуство, а си въобразява, че в миналото бил княз, философ, учен, поет, или патриарх. Невъзможно е човек да е минал през високо положение, без да запази нещо от това, което е носел в миналото.

„Доведете ми го тук”. Това значи: Доведете всички мисли, чувства и разбирания до съзнанието си, да разберете добре сегашния си живот и да си го обясните. Ще кажете, че познавате човека по неговата външност, по лицето му, по израза на неговите очи. Оттук казвате, че познавате живота по проявите на хората. Нито едното е вярно, нито другото. Човек не може да се познае отвън, нито животът може да се разбере от проявите на хората. Ако искате да разберете човека, да знаете какъв капитал носи, обърнете внимание на неговия мозък. Има една наука, която хората още не познават, тя е тъй наречената „наука за мозъка”. Ако отворите мозъка и наблюдавате промените, които стават с пирамидалните клетки на мозъка и със сивото вещество, ще забележите, че в различните хора – поети, учени, философи, добродетелни и праведни, промените са различни. Мозъкът на всички хора не е еднакво организиран, поради което те се проявяват различно. Изобщо, мозъчните клетки, както и клетките на нервната система на праведния човек се различават от клетките на обикновените хора. Ако тия клетки дойдат до крайно изтощаване, човек се прощава с живота. Задачата на религията и на науката от древността до днес е да научи хората да живеят съобразно разумните закони на природата. Първоначално човек следва тия закони неотклонно, докато дойде до положение да се откаже от тях и взима крива посока в живота. Какво верую, каква наука е тази, от която човек в един ден може да се откаже? Щом може така лесно да се откаже от убежденията си, две неща могат да се предполагат: или убежденията му не са реални, или той не ги разбира.

Едно е нужно на човека: да бъде устойчив в своите възгледи и убеждения. Такива са просветените хора, били те българи, руси, германци, англичани, французи и др. Ще кажете, че просветените хора минават за еретици. Това е криво разбиране. Според нас, еретик е този, който не вярва в законите на великите добродетели – на любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта. Всеки, който вярва във великите добродетели и живее според техните закони, той е просветен, той е правоверен. Само просветеният, правоверният може да направи всичко, каквото пожелае. Който не може да направи това, което говори, той е еретик, той не е правоверен. Ще кажете, че еретик е онзи, който се отеля от общото вярване. Ако общото вярване е правилно, съгласен съм с вашето твърдение, но ако не е правилно, не съм съгласен. Общото верую подразбира един Бог. Ако всички хора вярваха в един и същ Бог, между тях нямаше да съществуват никакви противоречия. Така ли е всъщност? Следователно, щом между хората съществуват противоречия и недоразумения, това показва, че те служат на много богове. Значи, хората са многобожници. Ако всички си служат с една и съща мърка, никакви разногласия няма да се явят между тях.

Съвременните хора се нуждаят от такова разбиране, в което да имат права мярка, с която да определят нещата. Имат ли тази мярка, те могат да чистят и ума, и сърцето си от всички криви мисли и чувства. Ако нямат тази мярка, те се плашат как ще прекарат живота си. Че хората още не са живели, както трябва. Те не са опитали още нито своята любов, нито любовта на своята майка или на своя баща. Те не са опитали още любовта на своя приятел. Те не са опитали любовта и на своя народ. Попитайте великите хора, разбира ли ги някой? Кой народ е разбрал своя пророк, пратеник от Бога? Кой народ разбра великите хора, които се родиха всред него? След смъртта им започват по малко да ги разбират, но докато са живи, никой не ги разбира. Вие се ръкувате с един човек, гледате го в лицето, виждате, че се мръщи или се смее, но не знаете защо прави това, не го разбирате. Аз имам две обяснения за това. Казвам: Този човек се мръщи, гърчи лицето си, защото има болка някъде – болен е. Без да зная това, аз му причинявам болка. Като видя, че някой се засмее, зная, че този човек е здрав, приятно му е, че се ръкувам с него. Следователно, здравият човек е весел и засмян, а болният – тъжен и в повечето случаи намръщен. Човек трябва да наблюдава нещата, да се учи. Един ден дойде при мене един калугер. Аз го погледнах и му казах: Като те гледам сега, мога да ти кажа, колко време се молиш, по колко поклони правиш на ден. – Отде знаеш това, да не си ясновидец? – Не е важно, отде го зная, но мога да ти кажа. По мазолите на пръстите ти познавам, колко поклони правиш. Аз зная, при колко поклони могат да се образуват мазоли, т. е. надебелявания на пръстите. Изобщо, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, от какъвто характер и да са, хвърлят отпечатък върху лицето на човека. Който разбира тези отпечатъци, може свободно да чете по тях.

Сега ще приведа един митически разказ. В древността Бог изпратил един ангел, на име Израел, при една от царските дъщери, да й занесе една книга, по която да учи, как да се върне при Бога. Дълго време тя се молила, да й даде Бог тази възможност, да се просвети и тръгне в правия път. Като дошъл при царската дъщеря, ангелът започнал да я учи, но се влюбил в нея и не могъл да се върне на определеното време на небето, да даде отчет за работата, която свършил. За наказание, другарите му решили да го превърнат в славей и да го оставят на земята още десет хиляди години, да научи урока си. Като прекарвал в гората, славеят пеел, скачал от дърво на дърво, докато един ден срещнал една птичка, подобна на себе си. Той се влюбил в нея, оженили се и си направили гнездо, дето женската снасяла яйчицата си, от които се излюпили малки славейчета. Те заедно отглеждали малките си и ходели да им търсят храна.

Един ден друга женска птичка срещнала славея, влюбила се в него и пожелала да дойде в гнездото му. – Не мога да те приема при мене, жена ми е ревнива, ще се разсърди. – Аз няма да се явявам пред лицето й. Ще дохождам в гнездото ви, когато тя отива да търси храна. Докато се върне майката на малките пиленца, аз ще се грижа за тях, да не бъдат самички. – Не мога да те приема при мене, повторил ангелът. Преди десет хиляди години ме изпратиха на земята, като ангел, при една царска дъщеря, да я уча, а аз се влюбих в нея и останах тук. Веднъж направих една погрешка, повече погрешки не искам да правя. – Толкова погрешки си направил, направи още една за мене. – В такъв случай, ще бъда осъден да остана още десет хиляди години на земята. Щом е така, не прави нови погрешки, но аз ще отглеждам малките, когато жена ти отсъства. Като се върне тя, аз ще се скрия. Значи, две жени отглеждали децата.

Питам: могат ли две жени да живеят при един мъж? – Могат. – Кога? – Когато едната се самоотрече в полза на другата. Втората жена носела червейчета и отглеждала малките в отсъствие на майка им. Като свършила работата си, тя казала на своя възлюбен: Радвам се, че живеете добре. Гледай този път да издържиш изпита си. Втората птичка, която се явила като втора другарка, била също така ангел, който дошъл да изпита славея, научил ли е урокът си, лъже ли се още по жени. Голямото падение на човека се дължи на жената. Пред това изкушение падат и философи, и поети, и писатели, и учени, и проповедници и бащи.

Следователно, две жени могат да обичат един мъж, но при условие, да се занимават с отглеждане на децата му, а не с него. С други думи казано: Отхранвайте мислите на поета, но не се занимавайте с него. Отхранвайте мислите на философа, но не се занимавайте с него. Поддържайте правите възгледи на съдията, но не се занимавайте с него. Възприемайте великите и възвишени идеи на видните и знаменити хора, но не се занимавайте с тях.

Христос казва: „Доведете ми го тук”. След като е живял няколко години на земята, човек казва: Дотегна ми вече да живея. – Защо му дотегнало? – Защото не издържал изпитите си. Срещнала го една птичка, възлюбила го и пожелала да остане при него. Той я погледнал, но в очите й се виждало друго нещо – жената. Когато иска нещо, жената дава вид, че е честна, морална. Тя иска да каже, че няма лоши намерения. Така постъпват обикновените хора, но който иска да разбере живота, трябва да знае, че ако лъже, и него ще лъжат – нищо повече. Ако постъпват нечестно, и към тебе ще постъпват нечестно. Всеки, който прилага лъжата в живота си, сам ще се натъкне на нея. Всеки човек трябва да обича, това е в реда на нещата. Ако носите любовта в себе си и погледнете един болен, той трябва да стане от леглото си и да оздравее. Какво правят момците? Погледнат една здрава мома, но след време тя заболява. – Защо заболява? – Погледът им не е чист. Те носят отрова в себе си. Днес мъже и жени се женят, но след време се разболяват. – Защо? – Има нещо дисхармонично между тях. Единият или другият не е определен да се жени. Когато момъкът или момата са дали обещание в някое светилище да не се женят, не трябва да нарушават обещанието си. Който наруши обещанието, наказва се със смърт. За всяко нарушаване на обещания, дадени пред Бога, следва смъртно наказание.

Като слушате примера за ангела, който влязъл да живее в славея, ще кажете, че това е невъзможно. Наистина, всяко нещо, което науката не може да обясни, минава за невероятно. В такъв случай, много неща минават за невъзможни, обаче, това са факти. В Казанлък една баба, около 85 – 90 годишна, разправя една своя опитност, която имала на младини. Когато била мома още, в нея се влюбил един млад момък, когото наричали змей. Обаче, тя се влюбила в друг и се оженила за него. Змеят не могъл да я забрави и да се откаже от нея и решил да замине за Херцеговина, дето наскоро се обявило въстание. Преди това, той я срещнал, спрял я и й казал: Слушай, не мога още да се помиря с положението си, но не искам да убия мъжа ти, да направя престъпление, затова заминавам в Херцеговина. На края на града има едно изворче, по него ти ще познаеш, жив ли ще се върна, или ще бъда убит: докато изворчето тече, аз ще бъда жив. В който ден изворчето пресъхне, ще знаеш, че аз съм убит. Както казал, така станало. Известно време изворчето текло. Обаче, един ден тя видела, че пресъхнало. Тогава тя си казала: Отиде един живот!

Това са явления, които могат да се обяснят по психически начин. Те нямат нищо общо с физическите или механически явления. Когато хората се справят със своя вътрешен страх, те ще могат да обяснят тези явления. Днес те се страхуват да не излязат вън от рамките на науката и признават само тези явления, които науката може да обясни. Щом не може да обясни известни явления, те ги отхвърлят.

„Доведете ми го тук!” – Защо Христос поиска да доведат болното момче при Него? – За да го излекува в името Божие и да покаже на хората, какво значи вяра в Бога. Да вярвате в Бога, това значи, да живеете така, както Той живее, да любите така, както Той люби. За такива хора, именно, Христос казва: „Доведете ми ги тук!” Следователно, всеки човек, когото Бог е изпратил до тебе, това е една овца, която ти трябва да учиш. Ако приложиш истината по отношение на нея, ти се повдигаш; ако приложиш лъжата, ти сам се унижаваш. Най-великото и красиво нещо е човек да говори истината. И когато говори, и когато мълчи, той може да прилага истината. Това е истинският човек: и като говори, и като мълчи; и когато спи, и когато е буден, всякога трябва да говори истината. Като правех своите френологически изследвания, аз веднага познавах, кой човек говори истината, и кой не говори истината. По движенията на ръцете и на краката, по движенията на мускулите на лицето, на устата, на очите се познаваше, кой човек е добър и кой – лош. Мускулите на лицето на добрия човек са меки, спокойни. Той е всякога усмихнат, доволен, благодарен, че живее на земята. Каквото и да му кажете, не се обижда. Христос казва: „Доведете ми го тук!” Ако сегашните хора отидат при Христа, на небето, те ще искат от Него да им определи диагнозата, за какво са способни, какво могат да направят. Не, който отиде на небето, трябва да занесе нещо готово, което е изработил на земята: ако е поет, трябва да напише едно хубаво стихотворение; ако е музикант, трябва да изсвири едно хубаво музикално парче; ако е архитект, трябва да изработи един хубав модел. Изобщо, всеки трябва да занесе нещо изработено, и то оригинално, да се отличава от работите на всички хора. Ще кажете, че обичате Бога. Като Го обичате, трябва да занесете нещо от това, което сте работили на земята.

Сегашните хора изразяват любовта си с откъснати цветя. Когато искат да покажат, че обичат някого, че са доволни от него и му благодарят за нещо, те му носят откъснати цветя. Значи, сегашната любов е любов на откъснатите цветя. Тази любов е безплодна, нищо не ражда. Ако момъкът занесе на момата букет от откъснати цветя, тя има право да върне този подарък като лош символ и да му каже да го замести с една саксийка с живо цвете, което има условие да расте и да се развива. Не е добре да късате цветята. Не е добре да режете живите клончета на дърветата. По този начин вие осакатявате дихателната им система. Ако искате да режете клончета, режете сухите, а не живите. Това не значи, че дървото трябва да расте нависоко, но да има повече листа и клончета. Колкото повече листа и клончета има едно дърво, толкова по-добре за него. Колкото повече идеи има човек, толкова по-добре за него. Англичаните казват, че човек трябва да има само една свещена идея. Право е, човек трябва да има само една основна, свещена идея, но същевременно трябва да има още много идеи, които да се движат около основната, да я допълват. Човек трябва да се интересува от всичко. Който иска да се развива, трябва да се интересува от всичко.

Сегашните възпитатели искат да повдигнат младото поколение, но си служат с отрицателни методи. Те казват: Това не правете, онова не правете, не пийте, не се смейте, не играйте, не говорете много и т. н. След всичко това се чудят, защо нямат добри резултати. Ние прилагаме положителни методи при възпитанието и казваме на хората, какво да правят, а не какво да не правят. Ние им казваме да пият, колкото искат, но от най-хубавата, планинска вода; да ядат, когато са гладни, но сами да си готвят, да не измъчват окръжаващите; да говорят, колкото искат, но разумно и на място; да пеят, да играят, да се смеят, да скачат, да се радват, когато са проявили доброто. Някой ще седне да яде и да пие за сметка на другите и ще каже, че всички хора са братя. Какво братство и равенство е това, когато един взима всичкото имане на баща си, а на другите нищо не остава? Братство и равенство подразбира, всички да вземат участие в благата, на всеки да се даде припадащата част, и след това всички да се впрегнат на работа Това наричаме ние братство, това наричаме култура.

Някои казват, че ще преживеят, както и да е, на земята, та като отидат на небето, тогава ще мислят. Не е така. Бог е навсякъде – и на небето, и на земята. Следователно, както живеем на земята, така ще живеем и на небето. Животът е един и същ навсякъде, само че онези, които имат пред вид целокупния живот, трябва да живеят по един и същ начин и между хората, и между ангелите. Хората слизат на земята, качват се на небето, да научат нещо ново. Добре е, когато човек съзнателно слиза и се качва, но страшно е, когато пада. Първото наричаме слизане и възлизане, а второто – смърт и раждане. Човек може да се ражда и на небето, и на земята; също така той може да умира и на небето, и на земята. Докато живее разумно, човек се ползува от благата на Божествения живот. Той живее в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и за него няма смърт, но възкресение.

И тъй, който иска да се развива правилно, трябва да се въодушевява от светлата идея, че Бог е Любов и живее навсякъде. Той трябва да държи в ума си мисълта, че човек може да има чисти и възвишени мисли и чувства и да се подтиква от своята разумна воля, да постъпва всякога право. Който е господар на своите мисли и чувства и може да служи на своята разумна воля, той е истинският човек; той е човекът, който ще се роди в бъдеще и ще носи светлата идея за братство и равенство между хората. Сегашните хора пък трябва да се съблекат от своите стари възгледи и разбирания и да приемат новото. Те трябва да се освободят от досегашния си морал. Ако не са готови да приемат новия морал, поне да проявят човещината си. Думата „човещина” е по-силна от сегашното понятие за морал. В сегашния морал влиза и лъжата, а човещината изключва всякаква лъжа. Обаче, новият морал изключва всякаква лъжа, бяла или черна. Той подразбира жертва, направена от любов и високо съзнание.

„Доведете ми го тук”. Това значи: Възстановете в себе си онова верую, да можете да докажете пред всички, че вярвате в Бога, че имате Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Ще кажете, че Христос може да направи всичко. Не е важно, какво може Христос да направи; важно е, какво вие можете да направите. Христос лесно може да оправи света. Важно е, как ние можем да го оправим. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. Станат ли едно с Бога и с Христа, те ще станат нов народ, между който ще се възцари Божията Любов, Мъдрост и Божията Истина. Тогава ще дойдат новите учители, новите майки и бащи, новите управници, новите господари и слуги.

Новото ще дойде в света по естествен път.

„Доведете ми го тук!”

35. Беседа от Учителя, държана на 27. април, 1930 г. София. – Изгрев.

• Матея 17:17