Разлика между версии на „Зарадваха се учениците“

Текуща версия към 11:31, 20 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1927 г.

Мнозина казваха, X серия, I том (1927)

3. Зарадваха се учениците

Беседа от Учителя, държана на 18 септември, 1927 г., София. – Изгрев.

„И това като рече, показа им ръцете и ребрата си. И зарадваха се учениците, като видяха Господа.“ /Йоана 20:20/

В прочетената глава има ред важни положения, които са свързани в едно цяло. Смисълът па живота седи в цялото. Частите на каква и да е величина са израз на цялото. Следователно, животът на частите зависи от живота на цялото. Това е важно положение, което трябва добре да се схване, за да се осмисли целокупния живот. Ако животът на съвременните хора се е обезсмислил, то е по единствената причина, че те искат да живеят извън цялото, което е невъзможно. Ако човек се откаже от цялото, което представя реалността или разумността в живота, той неизбежно ще дойде до положението, в което се намират съвременните общества. Днес всички учени и философи, поети и музиканти, художници и артисти, всички считат обществото за идеал, за някакво божество. Ето защо, всички искат да имат доброто мнение на обществото, а ние виждаме, че от каквито индивиди да е съставено това общество, то има свои дефекти, свои недостатъци. Кажете, например, можете ли да прекарате с един човек от това общество 20 години на едно място. без да се скарате, или да си кажете една лоша дума? Значи, хората, които съставят обществото, не са светии, вследствие на което не трябва да се боготворят. Идеята, че обществото трябва да се зачита, е права. Обществото е израз на високо съзнание. Когато някой човек излиза от името на известно общество, той мисли, чувствува и действува по-високо, отколкото, ако би се проявил от свое име. Например, от името на някое общество той може да постъпи справедливо, без да обича правдата. Защо? Нещо го заставя да постъпи така. Казвате: Как е възможно разумен човек да постъпва по нечие давление? Ако дадете наклон на водата, и бистра, и мътна да е тя, и двете води ще вървят в едно направление, и каквото срещнат на пътя си, ще постъпят по един начин. Ако запитате водата, защо тече в тази посока, тя ще каже, че така желае. Не, това не става по нейното желание, но наклонът, който е даден на водата, определя посоката на движението й. Водата ще бъде много мирна, ако тече по хоризонтална посока. Това е положение, което няма нищо общо със самия живот. Явленията в живота и природата стават ясни само тогава, когато са във връзка със самите нас. Човек може да възприеме лесно всяко нещо, което носи светлина за ума, топлина за сърцето и свобода за волята.

„Показа им ръцете и ребрата си." Какво нещо е ръката? За онзи, който не се занимава с устройството на ръката, с формата й и с нейните линии, тя нищо не представя. Обаче, за онзи, който се занимава с науката за ръката, по-красив, по-добре устроен уд от нея няма. По красота и по изящество няма друг уд в човешкия организъм, подобен на ръката. Някой може да намира дефекти в устройството на ръката, но те се отнасят до деформираните ръце, до ръце, които са се отклонили от правилната форма на ръката, която природата първоначално е създала. Красотата на един уд не седи само в неговата съвършена форма, но и в приложението на този уд. Ръката представя историята на човечеството. Всичко, което миналите и сегашни култури са създали, е отбелязано на ръката. Като изучават формата на ръката и линиите по нея, съвременните хиромантици и досега още не могат да се произнесат, кога е създадена линията на живота. Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота, но хиромантиците не знаят нищо по този въпрос. След това дойде нова култура, нова епоха, която създаде линията на сърцето. Най-после дойдоха нови хора, интелигентни, умни, които създадоха нова епоха, плод на която беше създаването линията на ума. Значи, три важни линии има на ръката: линиите на живота, на сърцето и на ума. Докато Христос беше на земята, Той внесе едно малко подобрение в съдбата, в щастието, или в тъй наречената сатурнова линия. Мнозина запитват: С какво се занимаваше Христос на земята цели 33 години? – Той внесе корекции, подобрение в линията на съдбата. Тази линия минава през средата на ръката, по направление на средния пръст. Който не познае, какво е направил Христос, като е живял на земята, нека погледне линията на съдбата си и да чете – там е написано всичко. У някои хора тази линия липсва; у други е добре начертана, а у трети едва сега Христос я пише. Голямо нещастие за човека е да няма тази линия на ръката си. Такъв човек е изложен на големи мъчнотии и неприятности в живота: той трябва да работи сам, без приятели, да преодолява условията на гъстата материя. Всичко това не говори добре за хора, които нямат тази линия. От изследванията, които съм правил върху ръцете на българите, дойдох до заключение, че те трябва да работят много върху сатурновата линия, която е доста къса. Другите три линии съществуват у тях, но са значително деформирани; и те трябва да се изправят.

„Показа им ръцете си". Какво искал да каже Христос с показването на ръката си? Той искал да покаже, каква корекция е направил в трите линии, а главно в сатурновата линия. Как мислите, коя ръка е показал Христос, дясната или лявата? По този въпрос и досега има спор. Аз мисля, че Той е показал лявата си ръка. Лавата ръка е царската ръка. Тази ръка дава разпореждания, като царица, а дясната служи, изпълнява, затова е по-развита. Мнозина казват: Какво може да направи лявата ръка? – Много може да направи тя. Привидно дясната ръка върши много работи, но по-важна е лявата, която издава заповедите. Лявата ръка стимулира, а дясната – изпълнява. В живота важни са стимулите.

За изяснение на последната мисъл, ще приведа един пример от живота. Срещате един млад момък, ходи изпокъсан, невчесан, от нищо не се интересува. С майка си и баща си е груб, не им помага в работата, ходи натук-натам без работа, не му се живее. Не се минава много време, срещате същия момък, но вече добре облечен, спретнат, косите гладко вчесани, интересува се от наука, учи, чете, доволен е от живота. Защо? Заинтересувал се е той от някоя ръка. Дето ходи, каквото прави, все за тази ръка мисли. Красива е тази ръка! Особено красива и интересна е лявата ръка. Защо се е заинтересувал от тази ръка? Защото от нея изтича нещо хубаво. Хората го гледат, смеят му се. Не, не е за смях това. Когато пипнете ръката на някой човек, вие засягате цял свят. Казвате: Какво интересно има в ръката? Женска или мъжка ръка, все едно – ръка е това. Не е достатъчно да се произнесете само, че това е ръка, мъжка или женска. Като се каже женска ръка, пред очите на учения човек се разкрива ц-ял свят – възвишен, Божествен свят, на който лявата ръка е изразителка. Този свят свързва човека с любовта. Като се каже мъжка ръка, пред учения се разкрива друга страна на Божествения свят – светът на мъдростта, чийто изразител е дясната ръка. Следователно, ако се докоснете до лявата ръка на човека, вие се свързвате с любовта, от която соковете на живота започват да текат и към вашето сърце. Ако се докоснете до дясната ръка на човека, вие се свързвате с мъдростта, която внася нова светлина, нови идеали във вашия ум.

Казвате: Това са младежки работи! – И младите, и старите еднакво горят. Когато искат да се посмеят на старите хора, българите казват: „Старо бунище като се запали, мъчно се гаси ". Какво означава това? Когато стари въглища се запалят, лесно горят, понеже процесът на овъгляването в тях се е извършил напълно. Младите, новите въглища, не горят добре, защото не са напълно овъглени. Когато хората казват, че сухите дърва, или сухите въглища горят лесно, тук се крие друга идея. Не горят сухите дърва, но животът гори. Дето има пълно горене, то е признак на нормален, добре развит живот; дето горенето е непълно, то е признак на ненормален живот, и тогава казваме, че сухите дърва горят. Щом сухите дърва почнат да горят, работата на хората се е свършила вече. Ако съвременните хора разбираха смисъла на живота, те нямаше да се нуждаят нито от дърва, нито от въглища. Който води добър, нормален живот, той ще може да се ползува от топлината, която се развива при храненето и нямаше да се нуждае от дърва и въглища за отопление. Сега, като не живеят правилно, хората се чудят, как да си доставят повече дърва и въглища, за да се отопляват през зимата.

„Христос им показа ръцете и ребрата си ". Велико нещо се крие и в човешките ребра! В създаването на ребрата се чете цяла история. Мнозина се запитват, защо е създаден така гръдния кош. – Как трябва да е създаден? Който не разбира законите на природата и пътищата, по които тя работи, той не вижда дълбокия замисъл, по който тя твори и създава. Всичко, което природата е създала, е осмислено. За учения и камъните, и долините, и върховете, и растенията, и животните имат смисъл. По тия неща той чете, учи, намира големи закономерности. Всеки планински връх отговаря на известни центрове. Те пък отговарят на известни положения в слънцето. Всички промени, които стават на земята, зависят от промените в слънцето. Като казвам, че и в слънцето стават промени, ще се заинтересувате, на какво се дължат тия промени. Няма да се спирам върху този въпрос, но казвам, че причините за измененията, които стават на слънцето, са съвсем различни от тия за промените на земята. Едно е важно да знаете: материята е подложена на постоянни промени. Щом материята се изменя, едновременно с това се изменя и разумния живот. Щом разумния живот се изменя, и условията на живота се подобряват. Всичко в живота се стреми към вътрешен израз.

„ И зарадваха се учениците, като видяха Господа." Защо Христос се яви на своите ученици? Всеки казва: Какво мога да направя аз, като човек? Казвам: вън от цялото, частта не може да се прояви. За да се прояви, човек се нуждае от общество; обществото се нуждае от народ; народът пък се нуждае от цялото човечество. Ако човечеството иска да се прояви, то се нуждае от свят, още по-висок от своя. Значи, в света съществува зависимост, както между всички явления, така и между всички величини. Разумният човек схваща тази връзка, тази зависимост, която съществува в Първичната Причина. И в този смисъл, всеки човек счита, че той представя последната нишка или последната халка от общата верига. Оттук изваждаме следния закон: когато съедините двата края на една верига, образува се едно вътрешно течение на сили. Ако съвременните хора разбираха този закон, те лесно щяха да изправят своя живот. Едно се иска от човека: да държи връзката си с цялата верига. Ако се обърка в мисълта, или в чувствата си, той се отказва от тази верига, и трябва да мине дълго време, докато отново заеме първото си място. Когато човек умре, той отпуща ръцете си, откъсва се от веригата на цялото и казва: Свърши се с мене! Няма какво повече да се прави. След това домашните му кръстосват ръцете, или ги спущат надолу, но каквото и да правят с него, това е изкуствено положение. Който иска да започне някаква деятелност, той трябва правилно да постави ръцете си, и то така, че през лявата ръка да минават теченията на сърцето, а през дясната – теченията на ума. Само по този начин може да се прояви мощното в човека, което да му отвори път към светли идеи, с помощта на които да работи и да се развива. Оттук вадим заключение: успехът на обществото зависи от неговите индивиди. Ако индивидът е свързан с цялото, той ще укаже влияние и върху човечеството, като цяло. Когато слезе на земята, Христос беше свързан с онова велико, мощно цяло, което писа върху човешката ръка. За нас е интересна не само човешката ръка, но и нейните пръсти. В това отношение, всеки човек, всяко общество и всеки народ имат много още да работят. Голямо изкуство е човек да си извае красива ръка!

Сега, аз засягам мимоходом хиромантията. Тя е наука, която показва скритите условия в ръката. С частите на ръката се занимава не само хиромантията, но и астрологията. Хиромантията се занимава главно с физическата страна на ръката, а астрологията – с физиологическата. Значи, хиромантията и астрологията разглеждат физическата и физиологическата страна на процесите, които работят в целия космос. Често вие чувствувате, че животът ви се е обезсмислил. Защо? По единствената причина, че между вашите и Божествените мисли и желания няма връзка. И в любовта на съвременните хора няма връзка. Двама души се обичат, но защо се обичат, и те не знаят, нямат връзка помежду си. За да обичаш някого, ти трябва да имаш определена цел. Всяко нещо, което правите, трябва да бъде с точно определена цел. Вие трябва да знаете, защо го правите. Например, когато Христос показа ръката си на своите ученици, Той имаше строго определена цел. Като им показа ръката си, Той ги запита: Можете ли да четете по линията на съдбата? Какво нещо е съдбата? Съдбата е изразена чрез сатурновата линия. Тя представя Божията благодат, която иде отвън. От две хиляди години насам се говори за тази благодат, за спасение чрез вярата. Съвременните християни не подозират нищо за тази линия. Те четат стихове след стихове, глави след глави, но никой от тях не се е заел да чете по ръката си, да види, доколко е разбрал Писанието. Разбирането на Писанието зависи от правилността на тази линия. У някои хора линията на съдбата е добре очертана на ръката, а у някои е скрита, дълбоко заровена в земята, като някое семе, покрито отгоре с дебел пласт тор. За да могат светлината и топлината да влияят върху това семе, да може да расте и да се развива, част от този тор трябва да се изхвърли настрана. При това ново положение, семето може да се развива правилно. Това показва, че семето не се нуждае от много тор. В този смисъл, някои хора се стремят към големи богатства, но тия богатства не са нищо друго, освен излишен тор, от който трябва да се освободят. Малко тор е нужно на човека. Голямото количество тор е онова богатство, от което човек страда. Голямото богатство е една крайност в живота, а недоимъкът е друга крайност . Виждате друго семе, посадено в песъчлива почва, но не може да вирее, няма влага, няма топлина, необходими за неговото развитие. Какво трябва да направите? Ще вземете малко тор и ще турите върху него. Значи, за да може първото семе да расте и да се развива правилно, трябва да се отнеме част от неговото изобилие, от неговото богатство. За да може второто семе, което е поставено при бедни, оскъдни условия, да се развива правилно, трябва да му се даде от изобилието на първото семе. Богатството и сиромашията, взети в умствено и сърдечно отношение, са две условия в живота, които трябва разумно да се урегулират. Когато умът на човека е богат, трябва да се вземе от неговото изобилие, от неговото богатство, за да се натори сърцето; когато сърцето на човека е богато, трябва да се вземе от неговото изобилие, за да се натори ума. Следователно, нито сърцето може да се развива без наторяване, нито умът може да се развива без наторяване.

И тъй, когато се говори за любовта, ние разбираме подобрение в съдбата на човешкото сърце. Само любовта е в сила да подобри състоянието на сърцето. Не е достатъчно само човек да има опитности, но той трябва разумно да използува тия опитности. Съвременните хора са така вкиснати, че богати и бедни, учени и прости, всички са недоволни от живота. В себе си не вярват, в ближните си не вярват, в Бога не вярват – какво друго може да им се даде? От кого могат да получат нещо? Истинската вяра подразбира положение, при което човек да не се разколебава в своите убеждения, да не губи упованието си в Бога. Какво виждаме в живота? Докато е здрав, човек вярва в себе си, вярва в ближните си, вярва и в Бога; щом се разболее, той изгубва вярата си. Силен във вярата си е онзи, който, като легне болен и умира, може да каже: Аз няма да умра! Ще живея заради Бога, за Неговото велико име, да Му служа и да се радвам на всичко, което Той е създал! Не е достатъчно само да изговори тия думи, но като ги каже, да стане от леглото си. Този човек се намира в положението на акробат, който минава по тънко въже. При тежки изпитания вярващият минава по косъм, но той трябва да каже: Аз ще мина по този косъм благополучно! Ще кажете: Ние искаме научни данни по това. – Животът не се поддържа с научни данни, но със следната велика аксиома: Бог живее в света, следователно, и аз живея. Докато спазвам Божиите закони, мога да се радвам на живота, който Бог ми е дал. Щом човек поддържа тази аксиома в себе си, той ще има Божието благоволение. Докато дава път на Божественото в себе си, човек всякога ще има Божията подкрепа. В който момент се откаже да работи, и плаче като малко дете, което иска да подчини майка си, да му даде, каквото то желае, той вече се е отклонил от правия път на живота. Който иска да подчини Божественото на личното, на човешкото в себе си, той се е индивидуализирал, а едновременно с това е взел кривия път в живота.

Следователно, новият живот изисква всички хора да се подчинят на великия закон на Любовта. За да се проявява правилно, животът трябва да има за тил Любовта. Ако животът не подразбира Любовта, той е безсмислен; ако светлината не подразбира знанието, Мъдростта, тя е безсмислена; ако свободата не подразбира Истината, тя е безсмислена. Съвременните хора искат да живеят добре. Как могат да живеят добре без любовта? Те искат да имат светлина, знание. Как могат да имат светлина, знание без мъдростта? Те искат да бъдат свободни. Как могат да бъдат свободни без истината? В това седи смисълът на живота, в това седи великият стремеж на човешката душа. Ние можем да бъдем свободни само тогава, когато даваме свобода и на другите. Ние можем да бъдем обичани само тогава, когато обичаме всички хора, всички живи същества. Който не люби всички, той не може да бъде обичан, не може да има любов в себе си. Казвате: Може ли да се обича лошия човек? И лошия човек може да се обича. – Как? Ще се обича доброто в него, а не лошото, не недъзите му. В това отношение, всеки човек, и най-лошият, и най-престъпният, имат нещо добро, красиво в себе си, което заслужава да се обича. Лошото не представя човека, нито пък има нещо общо със самия живот. Де е човекът тогава? Ще отговоря със следния пример. Вие претегляте три хиляди килограма розов цвят и го туряте настрана; виждате, че той представя един голям куп. Дали сте по-близо, или по-далеч от този куп, вие усещате неговата приятна миризма. Питам: целият куп ли мирише? Не, само една малка част от това количество роза е причина за миризмата. За да се извади онова вещество, което е причина за приятната миризма на розата, всички тия цветове трябва да се варят с вода, докато се извлече едва един килограм розово масло. Значи, тук е важен нектарът, който се е съдържал в цвета. Всичко, което остава след отделянето на маслото, се изхвърля навън, като непотребно. Такова нещо представя човекът Всички негови слабости, недъзи, пороци не са нищо друго, освен непотребното от розата, което остава след отделяне маслото от нея.

Казвам: многото, което човек има в себе си и мисли, че може да разчита на него, е излишно. То се равнява на три хиляди килограма розов цвят. Достатъчно е той да подложи това голямо количество розов цвят на нагряване с вода, за да види, колко ще изкара от него. Колко и какво ще извади от тия три хиляди килограма? Само един килограм, но чист нектар, фина материя. Значи, единият килограм само е важен в човека. Този един килограм представя същинския човек. Всичко останало ще се изхвърли навън, като непотребно. На всеки човек е дадена задача, да се освободи от излишния багаж. Това се отнася и до богатството, и до знанието. Мнозина мислят, че много знаят, но те трябва да поставят знанието си на нагряване с вода, да го преварят и да видят, колко есенция, т.е., колко чисто знание ще изкарат от него. Ако запитате някой съвременен човек, който мисли, че много знае, какво може да ви каже за произхода на живота, той ще свие рамене. Ако го запитате, отде е дошъл, ще ви каже, че е дошъл от някоя планета, От коя планета, именно, е дошъл? – От някоя планета на слънчевата система. – И това още не се знае, дали е така. Друг пък ще отговори неопределено: Животът е дошъл отнякъде, той е произлязъл от Бога. Това показва, че много хора разглеждат този въпрос от материалната му страна. Те търсят живота извън тях. Те търсят живота във въздуха, във водата, в храната. Когато въздухът влезе в дробовете и в мозъка, той им дава нещо, но същевременно ги разваля; когато водата влезе в стомаха, тя дава нещо, но същевременно го разваля; когато храната влезе в стомаха, тя дава нещо, но и взима нещо, вследствие на което го разваля. Питам; може ли да се нарече мисъл онази, която разваля мозъка? Може ли да се нарече вода онази, която разваля стомаха? Може ли да се нарече храна онази, която разваля стомаха? Тъй щото, който мисли, че такъв въздух, такава вода и храна могат да внесат някакво подобрение в живота на човека, той има криви разбирания. Докато хората имат криви разбирания за живота, те ще живеят по стария начин: ще се раждат и ще умират; пак ще се раждат и ще умират, но нищо ново няма да придобият. Това не е живот.

Съвременните хора не вярват в друг живот, освен в този на земята, и казват: Човек се ражда, живее и умира. Защо трябва да се роди и да умре, те не знаят. Животът изразява волята Божия. Бог иска човек да живее, да учи, а той казва: Защо съм се родил, не зная; аз искам да умра! Следователно, раждането показва добрата воля Божия, и затова ние искаме да живеем. Смъртта показва нашата зла воля, нежеланието ни да изпълним волята Божия. Когато човек умира, причината затова е той сам. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен отказване на човека да върши волята Божия, с което изгубва добрите условия за живот. Според мене, самият акт на смъртта още не е смърт; обаче, когато човек изгуби добрите условия на живота, да мисли и да работи, той умира. Такъв човек изгубва смисъла на живота и се поставя в ограничителни условия. Смърт, която освобождава човека от ограничителните условия и му дава възможност другаде да работи, не е смърт. Това е посещение от ангела на свободата, който иде да пререже връзките, веригите на смъртта, да постави човека в условия, при които душата му може да се прояви. „И показа им ръцете си", С това Христос искаше да покаже на учениците си корекцията, която е направил в линията на съдбата. Тази линия показва, че всички хора трябва да живеят в общение помежду си. При този общ живот, всеки човек трябва да бъде толкова умен, да не изгуби благоприятните условия на живота, да прави добро и във физическия, и в сърдечния, и в умствения свят. Всеки културен човек може да направи поне най-малкото добро. Някой казва: Аз нямам пари. – Ти не си длъжен да помагаш непременно с пари. Достатъчно е да изпратиш своята добра мисъл и своето добро чувство към онзи, който се нуждае. Добрата мисъл и доброто желание са малък приток вода към общото течение. Колкото повече се усилва водата, толкова повече и положението на нуждаещия се подобрява. Грамадното количество вода, което пада на земята, е образувано от милиони и милиарди водни капчици, които са дали съгласието си за общ живот. Ако не бяха се съгласили да се съединят в едно, те щяха да се индивидуализират, вследствие на което нямаше да има тези грамадни количества вода, събрани на едно място, каквито днес срещаме навсякъде в природата. Какво може една капка вода сама да направи? В центъра на всяка капка се крие известна сила, която определя нейния път, както и мястото, дето ще падне. Определено е, де ще падне всяка капка: дали на някое растение, дали на земята, дали на някое животно или върху някой човек. Кой разумен човек може да повярва, че водните капки се направляват от съзнателни сили? Който чуе това, ще каже: Празна работа е тази! Питам: ако взема лъка на цигулката си и го прекарам над струните, това движение разумно ли е? Разумно е, разбира се. Когато виждаме две, успоредно поставени релси и над тях се движат вагони, можем да извадим заключение, че във всяка успоредност има разумност. В този смисъл, всяко благо, което търсим, е разумно. Следователно, щом човек счита, че отличителното му качество от другите животни е мисълта, той трябва да мисли право. Щом реши да мисли право, това решение се отразява и върху неговия дух, и върху неговата душа. Като реши да върши волята Божия, той влиза във връзка с умовете на всички хора, които също така вършат волята Божия. Тогава той казва: Аз имам идея. Какво представя идеята? Идеята не е нищо друго, освен присаждане на колективното съзнание в човека, или създаване на вътрешна връзка между съзнанията на всички хора. Когато някой дава, от него става изтичане. В онзи, който получава, става процес на втичане. Ако човек не позволява да става никакво изтичане от него, по никой начин не може да става втичане в него.

„Показа им ръцете си." За пръв път учениците Христови пипнаха ръката Му, посредством което Той направи контакт с тях, като ги благослови и рече: „Отсега нататък, благословен ще бъде оня, върху когото простра ръцете си." Благословението седи в прощение на греховете. На мнозина това може да се вижда чудно, но факт е. Какво става с бедния човек, който Рокфелер е приел при себе си? Положението на този беден се подобрява. Ако Рокфелер не приеме някой беден в дома си, положението му не само, че не се подобрява, но още повече се влошава. От какво зависи един беден да бъде приет от Рокфелера, а друг да не бъде приет? От гаранцията, която носи със себе си. Каква е гаранцията, която може да кредитира човека? Това е неговата ръка. Ако дойде някой при мене да иска пари, аз няма да търся от него никаква препоръка, но ще му кажа: Дай да видя ръката ти. Ако видя върху него повечко тор, ще му кажа: Ти не само, че не се нуждаеш от пари, но имаш достатъчно имоти – ниви, лозя, къщи; следователно, ти не страдаш от нямане, но от голямо изобилие; от голямо лакомство ти си заровил всичките си богатства дълбоко в земята и не знаеш, как да ги използуваш. Едно ти остава: разрови тора, с който си затрупан, изхвърли част от него навън, и като ти олекне малко, започни да вадиш от съкровищата си и да ги използуваш.

Един ден германският император посетил една от евангелските църкви, в която служил един проповедник, забележителен по своето красноречие. Като изслушал проповедта му, императорът останал много доволен от красноречието и вдълбочаването на проповедника, затова, на излизане от църквата, той казал на своя пръв министър, който го придружавал: Този проповедник говори много хубаво, но по всичко се вижда, че е беден човек. Трябва да се възнагради по-добре, да може спокойно да работи. Веднага материалното положение на проповедника се подобрило, но не се минали няколко месеца даже, и красноречието му почнало да се намалява. Две години след това императорът посетил същия проповедник, да чуе още веднъж неговата проповед. Голяма била изненадата му, когато чул проповедникът да говори. От първото му красноречие не останало почти нищо. На излизане от църквата, той пак споделил впечатлението си със своя министър: Днес не ми хареса проповедта. Той вече не проповядва тъй хубаво. Министърът отговорил: „Когато петелът затлъстее, той престава да пее".

В съвременния християнски свят навсякъде се носи следния зов: Ние се нуждаем от хляб, пари, къщи! Като свърши някакво училище, човек веднага започва да мисли за прехраната си и казва: Как ще преживея? Казвам: няма идейни хора в света! Всички казват: Скъп е животът, днес мъчно се живее! Не, това е криво разбиране. Питам: Идвал ли е при вас Христос да ви покаже ръцете и ребрата си? Той казва: „Както ме Отец проводи в света, така и аз ви провождам, да носите Неговото благословение". И наистина, ние не сме изпратени на земята да коригираме света, но да внесем новото, да видим, дали всички дървета са полети. Когато господарят изпраща един от своите слуги на нивата, как ще познае, дали слугата е добър, или не? Ако този слуга облече най-новите си дрехи, тури на главата си новата си шапка, вземе бастун в ръка и напълни чантата си с няколко научни книги, да чете, без да обърне погледа си към неполятите дръвчета, неокопаните картофи и неподреденото лозе, може ли да мине за добър слуга? Господарят ще бъде ли доволен от него? Обаче, ако слугата облече старите си дрехи и отиде на лозето да копае, да полее всички плодни дръвчета и зеленчуци, и след това отвори книгата да чете, той минава за добър слуга. Господарят винаги остава доволен от такъв слуга. Казвате: Ние сме чули тия неща, знаем всичко това. – Като знаете тия неща, приложили ли сте ги? Като сте яли от най-хубавите круши, разбрали ли сте техния език? Всяка круша, всяка ябълка или всеки плод, изобщо, съдържа в себе си една Божествена идея. Като изядете един от тия плодове, вие трябва да възприемете тази идея. На колцина от вас се е запалило сърцето след прочитането на някоя хубава книга, като Библията? Хиляди хора четат и препрочитат Библията, но на колко от тях сърцата са се запалили от Божествения огън? В Библията има много човешки работи, но има и много Божествени. На много хора сърцата са запалени, но горят с дим. Почти на всички хора сърцата са запалени, но навсякъде в света виждаме само дим и пушек.

Казвате: Ние горим. Да, вие горите, но във вас става още непълно горене, придружено с отделяне на много дим. Горенето, което става във вас, не е още онова пълно горене, без никакъв дим и пепел, с бяла, ослепителна светлина. Човешката мисъл е запален огън. Докато от мисълта на човека постоянно се отделя дим и пепел, тази мисъл не може да бъде права. Ако от сърцето на човека, в което любовта е влязла, излиза само дим и пушек, това още не е истинската любов. Лесно е да живее човек с някой ангел на любовта, защото ангелът е силен; всъщност, ангелът ще живее с човека, а не човек с ангела. Лесно е да се живее с Бога, но мъчно е да живее човек с човека. Обаче, само разумният човек може да живее с Бога. Ще кажете, че правите усилия в това направление. Не е въпросът да правите усилия, но всеки трябва да постави в ума си мисълта: Аз трябва да живея, както ангелът живее! Че някои хора не живеят така, това не е важно за мене; щом искам да имам Божието благоволение и съдействие, аз трябва да живея като ангел, да разбирам Божията воля, направо да възприемам Неговата мисъл и да я предавам на света, преди още да е дошъл слугата да ми каже, какво Бог иска от мене да направя. Само такъв човек може да се нарече разумен.

Сега, като ме слушате да говоря така, вие казвате: Голяма привилегия е да дойде Христос на земята, да живее между нас! Питам: нима досега Христос не е дохождал и не си е показвал ръцете на хората? Съвременното човечество се намира в последната фаза на живот, през която са минали Христовите ученици, когато Христос ги извел на планината и се е възнесъл пред тях. Казано е в Писанието, че някои от тогавашните вярващи се усъмнили. Хората и тогава се съмнявали, и днес още се съмняват – човешкото съмнение няма край. Вие можете да се усъмните даже при най-малката погрешка на вашия приятел. Например, ако приятелят ви влезе във вашия дом и премести парите ви от едно място на друго, вие веднага ще се усъмните в него и ще кажете: Той е преместил парите ми с някакво намерение. Ако приятелят ви влезе във вашия дом и се усмихне весело на вашата млада и красива жена, вие пак ще се усъмните и ще бъдете готови да направите въпрос, как е посмял той да се прояви така? Животът на съвременните хора е крайно изопачен. Де остана светостта на душата? Няма защо да се съмнявате. Днес и децата познават измамата; и те знаят, дали ги обича някой, или не. Законът на Любовта изисква съвършено чисти отношения между хората. Идеален мъж е онзи, който никога не се съмнява в онази душа, която го люби. Защо? Защото неговото повдигане зависи от нея. Същото се отнася и до жената. При това, нито жената трябва да казва на мъжа си, че го обича, нито мъжът трябва да казва на жена си. Ако изказват любовта си, техният живот на земята ще се съкрати. Ако мъжът и жената искат да живеят по-дълго време на земята, те никога нищо не трябва да говорят за своята любов. Какво правят съвременните хора? Като се влюбят един в друг, те постоянно говорят за своята любов. Единият казва: Аз те обичам много, без тебе не мога да живея. Готов съм да пожертвувам живота си заради тебе. По тази причина, именно, хората преждевременно заминават за онзи свят. Любовта никога не трябва да се изказва. Тя не трябва да слиза до калта на живота, но да остане завинаги на небето, като небесна царица. Нашият живот пък трябва да бъде израз на любовта. Казвате на някого, че го обичате, но не се минават три-четири деня, и вашата любов изчезва. Истинската любов е израз на Божествения живот. Когато дойде на земята, Христос не каза на ученици си, че ги обича. Само веднъж им каза, че ги обича, след което дойде кръстът, краят на Неговия живот. Той им каза: „ Аз ви възлюбих, и заради тази любов отивам при Отца си". И после, когато се яви втори път при учениците си, Христос им каза: „Мир вам!"

Съвременните хора говорят за любовта, но не я прилагат. Те говорят за живота, но не живеят, както трябва. Едно от качествата на истинския живот е постоянното изтичане и втичане в него. Който иска правилно да разреши своя живот, той трябва да отиде при някой извор, или при някоя чешма, и от тях да научи разгадката на живота. Камъните, от които е съградена една чешма, завинаги остават едни и същи, но водата, която изтича от чешмата, всеки момент бива различна. Красотата и цената на даден извор зависи от водата, която постоянно изтича от него. В този смисъл, и човекът трябва да бъде извор, който постоянно да тече, да извира. Това е необходимо за нашето съзнание. Ако човек заприлича на чешма, на която постоянно турят ключ, да не тече, или на малко езеро, което често пресъхва, неговият живот е изпял вече своята песен. Често софийската вода е мътна. Защо? Понеже тази вода минава дълъг път, и докато стигне до нас, тя се размътва. Значи, ключ на чешмите не трябва да се поставя, и път, през който водата минава, не трябва да бъде нечист. Мътната, нечистата вода определя човешкия морал. Старите българи не поставяли на чешмите никакви кранове, вследствие на което водата постоянно е текла, и всякога е била свежа. Това изисква естественият живот. Под думата „ естествен живот" разбираме живот, който постоянно тече. Сега, дето погледнете в живота, навсъкъде кранове - в науката кранове, в религията кранове, вследствие на това, всички казват: Трябва да отидем на небето, там да завършим своята работа! Това са особени разбирания. Много ангели имаше на небето, но те не можаха да свършат работата си там, и трябваше отново да слязат на земята, да завършат своята работа.

„И показа им ръцете си". С това Христос искаше да обърне внимание на учениците си върху великата наука на ръката. Ето защо, всеки съвременен човек трябва да разглежда ръката си, да изучава главно линията на съдбата. По тази линия той ще прочете не само миналия си живот, но и бъдещия. Когато човек се научи да чете по тази линия, колкото пъти и да дохожда на земята, той ще може да предскаже своето материално, сърдечно, умствено и обществено положение, до което най-много ще достигне. Той ще знае, дали ще бъде учен или прост, богат или беден. Ако бъде учен, ще знае, дали ще се прояви като философ, писател, поет, музикант или художник. Всичко това е написано на линията на съдбата, но малко хиромантици могат да четат написаното по нея. Сегашните хиромантици, които, според мене, минават за ученици на хиромантията, взимат в съображение главно линиите на ума, на сърцето, на живота и други няколко знака, и от тях правят своите заключения Обаче, учителят на хиромантията, като погледне само линията на съдбата, веднага чете. Той чете по ъглите на отклонението, които вижда на тази линия, по ред малки и големи знаци върху нея, и така прави своите заключения. В тази линия той вижда цяла геометрия. Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото космическо течение, този човек е в общение с Бога, той е щастлив и добър. Значи, има случаи, когато линията на съдбата на някои хора съвпада напълно с общите течения на космоса. В такива хора линията на ума и на сърцето са балансирани. Строежът на техните пръсти, очи, вежди е отличен. В тия хора всичко е добре поставено. Когато Моисей е казал „да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, ум, душа и сила", той подразбирал да намериш този, именно, център – центъра на общото космическо течение. Мнозина мислят, че като кажат, да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкото си сърце", че са Го възлюбили. Не е лесно да възлюбиш Господа. Ти трябва да Го възлюбиш с всичкото си сърце, ум, душа и сила. За да се постигне това, от човека се изисква вътрешно знание, да може той да направи опит, който да даде добри резултати. В какво седи този опит? В издържането. Ако при най-големите изпитания, които сполетяват човека, той издържа, без да накърни с нищо своята любов към Бога, това показва, че неговият опит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания или нещастия, които го сполетяват. Например, някой човек става пръв министър, но наскоро след това започват да го гонят, да го преследват, турят го в затвор за никакво престъпление, лишават го от богатства, от слава, от почести и т.н. Ако при това положение той може да издържи, и от позорния стълб, на който са го поставили, повдигне очите си към Господа с думите: «Господи, благослови тия хора! Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил!» – това значи любов към Бога. Когато поставиха Христа на кръста, Той каза „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Прости на тия хора, защото са в невежество. Благодаря Ти за привилегията, с която Си ме удостоил!" В този момент Христос написа на ръката си линията на съдбата. Тя съществуваше до това време, но тогава Той я коригира. С това Христос показа на човечеството пътя към спасението. Мнозина проповядват. „ Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще бъдеш спасен!» Това са буквално цитирани думи, в които няма още живот. Когато Христос показа сатурновата линия на своите ученици, ръцете Му бяха заковани, а ребрата прободени. От коя страна прободоха Христа: от лавата, или от дясната? Едни подържат, че Христос бил прободен в лявата страна, а други – в дясната. Римляните знаеха добре, какво трябва да се направи, за да настъпи смъртта по-рано. Затова те прободоха Христа в сърцето.

„И показа им ръката си", т.е. Христос показа на учениците си линията на съдбата. В тази линия се крие вътрешния живот на човека. Вярата на човека е в ръката на Христа. Материалистът, който не вярва в Бога, нито в своя ближен, непременно трябва да хване ръката на човека, за да повярва. Онзи, у когото сърцето е добре развито, достатъчно е само да види, че някой човек вдига ръката си, за да му повярва. Ако пък и сърцето, и умът в човека са добре развити, достатъчно е да види само леко мръдване на окото на някой човек, за да го разбере и да му повярва. Жива вяра се изисква от хората! Думите, които излизат от устата па човека, са като водните капки. Всяка дума на живото слово, която е свързана с центъра на живота, крие в себе си някое разумно същество. Следователно, разумните същества влизат в думите и ги обработват. Оттук се вижда, че ние живеем в свят, който на всяка крачка е жив. От две хиляди години насам се проповядва, че Христос дошъл на земята да спаси хората, за което пожертвувал живота си. Обаче, от сегашните последователи на Христа не се иска такова пожертвуване. От тях се изисква съзнателна, вътрешна работа върху ума и сърцето, да ги доведе до пълно съгласие с душата и духа. Те трябва да разберат, че това са сватове, които изискват проучване. Не е достатъчно човек да си служи с думи само, да цитира мисли и стихове, но той трябва да знае, че всеки стих е жив; той е семенце, което трябва да се посади в почва, благоприятна за неговото развитие, и да даде плод. Ако всяко семенце се остави в хамбара и не се посади в почвата, да даде плод, то остава ценност без съдържание.

Казвам: всеки трябва да прави опити в това направление, да укрепи вярата си. Христос се яви на някой от учениците си, без да Го очакват. И 6ез да Го видят, те повярваха в Неговото възкресение. Обаче, едии от тях, наречен Тома, не повярва и каза: „Докато сам не видя Христа и не пипна раната Му, няма да повярвам в Неговото възкресение". И затова Христос каза: „Блажени, които повярваха без да ме видят". Това значи: блажени са онези, които не ме заставиха насила да дойда. За невярващите Христос беше заставен да се яви насила, а не по закона на любовта. Като видя Христа, Тома пак не повярва, но Христос му каза: „ Бръкни с ръка в реброто ми, за да повярваш". Неверието на Тома се дължи на обстоятелството, че той беше затрупан отгоре с много тор, и Христос трябваше да изхвърли голяма част от този тор, за да могат светлината и топлината да му подействуват. Когато се освободи от излишния товар, той каза: „Господи, благодаря Ти, че ми помогна да видя светлината, да изляза на белия свят".

Питам: ако Христос дойде днес, как ще постъпи с вас? Когато дойде на земята, между хората, Христос ще вземе от онези, които имат излишък, и ще даде на други, които са в лишение. Когато Христос взима от едни, за да даде на други, това е благословение за всички. Има случаи, когато учителят от едного взима, на другиго дава, но с това той изпитва и двамата. За всички е необходимо вътрешно знание, чрез което да познават сърцата. Всички хора трябва да знаят миналото си, да знаят, де са живели някога, и с какви линии на ръката са дошли на земята. На съвременните хора се проповядва, че трябва да изпълнят своите задължения към семейството си, към обществото, към отечеството и най-после към цялото човечество. Не, най-великият идеал, най-велико задължение на човека е да служи на Бога. Който служи на Бога, той може да служи и на цялото човечество. Да служиш на Бога, това значи да служиш на закона на любовта. Служенето на Бога изключва всякакво подаяние. Който очаква на подаяние, той е извън закона на любовта. Голяма е скръбта на любящия, на разумния човек, когато дойде при него някой да проси. Защо? Защото и без да искат от него, той дава изобилно на всички. Той е извор, който блика непрестанно и подканя всички да пият, колкото могат. Смешно е да дойде някой със своята чашка при този извор и да каже: Моля, дайте ми чаша вода! На кои хора се носи вода? На болните. Когато здравият дойде до извора, той сам, със своята чаша, т.е., с ръката си, която му е дал, ще черпи вода от извора, колкото иска. Ако е у дома си, той може да си послужи с чаша, или със стомна, но щом е при извора, никакви чаши, никакви стомни не му трябват. При какъвто извор и да се намираш, измий първо ръката си добре, и пий от нея. Ръката е носителка на енергия. Направете един опит, да пиете с ръката си направо, да видите, какви резултати ще имате. Измийте добре ръцете си и пийте един път с лявата ръка и един път с дясната. След това направете обратното: първо пийте с дясната ръка, а после – с лавата. На някои от вас ще се види маловажно да правят такъв опит. Питам: не е ли маловажно, като отивате за пръв път в училище, учителят ви цяла година да ви занимава с кукички, с чертички? Ще кажете, че тия неща не са маловажни, защото са елементи на буквите. Както кукичките и чертичките са важни, така са важни и малките упражнения, които се дават в живота на окултния ученик.

Сега иде нова епоха, която носи велика наука за човечеството. Тази наука не търпи никакво невежество, затова трябва да започнете от малки, микроскопически опити и постепенно да вървите към големите, към великите опити. Този метод се спазва и в науката, и в лекуването: от малките към големите резултати. Ако не върви по този път, човек изпада в съмнения, в колебания. Ако върви по този път, той казва: Това е опитано, проверено. Донасят ми една пита и казват: Прясна е тази пита! – Да, питата е прясна, но брашното е старо. Много пъти съм проверявал това брашно, разлагане става в него. Тъй щото, питата, която излиза от вашите ръце, е прясна, но брашното не е прясно. Който иска да поднесе нещо хубаво, чисто, той сам трябва да отиде на воденицата, там да смели малко жито, и с това брашно да направи пита. Тогава той ще има право да каже: Ето една прясна пита, направена от чисто брашно! Тогава и аз мога да кажа: Ето един ученик, който разбира закона! Какво правят сегашните хора? Взимат брашно от някой дюкян, замесват го, направят хляб, или пита от него, опекат го, и след това носят последствията от този привидно пресен хляб.

„ И показа им ръцете си". Този стих трябва да остане в умовете ви, понеже се намирате в преходна стадия на развитие. Това положение създава ред смущения в сърцата и в умовете ви. Тия противоречия, обаче, са необходими. Те ще ви помогнат да намерите Христа. Де ще намерите Христа? Вие ще намерите Христа на всеки кръстопът, при всички противоречия. И ако на вашите ръце е написана линията на съдбата, т.е., ако вие сте ученици на Христа, Той ще каже: „Мир вам!"– и ще ви покаже ръцете си. Тази е най-красивата опитност, която човек може да има на физическия свят – да види, че приятелят му, който е заминал, е жив.

Няма по-велик, по-светъл момент за човека от този, да срещне Господа! Колцина от вас имат смелостта да Го срещнат? Когато младите моми и момци трябва да срещнат онзи, когото обичат, те изпитват страх. Защо? Две тълкувания има затова: едното тълкувание е, че те, от свещен трепет към своя възлюбен, се боят да го срещнат, да не сбъркат нещо, да не се открият техните недостатъци. Второто тълкувание: страхът се дължи на това, че се боят, да не би, като срещнат своя възлюбен, който е светлина, да открият безлюбието си, което се крие в тях. На същото основание, и хората се страхуват да срещнат Бога. Понеже Бог е светлина, те се боят Той да не ги види такива, каквито са в действителност. Ако сърцата на хората бяха чисти и възвишени, те нямаше да се страхуват да срещнат Бога. Аз бих желал да срещнете Христа и да изпитате не страх в душата си, но свещен трепет! Бих желал да се проникнете от желанието да се занимавате главно със сатурновата линия, добре да я проучите. Като ставате сутрин, спирайте погледа си върху тази линия. Който има тази линия, нека работи върху нея, да я коригира; който я няма, да работи за създаването й. Всеки може да създаде в себе си линията на съдбата, или линията на щастието. Как може да се създаде тази линия? Ако си богат човек, започни да раздаваш от богатството си. Ако си лош господар, всеки ден прави опити да се отнасяш добре със слугата си, да му даваш повече свобода. Правиш ли това, ще забележиш, че тази линия постепенно почва да се явява.

И тъй, знанието, което имаме, трябва да се заключава в това, да приложим волята Божия към окръжаващите, понеже те са условия, в които Бог се проявява. Всяко растение, всяко животно, всеки човек представят условия, в които ние можем да изявим Бога. Всеки, който обича, той е носител на Божията Любов. Който ни учи, той е носител на Божията Мъдрост. Следователно, светлината, която възприемаме, е Божественото, а тъмнината – човешкото. В това отношение, който иска да учи, да бъде ученик на новото, той трябва да се занимава с науката на сърцето. Той трябва да има такава любов в себе си, която да не се колебае от никакви спънки и противоречия в живота. Умът на ученика трябва да бъде толкова мощен, че никаква сила в света да не е в състояние да замъгли неговата светлина. Топлината на сьрцето му трябва да бъде по-силна от всякаква друга външна топлина. Ако поставите някой метал на действието на тази топлина, тя не ще може да го стопи изведнъж, но в продължение на една година той ще претърпи коренна промяна, ще се трансформира. Например, топлината на човешкото сърце е толкова голяма, че тя е в сила да трансформира желязото в неговата кръв. С топлината на своето сърце, добрият човек е в сила да трансформира не само желязото, но да превърне всички неблагородни метали, които се намират в кръвта му, в благородни. Да превърне неблагородните метали в своята кръв в благородни, това е една от задачите на всеки човек, специално на ученика. Освен това, вие трябва да се учите, на всяко нещо да давате такава цена, каквато природата е определила. Само по този начин човек може да запази силите на организма си, които природата му е дала. Според тази наука, човек може да запази и своя живот. Хората се раждат, живеят, остаряват, без да знаят, накъде отиват. Те казват, че отиват при Христа, но не знаят, как ще ги посрещне Христос. Когато някои вярващи срещнат Христа, те могат да се намерят в същото положение, в каквото изпаднала една млада булка туркипя. Един млад турчин решил да се ожени и, според техния обичай, неговите роднини требвало да му намерят мома за женене. Той се надявал, че те ще му изберат красива мома. В деня на сватбата, лицето на момата било покрито с було тъй че той не я видял. Вечерта, като я въвел в стаята си, едва тогава тя свалила булото си. Като я видял, той се изплашил от нейната грозота. Според турския обичай, тя не трябвало да се явява без було пред хората, затова запитала мъжа си: На кого мога да се показвам? Той отговорил: Показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай. Казвам: зад красотата седи истината. Красивият носи в себе си образа на истината. Следователно, ако истината е във вас, и вие ще бъдете красиви. Ако Бог ви каже да се показвате на всички, това означава: ако истината е във вас, вие можете да се показвате на всички, т.е. на цялото. Който иска да знае, какво нещо е красотата, какво е животът, какво е светлината и какво – любовта, той трябва да има готовност да изпълнява волята Божия. Тази е задачата на учениците, които живеят в тази преходна стадия. Като изпълняват волята Божия, те взимат участие в съграждането на новото общество, на новия свят. Те са зидари, строители на новото. В това отношение, всеки от вас трябва да разполага с новото знание, чрез което да послужи като мощен фактор, като мощен център за проявяването на Бога. Ако всички хора се съединят в едно цяло, те ще бъдат мощна сила, срещу която нищо не може да устои. За тази цел, от всички се изисква абсолютна вяра, абсолютен вътрешен мир, в който всеки да съзнава себе си като част от Великото цяло. При това съзнание, всеки ще бъде доволен от службата си, колкото малка и нищожна да е тя. Службите, които човек заема на земята, се менят. Според дарбите и способностите си, ти днес ще заемаш една служба, утре – друга, но всякога трябва да бъдеш доволен от поверената ти служба, и да гледаш да я изпълниш с любов и съзнание. Бъди доволен, че можеш да свършиш работата, която ти е дадена. Ако кажеш, че тази работа не е за тебе и не отговаря на положението ти, с това ти коригираш Божественото. От вас се изисква да вършите всичко с благодарност. Колкото маловажна да е някоя мисъл, приемете я в себе си, дайте й път. Следният момент ще дойде по-висока, по-светла мисъл, и по този начин постепенно ще се качвате в по-висок свят, в който ще видите, как работи мощният Божи Дух.

И тъй, Христос и сега работи за повдигането на Цялото човечество. С Него заедно трябва да работят всички хора. Казвате: Как ще се освободим от света? Няма защо да се освобождавате от света. Светът трябва да извърши своята работа. Всички грешки, всички недостатъци на миналото трябва да изгорят като сухи дървета. Та в бъдеще, на земята няма да има паразити, няма да има тунеядци, нито грешници. Те прекарват последните дни на своя живот. Те са в положението на стария човек, който е в последните дни на живота си, и затова казва: Дайте ми да си хапна от това, от онова; дайте ми да си пийна, че да замина със затворени очи от този свят. Той ще си отиде, ще си замине, и няма повече да дохожда на земята. Такова е решението на невидимия свят. Ония пък, които от създаването си още, са вършили волята Божия, те са носители на Божията Любов и сега, и в бъдещите дни. Следователно, който разбира волята Божия, нека я изпълни; който не я разбира, нека отвори свещената книга на живота, да се моли, да чете по нея, докато я разбере. Мнозина считат за унижение да се молят. Не, молитвата е разговор, единение с Бога. Понеже човешката душа, от векове още, носи в себе си наслоявания, тя не може да разбере волята Божия. Ето защо, човек трябва да се моли на Бога, Той да го очисти, да го освободи от този товар, да познае себе си, да познае ближния си, да познае и Бога. Дълго време трябва да се моли човек, докато молитвата му отиде до Бога. Първо тя минава през слугите Му, а после достига при Бога. От Божиите слуги зависи, доде ще отидат вашите молитви. По този случай, турците имат следната поговорка: „Господарят дава, слугите не дават". Слугите спъват хората. Затова, първо на тях трябва да се молите. С това се обяснява произхода на жертвоприношението, което се е правило в старите времена. Значи, жертви са принасяли не на Бога, но на Неговите служители – духове, които хората разделяли на добри и лоши. Когато отивате при някой министър, първо слугата ви посреща и казва: Господарят не е разположен, не може да ви приеме. Какво трябва да направите, за да ви приеме господаря? Ще турите четири-пет звонкови монети в ръката на слугата; той веднага ще отвори вратата и ще каже: Заповядайте, господарят е свободен!

Казвате: Мъчно се отива при Бога! Не, лесно се отива при Бога, при министъра, но първо трябва да се справите с разсилните, на тях трябва да се молите. Днес всички хора се молят първо на разсилните в себе си, а после на Бога. Щом дойдат до Бога, те ще се разговарят с Него, и Той ще ги изведе на правия път. Тогава Христос ще каже; „Елате, вие, благословени от Отца Моего, да наследите Царството Божие"!

„И показа им ръцете и ребрата си". Сега и вие, всяка сутрин, в продължение на един месец, наблюдавайте лявата, т.е., царствената си ръка, без да я критикувате. Пожелайте дълбоко в душата си тя да се оформи. Ако това не може да стане в кратко време, пожелайте да я видите поне на сън, да знаете, как да я коригирате. Средният пръст на ръката представя справедливостта, съвестта, или както някои я наричат човещината в хората. Който няма съвест, т.е., човещина в себе си, той не може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата. Ако линията на съдбата, т.е. на щастието е добре развита в човека, това показва, че неговото сърце е широко отворено и щедро. „ И показа им ръцете и ребрата си и каза им: Мир вам!"

Беседа от Учителя, държана на 18 септември, 1927 г., София. – Изгрев.