Разлика между версии на „Многоценният бисер“

Текуща версия към 18:56, 12 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1915, 1916 г.

Сила и живот, II серия (1914-1917)

5. Многоценният бисер

Беседа, държана на 19 април 1915 г.

... който, като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все, що имаше, и купи го. (Ев.Матей 13:46)

Тази сутрин ще ви говоря върху най-маловажния наглед стих от прочетената глава от Евангелието на Матей, в свръзка с друг един закон, седмият и най-велик закон на природата – законът за рода.

Във всяко нещо има род – мъжки и женски. Кой не знае що е мъж и що е жена? Има само спор кой от двата пола седи по-високо. Казват: „В началото, когато Бог създаде човека, направи мъжа“; и мъжете, като защитават този въпрос от свое гледище, изкарват, че те, поради това, стоят по-високо; жените пък, като защитават своята кауза, казват, че те именно седят по-високо от мъжете. По този въпрос има спор и в науката – между учените хора. Дълго време учените хора са претегляли мозъците на мъжа и жената, за да видят колко грама тежат, и по тежестта са определяли техните качества и са казвали, че понеже мозъкът на мъжа е по-тежък, мъжът седи по-горе. Обаче има аксиома в херметическата философия, че всяка истина е наполовина истина, и обратното, че всяка лъжа е наполовина лъжа, т.е. че всяко твърдение е наполовина вярно, и всяко отрицание – пак наполовина вярно. Следователно, когато човек твърди нещо, ако иска да е прав, трябва да снеме 50% от своите твърдения. Нали знаете онази българска поговорка за мъжа, който се уплашил и рекъл: „Жено, видях 100 мечки и избягах!“ – „Посмали малко“, рекла жената. – „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са – къде ще се съберат 60 мечки да те гонят!“ – и мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после рекъл: „А бе, нещо шумна в храсталака, приличаше на мечка, ама мечка ли беше, не зная“. И в съвременната философия има много преувеличени неща. Туй произлиза отчасти от това, че хората не разглеждат предметите обективно, значи от мъжка страна, а субективно – от женска страна. Съзнателното – това е мъжката страна, подсъзнателното – женската страна. Във философията има термини: казват, че един човек има обективен ум, а друг – субективен ум. Всеки предмет трябва да се разглежда от гледището на тия два ума, и тогава ще имаме едно вярно понятие.

Сега ще кажете: „Какво отношение има прочетеният стих към мъжа и жената?“ – Има. Вземете предвид как се образуват бисерите. Казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата почва да изпуща от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои – извайва го като скулптор. Не само че го направя гладко, но същевременно и ценен бисер. Това пясъче, ако не попадне в мидата, не ще има никаква цена. Понеже то има известна грапавина, почва да безпокои мидата и я накарва да мисли: да го изхвърли не може, да го изрита, крака няма; да му каже: „Излез вън!“, език няма; дохожда ѝ на ум да го направи ценно – „Ти си мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценно“. Ето учението на Христа, Който казва: „Възлюбете враговете си“. Вие бихте изхвърлили това пясъче навън, но мидата от него създава бисер, за който вие плащате скъпо. Не само това, но Христос похвалва тази мида, че е извършила прекрасна работа. Питам: Ако дойде Христос, ще намери ли вашите работи така свършени, както работата на тази мида – ще намери ли бисери? Вие казвате: „Условия нямаме“; жените казват: „Когато ние трябва да работим, мъжете ни спъват, условия нямаме, къща нямаме, това и онова нямаме, не можем да работим“; а мъжете, от своя страна, казват: „Не можем да работим, защото жените ни смущават; това нямаме, онова нямаме, обществото ни пречи“, и спират. А тази мида не казва, че няма условия; без крака, без ръце, без език и без човешки мозък тя от пясъче създава бисер, и Христос я похвалва. Аз ви питам: Не можете ли и вие да направите толкова, колкото тази мида? Можете и повече.

Но да дойдем до основния закон. Външните форми са резултат на вътрешните различия, които съществуват между мъжа и жената. Всеки отенък, всяка черта на човешкото лице се дължи на една вътрешна, дълбока причина в душата на човека. Като разглеждате предмета, вижда ви се, че между мъжа и жената няма разлика. Някой път жената иска да стане мъж, но мъжът се отвръща да стане жена. Ако ви попитам какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мъже. Какъв прогрес би имало тогава в света, ако всички биха се родили мъже? Нали Бог най-първо направи мъжа; последният обаче каза: „Тази работа не може да я бъде, сам не мога да я свърша, как ще обработвам сам тази толкова голяма градина – раят, дърветата, които са в нея, па и животните, които са в нея, не могат да ме разберат“. Тогава Бог каза: „Много добре, аз ще ти направя другар, като тебе, да ти помага“. И тъй се яви на сцената този велик закон, този процес, който движи света. Никакъв прогрес, никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако не съществуваше този закон. Вие гледате само външната страна на нещата, но в тях има много по-дълбок смисъл. Единственото нещо, което знаете в природата, то е само женски пол: мъжкият пол е невидим. Туй слънце, което виждате, то е женско слънце – мъжкото слънце не се вижда; това слънце черпи енергия от мъжкото слънце. И съвременната наука го потвърждава – че всякога енергията се проявява в отрицателния полюс на електрическите токове. Думата „отрицателен“ или „пасивен“ някои хора вземат в лош смисъл: под „пасивен“ разбират: слаб, безхарактерен, безволен; но то е криво разбиране. И затуй са заменили думата „отрицателен“ с израза катодни лъчи – полюсът, в който се появява всяка енергия. Въз основа на този принцип ще изясня много неща. Човек има мозък, но някой път вие си казвате: „Нищо няма в ума ми“. Защо няма нищо? Защото вие сте една безплодна жена, която не ражда. „Не мога да обичам“ – вие сте безплоден. Онзи, който не може да мисли и чувства, бил той мъж или жена, не може да ражда, а всяко нещо, което не ражда, – в Писанието е казано, – е близо до пъкъла. Всеки от вас бих желал да знае да ражда: най-голямото благословение е, когато човек знае да създава и отхранва. Как може човек да не ражда, да не създаде една добра мисъл, едно добро желание в себе си? То е творчески принцип, който е достоен за мислещи същества. Разбира се, не говоря за онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо – за Твореца, а за туй същество от мъжки и женски пол; туй, което в Християнската философия наричаме Христос-Богочеловек. Онзи принцип, за който Христос казва: „Отец живее в Мене“, никой не го е видял: Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света. Майката знаем. Бог се явява в нас като майка, която твори, храни и възпитава; Него ние знаем. И казва се в Писанието: „Христос дойде на земята да ни изяви Отца“. По същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, и Божественият Дух, след като е работил дълго време, направил е един бисер. И за туй, което има във вас, трябва да благодарите на тази мида, в която сте влезли; ако имате сега някаква цена, трябва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас.

И според това схващане, някой път ценността на нещата стои в тяхното съдържание, някой път в тяхната повърхност. Вземете един мраморен камък изработен, изваян от един велик скулптор, който е вложил в камъка една прекрасна идея – къде лежи тази идея? В ония тънки чертици, които този художник е прекарал над камъка. Ако някой глупак дойде и разруши тези чертици, ще остане един прост камък, който няма никаква стойност. Всичко, което ви придава цена, то са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които един Божествен Дух е начертал върху вас. Само ония черти, които може да тури Бог върху вашия мозък, върху вашето сърце и вашата душа, те ви дават цена. И в научна форма пак същото е казано: съвременните учени твърдят, че толкова повече мисли може да произведе вашият мозък, колкото повече гънки има. А що са гънките? То са ония вложени черти, които се виждат върху него. Тия гънки, тия вадички канализират вашите мисли. Някои хора искат лицето им да е гладичко, като топка: мислят, че човек е красив, когато е гладък. Не, тогава лицето е маска. Трябва да има известни черти върху него, да показват: първо, че е добър; второ, че е справедлив; трето, че има в него любов, че е мъдър, че е истинолюбив – всичките тези неща трябва да се проявяват навън. Следователно всички хора са една написана книга, върху която се четат техните качества. Някои хора ме питат: „Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го?“ Отговарям: Не само Го слушам, но Го и виждам, виждам Го, като ми говори, и слушам и чувам Неговите думи. Човешките думи може само да се слушат, но Господните може да се виждат. Бог, Който е слава, се е въплътил в Христа и е станал видим. И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима – и ме питат чул ли съм и говорил ли съм с Господа. 2,000 години Го чувам. Христовото учение е една отлична философия – не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме. Има анекдот, че един учен европеец, който се занимавал с окултни науки и искал да проследи дълбоките тайни на природата, попаднал веднъж в едно общество, дето всички хора били слепи, с очи вдлъбнати навътре; като се разговаряли с него, рекли: „Ами този човек по що се отличава от нас“, и като го барали, разбрали, че неговите очи били изпъкнали – само тази била разликата! Рекли си: „Чакайте да му мръднем тази височина навътре, за да прилича на нас“. И съвременните философи са от този калибър – като намерят човек с изпъкнали очи, оглаждат ги и казват: „Ти сега ще разсъждаваш като нас, ще имаш понятие за света, за мъжа и жената тъй, както ние мислим“. Добре, но тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работим, да градим. И се питаме: „Защо са тези нещастия?“ Нали имате положителна философия, вие сте умни хора, измервате пространствата, небето; знаете колко звезди има на небето; знаете да правите разни съединения, знаете какво е кислород, водород, азот, а не знаете да уредите вашия дом. Значи има неща, които не знаете. Някои казват: „Там има неща непостижими“. Но като говорим върху тия неща, всяко нещо е относително – не е абсолютно непостижимо. Всяко нещо е постижимо, но се изисква време за разбирането му. Едно дете първо почне да разбира малко, после повечко и повечко и като стане възрастно, неговият възглед върху света се изменява. И сега задавам ви този въпрос: Като дойдете пак след 1,000 години на земята, какви ще бъдат вашите възгледи? Разбира се, ще бъдат като сегашните, плюс нещо – едно и отгоре плюс.

Да се върна. Туй различие защо е? Хората не трябва да бъдат еднакви. Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен: всякога трябва да съществува разлика между хората. Това е Божествен закон. И ако искате някой човек да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, но тя трябва да бъде хармонична – както в тоновете на музиката има различие, и именно в това хармонично съчетание на това различие седи хармонията, от която ние се възхищаваме. Да дойдем до обяснение на тази хармония, която трябва да съществува у мъжа и у жената, да приложим този Божествен принцип. Жената е емблема на Любовта. Любовта не може да се появи у мъжа – не в мустакатия мъж, защото и жена може да има мустаци, както имат някои животни, но има известни качества, които я отличават, и тия качества вечно ще пребъдват в нея – но у мъжа се намира оная друга Божествена сила, която се казва Мьдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете Истината, трябва да намерите баща си – Мъдростта, и майка си – Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат кое е Истина – ще се прояви тази Истина. Истината е по бащина линия, тя е пак мъжки пол – тя е синът на тия двама. Бащата и майката, т.е., Мъдростта и Любовта, като заченат пак, ще родят Добродетелта; това е вашата сестра. А Добродетелта и Истината съединени, това е Правдата. Така седи този въпрос.

Искате ли да създадете този бисер, вашата душа именно трябва да го обработи. А хората с какво се занимават? Често питат: „Ами ти проповядваш ли неща, съобразени с църквата?“ Отговарям: Аз прповядвам неща, които са съобразени с великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично; за мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите – то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: „Ама ти имаш цел да образуваш някоя секта“. Ония, които образуват секти, са, според мене, много дребнави хора. Секта всеки може да образува – вземи брадва, нацепи дървото, ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка, ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска черква се скарали по един въпрос – когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме, и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е във въдворяване Царството Божие на земята. Искам да образуваме една секта, но каква? Да станем проводници на Божия Закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички – и мъже, и жени, и деца – синове на Царството Божие, да заживеят на земята живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват: „Големи нещастия настанаха“, аз им казвам: „Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото ако от едно шише не се излее застарялата вода, не може да се сипе в него нова“. Когато Христос дойде, евреите трябваше да се очистят по същия начин и да заживеят нов живот; но те казаха: „Ние Мойсей познаваме, Тебе не познаваме; Ти искаш да образуваш секта“. Но Той, както виждате, секта не образува, макар че от еврейско гледище Той беше еретик. Някои ме питат: „Ти правоверен ли си?“ Може да бъда правоверен пред Бога, но от гледището на църквата да не бъда такъв. И на Христа казваха: „Той иска да унищожи нашия народ“; но след 2,000 години не трябва вече да разсъждаваме като евреите. Питам: Какво спечелиха евреите, като разпънаха Христа? – Нищо; разпръснаха се по целия свят. Да се разпне човек, от това по-лесно нещо няма – четири гвоздея стигат.

Да се върна на нашия предмет. Искам от вас да разсъждавате, да мислите дълбоко върху нещата. И ще ви кажа в свръзка с този принцип за мъжа и жената още едно нещо. Първо, трябва да любите Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила; второ, да любите ближните си, както себе си; трето, да любите и враговете си. Аз току-що ви говорих за враговете ви – за онова малко пясъче. И Христос, като дойде на земята, не дойде да спасява благородните, праведните, а ония остри пясъчета – за тях слезе в ада, да ги извади навън. И за да се извадят тия бисери от мидата, трябва тази мида да се хване и разтвори. По същия закон се хващат хората на Небето и като се разтворят и се намери в тяхната душа този бисер, той се изважда. Някой като умре, казват: „Умря мидата“, и тръгнат подир мидата и редят: „Горката мида, отиде!“ Аз казвам, че тя е отишла на Небето, за да занесе бисера, който е създала и обработила, защото ако не беше го направила, тя нямаше да отиде на Небето, не щеше да струва нищо.

Да се върна върху някои основни черти на мъжа и жената. Онези, които дълго време са изучавали човешката конструкция, казват, че външните черти на човека се дължат на вътрешното негово естество, т.е. какъвто е човек вътре, такъв е и вън. За това две убеждения няма. Те казват, че ходилата на краката у правилния мъж или жена трябва да съставят една шеста част от неговия ръст: лицето трябва да съставлява една десета от ръста; гърдите – една четвърт; дължината на ръката от китката – пак една десета; мярката два пъти около китката на ръката трябва да е мярка на врата. Разбира се, като дойде до отделния човек, има известни дребни различия: някои мъже и жени са с по-продълговати, крушообразни, други с валчести лица. На какво се дължи това? Хората с валчести лица не са толкова активни, те са хора примирителни, дипломати – били те мъже или жени. Валчестите лица са по-свойствени на жените, те спадат към категорията на майка си. Като ви описвам тези работи, искам да дам ново направление, да схващате християнството в неговия дълбок смисъл, като наука за живота. Християнството е положителна наука, която трябва да ни научи как да живеем. Само в приложението хората се различават – има едно приложение във физическия живот, друго в духовния живот. Мъжете и жените не могат да бъдат еднакви – трябва между тях да има разлика. Ако мъжът е активен и пъргав, ти се радвай и не казвай: „Аз искам да бъда мъж“. Във всяко проявление трябва да има активност – ако не на физическото поле, то в умственото; ако не в ума, трябва да бъде в сърцето; но винаги човек трябва да бъде активен. Активност значи работа, произвеждане в трояко направление – физическо, умствено и духовно. Всички хора не могат да работят едновременно на едно и също място, в едно и също направление, а в различни полета. Туй различие, което е между вас, може да роди и дисхармония, и хармония – зависи от вас. Когато и двамата са сприхави, единият като каже нещо, другият трябва да го изслуша; единият като свири, другият трябва да слуша. Този е законът, който действа във физическия свят. Ако единият мълчи, другият оценява това чувство на търпение и ще се отплати в друго отношение. Обаче ако жената не държи това поведение, мъжът ще каже: „От моята жена по-лоша няма; тя има много дълъг език; да ни освободи Господ: или мене от нея, или нея от мене“. Не мислете, че ще бъдете освободени: на другия свят пак ще се преследвате, ако тук сте се преследвали. Туй, което може да измени вашия живот, то е разбирането на Божествения Закон и приложението му в живота. Ще правите много грешки, може да правите с хиляди, за тях Господ няма да ви съди, Той ще ви прости – уверявам ви, че ще ви прости, – ако само научите Божествения Закон и работите.

Но ако след 100 грешки не сте научили никакъв урок, Господ няма да ви ги прости. Всички неща в света трябва да се използват. Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, то е в реда на нещата – те не са току-така поставени. „Ама – ще кажете – има бодли.“ Онзи, който ще се качи на крушата, не трябва да се качва с меки дрехи, за да не се съдерат. Аз съм видял много деца да остават на крушата, че после със стълба ги снемат. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече“. Бодлива е, но хубави круши дава.

Ще ви кажа друг един пример, който еднакво засяга мъжа и жената, но примерът е за последната. Една жена, която била много нервна, упорита, не изпълнявала никак волята на мъжа си: каквото ѝ кажел, тя все противното вършела. Един път искала да седне върху кладенеца. Той ѝ казвал: „Не сядай, жено, че ще паднеш и ще остана без жена“. Тя не го послушала – „Ще седна“. Седнала, но паднала в кладенеца и потънала във водата. Той взел да плаче и да вика: „Нали ти казвах да не сядаш; да беше ме послушала, нямаше да паднеш“. След един час гледа, че от кладенеца изкача един дявол с побеляла коса. „Какво има?“, пита го мъжът. – „А – казва, – главата ми побеля в един час отгоре от една жена“. Казал това и избягал. Мъжът почнал да мисли как може да използва този случай, и най-после намислил. Като почнал да посещава домовете, в които имало зли духове, и като употребявал всички средства – заклинания, молитви, – за да ги накара да излязат от тия домове, и те пак не излизали, сетил се да каже: „Бягайте, че жена ми иде!“, и тогава всички избягали. По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила много голямо добро на света, защото като влязла в кладенеца и мъжът ѝ видял, че изплашила дявола, разбрал, че дяволът само от жена се страхува, а не от мъж, и като извика само: „Бягайте, че жена ми иде!“, пропъжда всички дяволи. Като пострадал един, хиляди се освободили.

Ето защо жените имат ключовете на Царството Божие. И когато Христос каза на Петра: „Давам ти ключовете на Царството Божие“, Той подразбираше този дълбок вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва да има всякога едно съществено различие. В това различие седи основата на обичта, която има мъжът спрямо жената. В деня, в който жената измени позицията, в която Бог я е поставил, мъжът няма да я обича: каквито ще диаманти, пръстени, огърлици и копринени рокли да си тури, никаква външна сила не е в състояние да накара мъжа ѝ да я обича. Мъжът е Господ за жената; тя трябва да вижда, че Господ живее в него, и за да я обича Господ, тя трябва да заслужи Неговата обич, като извърши някаква работа за Него. Понеже сам не може да слезе на земята да работи, Той ни дава и ум, и сърце, и сила, – всичко за да завладеем земята, да турим ред и порядък, в замяна на което Той ще ни изпрати всички добрини.

Някои казват: „Господ ще дойде да оправи света“. Той и сега го оправя, но не сам, а чрез други; немците, от една страна, русите, французите, англичаните, от друга страна, го оправят със своите топове. Някои питат: „Кога ще престанат да се бият?“ Естествено, когато се разчупи тая стена, която разбиват. Математически може да се изчисли колко удара може да издържи известен камък. Някой камък се счупва от 100 удара, друг – от 200, трети – от 500. Така също може да се отгадае и кога ще се свърши войната. Естествено, когато се изгърмят потребното количество снаряди и патрони – когато се всели у хората едно ново съзнание за тяхното назначение на земята. И тогава хората ще кажат: „Свършихме една прекрасна работа“.

И Христос, като се обръща към Своите ученици, казва им, че този човек, който търсил „бисера“ – смисъла на своята душа, – като го намерил, отишъл, че продал всичкото си имане, за да го купи. Ако вие не сте готови в този свят да пожертвате всичко, трябва да пожертвате нещо, но да спечелите някакъв бисер, нещо разумно, защото има хора, които жертват цялото си състояние, но никакъв бисер не спечелват – жертват го за пиянство, за билярд, за карти. Ако аз бих намерил у сиромаха този бисер, за който говори Христос, бих продал всичкото си имане. Не е достатъчно да раздаде някой цялото си имане на сиромасите, за да направи добро, защото когато Христос казва, че трябва да се прави добро, Той иска да каже, че това добро трябва да се прави разумно. Не би било разумно да даваш на един вълк всеки ден по едно агне. В зоологическата градина го правят, защото там държат вълците за чешит, но в едно общество този закон не можем да го приложим; ние не можем да жертваме агнетата за вълците: за хората можем да ги жертваме – има си смисъл.

Друг един пример. В миналите предисторически времена съществували две царства, преградени с една непроходима планинска верига. И в двете царства се явявали учени хора да казват, че онзи човек, който може да прокопае тази планина, за да направи път между двете царства, той ще принесе най-голямо благо на тия два народа. И това може да стане, обаче при условие, щото този човек, който почне да работи, никак да не се обръща назад, докато прокопае планината. Мнозина се явявали, започвали да копаят, но като дохождали до нейде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно?“, той се обърне да му разправи, и в това време всичко изкопано се засипва. Най-после, явил се един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той си мълчал. Добре, но дошъл един философ, който искал да му покаже по-лесен начин, за да пробие планината. Тогава и той се измамил, обърнал се да го изслуша, но когато погледнал напред си, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст. Зарекъл се за последен път, че кой за какво ще да го заприказва, няма да се обръща, и като започнал да копае, идвали пак да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато прокопал планината, съединил тия две царства, и тогава се оженил за царската дъщеря на другото царство и тия два народа заживели още по-щастливо. Това не е само една алегория, това е една велика истина. Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето. И ако сте ясновидец, ще видите между земята и небето тази черна стена с крепости, оръдия и стражи. Тази планина Христос прокопа, направи дупка – затова слезе, – и когато Той казва: „Само един път има, който води в Царството Небесно“, Той подразбира тази дупка, този тесен път. 2,000 години има как е прокопан този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него. Широки пътища има много, но те не водят там, където води тесният. Мнозина хора не вярват и казват: „Докажете ми това нещо“. Разбира се, че то може да се докаже, стига човек да излезе навън от къщата си. Но той казва: „Не излизам“. Обаче ще отиде до тази стена и пак ще се върне. Затуй, като знаете, че вие ще минете през тази дупка само чрез закона на рода между мъжа и жената, вие трябва да се сродите. И когато ние говорим за новораждане, за покаяние, подразбираме, че трябва да се образува една хармония между нас и Бога. Ако Господ не ви обича, кой може да ви обича? Някой казва: „Нямам приятели; този не ме обича, онзи не ме обича; Господ не ме обича“. Не е вярно: Господ ви обича; научете се и вие да Го обичате. Той не е невидим; навсякъде може да Го видите. Този Господ, за Когото ви говоря, всеки ден най-малко по 10 пъти ви говори, Той ви среща, съвет ви дава и прочие. Когато мислите да направите нещо и срещнете на улицата някой приятел, който ви каже: „Не го правете“, Господ ви е говорил чрез този, който ви е срещнал. И сега, когато аз ви говоря, пак Господ ви говори. Думите са мои, обвивката е моя, но съдържанието е от Господа. Вие приемате един подарък, ще снемете опаковката, обвивката и ще намерите съдържанието. Следователно вие, мъже и жени на земята, трябва да се разберете. Вие имате известна опаковка наоколо, искате да станете велики в света, богати, да имате къщи, да имате знания, сила, да ви обичат всички, каквото пожелаете, с един замах да го направите. Е добре, но туй с лотария не става. Трябва да научите този Божествен Закон и отвътре, от себе си да започнете. И ако, примерно, вземете този стих за бисера и в годината или месеца прекарвате само по 10 дена в дълги размишления върху него, знаете ли какви тайни щяхте да научите от него? Както един учен, като взема няколко призми и ги тури в известно съчетание, може да види под тях най-малки микроскопически животни, които с просто око не може да види, така и вие, ако турите в известно съчетание призмите, които съществуват във вашия ум, ще видите много работи, които с просто око не се виждат. Както ученият, като разгледа една капка вода под микроскоп, ще види вътре цяло движение, цял живот, цял свят, а обикновеният човек няма да види нищо, така и онзи, който се ползва от Божествената Мъдрост, може да вижда всичко, което другите не могат. Вие ставате някоя сутрин неразположени, не знаете причината. Не успявате в някоя работа – има си причина; боледувате – има си причина; не сте красив – има си причина. Красотата трябва да бъде идеал, както на мъжа, така и на жената, защото всички ангели, светии, Исус Христос са красиви. Когато жената каже: „Мъжът ми не ме обича“, аз подразбирам, че тя е грозна. Душата, в която са написани: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост, Истина, тази душа е велика, красива, всеки може да я обича. И ако вас не обича никой, значи, че вие нямате тия черти. Идете при Господа и кажете: „Господи, тури повече твоя чук върху мене и напиши тия добродетели“. Ако Господ не работи със Своя чук върху някого, той ще бъде един обикновен камък, без стойност.

Да дойдем сега до приложението – как трябва да работят мъжът и жената. Те искат да имат деца. Децата са носители на Истината. Вие, които искате да разберете Истината, само вашите деца могат да ви я разправят; вие, които искате да научите смирението, само вашите деца ще ви кажат какво нещо е смирението. Една жена, която никога не е раждала, не може да бъде ни добра, ни смирена, тя всякога ще бъде горда. Същото се отнася и до мъжа. Всяка негова мисъл, всяко негово желание, когато се родят, те са живи; в тях се крие едно велико същество, един ангел, който един ден ще ви бъде приятел. Децата, които имате сега, едно време са били във вашия ум само една мечта, на която вие сте дали дреха. Това бисерче, за което Христос говори, вие го имате, само че някои от вас искат, вместо да го облагородят, както мидата – пясъчето, да го изхвърлят от себе си. Казвате: „Господ не го е направил добре“, и го поочуквате. Но то си изгубва смисъла. Не очуквайте линиите, които Господ е турил на човешката душа. Аз съм против онези философи, които казват, че светът не е направен, както трябва – „Чакайте да го поодяламе“. Жената, например, за да бъде малко по-тясна, стяга се с корсет. За да не затлъстявате, постете. Сега ядете три пъти на ден. Опитайте се един път или два пъти да ядете, да видите как ще се развият у вас благородни черти. Вие казвате: „Без храна не може“. Знаете ли колко трябва да ядете на ден? В живота има известни закони, които регулират яденето. Няколко дена нямате охота да ядете, не яжте; чакайте, докато се възбуди у вас желание да ядете. Но мъжът казва: „Жена ми трябва да яде, защото инак ще се развали“. Ами че тя е сега развалена, ако не яде, ще се оправи. Има и животни, които когато са неразположени, не ядат.

Та казвам, бисерчето, за което говори Христос, вие го имате, само че някои от вас искат да го изхвърлят, а то е помятане, а най-голямото зло на съвременната жена е помятането. Статистиката констатира, че в град Ню Йорк през 1905 г. е имал 100,000 помятания. Не е позволено на човека да помята дете нито от ума си, нито от утробата си, нито от сърцето си, ако иска да бъде християнин. Дойде ли ви добра мисъл, вие казвате: „Ще я пометна“. Ще я пометнеш, ама после ще боледуваш. Някой казва: „Аз помислих лошо“. Не е грях, дето си помислил, но грехът се състои в помятането. Всички помятват и се чудят защо не е оправен светът. Вие имате вече в света идиоти. Лошите мисли, които ви мъчат, дяволите, те са ония деца, ония мисли, ония желания, които вие сте помятали някога, защото те казват: „Ти си една недостойна майка“, те ви препятстват във всяко едно начинание и вие ставате един нещастен човек. Затова най-добре е за вас, ако искате да бъдете щастливи, да се удостоите да влезете в Царството Небесно, отсега нататък да не помятате и да се молите на Господа да ви прости за лошото използване на всички ония добри мисли и желания, на всички ваши деца, които сте пометнали, които сте убили и окрали тяхното богатство.

Ето защо в бъдеще ние трябва да отхранваме всяка една благородна мисъл, всяко едно благородно желание, защото те ще дадат един отенък върху нашите носове, вежди, очи, и ние ще добием аполоновски типове. Сега-засега хората приличат на страшилища, грозотии; сега да идат на Небето, като видят хубавите ангели, те ще избягат от там.

Затова трябва да се молим на Господа да ни помогне да се избелим. А това не е много мъчно. Ако една мида можа да направи един бисер, за който Христос я похвали, вие като влезете в Небето, за какво ще ви похвали Христос? Някой ще каже: „Аз бях в България пръв министър“, но Христос ще го попита: „Е, какво добро си направил за българския народ?“ – „Никакво.“ – „Бисер имаш ли?“ – „Нямам.“ – „Ха навън, пак долу на земята, дотогава, докогато направиш бисер, защото без този бисер няма да те приема в Царството Божие.“ Дохожда един владика: „Ти какво си направил?“, ще го попита Христос. – „Е, учих хората на добро, вярвах в Тебе.“ – „Направи ли някакъв бисер?“ – „Не съм.“ – „Навън!“ А на този, който е направил някакъв бисер, ще му каже: „Радвам се, синко, че не си ме засрамил, ела, ти си достоен син“. Също и вие, мъже и жени, като идете в Небето, ще срещнете някой син – вашия бисер, – който ще ви каже: „Благодаря, майко, че когато бях един голям грешник, ти ме взе вътре в утробата си и ме направи човек. Сега в този свят аз ще бъда слуга за тебе с всичката си душа“. Туй ще бъде вашата радост.

Туй е, което Христос иска да каже с тия стихове, от които аз избрах най-маловажния, а виждате колко нещо той съдържа в себе си. Другите съдържат много по-дълбоки работи, които вие ще научите един ден не тук на земята, а като идете в Небето, понеже тогава ще има у вас ново разбиране, нови чувства и нови способности. Тогава може да видите други картини, които може да разберете. Засега толкова може да ви се даде. Ако ви се даде нещо повече, вие не можете го понесе; то би значило да се надуе един сапунен мехур повече, отколкото трябва, – той би се пръснал. Ето защо, когато Христос казва: „Вие, жени, сте емблема на Божествената Любов, във вас живее Бог“, жените трябва да слушат мълчаливо, скромно и трябва да се показват достойни да го носят. Вие казвате: „Трябва да знаеш, Господи, че светът сега не е такъв, какъвто си го направил“. Няма защо да учим Господа. Когато Той говори, ние трябва да мълчим. А когато Той млъкне, ще започнем ние урока си: ще кажем: „Аз направих това тъй, онова – инак“, и тогава Той ще каже: „Еди в що си прав; еди в що не си прав“. Следователно учението Му е да Го слушате и да приложите това учение в живота. И когато Христос казва на жената: „Обичай ближния си като себе си“, подразбира да обича мъжа си като себе си; също когато казва на мъжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си. И ако вие дадете тези примери, тогава вашите синове и вашите дъщери ще ги следват. Това е то създаване на бисера – алхимическият закон, приложен на физическото поле.

Беседа, държана на 19 април 1915 г.