Разлика между версии на „"Ако не станете като децата..."“

Версия от 22:18, 20 януари 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

- сп. Житно зърно бр.2 1999

стр.20-21

„АКО НЕ СТАНЕТЕ КАТО ДЕЦАТА“

Народният празник Еньовден, тълкуван чрез словото на Учителя Петър Дънов

Божанка Ганева

Природата и човекът се управляват от общи закони. Според Учителя съществуват два велики разумни принципа, които изявяват и регулират живота. В окултизма те се наричат Първи и Втори принцип /тъй като по отношение на Закона на Любовта се проявяват последователно във времето/, а в науката - положителен и отрицателен. Тяхната същност може да бъде преведена на езика на нравствените категории като плът и дух, зло и добро, дявол и Господ, омраза и любов, разрушаване и съграждане, съгрешаване и изкупление, възгордяване и смирение и т.н. На енергетично ниво, най- общо казано, това са разширяването и свиването, разбирани като път в овладяването на определени енергии и тяхното разумно използване.

Като първоначална енергия Първият принцип не е лош - той е създал Космоса и всички видими светове, нашите тела и силите, вложени в тях, и представя външната проява на Бога. Но ако този принцип не бъде балансиран, омекотен или проникнат, т.е. съединен с втория принцип - приципа на жертвата, на любовта, на Христа - той се превръща в разрушителна и смъртоносна сила. Вторият принцип е изява на творческата сила на Бога. Той е възвишеното и благородно начало в света. Бидейки мек и пластичен, той е неограничен и безсмъртен по своята природа.

Когато слугуваме на Първия принцип, ние преживяваме морално падение; посоката на движение на енергиите на нашия живот е отдясно наляво. В митологичната символика това е движение от живот към смърт. Светът обаче е създаден така, че да преминат умовете и сърцата на хората от Първия във Втория принцип. Този процес представя движение отляво надясно /от смърт в живот/ и характеризира духовната посока по време на работа.

Върхов момент в овладяването на енергиите на тези два принципа се явява точката, в която се сменя посоката на тяхното движение. Тя е синоним на подвига на Христа на кръста и съдържа в себе си силата на трансформацията на злото в добро, превръщайки наказанието в изкупление чрез саможертва на личното, на егото у нас. Тази точка е наречена от Учителя „тясната врата“ и всеки, който мине през нея, става гражданин на Царството Божие. Но за да стане такъв, човек трябва да се смири и да приеме страданията с любов, да подчини своята воля на Божията. Учителят нарича страданието Божествен огън, който пречиства живота на човека и го освобождава от всички погрешки на миналото. Бог заличава греховете ни само когато ги измием със сълзи.

Интересно е как тези окултни закони действат в природен план, пречупени през призмата на народния мироглед. Българинът дели годината на два големи сезона - зима и лято; дори според народните представи съществуват две слънца - зимно и лятно; по време на своята годишна обиколка слънцето два пъти си „менява пътя“ - т.е. изменя посоката на своето движение. Това става на 22 декември -зимното слънцестоене, когато слънцето „ходи надясно“ и шестима апостоли го завъртат към пролет, и на Еньовден - 24 юни, лятното слънцестоене, когато същите апостоли го завъртат наляво към зима.

Централен празник за българите /всъщност за всички народи/, който ознаменува преминаването на природните енергии от Първи във Втори принцип е Еньовден. Упадъкът на природните сили, започващ с него, се тълкува в духовно отношение, спрямо живота на човека, като преход от външните към вътрешните измерения на живота, от външната към вътрешната любов. Така движението на природното слънце отдясно наляво, или от живот към смърт, в духовно отношение има значение на саможертва на личното в човека, на път към възкресението, т.е. на движение отляво надясно. В този смисъл Еньовден представлява езическа трактовка на възкресението Христово. Повсеместно е вярването, че когато на Еньовден слънцето изгрява, то „играе“, „трепти“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Очевидно това е особен духовен статус на слънцето, който може да бъде преведен чрез тълкуванията на Учителя за духовното слънце в човека. Това е състояние на човешката душа извън греха, наречено „око на душата“. Само при това състояние човек може да вижда правилно света около себе си и тогава той живее истински. Това духовно слънце е изява на Втория принцип и с неговото изгряване започва животът. Ето защо трептенето на слънцето се явява в точката за смяна на природните енергии.

Който успее да влезе в синхрон с духовния статус на слънцето чрез отварянето на своето вътрешно око, с което единствено може да го види, получава привилегията да бъде здрав през годината.

Друга възможност за влизане в синхрон с природните ритми по духовен път е брането на билки преди изгрев слънце на Еньовден. Вярва се, че точно тогава те придобиват изключителна целебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Билките тук олицетворяват растителното царство, изявено чрез положителната енергия на Първия принцип през първото полугодие. В нощта преди Еньовден билката се превръща в дърво за познание на доброто и злото, и неговото отсичане /брането/ точно преди изгрева - точката за смяна на посоката на природните енергии има изключителна лечебна сила, защото е акт, синонимен на самото преминаване от смърт в живот, т.е. от Първи във Втори принцип.

Трети важен елемент на Еньовденската обредност е измиването във вода за здраве. Лечебната сила на речната вода се обяснява с това, че слънцето „се е окъпало“ в нея. В народното съзнание водата на Еньовден има смисъла на жива вода. Тя е символ на сълзите на разкаянието, чиято сила единствено е способна да заличи греховете на човека и да го прекара през „тясната врата“ - прехода към Втория принцип. В този смисъл окъпаното слънце е символ на съединението на Първия и Втория принцип като тяхна равнодействаща сила. То е символ на Третия принцип, който според Учителя се проявява само на „екватора на живота“. Това е статусът на Божествено дете, или на човек, готов да служи на Бога.