Разлика между версии на „Окултна анатомия и физиология на растението“

Версия от 13:22, 26 септември 2010

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

- сп. Житно зърно бр.2 1999

стр.22-23

Окултна анатомия и физиология на растението

Из книгата на Пол Седир „Магически Растения“

„И рече Бог: да прорасте земята злак, трева, която да дава семе по вида си, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си на земята плод, чието семе cue в него. Тъй и стана.“ Ден трети. Битие, гл. 1 стих 11

Растителното царство е могло да се появи тогава, когато се е образувала твърдата почва /третия ден на Сътворението/. Тогава на планетата е слязла жизнената вълна, която за първи път е донесла живот върху неодушевената до тогава земна повърхност. Тази вълна е символ на красотата, поради което растителното царство е посветено на Венера. Растителният живот се явява като резултат от взаимодействието на слънчевата светлина с жизнената искра на Земята.

До грехопадението на човека растенията са представлявали част от вътрешната страна на рая, но след него корените са изгубили своята святост и се присъединили към елемента земя. Само цветовете са запазили райския си характер.

Растението има три главни части, от които произлизат всички негови органи по пътя на индивидуализирането.

1. Общата маса на растението е образувана от клетъчна тъкан, която може да се разглежда като негова храносмилателна система. Тази тъкан се индивидуализира като корен, който отговаря на червата при животните и като семе, отговарящо на зародиша.

2. Празнините между клетките образуват така наречените трабекули /тръбички/, които проникват навсякъде в растението и разнасят хранителните вещества. Те отговарят на кръвоносните съдове при животните и човека. Индивидуализирането им образува стеблото - кръвоносната система, и плодника - женския полов орган.

3. В клетъчната тъкан на повечето растения се намират и други трабекули във вид на спирали, които разнасят въздуха. Листът е индивидуализация на тази тъкан и отговаря на белия дроб на животните и човека.

Или накратко - растението има корен, заровен в земята - това е стомахът, който изсмуква хранителни вещества от почвата. Листата, разположени във водата или във въздуха, играят роля на бял дроб; те възприемат светлината и газовете, необходими за възстановяване на силите, които оживяват тъканите на растението.

Тези сили са съсредоточени в хлорофила, зелената кръв на растението. Различните му части се съобщават чрез спираловидните каналчета.

Ембрионалното развитие на растението се дели на три периода:

Посяване на зърното във влажната земя.

Покълване: трите части на зародиша започват да прорастват, като се хранят от семеноделите /белтъчните вещества вътре в зародиша/, като пускат коренче надолу и стръкче нагоре.

Поникване: коренът започва да изсмуква хранителни вещества от почвата, растението създава своите дихателни и храносмилателни органи - то вече се е родило!

Минералите в почвата са под влияние на планетата Сатурн; под въздействието на Слънцето връзките на техните атоми се разхлабват, елиминират Сатурновото сцепление и зърното може да расте.

СТЕБЛО - Юпитер, Венера и Луната стимулират растенето на стеблото, Марс го подсилва още повече, а Сатурн дава твърдата обвивка и образуването на възли по растението.

КЛОНИ - явяват се като резултат на стремежа на растението да се освободи от своята неподвижност. Особено през пролетта Меркуриевата жизнена сила се бори с подтискащото Сатурново влияние. Венера помага за образуването на млади клончета и пъпки.

ЦВЕТЪТ - се образува основно под влиянието на Юпитер и Венера. Всъщност и другите планети оказват влияние за това и придават различната окраска и аромат.

Оцветяването е проява на любовта при растенията.

ПЛОД - След цъфтежа силите на растението се пренасят в плода. Всичките седем планети влияят в различна степен и определят неговия вкус. Узряването става под влияние на Слънцето.