Разлика между версии на „Към висините“

Версия от 15:24, 16 септември 2010

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно година ХХII брой 3 1999

стр.24-27

КЪМ ВИСИНИТЕ

Файл:Снимка

Джордж Тривелиън

Тази велика последна нощ на годината е важно събитие в цикъла на живата Земя, тъй като разделя магическия период на дванадесетте святи нощи. Цялата природа е в очакване. Сякаш чака ново позволение от небесата да поеме отново към активност и развитие, които ще я доведат до пролетта. Почувствайте тази абсолютна тишина! Колко е правилно да встъпим в Новата Година или в медитация, или с празненство. Какво нещо е усещането, че участваме в космическия празник!

Какво представлява светът, за който сме така загрижени? Чуйте тези думи, изречени през тринадесети век от Майстер Екхард:

„Всичко, което е вън от човека, в цялото негово многообразие, вътрешно е едно. Всичко това –стръкчетата трева и камъните – всички тези неща са едно. Това е най-дълбоката дълбочина, от която съм напълно запленен."

Заглавие на раздел

Съвременен израз на тази тема дава Роджер Лундквист:

„Множество фини копринени нишки тъкат заедно великия гоблен на живота; върховната нишка, великият Тао вдъхновява хиляди неща за съществувание, така че да отразят необятната глъбина и неуловимост, бидейки едно с неговата всеобхватна същност. Всички неща си взаимодействат в постоянно променяща се непреривност, еднакво обусловени от неизменния и неподвижен център, точката на покой, откъдето във всеки момент започва космичният танц."

За това съзнание става въпрос – това върховно изживяване, когато човешкото същество разчупва обичайното си сепаративно себесъзнание, отивайки към космично съзнание. Това е поетично изживяване: директното, непосредствено и сигурно изживяване на реалността като велико единство. Ние всички сме на прага да преодолеем ограниченията на обвързаното от петте сетива и мозъка съзнание, когато умът в нас става едно с Универсалния ум. Такова е вълнуващото време, в което живеем.

В светлината на това схващане, как да постъпим с ужасяващата картина, която светът ни предоставя днес?

Важно е да помним, че целият космос е жив и че той е една огромна мисъл на Бога. Книгата на Сътворението започва така: „В началото Бог създаде небето и земята..." Но „Книгата на Творението" на есеите, в противовес на това, казва: „Без начало, законът създава живот и мисъл."

Заглавие на раздел

С други думи, налице е постоянно изблиК-ване на девствена мисъл и ноб ЖиВот, изВи-ращ от БоЖестВения източниК без начало и без Край. ДоКато нашият сбят изглеЖда Като че ли се сгромолясва В масивна ентропия, веч¬ният Живот се влива в огромния оКеан от мисъл, интелигентност и творчесКа идея.

24 Житно зърно

От туК идВаме до Концепцията за ангел-сКите Йерархии. Ангели е просто името, Кое-то даВаме на нишКите на Божията мисъл, толКова Живи, че ги приемаме за същестВа, подреЖдащи се В дебет велиКи йерархии от Елохимите и Серафимите надолу до невиди¬мите същестВа, Които пряКо се гриЖат за нас. Нашето Въображение трябба да схване, че тоВа са ниба на интелигентност нагоре и нагоре Към Божествения източниК с Все по-висши и по-8исши Вибрации. Самите ние сме наречени Десетата йерархия, духоВни същес¬тВа, родени на Земята В твърдата солидна материя, плътни тела, приКоВани В сВета на сетиВата, с много нисКа честота на трепте-не. Петте сетиВа ни позболяВат да работим В този сбят и същеВременно са филтри, Кои-то ни предпазВат. „ЧоВечестВото не моЖе да понесе тбър-де много реалност" - КазВа Т.С.Елиот. А В поемата „КлетКата" Мартин Армстронг Каз¬Ва: „ЧоВеК, страхубайКи се да Живее, затВаря си душата В петте сетиВа." ПредизВиКателстВото за нас сега е да се осмелим да излезем В един по-голям сВят. Ние пресичаме ограничителната линия и започВа-ме един Вид изследВане на Космоса - едно изс-ледВане на Вътрешното пространство, Кое¬то отваря пред нас Вечността, едно изслед-Ване на мисълта и тВорчесКото ВъобраЖение, Което ни Води Към целия Космос. Призовани сме да пристъпим В сферите на творящите йерархии и да прегърнем холистичния светог¬лед, според Който от БоЖия ум ВъзниКват тво¬рящи Идеи - Същества , Които намират из¬раз във физичесКите форми. Смайващият ар-тистизъм на природата - цветя, дървета, сКа-ли, Кристали, птици, Животни и самото чове¬чество са израз на този свят. Цялото е едно велиКо единство при всич-Кото си многообразие и има много нива на интелигентност. ВсяКо видимо тяло е прет-ворена идея. Самото слънце, изглеЖдащо Като газооб¬разно тяло, е струКтура, позВоляВаща на Вис¬ши духоВни същестВа да работят. Зад физи-чесКото слънце има едно духовно слънце. У.БлейК, големият ясновидец е знаел добре то¬ва. „Когато Слънцето изгрява - Казва той-нима мислите, че аз виЖдам само една златна Жълтица на небето? Не, не и не, аз виЖдам неизброимо мноЖество небесни духове, Които пеят: „Слава на Бога във висините!" Той е моЖел да виЖда духовното слънце през физи-чесКото.

Господарят на духовното слънце, на Ело¬химите и Серафимите, е този, Когото нари-чаме Христос, и Който сега облива със свет¬лината си нашата планета. Този Космичен Христос е счел за необходимо да слезе долу и да навлезе В земния ЖиВот; да бъде един Бог, преЖивял човешКа смърт. ТаКа Той е овладял цялата Жизнена сила на Земята. Езотерично погледнато, Възнесението Господне на небе¬то е проникване в етерното тяло на плане¬тата и издигането му Към по-Висшите вибра¬ции на етерния свят. Той Казва:„Сега съм за¬винаги с вас, до свършеКа на сВета." И затова намираме БоЖественото Му присъствие Във ВсяКо растение, дърво, птица и Животно и във ВсяКо чобешКо сърце. Цялата етерна Жиз¬нена сила е обиталище на ВелиКото същество на Христос. Ние трябва да разберем, че интелигент¬ността е творяща на всичКи равнища. Ние смятаме, че на Венера няма Живот, защото там е толКова горещо, че бихме изгорели. ВиЖ-дате ли КолКо е ограничено мисленето ни? Това, Което мислим е, че това тяло не би могло да ЖиВее на Венера. Но това тяло е храм, предпазваща обвивКа, Която позволява на едно духовно същество да слезе на Земята. След Като сме на Камениста планета, ние се нуЖдаем от тяло с теЖКата плътност на Земята, твърд сКелет, Който ни позволява да действаме Като човеци. АКо трябваше да се въплътим на водна планета, сигурно щяхме да имаме тяло на риба, на газообразна плане¬та - газообразни тела,а на пламтяща плане¬та, Като слънцето - пламтящо тяло. Циви-лизация моЖе да съществува на ВсяКаКви мес¬та. Казано е: „В дома на моя Баща има много обиталища." В една вселена с по-Висша инте¬лигентност, В това, Което наричаме прост-ранство, моЖе да съществува цял град изцяло невидим за нас, понеЖе сетивата ни са адап-тирани Към физичесКия свят. Точно сега на¬пример, звуКови вълни, носещи музиКа на Бе¬товен, дЖаз и много други неща протичат постоянно през тази стая, но след Като не сме настроени Към тях, нямаме инструмен¬ти да ги уловим, тези звуци остават напълно неосъзнати от нас. ТаКа и в пространство¬то има планети, цивилизации и архитеКтури, невидими за нас. Цялото творение е изпълне¬но с интелигентност, далеч надминаваща на-шата. Ние не сме най- висоКото стъпало на ин¬телигентност - ние сме висоКа точКа само в земната еволюция. Но на Земята човечест¬вото е тази Съзнателна част от природата,

Житно зърно 25

Която сега има сВободата да поеме отговор¬ността за еволюцията. Еволюцията не е са¬мо сила, Която образува и развива форми, тя е сила, Която е дадена в наши ръце и Която ни напомня, че имаме свободен избор да сътво¬рим света, Който сме избрали. Посредством еволюцията ние работим в посоКа Към пър¬вичния архетип на човеКа: духовното, Космич-но същество, създадено по подобие на Бога. Нашият потенциал е абсолютно неогра¬ничен. Като синове и дъщери на Бога ние се развиваме и разширяваме и няма нищо, Което да спре това развитие в посоКа Към цялото. Нашето поКоление трябва да стори това. Застанали сме на острието на бръснача и трябва да тръгнем Към съзнателна еволю¬ция. Егоцентризмът, алчността, невеЖест-вото са ни довели до там, че моЖем да разру¬шим цялата планета и Живота на нея. Алтернативата е да поемем Към бъдеще, много по-преКрасно, отКолКото бихме могли да си представим. Изборът е наш. КаКво ще изберем? Не забравяйте да мислите холистично. Земята не е мъртъв минерал, а Живеещ и ди-шащ организъм със своите еквиваленти на мислене, чувстване, Кръвообръщение, Жлези, съзнание. Ние сме миКроКосмосът, Земята е маКроКосмосът. Самият фаКт, че ние имаме Кръвообръщение и ендоКринни Жлези означава, че и с маКроКосмоса е същото. Но нещата не спират до туК. Не моЖе да имаме Жив организъм вътре в мъртъв ме-ханизъм. Цялата Слънчева система е също Жив организъм, чието сърце е Слънцето, а плане¬тите са ендоКринните Жлези. ВсяКа Жлеза е фоКус на Жизнените сили на тялото; аКо една Жлеза заболее, работата на цялото тяло се разстройва. Една от Жлезите в планетарно-то семейство на Слънцето е заболяла и зап¬лашва да угаси Живота в себе си. КолКо дълго смятате, ще търпят висшите същества та¬зи болест? Отговорът е ясен - не за дълго. Операцията за леКуване и почистване на планетата е вече в ход. В последното десе-тилетие върху материалния свят се излива една сила, наречена Любов - една висша виб-рация от светлина и хармония, Която пови¬шава сКоростта на неговите трептения. Тъй Като човешКите същества са част от този свят, нашите собствени трептения се пови¬шават. Ние сме на прага на четири- и пет-измерното съзнание. Извършва се промяна. ПарадоКсът е, че на човечеството е да¬дена свобода. Тази преКрасна планета е наша¬та тренировъчна площадКа и база за дейст-

вие, за да Станем съработници с Бога. Вели-Кият Творец е поисКал част от Неговото пре-Красно творение също да моЖе да създава! Той е поЖелал Като погледне надолу да си КаЖе: „ВиЖ ти КаКво вълнение! ВиЖ КаКво са започ¬нали да правят на малКата ни планета Земя! " Представете си ангелите, КаК ни наблюда¬ват и Казват: „Я гледай, те са направили не¬що, за Което ниКога не бихме се сетили! Те правят нещо наистина ново!" Когато човечеството започне да твори, Космосът се обогатява. И Бог също се обога-тява, защото всяКо нещо работи Като част от цялото. Това е начинанието, в Което сме въвлечени. Тази планета е толКова ваЖна, че най-висшето същество на Духовното Слънце е сметнало, че си струва да слезе и да мине през смърт на нея. КаКъв Комплимент! Ние се мъчим да зачертаем човешКата раса Като слу¬чайност в природната селеКция, но КолКо аб¬сурдно е това! Ние сме велиК еКсперимент на Бога, дарен със свобода, Която не моЖе да бъде отнета. Ангелите работят с нас, но си¬гурно Архангелите, Които ги ръКоводят им Казват: „Тренирайте вашите мъЖе и Жени там долу, но по ниКаКъв начин не се бърКайте в свободата им." Ние самите постъпваме таКа с нашите деца, Като им даваме цялата въз-моЖна свобода в процеса на обучение. Но аКо децата решат да наКладат огън в гостната, ще трябва да им КаЖем:„Не. Не ти позволя¬вам това. Иди да играеш другаде." Просто има рамКи, отвъд Които не трябва да отива¬ме. Нима мислите, че Когато се отнася до един Жив организъм в слънчевата система, Ко¬ято е част от Живия галаКтичен организъм, БоЖественият свят ще стои със сКръстени ръце, КазвайКи:,, ИзглеЖда, че те наистина ис-Кат да се взривят, но да не ги безпоКоим. Не бива да ограничаваме сВободата им." Абсурд! „КаКвото Бог е съчетал, човеК да го не разлъчВа." - Този цитат обиКновено се отна¬ся Към Женитбата. Но Бог също е съчетал атома с неговото ядро и разцеплението на атома е едно неморално отКритие, Което ня¬ма нищо общо с Живота. То е Животоразру-шаващо и поради това не моЖе да бъде оправ¬дано. ТуК Вече моЖе да се намеси Висшата интелигентност. Много съобщения, идВащи от Висшите ниВа на ангелсКа интелигентност вну¬шават, че е немислимо човечеството да бъде оставено да разруши Живота на планетата. АКо ние решим да натиснем бутона, те ще се намесят. Те са Казали, че тяхната интелиген-

26 Житно зърно

пшост е толКоВа по-напред от нашата еле¬ментарна елеКтрониКа, че не биха се затруд¬ниш Веднага да неутрализират КаКъВто и да е ядрен уред. Нещо поВече, те следят непрестанно на¬шата планета, невидими за нас, с милионите ад Кораби. Те отблизо наблюдават ВсичКо, КаК-8ото Вършим, невидимо присъстват на Всич-Ки военни съвети, Консултации, на Кремълс-Ките срещи. Не ви моля да вярвате на ВсичКо тоВа. Твърденията за духовния сВят не могат да бъдат доКазани със сетивата. НауКата е пос¬троена Върху до!оприната, че не моЖе да се ВярВа на нещо, Което не е доказано по този начин, но 6 резултат на това ние сме се от-Къснали от Живото цяло, от свръхсетивния свят, Които изследваме сега с Вас. Обаче аКо тези идеи ви допадат, ВлоЖе-те ги 6 ума и сърцето си и дейстВуВайте, Като Вярвате в тях, гледайте на ЖиВота В тяхната сВетлина. ВсяКа идея е Живо същество и Когато е истинсКа и Вие заЖивеете с нея, Вашата уве-реност ще се засилва до момента, Когато про¬сто ще знаете, че това е истина. Ние сме създали проблеми на тази планета, Които чо¬вечеството не моЖе да разреши само. Съоб-щения от висши източници много пъти са Казвали, че аКо продълЖаВаме да мислим от позициите на сепаратизма, ние ниКога не ще ги разрешим. Но аКо променим съзнанието си таКа, че да работим съвместно с Цялото, тези проблеми могат да бъдат решени. В едно послание Архангел ГаВраил е Казал: ,Лрмиите ще бъдат спрени от голям приро¬ден КатаКлизъм. ОръЖията ще се стопят В ръцете им. Те ще разберат наКрая, че Земята е стигнала 6 точКата, Когато вибрациите й не търпят повече масоВи избивания на част от Жителите й. Столетия човеКът е проли¬вал Кръв върху Земята; сега вибрациите й от-хвърлят убийството. В голямата война, Кога¬то чоВеК насочи оръЖие срещу сбоя блиЖен, то няма да фунКционира. В ноВата Вибрация ВсичКо, Което причинява разрушение, ще се стопи. ЧовеК, Който изрече деструКтивни ду¬ми, ще се дезинтегрира. ВсичКо негативно ще изчезне." ВсичКо тоВа е напълно ВъзмоЖно. Голя¬мата надеЖда сега е, че аКо този бутон бъде натиснат, това ще бъде сигнал не за начало на неконтролирано унищоЖение, но за извися¬ващо освобоЖдабане на Живата енергия в атомното ядро. Тази енергия е самият Хрис¬тос. Той Присъства сега не само в етерен

план, но и в ядрения център. И понеЖе Той е във ВсеКи един от тях, не е ли по-Вероятно една еКсплозия да доведе до огромно проявле¬ние на светлина, изпълваща небесата, истин-сКата, заслепяваща светлина на посвещение¬то? МоЖе би това е смисълът на апоКалип-тичната фраза: „Под звуците на тръбите сли¬заше човешКият син от небесата, В сила и голяма слаба, и под звуците на тромпетите на ангелите." ВиЖдате 6 КаКво приКлючение Живеем сега. СВетът е В опасност и изглеЖда Като че ли рано или Късно ядреното Копче ще бъде натиснато. КаКво да правим тогава? АКо е правилно материалистичното мислене, тога¬ва неКа да ядем , да пием и се веселим днес, защото утре ще умрем. Но има и друга исти¬на: неКа да работим с БоЖестВената сила, за Която не е трудно да неутрализира бомбите. БлясъКът на една БоЖестВена мисъл моЖе да промени нещата на молеКулярно нибо и да пре-чисти планетата. ТоВа са измеренията на времето, В Кое¬то Живеем. Като знаете това, ще разберете, че Кризата, Която преодоляваме, е източниК на непресъхваща радост. Планетата се дВи-Жи Към ноВа епоха и ние трябва да изпълним своята роля във величествената драма. „Един вятър премина през света и разтърси границите му, Нови неща се борят да бъдат родени и нищо няма да остане същото. Земята е уморена от своето минало, от глупост, омраза и страх. Зад мрачното и бурно небе се приблиЖава зората на Бога. Един Вятър фучи над земята, със сила и гръм. Тромпетите на Царя - Христос отеКВат В небесата. Призив за Кръстоносен поход Към висините виКа смелите и Верните. Да намерим Новия Ерусалим и да съградим света отново. (Р.С. НарроМ) Това е, в Което сме въвлечени, мили приятели. Превод: д-р Светла БалтоВа

Житно зърно 27