Разлика между версии на „Четирите качества“

Версия от 20:01, 16 януари 2009

Четирите качества

Размишление.

Посланието на Павла към Филимона представя едно от неговите хубави писма. То е образец на писмо. Първите десет стиха са встъпление към посланието. Онисим, за когото се говори в Посланието, бил слуга на Филимона, но го напуснал и отишъл при Павел в Рим. Според римските закони, господарят има право да постъпва със слугата си, както иска. Павел се застъпва за Онисима пред Филимона, като моли да го приеме отново при себе си. – Защо Павел се застъпва за Онисима? – Защото го обикнал.

Какво се иска от съвременния човек? – Да бъде едновременно обикновен човек, талантлив, гениален и светия. Срещате някого, казвате, че е обикновен човек. За друг някой казвате, че е талантлив. За трети, че е гениален, а за четвърти, че е светия. Значи, в четирма души влагате по едно особено качество и не знаете, кого от тях да предпочетете. Всъщност, истинският човек трябва да притежава и четирите качества. Той трябва да бъде едновременно и обикновен, и талантлив, и гениален, и светия. Чувате някой да казва, че иска да бъде гений, а друг – светия. Но това, което обикновеният човек може да направи, нито геният, нито светията могат да направят. И това, което геният и светията могат да направят, обикновеният човек не може да направи.

Следователно, за да разберете живота в неговата пълнота, трябва да притежавате качествата и на обикновения, и на талантливия, и на гениалния, и на светията. Иначе, ако сте само обикновен човек, ще разбирате обикновените неща. И на живота ще гледате като на обикновено нещо. За да познае себе си, обикновеният човек трябва да бъде светия. И светията, за да разбере себе си, трябва да бъде и обикновен човек. Който има високо съзнание за себе си, ще каже, че не иска да бъде обикновен човек, не може да понесе това унижение. Какво представя обикновеният човек? – Нищо друго, освен новородено дете. Светията е старият човек, който има тежест, разчита на своята основа. Детето тежи само четири-пет килограма. То е слабо, безпомощно, плаче, сърди се, има нужда от грижите на родителите си. Кой не е минал през детинството? Кой е станал възрастен и стар, преди да е бил дете? Детето и старецът са полюсите на живота, през които минава всеки човек.

В детето са вложени условията на бъдещия човек. В него се намират условия и възможности за развиване на Божественото Начало в човека. Това са зрънца, които чакат благоприятни условия за своето развитие. Който не знае, какво се крие в обикновения човек, гледа на него като на нещо долно. Друг пък казва за себе си, че е обикновен човек. С това иска да се оправдае, че прави погрешки. И единият, и другият не са прави. Да бъдеш обикновен човек и да съзнаваш това, значи, да си минал през светийството. Питам тогава обикновения човек: Бил ли си светия? – Не съм бил. – Тогава не познаваш себе си. Каже ли някой, че е светия, питам го, бил ли е обикновен човек. Ако каже, че не е бил, и той не познава себе си. Какъв светия можеш да бъдеш, ако не познаваш себе си? Хората не се познават още, но говорят за Христа, за великата любов и т. н. За кого дойде Христос на земята: за обикновените хора, или за светиите? За грешниците, или за праведните? – Христос дойде за обикновените хора, за грешниците, които правят погрешки. Погрешки правят децата и обикновените хора. Детето вижда орехи на дървото и без позволение ги бруля, да си хапне няколко ореха. След това ще го накажат. Обикновеният човек, който не разбира нещата, се кара, спори върху различни въпроси. – Какви са тези въпроси? – Обикновени, но, въпреки това, обикновеният човек обича да спори.

Всички погрешки произтичат от обикновени работи. Всички хора спорят. – За какво? – Кой бил прав и кой – крив. Това са обикновени работи. Ще се разправяш, че шапката трябвало да бъде модерна, а не старомодна. И това е обикновена работа. Светията не се занимава с такива въпроси. Той носи шапка, дадена от природата. Косата му е естествена шапка, която го предпазва от студа. Ще кажете, че светията няма нужда и от такава шапка. Според мене, светията трябва да има коса. – Косата на учените хора окапвала. – Това е друг въпрос. Главата на обикновения, на талантливия и на гениалния човек може да бъде без косми, но не и главата на светията. Той трябва да има гъста, хубава коса.

Задачата на човека е да мисли право, да не се спъва в живота. Кривата мисъл спъва хората, поради което правят погрешки. Така и първите човеци сгрешиха. Бог им каза да ядат от всички плодове на дърветата, само от едно дърво да не ядат. В който ден ядат от плодовете на това дърво, ще умрат. Обаче, те не повярваха в думите на Баща си. Те искаха да проверят, вярно ли е, че, ако ядат от забранения плод, ще умрат. Обикновен плод беше забраненият, но не трябваше да пристъпват Божията заповед. Погрeшката им се заключава не толкова в яденето на забранения плод, колкото в непослушанието и в незачитане на Божията заповед. Те искаха да знаят, защо не трябва да ядат от този плод. Обаче, възрастта им беше такава, че не можеше да им се обяснява. И до днес още хората правят същата погрeшка: ядат от плода на дървото за познаване на злото и на доброто и носят последствията на своята погрeшка. Някой критикува приятеля си – това е нарушаване на Божията заповед. Друг критикува себе си, недоволен е от своя ум и от своето сърце, иска да бъде учен, гениален човек. – И това е нарушаване на Божията заповед. Защо критикуваш хората и себе си? Защо ядеш от забранения плод? Вдълбочи се в себе си и виж, за каква работа си определен. На всеки човек е дадена по-велика мисия от тази, с която той се занимава. Като се отклонил от пътя си, днес той се занимава с обикновени работи, които го карат да прави погрешки. Остави обикновените работи настрана. Работи върху себе си, да развиеш Божественото Начало, вложено в душата ти.

Какво представят обикновените работи? – Те са пастърма, направена от месото на някой стар вол. Хората си развалят зъбите, разстройват стомасите си с тази пастърма, но продължават да ядат. Време е вече да се откажат от обикновените работи и да започнат със закона на различаването. Те гледат на обикновените неща, като на велики работи, а на великите – като на обикновени. Всичко, което Бог е създал – растения, животни, минерали са велики неща, но хората ги подценяват. Някой минава покрай дървета, растения и животни и казва: Дърво е това, или животно е това и не се занимава с тях. Ангелите се занимават с растенията, а човек не им обръща внимание. Архангелите се занимават с животните, а човек само ги използва и казва, че са същества от низка култура. Ценете живота във всички същества, колкото слабо да е проявен. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ А животът произтича от Бога. Пазете живота на всички същества, както пазите своя живот. Само така ще разберете Божественото и ще се проявите като човек.

В посланието на Павла към Филимона ясно се вижда неговият характер и отношението му към хората. Той се обръща към Филимона с думите: „Моля ти се, за моего чадо Онисима, когото родих в оковите си. Който беше някога си непотребен на тебе, а сега и на тебе, и на мене потребен. А ти него, сиреч утробата ми, приеми. Може би за Евангелието да се отлъчил за малко време от тебе, за да го приемеш за всякога, не вече като роб, но по-горе от роб, брат възлюбен. Ако имаш мене за съдружник, приеми и него, както мене. И ако те е в нещо обидил, или ти е длъжен, мини това на моя сметка. Тъй, брате, дано получа аз това добро от тебе в Господа.“ (– 10 – 20 ст.). – Така се застъпва Павел за Онисима, като за свой възлюбен брат и ближен. Когато хората са свързани тясно помежду си, те са близки и потребни един на друг. Щом се скъса тази връзка, те се отдалечават и стават чужди и ненужни един за друг. – Кои неща са непотребни за човека? – Гниещите. Всеки плод, който гние, хвърля се на сметта. Обаче, докато е на дървото, всеки поглежда към него с радост. Здравият плод има съдържание, а гнилият губи съдържанието си. Като ядеш здрав плод, ще дъвчеш хубаво, докато използваш всичкото му съдържание. Най-после ще вземеш семките и ще ги посееш. Попадне ли ти гнил плод, не го яж, но извади семките му и ги посей. Всяка семка носи живот. Дайте възможност на скрития живот в нея да се прояви и развие.

Правилни отношения са нужни между хората. За да се създадат такива отношения, те трябва да виждат във всичко Божественото, т. е. проявите на Бога. Като не разбирали това, в далечното минало на човечеството се кланяли на слънцето, на луната, на звездите, като на божества. Те не са божества, но чрез тях се проявява Божественото Начало в света. Всичко, което ни обикаля, е създадено от Бога, но, колкото и да е чудно и велико, това не са божества. Слънцето, например, няма такива отношения към хората, каквито Бог има към тях. – Какво представя слънцето? – Грамадно количество материя, един милион и половина пъти по-голямо от земята. Ние се радваме на слънцето за онова, което ни дава – за неговата светлина и топлина. Обаче, всичко това е вложено в него от Бога. По същия начин ще гледате и на човека. Ще го обичате и ще се радвате на онова, което Бог е вложил в него. От това гледище, във всеки човек има нещо Божествено. И в най-големия грешник се крие нещо Божествено. Затова, именно, дойде Христос на земята, да повдигне грешниците и падналите.

Съвременните хора се делят на обикновени и необикновени, на богати и бедни, на праведни и грешни. Благодарение на това различие, те не могат да се търпят и изпадат в крайности. Богатият гледа на бедния с отвращение и недоволство. Той мисли, че бедният иска да го изнудва. Той не подозира, че неговото богатство е основано върху труда на бедния. Бедният пък иска да стане богат. – Защо? – За да не работи. И двамата са на крив път. Праведният гледа на грешника с отвращение, без да подозира, че неговата святост се дължи на грешника, т. е. на погрешките му. Гледайте на нещата правилно. Всички хора са на мястото си. Всеки върши своята работа, както разбира. Учете се едни от други и си помагайте взаимно.

Съвременните хора трябва да бъдат справедливи, да имат еднакви отношения и към богатия, и към бедния; такива трябва да бъдат отношенията им към обикновения човек и към светията. На съзнателния човек не се позволява никакво пристрастие. Ако сте слуга, вие се възмущавате от господаря си, който туря на сметката ви всеки счупен предмет. По невнимание слугата може да счупи една чаша или чиния, и господарят му веднага го глобява. Ако детето му счупи чашата, той не казва нищо, даже не му прави забележка. Ще кажете, че слугата е голям, от него се изисква повече внимание. Въпреки това, и слугата прави погрешки. Господарят е пристрастен към детето си, защото го обича. Не е въпрос да извинявате погрешките на хората, но трябва да бъдете справедливи. Като види, че слугата е направил някаква погрешка, господарят трябва да мълчи. При това положение, слугата сам ще съзнае погрeшката си и ще я изправи. Чистота е нужна на човека: чистота в мислите, в чувствата и в постъпките. Погрешките и престъпленията на хората са нечиста вода, с която мият съдовете си и перат. Трябва ли човек да яде от нечистите чинии на хората? Трябва ли да чете книги, написани с нечиста ръка?

Бъдете будни и правете избор на книгите, които четете. Има добри книги, но има и такива, които внасят смут в човешката душа. Някой автор изнася добри характерни черти на своите герои и с това заставя четците да ги обикнат. След това ги поставя в условия да се самоубият, или друг някой да ги убие. Според мене, автор, който пише драми, трябва да бъде женен, да има син и дъщеря, които обича и за които е готов да се жертва. Как мислите, какъв край ще има романът или драмата, която този баща би написал? – Краят ще бъде добър. Никога бащата не би написал драма, в която героите му умират. Може ли бащата да осъди сина или дъщеря си на смъртно наказание? – Никога! Който съди хората и им налага смъртно наказание, той не е баща. Хората критикуват, осъждат този или тази, защото не са техни деца. Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени!“ Никой няма право да съди своя ближен. Ако искаш да съдиш, ожени се, роди дете и, като направи погрешка, тогава го съди. Ще видиш, каква присъда ще издадеш.

И тъй, както сте бащи и майки към своите деца, бъдете такива и към чуждите. Те са чужди за вас, но всички са деца на Бога. Малцина съзнават това, поради което не познават Бога, не разбират отношенията Му към хората и казват, че към едни хора Той е по-разположен, а към други – по-малко. – Към кой слуга господарят е по-разположен? – Към онзи, който работи добре и взима във внимание неговия интерес. Такъв слуга е силен и работлив. Виждате някъде десет работника се мъчат да вдигнат един голям камък, но не могат. Дойде друг работник, погледне камъка оттук-оттам, и сам го вдига. Ще се карате ли на този човек? Не само че няма да му се карате, но ще го обикнете и ще му благодарите. Силен човек е той, знае как да започне една работа и как да я свърши. Какво ще кажете за онзи, който влиза в дома ви с торба, пълна с провизии и раздаде всичко на децата ви? И този човек е силен, знае как да постъпва. Свят човек е той. Дето отиде, все носи нещо хубаво. Светията не е бледен, сух, жълт, изнемощял. Ще кажете, че той прекарва в пост и молитва. Постът и молитвата не правят човека светия. Ако се говори за чистота и святост, това е друг въпрос. Така можеш да станеш светия. И болните прекарват в пост и молитва, но не стават светии.

Някой се изправи на молитва и заеме положение на добър, благочестив човек. Щом свърши молитвата си, започва да се кара с жена си, с децата си, със слугите си. Това не е правилно отношение. Какъвто си към Бога, такъв ще бъдеш и към хората. Бог не търпи лицемерие. Ще бъдеш мек, добър и снизходителен към погрешките им. Техните погрешки са и твои погрешки, но ти не ги виждаш. Как постъпи Христос с блудницата, която доведоха при Него? Запитаха Го: „Какво да сторим с тази блудница? Според Мойсеевия закон, такива убиваме с камъни.“ Христос им отговори: „Който счита себе си за праведен, пръв да вземе камък и да я убие.“ Мойсей беше умен човек, познаваше Божиите закони. След него дойдоха други, които измениха законите му и казваха, че са от Мойсея.

Какво заключение може да се извади от това? – Че човешките закони са изложени на постоянни промени. Обаче, природните закони, които са Божествени, не се изменят. Според човешките закони, който взима парите на богатия, без негово позволение, е крадец и трябва да се накаже. Според законите на природата, крадецът не трябва да се наказва, защото парите не са загубени. Нищо в природата не се губи, нищо не се създава. Значи, парите нито са загубени, нито са създадени от някого. Като вещество, те и преди това са съществували в природата. Преди години, когато горя Чикаго, един богаташ предложил на един беден човек, да му даде 250,000 долара, ако влезе в къщата му и извади навън касата. Сиромахът погледнал към огъня и казал: Не мога да ти услужа. Огънят иде! Никакви пари не ми трябват. Богатият се намирал в трудно положение, затова предлагал на бедния такава голяма сума. В друго време, ако някой би се осмелил да вземе хиляда долара от касата му, щеше да бъде предаден на полицията, като крадец. Трябваше да се намери някой смел и честен човек, с висок морал, да извади касата на богаташа навън и да му каже: Не ми трябват парите ти! Ако бедният работник се хвърли в огъня за 250,000 долара, той ще извърши престъпление към своя живот. Но и богатият, който е готов да жертва част от парите си в тежки моменти на живота си, също върши престъпление.

И тъй, не чакайте да дойдат критични моменти в живота ви, които да ви заставят да жертвате част от богатството си. Не мислете, че като се молите за някого и постоянно му натяквате, молитвата ви ще се приеме. Казано е, че трябва да се молите един за друг, но никой да не знае това. Молитвата е свободен, доброволен акт. Ако изисквате от някого да се моли за вас, нищо няма да постигнете. Молете се за ближните си, за да се молят и те за вас. Някой минава за голям грешник и дохожда при вас с желание да се помолите на Господа, да се простят греховете му. Не бързайте да го съжалявате. Кажете му, първо той да се помоли на Господа за себе си. Ако се приеме молитвата му, и вие ще се молите за него. Невъзможно е да се молите за грешника, преди той да се помолил за себе си. Така постъпва дяволът. Той иска другите да се молят за неговите грехове и престъпления. Смирение се иска от човека! Той трябва да бъде готов да се покае и да признае погрешките си.

Какво се иска от съвременния човек? – Да бъде справедлив, да върши волята Божия и да се радва на доброто. Щом е справедлив, той ще бъде снизходителен към погрешките на хората. Учете се от погрешките на другите, без да ги осъждате. Влизайте в положението им, за да разберат и те вашето положение. Каже ли някой, че хората не го разбират, той не мисли право. За да ви разбират другите, първо вие трябва да разбирате себе си. Щом разбирате себе си, и хората ще ви разбират. Кажете ли, че никой не ви обича, вие сте на крив път. Как познахте, че никой не ви обича? Който люби, и него ще любят. Любовта ражда любов. Следователно, като любите, и вас ще любят. Любещият е свободен човек. Той не познава, нито болестите, нито беднотията, нито мъчението. За него е безразлично, дали има пари, или няма. Дето отиде, той е добре приет. Всички хора са негови братя и сестри.

Съвременните хора говорят за любовта, без да разбират, какво представя тя. Казано е в Писанието: „Бог е Любов.“ Дето любовта присъства, там е величието на Бога. Човек се разширява, смекчава и отваря ума и сърцето си за всички живи същества. Любящият става слуга на Господа. Той е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Ако очаква всичко наготово, Бог и ближните му да работят за него, той ще изгуби любовта, и животът му ще се обезсмисли. Страшно е да се обезсмисли животът на човека. Ти работи за своя ум и за своето сърце, без да очакваш на другите. Ако ги караш да работят за тебе, в скоро време ще ги изгубиш. Какво представя човек без ум и без сърце?

Мнозина търсят любовта, но малцина я намират. Къде се намира тя? Който иска да намери любовта, да отиде при някой малък, чист извор; при някоя малка мушичка, която има полет нагоре; при някое цвете или дръвче, което прави големи усилия да израстне нагоре, да цъфне и даде сладък плод, от който да се ползват и други същества. Не търсете любовта при големите извори, при големите дървета, при силните животни и хора. Дето любовта присъства, всичко е ценно. Затова казваме, че Божиите неща и в началото, и в края са еднакво ценни. Който не разбира Божественото, не го оценява. С една клечка кибрит можете да запалите толкова огньове, колкото и с цялата кибритена кутия. Важно е да запалите веднъж огъня. Щом го запалите, можете да го пренасяте дето искате. Силата на любовта е в малката кибритена клечка, а не във всичките клечки. Задръж една клечка за себе си, а останалите раздай на своите ближни. Задръж само един лъч от любовта за себе си, а от останалите нека се ползват твоите ближни. Радвай се, когато всички хора възприемат любовта и се ползват от нея. Любовта е достояние на всички хора, а не само на едного. Радвай се, че Бог е навсякъде.

Защо страдат съвременните хора? – Защото са изпратили Бога да работи вместо тях. За да се освободите от страданията, идете вие на работа, а оставете Бога на вашето място. Станете слуги на Господа, а Него турете на вашето място. Бог да бъде ваш господар, а вие – Негови слуги! Само така ще осмислите живота си и ще оправите работите си.

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

31. Утринно Слово от Учителя, държано на 3 май, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

• ) Послание към Филимона.