Разлика между версии на „1919“

Версия от 12:46, 24 август 2010

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2

1919г.

След войната броят на членовете на Бялото Братство бързо се увеличава. След тригодишно прекъсване, комитетът по организиране на съборите подготвя провеждането на поредния събор. Учителя, както винаги, е непосредственият ръководител на този комитет. Съборът започва на 19 август - Преображение и продължава до 26 август.

Тази година Учителя държи две публични беседи за търновското гражданство, за първи път в Търново. Първата е „Мировата любов" в читалище „Надежда", през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич", на 24 август, в Модерния театър. Според документите, наемът за салона в читалище Надежда е бил платен от търговеца Иван Дивитаков – 20 лева, а наемът за Модерния театър – 50 лева – от А. Бойнов, от името на спиритическия клуб в града.

По спомени на Е.Иларионова, Н.Куртева и др., за да отидат на първата публична беседа, участниците в събора са се наредили в редици, по азбучен ред на градовете и така са тръгнали от братската вила, минавайки през целия град. Жените са били облечени в бели рокли, с бели кърпи на главата, а мъжете били с бели ризи. Пеели маршови братски песни: „Братство, единство", „Време е да вървим" и др.

Учителя приканва учениците да задават въпросите, които най-много ги вълнуват: тази година те спират вниманието си и на политическия живот, вероятно под влияние на събитията в света. На въпроса, как да се наричат, Учителя отговаря: „Ученици на Бялото Братство". Дава им различни методи за лекуване, а също и метод за себеконтрол, който е определен за задача през годината. На събора, пред учениците, Учителя дава практически методи за развитие на Добродетелта, Справедливостта, Мъдростта, Истината.

От септември тази година, Учителя ги приканва да започнат да плащат десятък. Всъщност, тъй като те не са си купували публикуваните беседи (всяка беседа излизала отделно), то с тези пари тогава Учителя им купува и изпраща беседи. А в по-големия от дадените през тази година два наряда по избор, в дните за пост, за първи път, наред с Библията, са дадени да се четат беседи от „Сила и живот".

Това е първата година, в която беседите от събора се оформят в отделна книга и се издават под заглавие: „Беседи, обяснения и упътвани от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото на 1919 г." Двете беседи пред търновското гражданство са публикувани отделно в брошурата „Мировата любов. Козмичната обич", вероятно, за да могат да се предлагат и на външни хора.

От тази година има запазени четири писма до Иларионови и един наряд, който Учителя им изпраща за празника на пролетното равноденствие.

На 1 ноември 1919г. Братството във В. Търново закупува следните имоти в с. Арбанаси, записани на името на Константин Иларионов - запасен майор:

Нотариален акт №357 за продажба на недвижим имот, дело №338, регистър №440; къща в Арбанаси, махала „Св. Архангел", с дворно място 600 кв.м., при съседи Драган Попов, Добри Стоянов, баба Маруца и улица.

Нотариален акт №358 за продажба на недвижим имот, дело №336, регистър №441 от 01.11.1919 г.; нива, състояща се от 2 декара, находяща се в Арбанашкото землище, местността „Шамана", при съседи Таско Вълчев, Иван Рибулов, Марина Футкова и Димитър Василев.

Тези имоти са продадени на 08.11.1931 г. от пряката наследница на Константин Иларионов - Елена Иларионова и сумата от 101 000 лева е предадена в касата на Бялото Братство. Как Драган Попов е процедирал с другата братска къща, нямаме сведения.

Политически събития. На 27 ноември 1919г. в Ньой министър-председателят Александър Стамболийски подписва унизителния мирен договор, според който се определят новите граници на страната. Южна Добруджа отново се предава на Румъния; Струмишко, Царибродско и Босилеградско се предават към Югославия; Смолянско преминава към Гърция; Беломорска Тракия - към Обединените сили. Общо, от страната се откъсват 11 хиляди кв.км. територия, населена изключително с българи. Освен това се налагат репарации, на стойност два милиарда и двеста и петдесет милиона златни франка, с 50% лихва. Установява се практически чужд финансов контрол. Паричните репарации се допълват с определени количества въглища и добитък, които България трябва да предаде на съседните държави. Българската армия се ограничава до 20 000 души. Репарационните задължения надхвърлят 1/4 от цялото национално богатство, което обрича България на икономическа стагнация.

Трите либерални партии се отъждествяват с катастрофата след първата световна война, поради което, на преден план излизат партиите, които не са обвързани с националните катастрофи - БЗНС и БКП. Благодарение на своята антивоенна политика, те рязко повишават политическия си кредит. Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство. След войната се засилват всички леви движения в България - комунисти, анархисти, земеделци. В част от селата, около окръжния град Търново (Русаля, Килифарево, Стражица и др.) властта вземат комунистите.

След войната, в България, както и по света, се засилват окултните движения: теософи, толстоисти, розенкройцери и др.

БИОГРАФИЧНИ СПРАВКИ

КОНСТАНТИН ПЕТРОВ БОРИСОВ

Константин Петров Борисов е роден в гр. Велико Търново на 2 октомври 1894г. Семейната им къща била на ул. „Стефан Стамбол" (сега там е празна площадка, от която се вижда река Янтра). Баща му Петър бил българин от Болград, дошъл с руските войници по време на Освободителната руско-турска война. Коренът му е от Стара Загора. Майка му, Райна Николова Железарова, е от стария търновски род на Хаджи Николи. Баща й, Никола Железаров, имал леярна, правел кепенци.

Синът на К. Борисов, Тодор Борисов, си спомня:

„Баща ми беше среден на ръст, широкоплещест, рус, със сини очи. Завършил е военно училище в София. Бил е най-добрият стрелец и е служил в пионерки части. Рано се уволнява и завършва Горското училище. Бил е учител в Белоградчик. Премества се в Севлиево и става счетоводител в горското стопанство. Оженва се за Дарина Поптодорова. За военни заслуги е награден като о.з. подпоручик с „Военен орден за храброст" през 1946г.

По характер беше енергичен, праволинеен и смел. Беше свободолюбив и обичаше много правдата. Имаше силна мисъл и с нея можеше да накара хората да правят това, което той пожелае, но никога не злоупотребяваше с тези си способности. Беше добър математик и кабалист, владееше френски. Беше избухлив, много силен физически и никой не смееше да го закача. Сънищата му се сбъдваха, имаше ясновидски медиумични способности.

Той ми е разказвал за първата си среща с Учителя в Търново, през 1919г. След Първата световна война, като офицер, бил спечелил пари и искал да купи на майка си лозе. Излязъл рано сутрин из лозята, да избира място. Изведнъж почувствал в гърба си силен удар - нещо като футболна топка го ударило в гърба. Обърнал се и на стотина метра зад баира видял само главата на Учителя*. Познал го, защото преди това му го показали в Търново. Веднага отишъл при него, казал му, че иска да му стане ученик, че ще се отдаде на християнството и няма да се жени. Учителя се засмял и му показал на небето три облачета: „Това са три души, с които си свързан и те чакат". Мама, сестра ми и аз.

Тук искам да разкажа един интересен случай из живота на баща ми, във връзка с неговите способности.

В края на Първата световна война баща ми бил в София. Изпратили го да се бие срещу въстаналите български войници при Владая, но той дезертирал и се качил на влака за Търново. Търсили го по телефона, арестували го на една гара, опънали палатка и сложили войник, да го пази. Баща ми бил много гладен и внушил мислено на войника - да остави пушката си и да отиде да му купи хляб. А войникът много добре знаел, че пази офицер.

Друг случай: с баща ми бяхме в София, на Изгрева. Отидохме да пренощуваме в братските стаи. Там беше и брат Пампоров. Той беше обещал да се ожени за едно момиче в Севлиево, а после го изостави. Баща ми каза: „Гледай сега, какво ще стане с Пампоров." Концентрира си мисълта и след няколко минути Пампоров избяга през прозореца с багажа си и не се върна повече.

Баща ми е споделял с Учителя много неща из Кабалата и живота. Брат Георги Радев е искал баща ми да напише книга за тайните на Кабалата, но после разбират, че хората не са дорасли за това, че тези тайни са страшно оръжие за „деца".

Сестрата на баща ми, Тодорка, беше жена на Обов - министър на земеделието в кабинета на Стамболийски."

Брат Константин Борисов до края на живота си остава ученик на Учителя.

• Учителя бил на Вилата (бел. състав.)

РАЙНА КАЛПАКЧИЕВА

Родена съм в гр. В. Търново на 13.06.1907 г. Баща ми - Райко Калпакчиев - е от стар търновски род. Оженва се по любов за Тодорка Хаджиниколова.

Ние бяхме три момичета и едно момче: Райна, Петър, Недялка и Мария. Баща ми имаше плетачна фабрика за трикотаж в Бургас. Там се запознал с Кръстников (спиритист) и станал негов последовател. По-късно, обаче, се запозна с идеите на Петър Дънов.

След раждането на четвъртото дете (брат ми) родителите ми започнаха да не се разбират, ала Учителя посъветвал баща ми да не се развежда. Мама не споделяше идеите на татко. Спомням си, че Елена Иларионова, Венета Дивитакова и Стефанка Симеонова идваха да й говорят, но тя не отстъпваше. По време на войната се разболя от холера. Две години беше тежко болна и ни казваше: „Аз сама съм си виновна." Почина през 1916 г., на 28 години. Нас ни отгледа баба Райда, тъй като баща ни няколко години беше на фронта.

СПОМЕНИ НА ЖЕЛЬО ТОНЕВ НИКОЛОВ ОТ БУРГАС

Братовчед ми, Рашо Ленов, от с. Кирилово (Старозагорско) беше много беден селянин. Запознава се със Словото на Учителя, още когато Той обикаля България и изнася сказки. И въпреки че е бил необразован човек, с четвърто отделение, четял беседите, имал силна вяра и воля и всецяло бил отдаден да проучи и да знае всичко за делото на Новото учение.

През 1919 г. имал силно желание да отиде на събора в Търново. Но брат Ковачев, ръководител в Стара Загора, не му дал покана. Братовчед ми знаел, че съборът се охранява и не може да влезе. Освен това, нямал и пари за влака. Той си казал: „Аз трябва да преодолея всичко, но да присъствам на събора." Взел в дисагите си един самун хляб и както си ходел на село - с дебелите, селски дрехи, пешком и бос, минава Балкана и след няколко дни се озовава пред вратите на вилата. Гледа, че има поставени постове, които не пускат без покана. Той ги разпитва и разбира, че Учителя спи в Иларионови и сутрин рано идва по горния път над вилата, с братята и сестрите от града. Тогава постила сетрето си под едно дърво срещу входа и там преспива. Сутринта рано е на крак и като вижда, че пристига голяма група от града, бързо ги посреща. Отдалеч разпознава Учителя и Му казва: „Учителю, много искам да присъствам на събора, но брат Ковачев не ми даде пропуск. Учителя му отговаря: „Като си дошъл на събора, имаш покана, върви с нас." На вратата, началникът на охраната, капитан Петко Христов от Шумен, посреща Учителя и казва: „Учителю, тази нощ в лагера нямаше произшествия." Като влизат и се отдалечават от вратата, Учителя се обръща към брат Рашо и му казва: „Ето, че влязохме и без покана. Който има силна вяра и воля, и без покана може да влезе на събора, те са му гарантите." Брат Рашо изкарал до края събора и си отишъл възроден.

Когато на една екскурзия го ухапва пепелянка по босия крак и съобщават на Учителя за това, Той се усмихнал и казал: „Брат Рашо има силна вяра, нищо няма да му стане."

И трети случай за силната му вяра: брат Рашо, още като ерген, свирил на хорото с гайда. И като виждал, че в Братството има много цигулари, започнал да учи цигулка. Ръцете му, обаче, били груби, пръстите дебели. Но, долу-горе, научил мелодиите и все си носел цигулката. Веднъж Учителя поканил някои от видните цигулари да изсвирят нещо, но всички се спотаявали. Тогава брат Рашо излязъл с цигулката си и изсвирил, което могъл. След него, един след друг, излезли добрите цигулари. Като свършил концерта, Учителя ги поздравил и казал: „Всички хубаво свирихте, но благословението взе брат Рашо, понеже пръв излезе. Има смелост и силна вяра." Братовчед ми живееше естествен живот, без надценяване и подценяване. Имаше съпруга и трима сина, които също бяха в Братството.

СПОМЕНИ НА БРАТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ

(от „Изгревът" на Бялото Братство", том 1, София, 1993, стр. 81, 82)

Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителя е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи. По онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъства и Учителя, те се събират и говорят, кой може да бъде господин Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: „Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас."

След малко Учителя влиза, усмихва се и казва: „Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителя отива до вратата, взема ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: „Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте, какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му, отвъд заключената врата: „Този, който държи ключа в ръцете си, да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителя влиза спокойно през вратата. После дава ключа на стопанката на къщата и нарежда, тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди, Учителя изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път да се отключи вратата. За втори път Учителя преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него, и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, се чува гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителя влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: „Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителя отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи стих, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.

Този случай го разказваха присъстващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри. Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично Учителя за тази история.

СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

На събора донесоха от Русе много голям шаран. Половината занесоха на колибата да се сготви, а другата половина остана у нас. Приготви се хубав обяд. Един от братята се разсърди нещо по време на обяда и развали разположението на всичките. Тогава Учителя каза: „Никой да не яде от рибата! Раздайте я на руските емигранти." Втората половина аз опекох в къщи и дадох обяд на братята, които работеха у дома. Учителя не яде от нея. Като я разпределиха, казаха, че за мен не е останала, а Той рече: „На нея не й трябва риба. Другата, колкото е останала, раздайте на бедните, но не на братя и сестри." Досвидя ми за хубавата риба и един от братята ми каза: „Остави ми едно парченце." Аз отделих и го скрих в долапа.

Дойдоха от Русе братя Маркови. Учителя разговаряше с тях, а другите братя пишеха беседи в кухнята. Като мислеха, че Учителя е зает, те поискаха да ядат риба. В тоя момент Учителя влезе да им иска нещо и те скриха рибата. Като си излезе, пак почнаха да ядат, а котката се изправи на един стол и ги гледаше. Учителя пак дойде и им каза: „И котката иска малко риба!" И си излезе. Засрамих се, че не го послушах да раздам всичката риба.*

• След тази случка в Бялото Братство риба не се яде (бел. състав.)

СПОМЕНИ НА РАЙНА КАЛПАКЧИЕВА ОТ ТЪРНОВО

Като се върна от фронта, тате ни заведе у първите си братовчеди, братя Малиеви. Там ни изкъпаха и ни облякоха с нови дрехи. Тате ни прибра при себе си. Учителя му даде 98 лв., за да започне търговия с плодове.

През 1919 г. за първи път видях Учителя и попитах баща си:

– Какво иска г-н Дънов от учениците си?

– Той нищо не иска, но е вегетарианец - не яде месо и риба.

– Тогава и аз няма да ям месо и риба - казах аз.

Брат ми, като ме чу, и той каза:

– Како, и аз няма да ям!

След две години Недялка и Мариола също решиха да станат вегетарианки. Роднините на татко много ни се караха и казваха, че той ще ни умори, но ние не ги слушахме.

Учителя често идваше в Търново и мене ме пращаха да го водя по къщите. Всеки ден аз ходех у Елена Иларионова да го посрещам. Той ми даваше бастуна си, който ми се виждаше много тежък. Веднъж ме помилва по главата, а аз подскочих от радост, че ме е помилвал, и му целунах ръката.

По време на съборите Учителя държеше беседите си под едно дърво, в източната страна на двора. Винаги вземахме под наем и съседните две вили – на Бостанджиеви, където беше кухнята и столовата, и на старческия дом, където се помещаваше складът. Пред вилата на Бостанджиеви имаше наредени големи стомни с вода, които се пълнеха от свободните братя.

Живеехме под наем у Тиреви, на Марино поле. През 1919 г. заедно с баба Мариола, отидохме да живеем на колибата, на долния етаж. Баща ми ходеше на работа в магазина, а баба ходеше за вода, переше, готвеше, изобщо – гледаше ни. Магазинът на баща ни беше между Пелтекови и хотел „Янтра". Там се продаваха не само плодове, но и грънци, та даже и семки.

СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА

Семейство Дивитакови живееха на главната улица бул. „Стефан Стамболов", под старата поща. Бяха едни от най-богатите търновци, имаха големи дюкяни. Къщата им беше „близнак" – направена за двамата братя. Венета и Иван Дивитакови живееха на втория етаж. Венета беше една от най-представителните жени в града. Тъй като нямаха деца, тя решила да вземе едно от децата на малкия си брат.

Един ден, слугинята приготвила вряла вода за пране в една харания и я сложила долу, до стълбището. В това време детето се търкулнало по стълбите от втория етаж; паднало в харанията, вследствие на което умряло. Венета получила психично разстройство. Мъжът й я завел на бани в Бавария (Германия), но не почувствала никакъв ефект. Върнали се тук и по препоръка на А. Бойнов я завели при Учителя. Той я излекувал.

Венета беше сестра на ген. Константин Соларов. Неговите дъщери, живеещи в София на ул. „Шипка" 6, прибраха на стари години Дивитакови през 1931 г, след което продадоха къщата в Търново и подариха лозето си, граничещо с братската вила, на Братството.

СПОМЕНИ НА ИЛИЯ УЗУНОВ

Роден съм на 5.11.1905 г. в Беляковец, на 3 километра от Търново.

Бях ученик в последния клас на прогимназията. Минавах край читалище „Надежда". Видях, че влизат много хора и разбрах, че нещо вътре ще се говори. Влязох и слушах човек, за който не знаех кой е, но когато беседата свърши, си помислих, че той не е от обикновените хора. Лицето му беше необикновено озарено. Имаше права и красива стойка. Като го погледнеш, чувстваш необикновено обаяние. Като гледах хората в залата – ентусиазирани, радостни – и като ги видях как напускат салона, разбрах, че тези хора не са търновци.

За човека научих по следния начин: попадна ми една брошурка, която започнах да чета. Като четях си спомних, че съм чувал някъде тези неща. В края на брошурата прочетох, че това е беседа, държана от Учителя Петър Дънов в читалище „Надежда" на 19 юли 1919 год.

Когато завърших машинния техникум във Варна през 1925 год., през септември един брат ме заведе в Търново, при Учителя. Там намерих стотина души около него.

ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

София, 23.03.1919 г.

Любезна Е. Иларионова,

Получих Вашето писмо. Добре сте сторили с Вашето излизание. Смелост, ще бъде Волята Божия на земята. Мисленето на хората ще остане за тяхна сметка. Няма по-възвишено и благородно на земята от Добрия Живот, живот изживян и употребен за Господа на Любовта.

Стихът, върху който говорих на 9 (22), бе: „Царството Божие с Любов се взема, с обич се държи и с Дух се крепи." Така се пояснява неразбраният смисъл: „Царството Божие на Сила се взема." И непросветените от Духа се стараят да го завладат със сила, като някоя вещ и да му станат господари. Размишлявайте върху думите. Когато излезе тази беседа, тогава ще се осведомите на по-обширно.

Работете по начина, с който Духът ви подбужда. Нека всичко да става с Любов, с обич и с Дух; само там е Бог. Бъдещето е на тия, които така се подвизават и работят. До сега верующите са вървели по пътя на мъченията, по пътя на труда. Остава още пътят на работата. Аз го турям така: има, които вярват в Бога и не живеят по Бога; други, които не вярват в Бога и не живеят по Бога; трети, които вярват в Бога и живеят по Бога; четвърти, които не вярват в Бога и живеят по Бога. Бъдещето е на тия последните - от три и четири.

Господ наш ще [ви] благослови. Може да идете навсякъде, дето ви се даде случай.

Ваш Верен: Подпис (Дънов)

• * *

София, 11.10.1919 г.

Любезни Костадин Иларионов,

Получих твоята карта, а така също и писмо от Еленка. Тя пише от Кзанлък. Всичко ще върви по определения път.

Писа ми тъй също Р. Калпакчиев, а така също и Райна - за температурата на баща си. Те са подложени на един временен изпит. Кажи им - ще мине всичко. Да имат жива вяра, да пазят диета. Да пият на глътки вряла вода. За ядене може житен сок, супа от целина, моркови, картофи, зеле, магданоз, домати, сварени наедно и прецедени, с малко препечен хляб. Печени или варени картофи. По малко мед сутрин, на гладно сърце. Дълбоко дишане. Молитва усърдна, вяра крепка, надежда постоянна, мир и спокойствие. Добър е Господ. Аз ще се постарая да им помогна, само да пазят връзката. Може да вземат и други храни, стига само да им са приятни на стомаха.

Върху тяхното състояние пишете ми. Надявам се да сте добре. Ний готвим беседите.

Моят поздрав на всички.

Ваш: Подпис (Дънов)

• * *

София, 23.10.1919 г.

Любезни К. Иларионов,

Получих писмото ви. Анастас да почака. Ний ще уредим тоя въпрос по най-добрия начин. Има други въпроси, които първо трябва да се разрешат и после ще дойде тоя. Вий пригответе мястото тъй, както бяхме говорили. Другото място може и под наем да го вземем, с някои условия, без да се обвързваме. Наемът не е твърде висок. Може ли сега да се пристъпи към работа?

Еленка навярно се е вече завърнала. Тя добре стори. Аз получих нейното писмо от Казанлък.

Скоро ще излезе „Мировата любов" и „Космическата обич". Колко екземпляра да ви изпратим?

Поздрав на всички приятели и на Еленка.

Ваш Верен: Подпис (Дънов)

• * *

София, 27.10.1919 г.

Любезна Еленке,

Получих вашето писмо. Вий добре сторихте. Сега от Словото - към Делото. Прилагание на всички Слова Божии в тоя земен живот. Пълна връзка с Небето. Съвършено прилагане на Закона на Любовта. Бог да благослови Своето дело. И Той е започнал отдолу нагоре. Ще приравни и верующи, и неверующи. Понеже и едните, и другите еднакво постъпват в живота. В теория - много различия, но всъщност - малко.

Наскоро ще излязат и двете беседи. Поздрав на всички.

Ваш Верен: Подпис (П.К.Дънов)

• * *

София, 7.03.1919 г.

Любезна Е. Иларионова,

Редът за 9 и 10 март (22 и 23 март) 1919 г. е следният:

Ставане в 5 ч. Започване в 5 и 40 минути.

1. Добрата молитва. Малка пауза.

2. Четене от Лука, 2 гл., от 8 ст. до 14 ст.; размишление върху думите ангелски.

3. Четене от Матея, 4 гл., от 11 ст. до 12 ст.; размишление, след изпит ангелите помагат.

4. Четене от Деяния, 4 гл., от 24 ст. до 31 ст.; размишление, призоваване Господа на помощ.

5. Четене от Деяния, 8 гл., от 26 ст. до 40 ст.; размишление, да слушаме кога ангелът говори.

6. Четене от Деяния, 9гл., от 3 ст. до 7 ст.; размишление, да спираме лошите си намерения.

7. Четене от Деяния, 10 гл., от 3 ст. до 6 ст.; размишление, да изпълняваме като горните.

8. Четене от Деяния, 10 гл., от 34 ст. до 43 ст.; размишление, да говорим, кога Господ ни учи.

9. Свободна молитва за душата.

10.„Отче наш". Заключение.

Да се изпълнява от по двама мъжа и по две жени отделно и гдето остане някой - и по трима.

Съберете се вечерта на 9-тий на братска вечеря.

Редът дайте на всички, които могат да го изпълнят доброволно и с вяра, не по буква, но по Дух. Бог е Бог на Любов вечна и постоянна. Господ на всичката пълнота ще издигне всичко в живот и истина. Светла вяра да пълни сърцата ни. Верни всякога, защото Господ се нарича Верен и истинен.

Подпис (П.К.Дънов)

СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Актуални проблеми и задачи за работа от книгата „Беседи, обяснения упътвания от Учителя". (Беседите в читалище „Надежда" са публикувани в брошурата „Мировата Любов. Космичната обич", 1919 г.)

За събитията и общественият живот

Най-голямото зло в света е голямата алчност на хората. Всички държави днес искат колонии, колонии, всеки народ иска да зароби другите и да живее на техен гръб. Алчността на човечеството доведе днешната война, от нея произлязоха всичките други лоши икономически условия за нещастието на хората. 28 стр.)

Важно е сега моралното падане и повдигане на човека. Онези, които паднат морално, ще останат за хиляди години назад. Всичко, което става сега, става по Божията воля. Болшевиците вършат онова, което е предсказано – ни повече, ни по-малко. (112 стр.)

Онези велики народи, които сега разрешават важни въпроси, ако не се подчинят на Божията воля, ще станат по-малки от българския народ – ще бъдат наказани. (111 стр.)

Законите на Бялото Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действат и отнемат всичко спечелено незаконно. Когато хората се решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро. Когато българите напуснаха Солунския фронт и казаха: „Не искаме да се бием", Господ веднага изля благословението си – настана голямо плодородие; когато пък, докато се биеха още, нямаше такова. Във Франция, в Англия сега има голяма суша, понеже законите, за които ви говорих, не одобряват техните действия. Щом воювате, плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате. (60 стр.)

В света съществува само едно право – Божественото, а не човешкото. Само с това право ще обърнем света, ще го тикнем в посоката, в която трябва да върви. Няма никаква сила в света, която може да се противопостави на този Божествен път, на тази Божествена правда. Цялото пространство, цялото небе и всичката земя са заобиколени с хиляди и милиарди същества, които идат със своите оръжия, да направят всичко на пух и прах. Това е предвидено. От това, което виждате сега в света, няма да остане нито помен, даже и архивите ще изчезнат. В бъдеще ще останат само картини от сегашното. От стария свят няма да остане нищо в новия, сиреч, нищо старо няма да влезе в новия свят. Като слушате това, вие ще се изплашите. (115 стр.)

Ако българският народ ви приеме като добре дошли у него, всичко ще му върви на добре, но, ако не ви приеме, на зле ще му върви; ако той приеме Учението, което му носите, Господ ще го благослови; ако не го приеме, ще бъде наказан. Ако ви приеме, няма да плаща контрибуция, но, ако не ви приеме, контрибуция ще плаща. (112 стр.)

Много политикани сега забавляват българския народ с това, което не му трябва в дадения момент. Разберете, че всеки народ има предопределена мисия, която, ако не извърши както трябва, той е загубен – нищо не може да го спаси. Всеки индивид също има своя определена мисия. Ще ми възразите: „Ние да си вземем Македония, Тракия, Добруджа, нищо не ни трябва друго." Не, хора, хора са необходими, за да управляват както трябва тази страна! Като ви говоря това, не казвам, че всички трябва да се втурнете към дадена партия. (36 „Космичната обич")

Велик закон се налага сега на цялото човечество – велико съзнание се пробужда в света, нещо, което никога не е ставало. То е кипежът на човешки души, които искат свобода. И тази свобода се търси не от единици, а от цялото човечество – от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия. Туй е Божествен кипеж, който повдига цялото човечество. И религиозните хора не само не трябва да спъват неговото течение, но ще трябва да му дадат път, защото инак ще ги прегази. Туй течение носи такива блага, каквито светът досега не е виждал, но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали. Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаят, че в света има нещо друго, което те досега не са усещали. И Природата има край на търпение. (24 стр., „Мировата Любов")

Бих желал всички да ви поздравя с тази Нова култура като нейни членове, да й служите с радост – да бъдете носители и работници на Космичната обич. Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия; само така България ще може да се повдигне като народ и държава. Бъдете уверени, че ако възприемете Космичната обич, всичко ще се разреши във ваша полза. С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има преливане на енергия – от нечистото гърне в друго – чисто, и ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на земята. ( 47 стр., „Космичната обич")

Вие трябва да се научите да сменяте енергиите във вас. Изучаването на тези два метода е необходимо за всички, които искат да правят опити. Например вие искате да превърнете лошите течения, които идат сега в България, в добри, сиреч – да измените направлението на енергията, да й дадете нова насока, да я отклоните от ляво към дясно; никога не можете да измените тази енергия от ляво към дясно, ако сами не вървите от ляво към дясно. Това е един алхимически закон, който трябва да проучите. Като онзи ученик, вие ще кажете: "Великата тайна, да може да превръщаме енергиите"; но, като дойде една енергия в един народ, вие ще трябва да знаете и как да я отклонявате, защото на енергия, коя служи за добро, като извърши тя своята служба, трябва да й се даде нова насока – правия път; не направите ли това, тя ще влезе в услуга на злото. (44-45 стр.)

Някои мислят, че всички са религиозни; не са всички между вас еднакво религиозни; ако всички бяхте такива, щяхте в един момент, само като духнете, да оправите България. (73 стр.)

Говоря ви за индивидуалния, обществения и духовния живот на човека, не и за политическия, защото той е външна дреха и защото, като разберете трите първи вида живот, вие ще разберете и политическия. (112 стр.)

Отговори на въпроси

– Какви трябва да бъдат нашите отношения към сега съществуващите политически течения и трябва ли да ги поддържаме?

– Всяко политическо течение, което дава в резултат 75% повдигане на обществото и народа, трябва да се поддържа, защото е Божествено. Тъй че, всичките леви течения и в обществения, и в политическия, и в културния, и в духовния живот работят в съгласие с Божествения план. Всички сегашни леви течения работят в съгласие с този план, а десните – против него. Ако един социалист проповядва ляво течение, с цел да забогатее, той е десен; той има само надписа на лявото течение, а прилага методите на дясното. Преди всичко, всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално живота, работи винаги в съгласие с Божествения план. Сегашните леви течения трябва да се стремят да подобрят положението на страдущото човечество, сиреч – неговото морално състояние. Не да подобрят жилищата, защото, щом се подобри моралното състояние на хората, въпросът за жилищата ще се разреши сам по себе си. Всички проповедници и свещеници казват: „Като отидете на онзи свят, тогава ще ви бъде добре". Кой е онзи свят? Той е левият свят; сега е в ума ни, а един ден ще се проектира, реализира на физическото поле, в друга форма.

– Какви отношения трябва да имаме към политическите партии – трябва ли да взимаме участие в тях, да бъдем техни членове или не трябва?

– Не може да бъдете членове на никакви партии. Мъжът, който е свързан с една възвишена жена, няма право да се свързва с друга жена. Той може да има общение с тази жена, колкото да се разговаря с нея, да й услужва, да й помага, да й прави добрини, но да има връзки с нея, няма право.

– Без да имаме връзки с някоя партия, може ли да гласуваме?

– Това е услуга, може да гласувате.

– Нали трябва да имаме гледище, кои партии съдействат на Божествения план, за въдворяване по-скоро на Божествен ред на нещата?

– Засега и двете течения, и лявото, и дясното, действат в съгласие с Божествения план, но те не могат да съградят света – ние ще го съградим: десните държат главата, левите – краката, а ние ще извършим операцията...

– Може ли човек, духовно развит, да се нагърби да управлява един народ?

– Човек духовно развит, у когото има Любов, може да управлява един народ.

– С какви закони ще си служи? Трябва ли да премахне сегашните?

– Разбира се, той ще премахне сегашните и ако е умен, ще може да управлява. Но този човек всякога ще бъде един колективен човек; сиреч – ще представлява не единица, а цяло общество от хора, високо просветени. Един от тях ще изпъкне като водител, а останалите ще му бъдат помощници.

– Това управление монархическо ли ще бъде? Теократическо ли?

– Да не ви спъва тази мисъл. Пак ще си послужа с пример. Представете си голямо колело, което има, да кажем, 5000 зъбци, скачено с друго зъбчесто колело така, че зъбците на едното влизат в междините на другото колело и се докарват взаимно в движение; единият зъбец е достатъчен, за да подкара цялото колело; всички останали зъбци му помагат, но и всеки зъбец отделно управлява. Такъв е законът и при хората. Един цар управлява, например, 20 години, умира; после, вместо него, дохожда син му, който е един от зъбците на колелото. А онзи, който ще оправи света, е вънка от колелетата и трябва да бъде вън от света. Вие не можете да извадите един човек, който е потънал в тинята, ако не сте извън тинята. Ако отидете при него, и той, и вие ще потънете. Каква е тогава ползата за него, че сте влезли да го спасявате? Нямате опорна точка. Вие трябва да сте извън условията, при които той живее.

– В една беседа бяхте казали: „Ако ми дадете едно село, ще сложа такива образцови закони, които ще оправят хората"; как може да се приложи това?

– Намерете село.

– Ние го намерихме – България.

– Мъчно го дават (обажда се друг).

– Когато го дадат.

– Да го вземем насила!

– Законите, по които се ръководим, не позволяват насилие. Може да учите хората, но никога не бива да си позволявате насилие над тях. (88-93 стр.)

За учениците

Сега искам от вас да си установите един вътрешен, духовен ред на нещата. И да няма бързане –стремеж за надпреварване. Спрете се и всеки да си намери мястото. Не мислете, че като изпъкнете на първо място, когато правите молитвените си събрания, вие сте действително пръв; не мислете, че и ако сте на опашката, сте последен: някой път може да бъдете на главата, но някой път, на опашката – безразлично е. То е само на земята – временно отношение. Човек, който не може да бъде на главата и на опашката, не е разбрал живота, защото и главата, и опашката са ваши. Да бъдете най-напред, значи да разбирате главата си, да бъдете най-назад, значи да разбирате опашката си. Но, като съедините опашката с главата си, образувате кръг, който няма нито опашка, нито глава – образува се една слънчева система. Забелязвам, че като отивате горе в зданието на молитва, някои мислят, че като са първи по ред, са първи и пред Бога. Не е така: все трябва да има първи, последни и по средата. Всички не могат да бъдат първи, не могат да бъдат последни, не могат да бъдат и в центъра. Ще бъде пръв всеки, който изпълнява волята Божия. (29-30 стр.)

Всеки от нас си е съсредоточил мисълта в това, как да се осигури, а с другите да става каквото ще. И вие проявявате такъв интерес: едни от вас тичат, гледат да бъдат тук първи и някой път затова помежду ви има ританица. То е все същото положение, каквото е в света. Някой може да бъде при мене първи, а последен по схващане на идеите; а друг да бъде последен, на опашката, а по схващане на идеите пръв. Аз бих предпочел да имам наоколо си повече опашки, отколкото глави. (64 стр.)

Друга опасност, която се среща в окултните школи е следната: между учениците се заражда състезание. Хубаво нещо е състезанието – човек се учи да расте. Всяка школа има желание да даде свобода на ученика. Но в това стремление, да освободим себе си, ние ограничаваме другите. Да допуснем, че съм попаднал в един кладенец, между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от кладенеца. Ако, след като изляза, не им помогна от своя страна, къде е тук моята култура, къде е моето развитие? (50 стр.)

Следя как някои от вас, когато постъпят в това Братство, идват много жарки, бързо заучават някои неща и казват: „Е, разбрахме вече всичко." Не, вие едва сте научили да сричате. А други казват: „Толкова години следваме, цели десет години учим тази наука". Отговарям: Хиляди години сте разрушавали. Имали сте търпение да вървите в една посока, а сега, в десет години, искате много бърже да измените всичко, като с магически замах. Не зависи от мен да ускоря работата: аз мога да ви посоча методи за по-бързото ви еволюиране, но има други сили, които контролират действията ви без лицеприятие. Следователно, трябва да влезете в тази права посока за развитие. (50 стр.)

Искам да имате помежду си взаимно уважение, обич, и то не само между вас, но и когато сте между другите хора. В тази Школа дойде един господин, който беше много набожен, смирен, готов на всички жертви; първата година той носеше вода и всичко вършеше, и другите си казаха: „Какъв добър пример дава!" Останалите ученици, които бяха постъпили по-отдавна в училището, се държаха като аристократи. Не се мина година, този новодошъл господин започна да се налага на другите, започна да заповядва. Изглежда, че всеки, който влезе в тази Школа, счита, че първата година може да работи, да се подчинява, а втората трябва да заповядва. Не, трябва да работим не само първата, но и втората, третата, през всичките години; отношенията ни винаги трябва да са едни и същи. Искам всичко, което вършите, да изтича от вашата добра воля. Не искам да се чува: "Направих това, онова". Болно става, когато се чува такова нещо. Ако това, що вършите, служи за вашето развитие, вие трябва да го приемете на драго сърце. Следователно, вие всички сте абсолютно свободни в доброто и през първата, и през втората, и през останалите години. (52 стр.)

Някой от вас, като влязат в Школата, мислят, че всички тук са много добри хора, и си казват: „Ние имаме много добро мнение за този и този човек". Както много други, тъй и той не е разбрал тази Школа. Ако ние приложим Питагоровата метода, първата година ще трябва да ви освиркаме, да ви подиграем, да ви изкажем всички недостатъци, та като минете през този изпит, втората година да сте добри. Когато дойде някой нов, всички казват: „Да се пазим, да не го съблазним". Добре, но, ако не първата, втората година може да го съблазним. Ако го съблазним, по-добре да го съблазним отначало, защото по-късно е вече опасно. Не искам да си служите с примки и да примамвате хората. Искам отношенията ви да са чисто Божествени, да възстановите между вас онези връзки, които са били още отначало, за да дадете ход на Божественото, което е във вас, да се развива; тъй че, ако се даде свобода на този дух, ще станете отлични ученици. Тогава ще ви олекне на душата, всички ще бъдете здрави, бодри, няма да има между вас неизлечими болести. Не казвам, че ще бъдете винаги здрави, винаги разположени, но всичко неприятно лесно ще минава. (52-53 стр.)

В групите, които ще образувате от по 10 или 12 души, трябва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня, защо ви казвам това и какъв е законът. Първото число означава онзи велик принцип на Бога, който създава, твори нещата. Когото запишат за пръв на групата, той стои като емблема на принципа, който създава. Второто число представя онзи принцип, който отдолу възраства, организира нещата. Третото число е закон на равновесие. Четвъртото – закон на справедливост. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честен, не краде. Ако бях образувал организация по този Божествен закон, четвъртия бих направил касиер. Ако измените мястото на този, който има числото три, ще измени реда на нещата. Казах, три е число на равновесие; то е детето, смисълът на родителите, защото, щом се роди детето, то осмисля живота на родителите си – то е смисълът на живота. В такъв случай, числото едно е бащата, две – майката, три – детето. Като разбирате числата 1, 2, 3 и 4, имате основните закони за разбиране на другите числа. Числото пет означава човек, който е вече индивидуализиран – неговите пет пръста. Числото шест означава човек в своето развитие; земята сега минава през числото шест; зелената краска е числото шест, също – размножаване, развитие. Числото седем е закон на почивка. Към това число спадат всички богати хора, защото те са завършили работата си и се задълбочават в себе си, за да се развият, култивират и да станат духовни. Числото осем е на Духа; то означава ония безконечни числа, които съществуват вътре във вселената. То е едно от най-строгите числа. Числото девет е човекът, който ще обобщи всички неща, и затова него ще направите докладчик: той ще опише целия процес на числата от 1 до 8 и ще даде резюме, как е вървяла цялата работа. Така вървят всички неща в своя ред. Вие се сърдите, кой кое място да заеме, а трябва да знаете, че всеки ще заеме онова място, което му е определено. Не може двама в една група да бъдат числото едно или две, защото ще се яви борба. А в групировките не трябва да има дуализъм.

– Ами значението на числото 10?

– Числото 10 е връзката между първата и втората група. То показва, че тези десет души ще почнат пак по десет да се групират в друга група. Последният, десетият от една група, е връзка между нея и следващата група. Това число показва и връзка между човека и ангелите. (33-35 стр.)

– Как да се наричаме?

– Ученици на Бялото Братство: Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите. Пратениците негови създават и ръководят религиите.

– А философите и проповедниците на безбожието?

– Те са членове на Черното братство. Две братства се борят, кое от тях да завладее света –човечеството. Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство; те подготвят пътя му.

– А онези религиозни учения, които не са успели?

– Те са опити – въведение. (104 стр.)

Това, което ви говоря, не е нещо ново, вие го имате в себе си от векове. Някои казват: „Г-н Дънов проповядва ново учение." То е ново само за времето, през което се проповядва. Пътувам, например, с трен от София до Търново и предметите летят бързо пред моите очи. Едни от тях стават минали, други – настоящи, а трети – бъдещи. Нима тези предмети не съществуват едновременно? Ето защо миналото, бъдещето и настоящето съществуват едновременно и представят една реалност в света. (38 стр., „Козмичната обич")

С други думи казано, хората трябва да се научат да обичат. Това учение носи Новата култура, която ще създаде и Новата раса, за която съвременното човечество даже няма представа. Хората, които ще дойдат, ще бъдат велики във всяко отношение: по Добродетели, по Справедливост, по Любов, по Мъдрост, по Истина. (35 стр., "Козмичната обич")

За работата през годината

Годините 1919 – 1920 са особени години. Всяка година, която прекарвате, е равна на сто други години; тъй че, ако прекарате тази година както трябва, ще отидете напред със сто години, а ако я изгубите, губите сто години и нещо повече, защото после няма да намерите тези условия, които намирате сега. Като се върнете дома, необходимо е да проявите любов и мъдрост във всяко отношение – ще работите чрез Мировата любов и Космичната обич. Като ги разберете и приложите, ще имате два ключа, с които ще може да отключвате всичко. (150 стр.)

От 9 (22) септември да се прилага законът за десятъка. В прилагането на този закон вие ще калите вашето сърце, ум, воля. Какви ще бъдат резултатите от прилагането на този закон, това ще видите след хиляди години. (111 стр.)

Вашата задача през годината ще бъде: да схващате Бога като Любов и Мъдрост и чрез тях да всаждате във вашата душа всички други добродетели. (4 стр.)

Сега ще ви дам мотото: В изпълнение волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа, защото Бог е Любов. (4 стр.)

– Ще ви дам като лозинка „Добрата молитва" – да размишлявате върху дълбокия смисъл, който тя съдържа. Четете през деня по едно изречение от нея и принципите, които са легнали там, да се одухотворят във вас, чрез закона на Любовта. (5 стр.)

Вие ще трябва да изучавате Писанието – Библията през цялата година и да се спирате най-много върху онези стихове, които говорят за висшата обич. (4 стр.)

Методи за приложение

I)...Ако у вас се роди някакво противоречие, то е спор, който става между интелигентните духове вътре във вас; свийте юмрука си и кажете: „Аз искам бъда добродетелен". (119 стр.)

...Стекат се условията в живота ви така, че като започнете някаква работа, не ви върви; започвате друга; ...стиснете юмрука си и кажете: „Аз искам да бъда справедлив"... Когато свиете юмрука си, всички мъчнотии се побеждават и то, много лесно. (120 стр.)

...Смущава ви някакъв въпрос, не можете да го разрешите; кажете в себе си: „Аз искам да бъда мъдър". Мислете върху тази дума, свивайте юмрука и повтаряйте я често. (121-122 стр.)

...Свийте юмрука си и кажете: „Господи, аз искам да любя". (122 стр.)

...Направете тези опити, та идната година, като се срещнем, ще видя какъв е резултатът от това свиване на юмрука, дали сте го свивали по всички правила. Отварянето на ръката показва, че сме свършили работата, която ни е предстояла, а свиването, че вършим работа. (121 стр.)

...През тази година аз ще ви свържа с всички магнетични сили. Ако през годината изговаряте всички думи, които ви казвам, вие ще имате отлични резултати. Свържете ли се през другата година, вие и да искате да направите нещо, няма да успеете. (122 стр.)

II) Ще ви дам някои методи, които да прилагате, когато нямате успех в работата си или, по-право, за уякчаване на всичко казано досега. (122 стр.)

...За уякчаване на Добродетелта, всеки от вас през тази година ще посади по 10 семки от сливи, 10 семки от ябълки, 10 семки от череши и 10 семки от круши; ще ги наторите добре и ще ги наглеждате. (122-123 стр.) ...За уякчаване на Справедливостта ще прилагате следния метод: през годината ще полеете вода на 40 плодни дървета... При поливане на дърветата ще свивате юмрука си и ще казвате: „Аз искам да бъда справедлив". То значи: както аз поливам дръвчетата, така и Господ ще полива след мене. С това вие поставяте една солидна основа на вашия живот и искам да ви науча да служите първо на растенията, а после на хората, защото растенията ще ви оценят. Човек, който е готов да полива вода на няколко дръвчета, който е готов да изминава за тях по няколко километра път, той ще е готов и на много хора вода да поднесе. (123 стр.)

...Метод за уякчаване на Истината: през цялата година да намерите най малко 40 същества, онеправдани в нещо, или находящи се в някое нещастие и да ги успокоите, в името на Истината. (124 стр.)

III) Метод на себеконтрол

...Ще си начертаете равностранен триъгълник, голям най-много до 50 см., но не по-малък от 10 см. Вътре в него ще начертаете още два по-малки равностранни триъгълника. (126 стр.)

...На страните им ще напишете както е тук показано, (бел. ред. на страните на най-големия – чувства, мисли, действие; на средния – сърце, ум, воля; на малкия – душа, дух, тяло). (127 стр.)

...Триъгълника ще поставите нейде в стаята, или ще го имате в бележник у себе си и всяка вечер, преди лягане, ще отбелязвате по страните му точици със съответни краски, като наблюдавате върху мислите, желанията и постъпките си, до колко сте запазили равновесие, къде сте се отклонили през деня, къде куцате, дали вървите в пътя на правилното развитие, (бел. ред.: следва описание – кой цвят на точка, на кое състояние отговаря и къде точно да се постави в триъгълниците). (128 стр.)

...През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено, почувствано и сторено. (133 стр.)

IV) Наряди

...Наряди дадох на избраните два – един голям и друг малък: голяма воденица иска много вода, малка – малко. (148 стр.)

(бел. състав. Първият наряд включва четене от всички книги на Библията и записване на 10 стих от главите. Постните дни са по разположение с дадени теми за размисъл и определени беседи от "Сила и живот", които да се четат тогава. Вторият наряд включва прочитане на Новия завет – четири пъти за една година; пости се четвъртият петък от месеца.)

Заглавие на раздел

Файл:PNG Image

-

Село Арбанаси - братска къща, купена 1919 год. на името на К. Иларионов, продадена през 1931 год.