Разлика между версии на „Спомени на Елена Иларионова - 1907“

Учителя се запозна с наши приятели, които често идваха при него да разговарят по разни въпроси. Канеха го по домовете си. Присъствуваха и други техни познати. Така събрани, Учителя ни обясняваше за духовния свят, тълкуваше Библията, прекарвахме в песни и молитви. Разотивахме се весели и доволни. Лятото прекарвахме в колибата. Там идваха много хора, които се интересуваха от него, и той на всички даваше добри съвети и помагаше в болестите им. Повече прекарваше в пост и уединение. Ние с благоговение гледахме на него и не смеехме да го смущаваме в работата му.

Веднъж седеше в беседката на лозето и се занимаваше с нещо. Извика ме и ме попита; „Имаш ли някой роднина Иван?“ — Брат ми, отговорих аз. Той се позамисли и каза : „Не.“ Изредих всички, които имахме в рода си с това име. „Бащата на майка ти как се казва?“ — Иван — отговорих, но той си е заминал, когато майка ми е била още дете и ние никога не сме го споменавали и мислили за него. Защо ме питате, Учителю? ― „Защото иска разрешение да ви види. Ти си му светнала. На духовете не всякога и не всичко е позволено да виждат.“ Веднъж ми разказваше за вечния живот. Както бяхме седнали на земята, чи описваше един кръг и по него ми обясняваше, че прекъсвания няма. До мене забелязах много правилно жълто кръгче, за което предположих, че е сламка. „Учителю, вижте в какъв правилен кръг се е завила тази сламка.“ Поразчовърках малко и извадих една широка златна халка с монограм „Е“. Това е за тебе. Емануил, който присъства сега тук, се изявява“ ― каза Учителя...

Снаха ми боледува и не получи от лекарите помощ. Поискаха съвет от Учителя и той обеща да й помогне, ако престане да яде месо. Те обещаха, но не изпълниха обещанието. Един ден Учителя ми каза: „Кажете на снаха си, че ще си замине.“ Ние се умълчахме и казахме: „Нали обещахте, че ще й помогнете?“ ― „Да, но те не изпълниха съветите ми и ядат скрито месо. Те имаха да минат река без мост. Аз им поставих едно въже да я минат, но те го скъсаха и сега друго не може да им се постави.“ Аз заминах на село при тях. Разкрих това само на брат си. Сестра й настоя да й се направи операция. Заведох я в София и при операцията тя почина...

Костадин отсече една зарзала с плода, която беше близо до колибата и засенчваше. Учителя се затвори в стаята си и три дена не яде. После ни каза: Не знаете ли, че с отсичането на едно дърво може да ви се причини голяма пакост?! Имайте уважение към всичко живо, което Господ е създал!“ Учителя пости три дни, за да ни предпази от нещастието, което можеше да ни се случи...