Разлика между версии на „1921 - писма“

Версия от 16:41, 5 август 2010

1921

1921г. – ПИСМА

Тази година съборът отново започва на 19 август, Преображение, и продължава до 25 август. По традиция, през първия ден Учителя изнася публична беседа за търновското гражданство – „Пробуждане на колективното съзнание".

Работата, която Учителя дава на събора за през годината, е насочена изключително навътре, към създаване на една вътрешна организираност и хармонични връзки между учениците. Дадени са различни форми за групова работа, както в рамките на едно селище, така и в рамките на цялата страна. Целта е развитие на индивидуалните дарби и обмен на знания и умения. Организацията е вътрешна, по закона на Любовта, макар че вече се поставя въпроса за ръководителите. За тях Учителя казва, че трябва да са от Бога, да работят най-много и то по закона на Любовта. Тази година се повдига и въпроса за същността на учението на Учителя.

Въвежда се от Учителя обръщението „брат", „сестра" и задължително, .. не се четена събора, се поздравяват с формулата: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов." Поставя се въпроса за образуване на комуни като опит. Дават се чет..ири нови гимнастически окултни упражнения и няколко психически упражнения. Назрява проблемът с проявите на М.Иванов и К.Христов. Учителя ги изобличава в частен разговор, а на събора предупреждава за методите на черните братя и дава формула – оръжие в няколко варианта, за предпазване от лоши влияния.

Беседите от събора се публикуват в отделен сборник: „Беседи, упражнения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1921 год."

През есента на 1921г., на колибата в Търново, при брат П.Камбуров отива и брат Кольо Каишев, племенник на строителния инженер Кольо Каишев. Той остава там цялата зима, а в началото на пролетта на 1922г. отива при леля си Мария Каишева, в с. Арбанаси.

В една съборна беседа от 1922г. Учителя споменава, че през тази, 1921г., с още трима души, е копал канал в Търново. Вероятно е било при ремонтни работи около събора.

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА КИНА ПОПОВА МАРКОВА

За Кина Попова Маркова става дума в първото писмо на Учителя до Константин Иларионов. Тя възприема идеите на Учителя в началото на века, когато Той започнал да изнася сказки по френология в читалище „Надежда". На тези идеи остава вярна до края на живота си. Била е висока, стройна, с благородна осанка. Притежавала е умението бързо да схваща нещата и добре да ги обяснява. Обличала се красиво, с вкус. Мъжът й, юрист, бил окръжен управител, а също и миров съдия във В.Търново. Убит е на фронта, по време на Първата световна война, през 1917 г. Кина имала дъщеря, която умряла рано. Къщата им на ул."Светогорска" 10 (сега „Борис Денев" 10) за тогавашното време е била голяма - двуетажна, с приемна, столова и чардаци над Янтра. В началото на века, в къщата са се провеждали групови спиритически сеанси. Кина е правела записките по време на сеансите. Тя била силно религиозна жена.

Брат Борис Николов разказва: „По време на събора през 1920г., 20-30 души спяхме у тях. Кина ни постилаше по красивите чардаци, надвиснали над Янтра."

Като слугиня, при К. Маркова постъпила Христина Кузманова, препоръчана от свако си Иван Даскалов, учител в Драгижево. Малката Христина била по това време на 12 години и й става като дете. Новата й майка поела нейното възпитание, накупила й необходимото за едно домакинство и я омъжила за даракчията Антонов – добро и работно момче, което им било комшия. Кина спечелва Христина и идейно. Последната става ревностна последователка на Учителя и остава такава до края на живота си.

СПОМЕНИ НА БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ

През цялата пролет и лято на 1921г. работих с голяма енергия, преданост и лъбов. Съзнавах и чувствах, че Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо, направено не както трябва. Най-първо вдигнах двете лозя – в двора на колибата, около 3дка; и другото – отвъд Беляковското шосе, т.нар. „Дойново лозе". После обработих нивата, след това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април окопах лозята сам и без никаква помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия, и за умора и дума не можеше да става. Копаех и пеех, копаех и пеех през целия ден.

Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията. Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи. Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора.

Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата?" Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч. по обяд, на 15 август. Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина не се четеизточната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте?" Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, ..не се четеот северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика:

– Учителю, вие спряхте бурята!

– Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа. – И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде.

Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два почти завършихме препокриването Останаха да се сложат около 7-8 капака на .. не се четеизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива. Слязохме цели измокрени. Учителя ме потупа по лявото рамо и рече:

– Това се казва герой. Идете да се преоблечете и елате да пиете топъл чай.

На следния ден започнаха да прииждат братя и сестри от цялата страна и до 19 август се събраха не по-малко от 1000 души. Мнозина от тях бяха настанени по квартири, но повечето останаха на палатки в обширния двор на колибата...

Това се случи един предиобед след утринния наряд, беседата и гимнастическите упражнения – към 10 ч. насред двора, близо до южната малка колибка. Сестра Тереза Керемидчиева (майка на сестра Савка) падна и издъхна, изглежда, от слабо сърце. Веднага пристигна Учителя. Той каза на всички да се отстранят на 20-30 крачки, да не остава никой близо до нея. Мнозина, в това число и аз, наблюдавахме произшествието. В това време Учителя направи няколко обиколки около тялото, като гледаше към небето. След това повика сестра Е. Иларионова и я постави на пост, да пази тялото. Казал й, че сестра Тереза след един час ще се завърне, ще се съживи.* Това второ чудо (след спирането на бурята) Учителя извърши, защото бе недопустимо, при един олтар, дето се предават велики духовни истини, да се занимават и с погребение. Тереза живя още 50 години.

• И действително, разказва после Е. Иларионова, след един час започна да се появява руменина по бузите й и накрая отвори очи и стана. (Бел.състав.)

СПОМЕНИ НА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Много неочаквано се бях озовал на събора, ръководен от Учителя през месец август в гр. В.Търново, където прекарах незабравими дни на светлина и подем. Там Учителя държеше беседи и аз го слушах с голямо внимание. От това мое посещение, освен със светлината, с която бях пропит, имах и две по-изразителни преживявания.

Братята, уредници на събора, бяха наредили да се пазят входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите на постройките. Такъв грамаден резервоар имаше и нашата вила. От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да изпратят някои злосторници, да направят пакости, включително и да източат резервоара. Една нощ и мене пратиха да пазя чешмата пред вилата. Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи – беше започнало да се разсъмва – и видях пред мене Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето „акуратно" пазене и потънах от почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна.

Второто особено преживяване беше влизането ми във вилата. Тя беше на два етажа. Горният имаше една стая, в която бяха наредени столове и малка катедра, за беседи при дъждовно време. При хубаво време беседите се държаха навън. Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви. Приятелите, дошли на събора, на малки групи отиваха там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените беше нарисувана картина с образа на Христа. Специално образът на Христа ми направи много силно впечатление. Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художницн, но такъв израз на Възвишеното и Неземното не бях виждал. На другата страна беше окачена и картината, наречена Антиминс.

СПОМЕНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ ОТ ВАРНА

(„С почит за Учителя", Омраам, стр. 53-54)

Това се случи в Търново, където живеех с един мой приятел в колибата на Братството. Дните ни преминаваха в работа, четене и медитации...

Един ден при нас дойде едно момче – отслабнало, бледо, изтощено, цялото в дрипи и очевидно много изплашено. Ние го нахранихме и след като постепенно спечелихме доверието му, то заразказва своята история. Било анархист. Всички от неговата група били разстреляни. То успяло да избяга и се криело от преследвачите си. През няколкото дни, докато момчето се укриваше при нас, ние водихме дълги разговори. То беше изненадано, трогнато от философията на нашето учение и много бързо у него започна да се пробужда благоразположение към нея. Поначало то не беше лошо; беше много честно, възмущаваше се от неправдите и редица обстоятелства го бяха завлекли в редиците анархистите.

Победено от нашите аргументи, то реши да захвърли политическите си пристрастия и да дойде в Братството. Учителя го прие. Аз убедих момчето, че ако положи усилия да дойде в Братството, властите ще го забравят и всичко за него ще се промени. То ми повярва и наистина стана един от най-добрите братя. Неговата доброта, благородство и вярност бяха изключителни и ние наистина много го обичахме.

СПОМЕНИ НА НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

(От личната тетрадка на Гръблев)

През есента на 1921 год. бях назначен за председател на комисиите, които получаваха санитарни материали. Пристигаха цели влакове от резервните санитарни складове в Пловдив, Шумен и Плевен. Ходех да разпечатвам вагоните и да проверявам материалите или с файтон, или с двуколка, или с кон.

Една заран отидох сам да си взема коня от нестроевата рота, за да отида с него на гарата. Беше пристигнала композиция от тридесет и няколко вагона и аз трябваше да.. не се чете получа. Друг път пращах войник да ми докара коня, но сега отидох сам да го взема. Като влязох в конюшнята, направи ми впечатление един грамаден кон – жребец с кръвясали очи, който гледаше кръвнишки. Казах на фелдфебела на нестроевата рота:

– Оседлай ми този звяр!

– Господин поручик, не го вземайте, защото ще ви убие, много е лош, не е язден от три - четири месеца!

Обаче аз се амбицирах и казах:

– Не, него ще ми оседлаете! Турете му нова амуниция, ново седло, да е здраво всичко, да не се скъса нещо, да мога да го управлявам!

Много трудно го оседлаха, още по-трудно му се качих; конят риташе, скачаше, изправяше се на задните си крака – трима души не можехме да го удържим. Скъсих му предварително стремената, за да мога, когато хвърля чифте, да стоя на краката си, за да не ме свали от себе си. Едвам го изведох из вратата навън, качен върху него, и той хукна като бесен по Марино поле – през трапове, дупки, деренца – скачаше, докато се запени и започна да върви по-полека. Държейки здраво мундщука, аз успях да стигна до гарата. Предадох го на двама войника да го държат. Към 11 часа си свърших работата, възседнах го пак, макар и доста трудно, и тръгнах за града. На около двеста крачки от гарата, някой ми извика:

– Гръблев, къде си ходил, бе?

За момент си обърнах главата да видя кой е, но в този момент, вероятно съм отслабил малко държането на мундщука, конят усети това и веднага го захапа с беззъбата част на устата си. Усещайки, че не мога да го управлявам, той с най-голяма сила хукна да бяга. Веднага легнах на шията му и се помъчих с две ръце да вкарам мундщука на мястото му, но не успях. В това време той наближаваше Стамболовия мост на Янтра, където трябваше да завие под прав ъгъл. При тази скорост обаче това беше невъзможно и конят неминуемо щеше да се сгромоляса в пропастта зад моста. За да не гледам как ще падне в пропастта, аз си затворих очите и на ум си казах: „Учителю, помогни ми!" Веднага усетих (всичко това траеше само няколко секунди), че конят трополи по моста. Отворих очи и видях, че той връхлита върху една жена, която се беше навела да си завързва обувките. Като забеляза коня, тя се изправи. В това време усетих как конят се вдигна във въздуха, изви краката си наляво и прехвърча над главата на жената, без да я докосне. След малко конят отново затрополи по моста и постепенно намали хода си. Стигнах до вратата на казармата и като влязох, гледам, че група от около двадесет офицери тичат срещу мен. Като ме видяха, спряха се и един ротмистър (капитан от конницата), който беше в отпуска в Търново, ме попита:

– Как изви на моста?

– Ами – отговорих му – и този звяр, нали и той душа носи, и на него не му се иска да се хвърли в пропастта.

– При този алюр (ход) той е сляп и нищо не вижда – ми отговори ротмистърът. – Нали аз петнадесет години се занимавам с коне. Интересно, как е могъл да завие под прав ъгъл?!

Офицерите от щаба на полка, когато видели от прозореца как конят лети, си рекли: Сто процента е сигурно, че Гръблев ще бъде убит заедно с коня!" И се затичали да видят катастрофата...

Предадох коня на двама войника, за да го закарат в нестроевата рота, и забравих за това произшествие. На другия ден, отивайки към казармата, срещнах брат Костакев. Той ми каза, че сутринта пристигнала от София сестра Иларионова. Погледнах си часовника, видях, че до занятията има още време и рекох да прибягам до тях, за да видя, какви новини носи от София. Иларионови живееха на склона към „Картала", където вместо улици имаше стълби. С бързи крачки тръгнах по стълбището и като наближих тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката, като втренчено гледаше към мен.

– Какво щяло да стане вчера с тебе? – ме запита тя, щом отворих вратата.

– Нищо – казах аз, без да отдавам значение на вчерашното произшествие.

– Как нищо – каза тя – аз вчера към 11 часа отидох при Учителя да си взема сбогом и сестра Савка излезе от стаята на Учителя, и ми разказа следното: „Както четях стенограмата на беседата за корекции от Учителя, Той изведнъж каза: „Брат Гръблев е в голяма опасност!" и затвори очи за известно време. След няколко секунди ги отвори и каза: „Мина опасността".

В тези две-три секунди аз можех да полетя заедно с коня в пропастта. За тези две-три секунди Учителя от София е взел управлението на коня, управлявал го е да върви по моста, да прелети над главата на жената, за да мине всичко благополучно.

Когато сестра Иларионова ми съобщи това, аз останах поразен. Явно видях намесата на Учителя и си помислих: „Какви сили владее Учителя, за да може от София, когато Го извиках мислено тук, в Търново, да ме спаси от явна гибел!" Тази случка затвърди моето доверие и обич към Учителя, и когато отивах при Него, просто отивах като при Бога и виждах, че Той е нещо много голямо.

ПРОБЛЕМЪТ МИХАИЛ ИВАНОВ И КРЪСТЬО ХРИСТОВ

СПОМЕНИ НА Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

(„Изгревът" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995)

Искам да предупредя, че когато разглеждам проблема с Михаил, аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто го виждам като един актьор на сцената. Ако не беше Учителя, той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител. Нищо нямаше да излезе от него. Но понеже той играеше известна роля, затова стана и проблем. Не се стърпях и запитах Учителя, каква е неговата роля в Школата. Учителя ми даде един пример, който ме порази и ми показа, какво представлява Михаил и какво има да върши. Учителя започна да говори: „Когато бях в Ню Йорк на едно широко авеню, гледам, насреща пристига един махараджа със свитата си. Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани – цяла процесия от музика и хора. Хората – излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." (стр. 517)

На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост. Първият представя лемурийската раса, другият – атлантската раса...

Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълги години смущаваха духовната аура на Братството. Лековерните и полу-интелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителя трябваше, в една съборна беседа през 1922г., да ги разобличи... Стенографите после махнаха имената им. (стр. 399-400)

СПОМЕНИ НА МАРИЯ ТОДОРОВА

(„Изгревът" на Бялото Братство", т.I, София, 1993, стр.196, 294-300)

Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползваха от случая и отиваха месеци преди това. Имаше по това време двама младежи, наричащи се Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него. Сами за себе си, .. не се четепред другите тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група .. не се четеприятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания, бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи (...) Та пристигат тези двамата и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка с Невидимия свят (...) И което е най-интересното, те биват подслонени в Търново, хранили ги, и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. В Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде .. не се чететината по-ясна, тези самозвани светци „братя Кирил и Методий" започнаха да „кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така бр. Иларионов го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра – за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци. Всички братя и сестри от цялата търновска група за кратко време бяха произведени в чин „светец", както това става в казармата от пълководци. И беше много интересно да гледаш брат Иларионов, да отива и сяда срещу тях, да отваря очи и уста и с благоговение да ги гледа. (...) И тръгнаха приятелите да ги посещават – да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели горния етаж на вилата – там, където ставаха съборите (...)

За да бъдат по-убедителни, започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се събират при.. не се чете, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: „За лазарките ли? – Те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци.

Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна, специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено – и което е най-важното – вярваха в това, че от тези двамата лентяи щяло да дойде спасението на България. (...)

Михаил Иванов и Кръстьо Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира пред художник? Ето така – заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото .. не се четепо особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи – в позата на съзерцание и съсредоточение. И те гледат и мижат, докато те прилъжат с приказки за това или онова. Подхванеш се, започнеш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започнаха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава, или онакава, във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той имал дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските предсказания, тутакси отваря очи и уши, и става слушател. Следващата стъпка е да се превърне този слушател в подчинен слушател, и накрая в слуга. Така се отнасяха към мъжете – към братята. Но ако беше някоя млада сестра, а тогава ние бяхме 20-25 годишни, то Михаил Иванов започваше със същото, но включваше безброй комплименти по всички направления и те успяваха. (...) Той обикновено пристъпваше така: „Сестра, вие сте изключително високо изградена личност. Аз виждам вашите прераждания от хиляди години. Ние с вас имаме връзка от еди-коя си епоха. Ние там сме били тогава съпрузи. И от там имаме съдба и карма. И трябва правилно да я разрешим в дихарма. А от кармата се преминава в дихармата само чрез любовта." (...)

В началото на 1922г. Кръстьо Христов се бе насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почвам да се мятам като риба, извадена на брега – не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше, отвътре и отвън.

Аз бях на събора в Търново във вилата на лозето – помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителя дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но, че започна да ми помага – това беше един негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето, и което е най-важното – включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем .. не се чете лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата и Учителя също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: „Може ли, Учителю, да ви помоля нещо?" Той отговори: „Може". „Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстьо?" Учителя ме изгледа и каза: „Хубаво." Продължихме да работим заедно и след малко Учителя си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли, след час ми олекна. И се издигна една стена между мене и Кръстьо.

СПОМЕНИ НА ДРАГА МИХАЙЛОВА

(„Изгревът" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995)

Взели една стая (бел.състав. – в Търново те живеели на горния етаж в братската вила), нанесли се там, започнали да гледат на ръце и се обявили за големи ясновидци. Тогава от Търновското братство започнали да им носят храна, отделно от другите, за да могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание. А другите се хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре, към младите светци, които били на горния етаж. Като научил това Учителя, забранил да им носят храна. Те упорствали и не искали да слизат долу, но на третия ден огладнели, слезнали долу и седнали на общата трапеза. (стр. 343)

СПОМЕНИ НА РАЙНА КАЛПАКЧИЕВА

През 1919г. и до септември 1920г. живяхме на Братската колиба, на долния етаж. Бяхме общо шест души в две стаи. На горния етаж на колибата живееха Михаил и Кръстьо, "духовни братя". Баща ми ги смяташе за светци. Спомням си, че един път, като се върна от магазина, накара баба ми Мариола да му даде чисти чорапи и дрехи да се преоблече и да отиде да се посъветва нещо с Михаил и Кръстьо. Чука, чука, но никой не му отвори, макар че те бяха вътре. Той дойде при нас и ни каза: „Какво сте ядосали братчетата, че те не искат да ме приемат?" А ние никога не сме ги ядосвали. Баба Мариола носеше вода за пиене от половин километър разстояние, а те слизаха, наливаха си вода и пак се качваха. Значи, чакаха всичко наготово.

По това време, в комина на колибата си направиха гнездо бухали, но тъй като това не е добро знамение, Михаил и Кръстьо се качиха на покрива, уловиха бухалите, вързаха им краката един за друг с една връв и ги пуснаха, като изрекоха: „Оттук нататък да не се връщате тук!" и духнаха с уста.

СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА

Мама готвеше и по обед ме пращаше да нося храна на Кръстьо и Михаил, с думите: „Занеси тази храна на братчетата". Но често се случваше да не ми отворят. Те вътре се смееха, а аз това наблюдавах през ключалката и оставях храната до вратата...

ИЗ ЧАСТЕН РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАЗАР КОТЕВ, КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ И ДИМИТЪР ДОБРЕВ

Проведен на 12 февруари 1921г. в Търново („Изгревът" на Бялото Братство", том I, София, 1993г. стр. 308)

Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте, вие ги прибрахте, вие им отпуснахте пари. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят. Котката, когато е пред дупката на мишката, мижа, но като хване мишката, не мижа вече. Те имат тактиката на Черната ложа...

не се чете... Михаил е без сърце. Гръблашев им е писал да ги пита, дали да отиде в Америка, а те идат при мене и искат, по един околен път, аз да им кажа, а те да му пишат, че сами са му предсказали. Аз им казах: „Нали знаете, кажете му." Това е общо течение – да използват. Никой не ги е вързал. Свободни са да си отидат. Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора. Аз ще ги изкарам на фронта, вие няма какво да се борите. Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото Братство. Всички приятели да вземат мерки, да се оттеглят от мла.. не се чете и сами да работят. Наруши се едно правило: преди събора ни никой няма работа тук...

Тайно трябва да държите всичко. Те черпят от вас и като си изчерпят всичко, ще капитулират. Затова престанете да им давате и да им съобщавате това, което знаете. Черната ложа иска да повдигне вътрешния раздор. Това е тяхната тактика. Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Страх ни е, когато има грях. Райна Стефанова под тяхно влияние е обсебена. Леглото си да не отстъпвате никому. Когато дойде Христос, ще Му отстъпим стаята си, а на Неговите слуги ще им посочим тавана...

Аз никого не съм натоварил с никаква работа. Те са хванати. Аз имам да .. не се чете чета молитва на тях. Ще им кажа как се служи на Бога... Трябва да работят на друго, ново място. Тук не се позволява. В името Божие ние не позволяваме да се говори лъжа. С моето име злоупотребяват, но ще им прекъснем нишките. На всички ще кажете: „Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна". Двата изпита не издържаха, а сега – навън. Това е решението на Бялото Братство. Ония духове, за които те не се оказаха достойни, ще им намерим друго място, а те да отидат да копаят. Те са дошли за материални облаги. Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в Англия, но тук, и в мое име, аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа. Силата ми не е в тия хора, които ме следват. Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си. Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина. За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото – там съм лош, ще му смажа главата. Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание.

Давам на всички ви едно правило: когато дойде някой, попитай Господа; отвори Библията, помоли се, не бързай и виж, какво ще продиктува Духът отвътре. Човек, който не жертва, дръжте го настрана. Праведни и добри хора не искаме; искаме хора, които да вършат Волята Божия. От младите хора на някой е определено да се жени; той трябва да се ожени. Това е Волята Божия, той трябва да я изпълни. А на друг не е определено да се жени...

Те са крадци. А крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.

Те са по-лоши от поповете, защото те вземат и вълната, и кожата. Аз ви давам право да им дадете отпор. Ученици на ученици могат да дадат отпор. Туй, което направиха в събора, не бе съобразено със законите на Бялото Братство. Бъдете развързани и вземете мерки против такива. Всички стари приятели ще трябва да се предупредят да вземат мерки. Млади светии не искаме ние. Да влизат по установения ред. Братчета няма – има Братство. Да се внимава, някой от младите да не прелазя през плета. Ще го хванем за опашката и ще го смъкнем от плета. Когато дойде някой и каже, че Господ така казва, ще кажем: „Както Господ казва, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си). Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духа. И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си. А пък тази формула ще се измени (поздравът: „Няма Любов като Божията Любов" – Н.Л.К.Б.Л.). За вътрешен кръг ще турим друга формула. Като дойде брат, сестра, млад, стар, ще се постави на изпит. „Ама на нас Учителя каза". – „И на нас Учителя каза". Ще ги турим на изпит...

Който дава живот, е от Бога, а не, който убива. На старите приятели ще кажете: „Да изпълните Волята Божия – това е силата". Това разделяне е попска работа. Трябва смирение. Да се каже на всички приятели: няма да поздравяват никого, който отива при Кръстьо и Михаил. Човек, който иде отгоре, той е смирен. Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя, в мое име да вършат такива работи. Нека е малко, но чисто. Който иска да бъде мой ученик, трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот. А такива, при които ходят момичета да им гадаят, не са за мене. Моето име ще им служи като уловка. Като един ключ, с който ще си отключват да обират и ще си заминат.

ИЗ СЪБОРНАТА БЕСЕДА „МИЛОСЪРДИЕТО" ОТ 23.08.1922г.

(„Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 година")

Аз имам в Школата двама ученици – ще приведа този пример – двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич помежду си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". „Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всички братя ги считаха светии и ги кръстиха „светии Кирил и Методи". Казваха: „Спасението на България иде вече: светии Кирил и Методий"; но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях и една света Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали, но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосърдие. „Как, казват, Учителю, имаме това милосърдие". Този, другият приятел, св.Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия „св.св.Кирил и Методий". На тия „св.св.Кирил и Методий" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически какво подразбирам под думата „женитба". Светът и Бог – това са двамата кандидати, които постоянно избираме – дали за Бога, или за света да се оженим. (268-269 стр.)

Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам, те бяха .. не се чете сила. Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от преди осем хиляди години, от тогава датира тази история; в еди-коя си култура държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си – описвам историята им; сега .. не се чете в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! Казвам: ..не се четеу вас има един начин, искате да ме излъжете, но аз не се лъжа, отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва наполовината са го издържали. И аз ги следя, те мислят, че са го издържали. Аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в Школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един – наляво, друг – надясно, и после пак се примиряват, пак влязат, пак се примиряват. Най-после почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? – Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега и вие ще кажете: „Гледайте тия ученици каква привилегия са имали!" Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място. (270-271 стр.)

Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото дълготърпение и въздържание, и тогава ще бъдете действително св.св. Кирил и Методий, св.Наум и св.Евгения. Сега св.Евгения, св.Наум, св.св.Кирил и Методий служат за хората само за пангар*. Между учениците на Бялото Братство не се позволяват похвали, с цел да придобием тези хора на своя страна. „Ти си отличен, ти си способен, ти си добър". Не, не, всяко едно желание, което ние изказваме, туй желание трябва да изразява една дълбока мисъл. (277 стр.)

Сега, аз не съм оставил този въпрос, с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа, какъв е резултата. Как мислите, мога ли да ги съединя? (Отговорят: „Можете"). Мога ли да ги разединя? (Отговарят: „Можете"). И едното, и другото мога да направя. Когато има eгоизъм в сърцата на хората, аз ги разединявам, когато има любов в сърцата на хората, аз ги съединявам. Разбирате ли? Казвате: „Ти разединяваш." Светлината съединява и разединява. (272 стр.)

Но всички ще знаят, че от нашата вълна белите братя ще оплетат въжета за черните братя, и като изплетат въжетата, всички ще бъдат вързани с тях. От нашата козина те ще бъдат вързани! Ще има юлар за всеки черен брат! Досега ние сме носили черни юлари, а на тях ще сложим бели юлари и ще им покажем, как са постъпвали те с нас, и как ние ще постъпваме с тях. Те ще орат на нивите ни, само че няма да ги дупчим. След като братът е изорал, няма да го бодем с остен, а ще го помилваме, ще го потупаме, ще го целунем.

Но той ще живее не в дама, а в подобни такива къщи, в каквито вие сега живеете, във вашите къщи. Това е култура! Това са формули, символи, които може да разберете, както искате, но тъй ще бъде. (321-322 стр,)*

• Пангар (гр.) – място в църковния притвор за продажба на свещи (бел. ред.)
• Последният абзац е от съборната беседа „Живот вечен", държана на 24.08.1922г., 16.30ч. (бел. ред.)

ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

София, 20.03.1921 г.

Любезни Костадине,

Бъдете тъй добър да дадете на Кина Маркова 150 лв. от моя страна засега; и всеки месец ще й давате по 25 лв. занапред.

Надявам се да сте добре с Еленка. Па и няма причина да не сте. Не трябва изкуствено да си създаваме ненужни тревоги. Все, що иде от Бога, било то добро или зло, повидимому е Негово благо. Тъй всички говорят, но малцина осъществяват това на опит. Докато някого не са засегнали страданията, си е много добър. Но щом дойдат отгоре му изпитанията, работите се менят. Но всичко ще се оправи с Любовта, Вярата, Надеждата.

Предайте това писмо.

Няма Любов като Божията. Само Божията Любов.

Подпис

• * *

София, 16.04.1921 г.

Любезни Костадине,

Работата на щерната Каишев да продължи и досвърши според плана уговорен. Кръстьо и Михаил да досвършат кошерите и след това – започнатия тротоар под ръководството на Каишев; и щом се свърши работата, да се върнат във Варна.

С пчелите ще постъпите тъй: Ти, Бойнов, Райко ще раздадате петнадесетте пчелни кошера на вдовици. Ще ги намерите, ще им кажете, че им се дава по един кошер даром с условие, да дойдат сами да си го вземат. Восъка ще го продадете всичкия и на сирачетата ще го раздадете, т.е. сумата. Дванадесетте кошера, изработени от Кръстьо и Михаил, продайте навън и сумата на тях ще се даде, то е техен труд. Тъй и другите пчеларски принадлежности. Само този е правият път да се отмахне злото. Бог е Бог на Любовта към ония, които Го познават. Едно правило има – то е Божията правота; едно ръководство - то е Духът. Тъй уреждам тая работа; ний или другите, все едно е. Ще гледате добре да свършите, без колебание.

Подпис

Заглавие на раздел

• * *

София, 30.04.1921 г.

Люобезни Костадине,

Пчелите ще се раздадат на вдовици извън Братството. Другояче ще излезе да правите услуга на себе си. Ще ги раздадете на кръгли вдовици, които да имат малки деца. В Бялото Братство вдовици няма, там има само братя и сестри. Цялата сума, от дъсчените кошери добита, ще я дадете на Кръстъо и Михаил без никакви удръжки; другояче ще замяза на позорна търговия с оттенък на користолюбие. Аз искам да им създам работа и всичко сторено да си го вземат. Пчели по никой начин не могат да им се дадат. Ний пчели не продаваме, нито заменяме. Те могат да си вземат от друго място. Восъкът на съвършено външни хора ще се продаде, на свои – нито грам. Сумата на кръгли сирачета ще се даде по най-разумния начин. Всичко друго – по същите правила. Всички трябва да работите в името и силата на Божията Любов, която има само един закон за приложение – той е благост, едно правило – безкористие, един път – той е Истината, една сила – тя е Мъдростта, една награда – Добродетелта, едно благо – Правдата. Един Господ на Любвта и Той е, освен Него няма друг. Той е Отец, Спасител на бедни и страдующи.

Подпис

• * *

София, 9.10.1921 г.

Любезни Костадине,

Дайте петдесет хиляди в съхранение на брат Драган Попов. Градежът на щерната в Арбанаси да остане за напролет. Сега може да се компрометира градежът, понеже не остава достатъчно време за съхнене.

От Н. Каишев имате ли отговор за тухлите? Пишете ми.

Надявам се всички да сте добре. Любов разумна и непрестанна, вяра постоянна, надежда всегдашна да пълни сърцата и душите ви.

В.В.С.Б.Л.*

Подпис

• В.В.С.Б.Л. – съкращение на Винаги Верен. Само Божията Любов (Бел. ред.)

Заглавие на раздел

• *

София, 14.11.1921 е. Л1обезни Костадине, Получих писмото Ви. 22 и 12 - тоба са само за постройКите, без хра¬ната и пътните. За храната и пътните ще отпущате отделни суми, за Които ще дърЖите точна сметКа, и ония, Които употребявате, по Бога да я оправдават. Да има достатъчно в храната, но да няма разточител-ност. ИсКам братята да бъдат доволни. Щом 22. и 12.x. се изхарчат, ня- В.В. С.Б.Л. - съкращение на Винаги Верен. Само БозЬията Л1обоВ (Бел. ред.) 179

&О ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико Търново ма да отпущате поВече ни стотинка. Ще ми пишете. Ако има разреше ние отгоре, ще продължим работата, ако не, ще я спрем. Искам ВсичКи д се ръководите от закона на ЛЬбовта и хармонията. Никакви споров породили се няма да разглеждате. ВсичКи трябва да се учите сами да из правяте грешките си. Тоба е най-доброто. Правото пред Бога крибо -н може да стане, ЬриВото пред Него лраВо не може да стане. Аз познавам само един закон в сВета. Той е Великият Божи закон н, ЛЪбовта. И мисля, че вий и двамата с Еленка трябва да се пазите оп шепотния език на лошите духове. Вий теоретически В мене Вярвате, н< все мислите и допущате, че някой може да ми повлияе да си изменя мис лите. ТоВа ни!сога досега не е бибало и никога няма да бъде, В мене им; само една мярка: Божията ЛЬбоВ, Божията Мъдрост, Божията Исти на, Божията Прабда и Доброта. Аз се радвам, когато приятелите, бра тята и учениците живеят в Л1обовта, а когато правят грешки и грв' щат, там ний обръщаме погледа си на друга посока. Живейте 6 необикно-вената Л1обоВ, а не В обикновената. Който живее 6 първата, В душат: му има мир, радост и постоянна виделина и Божието лице постоянно м) се усмихва. А няма по-добро В живота от това да живееш в ЛЬбоВ с Бога, да си в единомислие с Христа и да имаш Неговия Дух за ръководство, ТоВа - за Всички без изключение. Моят поздрав на двама ви и на ВсичКи други братя и ученици. Само Божията Л1обов. Подпис

• * *

София, 12.12.1921 г.

Л1обезна Е. ИларионоВа, 1 Получих писмото Ви. От миналото чове(с да вади поука. Всеки от вас да Възл!оби Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта. ТоВа е смисълът на живота. Слушайте Словото, което сега ви се предава. Онова, което Ви кажа да сторите, не се Колебайте. Моята дума на две няма да стане. Което Ви казвам, това е самата Истина. Вий ще провери-те от опит. Един е Господ В света, един е Отец, който говори. Аз сега говоря за Бога на ЛЬбовта. Слушайте и вършете Неговото Слово. Изпращам ви четири беседи: „Братя и сестри на Христа", „Плачът" „Те ще просветнат", „Синът Божий". Четете ги последователно, по ед¬на Всяка седмица. И след прочитането сестрите и братята, които ис¬кат, може да си ги прочитат и преписват. Това са моите писма към Вас. Поздрав на всички. Подпис * * * София, 20.12.1921 г. ЛЬбезни Костадине, С лозето на Дойнов работата не е уредена. Кога се уреди, ще ви пи-ша. Кол1о съобщава, че 8 Арбанаси се продавала една нива 12 декара за 180

до сещейство 11<1ариокови

1921 година С&

Ш лВ. Мо&е да Влезете В споразумение и да я Купите. Хората се позна¬ват положително, само Като издър&ат изпита си. Преди тоба са само вбещабащи. Изпратих Ви три беседи по една сестра от Търново. Пишете полу-адте ли ги. С Рай1со би изпращам още дбе. Не след дълго ще излязат и съборните беседи. Ще имате и от тях. ГСоздраб на ВсичЬи. Прилагайте. С.Б.Л. Подпис

• * *

Писмо до К. КаишеВ и П. КамбуроВ 21.12.1921 г. Ь Л1обезни Кольо и Петре, олучих писмото Ви. Засега използвайте Времето за ваше добро, В Зено и духовно отношение да растете. Зимата ще поограничите фи-шчес!сия труд. Има засега ня!сои висящи Въпроси, Които трябва да се ре¬шат правилно. И те ще се решат. Бог всяКога помага. Гледайте и дбама-ша да бъдете умни и добри В най-чистия смисъл. Работете първо за Бога от Л1обоВ и Мъдрост. Подпис