Разлика между версии на „1920“

Версия от 07:48, 5 август 2010

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2

1920г.)

Тази година съборът в Търново започва на 19 август, Преображение, и продължава до 24 август. До 1920 г. на съборите присъствали сам» лично поканени от Учителя и от ръководителите на братствата в страната участници.

Както предната година, така и сега на първия ден на събора учениците организирано отиват в града за публичната беседа на Учителя Тази година тя е само една: „Новото човечество". Наемът на салона • читалище „Надежда" отново е платен от А. Бойнов, от името на спиритическия клуб в града.

Пак на 19 август публична беседа изнася и един руски мисионер (вероятно М. Калнев, специално извикан от Русия от църковните власти; по това време в Търново няма владика), в която той напада новото учение. На беседата присъстват и някои ученици. Вероятно възникват проблеми и по места във взаимоотношенията им с поповете, защото на събора учениците задават въпроси и Учителя се спира на този проблем.

Мнозина от участниците в събора вече се считат за ученици на окултна Школа. Учителя им говори върху изискванията към окултния ученик и особено набляга на първото условие — абсолютна чистота и себеконтрол — тази беседа Той изнася първо пред група от 72 жени, а после и пред останалите. Във втора беседа на тази тема Той им представя седем картини - цветни чертежи (и една жива картина). Следващите години картините ще красят Горницата. Още през 1919 г. Учителят им обръща внимание, че в Горницата ще видят известни форми, но да не си правят кумир от тях.

Тази година се образува един нов клас, „Класът на добродетелите", от 10 сестри, с които Учителя ще работи индивидуално, след като те дадат известни обети. Три от картините Той им обяснява подробно по смисъл и една от тях те после ще избродират със цветовете на спектъра с копринени конци на бял копринен плат и ще я нарекат знамето на Веригата. От този момент знамето на Веригата е поставено в рамка. Материал за знамето е публикуван в първи том на книгата, стр. 114, 115.

На събора Учителя обръща особено внимание на възпитанието на децата — дава практически методи и указания. Дава и седем нови гимнастически окултни упражнения. А в един от дните за групово разискване на въпроси, които ги вълнуват, Учителя им казва да се разделят на групи от по 72 човека.

След събора Учителя изнася 21 беседи, все още непубликувани. Той и 50-60 ученика са все още в Търново до 8 ноември. Това е била своеобразна практика и през другите години, за да могат учениците от провинцията да бъдат по-дълго време с Учителя. Изнесени са беседите „Голям е само Бог" (23.08.), „Първоначален език" (30.08.), „Добрата молитва" (12.09.) и т.н.

Съборните беседи отново се събират и публикуват в отделен том: „Беседи и напътвания, държани от Учителя за учениците и слушателите Бялото Братство на събора през лятото на 1920 г. в гр. В.Търново". Публичната беседа пред гражданството отново се публикува отделно.

В първите години събраните съборни беседи представляват единствените сборници с беседи. Беседите от серията „Сила и живот" печатат всяка отделно в брошурка, за да достигне по-бързо до провинцията и да бъде проучвана.

През 1920 г. Учителя поръчва на брат Петър Камбуров (от гр. Стара Загора, студент в София) да отиде в Търново на братската колиба и обработва братските имоти. Това е подготовка за опита да се направи братска комуна в Арбанаси през следващата година. Той идва септември месец.

При поредния ремонт на вилата преди събора по проект на брат в, инженер, започва да се строи една голяма щерна за вода, тъй като град Търново е имал проблем с водата.

Политически събития. От 1920 г. започва самостоятелно управление на БЗНС. Александър Стамболийски става председател на Министерския Съвет, министър на външните работи и изповеданията (т. е. вероизповеданията). Като такъв, той е имал благосклонно отношение към Учителя и не създава проблеми за провеждане на съборите. Даже през 1922 г., след проведен разговор с Учителя, Стамболийски разрешава провеждането на събора, въпреки противодействието на някои среди.

БИОГРАФИЧНИ СПРАВКИ

НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА

През август 1920 година сем. Иларионови си осиновяват момиченце Надежда от с. Стрелец, Горнооряховско, на 10 години. Майката починала и бащата, Иван Маринов, останал с шест деца. Брат Герджиков познавал бащата и го помолил да даде едно от децата си. Надежда сама пожелала да иде, без да знае къде я дават и на кого. „Семейство Иларионови ме приеха тъй сърдечно и мило, че не почувствах голяма мъка" — спомня си Надежда Иларионова.

ПЕТЪР КАМБУРОВ

Оттук нататък често ще привеждаме спомени на брат Петър Камбуров, затова накратко ще запознаем читателя с неговата автобиография:

Роден съм на 1 декември 1899 г. стар стил в гр. Стара Загора в семейството на Стефан и Екатерина Камбурови. Аз съм първият им син, а след мене имах още двама братя - Марин и Костадин - и една сестра - Таня. Грижите и възпитанието на децата почти изцяло бяха предоставени на нашата майка, която можа да ни даде едно сравнително добро възпитание. Баща ми беше печатар, имаше собствена печатница, която отчасти играеше роля на клуб. Беше добър цигулар, чудесно свиреше народна музика. Не помня някога тате да ми е правил строги забележки или да ме е наказвал за някои провинения. Винаги гледаше да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше.

В 1909 г. чрез Панайот Ковачев нашето семейство се запозна с идеите на Учителя. Баща ми престана да пие, което за мама беше истинско щастие. Същата година Учителя (който по това време правеше своите обиколки по цялата страна) пристигна и в Стара Загора, кат отседна в Ковачеви. Ковачев и Учителя направиха посещение на всички братски домове, посетиха и нашия дом. Спомням си само това, което Ковачев след заминаването на Учителя казал от негово име на баща ми за нас децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са изпратени добри духове".

ХРИСТИНА АЛЕКСАНДРОВА АНТОНОВА

От 1920 г. Христина Антонова, родом от Търново, ставава последователка на Учителя. Живее на ул. „Светогорска" №20. Тя е една от първите, които биват отлъчени от църквата. Всяка сутрин рано излизала на Света гора да посреща слънцето и да играе гимнастика. Правела дихателни упражнения, четяла Библията и беседите. Сама се е научила да чете и пише. За нея сестра Павлина Даскалова си спомня: „По характер сестра Христина беше смела, решителна, волева, изключително трудолюбива, всичко вършеше с любов. Тя бе и природно интелигентна, с бистър ум. Бе истински революционер (по наследство и дух), но същевременно — добра и милостива. Душите ни бяха в хармония — обичахме се.

СПОМЕНИ НА БРАТ БОРИС НИКОЛОВ

(„Изгревът" на Бялото Братство" том II, София, 1995, стр. 111-115) Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на Запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура, или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след Първата световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото. Това стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град.

Качих се на влака и гледам във влака много хора. Препълнен влак. Във влака между множеството виждам един познат. Той беше пътен книжар, продаваше книги, посещаваше град след град и от него съм купувал много книги и то все философски и исторически. Той се казваше Илия Ставрев. Като ме видя, седна веднага до мене. Разказах му къде отивам и за какво отивам в Търново. Като наближихме Търново той ми каза: „Сега в Търново има събор на вегетарианците. Хотелите сега са пълни, защото са ангажирани за съборяните и няма да намериш място за пренощуване. Но ела с мен, аз ще те заведа при едно познато семейство, където ще намерим да пренощуваме." Съгласих се.

И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде. Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор, обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред — лехи с цветя. Беше месец август. Отидохме там, а в къщата няма никой. Почука той, развика се и след малко оттам излезе една жена, възрастна, цялата побеляла. Но като приближи към нас, видях едно такова аристократично и фино лице, каквото никога не бях виждал, пък и досега не съм срещал. Като някоя болярка от древните болярски времена. Хубава на вид, благородна осанка и сериозна. И се дьржи хубаво. Кина Маркова. Тя ни прие много любезно и внимателно. „Братя, заповядайте!" Свари чай, поднесе ни каквото имаше за ядене и се разположихме. Останахме в нейната къща. След малко идва жената и казва: „Братко, ние ще излезем, имаме малко работа, а ти си остани тук вкъщи. За пръв път чувах името братко, и някой да се обръща така към мен. „Ако дойде някой, приеми го!" И си отидоха. И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва. Седя и преживявам един минал живот, от времето на богомилите. А аз се бях запознал с богомилското учение още в гимназията и всичко, което беше писано за тяхното учение, аз съм го чел на български и руски. Във габровската гимназия беше библиотеката на Априлов и там имаше много историческа литература. И съм чел историци, които не сте чували. Например Матвей Соколов не сте чували.

Имаше голяма история на българите от него. Той е първият историк, който говори положително за богомилите. Другите наши историци не разглеждат богомилското учение положително, го разглеждат от попско гледище. Та аз съм седнал на чардака и преживявам времето с богомилите много дълбоко. Обстановката предразполага. Богомилска обстановка.

И докато се оправя със спомените, скръцна вратичката на градинката и влезе един стар човек, нисичък с дълга коса до раменете си, с дълга брада и в ръката си държи една чантичка. Този стар човек влиза като у дома си. Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака. Посрещнах го с особено почитание. Седнахме чардака и разговаряхме. Той се казваше дядо Стефан*. Той е проповедник и туй му е задачата. Човек, който се е посветил на делото. Ходи и проповядва на хората. Туй още повече ми напомни богомилите, защото те са имали проповедници, които са ходели между народа. Дядо Стефан имаше дарбата да гледа на ръка. И друга дарба имаше, вижда във всеки човек живи числа. Написва ги на лист и по тези числа гадаеше бъдещето на онзи човек, който търсеше от него да му гадаят. Особен човек беше. Има странно загадъчно знание със старинни понятия, но като говореше някои работи познаваше и се сбъдваха.

_________________________________________

• Брат Стефан Куртев, учител по музика, Живеел до Сечената скала. (бел. състав.)

След малко се връща хазайката с още няколко души. Започна да си приказва нещо на дядо Стефан и си шушукат, та аз да не чуя. След малко при мен идва хазайката: „Братко ние се събираме тук на молитва. Не зная дали ти вярваш или не вярваш, но ако обичаш ела на нашата молитва". Нашият род е религиозен. И у нас всички ходят на черква, аз съм с по-нови разбирания, но уважавам хората на вярата. В туй време пристигат и други хора — мъже и жени — и се събраха около 20 човека. Влезнахме в една голяма стая, която че ли е само за молитва. На стената сложени икони. И всички се изправиха на молитва. Чух молитви, който не бях чувал. Освен молитви изпяха и песни, религиозни песни, кои много ми харесаха. Всички бяха наредени в редица, а отпред пред всички стои дядо Стефан. По едно време той вдигна ръцете си и започна да говори. А той се оказа, че бил медиум. Аз за първи път попадах в среда на спиритисти. Дядо Стефан говори и чрез него говореха все велики хора. И най-различни хора — пророци, царе, видни исторически личности. Всеки дойде, каже си името и каже едно кратко слово, но всеки с различен глас, и си отиде. И това всичко става и се говори чрез устата на дядо Стефан. За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че даже ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях. Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан съобщенията, които ни дадоха духовете. А те бяха от най-различен характер: политически, обществен и личен, изобщо — сведения от Невидимия свят, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите за онова, което той е произнесъл казал чрез устата си. Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса. А това нещо беше ново за мен.

Вечерта беше сложена обща трапеза и след това — разговори, а след малко смрачи съвсем и стана тъмно. Домакинята дойде при мен: „Братко, ние излизаме навън. Имаме работа. Ето ти стаята, където ще спиш!" А в къщата — стаи колкото искаш. Влезнахме в една стая с малко легло. „Ние ще излезем. Имаме среща и едно събрание, ти остани тук да спиш. Ако чуеш да се чука по стените или по тавана, да не се плашиш. То това го правят духовете. А пък лампа нямам, понеже преди няколко деня един от духовете се разсърди и смачка газената лампа. Така че лампа нямам."

Останах сам в старата къща. Аз не се уплаших, макар че всички стаи — тъмни, чардакът тъмен и градината — тъмна. А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие. Ние, няколко младежи в Габрово, бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но поред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано, както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща, която ми даде толкова преживявания.

След като подредиха къщата, хазайката идва при мен. „Братко, днес има една интересна сказка в читалище „Надежда" в града. Желаеш ли да я чуеш? Ние ще отидем там. Ако искаш, ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден; към девет часа тръгнахме към салона. Той не е много далеч от турската махала. Пристигнахме там и гледаме след малко, от горния път, по главната улица от запад се задава едно множество от хора, мъже и жени, облечени повечето в бели дрехи. Вървяха в редици и наброяваха към 300 души. А пред всички върви едни човек, с хубава брада, дълга коса и няколко възрастни хора с голямо почитание и уважение вървят около Него. Като го видях, потръпнах. С този човек съм бил и други път. Веднага в мен преминаха, раздвижиха се и спомени се появиха от далечно минало. Някога съм живял с този човек. И ме завладя веднага тази картина.

Влезнахме в салона. Разположихме се. След малко в салона дойдоха и търновски граждани. Салонът се изпълни от край до край. А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същият човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек?" Това е Учителя Дънов". Той държа първата сказка, която съм чул тук на 19 август 1920 г., неделя, Преображение. Тя се казва „Новото човечество". Тя е записана и отпечатана още същата година. Тази сказка ме завладя напълно. Така бях замаян от беседата, бях отишъл в един друг свят и думите, които слушах, отговаряха и разкриваха моите най-дълбоки мисли и копнежи, с които бях живял дотогава. Така аз намерих моята родна среда. Самият вид на г-н Дънов извикваше в мене толкова живи спомени, че аз виждах картините от един отдавна отминал живот, в който аз съм участвал и съм бил близко до Него. Тези картини бяха конкретни и ясни като действителност. Докато се опомня от тази вихрушка от спомени и като дойдох на себе си, видях сред салона, че съм сам. А множеството се беше разпръснало и си бе отишло. Къде отиде това голямо множество? Останах самичък в салона „Надежда" и дълго време останах сам, размишлявайки върху това, което ми се случи.

По моя странен обичай аз тръгнах да се скитам. Беше неделен ден, учрежденията не работят, друга работа не мога да свърша, за която съм дошъл в Търново, и аз реших да се скитам из природата сам, без другар. Взех една посока на запад и тръгнах. Излязох от града и навлязох в лозята. Ходя насам, ходя натам, обикалях по пътечки, влизах я излизах, докато една хубава алея ме изведе на шосето, което води за Севлиево. А на мен ми е така приятно, че ходя сред природата. Така съм скитал няколко часа. Ето сега излизам на шосето и виждам оттатък шосето лозя, градини, пълни с хора, и то с белите дрехи, които видях сутринта в салона на читалище „Надежда". Аз останах учуден. Не очаквах такова явление. Оживление голямо и много палатки опънати. Аз останах като втрещен. Отново белите хора.

Таман стоя на шосето като вцепенен и се чудя какво да правя, и при мен се доближава един момък слабичък като тревичка, но строен и с много приятен вид. Съвсем тихичък, но хилав и много красив. Запитвам го: „Какво е тука и какви са тези хора?" Ами това е Бялото Братство". Тъй се заговорихме с него. Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но впоследствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запознах с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека. Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално.

След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен. „Ела да се запознаеш с Учителя!" Заведоха ме до един хубав бряст, където имаше пейки и маси и ме представиха на Учителя. За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает.

Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя. А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот.

По същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение! Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам Учителя. Но бях тъй възхитен от живота на Братството в лозето и на отношенията помежду им! И най-вече от Учителя, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес.

Съборът завърши и аз, след като си заверих документите, качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение. С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. И аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба, един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш!" И ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и кой гарантира за мен, и ми каза: „Братко, не трябваше да посягаш с лявата ръка към хляб, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа. Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як. Без да се засилвам, замахнах с лявата ръка; с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглежда Кузман, а той ме зяпа и не вярва. А той бе слабичък като вейка и ако го духнеш ш падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар. А онзи му отговаря „Няма значение — левичар или левак, друг път да не посяга с лявата ръка към хляба.” Това нещо го запомних. По-късно в беседите си Учителя бе казал, че онези, които са десничари, трябва да се хранят с лявата си ръка, за да могат да обработват дясното полушарие на мозъка си. А онези, които са левичари, да се хранят с дясната си ръка. Оттогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на станалите хора. Дайте на един човек, който е десничар, да ви напише нещо с лявата ръка. Едва ли ще напише буква. А аз всичко пиша на български с дясната си ръка. Този урок го научих на лозето.

И понеже бях сконфузен, за да си намеря работа, започнах да нося вода с големи тумбести стомни, от 15 кг едната, от доста далеч. Така че аз ги зареждах с вода. След това насякох дърва. По едно време идва онзи, който ме удари с лъжицата през ръцете. „Наблюдавам те и се убедих, че ти си левичар. Но не ти се извинявам, за да научиш един урок, че с лява ръка не се посяга към хляба." Та в Габрово ред такива случки се възпроизвеждаха в мен.

СПОМЕНИ НА БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ

Отидох на „Опълченска" 66 при Учителя, който ми каза:

- Ти, рекох, ще напуснеш университета. То, правото, не е там.

Аз следвах право по това време.

- Ще отидеш в Търново, на братската колиба, дето стават съборите. Там ще пазиш и ще обработваш братските имоти — лозя и ниви. А след това с тебе ще направим един сериозен опит за осъществяване на братска комуна в Арбанаси. Там имаме две братски къщи, които на първо време са достатъчни.

Отговорих:

- Учителю, аз съм готов да ида там, където ме изпратиш. Съгласен съм да замина за Търново още сега.

Към края на септември 1920 г. бях на колибата в Търново. Тук заварих Учителя с около 50-60 души. Бяха останали след събора. Както разбрах после, това ставало почти всяка година. И наистина, всеки, който е имал възможност да остане след събора, да прекара 30-40 дни край Учителя, под неговата благословена аура, помни това през целия си живот и пожелава това вечно да се повтаря.

Брат К. Иларионов ми предаде ключовете. Аз се настаних там като домакин. Уговорих през хубавите дни да отивам да се храня при тях, но когато валеше и през зимата много рядко отивах. В колибата имаше останали от събора толкова много продукти -захар, ориз, картофи, лук, че можеше да се изхрани не един човек, а дори и едно многолюдно семейство. Когато паднаха дебели снегове, не излизах със седмици. Реших да използвам времето най-рационално за духовна работа — четене, свирене, размишление. Не само че не скучаех, но не усетих как минават дните един след друг. Свирех по няколко часа на ден, но най-силни преживявания имах вечер след молитва, преди да си легна. Никога преди това, 20-годишен младеж, не бях преживявал такива молитвени вдъхновения, каквито там, на колибата, дето Той, Великият Учител, провеждаше своите свещени събори, там дето Бялото Братство е изляло своето велико благословение. Чувствах влиянието на светли сили, с които като че ли бе напоена цялата сграда.

Една вечер преживях нещо необикновено. Изправих се на молитва както всяка вечер, преди да си легна, и започнах с песента „Тебе поем". Обикновено тази песен се пее, като вторият куплет се повтаря три пъти. Но аз продължих 30 пъти. Почувствах, че някакво светло същество се молеше чрез мене и реших да не го прекъсна. Пеенето продължи. Сега вече бях на колене и сълзите ми капеха. Ето вече 50-60 път повтарях същия куплет. „И молим ти се, Боже наш!" Минаха се час, два, три, а бях все на колене — пеех и плачех. Най-после към полунощ се поуспокоих и отидох да спя. Приблизително подобни състояния съм имал и друг път, но това, което що описах, си остана единствено през целия ми живот.

СПОМЕНИ НА БРАТ МАРИН КАМБУРОВ

Той (Кольо Каишев, строителен инженер, който живеел по това врещ Арбанаси при сестра си Мария Каишева. — бел. състав.) отговаряше за основи ремонт и за новите постройки. По онова време градът изпитвал остър недостиг от вода и Каишев направил план за строежа на щерна и чешма. Най-много подобрения са направени в периода между 1919-1922 г. — тротоари около цялата вила, стъпала, четири тоалетни на 100-150 м. от вилата. През 1920 г. била построена голямата щерна за вода на северната страна и беседка с отведена от щерната чешма — на южната. От Бургас би изписани два вагона циментови тухли. Дворът бил заравнен, а с останалите циментови тухли били направени малки дуварчета. Били докарани и два чувала морски миди. Много братя и сестри вложили своя безплатен труд, за да превърнат това свещено място в райски кът. Не останали по-назад и братските деца, които се заели с украсата на вилата и залепили събраните морски мидички на подходящи за целта места.

СПОМЕНИ НА СЕСТРА ПАША ТОДОРОВА

Съборът през 1920 г. беше величествен и импозантен, присъстваха около 1200 души, братя и сестри от цяла България.

През един от съборните дни станах свидетелка на една изключителна проява: Учителя. Още през лятото на 1920 г. се разнесе слух, че един от по-възрастните бра се е провинил с нещо в морално отношение*. Това създаде настроение срещу него особено между възрастните братя, които се отличаваха със своето установено статично благочестие.

През един съборен ден (беше след обед) Учителя каза да се изредим всички в горицата да си направим свободна молитва. Трябваше да теглим жребий за влизане по десет души в група.

Провинилият се (от наше гледище) брат също посегна да тегли жребий, но му се отказа. Стана голямо брожение между присъстващите. Всички разбраха, че не му разрешиха да тегли жребий, а той се почувства като прокажен - ходеше бавно, унил, с отпусната надолу глава, не знаеше какво да прави. За него нямаше място нито на небето, нито на земята.

И така, една по една групите от по десет души, всички добре и чисто облечени, се качиха в горницата да отправят своята молитва към Господа. Може би някои са се молили за виновния брат, считайки го за невинен, но не можеха да се противопоставят на онези, които диктуваха положението. Някои пък и нищо не разбраха за случилото се.

След молитвата аз се приближих до едно дърво близо до горницата - акация с дебело стебло. Опитах се да обхвана стеблото с двете си ръце, но не можах. В това време видях Учителя, че се движи насам-натам и някак особено се озърта, като че иска да се увери, че никой не го гледа. Недалеч от него седеше самотен и измъчен провинилият се брат. Като видя, че наоколо няма друг човек, Учителя се обърна към брата и почна да го вика по име и да маха с ръка, докато последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и едва влачещи се крака. Учителя тихо продума: „Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим!" Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към горницата. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех къде се намирам, обхваната от умиление към Великото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и Небето, аз съм зад дървото, което ми беше по-близко от брат и сестра, и то — ням свидетел на нещо велико.

_________________________________

Петко Гумнеров, бездетен брат, при едно събиране се Възторгва и целува едно момиче (бел. състав.)

Колко време трая молитвата не зная. Светлите моменти с часовник не могат да се измерят! Вратата тихо се отвори... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. Двамата слизаха по стълбата. Братът — изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било. А Учителя? Светлина ли бе или слънце?! Двамата — леки, спокойни, приятели, равни един на друг.

Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него. Някаква мисъл ме озари: Учителя се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не знаят тава; но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха.

Дължа едно извинение на тези 1200 души: брожението срещу провинилия се брат не изхождаше от всички. Но в един колектив, особено духовен, погрешката на едного е погрешка за всички.

СПОМЕНИ НА СЕСТРА ХРИСТИНА АНТОНОВА

През 1920 г. със сина си Борис на ръце отидох на събора. Макар и саката, извървях 3-4 км. разстояние от „Турската" махала до Беляковско шосе, където беше Братската вила. Когато пристигнах, видях, че има охрана от млади хора, които не ме пуснаха. Казаха ми, че външни хора могат да посещават събора само в неделя. Пуснаха ме вътре за малко да си почина, след което се върнах. В неделя отидох заедно с Кина Маркова, която ме представи на Учителя и на търновския ръководител К, Иларионов.

ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

София, 25.03.1920 г.

Обична Еленке и Костадине, Получих вашите писма. Всичко в живота може да се върви по две направления - или приближаване, или отдалечаване от Господа. Човек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи.

В беседите от III серия, Които ви изпращам, ще намерите ценни показания за много неща. Прилагайте Словото на опит. Всяко честолюбие, всяко тщестлавие, всяка спотаена гордост, била тя каквато и да е, от какъвто род и да е, тя е спънка. И духовните хора се спъват като мухите в тая паяжина на дявола. На земята засега ще имате тия спънки. Борба ще има, но Господ е силен.

Г-Жа Мария Хараламбева, която е пострадала, и то е за добро. Всеки трябва да се въоръжава с Любов към Отца на Светлината. Ако ви се удаде случай да я посетите, насърчете я да изтърпи до край. На сила се влиза в Царството Божие. С Любов се взема, с обич се крепи. Светлината сега иде отгоре и тя ще дойде. В края Живият Бог ще победи. Любовта ви към Христа да бъде постоянна.

Аз, Като се поуредят пътищата, ще ви посетя. Ваш верен. Поздрав на всички приятели. Подпис (П.К.Дънов)

* * *

ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС

Спомени и стенограма на сестра Савка Керемидчиева.

По инициатива на Учителя се събрахме десет млади сестри — три варненки и седем софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Оля Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз, Савка.

В горницата Учителя ни каза:

Вие готови ли сте да вървите по Пътя на Новото учение смело и решително?

Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си. Всей ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение.

Сега аз ще ви дам три правила, три метода, чрез които може да се пазите. защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, старите. Стават падания. Падането всякога произтича от факта, че когато физическия свят се изгуби равновесието, човек пада. Същото е и в духовния свят. И тук, когато човек изгуби своето равновесие, пада. Това равновесие крие в три велики сили — в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Щом човек действа хармонично, никога не пада, но щом изгуби равновесие между ума, сърцето и волята, става падане. А във всяко падане се произвежда страдание. Няма човек, който като е паднал, да не е претърпял някаква повреди. Вие сте виждали онези акробати, които вървят по въже и носят върлина. Един такъв акробат представлява триъгълник с върха надолу. Този, който играе на физическото поле, обръща този триъгълник с главата надолу, за да пази равновесие, обаче в духовния свят този триъгълник е обърнат с върха нагоре. Тои показва, че силите в човека са в равновесие. Когато сте неразположени, ако можете да обърнете този триъгълник в това състояние, както е тук на чертежа веднага неразположението ще изчезне.

Сега, на вас да не ви се вижда чудно, че когато заплаче някое дете и майката му даде една ябълка, неразположението веднага изчезва. Коя е причината. гдето изчезва това неразположение? (Формата.) Колкото ябълката е по-красива, толкова това дете повече ще се зарадва. Същото става и в духовния свят. Тези триъгълници са форми на разумния свят.

Значи, първия път ще си представите, че вашият ум, вашето сърце и вашата воля са в съгласие и няма разногласие между тях, защото най-малкото разногласие между ума и сърцето ще причини вашето нещастие. Затова не давайте под наем ума си никому, защото като го дадете някому под наем, ще загубите равновесието. Знаете ли кога се дава под наем? Когато започнете да мислите за нещата с чужд ум. Значи, всяко нещо трябва да мине през вашия ум. Не мине ли през вашия ум и възприемете ли нещата по друг начин, непременно ще дойде падението. Вторият закон е: не давайте сърцето си под наем на никакви кираджии*. И то е същият закон. Всяко чувство, всяко желание трябва непременно да мине през сърцето ви.

________________________________

Кираджия (тур.) - наемател, съкартирант, превозвач на чужда стока (Бел. ред.)

Така е и с човешката воля. Човек всяко нещо трябва да изпита чрез волята си. Аз не говоря за упоритост и своеволие. Волята — това е разумният акт.

В този вътрешен кръг ще спазвате представата за душата в своето първо състояние. Кръгът се състои от три цвята: виолетов, зелен и портокален. Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената означава стремеж за растеж и благоденствие, а портокалената — желание за постоянно индивидуализиране. Тези три сили са в онази Божествена душа, в която се покоят чувствата. Човек трябва да има желания силни и живи към растене, правилно развиване. Портокаленият цвят показва, че трябва правилно да се индивидуализираш, т. е. вашето индивидуализиране да не се пречи никому. Запример, имате изкушение; предизвикайте чертеж номер две в ума си. Тази фигура е свързана с три свята, които се намират в Божествения свят, ангелския и възвишения свят. Значи, ако предизвикате образувалия се тук триъгълник в ума си и предизвикате действието на Бога, на ангелите, на светиите, ако фиксирате ума си върху него, веднага ще привлечете тези Божествени сили на помощ и те ще ви дойдат на помощ. Законът е много прост. Първо трябва да има огнище, а после огън. Не е потребно само огнище, но и комин, за да се образува известно течение и да се поддържа огънят.

Третата фигура представлява начин, по който може да изправите живота си. Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, ВЗ...И отивате към А. В същото време излиза момче от А към А1, отива към В и се срещате в точка О.

Ако вашето сърце е пълно с надежда, любов и вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и животът им ще се осмисли — няма падане. Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа, или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този Път, в който е влязъл, е прав, и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб. Може да има бурни вълни, но този кораб не може да потъне. Това са правила на великата окултна Школа. От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен свят, където човек ще завърши своето развитие и ще дойде да помага на своите братя в точка С.

Понеже вие тръгвате от тази линия, от един център, а от другия център друг ще дойде. Ако вървите правилно, този въпрос в една година отгоре ще се развие правилно и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова Светлина ще дойде в душата ви; но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму се дава съдействие да изходи Пътя. Та като тръгвате в този Път, всички тези светове насочват своя поглед и всеки, който върви из Пътя, те го следват. Може да го извървите за една, десет, за сто, за хиляда години, но този е Пътят, който ви се изпречва. Тогава като дойдете в третата фигура, вече няма падане. Като тръгнете в този Божествен Път, няма сила, която да може да ви извади от него. Сега, зависи как се подвизавате. Няма никаква външна причина, нито сила, която да ви отбие от Пътя. Тъй че, ако се отбиете, трябва да си кажете: „Ние сме виновни, а не външните условия на живота." Опасността е само у вас.

Втората фигура, това е Божествената душа, която помага.

Третата фигура, това е Божествената душа, която се развива.

Само да не се отклонявате. Никога да не преяждате в живота си! Радостни сте; никога, никога да не притурите повече — ще дойде обратният процес. При всяко преяждане, пренасищане от какъвто и да е характер, ще дойде обратният процес. Не желайте нито повече, нито по-малко, но толкова, колкото се дава, т.е. на това, което и е донесъл животът през деня, бъдете благодарни. Ако ви дадат много, не казвайте, че много ви е дадено. Ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено. 'Щом кажете „Много ми е дадено", утре пък ще кажете „Малко ми е сега." Ще мълчите. Кажете ли така, ще започнете ту нагоре, ту надолу. Колкото ви е дадено, толкова ви е потребно. Това е правилното мислене на тази окултна Школа.

Винаги имайте предвид чистотата и самообладанието. Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти. И ще гледате тези фигури станат живи, да ги одухотворите в себе си.

Сега вие готови ли сте да вървите смело и решително по Пътя?

- Да, готови сме!

- Без никакво колебание?

- Без никакво!

Аз мълчах, но душата ми говореше.

22 август, 1920 г., неделя, В. Търново.

КАРТИНИТЕ В ГОРНИЦАТА

За чертежите в Горницата още на събора през 1919 г. Учителя казва: „Онези, които влязоха горе, в молитвеното здание, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване. Те, обаче, не трябва да ви бъдат като култ, който ще да ви съблазнява, защото в Писанието се казва: „На никакъв образ да не се покланяте". Но на Слънцето на вечния Живот трябва да се покланяте, макар и да е един образ, защото изгубите ли този образ, изгубвате и живота си. Образите са като шишетата — счупи ли се шишето, изчезва образът му. Следователно, образът е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе вечността на Живота. Образите, които съществуват в църквите, са окултни форми, които имат дълбок смисъл, но понеже тези форми са изгубили своя вътрешен смисъл, днес хората взимат само външната страна на образите и им се кланят, без да влагат в тях някакво съдържание. Ако речем да отхвърлим тези форми, ще изпаднем в друга грешка. Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и да опитате." („Беседи, обяснения и упътванбия, 1919 г.", стр. 30, 31)

За тези чертежи Борис Николов пише:

„Горницата беше като молитвена стая и като съсредоточие на Духа Господен. Учителя създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка. Учителя бе създал различа чертежи и фигури, които беше дал на художник да ги нарисува по Негови указания. Нарисувани бяха с цветни мастила. Всеки чертеж имаше своя символика и освен че означаваше нещо, но представляваше Скрижалите на Духа Господен. Тези фигури и чертежи бяха запазени дълго време и аз ги бях сложил в едни дълги, цилиндрични, специално приготвени за целта кутии, за да се запазят от влага и прах. Те бяха при мен и аз ги предадох да се съхраняват. Къде са сега не знам. А кой ще ги разчете, когато никой не знае символиката им? Единствен аз знаех някои неща за тях и ги предадох на един от младите братя. От тези чертежи с фигури някои стари братя си прерисуваха и също си направиха такива. Но важното е, че оригиналът при Учителя е съвсем друг, както и размери и цветовете, с които са нарисувани." („Изгревът" на Бялото Братство том II, София, 1995, стр. 178)

През 1920 г. в съборните беседи Учителя дава обяснение за шест седем чертежа: триъгълник, концентрични кръгове, триъгълник с кръг в средата, три преплетени кръга с два триъгълника в средата, три кръга с триъгълник в средата, чертежа на знамето и др. Три от тях Той допълнително обяснява пред Класа на добродетелите. Важното е, че са били цветни и с определени размери. За тях Той казва: „Като поставите в ума и сърцето си картините, които видяхте тук, нищо няма да бъде в състояние да ви разколебае." (стр. 93) Тези картини не успяхме да открием, освен Пентаграма и знамето, избродирано с цветни копринени конци на бял фон. То не е висяло на кол, а е било сложено като картина. За повече обяснения виж I том на книгата, стр. 114, 115. Емблемата с котвата също е била в Горницата, както и Антиминсът.

Из съборните беседи В „Беседи и напътвания", 1920 г.

За да видите една Божествена картина, трябва да разбирате хубавите картини на Слънцето, за което е нужно да го наблюдавате с години. Тя е съчетание от облаци и светлини. Тези картини вдъхват у човека нещо велико. (95 стр.)

Трите Картини

Тези няколко картини, които виждате тука, нека останат в ума ви.

Първата картина, триъгълникът, показва първото състояние на човешката душа в Бога, този блажен покой, когато е още в Него.

Втората картина с кръговете показва възраждането на първата Божествена култура на земята, когато белите братя са започнали да работят, когато човекът е бил безгрешен и чист. С обърнатия триъгълник надолу се изразява грехопадението на човека.

Третата картина*, на която от един общ център излизат прави линии (едни - от дясно към ляво, а други — от ляво към дясно), показва пътя на човешката еволюция, по който минават жената и мъжът в своя живот на земята. Жената започва своя път от дясно към ляво, а мъжът — от ляво към дясно. Например, един грешен мъж иска да си поправи живота, започва от една права линия, върви назад и дохожда в положението на жена. Като жена става много мек, иска да се удоволствува в живота и Господ, за да я направи по-груба, поставя я в другата половина и отново дохожда във формата на мъж. Този мъж, ако се огруби значително, започва да изтезава жена си и отново го изпращат във форма на жена, за да омекне. Ако и сега не си поправи поведението, ще слезе надолу. В живота има слизания и качвания. Ако се развивате правилно, ще имате възможност да минете през всички линии. И тъй, щом станете много мек, ще ви изпратят отново на земята да се втвърдите; станете ли много груб, ще ви изпратят на земята да омекнете. Мекотата и твърдостта са условия, при които човек трябва да се развива. Като се слеете с Бога, ще престанат всички страдания и вие няма да бъдете нито мъж, нито жена, ще дойдете до това положение, че като се събудите във века, в състоянието на ангелите, нито ще се жените, нито за мъж ще отивате. А понеже сега сте във въртенето на това колело, каквото и да мислите, каквото и да философствате, нищо няма зави избави. (56-57 стр.)

Четирите Картини

Четирите картини, които виждате тука (I, II, III, IV), изразяват закона на самообладанието. Този закон действува само чрез ума. Значи чрез ума човек може да се самообладава, затова неговите мисли трябва да бъдат хармонични. (90 стр.)

Тези четири картини трябва да ги помните, за да бъдете ученици на бялата окултна Школа. Те са един метод за самообладание на ума, затова през годината ще изучите аритметиката, математиката и геометрията. Това е един от добрите методи за концентриране на ума. (92 стр.)

I) При прилагане закона на самообладанието първото нещо, което трябва да знаете, е, че в душата на човека се коренят три велики сили, които Бог е вложил и които никой не може да ги вземе. Това се изразява в първата картина триъгълника с кръга в средата. Кръгът има три цвята. Външната, виолетова, краска означава онази потенциална Божествена сила на душата, за да се прояви. Втората, зелена, краска означава силата й да се развива, да расте. Третата, портокалена, краска означава силата й да се индивидуализира. Такива души се наричат кристални. (Не мислете, че тези души са горе. Такива души има в плът между всички народи на земята. Когато в един народ има няколко такива души, те са неговия идеал, те го създават, те са душите, които се покоят в Бога. (90 стр.)

__________________________________

• Това е обяснение за знамето (бел. състав.) 155

Щом предизвикате в ума си картината - триъгълника с кръга в средата, белите братя ще ви познаят. Те са тук. Равностранният триъгълник е основа на Бялото Братство и затова първият триъгълник в геометрията е равностранният. (90 стр.)

II) Втората картина (трите кръга с триъгълник в средата) означава светещите души. Тази Светлина е присъща на самия човек и никой не може да му отнеме. Никой не може да изгаси Светлината, която имате, освен вие сами. Ако Светлината ви някога изгасне, знайте, че вие сами сте причина за това, а не други. Тъй казва окултната Школа на Бялото Братство.

III) Третата картина (трите преплетени кръга и двата триъгълника в средата) означава души на хората на сенките, които потъват, но не се давят. Те са сегашните хора, в които и доброто, и злото е преплетено. Духът обича да с гмурка в материята. Шестоъгълникът показва, че духът се е гмурнал в материята. Не се бойте от никаква катастрофа, духът ви никой не може да спъне, той ще излезе. Усъмните ли се, оставате на дъното, смъртта дохожда. В Окултната Школа не се позволява никакво съмнение в душите и в сърцата на учениците (90-91 стр.)

IV) Четвъртата картина показва истинския метод, по който човек може да се развива, т.е. пътя на неговата еволюция. Когато решите да живеете по Бога, щом излезете от Божествената душа като мъже и жени, ще ви срещнат сродни на вас души, които ще внесат у вас подтик, сила и стремеж в света и горе (показва върха на средния триъгълник) ще се слеят. Тогава човек завършва своята еволюция. Ако се усъмните в Пътя, който следвате, няма да се срещнете със сродната вам душа и животът за вас изгубва смисъл. (92 стр.)

Живата Картина

Сега ще ви покажа една жива картина. Ще гледате само от вратата, вътре не бива да влизате, защото изпаренията на телата ви ще нарушат трептенията на светлината й. Там ще влезете само със сърцето си, а не и с ума си. Ще направите разлика между светлината в тази стая и светлината, която ще видите те около живата картина. Светлината, която ще видите там, е фиксирана, няма никакво движение. Ние обичаме чистото и възвишеното. То е стремежът на душата. Ако запомните светлината, която ще видите, ще ви бъде помощ и подтик в живота.

Ще влизате само по шест души и ще стоите по две минути.

След изреждането на всички Учителя продължи:

Този образ, който видяхте, се нарича образ на 12-те добродетели. Светлината е произведена по един прост, обикновен начин, но енергията е окултна, трансформира се по известни закони. Там става бързо движение, бързо вибриране ш светлината, затова и трептенията й не се забелязват. Ако вибрациите са слаби ще забележите, че се отделя дим. Тази Светлина едно време е горяла у вас и някога ще си спомните това. Седемте светлини са седемте духове, които стои около Божия престол, седемте Божествени пламъци на душата. Гледайте да ос

Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист. Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трябва да отворите свободен път. Вие трябва да превърнете религията в Божествена наука на разбиране.

- Вчера в беседата си руският мисионер казва, че нашето учение не е от Бога, а от дявола.

- Това не е за пръв път казано. Какво казваха правоверните за Христа? - „Този човек има бяс. Ние знаем, че Господ е говорил само на Мойсея, на този не е говорил. Той е от дявола, неговото учение е дяволско." (42-43 стр.)

Свещениците ни считат еретици, езичници, наричат учението ни еретическо. Те казват за нас: „Тези хора не четат Библия, Евангелие, те са езичници, не ги слушайте." Питам: кой православен, кой правоверен от тях е чел Библията и Евангелието толкова пъти, колкото вие? Свещениците ни пречат да се проявим и с това искат да ни препятствуват за идването на Духа, понеже Той ще ни открие по-велики работи. А това нещо свещениците го знаят. Начините, по които те действуват, са прийоми на Черното братство. Те искат да ни убедят в ада, че каквото иска Бог да каже, ще го каже чрез свещениците. Това не е вярно. Господ може да каже нещо и чрез свещениците, но Той не си служи с тях. Ние имаме от Стария завет примера за свещеник Илия. Той беше патриарх, но чрез кого му говори Господ? — Чрез Самуил. Значи Господ не говори направо на този пръв свещеник, на този патриарх, а чрез едно дете, чрез Самуил. Тогава къде е основата? Свещениците казват: „Вие сте деца, вие не сте помазани." Да, прави са. Човек може да е помазан няколко пъти с елей и пак да няма Духа в себе си, а може без да е помазан, да има Духа Божи в себе си. Първо човек трябва да има Дух Божи в себе си, а после да дойде помазването. Тези неща ще ги имате предвид.

Гледайте да не попаднете в съмнение и да се запитвате: „На прав път ли съм?" Правило е: щом живееш по закона Божи и Неговата Любов, на прав път си. Щом си в мир с всички хора, ти си в Божия, в Христовия път. (49-50 стр.)

Свещениците ни осъждат, че не ходим в църква. Самарянката казваше на Христа: „Евреите казват, че трябва да се молят в Ерусалим, ние казваме, че трябва да се молим на тази гора, а ти какво ще кажеш?" Христос й отговори: Тъй е било досега, но иде време, когато истинските поклонници няма да се кланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще се кланят в Дух и Истина на Отца си и това ще бъде навсякъде".

Питам: къде сме непоследователни и дали те или ние сме непоследователни? (52 стр.)

И днес свещениците ни казват: „Върнете се в църквата!" А то е все едно кажеш на свободния човек: „Върни се в затвора!" Или все едно да кажеш свободния вол: „Сложи си ярема!" Да допуснем, че ще се върнем в църквите. Какво обещават да ни дадат свещениците? — Спасение. Те сами имат това спасение? -- Не. Тогава ще ни дадат благодатта. Те сами имат ли тази благодат? — Не. Тогава ще ни дадат чист живот. Те имат ли чист живот? Аз ги считам като онези графове, контове*, князе, които нямат пет пари, а се женят за богати американки, за да им дадат титлите си. Тогава богата мома ще се ожени за един покварен конт и ще се счита щастлива. Та свещениците сега искат да ни дадат своите титли, но ние нямаме такива титли. (49 стр.)

- Какво да ни служи като коз в ръцете, когато ни нападат?

- Ще цитирате стихове от Св. Писание. Например, Христос каза на евреите: „Съборете този храм и аз в три дни ще го съградя." Те отговориха: така, ние в 40 години го съградихме, а Той за три дни само ще го въздигне!” Те разбираха храма, а Той подразбираше своето тяло. Христос им казваше: „Ако не ядете Моята плът и не пиете Моята кръв, няма да имате живот в себе.” Те отговориха: „Този човек ни учи на человекоядство, това не е култура, подивяване." Под тези думи Христос подразбираше Своето учение, а евреите ги взимаха в буквална смисъл — човешка плът и кръв.

Свещениците казват за нас, че сме вярвали в духове. Ние ще им цитираме стих по стих от Евангелието, да видят, че и там се говори за духове, за разговори с тях. Какъв беше този човек, който се яви на Павел във видение каза: „Мини в Македония и помогни ни!" — Той беше един дух, който искаше да подобри положението на своето отечество — Македония. Павел не в общение с тези духове? (51-52 стр.)

- Свещениците ни запитват откъде взимаме учението за прераждането, имаме ли някакво наше Евангелие?

Вие ги попитайте къде точно е указано в Евангелието, че Бог е в три лица. Казва се: „Идете да учите хората в името на Отца и Сина, и Святаго Духа.” Така е написано в Евангелието, но никъде не е казано изрично: Идете да хората в името на троеличния Бог... В закона на прераждането не може има две мнения, но понеже не искам да споря, не го правя и въпрос. А да приемат или не, това не е важно. (53-54 стр.)

Първото нещо, което ще учите тази година, е мълчанието, ще говорите чрез мълчание. Със свещениците няма да влизате в спор, а като видите да говорят неверни неща, ще си кажете: „Не сте прави." Ще ги оставите изкажат всичко лошо, а после ще вземете кошовете, ще натоварите всичкия им смет и ще им дадете да си го носят. Ще им кажете: „Ние не можем да носим вашия смет" — тъй говори Господ, тъй е писано в Новото „Ако вие искате да ядете, а да оставите на нас боклуците, това Новото Учение не го приема. Ние не искаме да торим вашите ниви, а искаме да работим на Божествената нива. Земята е Божествена, тя е Божия собственост и вие нямате право на нея. И църквата не е ваша собственост". Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички.

_____________________________________

• Конт (фр.) - граф (бел. ред.)

Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога. (47 стр.)

Бог е един, Той е и като майка, и като баща, и като брат, а ти си четвъртото лице. И тъй, Бог е като Любов, като Мъдрост и като Истина и над всичко (православните казват: „Вън от Православната църква няма спасение". Никаква Православна църква! Аз казвам: „Вън от Бога няма никакво спасение!" спасението в света. (95 стр.)

За учениците

Това учение е учение за братството. Ако някои ви запитат какво учите там, отговорете: „Ние учим науката за братството, какви са великите закони, които го управляват." (17 стр.)

Знаете ли какъв е законът на Любовта? Когато кажеш за някого, че ти е брат, в Небето вече те държат отговорен за това и ти казват, че ти си длъжен да пожертвуваш за него всичко — и честта, и имота, и живота си. Не си ли готов да пожертвуваш всичко за него, ти не си му брат. Христос казва: „В такова братство аз не дохождам". Вие още не сте започнали да прилагате Христовото братство. Някои ще кажат: „Ама аз правя жертви за него, за нея." Не ви осъждам, но всеки трябва да си зададе въпроса: готов ли съм да се жертвувам (своя брат? (9 стр.)

Не мислете, че вие сте вече в Школата, вие сте още извън нея. Във вътрешната Школа се изисква самопожертвувание, отричане от себе си, това, което вие сега още не може да направите. И тъй, вие сте далеч от Школата. Като вземете сега този изпит (бел.състав. — за чистота и самообладание), ще дойде втори и трети, но първият е важен, другите са лесни. Ще създавате добри мисли и желания, ще се учите едни от други и няма да мислите, че стоите по-високо от другите. Един по-силен ученик може да бъде учител на по-слаб, а на по-силния ще бъде учител още по-силен от него и т.н. В света всеки си има по един учител. (62 стр.)

Сега, искам между вас да се създаде хармония, искам от вас сериозно учение, а не да напуснете света и с това да мислите, че сте се самопожертвували; нека всеки от вас стои на своето място всред света, да бъде чист и да упражнява изкуството на самообладание. (60 стр.)

Та и вие сега, като ученици в окултната Школа, трябва да имате такова смирение, каквото е имал Христос в света; и да бъдете послушни като раби. Послушни ли сте, белите братя ще ви бъдат полезни; не сте ли послушни, те ще ви покажат вратата. (61-62 стр.)

И тъй, искам от вас абсолютна чистота и абсолютно самообладание, но рязко, без никакво изключение. Ще кажете: „Ама може ли?" За този, който спряга глагола „мога", може, а за този, който не го спряга, нищо не може и той ще излезе навън. (60-61 стр.)

Първото условие за един ученик на окултната Школа е да има необорим стремеж, който пред нищо да не спира. Този стремеж може да се изопачи, но това е второстепенно нещо. Най-първо в съзнанието на душата си трябва да имате един велик стремеж към Бога. (63 стр.)

Щом сте в тази Школа, идването на Божествения Дух върху вас е необходимо. Ако някой каже, че без присъствието на този възлюбен може да придобие някаква наука, някакво дълбоко знание, той не говори истината. Божественият Дух трябва непременно да дойде у вас, защото само Той е носителят на истинските Божествени знания, само Той може да озарява хората, само Той в сила да озари вашите умове и сърца.

Аз искам в първо време да възприемете Духа отвътре, защото в този случай има нужда още от двама свидетели отвън. Вашият Дух е първият свидетел, а аз — вторият, а вие — третият. Следователно, по този начин, ние съставляваме една троица. (81 стр.)

Сега сме се събрали тук не да вършим нашата воля, но да дадем условие на Божествения Дух да се прояви чрез всинца ни — да станем добри проводници на Божия Дух. Ако сме проводници на Божия Дух, няма от какво да се плашим; ако Божият Дух е с нас и действува винаги с нас, от какво плашим? Мнозина може да се опълчат против нас, но Той ще превърне всичко на добро. (46 стр.)

За работата през годината

При тази годишна среща ще ви дам малко работа, само по едно зрънце, и ако го използвате разумно, то ще ви донесе Божието благословение. (16 стр.)

През целия ден днес, както и през всички останали дни, ще се стараете да имате хармония в мислите си. Обхванете Живота във всичките му проявления, а не едностранчиво. Старайте се да бъдете със светли умове и добри по сърце, за да разбиете всички противоположни мисли, които ви се отправят. (16 стр.)

Личната работа, която всеки от вас ще има през тази година, е следната:

1. Ще работите върху вашето сърце.

2. Върху вашия ум.

3. Върху вашата воля.

4. Върху вашия живот и върху вашето здраве.

Ще се стремите да бъдете здрави по тяло, т.е. да имате такова, което да ви дава разположение.

Ще се стремите да придобиете изобилието на Живота.

Ще работите върху сърцето си, за да въздигнете в него всички най-благородни чувства и желания.

Ще се стараете да внесете в ума си най-светлите мисли и ще уякчите волята си, да бъдете твърди и решителни във всичките си добри намерения, да изпълняватете Божията воля без да се колебаете.

Това е желанието на Господа сега. Ако вие послушате и изпълните Неговия Глас, Той ще изпрати Духа си през годината и ще имате всичкото Негово съдействие.

Онези, които се изпречат на вашия път и ви препятствуват, ще изчезнат като къщния дим. (81-82 стр.)

През тази година всеки ще си избере един отрасъл от живота и ще го изучи всестранно. Например, някой от вас обича да отглежда пчели; ще изучи основно живота им. Ако иска да държи реферат по това, трябва да има данни, които да почиват на собствени наблюдения и изучавания. Друг някой, например има волове; да изучи защо у едни очите са с един цвят, а у други — друг цвят, да изучи всички техни особености и т.н. Трети от вас обича градини; да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цветя, да изучава условията, при които най-добре се развиват и т.н. Някои от вас може да се заемат с изучаване на планините, реките в България, или с кометите, с промените на слънцето - защо някой път е червено, друг път има друг цвят. Който иска, може да се заеме да изучава нещо за косите — защо капят, защо у едни са дълги, у други - къси, защо у някой рано побеляват и др. Друг да изучава очите, формата, големината, цвета им и т.н.

Ако не се заемете да изучавате един или друг някой въпрос всестранно, откъслечните познания, които имате по разни въпроси, няма да ви ползват. (87 стр.)

И тъй, препоръчвам ви чистота и самообладание. Това ще учите през настоящата година. Ще дойде малко нечистота, мътна вода върху извора; за това няма да ви държа отговорни, а ще ви питам: „Изворът блика ли, има ли чиста вода в него, излива ли нечистотата?" Ако излива нечистотата, добре ще е, но ако нечистотата остане върху вас и, за да ви изчистят, трябва да се ангажират много слуги, които да работят по цели дни около вас, това няма да бъде. Всеки от вас трябва сам да се чисти, защото няма толкова пари за слуги. (62 стр.)

Между вас, вътре в душите ви, трябва да се въдвори абсолютна хармония. С това ще се занимавате тази година. (94 стр.)

Тази година ще започнем с Любовта, да възприемем и изпратим нейната сила като една велика вълна из света. (8 стр.)

Сега Господ ни призовава на Неговата нива, на Неговото лозе. Това лозе е обрасло с тръне и бодили и ако сме умни и добри, ще го прекопаем и изчистим. Не мислете, че днес това лозе не може да се изчисти. Ако работят на него умни и добри хора, няма да минат и 10 години, това лозе ще процъфти и ще даде своя изобилен плод.

Бъдете сега смели и решителни, трудолюбиви и работливи!

Работете не за пари, а за една Божия усмивкa.

Свършете тъй работата си, та като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка.

Божията усмивка да бъде заплатата ви!

Това се отнася до всеки от вас. Това е материалът, върху който ще работите над себе си. Само така като работите, ще представлявате една здрава част от целия организъм. Докато всяка една нишка е здрава, тези хиляди нишки събрани на едно място и преплетени добре, образуват едно въже, което не се къса. А когато всяка нишка е слаба, хилава, то колкото и да е дебело въжето нищо не струва. Понеже всеки от вас съставлява една нишка, всяка нишка трябва да бъде здрава. (83 стр.)

Може да направим един опит тази година, за да видите каква е силата на колективната мисъл. Ако насочим мисълта си за благото на един човек, той ще стане добър, всичко ще му е добре. Ако някой е болен и съсредоточим мислите си за неговото здраве, той ще оздравее; ако някой е здрав и съсредоточим мисълта си към него с цел да заболее, той наистина ще заболее...

И тъй, всички ние колективно можем да направим много нещо. успяваме, то е защото, каквото замислим вътре, със сърцето си го разваляме. В сърцето си не трябва да допущаме никакви лоши желания, а в ума — никакви лоши мисли. (15 стр.)

Сега, вие трябва да изучавате Евангелието, Библията и да използвате всички методи, които се срещат в живата Природа. Разбирайте Христовите мисли на живата Природа в дълбокия им смисъл. (66 стр.)

И тъй, сега Господ се е пробудил във вас. Търсете Го, Той е вътре във Възвишените мисли, благородните побуждения, които сега се зараждат у вас и това е живият Господ. ( 10 стр.)

През тази година нашият Небесен Баща иска да обновим мисълта си и ако сме готови, ще дойдат други сили отгоре да ни помогнат. Ние имаме готовност да сторим всичко. Както житното зърно съдържа всички възможности е себе си, а слънцето му дава условия за растене, така, когато и ние сме Господ ще ни даде всички условия за работа. (10-11 стр.)

Сега ще гледате да ходите по Пътя на белите братя. Те ще ви срещат на всяка стъпка, ще ви помагат през цялата година и ще ви съдействуват. Ако вие ходите по този нов Път, ще тъпчете стария път. (97-98 стр.)

Аз искам и вие, като ученици на окултната Школа, да си плюете на ръцете, тъй както и аз съм плюл на ръцете си, и да бъдем всички слуги на Господа (113 стр.)

Гледайте да извършите през годината всичко това, което се изисква вас и белите братя ще ви помагат да бъдете чисти и да се самообладавате, да не мислите, че в Пътя, по който вървите, няма кой да ви посрещне. Всичко ще бъде тъй, както Бог е наредил. Онези, които вървят по Божия път, ще получат всички благословения. (98 стр.)

Гимнастически упражнения

I-во. Издигане двете ръце отстрана на тялото с дланите надолу, на височина, равна с височината на раменете. След това дясната ръка се издига бавно нагоре под ъгъл 45 градуса от равнището на раменете, а лявата се спуща надолу под ъгъл 45 градуса от равнището на раменете и в такова положение се присяда долу 6 пъти, като през време на упражнението съсредоточите мисълта си към предната част на мозъка.

Това упражнение служи за урегулирване предната част на мозъка.

II-ро. Това упражнение е също както първото, само че се издига лявата ръка нагоре под ъгъл 45 градуса от равнището на раменете, а дясната се спуща надолу под същия ъгъл, при което се присяда пак 6 пъти.

През време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към сърцето.

Това упражнение служи за урегулирване на чувствата.

III-то. Изнасяне и двете ръце назад с обърнати длани една срещу друга и гребане напред с присядане 6 пъти.

През време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към гръбначния стълб. То служи за урегулирване на гръбначния стълб.

IV-то. Издигане лявата ръка нагоре и напред към изток, а дясната надолу, въртене на тялото около кръста и плаване с ръцете. И това упражнение се прави 6 пъти. Докато се прави това упражнение, ще съсредоточвате мисълта си към стомаха.

То служи за урегулирване на стомаха.

V-то. Поставяне ръцете на кръста. Закрепване тялото на левия крак, а десният се изнася навън, надясно, като се образува с него бавно полукръг от дясно ом ляво — б пъти. След това закрепвате тялото си здраво на десния крак и с левия правите същото, както и с десния крак, пак 6 пъти.

През време на упражнението съсредоточавате мисълта си към нервната система.

То служи за урегулирване на нервната система.

VI-то. Издигане ръцете настрани на височина, равна с височината на раменете, и бавно издигане нагоре, докато се допрат пръстите на двете ръце горе. Повдигане тялото на пръсти и в това положение бавно присядане долу, при което ръцете се прибират край тялото. И това упражнение се прави 6 пъти. То представлява завършване на първите пет упражнения. Нарича се магнетично събличане и обличане: надолу — събличане, нагоре — обличане.

Забележка: Тези упражнения ще правите един път през деня и то, ако се правят сутрин, е прекрасно, на обед — хубаво, а вечер — добро. Тези упражнения трябва да се правят много бавно и правилно, с добре обтегнати ръце и крака, ако искате да имате добри резултати. Движението на ръцете е за развитието на сърцето и гърдите. Със съсредоточването на мисълта се усилва умът. Изпълнението на всички упражнения пък усилва волята.