Разлика между версии на „Непреривно движение“

Версия от 18:28, 27 ноември 2008

Непреривно движение.

Размишление.

Сега ще прочета 90. Псалом. Опитайте се да направите превод на този Псалом. според сегашнит си разбирания. Ще кажете, че лесно се превежда от един нов език на друг, но мъчно се прави превод на смисъла на известно произведение. Като четете 7. стих от 90. Псалом, вие изпадате в противоречие. — Защо? — Вижда ви се чудно, как може Бог да се гнътш и да проявява ярост. Стихът е следният: „Защото изчезваме от гн"Ьва Ти, и от яростта Ти смаяни сме." На мнозина думит „гнЪв и ярость" се виждат странни. Според мене, няма по-разбрани думи от думит- гнъв и ярост. Разгнъви ли се човек, прояви ли яростта си, всички разбират смисъла на тия думи. Обаче, кажете ли думата „любовь", всички я считат отял-Ьчена дума. Като не могат направо да я разберат, Т-Б започват да тълкуват смисъла и съдържанието й.

Като ученици, от вас се иска правилно разбиране на философията на живота. Ако напишете последователно числата от 1-10, без да турите запетая между всЬко едно от тия числа, това представя незавершена работа. Турите ли запетая между всички чиела, това показва завершена работа. Който не употребява в живота си препинателни знакове, той минава за прост ЧОВ-БК. КОЙТО изучава графологията, той разбира смисъла на препинателнит-в знакове и ги употребява на место. Много писатели и учени по-ставят препинателни знакове, дето не трябва, а дето трябва, поставят повече, отколкото са нужни. В граматиката има ред правила, които се подчиняват на специални за тях закони. Който иска да спазва правилата, той трябва да познава законите, по които те се създават.

Представете си, че имате числото 1567. Това число е предметно, т. е. означава нтжа-къв предмет, взет в специално количество. Запримтзр, ние можем да имаме 1,567 кгр. вода, жито, ГГБСЪК, прашинки или друго нещо. Превернете ли това число в н-Ъкаква жива величина, психологически то представя число с особено значение, като дадена формула. ВсЬка формула има приложение в живота. За какво и къде се прилага формулата: 5 грама сакъз, 6 грама дървено масло, 7 грама катран и 1 грам вода. Значи, имате формулата или числото 1,567, което се употребява за лекуване на циреи. В тази формула водата е взета в най-малко количество, понеже тя крие в себе си най-голема динамическа сила. Всеко число съдържа известна сила, известна интен-сивност. В това отношение, числата прили-чат на семена. Обаче, по интенсивност те се различават така, както и семената. Като изучавате числата и семената, ще видите, че ВСБ-ко едно от т-вх съдържа различно количество жизнена сила. Онъзи, които са се занимавали с динамиката на ботаниката, тъ-разбират всички процеси, които стават в развитието им: покълване, растене, цъвтене, заверзване на плод и узртзване.

Следователно, докато човек не разбира силата, която природата е вложила в числата, той н-Ьма да разбере вътрешния им смисъл и отношението, което Т-Б имат към него. Като изм-Ьрвате дължината на пръстит^ си, виждате, че тъ- не са еднакво дълги: първият пръст, показалецът, може да бъде дълъг 9, 10, 11 см.; срътшият — 9-5, 10-5, 11-5 см.; безименниятъ—между показалеца и средния; малкият — 6, 7, 8 см. Това са числа, които представят приблизителната дължина на пръститъч Който разбира динамическата сила на числата, той може да ги приведе в известен ред. Числото де-вет е резултат, завершено число. По-далеч от себе си това число не може да отиде. Ако срещнете човек, който се движи в реда и порядъка на това число, ще знаете, че каквото ви обещае, ще го изпълни. ВЪНШНИТЕ условия го заставят да го направи, понеже няма време за отлагане на нещата. Този човтж обича живота. Заболее ли, той веднага ще отиде при лтжар. Той никога не отлага нъщата. Има числа, които съдържат в себе си противоположни сили на числото девет. Човек, който включва в себе си порядъка на тия числа, обещава, но никога не изпълнява. Като не изпълни обещанието си, той казва: Исках да направя това нещо, но нтзмах благоприятни външни и вж-трешни условия. Силитъ- в този чов^к са отрицателни.

Мнозина изучават динамиката на не-беснит тъла и си представят, че тъ- се дви-жат около н-вкакъв център, подобен на нашето слънце, като описват около него окржж-ност. В същност, нито едно т'Ъло при движението си не образува окржжност. Орбитата на тия тъла е или елипсовидна, или спи-рална, според близостта или далечината, на която отстоят от даден център. Ще кажете, че това е в динамиката само. — Каквото е в динамиката, това е и в самия живот. Често виждате, че бащата в един дом обича сина си повече от дъщеря си.—Защо?— Той е по-близо до него. Друг път обича повече дъщеря си. — Защо? — Тя е по-близодо неговата орбита. Колкото повече хората приближават орбитите си в своето движение, толкова повече тъ- се обичат. Започнатъ ли да се отдалечават, ГБ по-малко се обичат. Н-БКОЙ казва: Не зная защо, но този чоВ-БК по-рано ме обичаше повече. Днес е поистинал малко в любовьта си към мене.— Много естествено. Този чов^вк по-рано ебил по-близо до тебе, а сега се е отдалечил.

70 И тъй, ще знаете, че каквито са отношенията на небесните тела помежду им, такива са отношенията и на хората един към друг. Както съзнанието на хората се ръководи от едно Разумно начало, така и физическите явления, които хората считат за механически, неразумни, се ръководят от същото Висше съзнание. Зад механическите процеси в природата се крие Разумна сила, която малцина познават. Като не разбират разум-ността в природата, хората казват, че както в природата има приливи и отливи, такива съществуват и в живота, но в Т-БХ нема никаква разумност. Който разбира и познава разумността, която действува и в природата, и в живота, той вижда, че навевкъде съществува пълно уравновесяване на силите. Дето има равновесие на нещата. там съществува разумност. Запример, н'Ькъде има прилив. Точно на противоположното место става отлив. Ако нтжжде става отлив, на друго мътто има прилив. Като изучавате съзнателно процесите в природата, ще дойдете до дълбоко разбиране, да видите, че вс^ки процес има свой вътрешен смисъл.

Учените казват, че всичко в природата е в движение. Въпреки това, мнозина считат, че техният живот е спрел вече. Това е криво твердение. Когато отива на гарата да се качи на някой трен, човек е в движение. Щом влезе в един от вагоните, видимо той спира движението си, но тренът се движи. Ако стане н-Ькаква повреда с трена, движението му спира, но веднага телеграфите и телефонитъ- започват усилена дейност. Веднага взимат м-Ьрки, да мах-нат причината, която е спръ\ла движението на трена. Значи, движението в природата е непреривно и се предава от едно м-всто на друго.

Следователно, когато тренът на някой чов-Ьк спре, веднага всички разумни същества, на които съзнанието е сверзано с неговото, т. е. всички същества, които влизат в неювата система, проявяват усилена дея-телност. По този начин, СИЛИТЕ В природата се уравновесяват. Някой казва, че не иска да верви по пътя, по който всички хора вервят. — Ако не верви по същия път, по друг път ще верви, но не може да спре. Който сам не иска да верви, други ще го носят. Защо умират хората? Защото не искат да се движат. Като се разсърди на близкит- си, чов-Ьк започва да се инати и казва: Не искам да работя. Ще седа в къщи и н^ма да работя, нъчиа да се движа. Като остане дълго време в къщи, дохождат най-после с кола и с попове и го изнасят вън. Като го оп-Ьят, заравят го в земята Не се минава много време и на гроба му виждате изникнали трева, цветенца. Тъ- каз-ват: Като не искаш доброволно да изл-Ьзеш навън, ние насила ще те заставим. Хората мислят, че тялото на умр-влия гние и се загубва. — Не, тялото му не гние, но се разлага, за да могат семенцата да вземат Н-Б-кои елементи от него и на части да го из-несат вън.

Едно трябва да знаете за природата, а именно: Колкото е строга и взискателна, тол-на е мека и снизходителна. Види ли, че Н-Б-кой се противопоставя на нейниг закони, тя го оставя свободен. Не иска ли да ИЗЛГБ-зеш вън от къщата си, да се движи, тя казва: Щом не искаш сам да излезе, други ще дойдат да те изнесат. Ако съвре-меннит-в хора н"Бмат резултати в възпитанието и самовъзпитанието си, това се дължи на факта, че ГБ се противопоставят на природата, понеже мислят, че са свободни да правят, каквото искат. Т-Б считат себе си фактори в природата. При сегашното положение, в което се намира, човтж нито е свободен, нито е фактор. Според разбиранията на сегашния човтж, свободата му седи в това, да прави, каквото иска, да не се подчинява на никакви закони. — Това е невъзможно. Природата никога н-вма да остави чов-Ька да нарушава нейния ред и поря-дък, да нарушава нейната хармония. Силни-ят никога н"Бма да се остави в ръцетъ1 на слабия, да разполага с него, както иска. Умният никога н-Ъма да се остави в ръце-Т-Б на глупавия. Добрият никога нъчма да се остави в ръцет- на злия.

Днес всички се питат, съществува ли добро и зло в света. Който отрича доброто и злото, като сили в природата, той лесно може да отрече и задълженията си. Обаче, да отричаш задълженията си, това не значи, че н-вма да ги плащаш. Ако откажеш, веднага ще ти представят полицата, която сам си подписал. След това ще извикат свидетели, пред които си получил паритъч При това положение, искаш или не, ще призна-еш дълга си и ще платиш. Каквото да прави човек, колкото да се отказва от дълга си, и каквато лъжлива клетва да даде, задължението не се маха. Докато не изплати задълженията си, човтж не може да бъде сво-боден. Природата пише всичко, което дава. Това, което природата е написала върху чо-въка, никой не може да го заличи.

Следователно, като верши нещо, чов-Ьк трябва да знае, кои са причинит, които го заставят да го верши. Запримър, н-Ькой верши волята Божия доброволно, от любов към Бога. Друг пък отказва да верши волята Божия. За него ще дойде остенът. Като го боднат няколко пъти, човтж започва да верши волята Божия от страх, а не по свобода. Който не иска да изл-Ьзе от къща-та си доброволно, насила ще го заставят. Ако и при това положение не иска да излъзе, ще го вземат на ръце и пак ще го изне-сат. — Аз не вервам в нищо. — Ще те заставят да верваш. Като дойдат въ дома ти и те изнесат на ръце, тогава ще пов-врваш. Тогава умът ти ще започне да работи, от последствията да намира причи-нит-в на н-вщата.

И тъй, каквото да прави чов-вк, по-да-леч от числото девет не може да отиде. Ако девет пъти е взимал пари на заем и не ги е връщал, на десетия път вече н-вма да му дадат. Ако пък девет пъти е взимал пари на заем и всъкога ги е връщал, и на десетия път ще му дадат. Когато го-ворим за числата, за динамическит сили, които тъ- съдържат, ние тр-вбва да бъдем абсолютно свободни. Който не е свободен, той ще се смущава, ще се безпокои, защо пръстит му, заприм-вр, са. кж.си или дълги. При това, ако започне да ги мъри, н-вма да знае, как и отде да мъри и ще изпадне в по-гр-вшки. Това вече не е наука. Прави ли чов-вк погр-вшки, и заключенията му ще бъдат нев-врни. Като знаете значението на дългит-в и на кжеит-в пръсти, вие можете точно да определите, какви добродетели се крият в човека. И тогава, ако н-вкой дойде при вас, да ви иска пари на заем, вие ще погледнете пръститъ- му, ще ги измърите и ще знаете, можете ли да му дадете, или не. По-добри порж.чители за чов-Ька от рж.ката му, както и от неговит пръсти, н-вма. Т опред-в-лят кредита, с който чов-вк може да се ползува. Искате ли да се ползувате от числата, вие тр-вбва да знаете, какви сили се крият в Т^БХ и какво действие указват върху човека. Има случаи, когато банкер дава известна сума на заем, обаче, съчетанието на силит, които действуват в дадената сума, се отразява фатално върху него, и той умира. Затова казваме, че има благословени пари, но има и нещастни пари. Благословението и нещастието им се дължи на съчетанието на силит, които се крият в тия числа. Заприм-вр, никога не давайте пет стотинки на просек. Число, в което петор-ката е в началото, като 5, 50, 500, 5000, 50,000 и т. н., не е благословено. Ако н"Ькой ви даде 50,000 лв., откажете се от тази сума. За предпочитане е да вземете само 12 лв. за един об-вд, отколкото да вземете п/влата сума. С 12-тъ- лева вие ще се свержете с разумни същества, които ще ви помагат.

Като ученици, вие трябва да знаете, че всички числа не съдържат благоприятни сили в себе си. Следователно, вие не можете ВСБ-кога да се ползувате от числата, както не можете на всЬко време да правите добро. Има моменти в живота, когато доброто, което чов^Ьк прави, е на мътто. Чов-Ьк не може да прави добро непрекъснато и безразборно. Прави ли непрекъснато добро, това значи, да се изтощи, както се изтощава майка, която едновременно кърми няколко деца. Може ли малкото изворче едновременно да напои хиляда души? В един и същ момент, малкото изворче може да задоволи жаждата на н-Ь- колко души само, но по никой начин не и на хиляда. Това показва, че има нъчца, които и природата в даден момент не може да направи. Та когато казваме, че н-вкои дни, седмици, месеци или години са неблагоприятни за чов-вка, разбираме, че енергията на природата през това време е ограничена. Тази енергия се използува на друго мъхто.

Сега, да се вернем към числото девет. Ако показалецът на чов-вка е дълъг девет сантиметра, това говори за отстъпчив характер. Този човеж е внимателен, добре разположен към хората. Ако същият пръст е дълъг 11 см., този чов'Ьк е упорит, свое-нравен, в-вчна опозиция на хората. Кой каквото каже, той вевкога ще се обяви на противно мнение. Този пръст е сверзан с личността на човека. Когато е много дълъг, чов-вк има особено мнение за себе си и поставя личността си над всичко. Като заповядва, чов-вк вевкога сочи показалеца си. Ср-вдният пръст е сверзан с правото. Обаче, в живота само слугата търси правото си. Господарьт не търси никакво право, защото го има. Дали съзнателно човеж по-дига показалеца си, или несъзнателно, това означава запов-вд. Хора, които обичат да запов-вдват, често подигат показалеца си. Ако искат да не запов-вдват, тъ- тр-вбва да наблюдават движенията си, да се контроли-рат. Подигането на показалеца може да спаси чов-вка, а нтжога може да го окачи на вжжето. Ето защо, каквито движения да прави човтзк, съзнанието му трябва да бъде будно.

И тъй, като се стреми към добър жи-вот, човек иска да се сверже с едно по-високо съзнание от своето, което да указва благотворно влияние върху него. Това високо съзнание е Божественото. Как може човтж да се сверже с Бога? Ще кажете, че за това е нужна в-вра. Обаче, да въфва човтж или да не в-Ьрва, това не зависи от него. Да в-Ьрва ЧОВ-БК, това не значи по ц-Ьли дни да се моли и да очаква наготово да му се донесе всичко, което му е нужно. Вярата изисква работа. Земед-влецът тр-Ьбва Ц-БЛ ден да дига и слага мотиката, за да роди лозето му добро грозде. Като работи по този начин, той ще вгЬрва в добрите резултати. Ще каже нтжой, че не е свикнал на работа, че обича само да се моли. — Молитвата и работата вервят заедно. Молитвата не изисква специална обстановка и мъхто. Човтж може всвкога и навсвкъде да се моли. Той може да се моли и като ходи, и като работи. Ама времето не благоприятствувало за молитва. Човеж може да се моли на ВСБКО време. Ама съдбата му била тежка, препятствувала му в всички работи.

Какво нъчцо е съдбата? Казват хората, че съдбата била добра и лоша. Добрата или лошата съдба на човека се опред-Ьля от съотношението на числата на неговите пръсти. Ако отношението между числата, които получавате при измъфване пръстит- на Н-БКОЙ чов-вк е хармонично, съдбата на този чов-вк е добра. Ако е беден, в скоро време той ще обърне внимание на нтжои добри, богати и разумни хора, и т веднага ще му се прите-кат на помощ. Не е ли хармонично отношението между тия числа, и богат да е, той всичко ще изгуби. Това значи, да има чов-вк лоша съдба. За добрата или лошата съдба на човека има значение не само отношението на числата, които отговарят на дължината на неговит -пръсти, но и отношението между числата, получени при измерване на лицето, на ръцет, на краката, на ц-Ьлото т-Ьло. Даже и простите хора разбират от красивото и хармоничното в човека. Като имат един красив образ в ума си, когото видят, все с него го сравняват. Запримър, ако харесва майка си или сестра си, момъкът търси мома, която да прилича на майка му или на сестра му. Това показва, че в природата сж.ществуват постоянни величини, към които чов-вк се стреми. Т-Б СЖ. м-врка, която рж-ководи чов-вка. Като знаят, че има постоянни величини в природата, ученитъ" превръ-щат тия числа в геометрически форми, геометрическите — в органически, а органическите — в психически, които проникват в човешкото съзнание. Това преминаване на формит-в от една в друга подразбира вътрешна хармония в живота.

79 Всички хора се стремят към вътрешната хармония на живота. Дойдат ли до тази хармония, т са. придобили вече онзи вътрешен мир в себе си, който регулира всичките им отношения. По своя вътрешен мир, т- познават, ще успЕят ли в работата, която са предприели, или няма да усп-вят. Назначават ви на нъкаква служба, но вие сте раздвоени, нямате мир в себе си. Ще знаете, че работата ви няма да верви. Отивате на изпит, но сте раздвоени. — Защо? — Няма да издържите изпита си. Обаче, ако сте тихи и спокойни в себе си, каквато работа да започнете, ще имате усптзх. Природата е строго опредълила мъстото, както и работата на всеки човек. Попадне ли човек точно на мъстото и на работата, които природата му е опредълила, той всъкога е доволен. Не попадне ли на мъстото и на работата, които са. опредълени за него, той е недоволен и всъкога роптае. Въпръки всичко това, повечето хора се стремят към голями работи, към първи мъста. Първото място. първото число е опасно. Последното място, последното число е спасително.

Числата играят важна роля в живота на отдълния човтж. Има числа, които помагат на човека; има числа, които му препятствуват. Човек трябва да знае за себе си, кои числа му помагат, и кои му про-тиводействуват. За да познаете, кои числа ви помагат, напишете едно след друго чиелата 1, 2, 3, 4, 5 и т. н. Като пишете тия числа, спирайте се за известно време пред встжо едно от т-Ьх и следете, какво чувствувате. Числото, което ви харесва, което внася радост и спокойствие в вас, е числото, което ви помага. Като дойдете до познаване на силит, които действуват в числата, вие ще можете да определите, кой лотариен билет печели и него, именно, да вземете. Каквото представят числата в живота, такова нъчцо е животът на всЬки човеж. Животът на човежа не е нищо друго, освен лотариен билет, на който е точно написано, ше спечели или не, ще има ли страдания или н"Бма да има.

Който разбира законите на числата, той може да измени еждбата си, т. е. да я подобри. Забележите ли, че дадено число, ден или месец не ви благоприятствуват, изменете ги и наблюдавайте, какви резултати имате при но-витъ- числа. Ако строите къща, спазвайте числата. Каквото правите в живота си, правете го с оглед на науката за числата. Нъжой казва: За мене е важно да си направя една къщичка, да се прибера, а колко голяма ще бъде, с какви размери, не е важно. — Не, от разм^рит-в на кжлгата, на стаитъ- зависи вашето благосъстояние. Добре е размерите на стаята да бъдат 5:6, а не 3:3, или 2:2. Като учи и работи съзнателно, чов-Ьк се домотеа до положителните числа в живота и се ползува разумно от ттзх. Това е една от задачите на ВСБКИ човек.

— Божията Любов носи пълния живот .

31. Лекция от Учителя, държана на 20 март, 1929 г. София. — ИзгрЪв.