| Ред 3: | Ред 3: | ||
9.09.1943 година – Изгрева – София. | 9.09.1943 година – Изгрева – София. | ||
| − | |||
Версия от 10:18, 7 юни 2010
„ПРОХОЖДАНЕТО" НА МАМА
9.09.1943 година – Изгрева – София.
Днес е неделя. Предният ден мама ми каза, че ще дойдат с татко на беседа, в 10 часа. Видях, че мама влезе сама в салона и седна на един стол. Учителят вече беше започнал беседата си. След молитвата и след като всички изпяхме една песен, отидох при нея и я попитах, къде е татко? Тя ми каза, че тръгнали заедно, но в гората ги срещнал един негов колега, с когото татко тръгнал да се разхожда и оставил мама, сама да дойде на беседата. Тя много се страхувала да мине сама през гората и бързала, молейки се по пътя. След беседата се видяхме и с брат Христо, разправих му всичко и почакахме, да се извърви народът, по стълбата за пред стаята на Учителя, че и ние да се качим горе и да му целунем ръка, а той да ни благослови. След беседа в 10 часа, Учителят много щедро благославя чрез Светия Дух, който говори през него.
Заглавие на раздел
Най-после, след като народът се извървя, аз, мама и брат Христо също се изкачихме по стълбата и целунахме светата дес¬ница на Учителя. Аз започнах да му разправям, как мама сама е минала гората, но тя ме прекъсна — сама продължи как неп-рекъснато се молела и бързала през гората... Учителят я пог-ледна с любое и каза: — Ти нали знаеш когато детето е малко как пълзи по земята и с краченцата си и с ръчичките си. Но като поотрасне то започва да се изправя на краченцата си и се лови с ръчички¬ те си по стената. Учителят показа с ръцете си: — Най-напред ръцете на майка му го подпират, а като заякне още, то вече само стъпва с краченцата си без чужда по- мощ. Така, рекох, и ти направи! Не останахме на обяд, защото масите бяха препълнени, а си слязохме в града.