| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | ''Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992'' | ||
| + | == ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ == | ||
| − | * | + | 6.06.1940 г. |
| + | 17 часа след обяд | ||
| + | Брат Христо (Кръстю) Трифонов и | ||
| + | сестра Цветана-Лиляна* Табакова | ||
| + | |||
| + | Това не е първото ми отиване при Учителя. От няколко години с брат Христо го посещавахме, но нищо не записвах от разговорите ни. Брат Христо често настояваше да записвам всичко, което Учителят ни говореше. Веднъж ми сподели: „Много хора на изкуствата и науките съм водил при Учителя, но не сьм чувал толкова интересни разговори!" | ||
| + | |||
| + | Решихме с брат Христо да записваме разговорите си с Учителя. След като получихме разрешението му, отивахме при него с тетрадки и се стараехме да запишем всичко най-подробно. | ||
| + | |||
| + | Ще споделя накратко за първото ми отиване при Учителя. Помня как ме изгледа продължително, преди да прекрача прага на приемната му стая, но не мене гледаше, а над главата ми гледаше с проницателен поглед. След като седнахме, той попита брат Христо: | ||
| + | |||
| + | — Какво носи, рекох, сестрата? — стана ми драго, че ме нарече „сестра". Вместо брат Христо да отговори, аз избързах и казах, че нося „Виланелла" — песен от Дел Аква, с текст за | ||
| + | птичките, на френски език, която поставих върху нозете му. Той дълго време разглежда нотите и каза: | ||
| + | |||
| + | — Те много са работили и много са пътували! — Те бяха толкова скъсани и лепени, че се срамувах да ги показвам... | ||
| + | |||
| + | Днес след като поговорихме за нашия личен живот и работата ни, Учителят помълча малко и каза: | ||
| + | |||
| + | — Сценичното изкуство трябва да черпи идеи и жестове от самата жива природа. Например, има ли нещо по-красиво от играта на пеперудката върху цветята? Колко грациозно тя излага на показ крилцата си! А когато кацне на някое местенце, тя така умело го прави, че както и да го обръща вятъра, тя не може да се измокри от дъждовните капчици, което значи смърт за нея... | ||
| + | |||
| + | Настана мълчание. Тази символика, която Учителят ни представи с живота на пеперудката, ме накара дълго време да размишлявам и да тълкувам символите, като я свързвам с моя живот, със самата мен... Той продължи: | ||
| + | |||
| + | — Жената обича да ходи все по лесния път в живота. Тя все гледа да избягва мъчнотиите — обърна се към мен. | ||
| + | |||
| + | — Когато ти, рекох, си почиваш, когато спиш, ти отиваш „Горе" като у дома си. Почерпваш сили, идеи, знания и се връщаш отново да изиграеш своята роля... Не се смущавай, не се безпокой, когато комар или муха кацнат на теб. Те не могат да те съборят! — аз го слушах учудена и тъкмо исках да възразя, но Той продължи. — Не, ти така (и направи движение като да ги чукне с двата си пръста) ще ги пропъдиш и ще избършеш кацаното място. Когато куче се облегне на теб с лапите си оцапва ли те? | ||
| + | |||
| + | — Да, Учителю. | ||
| + | |||
| + | — Не!... Планината не може да се събори и чистото злато не може да се изцапа! С каквито и нечистотии да го вариш,то си остава все чисто злато! Същото е и с диаманта. Диамантът си остава все блестящ и неопетнен! | ||
| + | |||
| + | — Учителю, колко много съжалявам, че не съм дошла по-рано при Вас... Защо не Ви познавах отпреди!... | ||
| + | |||
| + | — Ние, много отдавна се познаваме, от преди седем хиляди години. Ти си пяла в миналото като весталка, като жрица в древните храмове, в мойте школи. | ||
| + | |||
| + | — Учителю, ние оттам ли се познаваме? — той се усмихна и пак повтори: | ||
| + | |||
| + | — Ние отдавна се познаваме!... Ти, рекох, като излезеш на сцената, трябва да имаш такова държание, че публиката да не очаква предварително, че ти ще пееш хубаво. И като запееш, | ||
| + | малко по малко да ги завладееш! | ||
| + | |||
| + | — Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окултния певец? | ||
| + | |||
| + | — Облеклото на окултния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много украшения, за да не се разсейва вниманнето на слушателите. Може | ||
| + | да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коляното е светът на душата и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят. Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията. | ||
| + | |||
| + | Започнахме да говорим за операта: | ||
| + | |||
| + | — Артистите — каза Учителя, — са като децата. Те трудно обуздават чувствата си. Когато те изпаднат в негативни състояния, ти им изпей някой „окултен мотив" от песните, например „В начало бе словото"! Веднага ще се смени състоянието им. | ||
| + | |||
| + | Накратко разказах за „особеното" държание на един от диригентите на операта към мен и той каза: | ||
| + | |||
| + | - При хиляда и петстотин градуса температура, може ли да устои някой? | ||
| + | |||
| + | Ето какво разказах аз за държанието на диригента: | ||
| + | |||
| + | Преди няколко дни имах репетиция с него (няма да кажа името му). Той беше силно хремав. По време на репетицията, вместо да ми акомпанира на пианото, той все прекъсваше, говорейки ми със закачлив тон. С една дума играеше ролята на влюбен. Това нещо се повтаряше с градация на всяка репетиция. Аз се оплаках най-напред на брат Христо и той ми даде в една кутийка бял прах и каза да му го предложа за хремата. На другия ден тъй и направих. Дадох на диригента кутийката да си смръкне колкото иска. Аз не знам колко е смръкнал, но эапочна непрекъснато да киха и се зачерви цялото му лице. Учителят се смееше до сълзи и добави: | ||
| + | |||
| + | — Ти трябва да си носиш силен амоняк и като го поднесеш под носа му при такъв случай, ще го опомниш... Ще му кажеш, че жените не трябва да стават парцали в ръцете на мъжете, нито мъжете да стават парцал в ръцете на жените... Ти си слязла отгоре като едно малко атомче „ангелче". | ||
| + | |||
| + | — Аз нищо не помня оттам, Учителю... | ||
| + | |||
| + | — Там на Небето, има големи хорове и оркестри, само че те пеят и свирят без диригенти. | ||
| + | |||
| + | — Учителю, мога ли да Ви задавам някои въпроси, които предварително си записвам, като чета беседите Ви? | ||
| + | |||
| + | Отговори ми да прочета. | ||
| + | |||
| + | Ето какво бях записала: „В природата има една станция. Ще взема билет и ще отида на Слънцето и на Месечината и ще узная какво има и от другата им страна." | ||
| + | |||
| + | — Кой е този билет? | ||
| + | |||
| + | — Свободния билет е Абсолютната Божествена Любов, Абсолютната вътрешна светлина на ума и мисълта. Онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа и измама, в каквато и да била форма е изключена. | ||
| + | |||
| + | — Кой човек е истински вярващ? | ||
| + | |||
| + | — Истински вярващ е онзи човек, който заминава за другия свят, без да умира... Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта. | ||
| + | |||
| + | — Може ли човек когато пожелае да излиза от тялото си? | ||
| + | |||
| + | — Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени. Пример: Страшното в смъртта е колът, с който човек е свързан за земята. | ||
| + | |||
| + | — Какво нещо е колът? | ||
| + | |||
| + | — Колът символизира желанията и връзките на човека с материалното... | ||
| + | |||
| + | * Името Лиляна е прието по настояването на ръководството на операта, за да не се дублира с известната вече по това време Цветана Табакова — драматичен сопран. | ||
Версия от 14:22, 2 юни 2010
Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ
6.06.1940 г. 17 часа след обяд Брат Христо (Кръстю) Трифонов и сестра Цветана-Лиляна* Табакова
Това не е първото ми отиване при Учителя. От няколко години с брат Христо го посещавахме, но нищо не записвах от разговорите ни. Брат Христо често настояваше да записвам всичко, което Учителят ни говореше. Веднъж ми сподели: „Много хора на изкуствата и науките съм водил при Учителя, но не сьм чувал толкова интересни разговори!"
Решихме с брат Христо да записваме разговорите си с Учителя. След като получихме разрешението му, отивахме при него с тетрадки и се стараехме да запишем всичко най-подробно.
Ще споделя накратко за първото ми отиване при Учителя. Помня как ме изгледа продължително, преди да прекрача прага на приемната му стая, но не мене гледаше, а над главата ми гледаше с проницателен поглед. След като седнахме, той попита брат Христо:
— Какво носи, рекох, сестрата? — стана ми драго, че ме нарече „сестра". Вместо брат Христо да отговори, аз избързах и казах, че нося „Виланелла" — песен от Дел Аква, с текст за птичките, на френски език, която поставих върху нозете му. Той дълго време разглежда нотите и каза:
— Те много са работили и много са пътували! — Те бяха толкова скъсани и лепени, че се срамувах да ги показвам...
Днес след като поговорихме за нашия личен живот и работата ни, Учителят помълча малко и каза:
— Сценичното изкуство трябва да черпи идеи и жестове от самата жива природа. Например, има ли нещо по-красиво от играта на пеперудката върху цветята? Колко грациозно тя излага на показ крилцата си! А когато кацне на някое местенце, тя така умело го прави, че както и да го обръща вятъра, тя не може да се измокри от дъждовните капчици, което значи смърт за нея...
Настана мълчание. Тази символика, която Учителят ни представи с живота на пеперудката, ме накара дълго време да размишлявам и да тълкувам символите, като я свързвам с моя живот, със самата мен... Той продължи:
— Жената обича да ходи все по лесния път в живота. Тя все гледа да избягва мъчнотиите — обърна се към мен.
— Когато ти, рекох, си почиваш, когато спиш, ти отиваш „Горе" като у дома си. Почерпваш сили, идеи, знания и се връщаш отново да изиграеш своята роля... Не се смущавай, не се безпокой, когато комар или муха кацнат на теб. Те не могат да те съборят! — аз го слушах учудена и тъкмо исках да възразя, но Той продължи. — Не, ти така (и направи движение като да ги чукне с двата си пръста) ще ги пропъдиш и ще избършеш кацаното място. Когато куче се облегне на теб с лапите си оцапва ли те?
— Да, Учителю.
— Не!... Планината не може да се събори и чистото злато не може да се изцапа! С каквито и нечистотии да го вариш,то си остава все чисто злато! Същото е и с диаманта. Диамантът си остава все блестящ и неопетнен!
— Учителю, колко много съжалявам, че не съм дошла по-рано при Вас... Защо не Ви познавах отпреди!...
— Ние, много отдавна се познаваме, от преди седем хиляди години. Ти си пяла в миналото като весталка, като жрица в древните храмове, в мойте школи.
— Учителю, ние оттам ли се познаваме? — той се усмихна и пак повтори:
— Ние отдавна се познаваме!... Ти, рекох, като излезеш на сцената, трябва да имаш такова държание, че публиката да не очаква предварително, че ти ще пееш хубаво. И като запееш, малко по малко да ги завладееш!
— Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окултния певец?
— Облеклото на окултния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много украшения, за да не се разсейва вниманнето на слушателите. Може да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коляното е светът на душата и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят. Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията.
Започнахме да говорим за операта:
— Артистите — каза Учителя, — са като децата. Те трудно обуздават чувствата си. Когато те изпаднат в негативни състояния, ти им изпей някой „окултен мотив" от песните, например „В начало бе словото"! Веднага ще се смени състоянието им.
Накратко разказах за „особеното" държание на един от диригентите на операта към мен и той каза:
- При хиляда и петстотин градуса температура, може ли да устои някой?
Ето какво разказах аз за държанието на диригента:
Преди няколко дни имах репетиция с него (няма да кажа името му). Той беше силно хремав. По време на репетицията, вместо да ми акомпанира на пианото, той все прекъсваше, говорейки ми със закачлив тон. С една дума играеше ролята на влюбен. Това нещо се повтаряше с градация на всяка репетиция. Аз се оплаках най-напред на брат Христо и той ми даде в една кутийка бял прах и каза да му го предложа за хремата. На другия ден тъй и направих. Дадох на диригента кутийката да си смръкне колкото иска. Аз не знам колко е смръкнал, но эапочна непрекъснато да киха и се зачерви цялото му лице. Учителят се смееше до сълзи и добави:
— Ти трябва да си носиш силен амоняк и като го поднесеш под носа му при такъв случай, ще го опомниш... Ще му кажеш, че жените не трябва да стават парцали в ръцете на мъжете, нито мъжете да стават парцал в ръцете на жените... Ти си слязла отгоре като едно малко атомче „ангелче".
— Аз нищо не помня оттам, Учителю...
— Там на Небето, има големи хорове и оркестри, само че те пеят и свирят без диригенти.
— Учителю, мога ли да Ви задавам някои въпроси, които предварително си записвам, като чета беседите Ви?
Отговори ми да прочета.
Ето какво бях записала: „В природата има една станция. Ще взема билет и ще отида на Слънцето и на Месечината и ще узная какво има и от другата им страна."
— Кой е този билет?
— Свободния билет е Абсолютната Божествена Любов, Абсолютната вътрешна светлина на ума и мисълта. Онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа и измама, в каквато и да била форма е изключена.
— Кой човек е истински вярващ?
— Истински вярващ е онзи човек, който заминава за другия свят, без да умира... Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта.
— Може ли човек когато пожелае да излиза от тялото си?
— Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени. Пример: Страшното в смъртта е колът, с който човек е свързан за земята.
— Какво нещо е колът?
— Колът символизира желанията и връзките на човека с материалното...
- Името Лиляна е прието по настояването на ръководството на операта, за да не се дублира с известната вече по това време Цветана Табакова — драматичен сопран.