(Нова страница: ==Заслужава да прави добро== „Добрата молитва“ „Махар Бену Аба“ Каква беше основната идея…) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[Общ Окултен Клас]] - ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА- (1941–1942) | ||
| + | |||
| + | [[КНИГА: Великата възможност]] | ||
| + | |||
==Заслужава да прави добро== | ==Заслужава да прави добро== | ||
Текуща версия към 10:39, 15 февруари 2012
Общ Окултен Клас - ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА- (1941–1942)
Заслужава да прави добро
„Добрата молитва“
„Махар Бену Аба“
Каква беше основната идея на миналата лекция? Основният тон какъв беше? Всяка сутрин трябва да знаете каква мисъл прониква във вашия ум. Вие с какво започвате сутрин? Съвременните хора са много капризни. Вие не започвате с онова, което е Божествено, което е естествено в тях, но притурки, малки работи. За пример, някои хора обръщат внимание на шапки, на обуща, обръщат внимание на ноктите, на пръстите, вземе огледалото, обръща внимание на веждите. Някой казва: „Не са важни тия работи“, но мисли. Какво нещо е човешката мисъл, каква мисъл минава в дадения случай? Всяка мисъл има своя форма. Представете си, че някъде намерите пари, някоя торба някъде със злато. Ще идете в някой град, ще се заселите, ще направите къща, ще се прочуете като богат човек. Представете си, че вие намерите някой голям извор някъде в полето. Като намерите извора, не отивате в града, но ставате градинар, започвате да обработвате разни растения.
Има една красива страна, която сте напуснали отдавна. Всичките хора се занимават с външни неща. Външните неща отпосле трябва да дойдат. Съществено е вътрешното. Най-първо едно семе трябва да се посее в хубава почва, след туй туй семе трябва да израсте и да даде плод. Този плод е необходим. Сега вие някой път се занимавате с вашите мисли, казвате: „Да мисли човек.“ Но мисълта е нещо съществено. От мислите, които имате, зависи вашият мисловен живот. От чувствата, които имате, зависи вашият живот на сърцето ви. От силата зависи животът на тялото ви. От хубавите мисли зависи животът ви какъв трябва да бъде. Сега седим някой път в живота и сме недоволни.
Една мисъл, която няма връзка с човешкото сърце, едно желание, което няма връзка с човешките постъпки или с човешката сила, то няма връзка. Умът е, който помага да се развива сърцето; сърцето е, което помага да се развива тялото, като работи; като работят всичките части на тялото, в това седи благото на един човек. За пример вие някой път сте неразположен. Някой път като ходите, биете повече петите. Тогава става сътресение на гръбначния стълб, възбужда се задната част на мозъка и мозъкът някак е неразположен. Някъде ходите и кракът ви е крив, изядете външната страна на обущата си; някой път изядате вътрешната страна. Защо си кривите обущата навън, защо си кривите обущата навътре, защо си кривите назад, някой път напред си кривите. На един равномерен характер обущата не трябва да бъдат изядени нито отпред, нито отзад, нито отвътре.
Сега казвате: „Ще ходя да се занимавам с това.“ По някой път казвате: „Като умра, къде ще ида? Какво ще бъде на оня свят?“ Ти най-първо представи какъв ще бъдеш на тоя свят, на оня свят какъв ще бъдеш, остави. Ти на този свят какъв ще бъдеш е важно. Какъв ще бъдеш тук, такъв ще бъдеш и в оня свят; какъвто ще бъдеш горе, такъв ще бъдеш и долу. Вие когато носите някаква костилка, каквато и да е, нали тази костилка носи своята форма. Казвате: „Каква е тази костилка?“ Посейте я, ще видите каква е. Ще израсне, ще образува плода. Този плод е бил в костилката. Самото дърво като даде плода, пак ще се скрие в костилката.
Та, казвам: Всеки човек се съдържа в своята мисъл. Онова, което съдържа твоята мисъл, това си ти; онова, което съдържат твоите чувства, това си; онова, което съдържат твоите постъпки, това си ти. Във всяка постъпка влагаш себе си. Вземете една човешка глава. Който не знае, казва: „Всичко е скрито.“ Някой път като вземеш главата, може човекът да е умрял преди 400, 500 години, по главата може да знаеш дали е бил добър, дали е бил умен, дали е бил религиозен, дали е обичал жена си, дали е бил богат, дали е бил здрав. Всичко туй е написано на главата. Казвате: „Как се чете?“ Цяла азбука има, четат човешките глави. Четат ги много по-добре, отколкото като е жив. Като е жив човек, се заблуждава, някак си е маскиран. Ти като гледаш черепа, една архитектура, показва се какъв е. Сега като ви говоря, вие се безпокоите. Хубостта е там, да се чете. Трябва да се чете животът.
Животът в най-лошите проявления носи нещо добро. Ние, съвременните хора, се занимаваме и казваме: „Сега какво ще стане?“ Нас ни интересува какво Бог е намислил да направи от нас. Аз се интересувам какво Бог е вложил в мене и как трябва да развия своята мисъл; какво е вложил в сърцето и как трябва да развия сърцето; какво е вложил в тялото и как да го използувам. Че имало някъде война, мене не ме интересува. Че времето било дъждовно или бурно, и това не ме интересува. Че Слънцето печало повече – нека си пече, то е негова работа. Хората говорили нещо. Че говорят, нека говорят. Листата не говорят ли? Хората говорят по някой път и не може да не говорят. Когато говорят листата в гората, от само себе си ли говорят или кой ги заставя да говорят? Някой прави листата да шушукат: „шу-шу“. По някой път се блъскат листата. Вие ще обвините, че листата имали намерение да блъскат. Ни най-малко нямат намерение. Има някой отвън ги блъска, и те блъскат. Казва: „Защо ме блъскаш?“ – „Нямам желание да блъскам, но и мене блъскаха.“ – „Не говориш истината.“ – „Мене блъснаха и аз блъснах.“ – „Не говориш право.“ – „Някой ме блъсна отвън.“ Вие сега ходите да разправяте, че нещо ви е блъснало, че някой ви е блъснал. Че ти имаш намерение да блъснеш някого, то е изключение.
Сега за пример, вие по някой път употребявате думата любов. Но всичките хора сега се страхуват от любовта. Любовта е най-мощният нож, турен вътре в ножницата. Онзи, който те люби, като извади ножа, ще те заколи. Всичките хора все от любов се колят. Момъкът, като обича момата, казва: „Ще те заколя“ и заколва я някой път.
Та, казвам: Първото нещо – наточете си ножовете. Какво трябва да ги правите? За какво трябва да употребите вашите наточени ножове? Това са алегории. Всичките дисонанси, които съществуват в нашия живот, съществуват от далечното минало. Цялото човечество не е употребило любовта тъй както трябва. Майката, когато обича детето, най-първо евангелски започва. Ще го окъпе, ще го милва, ще го целува. По едно време го набие. Това дете издава един особен тон. Питам: Защо майката бие детето отзад? Или по някой път ще дойде, ще му плесне някоя плесница по лицето или някой път ще вземе пръчка и по ръката ще го удари. Някой път го бие отдолу, някой път – отгоре. Има и други методи. По някой път по крака го набие.
Сега вие казвате: „Тази майка е жестока.“ Но какви са съображенията на майката? Откога се е научила майката да бие детето? Аз бих ви задал въпроса на вас, които казвате „Защо майката бие детето“, вие защо, като вземете една ябълка, гледате я красива, обръщате я, извадите кърпа, обършете я и откъснете едно парче със зъбите (в старо време, когато нямало нож, със зъбите откъсвали едно парче), погледнеш – ябълката обезобразена. Откъснеш, сдъвчеш, още веднъж откъснеш, останат само семената и ги хвърлиш. Питам: Защо изяде ябълката? Казваш, че трябва да ядеш. По този начин ли трябва да ядеш? Представете си, че аз взема, че разтопя тази ябълка, направя [я] на вода. Питам: в твърдо състояние ли трябва да ядеш ябълката или в течно да я пиеш? Защо я пиеш? Тук страданието по-малко ли е? Ако вие изядете една ябълка със зъбите или я изпиете с устата, каква е разликата? Разликата е в това, че при яденето вие харчите повече енергия, при пиенето – по-малко. Пиенето е един процес да свършиш една работа с по-малко разноски. Яденето е процес, който изисква дълго време.
Природата сега учи хората разумно да живеят. Значи да не харчат много енергия. Същевременно ние, хората, се безпокоим за неща, за които нищо не си направил. Представете си, че си вложил 500 000 лева в банката. Кажат ти, че банката пропаднала. Ти не можеш да спиш. „Отидоха парите“, мислиш си. На другия ден слушаш, че тази банка не е пропаднала. Веднага се зарадваш. Слушаш, този, който е в училището, свърши с отличие, слушаш, че го скъсали, цяла година изгубил. Веднага се безпокоиш. Дал си някой концерт, радваш се; не излязъл концертът сполучлив, безпокоиш се.
Та, казвам: Сега в живота какво трябва да се прави? Трябва да намерим най-лесния път, по който животът върви. В това трябва да седи науката. Да се научиш да мислиш правилно. Сега съвременните земеделци казват, че те са изорали нивата. Не е право, че те са изорали нивата. Преди земеделеца хиляди орачи имаше в земята – тези, малките червейчета. Те ако не оряха и ако само този орач ореше, нищо няма да стане. Те са орали, орали. Той ще дойде, ще набразди земята, ще насее, казва: „Аз изорах нивата.“
Ние, които мислим, преди нас хиляди хора са мислили; ние ще влезем в този процес на мислене. Аз трябва да вляза в този процес, понеже пръв, който е мислил в света, то е Бог. Като започна аз да мисля, влизам в пътя, по който Бог е създал света. Защо трябва да мисля? Защото Бог мисли. Защо трябва да живея? Защото Бог живее. Защо трябва да работя? Понеже Бог е първият, който започнал да работи. Аз вървя по същия път. Защо трябва да работя? Аз работя, защото Бог работи, аз мисля, понеже Бог мисли, аз искам да живея, понеже Бог живее. Следователно онова, което Бог прави, и ние трябва да правим. Понеже Той го прави най-добре, по Неговия път трябва да вървим. Ти, когато мислиш, трябва ли да бъдеш тъжен? Не трябва. Весел трябва да бъдеш. Ти, когато чувствуваш, трябва ли да бъдеш скръбен? Не трябва. Всяко нещо, което се извършва, трябва добре да се извършва. Онези, които са ни учили да мислим, в началото са направили известно отклонение и туй отклонение са го предали и на нас. Когато те кара един кочияш или един шофьор или някой колар, той те кара дето той иска. Тогава зависи колата каква е. Ако е с пружини, хубаво, но ако е от тези, които тръскат? След като слезеш, усещаш, че си раздрусан. Има коли на мисълта, от които като слезеш, боли те кръстът. Какво трябва да се прави? Турете пружини вътре. Сега и без пружини е хубаво, при форс-мажор, като няма пружини, тогава ще турите някоя възглавница.
Сега, според Божественото всички, които идете тук, трябваше да си изуете обущата отвън. Трябваше да чуете гласа на Бога, който казва: „Мястото, на което сте, е свято. Изуй обущата си.“ На Моисея, като приближи къпината, Господ каза: „Изуй обущата си.“ Вие мислите тук с обути нозе да влизате и искате добре да живеете. Тук реформа ще има, не да турим закон, да кажат: „Я изуй обущата си!“ Ти отдалече да усетиш желание да си изуеш обущата. Всеки от вас да носи чисти папуци, да ги тури и да влезе, че като погледнете, да няма никакъв прах. Туй показва ние какви сме. Казвате: „Каква е нашата култура?“ По дъските се познава. То е нашето разбиране.
После, мнозина слушам да казват: „Ние сме такива, ние сме онакива.“ Много добри хора сме. Вие сте много добри, понеже за дълги години на вас са ви служили, вие сте чакали слуги да ви очистят обущата, да ви очистят дрехите. Като ви очистят обущата, излезете и видите, че не са добре очистени, търсите причината вън от себе си. Търсите някой път да ви ваксат. Казвате: „Дадох му пари и не ми ги вакса.“ Започваш по негов адрес. Най-първо започни, че ти си ваксай обущата. Ако трябва да давам 5 лева да ми ваксат обущата, аз ще си ваксам, 5-те лева ще ги турям в Божествената каса, 10 дена по 5 лева – 50 лева, хем ще науча занаят да ваксам хубаво. Пък и няма да се тревожа с хората, като видя, че не е ваксано, няма да търся ваксаджия, да кажа: „Слушай, ти защо лъжеш? Така не се ваксва. Хубаво обущата ще ваксаш.“ Ще каже: „Много хубаво съм ги ваксал.“ Ако някой отвън ви ги вакса, ще каже: „Много хубаво съм ги ваксал.“ Не е лошо друг да ти ги вакса, но всякога ние сами трябва да си чистим обущата. Говоря за чистене на обуща, то е доброто. Един човек, който не може да чисти своето добро, да държи своето добро в изправно положение, той не е научил закона. Ако искаме хората да ни правят добро, е едно нещо; ако искаме сами да бъдем добри, е друго. Ако искаме хората да бъдат справедливи, е едно нещо; ако искаме ние да бъдем справедливи, е друго нещо. Няма да имаме критика.
Та, казвам: В какво седи устойчивостта на човешкия характер в нас? Докато мисълта е трезва и чиста, той във всяко отношение е здрав. Много рядко главоболие ще има. Ако мисълта не е чиста, често главоболие ще има. Ако сърцето е чисто, никога няма да усеща стягане на гърдите. Ако желанията му стават лоши, веднага ще започне да го стяга нещо. Ако дълго време живее така, сърцето не е живяло както трябва. Започва да усеща тежест. Туй показва в миналото какво сме били. Или ако ние не постъпваме както трябва, деформира се човешкото тяло. Виждам, малко хора днес има от бялата раса, които имат красота. Тъй красота, хубост на известни линии, известна пропорция да имат. Много малко хора има, на които широчината на рамената е такава, каквато трябва да бъде широчината. Има известна органическа съразмерност на лицето. На лицето е изгубена симетрията, изгубена е симетрията във веждите, в устата, навсякъде. Погледнеш, има деформиране на човешкото тяло. В новите веяния, в новото учение трябва да стане едно оформяване на нашата глава, да се свържем с Божествените чувства, с Божествените постъпки, да постъпваме тъй, както Бог постъпва, както Той чувствува, както Той мисли. Сега, когато говорим това, ние се плашим. Казвате: „Това е невъзможно.“ Единственият в света, който подтиква, който гледа благосклонно, то е Бог. Той никога не гледа на хората, че имат дефекти, но вижда нещата не са направени тъй, както трябва.
Както съм написал аз давам, какво показват буквите? (фиг. 41.5, с.302) В думата давам всичките букви са свързани, значи всичко имам пред вид. Туй показва, че своя интерес го разбирам. В думата аз а-то е отделно написано, а-то не е свързано, значи започва да изтича. Казвам: всичко ще изтече; и думата давам съм я написал свързано, затулил съм всичките дупки. Хубаво е човек да е пестелив, да е стегнат, да не изтичат парите. Някой път е хубаво да се съдере кесията, да паднат 1, 2, 10, 15 лева, хубаво е да мине някой беден човек и да ги намери. Някой път е по-хубаво торбата да е съдрана, да падне някое парче хляб.
В света ние трябва да се отворим. Много сме се затворили за Божествения свят. Само за себе си мислим от сутрин до вечер. Ако моят крак започне да мисли само за себе си, какво ще стане? Ако моята ръка започне да мисли само за себе си, какво ще стане? Благодарение, че ръката не мисли само за себе си, мисли заради мене, пък стомахът, гърдите, всичко мисли заради мене, всичко в тялото мисли заради мене, то е здраво. Щом започна да мисля заради себе си, аз ще започна да боледувам. Казвам на стомаха: „Свършете работата.“ Казват: „Нямаме време, после ще свършим.“ Казвам на дробовете, и те отлагат. Всичките отлагат. Аз седя и казвам: „Никой не ми услужва.“
Та, питам: Ако вие не сте готови да служите на Господа, кой ще служи на вас? Казвате: „Никой не ме обича.“ Щом никой не ме обича, показва какъв е моят характер вече. От самото начало през хилядите години, в които живея, не да кажа сега какви сме. Сега е свършен процес. Ще погледна на живота и ще видя само пътя, по който съм минал. Няма да съжалявам. Щом видя малките погрешки, казвам: „Всичките тия работи ще ги изправя.“ Или представете си, че аз съм градинар и съм садил безразборно, садил съм трънища, диви киселици, все неприсадени дървета. Като съм ги насадил, израснали, какво трябва да правя? Няма да ги извадя.
Умният човек трябва да ги присади. Тръните може да се присадят, киселиците, всичко в нас може да се присади, ще дава много хубави плодове. Ако речем всичко да изкореним и да започнем отново, то е дълга и широка работа.
Та, сега трябва да започнем с присаждането. Представетеси, че вие казвате: „Ще се подмлади човек.“ Аз може да ви дам един метод, с който може да се подмладите само с 10 години. Повече от това не може. Ако си на 80 години, може да ви подмладя с 10 години и да станете на 70, ако сте на 70 – да станете на 60, ако сте на 60 – да станете на 50, ако сте на 50 – да станете на 40. Ако сте на 10 години? Ако в живота вземете едно правило: навсякъде, дето ти се удаде случай, да служиш, комуто и да е, безразлично, ще се подмладиш. Понеже всеки човек, на който ти услужиш, понеже Бог е скрит в него, ти си минал и си направил доброволно доброто. Господ, като види тази добра постъпка, Той те благославя. Ти минеш, махнеш с ръка, и Господ махне с ръка. Ти казваш: „Не заслужава“, и Господ каже: „Не заслужава.“ Ти кажеш: „Ще направя добро, заслужава“, и Господ тогава казва: „Заслужава, заслужава да направя добро.“ Минал си край дървото, услужи му, и Господ ще ти услужи. Минаваш покрай някой извор, направиш една малка вадичка, казваш: „Заслужава“, и Господ казва: „Заслужава.“ Навсякъде казваш: „Заслужава“, и Господ казва: „Заслужава.“ След 10 години ти вече си се подмладил. То е Божественото. Ти си влязъл във връзка. Ти седиш и искаш на Господа само да Му се помолиш и на Господа да напишеш едно писмо: „Аз съм готов, Господи, на всичките хора да послужа.“
Да ви кажа какво означават думите „Господи, аз съм готов на всичките хора да услужа.“ (Учителят допира пръстите на ръцете.) „Господи, аз искам да бъда справедлив към всичките. Искам всичките с нови дрехи да ги облека. Искам да им дам хлебец. Искам, Господи, да ги обичам.“ Ти се молиш всичко туй да го направиш. Ти още като го кажеш на Господа, веднага започни да го правиш и петте работи на ден ги направи. Пък ти целия ден ходиш и казваш: „Господи, аз съм готов вече, готов съм, Господи, каквото кажеш.“
Та, казвам: Човешката мисъл трябва да бъде музикална, човешките чувства трябва да бъдат музикални и човешките постъпки трябва да бъдат музикални. Старите методи са били хубави, но нови методи да намериш, да се намериш между хора, които не те критикуват. За пример, често влизат капачетата на джобовете ми вътре и джобът остава отворен и ми казват: „Учителю, отворени са джобовете, затвори ги.“ Казвам: Сега се уча да ги отварям, досега ги затварях. Другояче, като е затворен, мъчно се бърка; като са отворени джобовете, изведнъж бъркам вътре. Казвам: Аз съм за отворените джобове, отколкото за затворените. Досега ги носеха затворени. По някой път ми правят бележка, казват: „Джобовете са отворени.“
Сега трябва да се учите. Вие имате един инструмент. Ако вие не знаете да свирите с вашия ум, ако вие не знаете да свирите с вашето сърце и с вашето тяло, музикални ли сте? За пример, имаме инструменти като арфата, които са перпендикулярни, най-хубавия, най-мекия тон има. След туй имаме цигулка със съвременен лък, имаме и пиано. Всички тия инструменти са допринесли. Благодарение на пианото светът е по-добър, благодарение на цигулката светът е по-добър. На цигулка който знае да свири, той помага на света. Разнасянето на тия тонове омекотява човешкия характер. По който и да е начин, каквато и да е човешката музика, тя е едно благословение за хората. Някои казват: „Светски песни.“ Няма светски песни. Имате три качества ориз. Второ качество и първо качество, има ли съществена разлика? Няма съществена разлика. На първото качество зърната не са строшени, отделни са, цели са; на второто качество някои семена са строшени, счупени са; в третото качество повечето от зърната са натрошени.
Казвам сега: Как е вашата арфа? Сърцето ви как е? Сърцето е вашата арфа. В мисълта си вие не знаете да свирите. Вашият мозък е едно пиано. Вашата душа, това е една цигулка. Цигулка е човешката воля. Сърцето е арфа, човешкият ум е пиано.
(Учителят нагласи цигулката си и свири, взема отделно тонове.) Какво означава това? (Учителят свири.) Българинът, който не е знаел, който изменил тази хармония. (Учителят свири българска песен.) Той се оплаква: „Лоши времена, лоши години, неразбрани хора, какво ще се прави, какво ще се прави?“ Ще ваксаш обуща. Какво ще се прави? (Учителят свири жива българска песен.) Той търси един начин, блъскане от единия бряг на другия бряг, няма разрешение на този въпрос. Как няма разрешение? Отклонил се той от Божествената хармония. (Учителят свири ритмично.) Движение, казва.
Всеки от вас трябва да свири на своето пиано или на своята арфа или на своята цигулка. Като станете сутрин, да чуя, да чуете от арфата, пианото и цигулката. Туй, което ви свирих, ще почувствувате какво означава. Туй, което сега ви свиря, ще почувствувате след 2 години. Музиката расте. Посаждаш семе, то трябва да израсте. Трябва да се посаждат хубавите мисли, хубавите желания и постъпки; след няколко години ще израстат.
Казвам: Посаждайте сега. Сутрин като станете, посаждайте на пианото. Сутрин като станете, посаждайте на арфата. Сутрин като станете, посаждайте на цигулката и светът ще се оправи.
„Отче наш“
41-ва лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941–1942), държана от Учителя на 22.VII.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта, София – Изгрев.