(→Добра мисъл, добро чувство и здраве) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[Общ Окултен Клас]] - ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА- (1941–1942) | ||
| + | |||
| + | [[КНИГА: Великата възможност]] | ||
| + | |||
==Добра мисъл, добро чувство и здраве== | ==Добра мисъл, добро чувство и здраве== | ||
Текуща версия към 10:35, 15 февруари 2012
Общ Окултен Клас - ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА- (1941–1942)
Добра мисъл, добро чувство и здраве
„Отче наш“
„Венир Бенир“
(Направихме следното упражнение: Ръцете настрани. Лявата отива пред дясната, допира се до пръстите и се движи по дясната до рамото и после настрани. Дясната отива пред лявата и се прави същото движение с дясната ръка. Направихме го няколко пъти.
Направихме го обливането 3 пъти.)
Съвременните хора са погълнати от обикновените работи на живота, само в ядене, пиене, в обличане, събличане, спане, малки занимания. Мислят, че много работа вършат. И то яденето не е на свят. Не ядем по всичките правила, както трябва да се яде; и водата не пием както трябва; и знанието, което имаме, е разпокъсано. Ако вземете съвременните лекари, по аналогия ще ви разправят за всичките човешки кости, но и то е разпокъсано. Един физиолог ще ви разправя за физиологическите процеси, но отделни са. Сега религиозните хора казват, че човешкият ум е отделен, човешкото сърце е отделно, човешкият дух е отделен и човешката душа е отделна. Каква връзка има?
Всички ония хора, в които страхът е силно развит, съвестта е слабо развита. Защото най-високата степен, до която животните достигат, то е страхът. Страхът е законът на животинското царство. Писано е: „Слабият да плюе на краката си и да бяга.“ Щом го викат да го съдят някъде, че е направил престъпление, да бяга, да се не явява. Слабият да бяга. Щом го хванат, той е виновен и веднага – смъртно наказание. Една лисица като хване кокошката или един вълк като хване агнето, какво става? Да плюе на краката си, да бяга. На Земята хората задават въпроса: „Защо трябва да бяга?“ Слабият трябва да бяга, нищо повече. Със своето бягане ще развие своя ум, че ще проточи краката си. Следователно на него Бог му дал сила да бяга. Една сила, която да уравновеси силния. Силният като го хване, веднага ще го разкъса.
Сега, ако вземете съвременните хора, имат особени понятия за правото. Вие искате силният да служи на слабия. Но то не е в животинското царство. Силният да служи на слабия не е и в човешкото царство. То е в ангелския свят. Ангелите правят това. Слизат да служат на хората, които ще наследят царството Божие. Силният съизволява, като дойде, умен е, може да направи всичко, да ти услужи, от него ще искаш туй, което в дадения случай ти е необходимо. Не може да искаш от него много знания. Тебе ти трябват малко. Най-първо ти трябва да бъдеш справедлив. Но справедливостта е едно Божествено чувство в човека. Да имаш човешко достойнство, то е човешко. Достойнството е на човек да бъде честен, тепърва има да учат справедливостта. Минаваш някъде и някое куче веднага се нахвърли отгоре ти. Стражар е то поставен. То казва: „Господарят ми! Никой да не минава!“ Щом те лаят кучетата, трябва да знаеш, че тия хора не са добри в селото. Аз, като вляза в някое село, познавам хората по кучетата. Щом кучетата лаят, казват: „Хората са такива.“ Щом кучетата лаят по-малко, хората са по-добри. Щом ме залае кучето, давам му малко хляб. Погледне ме кучето, казва: „Да не искаш да ме подкупиш?“ Казвам: „Има добри хора в света.“ То започне да си маха опашката.
От съвременните хора всеки мисли, че като умре, ще иде в оня свят при Господа, да Му се оплаче. Ако остане като умреш да Му се оплакваш на Господа, то е загубена работа. Значи в небето ангелите ще оставят своята радост и ще слушат твоите оплаквания, че някой тебе те онеправдал, 100 лева не ти платил или 30 000 лева. Ти ще идеш при Господа за 100 лева да се оплакваш. Че тия пари най-първо не са твои. Тази работа Господ я създаде. Ти не защищаваш правата на Господа, но защищаваш своите интереси. Ако искаш Господ да ти обърне внимание, и ти трябва да обърнеш внимание на много малки работи. По пътя като вървиш, ако видиш една мравя, която се дави, ти с една сламка ѝ помогнеш да не се удави. Господ ще се спре, ще обърне внимание. Ако искаш да Му кажеш, че брат ти не ти дал нивите, то си има друг закон. Вземането и даването в света не представлява морална работа. Един човек, който не си изпълнява длъжността, спада към друга категория. На богатите хора трябва ли да се прави добро? Ако не се спреш при една мравя да я избавиш, Господ няма да ти обърне внимание. Защо ще я извадиш? Тази мравя е един ангел, който се е превърнал на една мравя и иска да види ще обърнеш ли внимание. Като я спасиш, Той запише това в книгата си.
Ще кажете: „Ангел се превърнал на мравя?“ Когато онези двамата души, ученици на Христа, пътуваха и Христос се присъедини към тях, казва: „Защо сте така замислени?“ Те казват: „Да не би да си странник, че не знаеш какво стана в Иерусалим?“ Хич не Го познаха. Започнаха да говорят и се чудиха един странник да им говори така. Казват Му: „Остани с нас, малко да ни поговориш. Много умни работи говориш.“ Като Го познаха после, веднага изчезна. Изчезна защо? Понеже бяха материалисти. Той изчезна, да бъдат те свободни.
Сега вие казвате: защо трябва да бъдете свободни. Представете си, че вие имате да давате някому. Българинът когато има да дава 20 000, счита го много. 35 000 има да дава, не го счита много голям дълг; и 40 000 не счита, и 50 000, но 20 за него е голямо число. Ако този банкерин върви подир тебе, ти ще бъдеш ли спокоен? Благородно е да те остави човек да си ходиш спокойно; гледаш, никой няма около тебе.
Питам: Ако Господ би се явил в света и ако върви по стъпките на всеки едного от нас, никакво престъпление нямаше да има, но каква свобода щеше да има? Никаква култура не щеше да има.
Този триъгълник (правоъгълният) представя човек, който обръща внимание само на материалните работи. Този астрологически ще помисли малко. Но за да стане човек такъв, може би 10 поколения са работили в това направление. Вземете в растителното царство дъбовете, които растат в долините, после постепенно се редуват брястовете, други дървета. Дъбовете са материалисти, те растат на най-ниското. После идат боровете. По-високо са клековете, колкото по-нагоре отиваме. До 1900 метра боровете растат, оттам нагоре идат клековете, а дето престават клековете, идат малките хвойни. Такова е положението на тези, които растат на високите области – те лазят по земята.
Сега ние мислим, за да бъдем духовни, искаме да имаме един външен физически изглед. Мислите ли, че всеки човек, който физически е представител[ен], че той е умен? Може да е така. В животинското царство най-голям е слонът и най-умен е. Но питам: ако съвременният човек би бил така голям, както слона, и ако са му нужни на ден 75 килограма ориз, при сегашното положение, когато едва може да се намери половин кило или едно кило ориз, как ще намериш 75 кила? Ако всички имате такива големи тела, да трябва така да се храните, несъвместимо е с живота.
Казвам: Във физическо отношение нуждите на хората трябва да се намаляват, а умствените и сърдечните нужди – да се увеличават; не безпокойството, но възможностите за духовно развитие. Духовното развитие е свързано със сърцето на човека и с неговия ум. Колкото човек е по-добър и по-умен, неговото положение е по-добро.
Всичко в света зависи от 3 неща: от ума на човека, от добрината на човека и от справедливостта на човека. Добрината на човека включва тялото. Ако ти не си добър, здрав човек не може да бъдеш. Една максима.
Добрината е свързана със здравето, с физическия живот. Справедливостта е свързана с духовния, със сърцето. Човек щом е справедлив, той има добро сърце. От него може всичко да очакваш. Щом е умен, може всичко да направи. Тогава, ако той е добър, линиите на тялото са отлични. Имате отлично тяло.
Когато жълтите са се отказали от своето предназначение, дойдоха белите да продължат културата. Понеже и белите са достигнали до едно място, че по-нагоре не отиват, има една друга раса, която ще дойде. Наричат я Шестата раса. Шестата раса ще се отличава по това, че никога няма да пожълтява. Един човек от бялата раса може да пожълтее, когато заболее. В Шестата раса жълтина няма да има.
Сега, жълтият цвят е хубав, но той се явява във физическия свят. Като се разболее, не може да издържи. Защо му са дадени болестите? Болестите са чужди вещества, които заставят човека да мисли. Една болест не е нищо друго, освен връзка с един по-низш живот. Ако си умен, всички тия низши същества може да ги хванеш и да ги туриш на работа. Сега като не може да им дадеш работа, те те измъчват. Казват: „Как ще им дадем работа?“ Грамадни сили имате. Няма нещо в природата, което човек да не може да го подчини. Разправя д-р Бъкли, професор по богословие в Чикаго, една своя опитност. Среща на пътя един свой приятел, когото пита къде е ходил. Казва: „Ходих да гледам как бълхите ходят да дефилират.“ – „Как може да дефилират бълхите? Ти искаш да се шегуваш, не ме занимавай с такива работи.“ – „Ела с мене да видиш.“ Отиват. Един господин под едно стъкло натурял хиляди бълхи и той като им заповядва, те се нареждат по полкове, дружини, взводове; отстрани има офицери. Както им каже, и бълхите дефилират. Той казва, че това било наследствена черта, да заповядват на бълхите. Казва: „Ние имаме тази дарба. Най-голямата мъчнотия, която срещаме при бълхите, е да ги отучим да скачат. Щом се отучат да скачат, вече могат да дефилират.“ Под тия стъкленици той ги учи.
Вие по някой път се обезсърчавате. Ако то и човек може да научи бълхите да дефилират, защо човек сам себе си да не научи? Защо ония сили, които са вложени в него, да не може да се справи с тях, да тури ред и порядък? Казва: „Тази работа е сложна.“ Никак не е сложна. Най-първо ще отделиш от себе си ония благородни сили. Всяка сила, която произвежда болка, не е в хармония с тебе. Ще намериш ония сили, с които ти си в хармония с тях. Всяко чувство, което произвежда приятност, не в неприятните, или всяка мисъл, която е приятна, тя е права. И в яденето да ти е приятно, не да бързаш. Ти ядеш и бързаш. Няма защо да бързаш. Ядеш и като останат още десетина хапки, спри. Ти тамън се наядеш и вземеш, студена вода пиеш, туриш в стомаха. След като е ял и е пил студена вода, българинът казва: „Не зная какво ми стана, урочасах. Много хубаво беше сготвено яденето, но не зная откъде дойде.“ Хич не му иде на ума, че студената вода е причината. Две студени чаши студена вода изпил и спира се онзи процес на храносмилането. Сега вие ще кажете: „Ние не ядем кокошки.“ Същият процес е. Ти тамън си ял картофена супа и след туй пиеш студена вода; мислиш, че работата ще върви. Или загорещил си се някъде някой път, ходил си малко да се поразходиш и вземеш една чаша студена вода.
Човек за яденето трябва да има една специфична наука. Той не трябва да бърза да пие вода. След яденето трябва да мине най-малко 40 минути, час и половина да мине и тогава да пиеш вода. Не да я пиеш веднага след яденето. И пак да не я пиеш изведнъж. Но да пиеш водата както кокошките правят: глътка по глътка и ако пиеш една чаша, да ти вземе 20 минути. До туй време работа имаме.
Сега, те са физически работи. Ако приемем една храна и нямаме любов към тази храна, тя не може да ни бъде полезна. Храна, която с любов влиза в тебе, тя те ползува. Казвате: „Де ще намерим тази храна, която обичаме при тия условия?“
Един анекдот ще ви кажа. Отива една българка при един свещеник да се изповяда, преди Великден било. казва, че стомахът ѝ е разстроен. Свещеникъг ѝ позволил да вземе малко дървено масло. Казва, че не е грешно да се яде дървено масло. Тя, бедна жена, нямала пари да си купи. Мислила какво да направи. Къде да намери дървено масло? Тя имала свинска мас, стопила маста, направила една дървена цев и прекарала маста през дървената цев и станала дървено масло. Започнала да си готви от нея и после казва на свещеника: „Откак започнах да ям дървеното масло, много добре ми върви.“ Свещеникът не знаел. Тя благодарила на свещеника.
Тази жена знание имала да превърне свинската мас в дървено масло. Има хора, в които храносмилателната система е слабо развита. Показва се в слепоочните области. Всичките хора не могат да ядат еднакво. Трябва да се съобразим със закона. Този, на когото слепоочните части са сплеснати, той избира деликатна храна. Онзи, на когото са изпъкнали, може да яде друго. Не е позволено на всичките да ядат еднакво. Ако вие наблюдавате разните хора в яденето, някои обичат череши, някои – грозде. Разните хора имат разно разположение към яденето, много разнообразие има. Те са като пчелите. Най-първо има цветове, които те обичат. После, като не могат да намерят хубавите цветове, тогава намират второстепенни. От първостепенните събират първостепенен мед, после посещават второстепенните цветя, третостепенните. Във второстепенните второстепенни са и соковете, които събират. Всяка храна има и особени сокове.
Та, казвам: За бъдеще, като дойдат хората, за яденето няма да бързат. Ще бъдат в размишление, да се помолят, да попитат Господа да ядат ли тази храна или да не ядат. Ако е позволено, в тях ще се отвори разположение. Някой път не ти е позволено и ти не искаш да ядеш. Ако се подчиняваме на този закон, по-добре ще ни бъде. Не си гладен – не яж; гладен си – яж. Не да туриш в стомаха си царевица, която е варена преди 3 дни, че да ядеш. Като свариш, да я ядеш. Не житото, като го свариш, след 3 дни да го ядеш. Не брашното като се смели, че след 6 месеца да го ядеш.
Та, казвам: Онези от вас, които искате да имате духовен живот, трябва да имате една философия. За храната трябва да бъдете специалисти. Ако животните са разбрали храната, само ние, съвременните хора, казваме: „Каквото ни е приготвено, това ще ядем.“ Общо това не е право, но специфично на всеки му трябва особена храна. После, и при дишането трябва да внимаваме. Ако приемеш въздух и в ума ти седят отрицателни мисли, ти тровиш себе си. Ти си същество, което не можеш да извадиш праната, онази енергия. Ти се безпокоиш за нищо и никакво. Нещата в природата се предават. Този прокажен, който бутне хляба, и ти ако изядеш този хляб, веднага ще дойде и проказата. Крадецът като бутне хляба и той предава своето разположение на кражба в хляба. Користолюбивият, злобният, кой каквото пипне, предава от онова, което има. Добрият човек, и той предава.
Та, казвам: За бъдеще хлебарите трябва да бъдат най-добрите хора специалисти. Трябва да е свършил 4 факултета. От него зависи здравословното състояние на хората. Онзи градинар, всички тия зеленчуци, които произвежда, предава своето разположение на тях.
Казвате: „С какво ще се занимават хората за бъдеще?“ С това има да се занимават. Когато Бог създаде Адама, приготви му храната. Всичките плодни дървета бяха храна, само от едно дърво не трябваше да яде. Питам сега: Какво мислите вие, защо на Адама и на неговата другарка Ева се поревна да ядат от забраненото дърво? Забраненото дърво е да ядеш печена кокошка. Лошо ли е да ядеш печена кокошка? Лошо е, понеже в кокошката, в клетките ѝ, има нечистотии вътре. Всичките кокоши лайношини са вътре. Всички волски лайношини са в месото. Мислите, че месото е чисто. От хигиенично гледище нечиста е храната. Даже и в растителното царство има нечисти храни. Не съм съгласен да ям плода на растения, на които са турени човешки извержения.
Сега ви навеждам да мислите. Всички вие сте градинари. За външния свят не ви държат отговорни. Каквото има във външния свят, то си остава във външния свят. Но онова, което вие правите в себе си, за всичко туй ви държат отговорни. Онова, което сте сложили във вашето тяло, вие сте отговорни заради него. Онова, което сте наслоили във вашето сърце, вие сте отговорни заради него. И онова, което сте наслоили във вашия ум, вие сте отговорни заради него. Външният свят служи само като справочна книга. Каквото е наредено, е за света. Онова, което нареждаме в себе си, е за хиляди поколения. Вие казвате: вашите чувства, добрината, която имате. Не могат да бъдат вашите чувства здрави, ако не сте добри.
Сега не говорим само за един живот от 20, 30 или 120 години, говорим за поколения 10, 15, 100, 200, 500 поколения не могат да бъдат здрави, ако не са живели с добри чувства. Ако разгледате дробовете на един човек, който е здрав, знаеш каква красота има? Много красиви са дробовете, много красив е мозъкът. Един мозък, който мисли хубаво, на един човек добре организиран, съвсем другояче е устроен. Сегашните хора много повърхностно гледат, само някои неща отгоре.
Та, казвам: Ние имаме една задача – да оправим погрешките на миналото. Най-първо, трябва да имаме един равностранен триъгълник. Някой човек трябва да бъде висок, умът трябва да бъде висок, широчина да има, сърцето трябва да бъде обширно, тялото в малко пространство трябва да бъде добре организирано. Има хора, които са така организирани, че дървеница не може да се приближи до тях. Има хора, до които въшка не може да се приближи. Опитвали ли сте, ако носите една вълча кожа? Въшка във вълча кожа не влиза. Вземете магарето. То никога не търпи конска муха. Като кацне, то реве. Конят ги носи, трупат се по корема му; на магарето само една да кацне отгоре му, то знае, започва да прави известни движения и тя си замине. Магарето казва: „Тук няма да бъдеш, аз не позволявам. Конска муха при мене да не идва.“ И не отиват. Ако магарето може да изпъжда конските мухи, защо ние да не можем да направим същото нещо? Тия конски мухи защо ни са?
Сега казвате: „Нервни сме, не можем.“ Нервността е една конска муха. Неразположен си. Когато започнат от физическия свят да минават в духовния, винаги стават нервни. То е признак. Ти станеш много чувствителен. Трябва да започнете да заповядвате на конските мухи. Дойде ти да кипнеш, да заповядаш. Когато се яви някой да те дразни… Тръгнал някой просяк подире ми, казвам му: „Нямам“, той мисли, че го лъжа, върви пак. Може човек да се върне и да го нахука. Но изваждам кесията си и му показвам, че е празна. Казвам му: „Втори път ще имам пред вид.“
Разправяше ми един американец. „Вървя – казва – из затънтените улици и подире ми върви един, иска да ме обере. Аз извадих кесията си, обърнах я, да види, че е празна.“ Като обърнал кесията си, онзи вече не го следи. Иска да му каже: „Нямам. Ако имам, да ти дам.“
Та, първото нещо: От всинца ви се иска самообладание. Съвременното човечество няма самообладание. Не че да не се дразни никак. В годината веднъж или в месеца веднъж да се разсърди, след туй като актьор, пак да дойде на себе си. Бият се двама души. Нека се бият, и двамата са силни. Американците не се бият с дърво, но с юмруци. Видиш двама, хубаво облечени, с шапки, единият обидил другия, току погледнеш: шапките отхвръкнали, кръв се появи. След като се бият 15–20 минути, единият набие другия или другият набие първия и пак се примирят. Какво ще се меся в тяхната работа? Ти ако се месиш, и тебе ще набият. Ако искаш да се месиш, трябва да си боксьор, иначе ще те наложат и двамата. Казват: „Ти нямаш право да се месиш в нашите работи, ние не сме те викали, то е частна наша работа. Седи и гледай.“ Като удря, хубаво удря, иска да произведе впечатление, не иска да го осакати, но както пчелите се бият. Тя ще те ужили по носа или някъде по лицето, да се откажеш от идеята да ходиш да вземаш меда. Щом се откажеш, няма никакво жилене.
Та, казвам: Пътя, по който вървите, духовният живот не се добива така. Най-първо, дойде някой човек и те безпокои. Гледам, има тук един художник. Един ден иде и ми носи една картина, „Александър Невски“, в рамка. Храмът, както и да е, е хубаво направен, но сенки има. Като художествено изложение ще го окача. След „Александър Невски“ иде същият и пак мене намира, не друг. Казва ми: „Учителю, оголях, дрехите съдрани, нямам палто.“ Рекох: „Много хубава картина става от тебе. Художниците обичат да рисуват такива, със скъсани дрехи.“ Той носи картини и най-първо избрах „Кавала“. Хайде, да имаме за спомен, да си турим „Кавала“. На човека му трябват средства, мене намерил и дошъл. Аз казвам: защо да ме безпокои? Разговаряме се. „Защо така твоята работа?“ Казва: „Не зная какво ме преследва.“ Той е от тия натури: каквото вземе, харчи го. Ти му дадеш 5–10 лева, той отива в кръчмата, изпие ги. После пак няма. Те са хора на широко. Те са били в миналото аристократи, богати. Сега Провидението ги турило на сиромашия, да изправят този недъг. Още като му даваш, казва: „Да има човек, да си похапне, пък да има и червено.“ Рекох: Без червено не може ли? Според мене не се пие вино. Като намериш хубавото вино в хубавите изби, ще пиете бяло вино и една чаша ще пиете. Казва: „По-хубаво е онова от лозата.“ Казвам: Там е всичкото зло, че хората са пили от лозата.
В пиянството има една хубава черта. Знаете ли коя е? Човек като се напие, щедър става, мукалитин става. Като се напие, тури шапката настрана, запее: „Горо ле, горо зелена“ или друга някоя песен. В пиенето придобивката е по-малка от загубата. Той се отваря за своите другари, става щедър. Щедър става, но от тях приема всичките неразположения. Не е за добрите хора да пият. Хубаво е, но на другия ден казва: „Много съм пил, главата ме боли.“ Не е хубаво така. Казвам: Щедростта, която се отваря между добрите хора, има едни резултати; и която се отваря между лошите хора, има други резултати.
Та, казвам: На Земята трябва да бъдем отворени за невидимия свят. Сега вас по някой път ви е страх да се говори за болести. Не е умно да се говори за болести, но ако ти кажат, че имаш началото на една болест, ще ти покажат по кой начин да се освободиш. За предпочитане е да знаеш и да вземеш известни мерки. Ако не вземеш мерки, тази болест се увеличава. Да допуснем, че ти ядеш и пиеш студена вода. Ще имаш един разстроен стомах само от водата. Или да допуснем, че ти си гладен, не си ял. Дошъл някой да те раздразни. Никога не се дразни, когато не си ял. Когато си гладен, не се дразни, защото е опасно. Ако се дразниш, веднага ще се възбуди черният дроб, може твоята жлъчка да работи и да пусне няколко капки и да направят пакост. При глада по възможност трябва да бъдеш спокоен. Като се наядеш, можеш да се тревожиш. И тогава не може много да се тревожиш, защото пак ще спреш процесите.
Ние живеем в един свят, дето Бог всичко е наредил, всичко е предвидил за нас. Няма нещо, което невидимият свят да не е предвидил. За много малко работи има да се тревожим. Работите, които ние сме създали, не са излишни. Най-първо ти пазѝ доброто настроение. Пази доброто, което само по себе си имаш. Пази своята справедливост, която имаш, пази и своята разумност, която имаш. Онова, което става в природата, ти го остави на Бога. Бог е всемъдър. От несгоди на живота ще извади най-хубавите работи. Той може всичко да направи; ти като човек не може да направиш.
Всеки един от вас нека види какво го смущава. За пример, често страдате, не може да се търпите двама души. Естествено е – и двамата сте положителни. Щом двама не може да се търпите, турете един помежду си. Ако пак не може да се търпите, турете втори. Ако още не може да се търпите – трети и вие веднага ще може да се търпите. Значи трима души са необходими, за да се трансформират вашите сили, да стане единият положителен, другият – отрицателен. Даже ще започнете да се обичате.
Сега вас по някой път ви е чудно как човек може да обича другиго. Посаждаш едно дърво, приятно ти е, зеленичко. Обичта, която имаш към него, очакваш то да роди плод. Първата година, когато роди първия плод, ти имаш особено чувство. Онова, което ни привързва, то е плодът. И човек ражда. Ние сме като дървото. Доколкото хората могат да се ползуват от нашите плодове, които раждаме, дотолкоз сме обичани. Когато нямаш никакъв плод, ти не можеш да бъдеш обичан. Същият закон. Хубавите мисли, хубавите чувства привличат хората, те са храна. Едно хубаво чувство храни човека, една хубава мисъл храни човека. Дойде някой при тебе, ще го успокоиш – то е нахранване. Даже, при светиите много хора като са ходили, гладен иде, но от него излиза нещо и се усеща сит. Идеш при някой лош човек, гладът се увеличава, страх те е.
Та, казвам: Ако се яви комисия, колко ще издържите на търпение? Въздържанието е хубаво. Не само да търпиш, но да си създадеш разположение. Дойде някой, говори ти, хвали се. Погледай го. Той е човек търговец, извадил всичката си стока на пазаря, нека продава. Защо се хвали? Нека се хвали. Другият извадил ножа. Той е военен, нека се покаже, какво има? Някой мълчи. Ние не сме съобразителни. Някой по натура е мълчалив, скрит, не иска да говори. Вземи това пред вид. Ако говори много, слушай го, ако не говори, и ти мълчи с него.
Та, ще ви приведа един психологически анекдот. Един от нашите заминали братя, Гумнеров, отива в един дом, дето детето плаче от 2 часа и нито баща му, нито майка му могат да го умирят. Казват: „Какво да правим?“ Казва: „Оставете го на мене.“ Влиза Гумнеров, затваря вратата. Гледа: то вика. Той си затваря очите и той започва да вика. То вика и той вика. Като го поглежда детето, казва: „Много плачеш, бе, много викаш.“ След половин час излиза детето с Гумнеров, не плаче. Казва: „Ти защо плачеш? Аз плача, но тебе биха ли те?“ Един психологически момент. Казвам: Вземи участие и привидно в страданието на един човек, и ти ще [го] премахнеш.
Когато ви говоря за музиката, имам пред вид, понеже най-лесно се сменят състоянията. Онзи ден ви казах до сол колко са трептенията на тоновете. (В 22-ра лекция, с. 13.) Ла има 426,7 (Според възприетите съвременни норми честотата на тона ла е между 440 и 442,5 херца. Вж. бел. на с. 13.) трептения, си – 425 (Явно това е грешка в разчетената стенограма – би трябвало да бъде около 475–490), горно до – 512. Ти, щом вземеш вярно до, може да се справиш с мъчнотиите, които имат разрешение. От всяка мъчнотия може да излезеш. То е посаждане на едно семе. Щом вземеш правилно ре, тогава ще знаеш добре растежа. Който взема ре правилно, в него движенията са правилни. При ми нагаждаш се на външните условия. Без ми, то е една корава почва. Фа значи имаш достатъчно магнетизъм. Защото във фа всичките онези имат благоутробие. Които са сухи, не са фа-систи, не вземат фа. Които имат корем, фа е повече, отколкото трябва. Сол който взема, ще се носи добре. Той може да се облича добре, да мисли добре. Ла който взема, всяка работа ще я довършва. Си който взема правилно, ще знае как да се примирява с хората, знае как да яде.
Следователно в органическия свят, музиката е педагогическо изправление за нашите недъзи. Сега, да ви представя гамата в движения. (Учителят кляка, издига се и ръцете настрани, пее „до“. Десният крак напред, ръцете успоредно напред, пее „ре“. Левият крак напред, ръцете настрани, пее „ми“. Десният крак напред, ръцете пред гърди, пее „фа“. Левият крак напред, отваряне на ръцете нагоре и настрани, пее „сол“. Десният крак напред, ръцете горе с допрени пръсти, пее „ла“. Левият крак напред, отваряне на ръцете, средно положение между изправени нагоре и настрани, пее „си“. Клякане, десният крак напред и ръцете долу, пее горно „до“.)
Ти се сърдиш – изпей си гамата. Преди да си направил един скандал, изпей гамата. Клекни долу и започни. Като клекнеш и като станеш, в тебе ще се смени състоянието. Всяка част на тялото отговаря на един тон. Ре засяга известни мускули, до засяга известни мускули, фа засяга известни мускули, сол засяга… Когато пеем гамата, засяга човешкото сърце, човешкия мозък засяга. Най-деликатната работа, дето нищо друго не може да проникне, музиката прониква там. С вяра ще пеете. Един ден ще имате опитност.
Сега вие ще кажете: „Досега ако светът щеше да се поправи, той трябваше да се поправи.“ Хората не са досега както трябва. Пеенето в света е мощно, но малко е застъпено. В птиците е застъпено; в млекопитающите е застъпено съвсем малко. Понеже слязоха в гъстата материя, изгубиха пеенето. Едва човек идва до положението на птиците. Всеки един от вас като един вътрешен метод за самовъзпитание да има музиката. Свирите на пианото – не свирете за хората, свирете за себе си. Пеете – пейте за себе си. Благодарете, че можете да пеете за себе си. Всеки от вас да бъде най-добрата публика. Не се тревожете, че не може да вземете някой тон. Както и да е, пей, нищо повече.
Някои от вас сте пели в миналото, някои сте много немарливи. Сега трябва пробуждане. Не се сравнявайте. Аз ви говорих онзи ден: Като чуеш някого, който пее хубаво, спри се да го слушаш най-малко 5 минути. Минаваш покрай гората, някой славей или друга птица, или щурец пее. Спрете се, послушайте, какво ви коства? Има щурци, които пеят хубаво. Или по някой път вятърът вее през гората, има едно приятно шумолене.
Казвам: Обръщайте внимание на всички неща в природата и ще приемете Божието благословение. Вас може да ви се вижда смешно и да кажете: „На тия години ще пеем?“ Тук е лошо, но там, дето отивате, е по-лошо. Ти умираш и мислиш, че като умреш, ще се освободиш. Най-първо ще се прекомандироват около тебе и искат да вземат туй, което ти си събрал. Казват: „Дайте ни.“ Съберат се доста братя, като вземат всичкото богатство, ще останат само мертеците. Живял ли си при тях? Този взел, онзи взел, ти браниш. Не искам да ви представям какво правят възрастните души в тялото. Постоянно гони този-онзи и най-после удари го на плач. Казва: „Обраха ме, всичко обраха.“ Казва: „Да може да се свърши…“, но не се свършва. Но трябва да се освободите от смъртта. Не трябва да се умира. Не желайте да умирате. Като умрете, да дойде Господ да ви възкреси, защото, ако не ви възкреси, много лоша е работата.
Казвам: Ние имаме идеята като умрем. Думата умира значи влиза в другия свят. Не ти трябва светия да си. Ако сте светии, нямам нищо против, облажавам ви. Но при сегашното положение не желайте да умирате. Някой път ако желаете да се освободите от някои свои недъзи, е друго. Но имайте желание да живеете. Тук, на Земята, или горе, на небето, животът е един и същ.
Казвам: Нас ни предстои добрата мисъл, доброто чувство и здравето. Три неща. Добродетелта с тялото, справедливостта с човешкото сърце, разумността с Божествения свят. Три неща, на които ние трябва да служим.
Като вървиш, да бъдеш спокоен, каквото и да става. Един разбойник върви – да си спокоен. Аз имах една опитност в един параход. На кувертата отгоре едно момче на 19 години има пари, един апаш седи до него и дебне. Аз го следя какво ще направи. Той тамън иска да бръкне, аз си помръдна главата и пак стоя, като че не гледам. Той мисли, че и аз съм апаш, но по-голям. Три пъти се опита да окраде момчето и аз три пъти му помръднах с главата. Той не можа да разбере, казва: „Тук има дедективи“, тълкува. Но подчини се. Какво ми костваше да си мръдна главата? Той мисли, че сме колеги. Можех да седя спокоен и да гледам как ще го обере. Не само това, но момчето като стана, като че дойде на себе си. Като че туй момче беше хипнотизирано, захласнато някъде. Той можеше да бръкне и да извади парите. Казвам: Като седи при вас апаш, направете така, мръднете си главата. Вие ще направите погрешка. Като рече да бърка, тогава мръднете с главата си, кажи: „Остави на мене.“ Тъй да го разбере. „Ще се изложа.“ Никак не се излагаш. Поклатете главата си.
Та, казвам: Всички трябва да имате желанието научно да придобием добродетелта. Сега имаме едно добро, което няма основа. Сега не сме отговорни никак. Отговорността на хиляди поколения трябва да изправим. Не сте отговорни за престъпленията. Синът няма да пострада от престъпленията на бащата. Трябва да изправим някои неща в света. Казвате: „Ние не живеем добре. Не правим добро.“ Че не живеем добре, може да живеем добре. Ако тук вие не живеете добре, мислите ли, че външният свят живее по-добре? Ние тук не сме търпеливи. Мислите ли, че външният свят е по-търпелив или че е по-щедър от вас? Защото Бог каза на Авраама, че ако има 10 души добри, то заради тях ще помилва [всички]. Винаги заради добрите хора се кредитират. Те се кредитират.
Съветвам ви вие всинца да бъдете от добрите хора, заради които светът се крепи. Има в нас вложено добро, сега няма да го придобием. Да се разберем. Да дадем ход на Божественото, което с хиляди години е чакало. Да дадем ход Бог да се прояви. Като вземе Господ да работи, да Го слушаме, че каквото Той прави, и ние да правим. Ние искаме ние да оправим работите. Като започне Бог да оправя работата, всичко оставете на Него и с Него заедно трябва да работите. Всяка хубава мисъл, която може да внесе, да я пазим, да я обработваме, да я поливаме; всяко добро чувство да го поливаме, всяка добра постъпка да я пазим и да бъдем всички радостни и весели, че животът има смисъл и за бъдеще. Иде едно велико бъдеще за нас, което се готви.
„Добрата молитва“
24-та лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941–1942 г.), държана от Учителя на 11.III.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта, София – Изгрев.