Разлика между версии на „Срещата на любовта КИ“

Версия от 11:45, 18 март 2010

СРЕЩАТА НА ЛЮБОВТА

5 ч.

"Добрата молитва"

Ще прочета няколко стиха от 31-ва глава на "Притчи" (от 4 до 22 стих)

(При 10 стих Учителя каза: "Описва качествата на добрата жена." При 15 стих каза: "Значи не се успива, та Слънцето да е изгряло при ставането му".)

Тема за следващия път: "Последствията от големите и малките спънки".

(Чете се темата от миналия път: "Влиянието на светлината и тъмнината върху човека")

Съгласни ли сте всички с прочетените теми? Може ли да се движи човек между светлината и тъмнината? Да се движиш, значи, да си в една среда, по-инертна от тебе. А светлината – това е най-голямата бързина. Как ще се движиш в това, което пътува по-бързо от тебе? Съвсем друга е идеята тук; значи, че светлината е нещо, което седи, а пък ти се движиш. После, казват, че тъмнината приспива. Това са общи изречения. Тъмнината допринася нещо понякога. Като те гонят и бягаш, в тъмнината можеш да се укриеш и успокоиш, някъде на тъмно място. На какво е проява светлината?

Нали знаете да пеете? В музиката става въпрос за ритъм. Какво нещо е ритъмът? Ако ви кажат да напишете тема за ритъма в музиката, ще напишете много работи, които не са верни. Какво нещо са музиката и ритъмът? Не може да се направи едно определение. Музиката е едно, ритъмът е друго. На първо място, чрез ритъма се определя една отмереност в движението, разумна отмереност на нещата. Не продължително, но напред и назад - като едно махало. Всеки ритъм е отбелязано колко трае. Има една разумна последователност. После, в ритъма има повдигане и слизане; в него има отклонение наляво и надясно – прилив и отлив. В ритъма има радост и веселие. Радостта постепенно се усилва и после се намалява. И скръб има в ритъма. В музиката има и тон; той е формата, в която трептенията на звука се оформят. Тонът трябва да има яснота. Той трябва да има и мекота. В какво седи мекотата на един тон? Мекота или мелодичност. Или, тонът може да бъде остър, може да бъде силен, може да бъде тих. И човек може да говори по разни начини. Дайте сега един пример.

Всички ние сме в един свят, в който разбираме и чувстваме нещата; мислим върху тоя свят, но не го разбираме – не ни е ясен. Например, аз може да ви говоря много – какво нещо е изкуството, художественото рисуване, но ако ме накарате да нарисувам някого от вас, ще се намеря в затруднение. Дайте един модел. Покажете как ще го нарисувате. Някой път се опитайте да нарисувате едно око, един нос или едни вежди. Аз мога да ги нарисувам – като децата – да туря една линия, но това е само една представа. После, вземете носа като едно цяло; носът си има своите части – има свой корен горе, дето се държи, има своите крайни предели долу – основата, има и странични части. Вие не знаете свойствата на носа. Какво прави носът със своя корен, какво прави с основата си и какво прави със страните? Ще кажете: "Физиогномистите знаят." Много пъти те говорят за неща, които и те не знаят. Понякога някой взема тона "до", но това не е тонът "до"; после вземе "сол", но това не е "сол"; това е "сол", но "сол-диез" - осолен, пресолен е; или може да е "сол-бемол" – безсолен е. Представете си, че имате "сол-диез", който е пресолен, как ще го изсвирите вярно? Ако е чорба, ще турите малко повече вода и ще я направите да дойде до "сол-бемол". А като й турите някой път повече сол, ще стане "сол-диез". "Сол-ди" – това значи – пресолено, а "сол-бе" – това значи – малко безсолно.

Тези сравнения важат за всички неща. Ние нямаме ясна представа за нещата. Например, говорим за добро, казваме: Добър е този човек. Или, говорим за Любовта, за Мъдростта – за много работи може да се говори. Но любовта си има своето приложение. Тя постоянно действа в живота. В най-малкото измерение, може да се проявява любовта в живота. Щом дойде любовта, има движение. Всяко най-малко помръдване, най-малко съзнателно помръдване, е любов. Но да определя тази идея: Можеш да не съзнаваш своето помръдване. (Учителя извади една кутия с метър – металическа лента. Натисна едно място и метърът се отвори, натисна пак и метърът се прибра в кутията.) Какво стана сега с метъра? Този метър знае ли, че се е помръднал? Не. (Учителя пак отви и прибра метъра.) Защо се мърда той? Направил го е човек, той е едно човешко изобретение. Представете си, че вие пипнете някъде в природата – нещо се мръдне, без да знаете; но има едно същество, което знае. Аз, като държа този метър, зная, защо се мърда, но самият той не знае. Има някои неща, които не знаете – вие тогава приличате на този метър: бутне ви някой на пъпа и вие креснете, пак ви бутне някъде и вие запявате. Бутне ви, някой път и ви стане неприятно. Някога ви настъпи някой по крака и ви заболи, вие го блъснете и той падне. Защо го блъскате? Казвате: "Внимавай, да не настъпваш крака ми." После, говорим за търпението. Обидят някого. Вие носите едно известно име, да кажем Стоян. За Стояна говорят лошо. Вие веднага се докачите. Стояновци има хиляди в България. Докачате се, че за Стояна говорят лошо, но не знаете, за кой Стоян говорят. Вие, в дадения случай, приличате на един английски лектор, който държал лекция върху американците и казал, че са народ от сухи и дребни хора. Лекцията слушали и трима американци. Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра. Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора. Ако има друг американец, по-висок, нека стане!" Станал вторият. Като станал третият, Джон Хол, който бил по-висок от два метра, цялата публика почнала да се смее и лекторът излязъл от задната врата. Но, това е изключение. Всички американци не са високи по 2 метра, има по 140, 150, 160, 170, 175 сантиметра.

Съществува един разумен свят, който трябва да се изучава. А само когато се разбере Разумното, можем да влезем в правия път. Всеки ден, ние усещаме в себе си едно разногласие. Един ден мислиш едно, а на другия ден мислиш друго. Не, че си се изменил. Единият ден, като си измериш топлината, ще видиш, че имаш повече топлина, а на другия ден – по-малко. С увеличението и намалението на топлината се мени и твоето вътрешно състояние. Един ден, като дойдат повече пари в джоба ти, ти си весел, а като излязат парите от джоба ти, ти си неразположен. Ако си вземеш една шапка, ти веднага придобиваш разположение, постоянно мислиш за нея; като си вземеш обувки, ти си разположен заради тях, поглеждаш ги. Като вземеш друго – също. Има външни неща, които изменят състоянието на човека.

Казваш: "Важното е да се обичаме". Хубаво. Движение трябва да имаме. Но трябва да се знае мярката на това движение. Движението, както ви казах, трябва да има свое приложение. При ходенето, трябва да знаеш, как да прилагаш – как да ходиш; това не трябва да бъде безконечно – само в една посока – като тръгнеш, да вървиш до края на Земята. Трябва да имаш своите постижения.

Всичко това наричам – качества и свойства на числата. Човек е едно число в света. Ти си едно число в света, с което някои разумни същества боравят. На това основание тези, които се занимават с астрология, понякога изчисляват – кога се е явило известно число – кога се е родил един човек. На кое число искаш да се родиш? През коя година, през кой месец, през коя седмица, в кой ден, през кой час, минута и секунда искате да се родите? В годината, за месеците има 12 избора, за седмиците 52 избора, за дните има 365 избора, за часовете – хиляди – 365 деня по 24 часа, колко правят? ("8760".) А, ако е до минути? ("525 600".) А, ако е до секунди? ("31 536 000".) Това са числа, с които трябва да боравите, понеже всички те упражняват известно влияние. И една секунда, и една минута, и часът, и денят, и седмицата, и месецът, и годината – всичко това упражнява влияние върху човека. А годината съставлява част от нещо друго, което също упражнява влияние. Сложен е този въпрос.

Сега питам: Кой ден бихте избрали? Вие казвате: "Който Господ определи." Тогава, трябва да бъдете доволни от този ден, който имате сега. Сега имате един ден, който Господ е определил, в който сега живеете. Доволни ли сте от този ден? И защо да не сте доволни? Понеже, ако не сте доволни, не можете да използвате благото на този ден. Някои не са доволни от годината, в която са родени, или от деня или часа, в който са родени. Йов беше недоволен от този ден, в който се беше родил.

Сега, за себе си няма какво да се спираме. Някой път страданията ни са фиктивни, но са съществени. Те са, както, когато те гонят на сън – ти бягаш, влизаш в една къща и се затваряш. После се събуждаш, сърцето ти тупти и казваш: "Слава Богу, освободих се!" Кой те е гонил? Няма го никъде, но като се събудиш, сърцето ти тупти. Някой път мислиш, че ще дойде премеждие и то идва; друг път премеждието те изненадва – без да мислиш за него, то идва.

Казвам: Всички се занимавате със завършените процеси. Вие чакате едно ядене да се сготви, да се наядете и да си заминете. Вие чакате сготвеното. Ако е сготвено, ти си радостен, ако не е сготвено, недоволен си. Ако имаш пари, радваш се, ако нямаш пари, не се радваш. Ако те приемат някъде, доволен си, ако не те приемат, недоволен си. Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси. Че времето е облачно, това ще окаже известно влияние, но какво общо има между времето и мен? Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен? За времето и пространството можете да имате съвсем други понятия. Хората имат съвсем криви понятия за пространството. Те го считат за една форма, без никакво съдържание. Времето може ли да бъде лошо? В обикновения смисъл ако се говори, времето може да бъде добро и лошо. Ако ние не струваме хас* от дъжда, ще кажем, че когато вали дъжд, времето е лошо. А когато грее слънце, ние сме добре разположени и казваме, че времето е добро. Но това са посторонни работи.

Да се върнем на въпроса за свойствата на числата. Например: вие сте се занимавали със събиране. Какво е качеството на събирането – събирането на две единици, на две числа, на две ябълки? Събирането е процес, при който нещата се увеличават. Прибавяте по една ябълка и броят на ябълките се увеличава. Две ябълки са винаги по-тежки от една. После, имате процес на изваждане. Какво е свойството на изваждането? Когато изваждате нещата, те олекват. Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре. После, имате умножение. Умножават се числата. В живота онези неща, които растат, се умножават. После, имате деление. Като кажеш, че разделяш нещо, какво се подразбира? Как делиш нещата, накъде ги делиш? Отделяш едно парче от хляба и теглиш отляво надясно. Понеже дясната страна е по-силна, като вземете хляба, делите винаги по посока на силната страна. Обаче в природата не е така, там процесът е точно обратен – деленето винаги става към лявата страна. Но даването, в природата, отива отляво към дясно. Докато деленето, при човека, става отляво към дясно, а даването става отдясно към ляво. Например – даваш някому с дясната ръка, даваш отдясно към ляво, а когато вземаш, то е отляво към дясно.

Това ще го преведете. Ще преведете изразите "отдясно" и "отляво". Лявата страна има връзка с чувствата на човека, а дясната – с неговата мисъл. Тези две ръце са свързани с човешките мисли и с човешките чувства. Ти отиваш при Бога – ти имаш нужда. Ще отидеш при един човек, при втори, при трети, при четвърти и ще искаш пари назаем. Човекът, при когото отиваш, може да е лихвар или банкер. Отиваш при единия, но не можеш да вземеш пари, защото той иска голяма лихва. При втория – също. Най-сетне, взимаш от онзи, който ти иска най-малка лихва. Кой е добрият човек? Кой е най-добрият банкер? Който дава с най-малка лихва. А кой е най-лошият? Който дава с най-висока лихва. Представете си, че искате да влезете в едно общество. Слабият може ли да иде при силните? Може да иде, но той не може да се свърже с тях. Невежият може ли да отиде при учените? Може, но той не може да приказва с тях. Лошият може ли да отиде при добрите? Може, но той не може да присъства при доброто. Не е въпрос да отидеш при учените хора, но трябва да бъдеш като тях; при добрите хора трябва да бъдеш добър или, да имаш възможност, да бъдеш добър. При силните трябва да бъдеш силен. Каква е сега вашата цел? Искате да ви приемат, да влезете в невидимият свят или просто, искате да влезете в едно училище? Какви са условията за влизане в едно училище? В България, ако искате да постъпите в университета, трябва да сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва да сте свършили колеж, а във Франция – лицей. Един вол може да дойде между хората, но си остава вол, човек не може да стане. И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат? Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата, да оре. Ако е кон, ще му турят хомот, ще го впрегнат в каруцата и ще му сложат гем*. И ще си каже конят: "Какво си мислех, какво стана!" Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както си мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако си впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега?" В какво седи неправдата? Аз изучавам хората. Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук. Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро да си вървя оттам, където ври кокошка. Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа: Да ме няма от тук! Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде, да ме няма оттук! Вие може да попитате: "Аз мога ли да бъда кон?" Щом си впрегнат – кон си. Всичко това има една философска страна. Всички неща в света са създадени по един определен ред, това са числа. Животните и всичко друго - това са азбуката на природата. Какво представлява конят в света? Конят – това е една страница от Книгата на природата, една частица от целокупния живот. Конят, волът, човекът – всичко това са букви, по които можете да четете проявеното битие.

Ние се намираме в положението на малките деца, за които се грижат бащите и майките им. Но един ден те престават да се грижат – баща ти и майка ти заминат – какво ще правиш тогава? Ние, хората, много мъчно се приспособяваме, мъчно се грижим за себе си. У по-нисшите животни грижата е много по-малка. Например, рибата снася яйца и не се грижи ни най-малко за тях, а след излюпването на малките, не ги учи на нищо, защото, още щом се излюпят, те веднага знаят, какво да правят. Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво да прави. А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво да прави. Какъв е изводът? Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва да ги проверите. Например, трябва да знаете следното. Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така да я изпеете, че да ми се хареса. Ако влезете в една къща и ви кажат: "Ние тук не искаме песни", какво означава това? Там има болен човек и лекарят казал да се мълчи, да не се вдига много шум. На този болен, може да му пеете тихичко и като му пеете така, той може да оздравее. Няма да му пеете силно, като на сцената, но тихо – да оздравее. Болните хора са болни, защото се е нарушил музикалният им ритъм. Всички хора, които имат музикален ритъм в организма си, не боледуват. А онези, които са го изгубили, те боледуват. Следователно, трябва да се възстанови музикалният ритъм. Ритъм има в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки. Изобщо, в живота има ритъм. Щом се изгуби този ритъм, веднага започват анормалните състояния. Какво значи "анормално състояние"? Думата "състояние" е българска, а думата "анормално" не е българска. Норма значи – мярка. Частицата "а" значи – извън. Анормален значи – извън мярката, не по мярката, под мярката. Анормалните неща са извън мярката, те са всякога по-малки от мярката. Следователно, анормалното не влиза в този ритъм. Когато ритъмът върви анормално, значи вие нямате вътрешно разположение. Разположението не е ритъм. Но всякога, разположението в човека се явява, в резултат на ритъма – когато нещата вървят плавно. Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как да ходите. След като сте ходили известно време до някъде, вие сте се уморили. Някои хора много си удрят петата като ходят. И като си блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно си удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб. Как да се излекувам, питаш ти. Не си блъскай много петата! Причината за болката в гърба е, че с години си блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система. При това сътресение, каналите са се запушили и тогава идва болезненото състояние. Дойде лекарят, слага инжекции, цярове и пр. Казвам: Няма да си блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти. Мога да ви дам обяснение. Има връзка между тези неща. Месоядните животни като вървят, петата им стъпва полека, полека. Като вървиш, тури си мисълта, да стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два. (Учителя ходи и си блъска силно петите.) Ходиш така, сякаш, да се покажеш на хората! Това не е знание. Заболят те десните ребра – блъскал си с дясната ръка; заболят те левите ребра – блъскал си с лявата ръка. Ако много силно си блъскал петата, ще заболеят гръбначният ти стълб и ребрата. А ако те болят гърдите, и това си има своите причини в движението.

Сега, ако ви се дадат някои правила, вие ще се хванете за буквата на нещата. Буквата не е знание. Буквоядството е, когато вземеш нещо само като форма. А правилният живот не седи във формата. Добротата на човека не седи във формата, но в постъпките. Хубаво е човек да е разнообразен в своите постъпки, да не ги прави по един и същи начин. Трябва да имате безброй разнообразни постъпки.

Или, да вземем пеенето. Вие не можете да пеете правилно, ако нямате точно определена мисъл, точно определено чувство, точно определена постъпка. Ако искате да пеете за хората, вие също не можете да пеете правилно. Хората могат да бъдат стимул за вас, но трябва да имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж, да знаете, защо пеете. Често, когато човек е неразположен, не му се пее. Ако е сърдит – също, но ако запее, сръднята изскача навън. Или е недоволен, защото нещо не е станало по неговото желание, и не му се пее. Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание да пее. Всъщност, хората не знаят как, някой път, сами създават своите неприятности. Например някой мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее. Един ден той вижда, че тя е седнала на пианото и пее. Мъжът казва: "Какво си се разпяла?" Веднага му идва в ума една лоша мисъл. Кое е по-хубаво – да пее или да не пее? Той й казва: "Трябва да работиш." Но работата иде след пеенето. А понякога човек може и да работи, и да пее. Мъжът трябваше да каже: "Слава Богу, че тя свири на пианото и пее!" Като стане от пианото, тя ще го посрещне по-весело и разговорът им ще бъде по-разумен. Вие казвате: "Не си струва човек да бъде много добър певец." Аз оставям това настрана, в него няма никакъв смисъл. Питам: Кое си струва повече – да бъде човек много добър певец или да не е много добър певец? Когато е много добър певец, където и да отиде, хората ще го слушат. Ние казваме също, че не си струва човек да бъде много добър, или не си струва човек да знае много. Соломон е казал, че в многото знание има много скръб. Това е криво разбиране. Не е въпросът в знанието. Когато то е свързано с човешката чувствителност, когато има нещо тщеславно в човека, тогава знанието донася най-големи страдания.

Но знанието произтича от съзнанието. В знанието постоянно работи твоят ум. Знанието е, което подхранва ума. Този ум не трябва да го прехранваш, но, всеки ден, знанието трябва да му носи храна. Някой мисли, че знанието произлиза от ума. Не, знанието е храна на ума. Ти съзнаваш нещо; като го съзнаваш, умът възприема това знание и почва да го употребява. Който не разбира, може да мисли, че знанието произтича от ума. Не. Вие се спирате върху друго положение. Казвате: "Не сме се научили на нещо." Този въпрос не е поставен както трябва. Днес си извървял известен път. Много добре си вървял, но утре пак трябва да вървиш. Ако ти вървиш в една местност, която е равна, ще вървиш по един начин. Като дойдеш до планинско място, как трябва да вървиш? Ти не можеш да вървиш по същия начин. Като дойде планината, ще се измени положението, няма да можеш да вървиш, както в равнината. Имаме известно съобразяване при вървенето. А ще дойде известно място, където човек ще спре да се движи и щом спре движението, тогава мисълта му ще започне да работи.

Числата 2 и 3 се скарали. По кой начин ще ги примирите? И коя е причината на скарването им? Кой е виновен? В съдопроизвоството ще има адвокати, ще има свидетели. Ще показват коя страна е права – 2 или 3. Например, устата направи една погрешка, но ни най-малко не я наказват. Ако кажеш нещо неразумно, ще ударят две плесници по страните ти. Устата прави погрешката, а страните носят последствията. Или, ръцете направят една погрешка, но не наказват тях, а наказват задницата или гърба ти – наложат те. Или – устата направи погрешка, а наказват ръцете: например, след като яде детето нещо, майката взема тояжката и го бие по ръцете. Някой път бият ръцете, защото са взели участие – разбираме това. Това е един морал. Това е съвременното възпитание. Но казваме: Ние, възрастните хора, постоянно сме наказвани. Ти страдаш, имаш известни болести - кои са причините? Да кажем, че имаш недоимък, нямаш пари - кои са причините за безпаричието, за недоимъка? Невежа си - кои са причините за невежеството? Трябва да имате ясна представа за невежеството. Какво нещо е невежеството? Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието. Да ви обясня сега. Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева. Той знае повече от мене. Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша. Аз тук, не зная това. Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук. Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене. Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм. И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош. Някой път казваме: "Изправи живота си!" Какво значи това? Излез от тази област! Ако искаш да знаеш, иди на Витоша. Ти казваш: "Не може ли по телефона?" Не, ще идеш сам, за да се научиш. Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието. Близо си до парите – богат си. Далече си от парите - сиромах си. Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов. Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея. Любовта се движи най-бързо навсякъде. Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност. Но любовта е нещо подвижно. Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта. Там, където влезе, любовта осмисля нещата. Там, където влезе тя, всичко се усмихва. Вие можете да бъдете учен човек, богат, всичко да имате, но щом ви напусне любовта, всички тия неща изгубват своята цена. Щом дойде любовта, ти можеш да бъдеш сиромах, невежа и пр., но всичките неща, които имаш, добиват цена и ти ставаш богат. Любовта осмисля всичко в живота. Любовта осмисля и обезсмисля. Присъствието на любовта осмисля нещата. И отсъствието на любовта ги обезсмисля. Като отсъства любовта, ти нямаш желание да работиш, да се учиш и животът ти се отщява. Но щом дойде тя, ти си готов на всичко.

Едно практическо правило сега: Никога не се обезсърчавайте! Като видиш някой човек, не се обезсърчавай. Ако ти дойде някоя тъмна мисъл, не я дръж, изпрати я навън!

Прави като англичанина, постъпвай по английски. Те имат един хубав обичай. Англичанинът, който е дал обещание, за среща с някого, в десет часа сутринта, ще бъде точен. Може да има на гости десет души приятели, които не са го виждали десет години. Като дойдат у дома му, той ще ги приеме, но като види часовника, че има половин час до срещата, ще им каже: "Имам ангажимент." И ще отиде там, и ще ги остави вкъщи, за да си изпълни срещата. А българинът ще се извинява на онези, с които е уредил среща, че гости му дошли. Ти, когато имаш среща с Любовта, няма да се извиняваш, че гости ти дошли. Ще оставиш гостите и ще отидеш, точно навреме, на срещата. В това отношение, най-похвални са постъпките на младите. Те като дадат рандеву, много са точни. Вие какво мислите? Ще кажете: "Едно време бяхме млади и тогава постъпвахме като англичанина – бяхме точно навреме на рандевуто." Някой даде рандеву и отиде, но другият не е дошъл. Дръжте едно правило: Щом някой ти даде рандеву, но не дойде, свършено е вече. Оттам насетне, никакво второ рандеву не му давай – търси друг. Като ти каже някой, че ще дойде на среща и дойде, ти го дръж, а ако не дойде, ти го остави, не му търси края – защо и за какво. Приложете това върху себе си. Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде да ти помогне, остави я. Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана. Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана. Никакво изключение няма. Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат да ти помогнат. Не разчитай на тях! Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света. Да кажем, че имаш да плащаш. Как ще оправи Господ работите? Ще се запретнеш да работиш и Господ ще благослови твоя живот. Като не работиш, как ще оправи Господ работите? И всяка постъпка трябва да има връзка с Любовта. Всяко нещо, трябва да се прави в името на Любовта. Не, за да се показваме пред хората.

Любовта изисква всякога да бъдем точни, както тя е точна. Тя като каже, че ще дойде на среща и като ти обещае нещо, ще го направи. И ти, ако обещаеш нещо, направи го! Тя е англичанка - не дойдеш ли на първата си среща с нея, оттам насетне, тя не иска и да те знае. Може да плачеш, може и да се разкайваш. Трябва да измениш характера си. Трябва да измениш и името си тогава. Щом направиш една погрешка, за да я загладиш, ти трябва да измениш името си. Някой път, за да загладиш погрешката си, трябва да умреш и да се родиш наново – нищо повече. И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание. Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха. Бог им даде едно рандеву – те не се явиха. Защо съгрешиха те? Господ ги чакаше на едно място за среща, а те бяха на друго място на среща. Не си издържаха рандевуто при Бога, а си издържаха рандевуто при дявола. И сега сте нещастни. При дявола сте – нищо повече. Или сте щастливи – при Господа сте на среща. Имаш омраза – при дявола си на рандеву. Имаш любов – при Бога си. Това е рязка философия, която има свой смисъл. Някой казва: "Не съм разположен." Коя е причината на това? Никой друг няма никаква вина. Не си дал рандеву – това е причината. Господ чакаше първите хора при Дървото на живота, а те бяха при Дървото за познаване на доброто и злото. Господ каза на човека: "От това дърво няма да ядеш!" И целия ден го чакаше при Дървото на живота. А Ева беше на развлечение при своя кавалер. Тъй, модерно ви го казвам. Сега не може да се разправи всичко. Не е важно, какво е направила Ева – то е вече направено, а какво правим ние сега. Не ме интересува какво сте правили. То е свършен факт. Нищо от това не ме интересува, а ме интересува онова, което вие сега правите. Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма да ядете! Вие питате: "Какво да правим?" От Дървото на живота ще ядете! При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма да обикаляте! Няма да припарвате даже при него. Не хвърляйте дори поглед към него! Защото жената на Лот, като излизаха от Содом и Гомор, се обърна да види, какво е станало и стана на сол. Ангелът им каза да не се обръщат назад, но тя се обръна и стана на сол, а не на камък. Това е пак едно изключително средство, понеже солта се топи, а камъкът не се топи. Солта, като се потопи във вода, ще се стопи. Ако вие се обръщате към вашия минал, лъжлив живот, какво ще придобиете?

Казвам: Не се обръщайте да гледате миналия си живот – ще станете на сол. Не се обръщайте да гледате назад нито доброто, нито злото. Казваш: "Какво беше едно време!" Аз го зная, мога да опиша какво беше едно време. Оставете едно време, назад не гледайте! "Ами преди една година?" Не гледайте назад! Гледайте на онези условия, които сега имате, днес да ги използвате. А миналото го оставете за когато достигнете до крайния предел. Вие имате да извървите един път. И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра. При спиране само за една секунда! Едно спиране от една секунда е най-малката мярка. Аз ще направя един опит пред вас. Ще отворя този метър. Като натисна едно копче, той се затваря – прибира се. Ако го взема с двете си ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога да контролирам метъра с едната ръка и мога да го свия наполовина. Обаче, ако работя само с едната си ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум да го задържиш, той отиде вътре. Значи – колко мудно се движи човешката мисъл! Колко трябва да бъде будно съзнанието ви! Не се обръщайте да гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот. Престанете да гледате вашите грехове! Крайно отвращение има Господ да мисли за вашите грехове. Напред вървете – оставете ги! Казвате: "Господи, забрави греховете ни!" "Не споменавайте греховете!" – казва Господ. Като кажем, че не трябва да мислим за нашите грехове, това значи – да не грешим. Щом грешиш, ти гледаш на своето минало – нищо повече. Някой път не ти върви в живота, казваш: "С честен живот тая работа не става." Поседиш, погледаш и казваш: "Я да бръкна в някоя каса." Казвам ти: Пей! Ти казваш: "Срам ме е." Ти си певец, влез в някой ресторант, или излез на улицата, изпей една песен и поднеси шапката си. Това е за предпочитане, отколкото да гледаш на своето минало или, да бъркаш в някоя каса и да вземеш 10 000 лева.

Намериш пари на пътя. Нямаш нужда. Къде ще ги поставиш? Върви по пътя, дръж ги, не ги туряй в джоба си. И като видиш някой беден човек, дай му ги. Нали като намерите някой предмет, слагате го на определено място – нали има място за изгубени предмети? Като намериш пари, къде трябва да ги туриш? Това са правила в живота. И ако не знаете как да постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките. Ще ви приведа един пример. Отиват мишките при един отшелник. Той привлякъл тяхното внимание със своята неподвижност. Едната мишка се качила по гърба му. Той й казал: "Ти била ли си в къщата на един много богат човек, в брашното? Целият род можехте да се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти си била в една богата библиотека и доста книги си изгризала, но учена мишка не стана. Изгриза книгите и все си мишка." А на третата мишка казал: "Ти си била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката. Като мишката искате да гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща. Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора! Значи, да използваме брашното, да използваме книгите, да използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва да ги използваме! Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме. Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му да не постъпва така!" Никой учител в света, не е в състояние да изправи работите на човек, който не иска да се изправи. Ти може да го биеш, ти може да го вариш, да го печеш, но той си остава все същият. Какъв смисъл има, да кажеш на желязото да не ръждясва? Ти казваш: "Ако го пазим, няма да ръждясва." Желязото трябва да го пазиш. А пък златото, каквото и да го правиш, и да го мачкаш, то си е все злато. Желязото, колкото и да го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало. Дете като го пипне, ще ръждяса. Щом ръждясваш, желязо си. Щом ръждясваш, ти се смаляваш. Ще гледаш да бъдеш злато. Или, ще гледаш да пазиш качеството си, да не губиш цената си.

Под думата "злато" се разбира следното: Никога да не губиш цената, която имаш. Никога да не губиш нормата на своята топлина. Да имаш нормална топлина на мисълта си. Да имаш нормална топлина на постъпките си. Не се занимавай с това, как постъпвал еди-кой си. Аз дотолкова мога да познавам хората, доколкото мога да познавам себе си. Доколкото аз съм господар на себе си, дотолкова мога да познавам хората. А най-важното сега в света е: Да изпълняваме волята Божия! Какво подразбирате вие под това? Разбираме следното. Онова, което Бог днес ти дава, да го използваш. Той ти е дал условия, да се учиш. Най-хубавите книги ти е дал. Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което си научил! Не, какво знаеш от миналото; не, какво сте знаели в миналото! Вчерашният ден – той отиде вече. В днешния ден, каквото можеш да направиш, направи го! За утрешния ден, пак имаш да учиш нещо друго. Всеки ден си носи своето. Не мисли, че днешното знание утре ще ти помогне. То ще бъде само основа.

Един нов начин на мислене трябва да изработите: да престане у вас песимизмът. И нека плачът да остане у вас, като един начин на миене. Нали сутрин, като станете, трябва да се омиете? Когато плачете, всякога трябва да имате предвид – да се омиете. Нямаш вода, да си измиеш лицето – поплачи си, измий се със сълзи. Като поплачеш, ще се избършеш с кърпа. Вие нямате никакво разбиране в живота – най-хубавите ви сълзи падат на земята. С тях трябва да си измиете лицето! Затова гледам, че сте нечисти. Дошъл някой и казва: "Очите ми изтекоха от плач." Казвам в себе си: Съжалявам, този човек не знае, как да се омие. Трябва да си имате една свещена кърпа и като плачете, да си кажете: "Днес да се измия хубаво пред Господа." С водата на сълзите като си измиете лицето, Господ ще ви приеме. Всякога, след голям плач, Господ ще те приеме. Трябва да се измиеш и като се измиеш, да ти стане приятно. Ще плачеш, докато се измиеш и след това – няма да плачеш. Като плачеш – да се радваш, че си миеш лицето; а сега ти плачеш, защото си скръбен. За какво си скръбен? Кажете ми, какви са вашите скърби? Каквато и скръб да съм теглил досега, нито една от тях, не е имала никаква тяжест. Тегля, тегля – няма никаква тяжест!

Например, някой иска да ме напада и ми казва: "Ти си лош човек." Какво означава това? Значи, аз съм човек. Имам една мъчнотия, имам препятствия. ТИ. Отвесната линия на буквата Т е Азът, хоризонталната линия горе е борбата и победата. Аз побеждавам.

И – в тая борба И е вече посока, означава, че човек, след като победи, след като излезе отгоре, трябва да слезе.

ЛОШ

Л – лош съм – имам стремеж към Бога.

0 – имам условия да се стремя към Бога.

Ш – винаги говоря истината, не говоря лъжа.

Ь – това го подписвам с ръката си.

Ч – аз съм чаша, която възприема зародиша. Аз съм цъфнал човек.

О – имам условия да цъфна.

В – това е единицата и семето, което е свързано с Бога.

Е – страданието ще го нося мъжествено.

К – с всичките противоречия знам как да се справям.

Ъ – подписвам и с двете си ръце.

Когато ми говорят, аз веднага така превеждам. Като ми кажат, че съм лош човек, аз превеждам: значи имам стремеж към Бога, имам условия и пр. Ъ значи: с двете ръце подписвам, а пък Ь значи: подписвам с дясната ръка. Той казва: "Съжалявам, че срещам такъв лош човек." Аз пък тълкувам другояче, аз, ни най-малко, не разбирам тази дума така. Какво значи "съжалявам"! То има съвсем обратен смисъл, вие ще обърнете цялото изречение. Хората говорят на един неразбран език.

Аз превеждам така. Когато някой ми казва: "Ти си лош човек", аз разбирам: "Учен човек си, човек и половина, имаш стремеж към Бога, имаш условия." Когато казва: "Съжалявам, че те срещнах", аз превеждам: "Много ми е приятно, че те срещнах". Ако направя крив превод, ще се скараме. Когато Бог ми говори, едновременно и хората ми говорят. Кого трябва да слушам? По какво се отличават тези два говора? Бог говори тихо, а хората силно, понеже, ние живеем във външния свят и силното говорене прави впечатление. А Бог, понеже живее във вътрешния свят, говори тихо и ни казва: "Не се тревожи, не се безпокой! Тези работи ще се оправят." Тихо говори Той. (След това Учителя изговаря много силно, почти с крясък:) Как ще се оправят? Това е човешкото, вътре във вас. Всички вие обръщате внимание на силните неща. Не обръщайте внимание на човешкия крясък, нито на вашия крясък. Като дойдат големи страдания – това е крясъкът на вашата плът, а като дойде малкото страдание, тихото страдание – това е състоянието на вашия дух. Това са практически неща.

Заглавие на раздел

Не правете разлика между добър и лош човек. Не се сравнявайте! Вие се радвайте, че сте срещнали и лошия, и добрия човек. Те са подбудителни причини за вас. Вземете поука и от единия, и от другия. Зарадвайте се, че сте видели един добър човек – той е постигнал нещо. Като видите лошия човек, ще знаете, че той е изостанал, понеже гледа назад. Ако и вие гледате назад, и вие ще станете лоши. И единият, и другият да ви бъдат за поощрение. Вървете напред и не се спирайте върху лошото!

Сега, философията е следната: Не се обръщай назад, не гледай назад. Не се спъвай от своето обезсърчение! Не се спъвай от своите мисли, от своите постъпки. Не се спъвай от своята сиромашия, от своите болести. От нищо не се спъвай! Кажи сега на Господа: "Аз, който съм излязъл от Тебе, Господи, ще изпълня Твоята воля!"

Имате местоименията: аз, ти, той. От тези три думи, коя е най-силната – аз, ти или той?

"Ти", в дадения случай, означава онзи, от когото имаш да вземаш или, на когото имаш да даваш. "Ти" е човекът. Имаме думата "той". "Той" е онзи, който ще дойде да оправи света. Коя дума е по-силна: "аз" или "той"! Думата "той" има три букви: Т – побеждава, О – има Божествените условия, И – посоката на истината, която побеждава. Значи И е истината, посоката, чрез която се добива свободата на човека. Това означава И. Ти, за да оздравееш, трябва да знаеш посоката, отдето иде здравето. И така, първото нещо: Най-новата философия, която трябва да имате, тази е: Не се обезсърчавайте! Спрете се, погледнете на вашето страдание като на нещо отделно от вас, погледнете го, колко е красиво или грозно и после му кажете: "Понеже имам рандеву, довиждане!" И тръгнете напред. Срещнеш доброто – и на него кажи така. Поразговори се с него и му кажи: "Имам рандеву. Отивам към великата цел – Любовта." И на доброто ще се поклониш, и на скръбта ще се поклониш, и на радостта ще се поклониш, и на злото ще се поклониш. Ще се поклониш и ще им кажеш, че имаш рандеву. И те ще ти кажат: "Ето човекът, който разбира нещата.

Той се спира толкова, колкото трябва, за да отива към целта." Не се спирайте да чоплите, защо се е родило злото в света и защо се е родило доброто в света. Те само ви показват пътя към великата цел, която има да постигнете. И когато отидете до това място, вие няма да разрешите всичко, но ще получите един добър прием. Ще бъдете както един пътник, който е пътувал дълго време в планината и е достигнал, най-сетне, до една хижа. Но той няма да живее там, през цялото време. Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще си вземе шапката и ще продължи пътя си. И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни. А не да казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва да се живее. Казваш: "Не ми се страда", а не може без страдание. Казваш: "Дотегна ми сиромашията", а трябва да я носиш. Казваш: "Дотегна ми робството", а ти си в него. Какво трябва да правиш?

"Ние се освободихме!" Да, от външното робство, но има едно вътрешно робство, от което трябва да се освободите. Като срещнеш драка и се закачиш малко, ще я хванеш, за да се откачиш, и като се откачиш, гледай да не се закачиш пак, за друга драка. И гледай, внимавай, когато ходиш, да не се закачаш за драките, понеже, при най-малкото закачане, ще се скъсат дрехите ти. Внимавайте хубаво за дрехите си! Тогава онази, добрата жена, от прочетената глава, ще бъдете вие. У нея, у всинца ви трябва да има движение, не трябва да бъдете инертни. Като седиш – мисли! Като чувстваш – моли се! Молитвата е сила Божия във вас. И след като се молиш – да работиш. Навсякъде – движението! Молитвата е работа вътре в живота, за да се преодолеят мъчнотиите. Един ден ще дойде победата! Като се победят мъчнотиите, значи работата е добре свършена. Може да кажете, че тези работи ги знаете. Знаете ги, но теоретичното знание не е знание. Онова, което сте приложили, това наричам знание. Щом не знаете да го проявите, то не е знание. Един певец казва, че има знание. Казвам, че той има знание, само ако знае да пее. Щом не знае да пее, това не е знание. Я ми изпейте сега правилно: до, ми, сол, до. Изпейте ги мелодично, силно, без камертон. (Всички изпяха самостоятелно, за себе си.) Всеки да мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам. Не се обезсърчавайте. Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото, да направите някои велики работи. Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт. Ще добиете свобода. Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате да го коригирате. Не го коригирайте! Всеки да мисли, че няма никой друг в салона. Бутането отвън да го считате, че е вятър, който полъхва. Аз ще си пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос. А вие сега, давате внимание на това, как другите пеят. Оставете това, как другите пеят! Другите като пеят, това сте вие, които пеете криво. Това е един от хубавите методи.

Заглавие на раздел

Да се научиш да пееш е много лесно. Всеки един от вас за 24 часа може да стане певец. Зависи как работиш. Като казвам, че за 24 часа може да станете певци – може, но при известни условия. Може и след 10 години – пак при известни условия.

Сега, кое е най-важното в живота? Ние нямаме една и съща мярка: за едного от вас едно е важно, а за други – друго. Всеки е прав в даден случай. Но когато се намирате при най-важното, вие сте радостни, а когато не можете да го намерите, вие сте скръбни, колебаете се. Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как да се молиш – ти си радостен. Тогава усещаш небето отворено. А някой път не знаеш как да се молиш, и тогава ще дойде мисълта как да нагласиш думите. Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те. Първо се ражда нещо по-силно. Думите са външен израз, а има нещо вътрешно в човека. И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни. Думите са външна форма. Всяка една дума трябва да попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате. А стремежът, и той се мени, не е нещо постоянно. И у малкото дете, и у възрастния, и у стария има голямо разнообразие в стремежите. Трябва да има разнообразие в стремежите ви. Не се обезсърчавайте! Като дойде обезсърчението, вземи една книжка и всеки ден отбелязвай колко обезсърчителни мисли са ти дошли, колко време са седяли; и ги замени с насърчителни мисли. Нали Господ е господар на всичко? Ти си кажи: "Аз ще оправя работите си и ще дойда в хармония с Бога! Ще изпълня волята Божия и сбогом на тия обезсърчения. Няма какво да се обезсърчавам!" Ще кажеш още: "Баща ми не е

133

умрял, майка ми не е умряла, братята ми са богати, баща ми е богат – какво има да се обезсърчавам?" Учиш в един университет, но казваш: "Не разбирам тия работи!" Учени професори имаш -ще ги научиш, ще ги разбереш – какво ще се обезсърчаваш! Ти казваш: "Аз съм вече в напреднала възраст." На колко години си ти? "На 50-60." То и въпрос не може да става, че си възрастен! Ако ти живееш на Слънцето, и една слънчева година е равна на 20 милиона земни наши години, тогава 50-60 наши години какво са в сравнение с една слънчева година? В сравнение с онези, които живеят на Слънцето, вие на каква възраст сте? Съвсем деца сте. А който е 20-годишен на Слънцето, колко годишен е според нашите години? Като умножите 20 на 20 колко прави? ("400.") Значи един млад момък на Слънцето е на 400 милиона наши години!

Заглавие на раздел

Ще ви дам един стих за днес:

"Тогаз Христос ходеше по цялата Галилея, та поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между тях." (Евангелие от Матея, 4:24) И вие като Иисуса обхождайте цяла Галилея. И вие проповядвайте благовестието за Царството Божие и изцелявайте всякаква болест. Ще кажете, че не можете да го направите. Жалко! Радвам се, ако го направите. Ако не можете да го направите, ще страдате.

Можете да го направите!

"Отче наш"

6 ч. 55 м.

7-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 6 ноември 1935 г., сряда, София, Изгрев

Следват гимнастически упражнения.