Разлика между версии на „Да ида да го събудя“

Версия от 14:42, 15 март 2010

Да ида да го събудя

„Лазар, нашият приятел, заспа; но да ида да го събудя. (Йоана 11:11)

„Да го събудя". Това са най-важните думи в целия стих. Че някой е заспал, това е интересно за този, който спи. Обаче, да събудя заспалия, от това аз се интересувам. Който спи, той си почива, забравя дълговете си. Като заспи, човек отива в друга област на живота, там да разреши някои свои въпроси. Че щял да разреши някои въпроси, това е интересно за него. За мене, обаче, е важно неговото събуждане. Само като буден, той може да има отношения към мене.

В света съществува една наука, едно учение, което не е нито за богати, нито за бедни; нито за болни, нито за здрави; нито за любещи, нито за тези, които мразят; нито за безверници, нито за вярващи; нито I за лоши, нито за добри; нито за мързеливи, нито за трудолюбиви; нито за доволни, нито за недоволни. Това учение се отнася за онези, които нямат никаква работа. Онези, които имат работа, могат да бъдат само слушатели. Както и да се говори на съвременните хора, те имат своя определена философия, от която не могат да се откажат. Не само хората, но и животните, и растенията имат своя специфична философия и наука, на която служат. 3апример, при каквито условия да поставите едно растение, то всякога ще се прояви такова, каквото е в действителност. Каквито опити да правите, за да измените естеството на растението, на животното или на човека, няма да получите никакъв резултат. Каквато присадка да турите на някое растение, то временно само ще се измени. Щом се махнат тия условия, растението се проявява пак такова, каквото е било в началото. Временно човек може да подпуши течението на водата, но щом намери някаква пукнатина, тя ще започне да изтича оттам, но вече с по-голяма сила, с по-голямо напрежение. Колкото и да подпушвате водата, т.е. колкото и да я морализирате, привидно тя може да се съгласи с вас, но срещне ли някаква малка пукнатина, тя веднага започва да изтича оттам и да проявява естеството си.

В естеството на човека, както и на всяко живо същество, има нещо неизменно. Някои ще възразят: Как е възможно човек да не се изменя, щом той се подава на възпитание. Възпитанието не е нищо друго, освен изкуство на актьорите. Актьорът може да играе роля на цар, на съдия, на учител, на поет, на майка и на баща, но слезе ли от сцената, той се проявява като обикновен човек. Ако вникнете в живота на човека, ще видите, че понякога той върши такива работи, които нямат нищо общо с неговия вътрешен живот. Запример, като влиза в църква, православният пали свещи, седи благоговейно и минава за благочестив, за набожен човек. Евангелистът чете Библия, пее, моли се, минава за вярващ човек. Католикът коленичи, размишлява, моли се, минава за много предан на Христа. Будистът се моли по свой начин. Ученият пък търси книги, прави ред изследвания и пред всички минава за човек на науката, който, освен от науката, от нищо друго не се интересува. Всеки човек крие в себе си известни дарби и способности; но като излезе вън от тях, той се проявява съвсем различно. Когато православният, евангелистът, католикът излязат от църква и отидат у дома си, те ще питат жена си какво е наготвила. Ако намерят, че е прегорила или пресолила яденето, ще се сърдят, ще викат, ще изкажат недоволството си. А по това, какво е говорил свещеникът, въпрос няма да стане. Ще кажете, че това е всекидневният ред на нещата. – Ами какво представя другото, което човек прави? - Сега, аз говоря за онези, които са свободни, които са наредили работите си. Само те могат да ме слушат. Само на тях мога да кажа какво представя живота на много от съвременните хора. Животът на тия хора е подобен на модата, на външното облекло. Модно е, запример, като умре някой ваш близък, да облечете черни дрехи. Когато умре мъжът, жената се облича с черни дрехи, на главата си туря гжет, черен воал, да покаже на хората, че скърби за мъжа си. Не се минава година, тя започва да поглежда към някой млад човек. Ако я хареса, той започва да се приближава към нея, да й казва, че не може да живее без нея. Вярно ли е, че той не може да живее без нея? – Не е вярно. Това е живот на сцената. Днес той й казва, че умира за нея, а утре ще й каже, че умира от нея. Такъв е животът на сцената. Щом е така, вие не трябва да съдите актьорите. Като гледате играта на актьорите, вие имате думата само за това, дали играят добре или не. Обаче, що се отнася за ролите, които изпълняват, вие нямате право да се произнасяте. Докато е на сцената, актьорът може да играе всякакви роли, достойни и недостойни, заради което не може да бъде съден. Ролите на актьорите могат да се сменят: един актьор играе в една пиеса роля на слуга, а в друга – роля на господар, на цар. От актьора се иска да играе ролята си добре, а каква роля играе, не е важно.

Съвременните хора говорят за добро и за зло, но ако това, което те наричат добро и зло, се пресее, какъв процент ще остане от него? Това, което хората наричат добро и зло, е в зависимост от техните състояния. Болният казва, че животът е лош, защото е болен. Здравият казва точно обратното, че животът е прекрасен. Богатият намира, че заслужава да се живее. Сиромахът пък се оплаква от сиромашията си. Той казва, че животът му е дотегнал, благодарение на сиромашията. Има случаи в живота, когато сиромашията е за предпочитане пред богатството. Запример, когато човек се дави, за предпочитане е да бъде сиромах, да няма никаква раница на гърба си с пари, отколкото да е богат и да потъне на дъното на морето заедно с парите си. Стане ли въпрос за отиване на концерт, да слуша някой виден артист, певец или музикант, човек трябва да бъде богат, за да си купи билет от първо място, да вижда и чува добре. Понеже богатството и сиромашията съществуват като явления в живота, те имат свой дълбок, вътрешен смисъл. Тези явления не могат да се разглеждат вън от техните причини, вследствие на което всички хора не могат да бъдат само богати, нито могат да бъдат само бедни. В живота всякога е имало и ще има и бедни, и богати. Всички хора не могат да бъдат богати, но и всички хора не могат да бъдат сиромаси. Всички хора не могат да бъдат здрави, но не могат да бъдат и болни. Всички хора не могат да бъдат учени, но не могат да бъдат и невежи. Всички хора не могат да се родят изведнъж, но не могат и да умрат изведнъж. Всяко явление става на точно определено за него време. За да дойде до вътрешния смисъл на живота, човек трябва да разполага с високо съзнание.

Какво представя съзнанието на човека? Съзнанието на човека е онова вътрешно начало в него, което определя съдбата му. Каквото е съзнанието на човека, такъв е неговият ум, такова е и неговото сърце. Съзнанието е нещо реално за хората. Те го признават в себе си. Зад съзнанието седи друга, по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само онзи, който живее според законите на абсолютната любов, мъдрост и истина Това е една свещена област, в която обикновен човешки крак не може да стъпи. Никое човешко око не би могло да надзърне в тази област. Не само човек, но никой ангел, никой архангел, никое божество не би могло да надзърне в тази свещена област на Битието. Ако едно божество или един ангел надзърне там, той трябва да съблече дрехите, с които е облечен, да се откаже от положението, в което се намира и така да влезе. Какъвто човек да влезе в тази област – богат, сиромах, учен, невежа, праведен, грешен, красив или грозен, той непременно трябва да забрави положението си, в което се намира. Като прекара там известно време, той ще излезе и отново ще се върне между хората, но вече изменен, нов човек. Не е достатъчно да бъде човек красив, но на тази красота трябва да съответства красиво сърце, красив ум, красива душа и красив дух. Това значи истинска красота. Ще каже някой, че е истинолюбив човек, че всякога говори истината. Коя истина говори той: истината на мравките, на пчелите, на растенията или на минералите? Истината може да излиза от устата на различни същества и да се изказва по различни начини.

Същото може да се каже и за различните науки. Много учени говорят за химията, но и растенията я разбират. Някои растения познават химията по-добре от хората. Всички материали от органическия свят, с които хората си служат, са изработени от растенията. Те черпят енергии от земята, обработват ги и складират в себе си като запасна, потенциална енергия, от която хората се ползват. И досега още хората живеят от придобивките на растенията от миналите култури. Растенията на миналите култури не са били като сегашните. Те се отличавали с по-висока култура от тази на сегашните растения. Може да се вижда чудно, как могат растенията да имат култура. Колкото и да се чудите, това е факт. Културата е нещо присъщо на всички живи същества. Дали признавате това или не признавате, нещата не се изменят. Ако някой ви каже, че сте добър, той непременно има предвид да вземе нещо от вас. Наистина, виждате го на другия ден, че иде при вас, иска да му дадете хиляда лева назаем. Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за вас. Не му ли дадете, веднага ще измени мнението си. Значи, докато има някаква нужда, човек е готов да се възхищава от този, от когото се надява да получи нещо. Вземе ли това, което му е трябвало, той не се интересува вече от него.

Един петел намерил едно голямо парче сирене и отишъл в гората да търси някое удобно, скрито от погледите дърво, да се качи на него и там да изяде сиренето. Едва се качил на едно дърво, под дървото се спряла една лисица и започнала да се разговаря с петела: Голям хубавеляк си ти! От всички съм чувала за тебе, че си красавец, но и голям певец. Попей ми малко да те чуя! Поласкан от думите на лисицата, петелът отворил уста и започнал да кукурига. Парчето сирене паднало от устата му и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видял излъган, петелът се замислил, но нищо не казал. Не се минало много време, лисицата пак видела петела на същото дърво, с друго парче сирене в устата. Тя пак се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му глас, но петелът мълчал и спокойно си ял парчето сирене. Като го изял, той се обърнал към лисицата със следните думи: Ще ме извиниш, че нищо не отговорих на твоите ласки. От първата опитност, която ми даде, разбрах, че трябва да изям сиренето и после да се разговарям с тебе, пък и да ти попея. – Защо не ми даде поне половината парче сирене? – казала лисицата. – Пропуснах този път. Като минеш трети път край мене, тогава ще помисля да разделя ли сиренето си с тебе или не.

Това са ред разсъждения, от които можем да дойдем до заключение, че и петелът е прав, и лисицата е права. И петелът носи чуждо сирене. Той е задигнал сиренето отнякъде, не го е направил сам. Човек прави сирене. Навярно петелът е задигнал сиренето от господаря си. Господарят му е купил сирене, турил го на масата, а петелът подскочил, взел едно парче и тръгнал в гората да търси удобно место да го изяде, без да го смущава някой. Може да се предположи, че някое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, от което петелът се възползвал да го грабне и изяде. Понеже е горд и тщеславен, петелът не е очаквал някое дете да му подхвърли парче сирене, но сам си е взел от масата на господаря. Това е едно от качествата на тщеславието. При какъвто учител и да се учи, тщеславният няма да признае, че се е учил при някого. Той ще каже, че каквото знание е придобил, всичко се дължи на неговата глава. Горделивият пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има. Тщеславният говори много, горделивият – малко или почти никак. Тщеславието и гордостта лежат на противоположните ъгли на квадрата. Ако обикалят квадрата, т.е. ако се движат по страните му, те ще се намерят в противоречие. За да излязат от това противоречие, те трябва да вървят по диагоналите в квадрата. Правият път в квадрата са неговите диагонали. Движи ли се човек по ъглите на квадрата, той неизбежно ще мине през всички анормални състояния, от които хората страдат. Ъглите на квадрата са ония четири точки, в които деятелността е най-силна. Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада. Човек трябва да бъде голям герой, за да може, като върви по тия точки, да избегне страданията. Диагоналите на квадрата представят вътрешните точки на живота. Който разбира живота, само той може да върви безопасно по неговите диагонали, т.е. по вътрешните му пътища.

И тъй, иска ли да избегне страданията и нещастията, човек трябва да върви по вътрешните пътища на живота, а не по външните. Когато се казва, че човек не трябва да върви по чужд ум, това значи, да не ходи по ъглите и по страните на квадрата. Това не значи, че квадратът носи нещастия в света, но човек трябва да знае по кои пътища на квадрата да върви. Квадратът представя дома. Върхът Д представя бащата, а противоположният връх С представя сина. Върхът В. е майката, а противоположният на нея връх Д. – дъщерята. Бащата обича повече сина, а майката – дъщерята. За тяхната обич има ред причини. Това не е никаква слабост, нито някакво временно увлечение. Синът е заслужил любовта на баща си, а дъщерята – любовта на майка си. Пътят, по който бащата се движи към сина си, и майката – към дъщеря си, са диагоналите в квадрата. Рече ли бащата да се движи по ъглите на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голям спор, ще изникнат големи недоразумения. Това показва, че бащата, както и останалите членове на дома, не разбират вътрешните закони на живота, вследствие на което нарушават хармонията в техните отношения. Мъжът и жената, братята и сестрите трябва да живеят в хармония. Обаче, тази хармония не се създава сега. Тя съществува в самата природа. От нас се иска само да спазваме тази хармония. В природата съществуват ред правила, методи и закони, които човек трябва да прилага. Прилага ли ги както трябва, той ще живее хармонично.

Сега, аз говоря за онези, които нямат работа, които искат да бъдат ученици. Искате ли да бъдете ученици, вие трябва да се обърнете към природата, да следвате нейните методи и закони, защото тя има дълъг живот, като вечността, правила е много опити, вследствие на което разполага с положително, истинско знание. Хиляди години е работила природата, докато създаде световете, които виждаме днес. За да създаде човека, природата е мислила хиляди години. Тя предварително е мислила при какви условия да постави човека, какви чувства и мисли да вложи в него, как да ги съчетае, за да може правилно да се развива той. Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите. По-добри от тях не можем да си представим. Следователно, прилагате ли природните закони и методи в живота си, ще видите, че, ако в началото имате някакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби. Всички природни закони дават добри резултати. В това няма никакво изключение. Резултатите на човешките методи са точно обратни: в началото са добри, а на края лоши. Като проследите човешката история, ще видите, че всички човешки методи са свършили със загуба. Някой казва, че ще се труди да стане добър. – Не, доброто не се създава по този начин. Преди всичко, човек не може да създаде доброто. Друг пък казва, че ще работи, докато намери правия път. – И път не се намира така. Ако мисли по този начин, човек ще влезе в противоречие с основните начала на живота.

Съвременните хора се натъкват на страдания и на изпитания именно по тази причина, че не мислят право. Една млада, красива англичанка, свършила по медицина и се специализирала по хирургия и нервните болести, се оженила за млад и много богат търговец. Това пише един млад английски писател. Преди да се ожени, тя казвала на своя възлюбен, че иска само едно нещо от него: да не й пречи да практикува специалността си. Той обещал, че няма да й пречи в работата. Те се оженили и в първо време живяли добре. Обаче, като я виждал замислена, той всякога я питал за причината на нейната замисленост. Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериозните случаи, които срещала в практиката си. Един ден тя му разправила, че била повикана при един болен, който паднал лошо и счупил двата си крака. Положението било сериозно, но тя могла да намести счупените кости. След този случай тя разказала на мъжа си, че я викали в дома на един млад лорд, който, в едно състезание на кон, паднал от коня си и разбил главата си. Мъжът й слушал и изпитвал някакво вътрешно спокойствие, че случаите, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което болният не могъл да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена. Същевременно, като търговец, той се интересувал дали добре плащали на жена му. Обаче, той грижливо криел и едната, и другата мисъл, не се изказвал пред жена си. Един ден тя се върнала от работа много весела, разположена духом. Мъжът й веднага я запитал: Защо днес си толкова весела? – Викаха ме при един млад, богатски син, който се драснал леко по ръката. Родителите му се страхували да не стане някаква инфекция, та ме викаха да го превържа. – Чудна работа! Може ли само за едно одраскване да безпокоят лекаря? Щом е за толкова малка работа, може и да не ти платят. Казваш, че момъкът бил красив. Как те поглеждаше, като го превързваше? – С благодарност. – Слушай, аз не одобрявам това нещо. Ако е да помагаш на хората, ходи при такива, които са счупили краката си, главата си или ръцете си, но тъй, някой млад, красив момък се слабо одраскал, няма защо да го превързваш. Ходи при болни от 50 годишна възраст нагоре. Що се отнася до млади хора, от 20–30–50 години, ти остави други лекари да ги превързват. Младите са опасни, те искат да те изпитват.

Какви чувства ръководят този търговец: чувства на добър, истински приятел или чувства на детектив, на следовател? Той върви подир жена си, следи я, разпитва я, иска да знае от какви чувства се ръководи тя в работата си: състрадание към болните или някакви симпатии, лични разположения към тях. Той се явява пред нея като авторитет и иска да й се наложи. Много от съвременните хора искат да живеят чист, праведен живот, но за такъв живот се иска висок морал. Какъв е моралът на тия хора? Коя е абсолютната мярка за чист, праведен, морален живот? Каквото и да говорят за чистота, за добродетели, за правда, съвременните хора нямат още абсолютната им мярка. Те разполагат с относителна мярка за тия неща. Искат ли да постигнат нещо, те трябва да приложат абсолютната мярка на морала, на доброто, на правдата в света. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да замине, но не и от другите. Той е готов да отстъпи първото место на другите, а сам да заеме последното място. Така постъпва майката. Тя дава възможност първо децата да се нахранят, а после мисли за себе си. Който не прилага тази мярка в живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдив човек. Правдата е абсолютен закон, който никога не се мени. Мени ли се, ние имаме относителна правда. Няма сила в света, която може да изопачи правдата. Правдата е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Правдата се налага отвътре, а не отвън. Същото се отнася до всички добродетели. Човек трябва да се ползва от своите добродетели, както и от добродетелите на своите ближни, без да се запитва какво крият тия добродетели в себе си. Искате ли да посрещнете слънцето, излезте срещу него и чакайте го да изгрее, без да питате какви тайни крие в себе си. Стремете се да възприемете това, което слънцето носи в себе си, без да разисквате върху въпроса какво носи. Когато отивате на планината, бъдете будни, да получите това, което тя е определила за вас. От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно на време. Умният човек знае това и гледа да не пропусне момента. Глупавият, обаче, чука от врата на врата, дано получи нещо, но по този начин той изпуща благоприятните моменти.

„Да ида да го събудя". Кого е събудил Христос? – Лазара. Лазар заспал и Христос отишъл да го събуди. Това е станало преди две хиляди години. Обаче, и днес, две хиляди години след Христа, хората още спят. Когато се говори истината, хората още не могат да я разберат, не искат да я приемат, докато не се убедят напълно дали е съгласна със сегашните религии, със сегашния строй на държавите, със сегашните научни теории и т.н. Когато природата или Бог говори на човека, Той не взима предвид ничие мнение: нито на държавите, нито на обществата, нито на учените хора. Когато истината се изявява, тя не взима под внимание мнението на хората. Дъждът ли трябва да бъде в съгласие с дърветата или дърветата с дъжда? Светлината ли трябва да бъде в съгласие с растенията, или растенията с светлината?

321

Сега, това не значи, че човек трябва да изпад не в друга крайност, да не се интересува нито отъ религията, нито от науката, нито от държавите и обществата. Ние се интересуваме от всичко, защото човек е взел участие в създаване на религията, науката, държавит, обществата и т. н. Следователно, няма човек в света, който да не е отговорен и за доброто, и за злото, което среща в живота. Вед- нъж взел участие в създаване на различните ин ститути и учреждения, човек носи вече известна от- говорност.^Ще кажете, че нещата са създадени сами по себе си, без участието на някаква разумна сила. – Не е така. Зад всяко проявено нещо се крие някаква разумна сила. Даже и яйцето, което кокошката снася, не се е създало само по себе си. Хиляди години е ра ботила кокошката, докато създаде яйцето. Мнозина ис- кат всбко нт^що да им се докаже. Това е невъзмож но. Обаче, ако изучавате окултните теории, ще видите, че окултистите подържат идеята, какво първоначално светът е бил затворен в черупката на яйце, което впоследствие се пукнало, и светът се създал. Сега се задават въпросит: Кой снесе това яйце? Кой го раз чупи? Как е могъл цълият свят да се скрие въ това малко яйце? Както и да се отговори на тия въ проси, истината пак ще остане скрита. Тези въпроси се решават по дух, а не по буква. Под думата „яйце" се разбират съвършените условия, при които ;животът може да се прояви и развива. \ „Да ида да го събудя". Значи, човек трябва да

'се събуди на време, но трябва да има някой, който да го събуди. Не е безразлично, кой ще ви събуди. Ако ви събуди някой глупав човек, през цълия ден ще вършите глупости, ще мязате на този, който ви е събудил. Един богат американец, търговец в Ню-Иорк, обичал да работи вечер късно, вследствие на ; което не могъл да става рано и всъкога закъснЪвал < за работа. За да става рано, той си купувал различни , будилници с електрически звънци. Обаче, като започ-; вал будилникьт да дрънка, той го хващал с едната си ръка и го изхверлял през прозореца, да не му пръчи да спи. Като не могъл сам да си помогне, той помолил слугата си да го събужда сутрин. Когато

21

322

слугата отивал да го събуди, той бързо ставал, из-пжждал го навън и отново лътал да спи. И това не помогнало. Обаче, случило се, че новият му слуга бил млад, едър, здрав човек. Един ден търговецът му казал: Ти ще бъдеш последният, на когото ще разчитам да ме събужда сутрин рано, да не за-къснявам за работа. За тази цел ще направим следния договор: ако усптзеш да ме събудиш, ще ти дам възнаграждение десет долара. Ако не успееш, ти ще ми дадеш десет долара. Съгласен ли си? – Съгласен съм. Рано сутриньта слугата отишъл да събуди господаря си. Последният веднага скочил от леглото си и се отправил към слугата, с намърение да го изпжди вън. Слугата се засилил и ударил няколко юмрука по гърба на господаря си и тръгнал да си излиза. – Как см-веш да ме биеш? – Договор сме сключили за това. Като чул тия думи от слугата си, търговецът дошъл на себе си и не се вернал отново да спи, но се облъжъл и тръгнал на работа. – Чакай, нали се условихме, че ако те събудя, ще ми дадеш десет долара. Господарят извадил от кесията си десет долара, които дал на слугата си и отишъл на работа. Като вервъ\п из пътя, той си мисл-вл: Чудна работа! Какви сръ\цства не употребя-вах да ставам рано, но все не усп-ввах. Различни будилници купувах, слуги един от друг по-добри, по-надежни, пазарувах, но никой не усп да ме буди. Най-после требваше да дойде този здравенак, да ме набие, но да ме събуди. Какво се случило този ден на търговеца? Той спечелил сто хиляди долара. Като се вернал у дома си, слугата го запитал: Господарка, искаш ли и утре да те събудя рано? – Искам пак да ме събудиш. Не зная, защо става така, но има нещо в мене, не мога да ставам сутрин рано. – Лесна работа, аз мога да се справя с такива хора. Аз имам един добър метод, ще го приложа върху тебе. НадЪвам се, че ще имам добър резултат. – Бъди по-внимателен, не трябва да ме биеш, както направи вчера. – Бъди спокоен, този път нтзма да има бой. Рано сутриньта слугата вл-язъл в стаята на господаря си, дигнал юрганя му, поразтърсил го малко и го залЪл с една кана студена вода. Господарят му скочил от леглото си, об-

323

лЪкъл се и на време отишъл на работа. Слугата приложил този метод няколко пъти наред, докато господарят му се освободил от недостатъка си, да спи късно сутрин. Достатъчно било, господарят да види слугата си в стаята, за да стане веднага от леглото си, да се измие, облаче и да отиде на работа.

Съвременните хора се нуждаят от такъв слуга, който може да влъзе в стаята им, да ги събуди и да им покаже, как трябва да живеят. В първо време лицата на хората ще бъдат одраскани при борбата с слугата, но поне ще научат нещо от него. Той ще им каже истината. Онзи, който може да говори истината, е умен човек. Следователно, само ум-ният може да събужда заспалите и да им покаже, как трябва да живЕят. Който е разбрал истината, той е придобил онова богатство и щастие, към което душата му се стреми. Няма човек в света, който да не се стреми към истинската наука, към богатство и щастие, към красота.

„Христос казва. Да ида да го събудя". Кой човек може да ви събуди? – Който ви обича. Христос обичаше Марта, Мария и брат им Лазар. Марта, Мария и Лазар представят ума, сърцето и волята на човека. Ттззи три принципа, съединени в едно, представят човека. Следователно, когато умът, сърцето и волята на човека работят едновременно, той може да бъде събуден. Когато се казва, че Христос отиде да събуди Лазара, имаме пред вид съвършения човек. Само съвършеният човек може да събужда заспалите. Само богатият, само онзи, който е завършил развитието си, може да събужда спешите души. Той всъкога върши волята Божия и се радва, че я изпъл-нил, без да очаква някакво възнаграждение за онова, което е направил. Само съвършеният човек работи напълно безкористно. Докато достигне съвършенство човек всъкога ще постъпва користно. Съвършеният, не прави нито зло, нито добро. Той е съработник на Бога, т. е. той работи съгласно великите закони на природата, на Битието. Несъвършеният, обаче, прави и добро, и зло, и по този начин гръши. Но като гръши, той има възможност да се изправя.

И тъй, когато говорим за законите на разумната природа, ние разбираме разумните същества, които са

324

завършили своето развитие. Тези възвишени, разумни същества се отличават от ангелите и арахангелите по това, че никога не пътуват. "Тб стоят на едно място и помагат на страдащите души. На земята тб не слизат, понеже добре познават земния живот. Достатъчно е да възприемат най-слабия зов на някоя страдаща душа за помощ, за да й се притекат веднага. Те изпращат някой ангел на земята, да помогне на душата, която вика за помощ. Като не разбират и не познават тия същества, хората мислят, че, за да омилостивят Бога, да им помогне в страданията, трябва да бъдат или много близко до Него, или дълго време да викат. Щом мислят така, т сами се огра-ничават. Тяхната идея за Бога е много ограничена и поверхностна. Какъв Бог е този, към когото трябва да се вика много, за да се умилостиви? Казано е в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Това значи : докато човек не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение. Това е закон. Светът да се обърне с главата надолу, този закон няма да се измъни. Хиляди години могат да се минат, хиляди молитви да отправи човек към Бога, отговорът ще бъде „ ни глас, ни услишание ". Ако хората днес се оплакват, че са нещастни, това се дължи на факта, че т не са обработили, т. е. не са използували първото благословение, което са получили. Днес се проповъдва на хората покаяние. – За какво ще се покайват? Човек не трябва да се покайва, но трябва да работи, да реши задачата, която му е дадена от хиляди години насам, която той все отлага.уВреме е вече да се реши тази задача, без никакво отлагане. Щом реши задачата си, чов"Бк ще изправи живота си и ще получи ново благо. Новото благо е новата светлина, която ще освети пътя му, ще му покаже, накъде трябва да върви, за да бъде щастлив.

^Това, което днес говоря, не се отнася до вас, но до онъзи, които нямат работа. Които имат работа, т ще гледат, ще слушат и ще мълчат. Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли публиката да скочи на крак и да се хверли върху онзи, който убива? Публиката гледа само, какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкоплъска на актьо-

325

риттз, че добре са изиграли ролитъ1 си. За да преста-нат да вършат престъпления, хората трябва да се събудятъ Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спещо състояние.^Причината за спещото състояние на хората се дължи на гжетата материя, в която са вплетени. Тази материя им пръчи да мислят правилно. Значи, когато убива, когато върши престъпления, човек е в сънно състояние. Съвършените хора, обаче, никога не спят. Когато слъзе на земята, съвършеният човек се представя, че спи. За него съньт е пак будно състояние. Чрез съня той се свързва с съзнанието на спещитъ' хора, за да разбере, как живеят.

„Да ида да го събудя". Значи, Лазар бил за-спал, затова трябвало Христос да отиде да го събуди. Това показва, че човек може да спи, но не непробуд-но. Човек може да е мъртав, без да е умръл. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра. Така може да каже само онзи, който е господар на положението си. От примера за събуждането на Пазара, виждаме, че всъжи човек трябва вътрешно да се събуди. Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека. Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като от-личен работник. Всъжа работа, свършена, както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека. Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата. Какъвто е човеж вътрешно, такъв е и външно. Вътрешният живот опредъля успаха на човека. Успъхът му се дължи на неговия минал живот. Следователно, нищо не се дава на човежа даром. Всяко благо, с което човеж разполага, му е дадено от Бога, заради готовността му всеки момент да изпълнява волята Божия. Нъжой има силна вяра. Как ще използува той вярата си? Вярата е дадена на човежа като метод, да го научи, как да работи.

Днес всички хора се запитват: Как ще подо-брим живота си? Как ще се спразим с трудните икономически условия? Как ще се справим с бо-лестигБ? Мнозина казват, че животът ще се оправи,

326

болестите ще изчезнат, когато се подобрят икономи-ческите условия и т. н. Това се отнася до богатит-в, но какво ще кажат сиромасите, какво ще кажат онии които нямат вяра? Има една наука, една философия, която е в състояние да помогне на всички хора, при каквито условия и да се намират. Тази наука се отнася за богати и за сиромаси, за учени и за прости, които се стремят към истината. Веднъж за винаги т тръб-ва да ликвидират с стария живот и да влъзат в новия. Животът учи човека. Той му показва законит, на които трябва да служи.

През време ни Балканската война, един бълга-рин, учител в Казанлък, попаднал в неприятелски ръце. Неприятельт избил много българи, войници и офицери, но по някаква щастлива случайност, този учител могъл да избъга от неприятелския кур-шум и се скрил в една пещера, дето прекарал цътш три деня, без троха хлъб и без капка вода. По идеи, той бил анархист и не вярвал в Бога. Като огладнъл много, той започнал да мисли, какво да прави. Да излъзе вън от пещерата, ще се изложи на, неприятелските куршуми. Да остане в пещерата, рискува да умре от глад. Най-после му дошла на ума една светла идея. Той си казал: Защо ставам толкова фанатик? Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по някакъв начин? Ще направя опит, може да ми се чуе молитвата. Много хора вярват в Бога. Нека и аз опитам този Бог. Той се обърнал към Бога с думит: Господи, когато бтзх малък, слушах от родителите и от учителите си, че Ти си ни създал и се грижиш за нас. Дали е вярно това, не зная, но така е писано. Яз искам да направя един малък опит, да проверя истинността на тези думи. Животът ми е изложен на явна опасност. От една страна съм заплашен от неприятелски кур-шум, а от друга – глад ме мъчи. Помогни ми да се верна в отечеството си жив и здрав. Ако се верна в родния си край, ще проповъдвам името Ти, както досега свободно съм проповЪдвал своите идеи. Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си. Не се минало половин час, той видъл една костена жаба, с парче хлъб в устата си, се отправя

327

точно към входа на пещерата. Щом стигнала до входа, тя оставила хлъба на земята и се вернала назад. Той взел хлъба, изял го, и по този начин утало-жил глада си. Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се вернал в отечеството си. Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога. Той им казвал: Много философски книги четох, много про-повъди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. Обаче, една костена жаба можа да ме убеди в съществуването Му. Това, което видни философи не можаха да направят, косте-ната жаба го направи. Тя ми доказа, че има Един в света, Който се грижи за всички хора, за всички живи същества.

Сега, аз не искам да ви накарам да вярвате като този учител, но казвам: Когато се намърите в някакво изключително положение в живота си, направете и вие този опит да се уверите в съществуването на една Разумна сила, която регулира всички неща. Ще дойде ден, когато всеки човек ще се намъри в някакво трудно, безизходно положение. В този мо-мент, именно, той трябва да се обърне към Бога, да направи един опит, да види, съществува ли Той, или не съществува. Трудните моменти в живота на чове-ка имат за цел да събудят съзнанието му. Лко съзнанието му се събуди, той е спечелил нещо изключително.

Няма по-велико нещо за сина от това, да зърне отдалеч баща си, когото с години очаква. Няма по-велико нещо за дъщерята дтдалеч да зърне майка си, която от години очаква. Няма по-велико н"Ьщо за човека, отдалеч да зърне приятеля си ка младини, когото от години очаква. Няма по-велико нещо за вярва-щия от това, да зърне отдалеч Великото Начало на живота, от Което светлината произтича. Да видиш източника, от който си излъзъл, това значи според поета, да видиш възлюбения на своята душа. Това значи събуждане. Види ли това мъхто, човек вече не е странник, не е пришлец на земята. Той не се смущава вече от дребнавостите на живота. Той се е осигурил, не мисли вече, какво ще яде и ще пие. Той

328

ще бъде извор, който ще блика, надалеч ще струи, ще полива цвътя, треви и дървета, ще уталожва жаждата на всички утрудени пътници.

„Да ида да го събудя". Това събуждане се отнася не само до Лазара, но до всички души.^Днес всички хора живеят в изключителна епоха, която ще се озна-менува с пробуждане на човешката душа.^Това пробуждане няма да стане нито в горит, нито в мона-стирите, както никога е било, но при условие, да служи човек на Бога в дух и истина. Едно мътто има, дето човек може да намъри своя възлюбен. Хората тър-сят своя възлюбен навсякъде, но не го намират. Те не знаят, къде, именно, да го търсят. Човек може да намъри своя възлюбен, т. е. истината само тогава, когато дойде до положение да събуди заспалия Лазар в себе си.

Днес ви говоря за събуждането, защото виждам, че Христос се е запътил към мнозина от вас да ви събужда. Това се отнася за онъзи, които не са събудени, но не и за събуденит. Обаче, събуждането не става само веднъж. Събуждането е непреривен про-цес. Учението е сжшо така непреривен процес. Лко не всеки час, поне вевки ден човек трябва да се събужда. Има хора, които трябва много пъти да ги събуждат, за да се събудят. Ако при десетократно будене не се събудят, оставят ги да спят, колкото искат.

„Да ида да го събудя". Христос отива при всички души да ги събуди. При някои Христос иде за пръв път; при други – за втори път; при трети – трети път. Най-опасното събуждане е, когато Христос дойде за четверти път. Мине ли четвертото събуждане, по-нататък работите се нареждат добре. Четвертото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда. Ако роди благополучно, добре ще бъде и за нея, и за детето. Не роди ли благополучно, и тя, и детето отиват за онзи свят. Докато детето се роди, страданията са големи. Щом се роди, скръбьта се превръща в радост.

И тъй, събуждането на човешката душа подразбира ср-вщата й с нейния възлюбен. Да срещне човек възлюбения си, това значи, да осмисли живота си: да се чувствува доволен и щастлив, че е господарь

329

на положението си. Той не е играчка вече на морските вълни, както никога е бил. Сега той плува по вълнитена морето тихо и спокойно, от нищо не смущаван. Той знае, че параходът, на който се е качил, е здрав и сигурно ще го изведе на пристанището. Щом стигне на пристанището, ще влт±зе в обетованата земя, дето с нетърпение го очакват приятелите му, да го по-срещнат.

Сега и на вас казвам: Параходът пристига на пристанището. Приятелите ви идат да ви посрещнат, всички заедно ще влезете в обетованата земя. Обетованата земя, това е раят за човешката душа.

„Да ида да го събудя". Желая ви, и вас да събуди Христос. Като се събудите, желая ви да бъдете радостни и весели, и така да ви посрещнат вашите приятели.

15. Беседа от Учителя, държана на 8 декемврий, 1929 г. София. – Изгрев.