Разлика между версии на „Наука за езика“

Версия от 12:15, 27 ноември 2008

Т. м. Какво става със снега и с леда, когато• се топят? Те губят своята красота и цвът. Под думата снъг и лед разбираме илюзиите, с които човек живее на земята. Както снъгът и ледът се топят и нищо не остава от техната форма, красота и цвет, така и илюзиите се топят и изчезват. Като се намери пред такова положение, човек казва: Животът няма смисъл, не струва да се живее. Защо животът нема смисъл? Защото илюзиите на човека изчезват. Снъгът изчезва, топи се, но идеята за чистота, която се крие в неговия цвът, остава вечна. Бълият цвът е символ на чистота. Тази е причината, поради която хората се стремят към белия цвът. Тъ носят и долни, и горни дрехи бъли, особено лътно време. Съвременнит хора имат задача да изучават целокупния живот, а не само неговите частични прояви. Тъ имат пред вид изучаване живота на душата, нейното слизане и възлизане, т. е. раждане и заминаване. Раждането не е нищо друго, освен обличане Псалом 119, алеф.

288 със светли, с бъли, празнични дрехи. Раждането, младостта е обличане на душата съ бъли, празнични дрехи. Остаряването и смъртта представят събличане на бълите, светли дрехи и обличане на стари, тъмни дрехи. Каго се погледне в такива дрехи, човек казва, че е остарел и трътеа по магазините да търси нови, светли дрехи, с които отново да се облече. Не е лесно човек да съ¬блече старит-в си дрехи и да се облаче в нови. Колко го да е недоволен от старит-в си дрехи, чов-вк мъчно се ОТД-БЛЯ от т-вх. Той е привикнал на т-Ьх, не му се иска да ги свали от 1ърба си. Ценни са старит-в дрехи на чов-вка, защото върху т-вх е напи-сан ц-влияг му живот. Т- са пълни с спомени и преживявания. За да обл-Ьче нови дрехи, чов-вк тр-вбва да препише на т-вх всички свои опитности, които е придобил на земята. Това, което ученит наричат преда¬ване на наследствени чърти от едно поко-ление на друго, не е нищо друго, освен преписване на новите дрехи всичко онова, което е било написано на старит-в. В то¬ва отношение чов-вк мяза на списък, на който са написани КНИГИГБ на една би¬блиотека. Има грамадни библиотеки, които съ-държат около един милион и половина или два милиона книги. Който завежда тази библиотека, той си знае, как се справя с нея. Не е лесно да чисти чов-вк праха на тия книги.

289 В всички времена и епохи хората са се стремели да се домогнат до положително обяснение на живота. И днес още се стре-мят към правилно изясняване на живота. Като не разбират благата и привилегиите, които имат над всички животни, хората ка-зват за нъкого, че се е родил в щастлив момент на земята. Всички хора са. родени в щастлив момент. Какво по-юл^мо ща¬стие може да търси човтж от това, че се е родил човек, изправен на два крака, а не животно, което ходи на четири крака? Да има за основа добродетельта и на нея да стъпва, това е една привилегия за чо¬века. Да бъдат ръцет- му свободни, това е друга привилегия за чов-Ька. Животнит- са. лишени от тези привилегии. Ръцетъ- им, които символизират закона на правдата, са превернати в крака. Правдата у тях не е застъпена. Мозъкът на чов-Ька е поставен в съвсем различно положение от това, в което е поставен животинският. Засега чо-В-БК представя най-усъвершенствуваната ма¬шина на земята, снабдена с своето вътреш-но радио, да схваща вълнит, които идат от разумния свет. Днес всички хора търсят щастието вън от себе си, без да подозират, че то се крие в верха на т-Ьхния език. Каквото езикът каже, всичко става.^ Чудеса може да прави езикът! Езикът подига човека, но той може и да го събори. Това зависи 19

290 от 01 ьня, с които е ^апален. Ако езикът е запален от огъня на ада, човтж се на¬мира в голяма опасност. Запали ли се с този огън, чов-вк се излага на гол-вми стра¬дания. Ако не знае, как да се справя с езика си, той ще се нам-Ьри в голт>ми мъчнотии. За да избътне тия мжлнотии, човтж тр-вбва да познава науката за кон-тролиране на езика. Езикът на чов-вка е един от органите, сверзан с висшия св-вт. Интелигентно същество е езикът. Милиони клетки работят в него, за да подържат живота му. С езика си чо-вт>к яде, опитва вкуса на хранит"Б, говори, пише, като писател. Една лоша дума, казана с езика, с години не може да се забрави. Чов-вк носи последствията на тази дума дълго време. Думит, изказани чрез езика. крият гол-вма динамическа сила в себе си. Като знаете това, изучавайте езика си, както географът изучава земята, както астроно-мът — небето., Не мислете, че езикът е един безотговорен мускул в чове¬шкия организъм. ВСБКИ орган в чов-Ъшкия организъм крие в себе си велики тайни. Езикът, затворен в устата на човека, сж.-що крие в себе си велики тайни, които трябва да се изучават. Сега на вас предстои изучаването на езика. Който разбира науката за езика, той е маг, всичко може да направи. Който разбира науката на окото, той всичко вижда, всичко

291 може да направи. Хората говорят за възпи¬тание и самовъзпитание, а не знаят, отде да започнат.. Т-Б изучават френология, физио-гномия, хиромантия и ред още науки, но не се спират върху езика. ТБ не подозират, че тр-Ьбва да започнат от езика — от най-малкия уд в своя организъм. Доброто и злото е написано на езика. При всЪка добра или лоша проява на човека, езикът започва да се движи. При доброто се движи по един начин, при злото — по друг начин. От човека зависи, как да направлява езика си, но за да дойде до това положение, той трябва да изучава неговитъ- движения. Го-лъм маг е човетакият език. Езикът е израз на разумността в чов-Ъка. Окото е наблюдател, отдалеч вижда нъчцата, а ези¬кът прави познанства, посръчца и изпраща хората. В това отношение той е ГОЛ-БМ ДИ-пломат. Като говоря за езика, аз н-Ьмам пред вид неговата външна форма. т. е. мускула, от който е направен. Аз имам пред вид силата, която се крие в него. Езикът е сверзан с словото, а силата на човека е в словото. Като мисли за езика си, чо-В-БК се сверзва с словото. Като мисли за словото, той се сверзва с истината. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината". Като мисли за истината, чов-Ьк се сверзва с свободата. Като мисли за свобо¬дата, чбв'Ьк се сверзва с живота, защото

292 животът се проявява само в свободата. ЧО¬В-БК е дошъл на земята, именно, за това, да изучава словото, истината, свободата и живо¬та, в които е потопен. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-гол-в-МИГБ си нещастия пак е щастлив. Който е дошъл до това познание, той и в ада може да се чувствува като на курорт. За разум¬ния и мъчнотиит- са благословение; за не¬разумния МЪЧНОТИИТ-Б са ад. Съвременните хора се нуждаят от знание, но не книжно, а живо, проявено зна¬ние. Н-вкой гледа линииг на ръката си и ка¬зва, че линиитъ- на сърцето, на ума, на жи¬вота, на еждбата му са добре развити. В същност той не проявява нито ума, нито сърд цето, нито живота си. Добре развити линии са ония, които имат живо проявление. Ка¬кво се ползува ЧОВ-БК от красивите си пръ¬сти, ако не проявява своята воля, справедли-вост, разумност, съобразителност? ЧОВ-БК се нуждае от живи линии, а не от мъртви. Когато Словото вл-Ьзе в чов-вка, гЬзи линии напълно оживяват. Казано е в Битието, че Бог направил човека от пръст, после му вдъхнал живо дихание, и той станал жива душа. Значи, докато Бог не б-Ьше вдъхнал живо дихание, ЧОВ-БК бил безжизнено сж-щество. Щом вдъхнал живо дихание в не¬го, т. е. щом вложил Словото си, ЧОВ-БК станал жива душа. Велик момент пред¬ставя създаването на първия ЧОВ-БК! Едва ли

293 има по-велик момент от този за човека, както и за всички живи същества. Първият чов-вк, като модел, и до днес още е изло-жен на показ, да го гледат всички живи същества, всички ангели. Първият човек, т. е. оригиналът е на небето, а останалите хора, които съществу-ват по лицето на земята, са копия на този оригинал, по-далеч или по-близо до него. Който иска да види, какво представя ориги¬налът на човека, той трябва да отиде на небето. Там ще види, какво значи изку¬ство. Който е видЪл гози образ, той нико¬га не може да го забрави. Откак е създа-ден до днес той е жив и продължава да живее. Иска ли да го следва, човек тр-Ьб-ва да работи върху себе си, ВСБКИ ден да изправя линиите си, да ги съживява. Ако чо-втж не може да прави добро, ръцете му са мъртви. Ако не може да мисли добре, умът му е мъртав. Ако не може да люби, сърце-то му е мъртео. Ако не може да движи очи¬те си правилно и да вижда красотата на не-щата, той е мъртав за истината. Ще кажете, че всички хора движат очите си. Всички дви¬жения не са правилни. В движенията на хо¬рата има разлика: едни са механически, а други — живи, съзнателни. Съвременните хора трябва да приложат мисълта си, да се освободят от механи¬ческия живот. Запример, като се натъкват на неблагоприятни условия, те търсят меха-

294 нически начини, да се справят с тях. Ако е студено на ръцегъ- им, ТБ турят ръкави-ци, да се стоплят. Понякога и ръкавици-Т-Б не помагат, ръцет им пак са сту¬дени. Ттз не подозират, че с мисълта си могат да се изолират от студа. Мощно нъчцо е човешката мисъл. Ще кажете, че не е правилно чов-вк да се бори с студа чрез мисълта си, т. е. не е правилно да изразходва енергията на мисълта си напразно. Не, щом има мисъл, човек трябва да я прилага на-вевкъде. Човечпкият организъм разполага с такава топлина, която може да му помогне да преодолее всички външни условия. Топли¬ната на ЧОВ-БШКИЯ ор1анизъм и неговата ми¬съл са. в състояние да преодолЕят всички неблагоприятни условия в живота. Освен външния студ, в чов-Ька се явява и вътре-шен студ, предизвикан от гол-вма скръб. За да се справи с този студ, човек трябва да увеличи своята вътрешна топлина. Това са процеси, които стават по-стянно в човтжа. Когато жив"Бе правил¬но, човтж запазва нормалната топлина на сърцето си и нормалната св-Ьглина и сила на ума си. Не живЪе ли правилно, той по¬степенно ги губи, вследствие на което при¬бятеа към външни, спомагателни средства. Когато желанията на човека станат повече от възможностите за тяхното реализиране, той нарушава своя естествен живот, вслед¬ствие на което се натъква на големи мъчно-

295 тии и противоречия. ВСБКО желание, всЬка мисъл, ВСБКО чувство в човека тр'Ьбва да се хранят. ТБ СЖ живи същества, и живо-тът им трябва постоянно да се подържа. Нтзма ли достатъчна храна, с която човтж да задоволи желанията си, едно след друго ТБ умират и му създават ненужни страда¬ния. Л-БТНО време и бедният овчар може да завъди много овце, защото има богати пасби¬ща, на които тъ- ще се хранят. Зимно време, обаче, условията са. други. Пасбищата са по¬крити с енът, никъде н-Ьма трева. Овча-рьт е длъжен да ги храни сам, да им купува храна. За неговитъ1 сръ\дства това стру¬ва скъпо. Като не може да ги изхрани, една след друга овцетъ1 измират. И Т-Б страдат. и той страда. Следователно, не раждайте по-| вече желания, отколкото са възможностите ви за т-Ъхното отглеждане. НгЪма ли възмож-ност да храни много мисли и желания, чо-вЪк трябва да се ограничи с една мисъл, с едно желание, но да ш изхрани добре, да станат самостоятелни, сами да подържат живота си. Следователно, дойде ли чов-Ьк до по-ложение, неговитъ- мисли, желания и постъп-ки да станат самостоятелни, да му помагат, това значи, да бъде той маг, да разпо¬лага с магическата пржчица на ВСБКО време. Пожелае ли да яде, той ще тропне с пръчи¬цата, и яденето ще бъде пред него. Нахра¬ни ли се, пак ще тропне с пржчицата, и

296 яденето ще се дигне. Докато дойде до поло-жението, да бъде господар на своиг мисли и желания, човек първо ще им бъде слуга. Т-Б ще заповъдват, а той ще изпълнява. В пътя на човешкото развитие това е неизбте-жен процес. За да бъде господар, първо човек тр-Ъбва да бъде слуга. За да бъде учител, първо трябва да бъде ученик. Като говоря за хора, които владеят ма-гическата пржчица, мнозина се съмняват в това. Т-Б казват, че не са. виждали такива хора и не в-Ьрват в съществуването им. Ако човек не вижда нещо, това не значи, че то не съществува. Ако пък вижда нещо, това не значи, че е вид-Ьл реалността на нъщата. Чов-Ьк слуша по радиото много гла¬сове, нищо не вижда, но тия хора, които п-Ь-ят и говорят, съществуват н-Ькъде. Той вижда на платното на кинематографа хора, животни, дървета, слуша гласове, но всичко това е отражение на реалността, т. е. сЬнки, а не действителност. С тия хора, които го¬ворят и пЕят по радиото, както и с тия, които виждате на платното, не можете да се разговаряте. Т- минават като нереални ве¬личини; в същност едни от т-Ьх са. ре¬ални, а други — нереални. Ще дойде ден, когато ще виждате хората, които говорят по радиото, ще се разговаряте с тях и ще разберете, кои са действителни лица и кои— недействителни.

297 Да се вернем към науката за езика. Като не познават тази наука, хората се чу-дят, защо страдат. Ако я познаваха, тъ1 щЪ-ха да разберат, че много от страданията им се дължат, именно, на непознаването й, на неспазване на нейнитъ4 закони. Н-Ькой ка¬зва, че обича нъкого, но след известно вре¬ме престава да го обича. Защо? Защото не прилага правилно закониг на езика. Той не знае, кога каква дума да произнесе, вслед-ствие на което казал много думи на възлю¬бения си. И възлюбеният му, от своя страна, отговорил по същия начин. И двамата се обидили един друг и не искат повече да се видят. Като изучавате науката за езика, при¬ложете я първо към Бога. Обикнете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила и се учете от Него. Той ще ви учи, как да говорите, какви думи да избирате, как да движите езика си и т. н. Като обикнете Бога, тогава можете да обичате и хората. Постлшите ли обратно, постоянно ще губите любовьта си. Ако Бог не е взимал участие в живота на човека, ако и до днес не продължава да се интересува от неговия живот, нищо не би излъзло от него. Бог каза: „Да напра-вим чов-Ька по образ и подобие свое". Той вложи в човека особена способ-ност — да говори. Говорът е присъщ само на човека. Никое друго животно не мо-

298 же да 1 овори. Само на човека е дадено ра-зумното слово, да I овори съзнателно. Зато¬ва е казано в Писанието: „По думиг си ще се оправдаеш и по думитъ- си ще бъдеш съденъ".>От езика на човежа зависи негово¬то щастие или нещастие. Следователно, иска ли да говори с н-вко-I о, човтзк първо трябва да очисти езика си. Ако при разговора си с своя ближен, чов-Ьк грабва да чисти езика си, колко повече тр-вбва да бж.де езикът му чист, когато отправя мо¬литвата си към Бога. Ще каже н-Ькой, че при Бога чов-Ьк може да се яви такъв, ка¬къвто е. Не, чов-вк ще застане на молитва само тогава, когато е изчистил и измил ези¬ка си добре. ( Тр-вбва ли синът да се яви при баща си такъв, какъвто се е вернал от веселбите си с своит приятели? Той ял, пил, ц-вла нощ не спал и мисли, че като се яви при баща си, последният ще му се зарадва. Не, той първо тр-Ьбва да си отспи, после да се измие, изчисти и така да се яви при баща си, разумно да се разго¬варя. Тр-вбва ли войникът да се яви при своя генерал ранен, с отр-Ъзани ржде, да му засвидетелствува своята обич? Вили ли го в това положение, генералът първо ще 1 о изпрати да се л-вкува, и после, като оздра¬вее, ще го приеме на разговор. Истинска молитва е онази, която чов-вк отправя към Бога след като се е изчи¬стил, преобл-Бкъл, т. е. след като се е

299 вернал в състоянието, в което първона¬чално е бил. Чов-вк тр-Ьбва да се верне в първото си положение, както е бил създа-ден, и оттам да започне живота си. Чо-в-Ьк трябва да се яви при своя Създател в първоначалната си красота и чистота. В това седи достойнството на чов-Бка.*Всъка до¬макиня, която сама чисти и нарежда къщата си, има достойнство за себе си, за своя дом. Оставя ли всичко на слугитъ- си и мисли са¬мо за обличане, за разходки, тя нтзма досто¬йнство за себе си. Достойнството на човека се заключава в владеене науката за езика. Владее ли та¬зи наука, той знае, как ла говори. Той ни-ко1а н1ша да се оплаква от живота си, от положението, което заема в обществото. Ка¬квото положение да заеме, той лесно се справя с него. Високото положение на чов-вка се опред-Ъля от умението му да ] о изпълни, както трябва. Ето, князът на св-вта имаше ви¬соко положение, но не можа да устои на не¬го, вследствие на което слЪзе на земята да изправи погръшката си. От княз на небето той сл'Ьзе на земята като обикновен чов-Ьк, лишен от всЬкаква власт и величие. Недо-волството на всички хора се дължи на недо-волството на този стар княз,| който намира, че животът н-Ьма смисъл, че свт/гът не е съзладен, както тр-Ьбва. Каквото казва този княз, това повтарят всички хора след него, като папагали. Не се подавайте на лъжит- на

300 този княз. Слушайте го, какво говори, но не следвайте неговия пжл. Борете се с всички сили срещу това, което той ви говори, без да се подавате на неговото влияние. Ако нЪ-кой път ви повали на земята, пак не се по¬давайте на влиянието му. Знайте, че краят решава борбата. ( Не мислете, че всЬкога ще бъдете над мъчнотиитъч Ще падате, ще ста¬вате, но н"Бма да отстъпвате от принципитъ-на Божественото. Дойде ли страх, безверие, малодушие, обезсърдчение, пак не се пода¬вайте. Знайте, че това са. противодействия, които не са. ваши. Дръжте в ума си мисъл-та, че ви е дадена сила, разумност, светлина, да виждате н-вщата, да ги разбирате и да се справяте с мъчнотиитъ\ Бог е на страната на ония, които се борят за славата, за име¬то Му. ?Той никого н-вма да изостави, но тргЬбва да минете през борби, през мъчно-тии и изпитания. Каквито противодействия да сръчцате, знайте, че тъ- се дължат на ваши¬те неприятели, които искат да ви спъват в великата цел на животв ви. В какво седи великата цел на чове-шкия живот? Да бъде свободен човек и да служи на любовьта, това е великата цел на чов-вшкия живот.) Всички хора говорят за свобода, но не са свободни. Свободен е само онзи, който, каквото каже, става. Сво-бодният познава езика на природата и се разговаря с нея. Той слуша природата и й се подчинява, но и тя го слуша. Каквото жи-

301 вотът и природата му изпратят, той всич¬ко приема с радост и без страх. Той не се плаши от сиромашия, от болести и стра¬дания. Той ги приема с радост, защото знае, че ще научи нещо от тъчс. Тъ* крият в себе си известни блага. Който ги разбира, той се ползува от тия блага; който не ги разби¬ра, тъ- минават край него, без да му да-дат нещо от своит блага. Като не разбират законитъ- на живота, н-Ькои казват, че без да учат, Духът ще им каже, какво да правят. Не е достатъч¬но само да ви говори Духът, но вие тр-Ьбва да бъдете готови, каквото Той ви каже, да го изпълните. — Ами ако ни каже нещо, кое¬то не ще можем да направим? — Ка¬квото Духът казва на чов-Ька, той може да го направи. Чуете ли да ви се казва нътцо, което не можете да направите, ще знаете, че това не са. думи на Духа. Духът спусна от небето плащаница, пълна с различни жи¬вотни и каза на Петра: „Вземи и яж!" Той отговори: Господи, не съм ял нищо нечи¬сто, не мога да ям и сега. — Това, което Бог е осветил, е чисто. Апостол Петър не разбра символа, който бъчне скрит в то¬ва видение. Ако на религиозния човек ка-жат, че трябва да изучава всички науки, той отговаря, че не се интересува от други на¬уки, освен от Божествената. Това е неразби¬ране. За да стане силен, чов-Ьк трябва да изучава всички науки. Не само да учи, но той

302 тр-Ьбва да тури в действие своя ум, своето сърце и своята воля, като започне от най-малкит работи. Коя е най-малката работа, която човтж може да сверши? Това е един от трудни-тъ- въпроси. Като стане сутрин. ЧОВБК тр-Ьб-ва веднага да се изправи на краката си и да благодари за всичко, което му е дадено. След това ще наблюдава, каква е първата мисъл, първото чувство и първата дума, които са. минали през него, и да следи, как ще пре¬кара Ц-БЛИЯ ден. ТБ опредъ\лят посоката на неговото движение. Като знаете това, стре¬мете се да мислите за красивото в света, а не за неприятните работи, които са времен¬ни, преходни положения в чов-вшкия живот. Станеш ли сутрин, отправи една св-Ьтла ми¬съл, едно красиво чувство и една сладка ду¬ма към Господа. Постъпиш ли така, ВСИЧ¬КИТЕ ти работи ще се наредят добре.* Хора¬та не успЪват в живота си, защото оча-кват щастието си по начин, какъвто ТБ раз-бират. Това е невъзможно. Ако срещнете двама мъдреци, ще видите, че и ТБ даже не действуват по един и същ начин. Т- могат да имат еднакви цели и стремежи, но методитъ1 им са. различни. Двама души, в един и същ момент, не могат да про-изведат едно и също явление, Коя е първата дума, която човечк тр-вбва да произнася вейка сутрин, като стане от сън? Ще кажете, че тя е думата „любовь".

303 Наблюдавайте се и вижте, кои каква дума произнася. Първата дума, която човек про¬изнася е различна за всеки чов-Ьк. При това, всеки ден той произнася различни думи. От начина и интонацията на изговарянето зависи силата, която човек е вложил. Запримър, някой казва на възлюбената си, че я обича. Това не е достатъчно, за да я убеди в обичьта си. Силата на обичьта, на любовь¬та на човтжа се опредъля от интонацията, с която тия думи се произнасят. Любовь¬та е колективен, а не единичен акт. Ко-гато някой люби, ц-влото небе и цълата земя взимат участие.!Някой иска да люби, но ни¬кой нищо да не знае за любовьта му. Това не може да се избъгне. Бог е Любов. Следова¬телно, любиш ли, всички знаят за твоята любов. Не е въпрос да криете любовьта си от хората, но вие трябва да любите по всички правила на Великата Любов. Някой казва, че обича нъкого, а после съжалява, че не е разбран, че не се е изказал право. Божествената любов не мисли за по-следствията. Тя има пред вид принципа. Щом принципът е прав, и последствията ще блдат добри. Приложи ли човек за¬кона на любовьта правилно, този закон ще произведе в цълия козмос малък потик. Когато двама души се обичат, тъ- внасят импулс към нтдцо велико в цълото чо-въчество.) Това прави и любовьта на майката към детето, на богатия към сиромаха, на

304' сиромаха към богатия и т. н. ВСБКИ акт на любовьта, колкото малък да е, той е акт на Ц-БЛИЯ козмос. В любовьта взимат участие всички живи същества, от най-мал¬кото до най-голямото. I Често хората говорят, че този или онзи не заслужва да бъде оби-чан. Това е неразбиране на любовьта. Лю¬бовьта не се дава по заслуга. ( Когато котка¬та, кучето и другит животни обикалят око¬ло човека, причината за това е любовьта. Тя ги заставя да отидат при него да ги нахрани. Той ги храни от любов. Ще каже някой, че не иска да слуша мъркането на котката. Докато котката мърка, пътелът кукурига, птичката пъе, кучето лае, животът се изя¬вява. Престане ли животното или човек да се изявяват по свой специфичен начин, и животът в Т-БХ престава. Радвайте се на всичко живо, докато има живот в него. Животът на всички същества е ценен. Той крие в себе си известни тайни, които тръб-ва да се изучават. | Като ученици, вие трябва да изучавате нау-ката за езика, да облагородите своя характер. Много от страданията на хората се дължат на чрезмерното движение на езика им. Обаче, не е достатъчно човек само външно да мълчи. Мълчанието е вътрешен процес. Той е в зависимост от самообладанието. Само онзи човек може да прилага самообладанието, който обича евоит прояви, своит- мисли,3 чувства и постъпки, своя език и словото, кое-

305 то излиза от него. Като обича себе си и е в хармония с всичко, което излиза от него, гой ще обича и окржжаващит — растения, животни и хора — своитъ- ближни. Като обича себе си и ближнит си, той ще обича и Бога, ще обича съществата в цълото небе.^ Само при това положение той може да си служи с магическата пръчица. Като тропне с нея, ка¬квото пожелае, всичко става. Той разбира дъл¬бокия смисъл на стиха: „Аз съм алфа и омега на нътцата". Бог е алфа, начало на н'Ь-щата, а човеж — омега, т. е край на нещата. Днес всички хора тр-Ьбва да разбират смисъла на мъркането, на пвнието, на мисъл-та. Думата „мъркане", започва с буквата „М" — закон на абсолютна жертва. Следователно, ВСБКИ ЧОВ"БК трябва да мине през закона на жертвата, през пението—като закон за реали¬зиране на нещата, през мисълта—като усло¬вие за постигане на Божественото. Има ли всич¬ко това, човеж трябва да бъде доволен и в страданията, и в радоститъ- си. Той трябва да стане маг, да понася всичко с радост и всвкога да верши волята Божия. Това значи, да се сверже човеж с Първата Причина на нъщата. Който е сверзан с Първата Причи¬на, той е чов-Ьк на истината. Той изнася фактит, както са в действителност, без никакво преувеличаване или намаляване. Чо-В"БКЪТ на истината е свободен. Той вла¬дее науката за езика. Тази наука е сверза¬на с чистотата, с бъ\лия ЦВ-БТЪ^ Когато се го- ?0

306 вс)ри за гази наука, и природата взима участие. Ето, вън вали вече снът. който показва, че науката за езика е в зависимост от чисто¬тата, ОТ б-ЬлИЯ ЦВЪТ. СнЪТЪТ, С СВОЯ б"БЛЪ цвът, внася освежаване в човешкиг умове и разположение на духа им. Върху тази на¬ука може да се говори само в сн-вжно време, за да стане проясняване в умовет ви. За да приемете тази мисъл, вие тр-Ьбва да имате въфа, която от нищо да не се разко-лебава, в-вра без съмнения, без страх. Мнозина допущат теорията за преражда-нето и се успокояват, че ако този живот не реализират желанията си, в друг живот ще ги реализират, Мислят ли така, т изпа-дат в заблуждение. Програмата за сегашния живот сега тр-вбва да се изпълни. Тя не мо¬же да се отлага за друг живот. ВсЬки ден, всЬки час, всъка година има своя про¬грама, която трябва да се изпълни на времето си. Който не я изпълни, той остава да повтаря класа, както правят мързеливите и неспособ¬ни ученици. Никой не може да вл-взе в небе¬то. ако не е изпълнил програмата на живота си правилно. В човешкия мозък са вложе¬ни много сили, които още не са събудени. Н1з-кои от тях трябва сега да се събудят и приложат. Като е дошъл на земята, човек (трябва съзнателно да работи за своето про¬буждане, за да използува силит, скрити в неговия организъм.

307 Като ученици, вие трябва да изучавате действителнии живот, който включва мислит, чувствата и постъпкиг на човека. Всички за¬едно представят наука за езика. Велика наука представят мислит И чувствата на човека. Т-в са динамика на живота. Тази динамика се регулира от човешкия език.,Може ли да си служи правилно с този регулатор. човек лесно се справя с противоречията на жи¬вота. Той знае, че сиромашията и богатство¬то, знанието и невежеството, слабостта и си¬лата са условия за растене на човека. Чрез богатството си човек може да влъзе в връз¬ка с сиромаха, да му помогне и да се обме¬ни с него. Чрез знанието си човек се сверз¬ва с невежия. Чрез силата си той се сверз¬ва с слабия. Това не са външни връзки, но връзки на души. които се пренасят и на онзи свет. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да го посрещнат приятели-т му на онзи свет? Страшно е да бъде човек самотен било на земята, било на небето. Създавайте добри, здрави връзки помежду си, да си помагате едни други. Защото, казано е в Писанието: „Достатъчно е злото на деня". Мнозина се запитват. защо съществува злото. Това е наука, достъпна само за богове-т. Ако обикновеният човек бутне тази на¬ука, той ще се види в чудо. Срещнете ли злото на пътя си, не го еждете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана.

308 Един селянин се връщал с кола в селото си. В колата била и жена му. Т се разговаряли н-вщо. Недоволна от мж.жа си, жената скочила от мъттото си и го набила добре. Един от съседитъ- им ги настигнал и, като ВИД-БЛ, как жената бие мж.жа си, казал: Ако имам такава жена, Щ/БХ да я смажа от бой, нямаше да се оставя да ме бие. Жената чула тези думи, но замълчала. След това, без да я види съседът, тя сляз¬ла от колата си и се прехверлила на него-та. Като се обърнал назад, той останал очуден, как и защо тази жена е влязла в ко¬лата му. — Какво искаш от мене?—Нищо не искам, аз съм твоя жена и ще ме водиш у дома си.—Слизай скоро от колата! Не те при-знавам за моя жена. — Мълчи, че сега и тебе ще набия. Ще ме водиш у дома си, да ме види жена ти. — Моля ти се, сл"Ьз долу, не ми създавай безпокойства и тревоги. Като започнал да се моли, тя му казала: Ще гово-риш ли друг път лошо по мой адрес? Ще се заканваш ли да ме биеш? —Моля ти се, остави ме свободен. Втори път нтзма да го¬воря против тебе. Тя сл-взла от колата на съседа си и стигнала своята кола, с която продължила пътя си до селото. Тя дала до-бър урок на съседа си, да не предизвиква злото. Сега и на вас казвам: Срещнете ли зло¬то, поздравете го, без да се разговаряте съ

309 него, без да се борите. Злото е сила, с коя¬то могат да се борят само велики, напред¬нали същества. Т. м. 17. Лекция от Учителя, държана на 18 декемврий, 1929 г. София.—ИзгрЪв.