(→Заглавие на раздел) |
(→Заглавие на раздел) |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
Съвременните хора казват, че човек трябва да има вяра. – Какво може да допринесе вярата на човека? Някой вярва, че на планината някъде има чист извор. Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него. Какво е придобил от вярата си в този извор? Друг вярва в хляба и си купува един хляб. Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства. Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде? Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода? Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота. Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни. Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни. В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда. Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата. Всеки човек трябва да даде нещо от себе си. Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия. Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече. В такъв случай, просията съвършено ще изчезне. Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности да приложат своето богатство. Втората категория хора са външно сиромаси, а вътрешно богати, но и те са лишени от условия да приложат своето богатство. | Съвременните хора казват, че човек трябва да има вяра. – Какво може да допринесе вярата на човека? Някой вярва, че на планината някъде има чист извор. Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него. Какво е придобил от вярата си в този извор? Друг вярва в хляба и си купува един хляб. Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства. Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде? Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода? Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота. Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни. Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни. В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда. Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата. Всеки човек трябва да даде нещо от себе си. Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия. Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече. В такъв случай, просията съвършено ще изчезне. Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности да приложат своето богатство. Втората категория хора са външно сиромаси, а вътрешно богати, но и те са лишени от условия да приложат своето богатство. | ||
− | + | Религиозните хора разчитат на своята вяра в Господа, в Исуса Христа и мислят, че като умрат, ангели ще слязат от небето и ще ги занесат при Господа. Там ще ги посрещнат със слава и почести. В това отношение, те мязат на турците, които си въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита. Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което си представят. Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни. Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо. За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне. Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно. Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще. Какво трябва да направи богатият, в този си живот? И какво трябва да направи сиромахът? Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго. Всички клиенти на богатия човек са сиромаси. Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н. Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил. Той държи точна сметка – какво и колко дават богатитe. Богатите ще бъдат cъдени по списъците на сиромасите. Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите. Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си. Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите. Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите. И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени. Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват. Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си. Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя. Той казва: Не искам вече сиромах да бъда. Наситих се на затвори, на съдилища. Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора. Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си. Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава. Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите. Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго. И богатият, и сиромахът носят отговорности. Следователно, човек не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно. Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите си, и богатството, и сиромашията са намясто. Чрез богатството, човек може да развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може. И обратно: чрез сиромашията може да развива такива добродетели, каквито чрез богатството не може. | |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
== Заглавие на раздел == | == Заглавие на раздел == | ||
Версия от 10:22, 12 март 2010
Дух Господен
„Дух Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите". *)
Учените, както и простите хора, често се запитват, какво може да им се говори и трябва ли да им се говори. Някои хора казват, че трябва да им се говори, а други, че не трябва. За да докажат правотата на своя възглед, последните се спират върху животните и казват: Ето, никой не говори на животните, но въпреки това, те живеят, растат и се размножават. На същото основание – и на хората може да не се говори, и те пак да си живеят, да растат и да се развиват. Да говори човек, това е тъй необходимо, както и да яде. Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение. През целия си живот, човек яде и говори. Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота. И като яде, и като не яде, в края на краищата, човек все ще умре; но в първия случай, смъртта ще настъпи скоро, в продължение на няколко деня, а във втория случай – в продължение на десетки години. Бавната, продължителна смърт е подобна на опънат конец, който постепенно се изтънява, докато най-после се скъса. Тъй щото, въпросът не седи в яденето или в неяденето, но в правилното хранене. Човек трябва правилно да се храни, право да мисли и да чувства, както и право да действа.
Съвременните хора казват, че човек трябва да има вяра. – Какво може да допринесе вярата на човека? Някой вярва, че на планината някъде има чист извор. Той тръгва по направление на този извор и след няколко часа се намира пред него. Какво е придобил от вярата си в този извор? Друг вярва в хляба и си купува един хляб. Трети пък вярва в парите и се стреми към придобиване на богатства. Какво може да придобие човек с вярата си в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може да яде? Какво ще се ползва той от вярата си в извора, ако не може да пие от неговата чиста, кристална вода? Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно да се използва и приложи в живота. Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни. Външно, богатият има възможност да си купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност, да се ползва от това, което си е купил: стомахът му може да е разстроен, или пък не знае правилно да се храни. В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда. Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно да се храни, но няма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първият казва: Да имах здрав стомах! Вторият казва: Да имах пари! Какво трябва да направят тия двама души? Богатият, който разполага с много пари, трябва да даде част от богатството си на сиромаха. Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва да даде част от своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмяна на енергиите между двамата. Всеки човек трябва да даде нещо от себе си. Като съзнава това, той никога няма да се осмели да простре ръка за просия. Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма да има, а просяци – още повече. В такъв случай, просията съвършено ще изчезне. Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности да приложат своето богатство. Втората категория хора са външно сиромаси, а вътрешно богати, но и те са лишени от условия да приложат своето богатство.
Религиозните хора разчитат на своята вяра в Господа, в Исуса Христа и мислят, че като умрат, ангели ще слязат от небето и ще ги занесат при Господа. Там ще ги посрещнат със слава и почести. В това отношение, те мязат на турците, които си въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита. Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което си представят. Добре е, понякога, хората да си въобразяват, че ще станат богати, учени, силни. Това ще ги насърчи, да могат да работят, да се стремят към нещо. За човека е важно да гледа на настоящето, какво, днес, може да постигне. Какво е бил в миналото и какво ще стане в бъдеще, не е важно. Той трябва, съзнателно, да използва условията на настоящето, да си приготви светло бъдеще. Какво трябва да направи богатият, в този си живот? И какво трябва да направи сиромахът? Богатият трябва да пренесе богатството си, от едно място на друго. Всички клиенти на богатия човек са сиромаси. Ето защо, той трябва да пренесе част от богатството си при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н. Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил. Той държи точна сметка – какво и колко дават богатитe. Богатите ще бъдат cъдени по списъците на сиромасите. Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите. Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право да апелира, да се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията си. Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите. Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите. И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени. Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват. Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята, да изравнят сметките си. Ако сиромахът е научил урока си като сиромах, той се отказва от счетоводителската си служба и заема друга някоя. Той казва: Не искам вече сиромах да бъда. Наситих се на затвори, на съдилища. Тук откраднал 20 лв., там откраднал един хляб – хайде в затвора. Като полежи в затвора, месец – два, той започва да се оправдава със сиромашията си. Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може да се оправдава. Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството си на сиромасите. Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат да бъда. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавам с разнасяне на богатството си, от едно място на друго. И богатият, и сиромахът носят отговорности. Следователно, човек не трябва да бяга от отговорности в живота, но да ги изпълнява, точно навреме и правилно. Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите си, и богатството, и сиромашията са намясто. Чрез богатството, човек може да развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може. И обратно: чрез сиромашията може да развива такива добродетели, каквито чрез богатството не може.
Заглавие на раздел
Съвременните хора не разбират смисъла на богатството и сиромашията, и без да мислят много, н4-кои набързо се произнасят, че богатите хора са крадци и разбойници. Други пък казват, че сиромасите са крадци и разбойници. – Не, не е така. Това е пристрастно заключение. Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци. Има крадци в света, но тб не са нито само сиромаси, нито само богати. Другаде слушате да се казва, че учените развалят света. – И това не е вярно. Има невежи хора, които развалят света така, както и някои учени. Кой обръща колата: който знае пътя, или който не го знае? – Който знае пътя, той може да обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя си. Обаче, който не знае пътя, той може да попадне в нбкоя задънена улица и мъч-но може да се оправи. Който иска да бъде господар на положението, той трябва да върви пеш, че нито да обръща колата срьд пътя, нито да влиза в задънени улици. Като не разбират законите на живота, мнозина казват: Да се оправи веднъж светът, че и аз да се оправя. – Отде знаят тб, че светът не е оправен? И защо трябва да чакат светът да се оправи, че след това тб да се оправят? Ако чакат светът да се оправи, ще минат хиляди и милиони години. Това е криво разсжждение. Трябва ли човек да чака всички хора да минат пред него, че тогава той да поеме същата пътека? Много пътища водят към бащиния му дом. Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва да вземе друга посока и по нея да се верне у дома си. Ако рече да чака всички хора да се извървят, той трябва да се въоржжи с търпение. След хиляди години ще дойде неговият ред, но той ще бъде много изоста-
99
нол. Защо трябва да чака той хиляди години на-1 ед?*'Ще кажете, че тук работи законът на еволюцията. Хората не разбират този закон. Еволюция същестаува само при чист и свят живот. В грешния живот, обаче, има само инволюция. – Все ще придобием някаква опитност. – Каква опитност може да придобие човек, който ден след ден трупа дългове? Колкото повече дълговете на човека се уве-личават, толкова повече расте и отчаянието му, докато един ден си тегли куршум и свършва. – Каква еволюция има в това? Така работите не се оправят. Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота. Той представя край на една философия, в която нЬма никаква логика, никакво оправдание.
Заглавие на раздел
Христос казва: „Духът Господен ме прати да благоветствувам на сиромасите". Духът Господен представя разумното, възвишеното начало, което може да посети човека и да работи в него. Дали ще Го приеме човек в себе си, или не, това е друг въпрос. Важно е, че Духът прави човека истински човек. Когато Духът Господен влъзе в човека, той го праща да благоветствува на сиромасите разумното Слово. Ако Духът не влезе да работи в човека неговата участ ще бъде като тази на животните. Той не би се различавал от тех. Без Духа Господен човек не може да има никакво светло бъдеще. Това се отнася не само за отделния ученик, но и за семействата, за обществата, за народите, както и за целото човечество. Всеки индивид, всеко семейство, всеко общество, пък и целото човечество имат своя специфична мисия, която трябва да изпълнят. Ако ин-дивидът, семейството, обществото, народът и целото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени, очакват ги страдания, разочарования и смърт.
„Духът Господен е на мене и ме помаза да благоветствувам на сиромасите". Помазването е реална опитност, която човек изживява вътре в себе си. Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин. Всеки човек минава през специфични опитности. Невидимият свят никога не дава еднакви опитности. Нема двама души
100
в света, които да са минали през еднакви опитно-сти. В разнообразието, именно, седи красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало на живота. Тази идея представя център на вселената. Значи, всички хора, като се движат по точките на окржжността, с стремежа си към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието. Като се движат по периферията, те образуват окржжността, т. е. орбитата на Битието, на вселената. Това виждаме и в геометрията. Когато една точка в движението си образува крива линия, еднакво отдалечена от една вж-трешна точка, наречена център, получаваме окржж-ност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия. Всички точки на окржжността са еднакво отдалечени от центъра, но нвмат еднакви прояви. Ако това разнообразие не съществу-ваше, кръгът не би могъл да се образува.
Заглавие на раздел
Сега, като се говори за душа, някои от съвре-менните учени и философи си задават въпроса: Как е възможно, душата, която е духовно начало, безпро-странствена, да живве в физическото тяло на човека, което заема място в пространството? Какво представя безпространствеността, т не могат да обяснят. До-нвкъде само геометрията разглежда въпроса за безпространствеността. Тя казва, че точката не заема никакво пространство. Следователно, точката е безпро-странствена, без никакво измърение. Обаче, ако точката придобие нвкакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измърение – дължина. И тук можем да зададем въпроса: Как е възможно нещо безпро-странствено при движението си да образува нещо пространствено? Ние можем да отговорим на въпроса по следния начин: Всбко безпространствено нещо, при движението си образува нещо пространствено. Пространственото е резултат на безпространственото. Правата линия има само едно измърение – дължина. От движението на правата линия, обаче, се образува пло-скост, която има две измърения – дължина и широчина. Ако плоскостта продължава да се движи под прав жгъл, тя образува тъло, което има три измерения –
101
дължина, широчина и височина или дълбочина. Тъй щото, правата линия, плоскостта и тялото сж резултати, получени при движението на точката, на безпро-странственото, в три различни посоки.
„Духът Господен е на мене". Казвате: Как е възможно, Духът Господен, духовното начало, да при-сжтствува в физическия човек? – Много естествено. Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат от действията на Духа. Ще каже нвкой, че не втурва в това. Който не вврва в това, той прилича на човек, който дължи на нвкого десет хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи. Какво печели той с отричането си? Колкото и да се отказва от дълга си, това е външен процес. Дълбоко в себе си той знае, че дължи десет хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи. Каквото и да прави човек, както и да се отказва от задълженията си, в края на краищата законът ще го улови. Има хитри хора, които си служат с ред незаконни начини, за да се освободят от задълженията си.
Отива един длъжник при банкера, свой креди-тор, и го пита: Колко ти дължа? Кога е срокът за изплащане на полицата ми? Моля ти се, покажи ми полицата да видя, кога трябва да я платя, забравил съм срока й. Банкерът изважда полицата, подава му я в ръката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането й. Длъжникът сграбчва полицата, бързо я скъсва и избвтеа. Какво ще прави банкерът? Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около себе си, който да се яви като свидетел. Обаче, сж-ществува един закон, според който никой не е в състояние да скъса полица, подписана от природата. Полиците на природата сж написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли нвкой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това никаква сила не може да го отлепи. В това отношение съвременните хора сж дошли до заключение, че нвма двло, извършено от човека, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е от удовете му. Престъпле-нията на човека се отпечатват на едно мвсто, а до-бродетелите му – на друго. Кой каквото е вършил през живота си, добро или зло – всичко е отпечатано
102
върху човека. Затова е казано в Писанието; „Нима скрито-покрито в природата. Няма тайна, която да се не узнае."
В бъдеще, от двлата на хората могат да се създадат интересни филми. Всбки човек играе роля на първокласен киноартист. За такъв кино-артист днес плащат голтзми суми. За онзи, който не знае, каква роля играе в живота, това са празни думи. Обаче, в живота на хората това са истински положения. Без да подозира, човек непрекженато играе роли в живота си, от които той сам се учи, а покрай него и ближните му. Когато никой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае, какво представя ритмусът на живота. Той започва една работа, постоянствува в нея ден, два, три, и като изгуби търпение, напуща я. Щом напусне работата си, спънката, която му е противодействувала, веднага се премахва. НеуспЪхите на хората се дължат, именно, на отежтетвие на търпение в гбх. Те започ-ват работите си и не ги свършват.
И тъй, причината за неуспЪхите на съвременните християни се дължи на отежтетвие на търпение и постоянство в т-бх. Благодарение на това, техните опити са излизали несполучливи. Един християнин отива при един болен, иска да му помогне. Той започва да се моли за него да оздравве, но болният не оздравява. Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам. – Много скоро се обез-сърдчава този християнин. Той требваше да постоянствува, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат.}Един руски баптистки про-повъдник попаднал в Русе, дето държал хубави проповъди, придружени с живи примври, в които всъкога имал успъх. Един ден проповъдвал за слепия, на когото Христос отворил очигб. Като свер-шил проповъдьта си, той чул един тих глас да му говори отвътре: Излъз на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един слъп човек. Тури рж-ката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа ти трябва да прогледаш! Проповъдникът веднага напуснал амвона и се отправил към слъпе-
103
ца. Придружен от последователите си, той се спрвл пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите „В името на Господа Исуса Христа прогледай", дошло съмнението. Той си казал: Ами ако не прогледа? Като видвл, че може да се изложи пред хората, той се спрвл, започнал да се колебае, да мисли, какво да прави и решил да се помоли у дома си за слъпеца, да не би опитът му да излвзе несполучлив. След този несполучлив опит той се вернал в Русия. \ В Стария Завет се разправя за тримата момци в огнената пещ. Вавилонският цар по това време из-дал заповьд към всички свои поданици да отидат и се поклонят на твхните идоли. Всички негови поданици отишли да се поклонят на идолите, но тримата момци се отказали да направят това. Завистници ги наклеветили на царя, че не искат да изпъл-нят заповвдьта му. Царят ги заплашил, че, ако не се поклонят на идолите, ще ги хверли в огнена пещ. Те му отговорили: Нашият Бог, на Когото служим, е в състояние да ни избави от пламъците на огнената пещ, но и да не ни избави, ние няма да се поклоним на вашите идоли. Това значи ввра. Каква ввра е тази, която може да се разколебае от една огнена пещ? Това е ввра на жабите, а не ввра на човек, който познава Бога.
- Нвкога заекът държал изпите за градоначал-ник. За тази цел Бог му дал два револвяра, да се брани срещу неприятелите си. Като се въоржжил добре, заекът си казал
- Сега мога свободно да отида в гората, дето ще държа изпита си. Като издържа изпита си, ще бъда назначен за градоначал-ник в един от Божиите градове. Заекът закачил револверите от двете си страни и влвзъл в гората, като си казал: Да смве само нвкой да излвзе срещу мене! Всвки, който се осмвли да ме нападне, ще опита силата ми. В това време нвщо зашумвло в храсти-те. Заекът се вслушал, но толкова се уплашил, че хверлил револверите и хукнал да бвга. Като се убе-дил, че е вън от всвкаква опасност, той се спрвл и си казал: Господи, тази служба не е за мене. Дай ми друга нвкаква служба.
Следователно, който решава големи, трудни задачи
104
в живота, той не трябва да има заешко сърце. Нвма човек в свята, който да не е минавал през мъч-нотии. Всички хора са минавали и минават през мъчнотии, с единствената разлика, че едни са устояли на мъчнотиитв; други пък още в началото не са устоявали. Онвзи, които са издържали на мъчнотии, както тримата момци в огнената пещ, и до днес още служат за образци. За да развие в себе си нужната устойчивост, човек не трябва да се задоволява само с един опит. Много опити, много усилия трябва да направи той, за да развие в себе си морален устой.
Съвременнните хора предприемат ред опити, но малцина успвват, защото лесно изпадат в съмнения и колебания. Нвкой започва една работа и при първия неуспвх още се отказва. Той мисли, че Бог не го слуша и се обръща към други, те да се молят за него. – Всвки може да се моли за вас, но първо вие трябва да имате ввра. Вврата подразбира връзка с Първичното съзнание. Никой нвма право да престъпва Бо-жиите закони. Мнозина искат да отидат направо при Господа. – Това е физическо разбиране. Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън. Търсете Бога в себе си, а резултатът на неговата работа – вън от себе си. Мнозина запит-ват, къде е духовният свят? Днгличанинът Хиншън изучавал десет години наред четвертото измврение, но въпрвки това не могъл да си обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият.^За да разбере донвкъде само духовния свят, човек трябва да се вглъби в себе си, в своето съзнание. По този начин той отива в духовния свят. Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието си, т. е. от духовния свят.;.За да се разреши даден въпрос, или за да се реализира известно желание, първо, то трябва да мине през съзнанието на човека, там да узрве, и после да излвзе навън. 3апримвр, нвкой иска да стане пввец. Той започва да мисли върху това свое желание. Той пренася желанието си в мозъка, дето узрвва. Къде, именно, в мозъка става това узрвване на желанието му, и той не знае. Обаче, не се минава много време, той започва да пве. Всички около него чуват гласа му и се възхищават. Щом престане да
105
пье, и гласът не се чува вече. Изгуби ли се гласът? – Не, той отново ще се чуе. Това, което е излъзло от човека при пънието, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето няма да отиде. Един ден това нещо пак ще се верне при човека, от когото е излъзло, и ще повдигне неговия дух. Докато гласът на човека се верне обратно при него, той ще бъде нетър-пелив, неспокоен, като че очаква нещо. Ако гласът на човека стигне до слънцето, той ще стане пьвец на слънцето. До която планета стигне гласът на човека, такъв пьвец може да стане той: ако гласът му стигне до марс, той ще стане пьвец на марс; ако стигне до юпитер, той ще стане пьвец на юпитер; ако стигне до меркури, до венера, или до сатурн, такъв пьвец ще стане той. Пьвецът на венера обича да пье вечер, пред прозореца на някоя млада мома. Той взима китара в ръце, пье и свири на младата мома, докато се ожени за нея. Щом се ожени за нея, той захверля китарата настрана и престава да пье. Други пьвци се явяват на сцената: сопрани, алти и тенори. Бащата е главният капелмайстор, майката – концертмайсторът. Тя свири първа цигулка. Децата пък са оркестрантит. Така върви животът ден след ден.
Тъй представен животът, това е една от негови-т красиви страни. Когато човек се стреми към богатство, към придобиване на слава и величие, това не е живот. Ако е въпрос за слава и почести, ако е въпрос името ви да бъде записано нькъде, нека се напише там, дето никой не е в състояние да го заличи. Какъв смисъл има да се напише името ви на дъска, отдето на другия ден още може да се заличи? Като не могат да реализират стремежите си в свьта, хората казват: Трьбва да вярваме в Бога! – Не, човек трьбва да отиде по-далеч в своята вьра. Не е достатъчно само да вьрва в Бога, но вьрата му трьбва да бъде такава, че да създаде от него истински човек. Ако вьрата ви в Бога не е в сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вьра е тази? Мнозина мислят, че като отидат на онзи свьт, там всичко ще постигнат. – Много се лъжат. На онзи свьт не приемат бездарници и грь-шници. На онзи свьт приемат само съвършени хо-
106
ра. Затова е казано в Писанието: „Бъдете Съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небето". Човек не може да бъде едновременно и музикант, и поет, и художник, и учен, и философ, но какъвто клон от науката или изкуството избере, да го усъвършенствува.
Често религиозните и учените хора спорят, кое вврую е най-право. – Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т. н. Обаче, да бъде вврващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е друга църква. Човек се е родил само с живот, без никакво външно вврую. Човек се ражДа с нещо красиво в себе си, но за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой опредвлен път, по който тввбва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой опредълен път на движение. Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближа-ват. Най-малкото доближаване на планетите една към друга води към катастрофа. Така трябва да живеят и хората помежду си. Всвки човек трябва да се движи по своя път, а на ближните си да изпраща от своята святлина. Когато завършат развитието си, планетите ще се посещават една друга. Слънцето, най^ големият брат между планетит, ще покани всички планети на гости.»3а тази цел то ще разполага с грамаден салон за гости. Като им устрои голвм пир, всички планети ще се сбогуват и ще отидат по мвстата си. По този начин ще се създаде нов свят, с нови закони и условия за нов живОт.
Съвременните хора имат човешки разбирания за небето, за онзи свят. Те казват: Човек се ражда, живве, умира и отива на небето, отдето е дошъл. След 40 – 50 години той отново се ражда на земята. От живота, който днес прекарвате на земята, зависи вашият бъдещ живот. От вас зависи да бъдете цар или просек.
Един персийски шах, богат и учен човек, не знаел, какво нещо е нещастието. Един ден той йзлвзъл вън от града на размишление. На пътя го
107
Срещнал един просек, който го спрЪл да му иска помощ. Шахът погледнал просека и се почудил на смтзлостта му. Той си казал: Как смее този чо-вък да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал никакво внимание и си заминал. По-нататък една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спр-вла, с молба да й помогне. Той погледнал към нея, почудил се също за смЪлостта й и продължил пътя си, без да й обърне внимание. Най-после шахът видъл на пътя един сакат човек, без ръце и крака, който проговорил н-бщо. И той искал никаква помощ. Ядосан ог твзи срещи, шахът се вернал у дома си. Той си казал: Отде се нам-вриха гбзи хора да ми развалят мира! Като се уединил, шахът започнал да размишлява върху това, което видъл, и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието. Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба с злато и казал: Вземи тази торба и иди в града да намвриш онтззи трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просека, ще му да-деш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото. От този ден той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят с молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умръл, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: Докато бях на земята, живъх съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. – Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание да не те безпокоят. За да се научиш да служиш на ближния си от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник. И наистина, шахът се преро-дил на земята като син на беден работник. Бащата предал занаята на сина си. Един ден синът ра-ботил на едно високо здание, отдето паднал и счу-пил краката си. Неспособен вече за работа, той се принудил да стане просек. От време на време Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение? При това, които минавали покрай него, хокали го, съдили го, че станал просек. В момента, когато по-
108
ложението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома си, да го гледа, докато е жив. Тя изпълнила това задължение от любов. По този на-чин той научил закона на великата жертва.
Питам: каква полза имате от Христовото учение, ако не искате хората да ви смущават? Това значи да носите само името християни, без да сте приели Христа в себе си.^Един индус решил да изучи живота в всички негови прояви. Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл да разбере, нито да приложи. Това го довело до отчаяние, заради което решил да се самоубие. Преди да изпълни решението си, той се обърнал към Бога с следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път. Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога да се справя с положението си, ще се самоубия. Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох да спася свтзта, като се пожертвувах за него. Ако искаш да ме следваш, започни да работиш. Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и раз-береш всичко, което днес не разбираш. Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно да работи. От този ден животът му коренно се из-м-внил.»Той преживЪл такива нтзща, за които, като апостол Павел, смЪло могъл да каже; „Око не е видело и ухо не е чуло това, което преживъх." – Защо този индус е дошъл до такива опитности? – Защото е мислил право. Ако не бЪше мислил право, нищо не би постигнал. Много хора, религиозни и св-ътски, ми-слят върху проявите на живота, но не могат да дой-дат до такива духовни постижения, защото не мислят право. Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вира в Бога, или в Христа. Рб се нуждаят от нещо съществено. Твхната втзра може да се упо-доби на хубава, доброкачествена свЪщ и кибрит, с които постоянно се хвалят. Тт5 трябва да запалят своята св-бщ и да четат на нея. С кибритените клечки те трябва да запалят своя огън, на който зимно време да се грЕят и да си варят вода за пиене. Веднъж сте свързани с Първата Причина на нтзщата, вие трябва да пазите тази връзка, и в всички момен-
109
ти на изпитания и мъчнотии, да съзнавате, че в нея е живота, в нея е свободата.
Днес хората постоянно отлагат къщата за благоприятни времена и казват: Сега ще си пожив-вем, а като остарЪем, тогава ще служим на Бога. – Не, това не е право разсжждение. Човек трябва да служи на Бога, именно, като млад. Остартье ли, той вече не е способен за тази работа. Докато е на земята, Човек трябва да работи, да служи на Бога. Щом отиде в другия св"бт, той трябва да учи закона на жертвата. Както животът има свое велико предназначение, така и смъртта има свое предназначение. Докато е млад, Човек трябва да служи на Бога, за да не дойде до положение да се поквари и да носи последствията на грЪховете си. Като служи, на Бога, Човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че любовта царува в радостта. – Защо се жени младата мома? – За да нам-ври своя възлюбен – детето си, в което да внесе своята вяра, надежда и любов. Който служи на ближния си с любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. Щом изпълни волята Божия, човек изпитва радост. Тази ра-дост осмисля неговия живот, и той съзнава себе си като Човек. Този Човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява волята Божия.
„Духът Господен е на мене и ме проводи да бла-говетствувам на сиромасите." Няма по-велико н-бщо от това, Духът Господен да е на човека. Това значи Бог да е задна стража на Човека, а човек да Му служи. Човек трябва да държи в ума си мисълта, че Бог е с него, заради което трябва да изпълнява волята Му с всичката си чистота и безкористие. Щом е с Бога, Човек всвкога ще се ползува от Неговото благословение. И в ада да се намира, Бог ще смекчи страданията му. Всеки трябва да дойде до тази опит-ност, да направи връзка с Бога.-В тази връзка, именно, се крие силата на отдълния Човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цълото човечество. Чрез тази връзка Бог се проявява на-всвкъде. Тази връзка е толкова необходима за Човека, колкото му е необходим чистият въздух. Дко човек попадне в херметически затворен салон, той
110
може да прекара в него само известно време. Скоро след това той ще почувствува нужда от чист въздух. Не проникне ли отн-вкъде чист въздух, той е осъден на задушване, на смърт. Следователно, ако чйв-Ьк приеме такова вврую, което прекъсва връзката му с външния свтзт, с чистия въздух, той неизбежно ще се задуши. Встзко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно увеличава неговата доброта и разум-ност и го следва непреривно в живота му, е вьрую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога. Кой може да се съмнява в такова верую?
„Духът Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите"./ Докато Духът Господен не е между хората, те се дт^лят на близки и на далечни, на хора от различни народности и в-б-ри. Щом Духът Господен дойде между гбх, всички народности, всички в"Ьри изчезват пред лицето им, и те се чувствуват като братя. Тогава всички противоречия между хората изчезват. Всички хора не са еднакво готови да възприемат истината, обаче, няма защо да се чака всички едновременно да я възприемат. Който е узр+ол, той трябва да се прояви. Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрее плодът. Узреването на плода не разрешава всички въпроси. Узреването на плода е само една възможност за проява на любовта. Някой мисли, че като е узрел, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т. е. до-шьл е до разумното служене на Бога. Да станеш Син Божий, това значи, да проникнеш в истинския живот, без да си го придобил. Към този живот трябва всеки да се стреми. у Като Син Божий, човек има задача да въплъти Бога в себе си, в съзнанието си. Без постигане на тази задача, всички учения оста-ват безпредметни. Постигне ли това нещо, човек става господар на условията. Той се радва на опит-ността, която е придобил. Той се радва, че е раз-брал смисъла на познаването.
Представете си, че некъде на планината има един чист, дълбок извор. Вие харесвате този извор и пожелавате да прекарате водата му в вашия дом. За тази цел започвате да копаете, за да пробиете път отъ
111
дома ви до извора. Големи усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие ко'паете ден, два, три, месеци, години, въкове, докато водата от извора потече в вашия дом. Един ден поглеждате към работата, която сте свършили, и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва да изкопаете, за да постигнете цельта си. Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който също така трябва да направите известни усилия. Щом го разкопаете, водата ще бликне и в вашия дом. Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото си, а сега е разкопал останалия метър и се ползува от резултата на своите усилия. Това значи да бъде човек помазан. Когато казваме, че някой човек е нещастен, причината за това се дължи на неговата леност. Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намери в трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснъл. Човек тръб-ва да работи непреривно. От деня на слизането си от небето до днешния ден, той трябва постоянно да работи, да не прекъсва връзката си с Бога. Щом му остане само един метър да разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие. Ще разкопае и последния метър, и водата на извора ще бликне в неговия дом. Както човек може да пренесе водата от великия извор на живота в своята душа, така и богатството на своята душа трябва да занесе на небето.
И тъй, каквото спечели на земята, човек трябва да го пренесе на небето. Не може ли да направи това, неговият живот остава безпредметен. Човек трябва да знае, че на земята не го чака щастие, удоволствия, но му предстои усилие, труд и работа. На земята ще печели, ще придобива богатства, които трябва да занесе на небето, и там да разполага с тях. Това значи Духът Господен да бъде на вас и да ви помаже да благоветствувате на сиромасите.
Като се натъкват на въпроса за небето, за Въчния живот, мнозина считат тия работи отялечени. Какво означава на български език думата „отялъчена"? Казват: Отвлечена идея, отвлечена мома. – От-
112
влъчена идея подразбира нещо неразбрано. Отвлечена мома означава също нещо неразбрано. В отяличането на момата нвма нищо лошо. Лошото, обаче, седи в това, че тя е отвлечена там, дето не трябва, т. е. не е занесена, дето трябва. Мислете върху идеята „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „СлЪп бях едно време, но сега вече виждам." Много слъпи хора има на земята: едни са слъпи за физическия свят, а други – за духовния. Човек трябва да има отворени очи и за двата св"Бта. Само при това положение той може да се нарече „човек с отворени очи." Той работи и на земята, и на небето едновременно: корените му са в земята, а клонете – на небето, в духовния свят.^Фи-зическият и духовният свят взаимно се преплитат: духовният свят съдържа възможностите на физическия, а физическият – съдържа възможностите на духовния.
„Дух Господен е на мене, защото ме проводи да благоветствувам на сиромасите." Дето е Духът Господен, там е творчеството. Той съдържа възможностите на този и на онзи свят. Без Духът Господен тб остават нереализирани. Духът Господен е разумното в човека, което го води в пътя на лю-бовьта, мъдростта и истината.
5. Беседа от Учителя, държана на 29 септемврий, 1929 г. София. – ИзгрЪв.