Разлика между версии на „Бог е Дух 2“

Версия от 09:25, 26 февруари 2010

Бог е Дух

„Бог е Дух, и които Му се кланят, с дух и истина да се кланят".*)

„Бог е Дух, и с дух и истина трябва да Му се кланят." Христос е изказал тази мисъл, още преди две хиляди години. Да се каже тази мисъл на едно събрание, това показва, че хората, които са присъствали там, не са били много културни. Те са разисквали върху въпроса, как трябва да се кланят на Бога, затова Христос им отговорил. Много начини има, по които човек може да служи на Бога, но Христос посочва един от правите начини – да се служи на Бога с дух и истина. Тук думата „кланяне" е взета в смисъл на „служене".

„Бог е Дух." Думата „Бог” е неясна, неразбрана, главно за онези, които разглеждат въпросите философски. Обаче, Битието или същността на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо? – Защото, според зоконите на мисълта, има неща - определени и конечни; има неща - неопределени и безконечни. Едно от неопределените понятия е това, за Бога. Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Той е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения.

„Които служат на Бога, с дух и истина трябва да Му служат." Какво означава думата „дух”? Казват за някого, че предал Богу дух, т.е. умрял. Значи, духът е онази разумна сила в човека, която носи живот. Ако искаме да определим, какво нещо е истината, обръщаме се към Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината." Значи, словото, чрез което се изказваме, представя тяло на истината. Всеки знае, какво нещо е главата за тялото. Най-ценното, най-скъпото нещо за човека е вложено в неговия мозък, в неговата глава. Затова, именно, човек се определя по качеството на своя мозък. „С дух и истина да служат на Бога." Какво всъщност е Бог? Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие. Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контакт? – По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот. В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите. Това всеки е опитал, благодарение на което, въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен. Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота. Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано от различните философи. По този въпрос е писано на различни езици. Вън от литературата, въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна. Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната? Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това, нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"? Каква форма давате на понятието „истина"? Значи, не всякога реалните неща са облечени във форма. В сегашното развитие на човека има неща реални, които не се нуждаят от никакви форми. Учените ги наричат „субективни" или - вътрешни. „Които Му служат, да служат с дух и с истина." Това значи: Да служим на Бога с онова дълбоко, вътрешно разбиране за живота, което човек носи в себе си. Да служим на Бога с онова разбиране за вътрешния смисъл на живота. Всеки търси, истината, познава я и когато някой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не. Истината определя отношенията между душите. Сама по себе си, тя е нещо конкретно. Да носиш истината в себе си, това значи, да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения. Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата. Да говорим за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него. Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява. Често, за истината се говори като за нещо мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Бог е Истина", веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо, който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае, какво да прави, да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто – той трябва да приложи истината. Тя ще му даде, какъвто цвят иска. Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата. Който носи истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и отдето мине, всичко живо го поздравява: цветя, животни, хора. Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват. Който не носи истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии. Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че или той не носи истината в себе си, или обществото, в което се движи, стои далеч от нея.

Заглавие на раздел

Христос казва: „Трябва да Му се кланяме." Думата .„кланяне" има отношение към човешката воля. Като

194

работи, човек трябва да се кланя. Какво прави онзи,. който копае на лозето, или жъне на нивата? – По цял ден се кланя. Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя. Който яде или пие вода, също се кланя* Срещате някой познат човек на улицата – мъжъ* или жена, пак се кланяте. Вие се кланяте не само в църква, но и в живота. Това показва, че човек се кланя на Бога, дето и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае. Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава; „Който се кланя на Бога, дето Го види, той' се кланя с дух и истина/ В който дом влъзетег вижте, дали мъжът и жената се кланят на Бога с дух и истина. Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си, и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина. Ако и мж-жът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина. Мнозина искат да знаят, защо християнството, такова велико учение, не дава онъзи резултати, които се очакватъ^ Много естествено – малцина Го разбират. А между онъзи, които Го разбират, повечето не Го прила-гат. Тт* намират, че, ако приложат Христовото уче--ние, интересите им ще пострадат. Това е неправилно схващане на нещата.

„Дух и истина". Това са два елемента, които мо--гат да се уподобят на мъжа и на жената. Духът е жената, истината – мъжът. Ето защо, всички мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се обединят в дух и истина. Кланянето, като процес, представя' идването на детето в света. Следователно, когато-мъжьт, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно. Това наричаме истинско кланяне. Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог. Плодовете на Духа са любов, ра-^ дост, милосърдие, кротост, въздържание. Такива плодове трябва да ражда жената. Всъка жена може да раждаг но важно е, какво ражда. Като жени, пожелайте отсега на-татък да раждате плодовете на Духа – любов, радост, дълготърпение, мир, кротост, въздържание, милосърдие. В раждането на тези плодове се заключава истинско-

195

то служене на Бога. Кои плодни дървета обича човек?

– 	Които раждат сладки, вкусни плодове. Има ли по- сладък плод от любовта? Ето защо, жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта. Жената е символ на любовта. Дете, родено от любовта, е обично на всички. Майката се радва, че детето й се ползува от любовта на хората. Но и за майката казват: Блажена е тази, която е ро дила детето на любовта. Неизменна и в&чна е любовта, но и плодовете й са въчни. Дайте място на Духа въ себе си, за да родите любовта.

„Които Му служат с дух и истина". Защо е необходимо това? – За да могат да се свержат с реалността на живота, че, като се събл&кат от плътта си и отидат в другия св^ят, да не се по-чувствуват голи. Бог е център на вселената, Духът

– 	извор на живота, а Истината – глава на Словото, на разумния живот. Духът и Истината трябва да се съединят в едно и така да се върнат към Бога, да станат едно с Него. Христос казва: „Аз и Отецъ ми едно сме". С това Той иска да каже, че носи въ себе си и двата елемента – Дух и Истина. Христосъ мина през голями страдания, но роди плодовете на Духа и показа на хората, кик трябва да живеят и да служат на Бога. Да ражда човек, това значи, да заеме положението на жена, която ражда и отглежда деца. Да бъдеш жена, това значи, да носиш плодовеге на Духа в себе си – любов, мир, радост, дълготърпение, милосърдие, кротост и въздържание. Дали сте жени или мъже, от всички се иска служене съ дух и истина, а не само по буква, или по форма.

Една християнка в Америка слушала речите на един знамените оратор, който говоръл против християнството. Огорчена в душата си от неговите проповеди, тя решила да отиде в дома му и там да си поговори с него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне към Христа. Ораторът я приел любезно, оставил я свободно да се изкаже и я поканил на обЪд. След обЪда той й казал: Вие виждате, аз не служа на Бога, както вие разбирате, нито Му се кланям, но къщата ми е пълна, имам на разположение всичко, каквото ми е нежно.

196

Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога по три пъти на ден, но, въпреки това, жнвее в лишения и сиромашия. Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае от вашата подкрепа, а не аз.

Често религиозните искат да обръщат хората към християнството по външен път, по форма. Християнството не се нуждае от външни поклонници, само по форма. Външното служене не спасява човека. Истинското спасяване подразбира права мисъл, прави чувства и прави действия. Който не мисли, не чувствува и не постлшва право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вярващ, а в същност не е. Изобщо, мъчно можете да определите, кой е вяр-ващ и кой – безв&рник. Някои хора редовно посе-щават черквите, но не са религиозни; други пък не ходят на черква, а са религиозни. Съществува една наука, чрез която можете точно да определите, кой е религиозен или духовен, и кой не е. Това е писано на главата, на лицето и на ръката му. Достатъчно е да погледнете на гези места, за да се убедите в религиозността, или в отежтетвие на това чувство в човека.

Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората. Единият от тях твърдЪл едно, вто-рият – друго и, като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят. В това време от-вън, по тротоара, минавал един беден, стар чо-вйк, пригърбен от тежестта на товара, който но-сел на гърба си. Те видъли това, но продължили спора. В това време един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага из-лЪзъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видъл, че младите хора още продължавали спора. И до днес още нт>кои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вт>рващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени с своите сандъци, пъш-кат и се измъчват от тежестта им, без да дойде н-вкой да им помогне. Прекратете спора, напуснете

197

местата си и излезте вън, да помагате на онъзи, които пъшкат под тежестта на товара си. Тв са обреме* нени,страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии. Помогнете им, било с вашите добри примъри, или с добритв си съвети и философия.

Христос казва на ученицитв си: Не критикувайте, не нападайте хората, не им говорете върху това, което тв мъчно разбират. Ще кажете: Това, което гово-риш, право ли е, или не. – За мене е право, а за вас – не зная. Едно нещо имам пред вид, че това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата; и това, което е вкусно за овцата, не е вкусно за вълка. Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата – друга. Коя от двет религии е по-права? И двет са прави, вевки изповядва своя собствена религия. Следователно, оставете вевки свободно да изповъдва религията си; цвътята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трвбва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Ръката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онъзи, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цвътята и дърветата, не ги двли на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте ръка, напоявайте всички цвътя и дървета, които ерв-щате на пътя с^; ако сте цввте, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ько сте плод, зрвйте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процеситв в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нежна. Когато зрве, нежна му е също светлина и топлина. Изкуство е да знае човек, от какво се нуждае в вевки даден момент и да си достави нужд-ното. Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиитв.

198

Казано е, че Духът преобразява нещата. Понеже жената представя Духа, тя трябва да преобразява, да превръща нещата. Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мъж, но тя трябва да го преобрази. Той е плод на дървото и трябва да узръе. За тази цел, жената трябва да го огръе, за да узръе, да придобие нуждчата сладчина. Изобщо, жената трябва да познава естеството на мъжа и, ако е цвъте, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огръва; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдействува да служи с дух и истина. Слчцото се отнася и до мъжа. И той трябва да познава естеството на жената и да й помага. Ако е цвъте, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вътърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зръе, да я огръва, т.е. да я обгърне с любов. И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдействува в служенето на Бога с дух и с истина. Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие. Който не разбира процеситв на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания. Някой цъфти, а вие искате от него плод. Оставете го спокойно да пре-цъфти, да заверже и след това очаквайте от него плод. Друг човек едва е завързал, а вие искате от него сладък плод. Оставете го свободно да зръе. Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но след време ще стане сладък, вкусен. Като узръе, тогава ще се разберете. Сегашните хора страдат, мж-чат се, защото не разбират езика, на който се раз-говарят. На какъвто език и да говорят хората, важно е навсякъде и в всичко да виждат проявите на Бога. Изкуство е да знае човек, да отделя разумното от неразумното. При това положение, който и да му гзвори, какъвто език и да слуша, той трябва да схване, къде е Бог и къде не е. Дето е разумността, там няма никакво колебание и съмнение.

Как трябва да разрешавате въпросите си? Искате ли да разрешите един важен въпрос за себе си, изберете момент, когато сте тих и спокоен вътрешно.

199

Ако сте гнъвен, неразположен, недоволен, или се •съмнявате в нещо, не взимайте никакво решение по въпроса Нека всичко това утихне, и тогава отправете мисълта си нагоре, към ума или към душата си, и -чакайте отговор. След 15 – 20 минути ще получите -отговор. Ако бързате, ще направите някаква погрешка.

Мнозина искат нещо от Бога и бързат, по-скоро да реализират желанието си. С бързане рабо-титв не стават добре. Едии евангелист имал нужда от три хиляди лева и, без да мисли много, по какъв начин да си ги достави, той отишъл при един американски мисионер и му казал: Бог ме изпрати при тебе, да ми дадеш три хиляди лева. – Нямам пари яа разположение, спокойно отговорил мисионерът. Понеже нямам пари в касата си, заключавам, че Бог не те е пратил. Ако Той бъше те изпратил, не-.премънно щъх да имам пари, за да ти услужа.

Следователно, когато човек се сверже с Бога, лепремънно ще има външно и вътрешно съчетание между нещата. При това положение, хората, към които се отправяте за някаква услуга, ще приемат заповедите на Бога и ще ви се притекат на помощ. Ще каже някой, че служи на Бога с дух и истина. Ако, действително, той служи с дух и с истина, неговите приятели – мъже и жени, ще му дойдат на помощ. Защо? – Защото Бог разбира нуждите ви, знае желанията ви и, за да ви услужи, ще заповъда на приятеди-те ви, в които живъе, да изпълнят Неговата воля. Не прави ли същото и бащата? Преди да е заплакало още детето за хлъб, бащата го доставил. Чрез него Бог задоволява нуждите на цялото семейство.

Съвременните хора живеят в усилни, тежки времена и казват: Какво ли ще стане с нас? – • Нищо лошо няма да стане. По-добри времена от се-ташните никога не е имало. Защо? – Защото днес Бог лъкува хората. Когато една болест се лъкува, положението на болния е много по-добро, отколкото преди лвкуването й. По-роно болестта е съществувала в човека, като зародиш, чакала е само времето да се прояви, а той се мислел здрав. По-добре да се ,отворят очите на човека за известно заблуждение, отколкото да стои с затворени очи пред него. Сегаш-

200

ните страдания показват, че отношенията между хо1-рата започват постепенно да се оправят.

Христос казва: „С дух и истина". Това значи: Ако хората служат на Бога с дух и истина, отношенията им ще се оправят. Ако не служат с дух и истина, и оправените работи ще се объркат.-Следователно, и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога с дух и истина. Откажете се от старитв си разбирания и прояви, и приложете но-вите, които любовта носи. Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е стар ме-тод, който не допринася никакво добро. Христос казва: „Направете си приятели от неправдата." С други думи казано: Простете на онъзи, които ви дължат, или които са ви причинили някаква пакост.

Един българин лежал в затвор три години. След излизането от затвора решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието. Той извикал своитв длъжници и уредил емвткитв си по християнски. Как постъпил той? – Извикал длъжниците си един след друг и запитвал всекиго поотделно: Колко ми дължиш? – Еди-колко си. – Мо~ жеш ли да изплатиш цвлия си дълг? – Не мога. – Половината? – Не мога. – Четвертината? – Мога. Плати, колкото можеш, и бъди свободен. В лицето на своитв длъжници той спечелил приятели, вместо неприятели.

Трима братя се сдружили да работят заедно. Единият от тях бил евангелист, а двамата – православни. Един ден между тях се явило някакво недоразумение, и тв решили да се раздвлят. Всеки искал равен двл, но гол!мият настоявал за по-голям двл, понеже повече работил. Работата дошла до съд. Голвмият брат спечелил двлото и, за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си. Един ден тя го изпждила от къщата си, и той останал на пътя. Другите братя решили да начврят голвмия си брат и да се споразу-мвят по някакъв начин с него, да им даде, каквото намври за добре. Тв го намврили, но в окаяно положение. Той им казал: Късно е вече, и аз из-губих всичко. Така постлшватъ^< днес всички хора,,

2№

всички общества и .народи. Защо? – Защото не служат на Бога с дух и истина. Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с. дух и истина, те ще изгубят всичко. Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си. Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото той й> казал една обидна дума. Какво й казал? Нарекъл я будала. Тя трябва да бъде разумна, да превръща нещата. И мъжът трябва да постъпва по същия начин.

Какво се крие в думата „будала"? Буквата „б" означава растене, „у" – цъфтене, „дж – познаване за-коните на любовта, „а" – разумност, „л" – любов към хората и към Бога. Лошо ли е да бъде човек будала? Какво повече може да иска той? Не е лошо, че мъжът нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковете на тази дума и да ги свари, да изкара от тях нещо вкусно за ядене. Като опита сладките сокове на тази дума, тя трябва да каже на мъжа си: Благодаря ти за добрия подарък. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Това значи, да владее човек изкуството, да превръща горчивите сокове в сладки. Това се постига с силна, разумна воля. Който е приложил своята разумна воля в живота си, той никога нвма да чуе думата „будала." Който го срещне, ще му каже: Ти си красив цвът; ти си дърво, което цъфти; ти си плод, който зръе; ти си разумен човек, който прилага волята си, за да превръща горчивите сокове в сладки.

Задачата на всеки човек с да научи закона за превръщане на енергиитт. Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си в приятни, и мъжът трябва да търси хармония в обидните думи на своята жена. Каквато обидна или лоша дума да ви кажат, разложете я, както химикът разлага съединенията; извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие. Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Служенето е велика наука. Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно. Не се

202

спирайте върху външните форми на човвшкия език но търсете в тях онвзи елементи, които лвкуват и ловдигат човека. В старо време българитв криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство. Така постлшват и добритв духове. Когато дават на човека някакво богатство, тв го скриват <в някои обидни, лоши думи, да не го намврят злитв същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал ва-шият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея. Не мислете, че който обижда, не страда. Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва. Някой обижда, като мисли, че казва истината. Той трвбва да знае, че «стината се отличава с едно качество – тя носи свобода за човвшката душа. Когато истината стане глава ла Словото, човек се освобождава и става щастлив. Днес пожелавам да дойде Духът и да стане глава на жената, а Истината – глава на мъжа. Тогава и Христос ще дойде на земята и ще си направи жилище в тях. Кога ще дойде това време? – Когато жената приеме за глава Духа, а мъжът – Истината. Само така ще се оправи святът и ще настане един прекрасен, красив живот. Всвки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква отвън да му проповъдват за тях и да му ги нала-гат. Спасението на свята се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинскитв поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина." Всички, които служат на Бога по този начин, ще донесат мира в света. Затова, нека всеки човек тури в ума си мисълта, че може да донесе мира. Мирът иде отвътре, а не отвън. Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живве в вас, и Който е наредил всичко в свята. Уповавайте на вашия дух и на исти-дата в себе си. Всичко, което става сега в свята, не е произволно, то е в реда на нвщата. От пролвтата кръв ще израснат пъстри и красиви цввтя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трябва да служат на Бо-

203

га с дух и истина. Спасението на свита зависи ют всеки човек поотдълно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години, то може да изхрани цълия свят. Следователно, когато казваме, че Христос спаси света, имаме пред вид онази мощна душа, която е проникнала в всички хора и се проявява навсякъде. Така, именно, тя дава потик на цялото човечество да верви напред. Много от сегашните хора не успъват в работите си, защото гледат отрицателно на всички. Когото видят, все ще кажат яъщо за него. Ако всички хора са лоши, отде ще дойде спасението? Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности, да бъде ра-зумен, добър и силен, и условия, за да се прояви. Всеки човек има възможност да бъде мъдър. Мж-дростта е книга, написана в всъкиго. Достатъчно е той да прочете тази книга, за да се домогне до онъзи истини, които ще го освободят от ограниченията и тце го направят щастлив. Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея. Ще кажете, че тази работа е мъчна. – Мъчните работи са Божествени.

Един младеж отишъл при един германски професор с желание да го посъветва да избере та-къв отдъл от науката, който да му отнеме малко време. Професорът го погледнал и му казал: Когато Бог иска да създаде една тиква, определя й срок шест месеца; когато иска да създаде един джб, определя му сто години. Значи, ако искате да узръете в шест месеца, тиква ще бъдете; ако искате да узръете в продължение на сто години, джб ще бъдете.

„С дух и истина." Работете върху тази ми--съл, да извадите соковет, които се съдържат в нея. Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен. Не можете ли да извадите слад-ките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спръл под едно дърво да си почине и завързал магарето си за дървото. В това време му се лоспало, легнал под сънката на дървото и заспал. -Няколко деца се доближили до дървото, развързали

204

магарето и тихо се отдалечили настрана. Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и, като ви-дъл, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар. Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не? За да не изгуби магарето си, той не тръб-ваше да спи. Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена. Човек трябва да търси и да очаква Господа, а не Бог да търси човека. Затова е казано в Писанието: „Които ме търсят, ще ме на-мврят." Да намериш Бога, това значи, да си се до-могнал до великата Божествена философия на живота. И всеки ще я приложи, както може и както разбира.

Като дойдем до разбиранията на хората, ние виждаме голямото различие, което съществува в техни-те мисли и чувства по качество, по обем и по стой-ност. Различието в разбиранията, в чувствата и ми-слите на човека създават правилните и неправилни отношения между хората. Например, повечето хора се обичат за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т.н. Господарят обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнил с нещо интересите му. Щом му измъни в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба. Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Също-то се отнася и до жената. Геройство е да обичате грешен и грозен човек. Силният може да обича всички хора и да им дава потик към доброто и красивото в света. Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, то ще ви изведе на спасителния бръг. Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на правия П/Кт. То ще оправи даже и дяволиг. Аз вер-вам в силата на доброто и на Божественото. Вер-вам, че всички хора ще станат добри.

„С дух и истина." Приложете Божественото учение в домоветв си с дух и истина, да престане всъкакъв плач и страдание. Приложете Божественото учение между мъжет и жените, да се устанс-

205

вят между тях отношения на мир и съгласие. Нека жената каже на себе си: Аз съм Духът. Нека мъжът си каже: Аз съм Истината. Приложете тези формули в живота си и опитайте, какъв резултат ще дадат.

Беседа от Учителя, държана на 3 юний, 1917 г. София.