(Нова страница: ==Денят на доброто== За то е дозволено да прави някой добро в съботен ден. <em>(Ев. Матей 12:12)</em> Съ…) |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | ==Денят на доброто== | + | [[Неделни беседи]] |
+ | |||
+ | [[Неделни беседи - 1919 г.]] | ||
+ | |||
+ | [[Сила и живот, III серия (1917-1919)]] | ||
+ | |||
+ | ==14. Денят на доброто== | ||
+ | |||
+ | |||
+ | ''Беседа, държана на 21 декември [[1919]] г.'' | ||
За то е дозволено да прави някой добро в съботен ден. <em>(Ев. Матей 12:12)</em> | За то е дозволено да прави някой добро в съботен ден. <em>(Ев. Матей 12:12)</em> | ||
Ред 29: | Ред 38: | ||
И тъй, приложете съботата в живота си по новия начин, опитайте това, което ви казвам. Доброто и Любовта трябва да бъдат празнични дни за човека. Това трябва да бъде почивката му през целия му живот. | И тъй, приложете съботата в живота си по новия начин, опитайте това, което ви казвам. Доброто и Любовта трябва да бъдат празнични дни за човека. Това трябва да бъде почивката му през целия му живот. | ||
− | Беседа, държана на 21 декември 1919 г. | + | ''Беседа, държана на 21 декември [[1919]] г.'' |
Текуща версия към 16:26, 15 октомври 2010
Сила и живот, III серия (1917-1919)
14. Денят на доброто
Беседа, държана на 21 декември 1919 г.
За то е дозволено да прави някой добро в съботен ден. (Ев. Матей 12:12)
Съботата е спорен ден или свещен ден. Спорните неща са скъпите неща в живота. Всичкият спор в света се дължи на скъпите, хубавите неща. Много спорове ще има и за хубави моми, много глави ще бъдат разбити за тях. Защо? – Защото са хубави, стройни, а за грозните моми не става и въпрос. Съботата е красива мома, аз я наричам ден на Любовта. И действително, този ден, който трябваше да бъде благословение за човечеството, сега става спънка за него. Онези, които искат да признаят съботата, не искат да я празнуват, си имат по една събота. Всеки човек си има в живота по една събота, а тя е денят на почивката, на яденето, на пиенето, денят, когато човек се облича добре.
Какво е разбирал Христос под думите: „Затова е дозволено да прави човек добро в съботен ден“? На кой човек е дозволено? – На онзи човек, който стои по-горе от овцата, разумния човек. Хората не могат да разберат смисъла на съботата. Това е денят, в който да знаеш как да промениш настроението на ума, на сърцето си, да промениш настроението на душата си и на духа си. Съвременните православни, католици и евангелисти празнуват неделята, а съботяните и евреите празнуват строго съботата. Евангелистите нищо не правят в неделя, а съботяните в събота, както и евреите. Евреинът счита за грях даже да си вакса обущата, да си накладе огъня или да направи някоя друга работа, но когато дойде да вземе някому лихва 10, 15 или 20%, не счита това за престъпление. Това е разбиране буквата на съботата, т.е. има събота на буквата. Казано е в Писанието: „Буквата умъртвява, а Духът оживотворява“. Под думата „буква“ всякога се разбира ограничение. Например, когато някой момък се жени, той казва на момата: „Аз ще те оставя да празнуваш съботата, т.е. в дома ми ще бъдеш свободна. Аз ще те любя, ще те обичам“. Но щом се ожени, той тури другата събота и казва: „Това не е като у вас“. Започва тя да работи в кухнята и оттам никъде другаде не може да излезе, не ѝ се позволява никаква събота. Съвременните религиозни разбирания внасят същите идеи в човешките умове, с които се ограничават, и сега спорят дали съботата да празнуват или неделята. Не спорят дали трябва да се обичат, а – дали да празнуват съботата или неделята. Турците празнуват петъка, а българите имат три дена: вторник, петък и неделя, а понякога празнуват и половината от съботата. Защо българите празнуват вторника, петъка като дни, в които не се работи, а после и неделята? Защото така е писано в техния обичаен закон. Христос определя съботата като ден, в който е позволено човек да прави добро. Как е възможно човек да прави през другите дни добро, когато той е зает с другите си работи? Понеже седмият ден е на Господа, казва се, че е позволено някому да прави добро в съботен ден. Не мислете, че празнуването на съботата става като някакъв механически процес, чрез който ще станете по-добри. Аз наричам съботата ден за наука, в който човек трябва да работи и гради. През шестте дни човек ще се мъчи и труди, а през седмия ден ще работи. В първия ден ще се мъчи, във втория ще се труди, а в седмия ден ще работи. Работата е най-възвишеното, най-благородното, най-великото нещо в света. Тя е най-великата наука на бъдещето. Затова е дозволено да прави някой добро в съботен ден. „Не само че не е забранено, но е дозволено“, казва Христос. А в оригинала означава, че човек трябва да прекара съботата само в добро. Сега да определя какво означава думата „добро“. Думата „добро“ определя качествата на всички наши действия, то е плодът, а Христос казва: „По плодовете ще се познаят“. Не може да има добро в човешкия живот, ако няма плод. Следователно добродетелта не е нещо отвлечено, а реално, то е есенцията на човешкия живот. Смисълът на човешкия живот е добро. Правдата, Истината, Мъдростта, Любовта са силите, които работят за доброто, за да се реализира то в човешкия живот. Както плодовете определят качествата на дървото, така и доброто определя качеството на човека. За да обичаме плодните дървета, ние се ръководим от качеството на техните плодове. Онази ябълка, която дава най-доброкачествени плодове, се ползва от нашите най-големи грижи, най-голямо внимание и обич. Защо? – Защото плодовете ѝ са хубави и вкусни. Ако тази ябълка престане да дава плодове, няма смисъл да я отглеждаме. В духовния свят човекът е дърво. Както плодните дървета са необходими за човешкия живот, така и човешките добродетели са необходими за ангелите, защото чрез тях те се хранят. Ако ме запитате: „Защо ангелите се интересуват от нас?“ – Защото имат нужда от плодовете на нашите добродетели. За да може да разберете дълбокия смисъл на това добро, трябва умът, душата и сърцето ви да бъдат в пълна хармония. Човек не може да прави добро, ако умът, душата и сърцето му не са в съгласие. Щом мислите дали трябва да се прави добро или не, вие сте от ниска култура. В Небето няма двусмислие за доброто. В духовния свят никак не става въпрос, дали трябва да се прави добро или не. Доброто е смисълът на живота. Когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Всяка мисъл и всяко благородно чувство произтичат от доброто, което вършим. Добрите желания и добрите мисли произтичат от доброто, те са процес на растене у нас. Когато посеем една семка, ние имаме първия процес – поникването на растението, втория – на прорастване, третия – на цъфтене, а четвъртият процес – връзване на плодове. Следователно доброто, плодът в човека, може да се яви само в неговата душа, а в окултизма наричат това причинно тяло у човека. Всяка семка е една причина. Съвременната култура, движението на човечеството се дължи на тия семки на доброто от миналото, а в бъдеще тези семки ще дадат бъдещата култура. Всички други педагогически възгледи за възпитанието аз наричам дресировка, т.е. безплодни растения. Такова е, например, растението фикус. Има ли то някакъв плод? – Няма. Много хора в съвременния живот мязат на фикусите. На земята може да растат фикуси без плодове, но на Небето не може да има такива. Ако искаш да бъдеш небесен фикус, трябва да имаш плод. От какво се парализират човешките добродетели? – Те се парализират от низшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават. За едно приятно удоволствие човек похарчва хиляди, пожертва даже живота си и живота на другите. А в това приятно удоволствие няма никакъв плод. Ние мязаме на онази туристка американка, която за да опита любовта на своя възлюбен, го накарала да се качи на една отвесна скала в Алпите и да ѝ откъсне оттам една от редките алпийски рози. Той се качил на скалата, откъснал розата, подал ѝ я. Тя я турила на гърдите си и се усмихнала, а той след това ѝ рекъл: „Сбогом!“ За едно свое удоволствие тя изложила живота му в опасност. По същия начин и ние излагаме Бога на изкушение. Ние казваме: „Господи, дай ни удоволствие, пари, къщи и прочие“, но като ни даде всичко това, Той ни казва: „Сбогом!“ Тогава ние сме богати хора, всичко имаме, но Господ не е при нас. Мене ме учудва това положение на съвременните религиозни хора. По-твърдоглави, по-упорити и своенравни хора от религиозните не съм виждал. Аз взимам думите „религиозни хора“ в най-широк смисъл. Аз считам съвременната религия като един костюм или парфюм, с който прикриваме всички наши лоши постъпки и всички наши грешки. Религията е едно модерно изобретение. Никъде в Евангелието не се споменава думата „религия“. Когато хората са изгубили смисъла на съботата и правенето на добро, тогава са турили думата „религия“. И сега постоянно спорят дали някой е религиозен или не. Няма по-религиозен век от сегашния. Вземете един човек, който принадлежи към някоя партия и вярва в нея; той е готов да жертва живота си зарад нея. А колко пъти той е излагал живота си и живота на цялото си семейство зарад тази партия! Колко пъти е пукана главата му за тази партия! Той си казва: „И нашата партия ще дойде на власт!“ Чака той партията си, а докато дойде тя, колко пъти ще яде бой, колко пъти ще се връща с разбита глава вкъщи! Всички живеят с тази религия, качват се и слизат, чакат някоя промяна от нея. Никоя партия няма да донесе някаква промяна и облага в живота, защото тя самата иска, а не дава. Наистина, тя ще намали с 5–10% данъците, но затова от друго място ще ви ги вземе повече. Тогава ще запитате: „Какво да правим?“ – Ще орете земята и ще молите Бога да ви даде повече жито, отколкото по-рано сте имали, за да може да давате. В изобилието е спасението. Когато хората кажат, че искат да бъдат културни, казвам, че всички трябва да се върнат към земята, да орат и сеят. Сега сме се събрали всички в градовете, разпределили сме се на занаяти, едни работят, а други очакват наготово. Затова са тези злини. Аз нямам нищо против този ред на нещата, той е много естествен, но тъй, както ние го използваме, ние бедстваме и се душим в тоя ред. Ако посетите Лондон, ще видите, че той е толкова много прокопан, толкова много опушен, както никой друг град. 7,000,000 хора живеят там и очакват някакво бъдеще. Тези хора се събрали там и чакат случаи как да се изнудят един друг. Това е култура на изнудване! Лондон има такава тъмна страна, както никой друг град в света. Всички култури са пренесени там от памтивека, от разни епохи и времена.
Христос подразбира новата култура, като казва: „Позволено е на онези хора, които ще дойдат в бъдеще, да правят добро в съботен ден“. В какъв смисъл е позволено? – Позволено е на опитния хирург да прави операции, но на неопитния, на глупавия не е позволено. Например, ти си религиозен човек и трябва да отидеш да утешиш някого. Позволено ти е да направиш това, ако знаеш как, но ако ти нарушиш мира му, кракът ти не трябва да стъпва там. Не мислете, че е лесно да правиш добро, това е велико изкуство. Ако дойда във вашата къща да ви проповядвам ново учение с цел да ми станете последователи и после ви обера, аз се ръководя от материални облаги, това не е добро дело, а търговска сделка. Така ще дойде при тебе някой търговски агент, много учтиво ще представи мостричките си, ще те почерпи, ще разговаря за едно, за друго, докато замае главата ти и направи сделката си. И този човек бил религиозен! Аз не разбирам такава религия. „Спорът на всички религиозни секти е спор търговски“, тъй казва невидимият свят.
Това са хората на миналата култура. А хората на бъдещата култура, които ще имат за девиз да правят добро от Любов в съботен ден, това са новите хора. И те имат на челото си особен знак, а под езика си имат особено камъче. Езикът, очите на тези хора са другояче устроени. Техният поглед е дълбок, в него няма никакво раздвояване. В очите им има само една мисъл, а тя е Любов и безкористие. Празни думи са „любов“ и „безкористие“, нали? Разбирате ли какво нещо е безкористие, опитвали ли сте го поне един път в живота си? Опитали ли сте поне един път в живота си какво нещо е Любов? Един евангелски проповедник ми разказваше една своя опитност: дълго време той се молил Богу да му даде възможност да опита Божествената Любов. Един ден го обхванал духът и той се почувствал като надут, легнал на корема си, не могъл да се побере в себе си, боял се да не се пукне, толкова широко и пълно нещо го обладало. Започнал да се моли на Бога да го освободи от тази широка любов, за която не бил готов, легнал на корема си и започнал да рита. Защо ритал? – Защото не искал да даде. Когато някое дете вземе една ябълка, а майка му иска да я вземе, то рита. Защо? – Защото не иска да я даде. Конят рита. Защо? – Защото не иска да даде. Хората говорят лошо с езика си. Защо? – Защото не искат да дадат. Затова е позволено на новите хора да правят добро в съботен ден, за да повдигнат човечеството. Съботата е ден Божествен, който ще ни повдигне и преобрази съвършено, а с това и ние ще преобразим света. Не казвам, че като дойде съботата, ние ще трябва да напуснем всички занаяти. Не, занаятите ще се осветят и ще бъдат добро за нас, ще бъдат обосновани на това, да правим добро в съботен ден. Не разбирайте, че аз искам да разрушавам вашите възгледи. Не, аз искам да махна праха от очите ви. Като дойда при вас, най-напред ще ви науча как да си измивате очите, ще ви дам вода за тази цел, а после ще приказваме. Учили ли сте изкуството да си миете очите? Аз бих ви препоръчал на направите следния опит: ако си неразположен, или не можеш да разбереш някой предмет, или някой човек ти е неприятен, вземи един леген с чиста изворна вода, подигни очите си към Бога, тури лицето си вътре в легена, отвори очите си, направи няколко мигания във водата и кажи: „Искам моят ум да бъде чист като тази вода“, тогава виж дали си изменил настроението. Ако не си го изменил, тури лицето си още един път във водата. Направи това няколко пъти и виж какъв ще бъде резултатът. Водата е емблема на живота. Ние трябва да вложим в себе си мисълта да правим добро. Всеки от вас трябва да си каже: „Аз ще бъда добър“. Но това да не става механически. Това показва, че ще трябва да посаждаме у нас всички плодни дървета от райската градина. Когато дойдат новите хора, тогава в сърцата, душите и умовете им ще може да виреят тези възвишени мисли и чувства. При сегашните ваши схващания не може да се разберем. Като ме слушате, вие ще кажете: „Този човек православен ли е, като говори така? – Ако е православен, вярно говори, но ако не е такъв, не го слушайте“. Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: „Евангелист ли е?“ Ако не е, ще каже: „Не го слушайте, не може да говори истината“. А някой патриот ще каже: „Ако е патриот, вярно говори, но иначе не е вярно това, което казва“. Някои питат: „Свършил ли е нещо? Ако е свършил, ако е учен, вярваме му“. Ако ме слуша някой учител, ще каже: „Ако е учител, вярваме му“. Започват всички хора да приказват, но не е тази Божествената мярка, с която може да мерим нашите постъпки. Може да съм православен, евангелист, патриот, някой учен или какъв и да е друг, но това още не показва, че говоря право. Може да съм заинтересуван, може да проучвам Евангелието от интерес, за да видя дали ще мога да се прехранвам с него, и т.н. Евангелистите ще кажат: „Православните свещеници изнудват“. Ами другите не изнудват ли? Да, православните изнудват с котлето на лице, а протестантите по скрит начин, отзад. Това на какво прилича? Един турчин си купил овен за байряма и го турил на гърба си, за да го занесе на ходжата, да му чете. По пътя овенът го ритал много по гърба. Тучинът се ядосал и през целия път го ругал, казвал му домуз (свиня), гяур и прочие. Като стигнал при ходжата, той му казал: „Аз нося един овен, да му четеш; ще го коля за курбан, но из пътя го ругах много, защото той ме рита по гърба. Става ли той за курбан?“ Ходжата му отговорил, че този овен е негоден и ще трябва да донесе друг. Купува турчинът втори овен и го занася на ходжата. Из пътя овенът пак ритал, но турчинът си мълчал и си мислил: „И ти си като онзи, и ти риташ, но няма да ти казвам нищо, защото ще трябва да купувам трети“. Аз казвам: Ако риташ, и ти си от тях.
„Затова е дозволено човеку да прави добро в съботен ден.“ – Човек трябва да излезе извън своя егоизъм, да отвори душата си на Божественото слънце, да излезе из рамките на сегашните си възгледи. Сегашното човечество е пълно с лицемери. Гледам, мъж и жена вървят тихо, благочестиво, но едновременно и двамата се контролират, да не би единият или другият да поглежда тук-там. „Религия!“ Когато мъжът го няма, жената е свободна да си поглежда, дето иска, но дойде ли мъжът, жената става благочестива. Така е и с мъжа. Това било „религия“! Защо мъжът или жената в присъствието един на друг да не са свободни да поглеждат, дето си искат? Какво лошо има в това? Това ограничение произлиза от факта, че в нашата душа няма събота. Някои ме запитват: „Кога ще се облагороди човечеството, кога ще се запознаем с новите идеи?“ Казвам: Новите идеи не могат да дойдат, докато не дойде съботният ден, докато не се научим да правим добро в събота. Вземете всички съвременни писатели, от какъвто калибър и да са, и ми покажете един от тях, колкото виден и да е той, който да посочи един начин, един прав път, по който трябва да живеем. Всички имат една тактика, започват въведението, а като прочетеш цялата книга, същественото остава неразрешено. Този автор пише в книгата си, че разрешението на този въпрос ще намерите в книгата на еди-кого си. Отправяте се при другия автор, но и той не разрешава главния въпрос и ви отправя при трети автор. Започвате и него да четете, но и той не ви задоволява. Ходиш, ходиш, от автор на автор, и виждаш, че всички са търговци. Единият казва: „У мене няма такава стока, каквато ми искаш, иди при друг“. Този вторият казва: „Аз свърших, каквото ми искаш, иди при друг“. Отиваш при трети, и той казва същото и т.н. Най-после ти казват: „Ще остане до второ разпореждане и когато дойдат нашите стоки, когато направим сделките си, ще ти услужим“. Така е било, ще обикаляш дюкяните. Но за бъдещата култура трябва да имаме поне 2–3 ръководни правила, които да прилагаме в живота си: Първо – Заради Любовта на Бога мога ли да извърша това? Второ – За доброто на моята душа мога ли да направя това? И трето – За благото на моя ближен мога ли да сторя това?
Аз съм дошъл да кажа една велика истина, какво говори Господ, Когото познавам много добре. Комуто съм казал тази истина и я проверил, винаги е имал резултат. Всичко, което казвам, подлагам на строг научен опит. Всеки, който иска да направи с мен опит, не може да се отърве тъй лесно. При мене са идвали някои да ги лекувам. Аз ги питам: „Вие сте обиколили всички лекари, готови ли сте сега да служите на Бога, да посветите на Него живота си? Ако сте готови, добре, ще ви помогна“. Някой иска знания. – Готов ли си да посветиш живота си на Бога? Ако си готов, ще ти открия някоя велика тайна, а ако не си готов, ще ти говоря за ябълки, круши, листа, клончета и други подобни, но няма да ти кажа никаква тайна. И аз си имам известни ръководни правила, които никога не престъпям. Ще ме попитате: защо ще постъпя така? Отговарям: Готов ли си да правиш добро в съботен ден, готов ли си да служиш на Господа, Когото аз познавам, от Когото произтичат всичките блага, Който е направил всичко в света и Който е дал живота на хората. Готов ли си да Му служиш? – Тогава и аз съм готов да ти служа. Но ако не си готов, аз ще ти говоря само за лук. Това е категорично учение, и всички велики учители са правили така.
И тъй, новата култура изисква да се прави добро в съботен ден. Ако бихте приложили новите правила, голям резултат щеше да има. От толкова години в София, аз си хабя езика, но резултатът е малък, защото няма съботата. Това, което изисква съботата, го няма. Аз забелязвам това даже и между моите най-близки. Щом се съберат, стоят един до друг, но се чувства една натегната атмосфера помежду им, не се спогаждат. Казвам: Празнувате съботата в себе си, но аз ще ви говоря за лука. Знаете ли, че ако бихте отишли на Небето, само за един лош поглед като тези, които отправяте тука на земята, биха ви изключили за 10,000 години? Ако един ангел би погледнал накриво, ще го изключат за 10,000 години от Небето. Толкова строго е правилото! Някои от вас искат да отидат на Небето. Благодарете, че не сте там при сегашното си състояние. Сега ви прощават, защото сте на земята в опитно училище. На земята е всичко позволено, но в онова чисто място, за което се готвите, човек трябва да бъде съвършен. Там опити няма. В оня свят няма скръб и плач. И в Писанието е казано: „Ще обърша сълзите им, и скръб няма да има, всички ще бъдат радостни и весели“. Знаете ли какво е радост и веселие? Какво велико самопожертване е от страна на някой ангел, който се занимава с разрешаването на велики въпроси и като види, че някоя душа страда, веднага напуща работата си и отива да ѝ помогне, да я утеши. Кой от вас би направил това? Наистина, ние бихме направили много нещо за известни хора, ако те ни са симпатични. На симпатичния човек всеки може да направи услуга. Един кавалер е готов да услужи на симпатичната мома с всичко, от което тя се нуждае, но на грозна разногледа камбуреста мома, нея никой не поглежда. Питам: Какви са вашите убеждения, щом постъпвате така?
Ако дойде Христос, на когото се надявате да оправи света, мислите ли, че той ще говори навред? Изпъдете този дявол от вас, който е обсебил всинца ви. Доста вече 8,000 години слугуване и робство на него! Кажете на този дявол: „Вън! Ще си вземеш всичките си парташуни и пари!“ – Да излезе на двора, но вътре в душата ви да не остане ни помен от него. Кажете му: „Ако ти не излезеш, ние ще излезем“. Много пъти дяволът не се съгласява да излезе, и ти започваш да правиш договор с него, да се помиряваш. Не, свърши веднага с него.
Защо Христос е разделил този стих от прочетената глава, дали по случайно съвпадение? „Колко е по-добър човек от овцата!“ То значи: Колко е по-добро доброто от съботата! И аз турям съботата като емблема на Любовта. Ако правите добро в съботен ден, всички болести, всички нещастия ще изчезнат от вас. Това може да го знаете като нещо положително. Ако детето ти се разболее, прегледай коя събота не си направил добро. Поправи грешката си, търговията ще ти тръгне. Написал си някоя книга, не ти върви продажбата ѝ, поправи грешката си, работата ще ти тръгне. Съботата ти бърка във всичките работи, затова бъди изправен към нея, всичко ще ти бъде добре. Този въпрос за мене е много ясен. Някой ме пита: „Защо да правим добро?“ Без да правим добро, не може да направим крачка напред, това е математическа аксиома. Ако тръгнеш на път без хляб, накъде ще отидеш? Направете опит, колко километра може да извървите без хляб. Може да извървите например 50–60, най-много 100 километра, но после ще спрете. Следователно доброто е силата, храната, чрез която човешката душа може да се движи и еволюира в този свят. Всяко знание, всяка Мъдрост ще се обосновава върху плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да забогатееш и да се развиеш в най-широк смисъл.
Всеки ден има свое предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истинския смисъл, който дните имат в човешкия живот. Запример, в първия ден Бог казал: „Да бъде виделина, и видял Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро – ден първи“. Това е неделният ден, денят на виделината. На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота, и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро – ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т.е. низшия живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода – море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро, и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал – да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро – ден трети. А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят двете големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило, голямото, е умът, а второто – сърцето, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създадат условията за развиването на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило – умът, и малкото светило – сърцето, да владеят на деня и нощта и да разлъчат виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро – ден четвърти. И рекъл Бог в петия ден – водата да произведе всички видове гадини одушевлени и птици, да летят над земята, под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро, и ги благословил, да се плодят и множат. Затова и нашите желания постоянно, всеки ден се плодят и размножават. И станало вечер, и станало утро – ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т.е. разумното, по образ и подобие свое, да владее над морските риби – над своите земни желания, над небесните птици – над своите мисли, и над скотовете на всичката земя, значи – на своите пориви, над всичките гадове, които пълзят на земята, т.е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък. И след това Бог вдъхнал на човека Своето дихание, дал му е разумната душа да Го познава във всичките си пътища и да работи и действа тъй, както Бог е работил.
И така, когато искаш да посетиш някого, да осветлиш живота му, ще отидеш при него само в неделята, защото тя е ден на виделината, ще му занесеш, значи, виделина. Когато искаш да посетиш някой болен, ще направиш това в понеделник, защото този ден носи живот в себе си, и прочие.
А в седмия ден Бог си починал. Това подразбира, че седмият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека. Затова го е поканил да участва в това велико Божествено дело на Божествения живот.
И тъй, приложете съботата в живота си по новия начин, опитайте това, което ви казвам. Доброто и Любовта трябва да бъдат празнични дни за човека. Това трябва да бъде почивката му през целия му живот.
Беседа, държана на 21 декември 1919 г.