Разлика между версии на „Да изпълня“

Текуща версия към 18:27, 25 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1929 г.

Голямото благо, XII серия том III (1929)

5. Да изпълня

20. Беседа от Учителя, държана на 16 юни, 1929 г. София. – Изгрев.

„Не дойдох да разруша, но да изпълня." (Матея 5:17)

В природата съществуват два органически процеса, с които съвременните хора са запознати. Единият процес е процес на разрушаване, а другият – процес на съграждане, на изпълнение. Кой изпълнява? – Съзнателните, разумните хора, а не децата. Малките деца ни най-малко не мислят за грижите на майка си и баща си. Те нищо не разбират от техния живот, от тяхната философия. Те знаят само да искат и да заповядват, и то на време и без време. Наистина, децата си служат с военна дисциплина, според която искат, заповядват и на всички налагат мълчание. Каквото пожелаят, всичко трябва да се изпълни. Това е едно от положенията на съвършения живот, в който, каквото човек пожелае, може да стане. За съвършения живот всичко е възможно, а същевременно всичко е невъзможно. Това зависи от стремежите, от копнежите на човека. Има стремежи, има желания, в съвършения живот, които лесно се постигат. Има желания, които и там лесно не се постигат. Защо? – Защото тия желания не са нужни на човека, нищо не го ползуват. Например, какво ще се ползува човек от желанието си да се облече с нови, добре скроени и ушити дрехи и да се покаже с тях на приятелите си? Той ще получи само една похвала, че дрехите му са хубави, а някои пък могат да кажат, че дрехите му не са хубави. И тогава той, или ще се очарова, или ще се разочарова. Всеки човек иска да споделя с приятелите си, било своите преживявания, било впечатленията си от прочитането на някоя хубава книга. Защо човек обича да споделя своите преживявания и опитности с ближните си? В това отношение човек мяза на извор, или на чешма, които разправят на всички, минаващи покрай тях, какво са им направили, как са им услужили. Кой как мине покрай тях, те ще го спрат, ще му предложат от водата си и ще му разправят историята си.

Сега, онези, които разглеждат живота отблизо, казват, че не се интересуват от далечното, но се интересуват от сегашното, от реалното. Под думата „реално", разбираме онова, което се проявява във всеки даден момент, и което е свързано с нашето съзнание. Безполезно е да живее човек в свят, дето съзнанията на всички хора са заспали и единствен той се движи натук-натам, от никого неразбран, без да срещне човек, подобен на себе си. Ако това е възможно, представете си, какво ще бъде положението на онзи, чието съзнание е пробудено. Той ще бъде в положението на жив човек между мъртви. Това са само предположения. Щом има закони, има и отношения между разумни същества. Когато законите не се изпълняват, това показва, че тези същества не са високо развити; когато законите се изпълняват, това показва, че тези същества са високо организирани. Например, каквото музикално парче дадете на способния, на даровития музикант, той всичко може да изпълни. Дайте същите парчета на слабо даровития музикант, който е сви-рил години наред, той пак не може да изпълни всичко. Следователно, когато казваме, че човек може да направи всичко, ние подразбираме всички хора заедно, целокупно. Обаче, единично човек може да направи само едно нещо. Няма човек в света, колкото и да е гениален, който може да се прояви във всички области на науката, на изкуствата и да може всичко да направи. Колкото и да е всесилен, човек все пак не може всичко да направи.

Това, което сега ви говоря, е потребно, за да можете във всеки даден момент да схващате, какви постижения имате и какви можете да имате. За тази цел човек трябва да изучава тялото си, мозъка, сърцето си. С една дума, човек трябва да изучава всички свои органи, заедно с функциите, които те изпълняват. Човек трябва да изучава себе си, както земеделецът изучава земята, която обработва. Когато земеделецът погледне земята, той знае вече, какво може да роди тя: жито, царевица, ечемик, ръж, боб или друго нещо. И вие знаете, какво може да излезе от вас, но всякога не излиза според това, което знаете. Какво се изисква от дадена почва, за да роди тя боб или други растения? –За да роди боб, почвата се нуждае от известни елементи. Същото може да се каже и за човека: за да излезе от него това, което се очаква, той трябва да съдържа в себе си съответни елементи. Ако няма тези елементи в себе си, желаните плодове не могат да се родят. Ето защо, ако човечеството иска да постигне своите идеали, то трябва най-малко хиляда години да прекара в покой, в пасивно състояние, без стремежи, за да складира в себе си нужната за това енергия и после да започне работата си. По-голяма част от човечеството представя инертни, недеятелни хора, които седят и само искат, желаят да им се дава на готово. Другата част от човечеството работи, проявява усилена деятелност, изкарва много, без да мисли, как ще пласира стоката си. Ако хората произвеждат много стока, а няма пазар, на който да я пласират, каква полза имат от своята работа? Ако цели 20 години наред само мислите, и по този начин приготвите голямо количество умствена енергия, къде ще я пласирате? Вие ще се видите в чудо, къде и по какъв начин ще пласирате тази умствена енергия, която сте събирали цели 20 години. Да допуснем, че след 20 години хората ще се разбират и няма да имат нужда от закони. Можете ли да предскажете, как ще се уреди животът?

И тъй, като говорим за разумния живот, ние имаме пред вид Божественото начало, което работи у всички хора. Това начало се проявява дотолкова, доколкото хората са разумни. Когато хората са опърничави, своенравни, друг закон действува между тях. Какъв е този закон? Който не е изпълнил великия Божи закон, той е разбрал обратния закон–законът на света. Една майка накарала детето си да чете „Отче наш". – Не искам да чета „Отче наш".– Чети молитвата! – Не, по никой начин нима да чета „Отче наш". – Тъй ли? Майката излязла от търпение, вдигнала детето си във въздуха и после го хвърлила на земята. – Олеле, майчице, ще чета „Отче наш." Защо детето не искало да чете „Отче наш", когато майка му го молила, а щом го вдигнала високо във въздуха и го ударила в земята, веднага се съгласило да чете молитвата? По същия начин и природата постъпва с хората. Като види, че някой човек не иска доброволно да изпълни Божия закон, тя го хваща, вдига го на високо и после го тръшка на земята. До това време той не е бил готов да изпълни Божия закон, но щом се види в ръцете на природата, веднага се съгласява да изпълни всичко, каквото тя му заповядва. След това започва да чете „Отче наш."

„Не дойдох да разруша, но да изпълня". Кое е по-важно за човека: да разрушава или да изпълнява? Истински майстор е онзи, който едновременно съгражда и разгражда, руши и създава. Разрушаването е временен процес в живота на човека, за да се прояви възвишеното и благородното в него. С думите „не дойдох да разруша, но да изпълня", Христос иска да предпази слушателите си от заблуждения, затова им казва, че не е дошъл да разрушава, но да изпълни закона, да внесе ново разбиране при изпълнение на законите. Понеже във времето на Христа е имало нарушаване на законите, Той искал да покаже на хората, че не е достатъчно само да съществува закона, но този закон трябва да се изпълнява разумно. Като разбере това нещо за външните закони, човек ще дойде до положение да разбере същото и за онези закони, които се отнасят до човешката душа и ще знае, че трябва да ги изпълнява, а не да ги разрушава.

И тъй, Божественото начало в човека иде всякога не да разруши, но да изпълни. Като се вглежда в ежедневния си живот, човек най-после дохожда до убеждение, че той сам е станал причина да изгуби същественото, да се отстрани от истинския път на живота. Тази е причината, задето в старините си човек изкупва греховете на своето минало чрез страдания, болести, сиромашия и мъчения. През целия му живот Божественото начало в него му казва, че той трябва да се съобразява със законите на природата. Ако е умен, той ще схване този глас, и всеки ден ще прави по едно малко видоизменение в своя живот, да го постави на начала и принципи, каквито природата е поставила. Ако не може да направи това, той всеки ден ще допринася нещо за разрушаване на Божествените принципи и закони. Обаче, от момента, в който човек наруши един от тези закони, страданията започват да го следват непрекъснато. И, ако, вместо да тичат по Европа да търсят лекари за своите болести, хората биха се събрали заедно и биха започнали да търсят причините на своите болести и страдания, те щяха да дойдат до правия път на живота. И тогава, положението им щеше да бъде десет пъти по-добро, отколкото това, в което днес се намират. Например, някой човек заболява от рак. Той не търси причината на това заболяване някъде в себе си, но веднага прибягва до помощта на лекаря. Лекарят изрязва мястото, дето е ракът, и болният се успокоява, мисли, че болестта му е изчезнала. Не се минава много време, болестта отново се явява: ако е била в дясната страна на тялото, сега излиза в лавата страна. Лекарят изрязва и лавата страна. След време ракът се явява на гърба. И така, лекарят реже с нож ту това, ту онова място, докато има месо по тялото. Един ден той дига ръце и казва, че положението се е усложнило. Какво се постига с тези операции? – Нищо не се постига. Вместо печалби, човек има загуби. Това е криво разбиране на проявите в живота.

Съвременните хора разбират живота криво, вследствие на което изпадат в големи противоречия. Те четат стиха от Евангелието, в който се казва: „Ако дясното око те съблазни, извади го. Ако дясната ръка те съблазни, отсечи я". Ако тия стихове се разбират криво, ще излезе, че при всяка съблазън човек трябва да си извади дясното око, или да си отсече дясната ръка. Това е буквално разбиране. Какъв смисъл има за разумния човек да вади окото си, или да сече ръката си? Това са закони, методи на природата, които хората трябва да изучават и правилно да прилагат в живота си. Човек не може да разчита на щастлив или на разумен живот, ако не разбира и изпълнява законите на природата. Засега хората едва са дошли до положение да изучават законите на обществото, както и законите, на които се гради семейството, но те са далеч още от мисълта да се занимават със законите, които оперират в техните умове, в техните сърца и в техните тела. Никой не може да се извини с незнание на тези закони.

Следователно, бъдещето на всеки човек зависи от изпълняването на тези велики закони. В тези закони са предвидени нуждите, които човешкият организъм има. В тези закони са предвидени силите, с които човешкият организъм трябва да разполага. Който изпълнява тези закони, той може да се справи с всички мъчнотии, с всички страдания и изненади в живота. Представете си, че срещате човек с оръжие в ръка, който се готви, заради парите ви, да стреля срещу вас. Какво трябва да правите? Понеже сте човек, който разполага със сили и знание, вие веднага изваждате една спринцовка от джоба си и нацърквате срещу него една течност, която предизвиква кихане. От силната течност, очите на този човек започват да сълзят. Той киха, кашля и, без да иска, изпуща оръжието от ръката си. По този начин вие се освобождавате. Или, минавате през една гъста гора. На пътя ви се изпречва една голяма мечка. Веднага вадите от джоба си един особен прах, който също така предизвиква сълзене на очите и кихане, и мечката отстъпва, отказва се да ви напада. Съвременните хора говорят за войни, за убийства. Какъв смисъл има във воините? Ако е въпрос да победите неприятеля си, това е лесна работа. Ще извадите спринцовката с особената течност от джоба си и ще пръснете от нея в лицето на този или онзи офицер или войник. И той, иска не иска, ще отстъпи, ще се върне дома си като герой. Какво по-хубаво от това? Има ли смисъл да ходят хората на война, да се осакатяват, да отсичат ръцете или краката си, и в края на краищата да останат инвалиди за цял живот? Това не е никакво геройство. След всичко това тези хора ще се хвалят, че туй направили, онуй направили. – Не, нищо не са направили, но са се осакатили. Чудно нещо! Същите тия хора се молят на Господа, искат да им каже, какво да правят. Когато Този велик Баща им нашепва, какво да правят, те Го молят да благослови оръжието им.

Много хора се хвалят, че лесно могат да се справят с врага си. Достатъчно е да насочат револвер към него и да го убият. Това не е голямо геройство. Мечката отдавна знае това изкуство, да напада хората и да ги умъртвява.–Ама аз ще те задуша.–Паякът отдавна знае това изкуство. От хиляди години насам той тъче паяжината си и изсмуква кръвта на своите жертви. – Аз ще го глътна цял. – И това изкуство не е на човека. Рибите отдавна се гълтат цели. Значи, няма изкуство, което човек да е създал. Каквото каже човек, всички го знаят. Каквото се опита човек да направи, много същества преди него са го направили вече. Изкуство е човек да направи нещо, или да каже нещо, което никой друг преди него не е знаел. Сега, ще се изправи някой пред Господа и ще иска от Него да прости греховете му. Питам: какви са греховете му? Може ли този човек да каже един такъв грях, който никой друг да не е направил? Преди всичко той трябва да знае, че всички грехове не могат изведнъж да се простят. Лесно е да се каже, че Господ прощава греховете на хората, но за да ги прости, изисква се нещо от тях. Например, някой човек има едно петно на дрехата си. Какво трябва да направи, за да махне това петно? Той трябва да изпере дрехата си няколко пъти, за да се махне окончателно това петно. Само с едно изпиране на дрехата, петното не може да се махне. Някой човек е мислил цели 20 години, докато извърши едно престъпление, а иска с една молитва да се заличи престъплението му. Такъв закон не съществува. Следователно, когато човек престъпва Божествените закони, той трябва да знае, че последствията на тези престъпления са големи.

Като става въпрос за греховете на хората, ние се натъкваме на въпроса за прераждането. Някои хора вярват в прераждането, а други не вярват. Когато хората се запитват, защо страдат, ние им отговаряме по два начина. На онези, които вярват в прераждането, казваме, че страданията им не са нищо друго, освен последствия на онези грехове и престъпления, които са вършили в миналото. На онези, които не вярват в прераждането, казваме, че страданията им са последствия от греховете на техните деди и прадеди. Както внуците и правнуците наследяват богатствата на своите деди и прадеди, така също, без да желаят, те наследяват и техните загуби – последствията от техните грехове и престъпления. Питате: Защо едни хора вярват в прераждането, а други не вярват? Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита: Защо слънчевата светлина минава през някои вещества лесно, а през други не минава? Много просто: свойствата на някои вещества са такива, че могат да пропущат през себе си слънчевите лъчи, а някои вещества не могат да ги пропущат. На същото основание, онези същества, които са завършили еволюцията си, знаят своите прераждания, четат ги като на книга. Тия пък, които не са завършили еволюцията си, нищо не знаят за своите прераждания. В това отношение те са слепци. Следователно, пред тях стои велика наука – да изучават живота си. Те трябва да изучават живота си, да знаят, отде са дошли и къде отиват. Ако ги питате, отде са дошли и къде отиват, те нищо не могат да отговорят.

Казано е в Писанието, че човек трябва да почита майка си и баща си. Вие добавяте, че човек трябва да обича майка си и баща си. За изяснение на тази идея, някой казва, че Господ е негов Баща. Щом е така, може да се зададе въпроса: кой човек е получил писмо от своя Баща? Не е достатъчно само да се говори, но каквото човек говори, всичко трябва да бъде обосновано. Иначе, всеки може да каже, че е царски син, но царски син ли е в същност? Който казва, че Бог е негов Баща, той трябва да заеме в света последно място. Ако наистина Бог е негов баща, той ще има такъв мир в душата си, че нищо не би било в състояние да го смути. Той ще гледа на всички неща философски. За него е безразлично, дали ще говори с някой виден философ, или с един от най-малките бръмбари.– Възможно ли е това? – Възможно е. Бръмбарът е същество, което говори с Бога отдалеч, затова не му се чува гласа. Философът говори с Бога отблизо, затова се чува гласът му. В природата има бръмбари, които са цели философи. Те разрешават някои от най-трудните въпроси. Като разрешават известни въпроси, те извършват такива работи, каквито и човек понякога не може да извърши. За да разбере, какви възможности се крият в тези бръмбари, човек трябва да ги постави на щателни научни изследвания. Обаче, тези изследвания са предмет на бъдещи изучавания. Забелязано е, че при някои специални случаи интелигентността на известен род бръмбари се пробужда и после пак изчезва. Когато поставите на пътя на някой бръмбар едно препятствие, в него се събужда онзи запас от енергия, която при благоприятни условия на живота му е в пасивно състояние. Тъй щото, както е възможно да се събуди енергията на един бръмбар, така е възможно да се събуди и неговата интелигентност. Такива опити са правени и с мравките. Ако пред един мравуняк поставите чиния със сладко, в скоро време те ще го преместят, ще го пренесат в жилището си. Ако пък пред мравуняка поставите няколко дребни сламки, мравките ще ги използуват за постройка на мост. Следователно, ако за постигане на някои свои желания, или за преодоляване на известни мъчнотии мравките имат свои методи, на които уповават, колко повече човек трябва да разполага със свои опитани и проверени методи за постигане на желанията си, както и за разрешаване на някои свои мъчнотии. Както мравките строят мостове за постигане на своите цели, така и хората трябва да прокарват пътища за постигане на свои цели и желания. Главният метод, с който хората трябва да си служат, за постигане на своите цели, е законът на любовта.

Какво представя любовта? Любовта е динамическа сила, която може да извърши всичко. Тя не се употребява за завладяване на нещата, но се прилага като сила, чрез която човек може да постигне всички свои желания. Чрез любовта човек постига онези свои желания, които могат да му донесат всички блага на живота. Това са желанията на човешката душа. Чрез любовта човек може да се домогне до известни условия, които внасят разширяване в живота. Това зависи от разширяването на човешкото съзнание. С една дума, любовта носи живот. А това, което съвременните хора наричат смърт, не е нищо друго, освен прегради на проявения живот. Когато съзнанието на човека минава от едно състояние в друго, това наричат смърт. Когато някой философ умира, той знае, че смъртта премахва една преграда в съзнанието му, вследствие на което за в бъдеще ще се яви с по-широко съзнание.

Следователно, който може да разшири съзнанието си, той дохожда до положение да гледа на смъртта спокойно, без никакъв страх, вследствие на което и смъртта нищо не може да му причини. Има хора, които, при заминаване за онзи свят, са така спокойни, като че заминават за Берлин, за Лондон или за Париж. Някои вярват в съществуването на друг свят, а други не вярват или се съмняват. Какво постигат със съмнението си? Съмнението може да изпъкне на всяка крачка. Например, срещате един млад, жизнерадостен, способен човек и слушате да ви разправя, какво може да постигне, какви стремежи и идеали има той за в бъдеще. Обаче, като дойде до 40, 50, или 60 годишната си възраст, той вижда, че не е постигнал желанията си и казва: Нищо не излезе от мене. Колкото по-стар става, толкова повече се обезсърчава и започва да се съмнява. Ако някой доживее до дълбока старост, 100 – 120 години, той вижда, че нищо не е направил, т.е. не е постигнал своя идеал.

Какво е необходимо на човека, за да може донякъде поне да реализира своя идеал? На ваш език казано: човек трябва да има средства, земя, чрез която да придобива онова, което желае. Богатствата, средствата, парите са условия за проява на човешкия дух. Парите са ценни за човека, защото всички хора им турят една и съща цена. Каква услуга могат да допринесат парите на човека, ако няма кой да извърши известна работа срещу тях? Иначе, сами за себе си парите нищо не струват. За да се намерят хора за различни услуги, те сами са изработили един установен ред и порядък на нещата в живота. Те сами са дали такава цена на парите, чрез която да се оправдае до известна степен поне извършената работа или услуга. Тъй щото, парите се осмислят само тогава, когато в употребата им хората влагат известна идея.

„Не дойдох да разруша, но да изпълня". Значи, Христос е дошъл в света не да разруши, но да изпълни закона, да покаже на хората начин за тяхното изправяне. За да изпълни закона, човек трябва да повдигне съзнанието си на по-висока степен, да подобри своето положение. Който вярва в Бога, той може да изпълни закона. Като употребявам думата „Бог", виждам, че тя няма никаква сила. Днес тази дума е почти безсъдържателна за вас. Под думата „Бог" някои от съвременните хора разбират същество, което се проявява по някакъв механически, несъзнателен начин. Под понятието „Бог" ние разбираме Божественото съзнание, в което живеем и се движим. Ако не живеете в хармония с Него, изворите на благата му ще бъдат затворени, и вие нищо няма да постигнете. Обаче, ако сте в хармония с това съзнание, всички извори на Неговите блага ще бъдат отворени за вас, и вие ще постигнете много неща. Като не разбирате великите закони, в своя живот вие затваряте пътищата за съобщение с онзи възвишен свят, отдето идат великите благословения. Тази е причината за слизането на Христа от онзи свят. Той слезе на земята да научи хората, как да изпълнят Великия Божи закон. Това е важно за всички хора, а не да им се проповядва учение за щастлив живот на онзи свят. Докато живеем на земята, ние трябва да изпълняваме Божия закон. Тъй щото, ние трябва да бъдем щастливи и на земята, и на небето. Един философ е казал, че след смъртта си човек не може да бъде щастлив. Ако е въпрос за щастие, човек трябва да бъде щастлив и на земята, и на небето. Обаче, щастието седи в безсмъртието. Какво щастие, какво съвършенство може да има в смъртта? Сегашният живот е проява на вътрешен живот, на вътрешно разбиране. Той е начало на бъдещия живот. Щастието седи във вътрешното разбиране на живота. Ако човек не познава силата си, как ще я използува? Ако човек не знае своята красота, как ще я използува? Ако човек не разбира и не прилага своите дарби, как ще ги използува? Човек трябва да търси дарбите в себе си така, както рудокопачът търси в земята скъпоценни камъни и руди и, като ги намери, ги обработва. Съвременната наука иде в помощ на тия рудокопачи. Тя иде в помощ и на човека, да му покаже начин, как да обработва своите дарби и как да ги използува. Майката трябва да разбира тази наука дотолкова, че като погледне детето си, да знае, каква насока може да му даде. Същевременно тя трябва да знае, какво могат да й дадат нейния син и нейната дъщеря. Интересни са при това положение хората, че като не могат да постигнат туй, което искат, започват да търсят онова, което не може да им се даде. Например, някой иска да стане цар, да управлява народ, да има поданици. Това не може да му се даде. Обаче, той може да стане цар в дома си, писател – в дома си, поет – в дома си. Всички хора имат високи стремежи, но в края на краищата те дохождат до най-малкото, което сами могат да извършат. Всеки човек има известни задачи, за разрешаването на които той работи по специфичен начин. Всеки човек работи за една идея в света, която е толкова възвишена, че едва ли другите хора, които са вън от тази идея, могат да я разберат. Онзи, който не се интересува от никаква идея, иска да си поживее малко, че след него да става, каквото ще. Разбира се, това се отнася до обикновените хора на земята, които разсъждават така. Когато някой казва, че не се интересува, какво ще стане с него, той иска да каже, че не се интересува, какво ще стане след смъртта му. Въпреки това той оставя пари за паметник. Ако е уверен, че изчезва, защо му е паметник? Обаче, той иска да напомни на близките си, да не забравят, че оставя наследство на земята. Значи, човек говори едно, а вярва в друго. В дъното на душата си всеки човек вярва, че ще живее и след смъртта си. Досега във всичките си наблюдения и изучавания на хората не съм срещнал нито един човек, който да не вярва в някакво специфично бъдещо съществуване.

Един материалист казваше, че след като напусне земята, ще влиза между цветята, в изворите, в дърветата – навсякъде ще обикаля. Като влезе в някой цвят, който мирише хубаво, всички ще го милват, ще го миришат, ще му се радват. Следователно, и най-лошият човек, като стане цвят, който хубаво мирише, всички ще му се радват. Ще кажете, че това не е правилно вярване. Кое вярване е правилно? Когато някое цвете мирише, това показва, че то има развито съзнание. Цветето цъфти, защото иска да се хареса. Птичката шари, пъстри перцата си, защото иска да се хареса. Това показва известна степен съзнание. Значи, дето има живот, там се проявява известна степен съзнание, и то според развитието на даденото същество.

Съвременните хора не могат да се разбират и се чудят, коя е причината за това. Съберат се двама-трима души на едно място – не се разбират. Съберат се десетина души, още повече не се разбират. Колкото повече се събират, толкова по-малко се разбират. Защо? – Защото съзнанието им не е еднакво нагласено. Съберат се един англичанин и един българин, пак не се разбират. Ще кажете, може би, че те не се разбират поради езика, не говорят на един и същ език. – Не, причината за неразбирането на хората седи изключително в разногласието между съзнанията им. Обаче, ще дойде ден, когато нивото на тяхното съзнание ще се регулира, ще дойде в съгласие, и те ще разберат, че между англичанина и българина има допирни точки. Същото ще стане и с езиците. Ако дойде един гениален българин, той ще преведе всичко на английски; и ако дойде един гениален англичанин, той ще преведе всичко на български. Вземете, например, думата любов на български, на английски и на немски език. Тя има един и същ корен в различните езици, но се различава само в произношението си, което се дължи на по-малкото или по-голямото количество вибрации в думите.

Следователно, ако човек дойде до своето първично състояние, той ще започне да произнася думите така, както някога ги е произнасял. Днес хората не говорят правилно. Езикът им е изопачен. Съвременните народи трябва да се заемат да изправят езика си. Има думи в човешкия език, които имат двояко значение. Как ще се справите с една дума, която има две-три значения? Всяка дума трябва да има само едно значение. При това, трябва да имаме такава наука, която да не извъртва нещата логически, да вадим криви заключения. Защото истината не зависи от заключенията, които правим, но заключенията трябва да излизат от истината. Нашата мисъл трябва да бъде така построена, както истината изисква.

Казано е, че Бог създаде света. За кого е създаден светът: за нас или за Бога? Ние ли да живеем, или Бог да живее? Помнете следното: Светът не е създаден за хората. Ако светът, наистина, беше създаден за хората, те щяха да живеят, нямаше да умират. Щом умират, това показва, че светът не е създаден за тях. След всичко това ще дойдат някои да убеждават хората, че светът е създаден за тях, те да живеят. – Не, светът е създаден за съвършените същества, които изпълняват Божия закон. Всички останали същества, които не изпълняват Божия закон, живеят по благодат, от трошиците на съвършените същества.

Сега, мисълта ми се свежда към следното: всеки човек трябва да се прецени точно колко струва, нито да се подценява, нито да се надценява. Някои хора се надценяват; други се подценяват. Природата не търпи хора, които се надценяват; тя не търпи и такива, които се подценяват. Например, когато се измерва диаметъра на земята, трябва да се знае точно, колко е голям, ни повече, ни по-малко, а не да се измерва приблизително. В това отношение и човешкото съзнание представя едно малко звено в общото, колективно съзнание. Всеки човек трябва да знае големината на своето съзнание. Ако не се съзнава като едно малко звено в общото съзнание, той не би могъл да се кооперира с него, не би могъл да се нарече човек. Въпреки това днес се проповядва учението, че човек представя съвършено отделно, самостоятелно същество, независимо съзнание, равно на божество. Не е така. И животните живеят отделно. Има животни, които живеят в стадно състояние. Обаче, смисълът на живота не е и в стадното състояние. Въпросът седи в това, човек да се кооперира със своята разумност за постигане на известни идеи. Философията на живота се заключава в следното: всички съзнания да се кооперират чрез своята разумност за придобиване на висшето Божествено съзнание. В това постижение, именно, са вложени всички възможности за вашето растене и повдигане.

Сега пред вас се разкрива нова работа, за която Христос дълго време е мислил. Той я разглеждал по един, по друг начин, докато най-после дошъл до един положителен начин за изправяне на човечеството. Той казва, че човек трябва изведнъж да ликвидира със старото. Не е въпрос да напусне старото по някакъв неразумен начин, но правилно да се освободи от него. Той трябва да знае, по какъв начин да съгради от старото нов закон, в който, като внесе хубавото, възвишеното, сам да бъде доволен. Когато двама души се разговарят за великата истина, те трябва да я разбират. И когато се говори за законите на природата, човек трябва да има възможност да разбере тези закони и да ги приложи. Когато се говори за слънцето, за звездите, човек трябва да има възможност да ги посети. Повечето от съвременните хора са вплетени в обикновения живот, вследствие на което не могат да имат големи постижения. Те учат, придобиват знания, но приложението им е малко. Постиженията на човека се заключават в броя на неговите разумни приятели. Колкото повече приятели има човек, толкова по-големи са неговите възможности за повдигане. Ако един българин отиде в странство и се запознае с един от видните европейски професори, след като се върне в България, той смело може да каже, че е придобил нещо. Ако не може да се запознае с един от видните професори, той ще се върне в дома си без никакви придобивки.

Следователно, всеки човек трябва да се запознае поне с един от видните професори на природата, който да му помогне в трудните моменти на неговия живот. От познанството ви с професорите на природата зависи вашето повдигане. Като се ползуват от тяхното познанство, мнозина изпадат в заблуждение и казват, че имали някакво откровение. – Не, школата на природата, с нейните видни професори, е научна школа, основана на трезва, съзнателна работа, а не на сънища и откровения. Сънищата на пророка се различават от тия на обикновения човек. Виденията на пророка се различават от тия на обикновения човек. Има разлика между сънищата и между илюзиите, изобщо. Някой сънува, че му казват на сън, че точно след един час приятелят му ще дойде и ще му донесе една кошница ябълки. И така става. Точно след един час някой звъни на вратата. Става от леглото си, отваря вратата и вижда приятеля си, с една кошница ябълки. Друг някой сънува, че еди-кой си ден, еди-кой си час ще му донесат една кошница грозде. Наистина, на този ден, в точно определения час пристига в дома му човек, който носи една кошница грозде. Ще кажете, че това са съвпадения. Може да са съвпадения, но верни съвпадения, а не илюзии. Ще дойде някой при вас, да ви гледа на кафе и ще каже, че след един ден ще получите отнякъде много пари. Вие повярвате и започвате да чакате. Минава ден, минават два, три, десет и повече дни, но никакви пари не се получават. Ще дойде друг някой да ви гадае на боб. Каквото ви каже, обаче, няма да се сбъдне. Така всеки може да гадае и на кафе, и на боб, и на карти. Всеки може да каже нещо, което да не се изпълни. Живата наука почива върху истински, положителни знания и закони, опитани и проверени, а не на гадания.

Съвременните християни са забравили живата наука и си служат с предположения, с хипотези. Те казват: Когато отидем на онзи свят, тогава ще научим Божествената наука. – Не, ако в този свят не научите тази наука, в онзи свят никога няма да я научите. Ако днес учите, и утре ще учите; ако днес не учите, и утре няма да учите. Ако здравето ти днес се подобри, и утре ще има условия да се подобри; ако днес не се подобри, и утре не ще има условия за подобряване. Следователно, за да има постоянно повдигане в живота, постоянен прогрес, хората трябва да изменят методите на възпитанието, да се възпитават по нов начин. Засега те си служат повече с отрицателни методи. Слушате някой да казва, че в света има много лъжи, много неверни работи. – Да, в света има много лъжи, но има и много истини; в света има много неверни работи, но има и много верни работи. Ние сме за вярните неща, за истините. Ние сме за онова, което може да внесе мощ в човешкия дух. Светът се нуждае от силни хора, от работници. Всички хора желаят изправянето на света, но светът, сам по себе си, не може да се поправи. Когато някоя държава иска да отвори война, тя се нуждае от ред материални средства: пари, пушки, топове, картечници – различни оръжия, различни снаряди. Също така и за разумния живот се изискват различни снаряди, като органи, с които той ще си служи. Това няма да стане в един ден, но дълго време трябва да се работи в това направление, да се добият нужните средства. Ама докато се дойде до разумния живот, трябвало да се мине през големи страдания – това е друг въпрос. Без страдания няма никакво растене, никакво развиване. Затова, именно, е казано в Писанието: „Призовете ме в ден скърбен, и аз ще ви се изявя, ще ви помогна."

Значи, от една страна се дават страдания на хората, а от друга – помощ. Въпреки това, хората често изпадат в особено противоречиви положения: молят се на Бога, но ни глас, ни ослушание на техните молитви. Да допуснем, че според закона на необходимостта някой човек е хванат и турен в затвор. Той подава заявления ту до един, ту до друг министър, моли се да го амнистират. Защо този човек не се помоли на Бога, на Първата Причина в света и от нея да иска освобождаване? Духовенството казва, че вярва в Бога. Защо тогава те не се молят на Бога за освобождаването на този или онзи човек, а трябва да се молят на министри, на държавници? Молете се на Бога, Той ще ви помогне. Такъв пример имаме с апостол Петър, който бил освободен по един чуден начин. Когато апостол Петър бил затворен, стотина братя и сестри се молили усърдно на Бога за него да бъде освободен. Като отговор на тяхната молитва, от невидимия свят бил изпратен ангел, който влязъл в затвора, бутнал оковите на Петра и казал: Скоро излез вън! Когато една държава създава много закони и съгражда много затвори, това показва, че тя не е високо културна. Колкото по-малко закони и затвори има една държава, и колкото по-добре се разбират гражданите й помежду си, толкова по-културна е тази държава. Същото може да се каже и за веруюто, за убежденията на хората. Когато едно верую, или едно убеждение се приема от хората без закон, то е толкова по-трайно. Някои казват, че за приемане на някаква религия, трябвало да съществува закон.–Не, религията трябва да бъде написана в душата на човека. Престъпление е да се пишат закони за подкрепа на религията. Писано е в закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Какъв друг закон, освен този, може да се напише? Ще кажете, че трябва да се създаде закон за поддържане на религията. Ако човек не люби Бога, какво може да направи и да изпълни? Който люби Бога, той всичко може да направи; който не люби Бога, той нищо не може да направи, нищо не може да изпълни. Вън от любовта към Бога нищо друго не съществува. Вън от Бога не съществуват нито черкова, нито служители Божии. Това се отнася не само за служителите на Бога, но за всички хора.

И тъй, първият важен закон е любов към Бога. Казвате, че някога все ще възлюбите Бога. Кажете ли така, това значи, че никога няма да Го възлюбите. Някога, това подразбира сега. Да се отлагат нещата за някакво бъдеще, това не е никаква наука, никаква философия. Когато някои хора казват, че не вярват в Бога, те сами се лъжат. Съзнателно или несъзнателно, всички хора вярват в Бога, вярват в живота. Щом живеят, това показва, че те вярват в Бога. Страданията на хората, изпитанията на държавите, сиромашията, болестите, земетресенията, наводненията, всичко това говори за разумно, вътрешно отклоняване от първичния закон – от любовта. Днес майките и бащите не са здрави, вследствие на което и децата не могат да бъдат здрави. Нито външните, нито вътрешните условия са благоприятни за раждане на здрави, силни деца. Въпреки това хората казват, че родът трябва да се поддържа. Родът трябва да се поддържа, но правилно. Когато птичката иска да мъти яйцата си, тя предварително си прави гнездо. А съвременният културен човек решава да се жени, без да си е направил гнездо, без да си е съградил някаква къща. Бъдещата държава трябва да поеме грижата за младите върху себе си. Щом двама млади решат да се женят, тя трябва да им направи две стаи и кухня. Иначе, какво ще правят без къща, да ходят от едно място на друго, да ги пъдят хората? Днес, и да иска държавата да вземе участие в живота на младите, тя няма никаква възможност: няма пари, няма материални средства, които да остави на разположение на младите. Ако България рече да задоволи нуждите на младите хора, трябват й стотици милиона лева. Но това не е същественото за живота. Има нещо по-важно в човешкия живот от направата на една къща. Най-важното за човека, и за младия, и за стария, е придобиване на любовта. И тъй, след като говорим за новото разбиране на Бога, вие пак се връщате към старото. След като знаете, че Бог се е явявал на пророците преди две, или три хиляди години, дохождате до днешните времена и казвате: Днес Господ не говори на хората. Казвам: Ако е вярно, че Господ сега не говори на хората, и в миналото не е говорил. И ако сега не говори на хората, и в бъдеще няма да им говори. Обаче, ако Господ в миналото е говорил на хората, и днес им говори, и в бъдеще ще им говори. Ако сега им говори, и в миналото им е говорил, и в бъдеще ще им говори. Така седи въпросът. Всеки човек може да провери тази истина. Щом я провери, той ще разбере, говори ли Господ на хората, или не. За кой Господ говорим ние? Не за Господа на заблужденията и на лъжите, но за онзи Господ, Който отваря сърцата на богатите към сиромасите, за Единния Господ, Който смекчава сърцата на хората, кара ги да се вглеждат в страданията на своите братя, да се примиряват помежду си. Единственото нещо, което примирява хората помежду им, това е Божественото начало у тях.

„Не дойдох да разруша, но да изпълня великия Божи закон." Сега и аз ви казвам, че няма да се минат десет години, и всички разумни хора от целия свят, на които съзнанието е пробудено, ще си подадат взаимно ръка за обща работа. Всички добри хора от Америка, от Англия, от Германия, от Франция, от Испания, от Италия, от Китай, от Япония, изобщо, от всички краища на света, са решили в продължение на десет години да направят един опит. Какъв ще бъде този опит? Той представя нова програма за света. Когато всички добри, съзнателни хора си подадат ръка за обща, велика работа, заедно с тях и вие трябва да вземете участие, да се присъедините към общото, както малките притоци се втичат в голямата река, или в морето. – Ами какво ще стане с нас? – Не гледайте тъй дребнаво на въпроса. Това, което добрите хора вършат в света, то е за благото на цялото човечество. Този е начинът, по който човечеството може да се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата земя. Знаете ли, каква катастрофа виси над цялата земя? Ако опитът излезе сполучлив, катастрофата ще се размине; ако опитът не излезе сполучлив, тогава ще имате най-хубавото забавление, каквото светът някога е виждал. У онези, които разбират законите, веднага ще се яви желание да работят; онези, които не разбират закона, ще кажат, че тази работа е страшна. – Не, не е страшна тази работа.

Христос дойде на земята преди две хиляди години, с цел да спаси света от катастрофата, която се готвеше на времето. Той успя да го спаси, вследствие на което катастрофата се отложи. Днес разумните, добрите хора в света правят опити да отложат предстоящата катастрофа. По който и да е начин, светът трябва да се оправи. По стария начин не може вече да се живее. За в бъдеще трябва да се живее според закона на Божията Любов. Животът трябва да се поправи във всички свои области. И тогава, като срещнете човек, който върши някакво престъпление, смело можете да му кажете: Не прави това нещо! Не е позволено на човек с четири факултета да върши престъпления. Ако срещнете някой виден музикант, който свири в един локал за няколко хиляди лева, можете да му кажете: Приятелю, не продавай изкуството си толкова евтино. Иди на друго място да свириш. Срещате някоя мома, която търси някой млад момък, да се ожени за него. Или, срещате млад момък, който търси някоя мома, да се ожени за нея. Това са банални работи. Нека младата мома намери един момък, който е отчаян от живота, и го спаси. А сега, момата се облякла хубаво, момъкът се облякъл хубаво, тръгнали да се харесват. Това е атавизъм. Ще видите, че два-три месеца след женитбата им, той седнал на една страна, тя – на друга страна – сърдити. При това положение ще родят синове и дъщери, че ще процъфтят. Не е този пътя, по който хората трябва да вървят. Любовта изисква, като обичаш някого, през целия си живот да не му кажеш една горчива или неискрена дума, и никога лицето ти да не се навъси срещу него. Ще кажете, че сте готови да се жертвувате за любовта. Който е готов да се жертвува, той прави всичко това заради любовта, заради Бога. Той знае, че Бог живее у него. Ние трябва да вземем за основа на живота си следния принцип: ако се стремим да любим Бога, въпросите на нашия живот са разрешени; ако се стремим себе си да любим, или другите да ни любят, въпросите на живота ни ще останат всякога неразрешени. Единственото разрешаване на въпросите се заключава в това – да любим Бога, да любим Божественото в себе си. Само по този начин ще дойдем до истинското, до правилното разрешаване на въпросите. Тогава ще се създадат нови държави, нови майки и бащи, нови братя и сестри, нови управници и свещеници.

„Не дойдох да разруша закона, но да изпълня". Единственото нещо, с което можете да занимавате умовете си, когато останете свободни, е да си кажете: „Не дойдох да разруша, но да изпълня Божия закон". Изпълнението на този закон е в състояние да ви повдигне като хора. Не се спирайте върху това, кой как изпълнява, но всеки да каже в себе си: Аз дойдох в България да изпълня Божия закон. И ако всеки за себе си каже така, великият опит ще даде такива добри резултати, каквито очакваме. В този опит седи спасението на човечеството.

20. Беседа от Учителя, държана на 16 юни, 1929 г. София. – Изгрев.